Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
Гр. Враца, 02.07.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в публично съдебно заседание на дванадесети
юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ
при
секретаря Н. Петрова, като разгледа гр.д. № 4649 по описа на ВРС за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание по
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД за сумата от 2000,00 лв.
Ищецът Ц.Д.В. твърди, че на 08.06.2016 г. сключил
договор за заем с ответника, който бил с нотариална заверка на подписите. По
силата на договора ищецът предоставил на ответника Т.Т. сумата от 2500,00 лв. в
деня на неговото подписване. Една част от сумата, която предал в заем, а именно
2000,00 лв., осигурил, като я изтеглил от банковата си сметка на 08.06.2016 г.
По силата на сключения договор ответникът поел задължение да върне заемната
сума в срок до 08.09.2016 г. Т. погасил само част от задължението си, а именно
сумата от 500,00 лв., като остатъкът в размер на 2000,00 лв. останал непогасен.
Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 2000,00 лв., ведно със
законната лихва върху нея, считано от предявяването на исковата молба до
погасяването. Претендира разноски.
Ответникът оспорва предявения иск, като счита същия за
недопустим и неоснователен. Счита, че в процесния договор е налице противоречие
в разпоредбите на чл. 1 и чл. 2 от
същия. Сочи, че неясно и двусмислено е формулиран текстът, касаещ момента на
предаване на заемната сума. Ето защо намира, че от договора не може да се
направи извод за постигнато между страните съгласие за сключване на договор за
заем, както и че реално сумата е предадена на ответника. Моли предявеният иск
да бъде отхвърлен.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
По делото е
приет договор за заем, сключен между страните на 08.06.2016 г. Договорът е с
нотариална заверка на подписите с рег. № 2502/08.06.2016 г. по описа на
нотариус Евгени Спасов с рег. № 598 на НК, с район на действие – Районен съд
гр. Враца.
От приетото
по делото извлечение по сметка, издадено от „Обединена българска банка“ АД се
установява, че на 08.06.2016 г. от банковата сметка на ищеца Ц.Д.В. е изтеглена
сумата от 2000 лв.
По делото са
събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетеля Валентин
Николов. Същият сочи, че ищецът Ц.В. е предал на ответника Т.Т. сумата от 2500
лв. в негово присъствие и в присъствието на две служителки в нотариалната
кантора, където бил заверен договорът между страните. Свидетелят сочи, че той
споделил с ищеца, че ответникът се нуждае от сумата от 2500 лв., като Ц.В. се
съгласил да я предостави. Ищецът и свидетелят, пътувайки с автомобил към гр.
Враца, минали през с. Л. от където взели ответника Т.. Ищецът В. имал в себе си
сумата от 500 лв., като остатъка от 2000 лв. изтеглил същия ден от банковата си
сметка в „Обединена българска банка“ АД. Свидетелят бил заедно със страните
през цялото време, като присъствал и в нотариалната кантора, където била
предадена сумата и бил съставен процесният договор. Свидетелят освен това
заявява, че в уговорения тримесечен срок за изпълнение, ответникът, въпреки че
продал свой недвижим имот, не върнал на ищеца предоставената в заем сума.
Съдът
кредитира показанията на свидетеля, като счита същите за логични,
последователни и подкрепящи се с останалите доказателства по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
За
основателността на предявения иск по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240,
ал. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване
правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно:
1/ че между страните е възникнало облигационно правоотношение по договор за
заем; 2/ реалното предаване на паричната сума на заемателя и 3/ че за заемателя
е възникнало задължението за връщане на заетата сума в претендираниия размер.
При
доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже връщане на
заетата сума, за което не сочи доказателства.
Съгласно чл. 240, ал.1 от ЗЗД заемът за потребление е договор, с който
заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи,
а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид,
количество и качество. Заемът е реален договор, при който едната страна предоставя на другата
заместими вещи, а получателят се задължава да ги върне. Този договор не
предпоставя предходни правни отношения между заемателя и заемополучателя.
Съгласно чл.79, ал.1 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си на
падежа, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за
забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.
Установи се по делото, че ответникът Т.П.Т. и ищецът Ц.Д.В. са страни по
процесния договор за заем от 08.06.2016 г. с обективираното в него съдържание,
с което се явява доказан първият елемент от фактическия състав на спорното
материално право. Процесният договор за заем е двустранно подписан, като е налице нотариална
заверка на подписите на страните. Договорът съдържа уговорки за всички
съществени елементи на договора за заем, което налага извода, че е налице
валидно възникнала облигационна връзка между страните по договора за заем.
Както се посочи, договорът за заем е реален договор и предаването на
дадената в заем сума е елемент от фактическия състав на сделката - договорът се
смята сключен от момента на предаването на заемната сума, респективно на
заеманите вещи. За да е налице договор за заем между страните по делото, не е
достатъчно заемодателят да предаде на заемателя дължимата сума, а е нужно и
заемателят да се задължи да я върне. В случаите, когато съгласието предхожда предаването, договорът възниква
сукцесивно – фактическият му състав е завършен едва с предаването. Съгласно
разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от договора, заемодателят е длъжен да предаде
заетата сума веднага на датата на подписване на договора, в брой. По делото
категорично се доказа предаването на сумата от ищеца на ответника. В този
смисъл са показанията на свидетеля Валентин Николов, който е бил пряк свидетел
– очевидец на предаването на сумата. Нещо повече, свидетелят е присъствал както
по време на изтеглянето на част от сумата /2000 лв./ от ищеца от клон на
„Обединена българска банка“ АД, така и на предаването на сумата от 2500 лв. на
ответника в нотариалната кантора, находяща се в гр. Враца, ул. „Иванка Ботева“.
Показанията на свидетеля се подкрепят и от представеното по делото писмено
доказателство – извлечение от сметката на ищеца, видно от което, на 08.06.2016
г. Ц.В. е изтеглил сумата от 2000 лв.
Установи се по делото и третият елемент от фактическия състав на спорното
материално право, а именно, че за заемателя е възникнало задължението за
връщане на заетата сума в претендираниия размер. Съгласно чл. 3, ал. 1 и ал. 2
от договора, заемателят е поел задължение да върне заетата сума от 2500 лв., в
брой, в срок до 08.09.2016 г. Налага се извод, че падежът за изпълнение на
поетото задължение е настъпил към момента на устните състезания по делото.
Неоснователно е направеното от ответника възражение, че е налице
противоречие в текстовете на чл. 1 и чл. 2 от договора относно момента, в който
следва да бъде предадена заетата сума. В чл. 1 от договора заемодателят е поел
задължение да предаде на заемателя сумата от 2500 лв., като в чл. 2 е посочено,
че това предаване следва да се извърши на датата на подписване на договора –
08.06.2016 г., в брой.
Неоснователно е и направеното от ответника възражение, че след като в
договора за заем не е отразено, че същият служи като разписка за предаването на
сумата, то следва да се приеме, че предаване не е осъществено. Законът не
предвижда обикновена писмена форма, нотариална форма или такава с нотариална
заверка на подписите за сключването на договора за заем. Единствено от волята
на страните зависи дали в сключения между тях писмен договор с нотариална
заверка на подписите ще уговарят, че същият ще служи за разписка за предаването
на сумата. Предаването на сумата от 2500 лв. може да се установява с всички
доказателствени средства, предвидени в процесуалния закон.
По
изложените съображения, съдът приема, че процесният договор установява
възникнало задължение на заемателя /ответника Т./ по предоставения паричен заем.
Установява се и изпълнение на задълженията по същия от страна на заемодателя В.
- предаването на паричната сума в брой на ответника на 08.06.2016 г.
Ангажираните в тази насока доказателства са безспорни, за да се приеме, че може
да се иска изпълнение на насрещното задължение - връщане на паричния заем по
регламентиран с договора начин - в брой.
Ответникът не доказа да е погасил задължението си за връщане на остатъка от заетата
сума /2000 лв./. Предявеният иск следва да бъде уважен изцяло, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 26.10.2018 г. до погасяване на
задължението.
По разноските:
С оглед изхода на делото и направеното от ищцовата страна искане за
присъждане на разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да се
присъдят направените в настоящото производство разноски в размер на 680,00 лв.,
от които: 400,00 лв. адвокатско възнаграждение, 80,00 лв. държавна такса и 200,00
лв. възнаграждение за особен представител.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД Т.П.Т., ЕГН: ********** да заплати на Ц.Д.В., ЕГН: ********** сумата от 2000,00 лв.,
представляваща невърната част от главница по договор за заем от 08.06.2016 г. с
нотариална заверка на подписите с рег. № 2502/08.06.2016 г. по описа на
нотариус Евгени Спасов с рег. № 598 на НК, с район на действие – Районен съд
гр. Враца, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.10.2018 г.
до погасяването на задължението, както и сумата от 680,00 лв., представляваща направени разноски в производството по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: