Решение по дело №2131/2016 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 356
Дата: 30 март 2017 г.
Съдия: Пламен Петров Чакалов
Дело: 20165300502131
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 2 септември 2016 г.

Съдържание на акта

  Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е  № 356

 

гр. Пловдив 30.03.2017г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Пловдивският окръжен съд Х-ти граждански състав в открито заседание на двадесети февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                                           Председател: Пламен Чакалов

                                                                                  Членове: Бранимир Василев

                                                                                                   Пламена Славова                  

 

при участието на секретаря Б.Г., като разгледа докладваното от съдия Чакалов гр. д. №2131 по описа за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

„Българска банка за развитие“ АД е трето лице спрямо изпълнението по изп. д. № 210/2011г. по описа на Частен съдебен изпълнител Мариана Кирова с район на действие Окръжен съд Пловдив е подал жалба против Постановление № 80/12.07.2016г., с което съдебният изпълнител отказва да суброгира „Българска банка за развитие“ АД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 10 в правата на кредитора „Юробанк България“ АД по отношение на платената и част от вземането по главницата в размер на 20 824.02лв.

Взискателят „Юробанк България“ АД счита жалбата за недопустима, неоснователна и недоказана.

Длъжникът М. З. К., чрез адв. Е.И. счита жалбата за неоснователна.

Съдебният изпълнителят представя мотиви, в които изразява становище за неоснователност на подадената жалба.

Българска банка за развитие“ АД представя по изпълнителното дело молба за конституирането ú като взискател по делото, тъй като е заплатило сумата по главницата по изпълнителния лист по силата на гаранционно споразумение от 04.02.2009г., сключено между „Юробанк България“ АД, Министерството на труда и социалната политика и „Българска банка за развитие“ АД в качеството ú на гарантираща банка, като е издало гаранция реф. № 590/760/068  от  05.02.2009г.,  като в приложението към тази гаранция под № 431 е посочен договорът, по който срана е ЕТ „ММ М. К.“. С преводно нареждане от 20.04.2011г. удостоверяващо  плащането  от  „Българска  банка  за  развитие”  АД  на  „Юробанк България”  АД  на сумата  от  20 824.02  лв.  по  банковата  гаранция в изпълнение на задължението си по чл. 32 от Споразумението.

Съдебният изпълнител е оставил искането на „Българска банка за развитие“ АД за конститурането ú като взискател  по  делото  без  уважение, като е изложил  съображения, че субективните молителят не подава в категорията от лица, очертани в нормата на чл. 429  от  ГПК,  която  всъщност е  неприложима  в  случая.  Посочил е още, че клаузите по чл. 39 и чл. 44 от Споразумението за пречка за конституирането на „Българска банка за развитие“ АД като взискател по делото.

Този извод на съдебния  изпълнител  е  незаконосъобразен.

Изброяването субектите,  посочени  в  чл.429, ал.1  от  ГПК,  които  могат  да  искат  изпълнение  въз  основа   на  издадения  в  полза  на  взискателя  изпълнителен  лист,  не  е  изчерпателно. Банката,  която  е  заплатила  задължението  на  длъжника  в  изпълнение  на  издадена  банкова  гаранция,  и  в  резултат  на  това  е  встъпила  в  правата  на  удовлетворения  кредитор,    може  да  се  ползва  от  издадения  в  полза  на  последния  изпълнителен  лист  и  да  иска  изпълнение  въз  основа  на  него.  Независимо,  че  същата  не  е  посочена  изрично  в  разпоредбата  на  чл.429, ал.1  от  ГПК,  то  правното  й  положение  е  аналогично  с  това  на  частния  правоприемник  на  кредитора  и  на  поръчителя,  който  е заплатил  дълга,   поради  което  няма  законово  основание  да  се  приеме,  че  същата  не  може  да  встъпи  в  процесуалните  права  на  удовлетворения  кредитор  и  по - специално  в  удостовереното  в  изпълнителния  лист  право  на  принудително  изпълнение. Ето  защо  и  при  наличието  на  правен  интерес  за  извършеното плащане  /издадената  банкова  гаранция/  следва  да  се приеме,  че  банката  може да  иска  изпълнение  въз  основа  на  издадения  в полза  на първоначалния  кредитор  изпълнителен  лист.    Обстоятелството,  че  „Българска  банка  за  развитие”  АД  е  заплатила  само част  от  задължението  на  длъжника  спрямо  взискателя  „Юробанк България“  ЕАД  не  може да  бъде пречка  за  конституирането  й  като  взискател.  В  този  случай  ще  бъде  налице  частична  суброгация  и  „Българска  банка  за  развитие”  АД  и тя ще  участва в  изпълнителното  производство  като  взискател  наред  с  първоначалния взискател.

Предвид  горното  съдът  намира,  че  обжалвания  отказ  на  ЧСИ  да  конституира  „Българска  банка  за  развитие”  АД  като  взискател  по  изпълнителното  дело  следва  да  бъде  отменен,  като  делото  се  върне  на  ЧСИ  за  конституирането ú.   

С  оглед  изхода  на  делото  взискателят и длъжникът следва да понесат отговорността за разноски в размер на 385лв.

Воден от горното съдът

 

                                        Р    Е    Ш    И:

 

ОТМЕНЯ Постановление № 80/12.07.2016г., с което съдебният изпълнител отказва да суброгира „Българска банка за развитие“ АД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 10 в правата на кредитора „Юробанк България“ АД по отношение на платената и част от вземането по главницата в размер на 20 824.02лв.

ВРЪЩА делото на Частен съдебен изпълнител Мариана Кирова с район на действие Окръжен съд Пловдив за конституирането на „Българска банка за развитие“ АД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 10 в правата на кредитора „Юробанк България“ АД по отношение на платената и част от вземането по главницата в размер на 20 824.02 (двадесет хиляди осемстотин двадесет и четири лева и две стотинки).

ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, гр. София, район „Витоша“, ул. „Околовръстен път“ № 260 и М. З. К., ЕГН **********, чрез адв. Е.И. с адрес *** сумата 385 (триста осемдесет и пет) лева разноски.

Решението е окончателно.

 

Председател:                                               Членове: 1.                                 2.