Определение по дело №502/2018 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 1458
Дата: 25 май 2018 г.
Съдия: Иван Христов Режев
Дело: 20185530100502
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 януари 2018 г.

Съдържание на акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

     Номер  1458               Година   25.05.2018         Град  Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                     XII  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и пети май                                                                                       Година 2018 

в закрито съдебно заседание в следния състав:

                                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.

Секретар:                

Прокурор:                                  

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 502 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          След запознаване с подадения в срок отговор и изтичане на дадения на ответника с разпореждането от 13.04.2018 г. по делото срок да отстрани допуснатите в същия отговор нередовности, посочени в същото разпореждане, съгласно нормата на чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че поправената искова молба е редовна, а предявеният с нея отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК допустим. Тъй като въпреки даденият му с разпореждането от 13.04.2018 г. срок, изтекъл на 09.05.2018 г. и до момента, ответникът не е уточнил посоченото в същото разпореждане искане в отговора си, съдът на основание чл. 101, ал. 3 ГПК следва да счете това искане за неизвършено и да го остави без разглеждане с настоящото определение (л. 48 и 50).

За изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат като относими, допустими и необходими писмени доказателства, представените от страните писмени документи.

Следва да се уважи искането на ищеца и задължи ответника да представи преписката по установяване на оспорените суми (чл. 190 ГПК).

Следва да се назначи и исканата от ответника съдебно - техническа експертиза, която да отговори на поставените от него въпроси към същата в отговора му, както и на въпросите: 1). имало ли е от януари 2017 г. до момента повреди/аварии/течове във водоснабдителната система в границите или извън тях на стопанисвания от ищеца имот и кога, къде и на кой точно от елементите й са се появили те, и каква е причината за същите; 2). констатирани ли са до момента тези повреди/аварии/течове от някоя от страните и кога, и вземани ли са от някоя от тях мерки за отстраняването им, кога и какви; 3). колко водомера има в стопанисвания от ищеца имот и отчитал/и ли е/са той/те и по каква причина причинените от тези повреди/аварии течове, тъй като за отговора им съдът не разполага със специални знания, което обуславя назначаването й (чл. 195, ал. 1 ГПК). За изготвянето й следва да се определи депозит и задължи поискалият назначаването й ответник да го внесе по сметка на съда (чл. 76 ГПК).

Следва да се назначи служебно и съдебно-икономическа експертиза, която да отговори на следните възникнали по делото въпроси, за отговор на които съдът не разполага със специални знания в областта на счетоводната отчетност, което обуславя назначаването й, а именно: 1). има ли ищецът открита при ответника партида за доставка на питейна и отвеждане и пречистване на канална вода за посочения в поправената искова молба имот и период, на коя дата е открита тази партида, на чие име/фирма, с какъв номер и за кой точно водоснабден имот/обект; 2). издадени ли са за същия период от ответника на ищеца по тази партида посочените в поправената искова молба и отговора процесни фактури за доставка на питейна и отвеждане и пречистване на канална вода за същия имот/обект, с какви номера и дати, и на каква стойност, поотделно и общо за всяка фактура, като при наличие на такива фактури/кредитни известия към тях – вещото лице да представи и препис от същите със заключението си; 3). отговарят ли отразените в тези фактури количества доставена питейна и отведена и пречистена канална вода, на количествата доставена питейна и отведена и пречистена канална вода по карнетите при ответника, като вещото лице представи към заключението си и препис от последните (само за процесните фактури); 4). осчетоводени ли са редовно в счетоводствата на всяка от страните, съгласно изискванията на ЗСч и приложимите счетоводни стандарти, издадените от ответника по партидата на ищеца процесни фактури, и по коя точно тяхна счетоводна сметка и партида, както и намират ли се оригиналите на тези фактури при ищеца, и ползвал ли е той по тях данъчен кредит; 5). какви са дължимите се по всяка от тези процесни фактури суми, поотделно и общо, за доставена питейна и отведена и пречистена канална вода по същата партида, както и за лихви за забава в плащането им; 6). платени ли са сумите по тези фактури от ищеца на ответника, изцяло или частично, кога и по кой начин (в брой или по банков път), и останали ли са неплатени части от тях и какви, по всяка от тези фактури, поотделно и общо, към датата на проверката на вещото лице; и 7). начислявана ли е от ответника за забава в плащането на някоя от тези фактури – мораторна лихва, в какъв размер, за забава в плащането на коя фактура и за какъв период, и фактурирана ли е същата лихва/и от ответника на ищеца, по коя фактура/и и в какъв размер, като при наличие на такива фактури за лихви, препис от същите вещото лице да представи със заключението си (чл. 195, ал. 1 ГПК). За изготвянето й следва да се определи депозит и задължи ответникът да го внесе по сметка на съда, тъй като е негова тежестта да докаже по делото възникването, съществуването и размера на отричаните с исковете на ищеца вземания (чл. 76 ГПК).

Доколкото страните нямат искания за събиране на други доказателства, делото следва да се внесе и насрочи в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за доклад на делото, а на ищцата следва да се изпрати и препис от отговора на ответника с приложението към него. За съдебното заседание следва да призоват допуснатият свидетел и вещото лице, след внасяне от ответника на определените депозити. Страните следва да бъдат приканени към постигане на спогодба по спорния предмет, като им се разяснят преимуществата й.

 

Воден от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, поради неотстраняване в срок на нередовностите му, искането на ответника в отговора за осъждането на ищеца да му заплати сумата от общо 1697.05 лева за ползвани ВиК услуги на процесния водоснабден обект в ---, по фактури ---

 

ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба по спорния предмет на делото, като им разяснява, че всяко доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите си по собствена воля, освен което при спогодба се дължи половината от дължимата се за производството държавна такса.

 

РАЗЯСНЯВА на страните възможността да разрешат спора си и чрез медиация (доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към съответен медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към министъра на правосъдието.                   

 

СЪОБЩАВА на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, на които ищецът е основал предявените искове, са посочени в поправената му искова молба и по същество се изразяват в това, че бил потребител на услугите на ответното дружество, отношенията им с което се уреждали от Общите му условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите му, които били одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. По смисъла на §1, ал. 1 ,т. 2 , б. "а" ЗРВНУ, чл. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и чл. 2 от ОУ, бил потребител на ВиК услуги, като ползвател на стопански обект - заведение за обществено хранене (кафе аперитив ---), което се намирало в ---, за които се предоставяли ВиК услуги. Независимо дали имал претенции за точното и коректно измерване на потребените количества вода, винаги плащал доброволно и в срок тези услуги на ответника, начислени му по фактура. През януари 2017 г. за пръв път установил теч в границите на стопанисвания от него имот и повикал аварийна група в изпълнение на задължението по чл. 5.7 от ОУ. Към онзи момент му била начислена сметка 386.90 лева. След отстраняване на аварията средството за измерване на количеството потребена питейна вода, което било снабдено с радио модул, отчитало количества адекватни на стойности 10.90 лева, 19.70 лева и 5.40 лева. През август 2017 г. отново изненадващо получил покана да заплати ВиК услуги на стойност 130.75 лева. При направената от него справка бил още по-шокиран, че съществувала изготвена за следващия месец фактура на стойност 781.79 лева. От ответното дружество, въпреки, че това било негово право по чл. 4 от ОУ, никой не му обяснил произхода на тази сума. Бил принуден за своя сметка да поиска проверка на водомера. Едва на 19.09.2017 г. комисията, която го проверила, установила с протокол № 0000154, че отчитал теч, който обаче, бил извън района на стопанисваното от него заведение. Междувременно, докато изяснявали причините за осемдесеткратното нарастване на количеството потребена вода, му били начислени нови 288 куб.м на стойност 784.51 лева. Била му изпратена покана за доброволно плащане № 56573/02.10.2017 г., която била предхождана от друга такава от 11.9.2017 г. със заплашителни текстове, подобно на покана от колекторско дружество. Чак на 24.10.2017 г. получил писмо - отговор с изх. № КЦ-4291 на негово възражение по чл. 34, ал. 1 от ОУ. Бил съставен констативен протокол № 154/19.09.2017 г. от контрольорите на ВиК за извършена проверка. Същевременно ответникът му цитирал там чл. 6 от Наредба № 4/2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи и общите условия, че услугите ВиК се осъществявали чрез водоснабдителна система до границата със сградната водопроводна инсталация или вътрешната (площадкова, дворна) водоснабдителна мрежа на потребителите, поради което трябвало сам да си оправи теча във вътрешната инсталация. Последното, защото водомерът му отново давал „аларма за теч", въпреки, че по-горе било отразено, че не се откривали „аномалии и нарушения". На 24.10.2017 г. му било прекъснато водозахранването в обекта в работен режим, без да го уведомели затова. Впоследствие получил констативен протокол № 007756, в който било посочено, че бил отказал да го подпише, след като въобще не бил присъствал на съставянето му, а той даже не бил попълнен с реквизитите на самата бланка, нямало данни за покана, данни за присъствалите лица, обективиран негов отказ да присъства. Теч на вода в стопанисваното от него заведение нямало. Поради това, в изпълнение на чл. 16, ал. 5 от ОУ, при възникване на спор относно метрологичните характеристики на водомерите, всяка от страните можела да заяви извършване на метрологична експертиза по реда на ЗИ. При изправен водомер, разходите се поемали от заявителя. Подал заявление за проверка вх. № 368/12.12.2017 г. до лице, което правело последващи проверки на средствата за отчитане преноса на количествата вода - ---. В свидетелството за проверка № 84/19.12.2017 г. било отразено, че водомерът несъответствал на метрологичните и технически изисквания към него. Така при Q3=4 м/З той отчитал при различни натоварвания Q3=-2,5 м/З и Q3=-3,10 м/З и въобще фактическото положение на нещата не било такова, каквото му ги сочело ответното дружество в писмото - отговор или каквото установявали неговите техници. Макар водомерът да „отчитал", никой от ответника не си направил труда да установи къде бил този теч и дали последиците се вменявали на ищеца или на него като доставчик. Освен това при установено отклонение или авария, ответникът не му отправил задължителните в този случай предписания. Задължение съгласно чл. 7, т. 4. ВиК операторът бил длъжен да поддържа изградената ВиК система, включително водомерните възли на водопроводните отклонения, в съответствие с техническите и санитарни изисквания и с изискванията за опазване на околната среда и безопасност при работа, да поддържал технически изправна ВиК система. Рязкото и будещо съмнение покачване на нереална консумация им станало известно още през юни 2017 г., но безстопанственото отношение и разчитайки на неправомерно начисляване на загубите за сметка на потребителя дезинтересирало ответника, че съществувал технически проблем, свързан с мрежата. Никой от ответното дружество, в случай на установено „отчитане" (така било зачеркнато и поправено като глагол в протокола) на теч не си направил труда да установи къде бил този теч. И в случай, че той не бил в границите на имота, където се намирало заведението - то разходеното количество вода не можело да му се вмени на него, като потребител, като загуба, за която да дължал плащане. Това било така съгласно чл. 8, ал. 2, чл. 20, ал. 1, 2 и 3, чл. 26, ал. 2, чл. 25, ал. 8 и 10, чл. 26, ал. 1 и 2 ОУ. Констативен протокол № 154/19.09.2017 г. бил изготвен не по реда на Наредба № 4/2014 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи и общите условия, тъй като не била назначавана комисия, а бил едностранно съставен от ---, чиято длъжност дори въобще не му била известна - просто се представила за служител на ВиК. После забелязал, че било записано някакво друго лице ---, каквото не било присъствало при отчитане на данните. В този протокол било записано, че било разходено количество вода в размер на 887 куб.м, 1 куб.м вода бил равен на 1000 литра, тоест за период на един месец (от 02.08.2017 до 05.09.2017 г.) излизало, че имало разлика в показанията 288 000 литра (приблизително 1000 литра на ден) консумация на вода. При това количество на теч в обекта му щял да плува, при положение, че за да се запълнел пълният обем на заведението с вода, били необходими 260 куб.м /обектът бил 104 кв.м/. Или на ден върху 100 кв.м да имало разлети 10 см вода. Същевременно на 29.06.2017 г. (отчетени на 05.06.2017 г.) получил фактура с показания за разход от 7 куб.м и показания на водомера 264 куб.м = 264 000 литра. На 29.09.2017 г., което било отново много странно, че фактурата не била текуща, получил фактура с № ********** и показания, които били засечени за периода 06.07.2017 - 02.08.2017 г. с разлика от 312 до 599 куб.м или 287 куб.м = 287000 литра вода. На 04.10.2017 г. получил кредитно известие № ********** към фактура ********** от неизвестна за него дата, тъй като, както вече обяснил, не бил виждал самата фактура. В това кредитно известие била посочена консумация 48 куб.м вода и крайни показания от 05.06.2017 г. до 06.07.2017 г. - 312 куб.м. Въпреки че това било кредитно известие към фактура, сумата оставала дължима. В ответното дружество, след като възразил, му дали нещо, което не съдържало реквизитите на документ и било наречено лихвен лист с посочени три фактури, задължение и лихва от 1.59 лева (чл. 44 ОУ). Не му показали т.н. индивидуални карнети за партидата. В процесно представените протоколи, който освен това били частни документи и не се ползвали с материална доказателствена сила, поради което констатациите в тях не носели права, липсвали констатации за виновни негови действия или бездействия като страна по договорите за доставка на ВиК услуги, рефлектирали върху функционирането на СТИ и върху точното отчитане на ползваните количества вода, още по-малко действия, изразяващи се в неправомерно въздействие върху СТИ или водопроводните отклонения. Съществуването на протокол обаче не доказвало, че начисленото количество вода било доставено и реално употребено, което да обосновяло дължимост на цената й. Не ставало ясно и как били проверени причините, довели до констатираното отклонение и защо се вменявали в негова отговорност. Едва при категорично констатиране на неправомерна въздействие от негова страна, а не от страна на други лица, включително служители на дружеството – ответник, следвало да се прилага хипотезата на горните разпоредби и то подчинени на облигационната им връзка. Практически и обобщено излизало, че ответникът претендирал нереално доставено количество вода за периода от 05.06.2017 г. до 05.09.2017 г., посочено във фактури № **********/01.08.2017 г., за която пък имало издадено кредитно известие № *********/04.10.2017 г., което по същността си следвало да анулира това му задължение за 130.75 лева, № **********/31.08.2017 г. за 781.79 лева и № **********/28.09.2017 г. за 784.51 лева или общо за 1698.64 лева, ведно с дължима лихва от 1.59 лева до 02.10.2017 г., измерено от неотговарящо на метрологичните характеристики СТИ - водомер с радио модул, което ответникът неправилно приел като вярно и в тази връзка при неспазена процедура за определяне на изразходеното количество по чл. 26 от ОУ, при нарушена процедура във връзка с установяването му с коректно изготвени протоколи и в нарушение на чл. 20 от ОУ, и при пълно безотговорно отношение на ответника по повод поддържане на съоръженията вън от обекта.

Искането е да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи цената на ВиК услуги за вода, канал и пречистване по фактури № **********/01.08.2017 г. за 130.75 лева, № **********/31.08.2017 г. за 781.79 лева и № **********/28.09.2017 г. за 784.51 лева или общо за 1698.64 лева, с 1.59 лева законна лихва до 02.10.2017 г., за периода от 05.06.2017 г. до 05.09.2017 г . Претендира разноски.

Правна квалификация на предявения отрицателен установителен иск е нормата на чл. 124, ал. 1 ГПК.

С подадения в срок отговор ответникът заема становище, че ищецът бил потребител на предоставена от него услуга. През 2017 г. било установено, че ползвателят на тази ВиК услуга, с партиден № 652770, находяща се в обект с адрес ---, имал задължения съответно по фактура № **********/28.09.2017 г. за 784.51 лева, по фактура № **********/31.08.2017 г. за 781.79 лева и по фактура № **********/01.08.2017 г. за 130.75 лева или общо за 1697.05 лева. На 11.09.2017 г. му изпратил покана при размер на задължението от 943.51 лева, да платял доброволно същото. В последния абзац на писмото дори му се извинявал, ако му създавал безпокойство, ако към датата на получаване на писмото вече били погасени задълженията или било сключено споразумение за разсроченото им плащане. На 02.10.2017 г. била изпратена покана за доброволно плащане на задължението и ищецът бил предупреден, че ако до 17.10.2017 г. не платял задължението си или не подпишел споразумение за разсрочено плащане, предоставената от „ВиК" услуга щяла да бъде преустановена. На 03.10.2017 г. ищецът получил лично поканата, но подал срещу нея възражение от 10.10.2017 г., на което ответникът му отговорил, че била извършена проверка от негови служители и установили, че по партида № 652770 с титуляр ищецът на монтирания водомер с радио дистанционно отчитане били разгледани отчетените количества изразходвана вода, като не били открити аномалии и нарушения в отчитането. Направено било извлечение по партидата и в получената справка от фирма ---, която отчитала водомерите дистанционно, била отразена аларма за наличен на теч във вътрешната водопроводна инсталация. Направена била проверка и бил съставен констативен протокол № 154/19.09.2017 г. от контрольорите при ответника, на обекта кафе - аперитив ---, в който било отбелязано, че различия между отчета по радио-модула и визуално направения такъв не съществувал. Формираната разлика и съответното задължение от 1697.05 лева следвало да се плати от потребителя. Указано му било, че можел да разсрочи на части задължението, след изявено писмено желание. Бил уведомен и за нормата на чл. 6 от Наредба № 4/2004 г. Поради неплащане на посочените фактури и невъзможност да се постигне споразумение за начина им на плащане, представители на ответника, на 24.10.2017 г., посетили обекта и съставили констативен протокол № 0007756 от 24.10.2017 г., в който било отбелязано, че се прекъсвало водоснабдяването на некоректния потребител, премахвало се пломба С39 и се поставяло заключващо устройство на кран за вода, негова собственост. Представеното от ищеца заявление за проверка било с дата 12.12.2017 г., два месеца по-късно от спиране на водоподаването. В заявлението било отбелязано, че проверката била доброволна. Същата следвало да се направи август - септември, а не декември, когато било спряно водоподаването. Нормално било при първата фактура от 01.08.2017 г. да поиска проверка на съоръженията и констатира, че имало теч и разходите за вода били повече от обикновено. Заключението при проверката било, че несъответствало на метрологичните и технически изисквания. Поддържането в изправност на вътрешната водопроводна инсталация било задължение на собствениците и течът следвало да бъде отстранен от ищеца, който бил потребител на услугата. Той визуално следял показанията на водомера и сравнявал с отразените показания в издадените квитанции, формирани от отчетите по радио модула на водомера. Бил предупреден, че при неплащане в срок на задълженията, ответникът бил в правото си да потърси вземанията си по съдебен път. Бил изпълнил задълженията си към ищеца и оказал необходимото му съдействие.

Тежестта за доказване на твърдените от страните горепосочени обстоятелства се разпределя между тях по делото, както следва: ищецът носи тежестта да докаже по делото всички обстоятелства, твърдени в исковата му молба, тъй като на тях е основал възраженията си за недължимост на отричаните с иска му вземания, а ответникът носи тежестта да докаже всички обстоятелства, твърдени в отговора му, тъй като пък на тях той е основал съществуването на тези претендирани от него вземания, респективно - основанието за възникването и съществуването им, и техния размер.

На основание чл. 146, ал. 2 ГПК съдът указва на ответника, че не е представил посочените в отговора му и подлежащи на представяне от него фактури, кредитно известие, констативни протоколи и карнетите за разходваните количества вода по тези фактури.

 

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: фактура № **********/29.09.2017 г.; фактура № **********/29.09.2017 г.; кредитно известие № **********/04.10.2017 г. към фактура № **********; лихвен лист за партида 652770; фактура № **********/29.06.2017 г.; фактура № **********/30.05.2017 г.; фактура № **********/22.04.2017 г.; фактура № **********/19.01.2017 г.; фактура № **********/23.03.2017 г.; констативен протокол № 154/19.09.2017 г.; констативен протокол № 7756/24.10.2017 г.; свидетелство за проверка № 84/19.12.2017 г.; заявление за проверка от 12.12.2017 г.; покана от 11.09.2017 г.; покана за доброволно плащане № 56573/02.10.2017 г.; възражение; писмо № КЦ4291/24.10.2017 г.; справка от ТР – 2 бр.; общи условия; констативен протокол № 7756/24.10.2017 г.

 

ЗАДЪЛЖАВА ответника, най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание да представи всички документи от намиращата се у него преписка по установяване на оспорените суми, като му указва, че непредставянето й в този срок съдът ще прецени съгласно чл. 161, във вр. с чл. 190, ал. 2 ГПК.

 

НАЗНАЧАВА по делото съдебно - икономическа експертиза, като за вещо лице определя Г.Д.К., което след като се запознае с доказателствата по делото, направи проверка в счетоводствата на страните, съответните ТД на НАП и там, където това стане необходимо, да представи по делото заключение, с което да отговори на всички въпроси към тази експертиза, посочени в обстоятелствената част на настоящото определение, при депозит в размер на 100 лева, вносим от ответника по сметка на Старозагорския районен съд в 3-дневен срок от получаване на призовката с препис от настоящото определение и представяне в същия срок по делото на документа, удостоверяващ внасянето му, като му указва, че ако в дадения срок депозита не бъде внесен в цялост, експертизата няма да бъде изготвена, а той ще загуби възможността да поиска назначаването на друга такава по-късно в процеса, освен ако пропускът му се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

 

НАЗНАЧАВА по делото съдебно - техническа експертиза, като за вещо лице определя И. С.И., което след като се запознае с доказателствата по делото, направи оглед на мястото на процесния обект и водопроводна система и проверки там, където това стане необходимо, да представи по делото заключение, с което да отговори на всички въпроси към тази експертиза, посочени в обстоятелствената част на настоящото определение, при депозит в размер на 100 лева, вносим от ответника по сметка на Старозагорския районен съд в 3-дневен срок от получаване на призовката с препис от настоящото определение и представяне в същия срок по делото на документа, удостоверяващ внасянето му, като му указва, че ако в дадения срок депозита не бъде внесен в цялост, експертизата няма да бъде изготвена, а той ще загуби възможността да поиска назначаването на друга такава по-късно в процеса, освен ако пропускът му се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

 

ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 20.06.2018 г. от 10.20 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение, а на ищеца да се изпрати и препис от отговора на ответника с приложенията към него. За тази дата да се призоват и вещите лица след внасяне от ответника на определените от съда депозити за изготвяне на експертизите. 

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано от ответника само в частта му, с която се оставя без разглеждане посоченото искане в отговора му, с частна жалба пред Старозагорския окръжен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на същия, а в останалата му част не подлежи на обжалване. 

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: