№ 16210
гр. София, 07.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20241110128253 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба на К. Л. Д. срещу „С.Н“ АД (в
несъстоятелност), с която са предявени претенции за осъждане на ответника
да заплати на ищцата 2000 лева – обезщетение за неимуществени вреди за
засягане на паметта на майка Е.Е.Р, и 2000 лева – обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от ищцата от изнасяне на следните
твърдения в статия със заглавие „Ясна е причината за смъртта на легендата
Е.Р“, публикувана в интернет на страницата https://www.standartnews.com на
16.05.2023 г.: „Легендарната актриса е в хосписа от миналата есен, тъй
като вече не можеше да се обгрижва сама, като основната причина за това
е налегналата я деменция. Единствената й дъщеря живее във Франция. а
нейният син Л.. въпреки че е в Б., е много ангажиран и няма как да помага на
баба си. За последно любимата на поколения българи актриса е излизала за
кратко от дома по Нова година, когато дъщеря й си дошла от чужбина.“,
ведно със законната лихва върху двете суми от датата на подаване на исковата
молба – 16.05.2024 г., до окончателното плащане.
Ищцата твърди, че е дъщеря на актрисата Е.Р, починала на 12.05.2023 г.
Поддържа, че след смъртта на последната в страницата в интернет, описана в
предходния абзац, която се твърди, че се поддържа от ответника, като се
поддържа, че в текста се правят неправилни внушения. Поддържа се, че
употребената дума „хоспис“ внушавала, че майката на ищцата е била
настанена в дом за лица с увреждания, а това не било така. Поддържа се, че
майката на ищцата не е имала деменция и дори малко преди смъртта изнесла
рецитал пред другите настанени в дома. Твърди се, че ищцата посещавала
често майка си в заведението, където последната била настанена по собствено
желание, като в периодите, в които не била в Б., ищцата общувала с майка си
всеки ден по телефона. поддържа се, че използваните изрази внушават, че
ищцата била изоставила майка си без грижи, което не отговаряло на истината.
По повод на статията ищцата търпяла негативни коментари от свои съседи и
познати, които останали с впечатлението, че последната не се е грижила за
майка си. Поради това се иска уважаване на двата иска, както и присъждане на
1
разноски.
В законоустановения срок (започнал да тече от уведомяването на
синдика на 13.02.2025 г.) не е подаден отговор от ответника – „С.Н“ АД (в
несъстоятелност).
Съдът намира, че е предявени обективно съединени искове с правна
квалификация чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД; чл. 32, ал. 1 от
Конституцията и чл. 52 ЗЗД, като разпределя доказателствената тежест по
исковете в съответствие с правилото на чл. 154 ГПК, че всяка от страните е
длъжна да докаже фактите, на които основава своите искания или възражения,
по начина, описан в диспозитива на настоящото определение.
По направените от страните доказателствени искания в исковата молба
и отговора, съдът намира, че следва да допусне като допустими, относими и
необходими към предмета на спора следните доказателства: писмените
доказателства, представени с исковата молба; един свидетел за установяване
на намесата в личния и семеен живот на ищцата.
Съдът намира, че не следва да допусне на основание чл. 146, ал. 4 ГПК
следните доказателства: поискания свидетел за доброто име на майката на
ищцата, тъй като съгласно чл. 32, ал. 1 от Конституцията всеки се ползва с
добро име, докато не се докаже, че сам е извършил нещо недостойно, каквито
твърдения за майката на ищцата по делото няма.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА гражданско дело 28253 по описа за 2024 година на
Софийския районен съд, 28. състав, за разглеждане в открито заседание на 14
май 2025 г. от 16:20 часа, за която дата и час да се призоват страните, като
ищцата да води допуснатия свидетел.
ОБЯВЯВА на страните следния проект за доклад на делото по чл.
146 ГПК:
Предявени са два иска за обезщетение за неимуществени вреди от
публикация на служители на ответника – за увреждане на достойнството на
починал наследодател на ищцата и за увреждане на доброто име с изнасяне
на позорящи обстоятелства – че не е полагала грижи за близките си, и двата с
правна квалификация чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД; чл. 32, ал. 1 от
Конституцията и чл. 52 ЗЗД.
И двата иск се уважават, ако съдът установи, че ответникът е възложил
публикуване на оспорената статия със съдържание по първия абзац на
определението, като съответно съдържа – по първия иск – твърдения за
личния живот на наследодателката на ищцата, а по втория – твърдения за
позорящи ищцата обстоятелства – неполагане на грижа за роднини, като
ищцата следва да установи и вреди – засягане на честта и достойнството си, в
причинна връзка с публикациите.
2
УКАЗВА на страните, че ПРЕЗУМИРАН ФАКТ, който НЕ СЕ
НУЖДАЕ от доказване съгласно чл. 45, ал. 2 е, че вината на служителите на
ответника, ако се докаже, че са публикували статията по негово възлагане.
УКАЗВА на ищцата, че в нейна доказателствена тежест с оглед
правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване факти е
да установи: че ответникът поддържа страницата в интернет, описана в първия
абзац на определението; публикуване на статия с твърдяното съдържание;
засягане на достойнството на ищцата и майка от текста на статията;
причинна връзка между статията и засегнатото достойнство.
УКАЗВА на основание чл. 146, ал. 2 ГПК на ищцата, че НЕ СОЧИ
ДОКАЗАТЕЛСТВА за това, че именно ответникът поддържа страницата в
интернет, описана в първия абзац на определението.
УКАЗВА на страните, че следва да посочат доказателства във връзка с
възложената им доказателствена тежест най-късно да първото редовно
проведено открито съдебно заседание по делото, като в противен случай губят
възможността да направят това освен ако не посочат основателни причини за
забавянето (чл. 147 ГПК).
УКАЗВА на страните, че в случай, че имат нови доказателствени
искания във връзка с указанията на съда следва да направят същите в дадения
от съда достатъчен срок – до 2. май 2025 г., като срокът не е преклузивен, но
при неспазването му съдът ще приеме, че страните стават причина за забавяне
на производството и ще им наложи глоба съгласно чл. 92а ГПК, освен ако не
посочат доказателства за основателни причини за забавяне на представянето
на доказателства по делото.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателства чрез разпит на ЕДИН
СВИДЕТЕЛ на ищцата при режим на довеждане за установяване на
обстоятелствата относно на намесата в личния и семеен живот на ищцата,
предизвикана от статията.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 146, ал. 4 ГПК искането
на ищцата за свидетел за доброто име на майка .
УКАЗВА на основание чл. 238, ал. 2 ГПК на ищцата – К. Л. Д., че ако
нито изпрати представител, нито се яви в първото съдебно заседание, без да
посочи уважителна причина за това, и не вземе становище по отговора на
исковата молба, съдът може да прекрати делото и да го осъди да заплати
разноски на ответниците, или да постанови срещу него неприсъствено
решение за отхвърляне на иска.
УКАЗВА на страните на основание чл. 40 ГПК и чл. 41 ГПК, че ако
променят адреса, на който са призовани, или го напуснат за повече от 30 дни,
включително ако се преместят в чужбина, са длъжни да посочат нов адрес в
Република Б., на който да бъдат призовавани. Ако не направят това,
съобщенията ще се прилагат по делото и ще се смятат връчени.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните!
3
УКАЗВА на страните с оглед спестяване на придвижване на
служителите на съда да потвърдят получаването на изпратените до тях от съда
електронни съобщения с връщане на обратно електронно писмо на адрес:
************@***.*******.
Определението не може да се обжалва.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4