О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№ 392
14.10.2019 год.,
гр. Добрич
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, като
разгледа докладваното от съдия-докладчик Т. Милева адм.дело №508 по описа на
ДАС за 2019 г. намира следното:
Производството е по реда на чл.215, ал.4 във връзка
с ал.1 от ЗУТ.
Образувано е по жалба на И.К.С. ***, против Мълчалив отказ на Гл. архитект на Община Добрич по заявление рег. № ОП89/29.07.2016 г.
В жалбата се твърди, че през 2009 г. е
представено за одобрение на Главния архитект на община Добрич, Инвестиционен
проект „Удължаване на гараж“ с метър и половина с протокол – съгласие с нотариална
заверка на подписите на собствениците от етажната собственост и останалите
документи по чл.183, ал.2 от ЗУТ. На осн. чл.149, ал.1 от ЗУТ, Гл. архитект е
издал Разрешение №73/22.04.2010 г. Разрешението е обжалвано от заинтересовано
лице пред ДАС, който със свое решение е отменил разрешението, същото е
потвърдено и от ВАС. През 2012 г. е подаден нов инвестиционен проект за
частично изменение, като с уведомително писмо №ОП89/15.01.2013 г.
жалбоподателят е уведомен да представи Договор за учредяване на право, протокол
– съгласие с нотариална заверка на подписите на всички собственици в етажната
собственост и необходимите документи по чл.183, ал.2 от ЗУТ. Сочи са, че са
представени исканите документи, но от страна на главния архитект е нямало
произнасяне. Отново е подадено заявление №ОП89/29.07.2016 г. за повторно
одобряване на новия инвестиционен проект с частично изменение, като се твърди,
че са изпълнени всички изисквания по чл.183, ал.2 от ЗУТ. Релевират се доводи,
че по процесното заявление е налице мълчалив отказ, който е административен
акт. Моли се да се отмени мълчаливия отказ на Главния архитект на община Добрич
и да се задължи същия да издаде исканото разрешение за удължаване на гаража с 4
кв.м.
Ответникът Главния архитект на община Добрич, оспорва жалбата. Твърди се,
че не е налице мълчалив отказ, тъй като е изпратено писмо до оспорващия, че на
осн. чл.183, ал.2 от ЗУТ следва да представи декларация-съгласие с нотариална
заверка на подписите от всички собственици на етажната собственост, тъй като е
внесен през 2016 г., същият протокол от 2009 г. Указанието е неизпълнено. Моли
се, да се остави без уважение жалбата.
Административен съд - Добрич, в настоящия съдебен състав след като обсъди доводите
на страните и прецени приобщените по делото писмени доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Със заявление вх. № ОП-89 от 29.07.2016 година до Главния архитект на Община Добрич, И.К.С. е поискал да му бъде издадено разрешение за
удължаване на гараж и нанасяне на частично изменение. Посочено е, че
заявлението е по скица/виза С 317/29.03.2012 г., към която е представена
декларация от непосредствените съседи.
С Писмо изх. №ОП-89/04.08.2016 г., гл. архитект на община Добрич е уведомил
жалбоподателя, че представения втори протокол за удължаване на гаража е същият
от 2010 г.. Посочено е, че на осн. чл.183, ал.2 от ЗУТ при пристрояване на сграда – етажна
собственост, същата се разрешава въз основа на договор за учредяване на право
на надстрояване или пристрояване със собственика на урегулирания поземлен имот
в нотариална форма и декларация-съгласие с нотариална заверка на подписите от
всички собственици в етажната собственост /лист 15/. Процесното писмо е
получено от С. на 04.08.2016 г. лично на ръка /посочено е в жалбата/. Същият е
подал жалба до кмета на община Добрич с вх. №94И-00-531/03.10.2016 г. /лист
37/. Кмета на община Добрич е отговорил на жалбоподателя с писмо с изх. №94И-00-531-1-2/27.10.2016
г., с което отново е посочено, че следва да се изпълни условието на чл.183,
ал.2 от ЗУТ /лист 41/. Няма данни кога е получено процесното писмо. На
23.05.2017 г. отново е подадена жалба от И.С. до Зам. кмета по устройство и територия.
Отново е отговорено по жалбата с писмо от 23.06.2017 г.. На 12.12.2017 г. е
подадена друга жалба, със същите твърдения както и в предходните жалби.
Със Заявление – декларация, вх. №94И-00-184/04.04.2018 г., С. декларира, че „оттеглям и получавам
оригинал два броя папки по жалба с вх. №94И-00-184 от 29.03.2018 г. и
приложените документи“ /лист 64/.
На 26.04.2018 г. е подадена молба от С. до Директора на дирекция
„Архитектура, градоустройство и строителен контрол“ , с която се иска да се
одобрят документите му и да му бъде издадено разрешение от главния архитект на
общината /лист 66/.
Отново с писмо изх. №94И-00-237/20.06.2018 г. е отговорено на оспорващия,
като отново му е указано, какви документи следва да представи в общината.
На 30.08.2018 г. С. е подал заявление по инвестиционен проект „удължаване
на гараж“ с вх. №94И-00-454/30.08.2018 г. /лист 70/, подадено чрез община
Добрич до Началника на РДНСК Североизточен район Добрич. В заявлението са
описани същите обстоятелства, както и в предходните молби, жалби и т.н.
Заявлението с всички документи е изпратено но Началника на РО НСК Добрич, РДНСК
Североизточен район /лист 75/.
С Писмо с изх. №Д-871-00-250/28.12.2018 г., в.и.д. началник на РО НСК
Добрич при РДНСК Североизточен район е отговорил на жалбоподателя /лист 76/.
На 07.08.2019 г. в Административен съд Добрич е входирана жалба на И.К.С.
срещу Мълчалив отказ на Главния архитект на община Добрич по Заявление
№ОП-89/29.07.2016 г. по инвестиционен проект „Удължаване на гараж“ с частично
изменение за повторно одобряване на главния архитект.
По делото като доказателства са приети и жалба от непосредствен съсед на К.,
която заедно със събраните доказателства е изпратена в Районна прокуратура гр.
Добрич.
При така установените факти, настоящият съдебен състав
на Административен съд - Добрич,
след извършената служебно проверка за допустимост на жалбата, счита същата за
процесуално недопустима за разглеждане по следните съображения:
Предмет на обжалване е Мълчалив отказ на главния архитект на
Община Добрич да се произнесе по заявление за удължаване на гараж.
Тъй като процесното заявление е за издаване на акт,
относно поискано пристрояване, т.е. е по реда на Глава дванадесета, раздел IV от ЗУТ, приложими са сроковете по
ЗУТ, който е специален закон и като такъв дерогира приложението на сроковете по
АПК, по аргумент на чл. 213 от ЗУТ.
Относим към одобряването на техническите проекти и издаване и по точно към отказите за
одобряването им разпоредби са чл. 146 от ЗУТ.
Разпоредбите на чл.145, ал. 1 ЗУТ и чл. 148, ал. 2 от ЗУТ предоставят на
главния архитект на общината компетентност да съгласува и одобрява техническите и
инвестиционните проекти и да издава разрешения за строеж. Сезиран с искания от такъв
характер, главният архитект може да ги уважи с издаване на одобряващ акт, или да ги отхвърли, постановявайки мотивиран отказ. Съгласно чл. 146 ЗУТ от ЗУТ отказът да се одобри инвестиционен проект се прави само по
законосъобразност с посочване на конкретни мотиви, съобщава се на
възложителя по реда на АПК и може да бъде обжалван по реда на чл. 216, ал. 2 ЗУТ в четиринадесетдневен срок от съобщението.
Налага се извод при анализ на цитираните императивни разпоредби, че ЗУТ не допуска мълчалив
отказ за одобряване на инвестиционен /технически/
проект и за издаване на
разрешение за строеж, което влече извод за инструктивност на срока за издаване на разрешението за строеж и за
одобряването на инвестиционните проекти. Този извод е
съобразен и с правната природа на издаваните в тези производства
актове. Тези изводи са съобразени и с т. 8 от Постановление № 4/22.09.1976 г.
по гр. дело № 381976 г. на Пленума на ВС. Съгласно т. 8 от
Постановление № 4/22.09.1976 г. по гр. дело № 381976 г. на Пленума на ВС за административни орган сроковете по чл. 8 от ЗАП (отм.) са инструктивни и с изтичането им не
се преклудира възможносттада се произнесе по искането, с което е сезиран. Издаденият по-късно акт е действителен и подлежи на обжалване на
общо основание.
С изтичане на срока за административния орган не отпада
нито неговото право, нито задължение като орган на публичната власт да се
произнесе по отправено искане.
Така или
иначе по делото се събраха многобройно доказателства, че по подаденото
заявление от 2016 година няма изрично произнасяне. Всички писма само указват да
бъдат изпълнени изискванията на закона. След като Гл. архитект е приел, че
приложените към заявлението документи не са достатъчни и е уведомил за това
заявителя, тя фактически е приела, че не може да се произнесе въз основа на
така представените документи, нито с положително, нито с отрицателно становище
и е оставила без движение заявлението, като е предоставила възможност на
заявителя да представи допълнителни доказателства, които според закона са
необходими.
Поради което
и настоящият състав приема, че непроизнасянето на административния орган в
случаите, когато той не дължи такова, не може да формира мълчалив отказ по
смисъла на чл.58, ал.1 от АПК, който да подлежи на оспорване и съдебен контрол
за законосъобразност, доколкото за компетентния орган не е възникнало
задължение за произнасяне преди да бъдат представени всички необходими
доказателства към заявлението и поради което производството по делото следва да
бъде прекратено на осн. чл.159, т.1 от АПК.
Независимо
от посоченото по-горе основание за прекратяване на настоящото производство,
съдът намира, че следва да изрази и следното становище: Дори съдът да приеме,
че е налице мълчалив отказ на главния архитект, както се поддържа от оспорващия,
то съдът намира, че жалбата е просрочена. Чл.215, ал.4 от ЗУТ установява
14-дневен срок за оспорване на индивидуалните административни актове по чл.214
от закона, към които е приравнен и отказът за издаването им, вкл. и мълчаливия.
Специалния характер на нормата изключва приложимостта на предвидения в чл.149,
ал.2 от АПК общ срок за обжалване на мълчаливите откази. В конкретния случай
заявлението за издаване на разрешение за удължаване на гараж е подадено в
Община Добрич до Гл. архитект на 29.07.2016 г. Органът не се е произнесъл в
дължимия според чл.57, ал.1 от АПК 14-дневен срок, поради което и на 26.08.2016
г. е бил налице мълчалив отказ /по арг. от чл.58, ал.1 от АПК/. В конкретния случай жалбата е подадена на
07.08.2019 г. , т.е. три години след изтичането на 14-дневния преклузивен срок,
от което следва, че правото на оспорване е преклудирано.
При това положение жалбата срещу Мълчаливия отказ на главния архитект на
община Добрич да се произнесе по процесното заявление е просрочена
и като такава е недопустима за разглеждане на основание чл. 159, т. 5
от АПК и за настоящия съдебен състав не възниква задължение да се произнесе по
съществото на жалбата, относно нейната основателност.
За заявителите винаги съществува правната възможност да поискат отново
издаване на разрешение и при наличие на отказ, да обжалват същия в 14-дневен срок пред съда.
Тъй като
в съдебно заседание на 02.10.2019 г. е даден ход по същество на делото, същият
следва да бъде отменен.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 159, т.1 и т. 5 от АПК,
настоящия съдебен състав на Административен съд - Добрич
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от с.з. на 02.10.2019
г., с което е даден ход на делото по същество.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на И.К.С. ***,
против Мълчалив отказ на Главния архитект на община Добрич, по заявление рег. № ОП89/29.07.2016 г..
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. №508/2019 г. по описа на Административен съд-Добрич.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
ВАС на Р. България в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: