№ 102
гр. Велико Търново, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Ирена Колева
Илина Гачева
при участието на секретаря Силвия М. Тодорова
като разгледа докладваното от Илина Гачева Въззивно гражданско дело №
20214100500872 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. вр. чл.422 ГПК.
Предмет на подадената от Н. Г. ЕФТ. с ЕГН **********, въззивна жалба, е
Решение № 383/24.09.2021г. по гр. д. № 798/2021г. по описа на РС- Горна
Оряховица, с което първоинстанционният съд е уважил подадения от “Е. М.”
ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н В., ж.к.
“***” № 4-6, представлявано от управителя Р. И. М., положителен
установителен иск с правно основание чл.422 ГПК за сумата от 1391,89 лв.
/хиляда триста деветдесет и един лева и осемдесет и девет стотинки/ -
главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по
чл.410 ГПК до окончателното й изплащане, и сумата от 203,27 лв. /двеста и
три лева и двадесет и седем стотинки/ - лихва за периода от 26.05.2014г.
/начална дата на забавата/ до 01.02.2021г., /датата на подаване на заявлението
по чл.410 ГПК/, дължими по сключен от въззивната страна с “***” АД,
Договор за потребителски кредит без обезпечение от 30.04.2013г., които
вземания са прехвърлени на въззиваемата страна по силата на договор за
цесия от 31.01.2018г., като е отхвърлил иска за горницата до пълния предявен
размер от 1962,80 лв. /хиляда деветстотин шестдесет и два лева и осемдесет
стотинки/ - главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК до окончателното й изплащане, и 1211,63 лв.
/хиляда двеста и единадесет лева и шестдесет и три стотинки/ - лихва, поради
погасяване на отделните вземания по давност. С постановения съдебен акт,
първоинстанционният съд е възложил на страните и тежестта от сторените в
хода на производството пред него, разноски, в т.ч. и разноските в заповедното
1
производство.
С подадената пред настоящата съдебна инстанция, въззивна жалба се
отправя искане за отмяна в цялост на постановеното първоинстанционно
решение, поради неправилност. Във въззивната жалба са изложени доводи и
за нарушение на материалния и на процесуалния закон при постановяване на
първоинстанционния съдебен акт.
Излагат се съображения за наличието на погрешни правни изводи по
същество на делото. Въззивната страна твърди, че първоинстанционният
съдебен акт е постановен в нарушение на разпоредбите на материалния закон
и по- конкретно тези на чл.111, буква “в” ЗЗД, като неправилно съдът е приел,
че вземанията по процесния договор за потребителски кредит /главницата/,
представляват едно цяло общо задължение, платимо на части, към което се
прилагат разпоредбите на общата пет годишна давност, а не задължение с
периодично изпълнение, към което се прилага кратката три годишна
погасителна давност. Изложението на въззивната страна се допълва от
доводи, свързани с правната същност на дължимото вземане /главницата/ по
процесния договор за потребителски кредит, обуславящи по същество извода
за несъществуването му, поради погасяването му по давност, а на това
основание недължимост и на акцесорното вземане за лихва.
Препис от жалбата е връчен на другата страна на 01.11.2021г., която в
законоустановения двуседмичен срок по чл.263, ал. 1 ГПК, чрез своя
пълномощник и процесуален представител - юрк. В.Й., е подала писмен
отговор.
Въззиваемата страна излага съображения за недопустимост на въззивната
жалба, поради противоречие в приетото за установено в първоинстанционния
съдебен акт и доводите на въззивната страна в подадената въззивна жалба,
като при условията на евентуалност изразява становище за неоснователност
на същата. Счита за правилни, изложените от първоинстанционния съд
съображения, относно правната същност на дължимото вземане за главница
по сключения договор за потребителски кредит, и на това основание
приложимостта на общата петгодишна давност спрямо същото, като
поддържа, че началният момент, от който давността започва да тече е не
настъпването на падежа по всяка отделна вноска, а уговореният от страните
краен срок за изпълнение на задължението по договора /26.06.2020г./, поради
което към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, същите не са се
погасили по давност и са дължими. На същото основание дължими, като
непогасени по давност, се явяват и вземанията за лихви в пълния предявен
размер.
С отговора на въззивната жалба се отправя искане за присъждане на
разноски в полза на въззиваемата страна - юрисконсултско възнаграждение,
както и искане на прихващане на същото с евентуално дължимите такива от
въззиваемата страна в полза на въззивната, с оглед изхода на спора по
същество.
В рамките на проведеното пред настоящата съдебна инстанция, открито
съдебно заседание, въззивният жалбоподател се представлява от надлежно
2
упълномощения си представител - адв. М., която от името и за сметка на
въззивната страна прави изявление за частично оттегляне на подадената
въззивна жалба срещу първоинстанционният съдебен акт, в частта на
последния, с която съдът е отхвърлил установителната искова претенция на
въззиваемата страна. Поддържа по съществото на спора заявеното с
подадената въззивна жалба. Претендира заплащането на разноски, представя
списък по чл.80 ГПК. Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща
представител и не изразява допълнително становище.
Настоящата съдебна инстанция, след преценка на твърденията и доводите на
страните, като съобрази събраните в хода на първоинстанционното
производство, писмени и гласни доказателства, както и приложимата правна
уредба, намира от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционният съдебен акт, предмет на въззивна проверка, е
валиден, тъй като съдържа всички предвидени формални реквизити на
съдебното решение по см. на чл.236 ГПК, постановен е от законен съдебен
състав и е подписан. Първоистанционното решение се явява и допустимо,
тъй като е постановено при липсата на отрицателни - абсолютни и
относителни, както и при наличието на всички положителни предпоставки за
съществуването и упражняването на процесуалното право на иск.
Първоинстанционният съд в пълнота е установил фактите, които са част от
предмета на доказване. Фактическата обстановка е изяснена подробно и в
цялост, поради което настоящата съдебна инстанция не намира за необходимо
да я възпроизвежда отново, като на основание чл.272 ГПК, изцяло препраща
към мотивите на първоинстанционния съдебен акт, в частта им относно
установеното от фактическа страна.
Правилни по същество се явяват и правните изводи за частична
неоснователност на така предявената установителна искова претенция.
Първоинстанционният съд е изложил подробни съображения, придружени с
посочване на конкретна съдебна практика, с които е обосновал постановения
съдебен акт. Настоящата съдебна инстанция изцяло споделя правните
аргументи на първоинстанционния съд, касаещи приложимия давностен
режим на погасяване на вземането за главница по договорът за потребителски
кредит, сключен между въззивната страна и конкретна банкова институция,
което вземане е валидно възмездно прехвърлено на въззиваемата страна.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че вземането за главница,
дължимо по договора за потребителски кредит, се погасява с общия
петгодишен давностен срок. Това е така, тъй като задължението за връщане
на предоставената парична сума, определено с краен падеж, но с изричната
уговорка същото да се погасява чрез заплащането на месечни анюитетни
вноски, не превръща задължението за връщане на паричната сума по договора
за потребителски кредит в такова с периодично изпълнение, към което да
намират приложение правилата за кратката тригодишна погасителна давност
на вземанията. В тази връзка следва да бъдат отхвърлени изцяло като
неоснователни възраженията в тази насока, подробно аргументирани в
подадената въззивна жалба.
3
На следващо място, правилно и законосъобразно първоинстанционният съд
е приел, че макар в настоящата хипотеза да се касае за изпълнение на части на
едно общо задължение за връщане на главницата по договора за
потребителски кредит, следва да се отчита волята на страните при
уговарянето на конкретен срок - конкретна дата от месеца, на която се дължи
изпълнение, респ. неспазването на така уговорения срок за всяка отделна
анюитетна вноска, води до настъпване на забава, т.к. настъпването на
изискуемостта следва да се преценява с оглед на срока за изпълнение,
уговорен за всяка конкретна месечна вноска, респ. и последиците на забавата
при изпълнението. В тази връзка неоснователни се явяват съображенията на
въззиваемата страна, че изискуемостта на вземането за главница следва да се
определя от крайно уговорения между страните срок за изпълнението на
задължението - 26.06.2020г.
Първоинстанционният съд е анализирал правилно събраните в хода на
производството пред себе си, писмени доказателства, в т.ч. приобщеното
експертно заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза, като е
определил началния момент, от който въззивната страна е преустановила
изпълнение на задължението си за главница, като е съобразил конкретните
уговорки в договора относно падежа на месечните анюитетни вноски, и към
тях е приложил правилата на общата петгодишна давност, уредена в
разпоредбите на ЗЗД, като правилно е отхвърлил предявената установителна
исковата претенция за главница по основание и по размер /като погасена по
давност за конкретния посочен период и в конкретния посочен размер/.
По идентичен начин, правилно и законосъобразно, първоинстанционният съд
частично е отхвърлил предявената установителна искова претенция и
досежно акцесорното вземане за лихва по същия договор, като и в тази своя
част първоинстанционния съдебен акт следва да бъде потвърден.
С оглед на тези съображения, подадената въззивна жалба, следва да бъде
отхвърлена като неоснователна, а първоинстанционният съдебен акт
потвърден изцяло като правилен и законосъобразен.
С оглед изхода на правния спор пред настоящата съдебна инстанция, както
и с оглед изрично направеното от въззиваемата страна с отговора на
въззивната жалба, искане за присъждане на сторените пред въззивната
инстанция, разноски /юрисконсултско възнаграждение/, на основание чл.78,
ал.4 и ал. 8 ГПК, въззивната страна следва да заплати на въззиваемата, сумата
от по 150 лв. /сто и петдесет лева/, съставляваща юрисконсултско
възнаграждение, изчислено по правилата на чл.25, ал.1 и чл.25а, ал.3 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Предвид горното и на основание чл. 272 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Решение №
383/24.09.2021г. по гр.д. № 798/2021г. по описа на РС- Горна Оряховица, с
което първоинстанционният съд е уважил подаденият от “Е. М.” ЕООД с
4
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н В., ж.к. “***” № 4-6,
представлявано от управителя Р. И. М., срещу Н. Г. ЕФТ. с ЕГН **********,
положителен установителен иск с правно основание чл.422 ГПК, за сумата от
1391,89 лв. /хиляда триста деветдесет и един лева и осемдесет и девет
стотинки/ - главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК до окончателното й изплащане, и сумата от 203,27
лв. /двеста и три лева и двадесет и седем стотинки/ - лихва за периода от
26.05.2014г. /начална дата на забавата/ до 01.02.2021г., /датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК/, дължими по сключен от въззивната страна с
“***” АД, Договор за потребителски кредит без обезпечение от 30.04.2013г.,
които вземания са прехвърлени на въззиваемата страна по силата на договор
за цесия от 31.01.2018г.
ОСЪЖДА Н. Г. ЕФТ. с ЕГН **********, на основание чл.78, ал.4 и ал.8 ГПК
вр. чл.25, ал.1 и чл.25а, ал.3 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
да заплати на “Е. М.” ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. С., р-н В., ж.к. “***” № 4-6, представлявано от управителя Р. И. М., сумата
от 150 лв. /сто и петдесет лева/, съставляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Препис от него да се
връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5