№……………………../ 2020г.,
гр.Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ВАРНА, XXXIV състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари, през две хиляди и двадесета година, в състав:
Административен
съдия: Елена Янакиева
при секретаря Галина Владимирова, като разгледа докладваното от съдията адм.дело 244 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.
112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето /ЗЗ/, вр. чл. 145
от АПК.
Образувано е по жалба на К.А.У.
ЕГН ********** ***, срещу Експертно решение на НЕЛК-София №0294 от 035 с дата
22.11.2018г., с което е потвърдено по всички поводи ЕР на ТЕЛК 1984 от
10.09.2018г. на Първи състав на ТЕЛК Общи заболявания към МБАЛ „Св.Анна“ Варна,
с което на жалбоподателя е определена трайна неработоспособност 90 процента, след като с предходно решение на
ТЛК трайната неработоспособност е определена на 99%.
С жалбата се прави искане за отмяна
на оспореното ЕР на НЕЛК, като се твърди,
че е постановено в нарушение на административнопроизводствените правила и
материални разпоредби. Фактическите установявания в решението са неправилни и
не отразяват здравословното му състояние. Определеният по-нисък размер на
трайната неработоспособност не е мотивиран. Увреждането на жалбоподателя е от
такъв тип, който не предполага промяна в посока подобрение.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, се явява лично и с представител по пълномощие адв.И.К.. Поддържа
жалбата на изложените в нея основания, както и искането за отмяна на ЕР на НЕЛК. Претендира присъждане на
сторените разноски по Наредба №1 от 2004г. за минималните адвокатски
възнаграждения, в частта на основанието за възнаграждението след третото поред
съдебно заседание.
Ответникът – Национална експертна
лекарска комисия – София не изпраща представител. Към писмена молба /л.44 от
делото/ прилагат МЕД на жалбоподателя и изразяват становище за
законосъобразност на оспореното решение. Посоченият краен процент ТНР,
противопоказни условия на труд, срок на инвалидизация били определени съгласно
установеното здравословно състояние на лицето и съобразно действащата
нормативна уредба.
Заинтересованите страни Първи състав
на ТЕЛК Общи заболявания към МБАЛ „Св.Анна“ Варна , Агенция за хора с
увреждания-гр.София, ТП на НОИ-Варна и РД „Социално подпомагане“-Варна, редовно
уведомени- не изразяват становище.
По допустимостта на производството:
Жалбата е подадена от лице,
легитимирано с констатиран правен интерес и съобразно чл.112 ал.1 т.4 от ЗЗ в
рамките на законоустановения срок, видно от приложените по делото доказателства
за датата на връчване на обжалваното
решение на НЕЛК и съответно датата на депозиране жалбата чрез органа до съда. Поради
това е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
Съдът, като взе предвид приетите по
делото доказателства намери за установено от фактическа страна следното:
Видно от представените към
преписката доказателства, възоснова на изготвени експертизи, от 2003г. /л.9 от
преписката/ до 2009г./л.20 от преписката/, с експертни решения на ТЕЛК, на
жалбоподателя са поставени 100%
трайна неработоспособност.
С Експертно решение №2037 от
134/15.10.2009г., след пълно преосвидетелстване
ТЕЛК за очни болести при МБАЛ „Св. Анна“-Варна на К.У. му е поставена 95 % ТНР.
С Решение №3316 от 145 /29.10.2012г., ТЕЛК за
очни болести при МБАЛ „Св. Анна“-Варна , преосвидетелства К.У. и му поставя
94,5% трайна неработоспособност без чужда помощ.
С Решение № 2636 от 127 /
29.09.2015г. / л.36 от преписката/ ТЕЛК за очни болести II състав при МБАЛ „Св. Анна“-Варна ,
преосвидетелства К.У. и му поставя 99%
трайна неработоспособност без чужда помощ.
С последно Решение № 1984 от 127 /
29.09.2015г. / л.48 от преписката/ Първи състав на ТЕЛК Общи заболявания към
МБАЛ „Св. Анна“-Варна , отново преосвидетелства К.У. и му поставя 90% трайна неработоспособност без чужда
помощ. В него е посочено, че водещата диагноза
е „Атрофия на зрителния нерв“, а Общото заболяване е „ Частична атрофия
на зрителните нерви на двете очи“. Отбелязано е, че посоченият процент е
поставен след преглед, проведен на 10.09.2018г. Решението е мотивирано по
следния начин: Силно намалена зрителна острота на дясно око до 0,09 при
практическа слепота на ляво око. Това обуславя 90% ТНР по ч.5 раздел I. Стесненото зрително поле на дясно око до
40гр. от ФТ и на ляво око до 30гр. от ФТ, обуславя 20% ТНР по ч.5 раздел II т.1.
С
оспореното тук Експертно Решение №0294 от 035/22.11.2018г. на НЕЛК-Специализиран
състав по нервни и очни болести-София /л.51 от преписката/, е потвърдено
предходно упоменатото решение на ТЕЛК по всички поводи.
По делото, във връзка с изясняване
на релевантните за спора обстоятелства е назначена и изслушана Съдебно -
медицинска експертиза с вещо лице със специалност офталмология. Съгласно
изводите на приетата от съда експертиза, която съдебният състав намира за
обективно и професионално изготвена и поради това кредитира, освидетелстваното лице К.У. е с тежко увредено зрение и с практическа слепота / от усещане за
светлина до по-малко от 0.03-броене на
пръсти на 1.5 метра пред окото/, която заедно с абсолютната слепота / липса на
светлоусещане/, я определя като първа група инвалидизация по зрение. Оптичната
невропатия на ЛЕБЕР, от която боледува жалбоподателя е наследствена. Тя се дължи
на точкови мутации в митохондриалния геном, затова и майката предава
заболяването. К.У. е диагностициран с най-тежкия фенотип G11778А мутация в митохондриалната ДНК, която
винаги води ако не абсолютна, то практическа слепота. Уврежданията, настъпили в
периода между края на 2002г. и началото на 2003г. са трайни , необратими и на
практика водят до едно от най-тежките състояния за зрението, наречено
практическа слепота, което обуславя 100%-на зрителна инвалидизация.
С оглед на така установеното от
фактическа страна, от правна такава съдът намира, на първо място, че оспореното
ЕР на НЕЛК е издадено от компетентен орган, съгласно чл.
103, ал. 4 от ЗЗ, във връзка с чл. 3 ал.2
от НМЕ, като оспорването е съобразено с местната и родова компетентност на
съда по чл.
112, ал. 1, т. 4 от ЗЗ. Оспореното решение е издадено в установената от чл.
59, ал. 2 от АПК форма.
Решението на НЕЛК е взето от
специализиран състав по нервни и очни болести, определен съобразно водещата
диагноза на освидетелстваното лице, което е съобразено с изискването на чл.
49, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите
на медицинската експертиза на работоспособността и на регионалните картотеки на
медицинските експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ/. Спазено е и изискването, посочено в
чл. 18, ал. 3 от Правилника, в специализирания състав да са включени не
по-малко от трима лекари, от които един е председател на състава.
Изрично в решението е
посочено, че е постановено по документи по реда на чл.
50, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ. Съгласно действащата към момента на
постановяването на решението редакция на тази разпоредба, произнасяне само по
документи е допустимо, като НЕЛК се произнася въз основа на медицинската и
друга документация. Същевременно, според чл. 62
от НМЕ, видът и степента на увреждането/степента на трайно намалената
работоспособност се определят въз основа на подробна клинико - експертна
анамнеза, задълбочен клиничен преглед, насочени лабораторни и функционални
изследвания и данните от наличната медицинска документация, даващи представа за
функционалното състояние на заболелия орган и организма като цяло. Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата, установеното увреждане,
стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит се съобразяват
със съответната отправна точка съгласно приложение № 1. Ако приетата точка
предвижда диапазон "от... до", процентът на трайно намалената
работоспособност (вида и степента на увреждане) се съобразява със степента на
установения дефицит, като при наличие на множествени увреждания, посочени като
отправни точки в приложение № 1, крайният процент на трайно намалената
работоспособност (вида и степента на увреждане) се определя по Методиката за
прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност
(вида и степента на увреждане) в проценти съгласно приложение № 2.
Анализът на събраните по
делото доказателства, бсъдени в съвкупност и в аспекта на приложимите към
периода относими материални норми, обуславя извод за немотивираност на
решението на НЕЛК, поради неправилно установени факти и превратно тълкуване на доказателствената им
стойност.
Установява се, че НЕЛК се е
произнесла по представената й медицинска документация, която е била и предмет
на обсъждане от ТЕЛК, като е потвърдила, съгласно правомощията й по чл. 51
от ПУОРОМЕРКМЕ определения от ТЕЛК краен процент на ТНР- 90 %.
В конкретния казус при
съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства и най-вече
заключението на съдебно-медицинската експертиза, което е имало за предмет на
проверка именно медицинската документация, съдържаща се в медицинското
експертно досие на жалбоподателя, се налага изводът, че фактическите
констатации, съдържащи се в оспорения административен акт в частта, с която е
определено заболяването на лицето, съответно степента на увреждане и
функционален дефицит на заболелия орган, са неистинни, а направените въз основа
на тях изводи, касателно определения процент ТНР, са несъответни на материалния
закон. В пълнота не е спазена целта, която преследва законът с издаването на
актове от категорията на процесния.
Заключението на изпълнена по делото
от лекар – специалист-офталмолог доц. д-р Я.М. съдебно-медицинска експертиза,
опровергава констатациите на НЕЛК и
правилността на определения процент трайно намалена работоспособност на К.У.,
предвид диагностицираните заболявания и степента на увреждане на здравето на
лицето. Експертът, въз основа на извършен анализ на представените медицински
документи, е дал заключение относно здравословното състояние на жалбоподателя от
гл. т на установените заболявания, степента на увреждането и намаления
функционален дефицит. Констатираните от вещото лице въз основа на медицинското
експертно досие на освидетелстваното лице и извършен от нея преглед данни,
категорично сочат на друга степен на функционално засягане и на обусловения
функционален дефицит от заболяванията, съответно обуславят извод, че
експертната оценка на работоспособността на освидетелстваното лице не
съответства на степента на увреждане на неговото здраве.
В случая при определяне на
конкретната оценка на работоспособността и съотв. на процента на трайно
намалената работоспособност, вещото лице, въз основа на представената
медицинска документация, е приложила относимите материалноправни норми на част
V, раздел І, където в таблица е определен процентът на намалената работоспособност
при намаление на зрителната острота. В заключението е обяснено , че в първия
хоризонтален ред е посочено периферното зрение на дясното око, а в първия
вертикален ред- на лявото око, като в пресечните точки на вертикалните и
хоризонтални линии на различните стойности на периферното зрение на лявото и
дясното око е обозначен процентът ТНР.
Използвайки същата таблица в
Експертното решение на ТЕЛК, което е потвърдено с оспореното тук решение, е
възприет извод, че стесненото зрително поле на дясното око е до 40гр. от ФТ , а
на ляво око до 30гр. от ФТ,което
обуславяло 20% ТНР по ч.5 раздел II т.1.
След проведения
преглед, като е използвала също таблицата
за изчисление на
процента на трайно намалената работоспособност при стеснен периметър, и съобразно Приложение 1
към чл.63 ал.1 от НМЕ, Раздел ІІ-Периферно зрение, вещото лице е възприела заключение, че в лявото око се констатира
абсолютна слепота , а дясното око има светлоусещане до по-малко от 0.03-броене
на пръсти на 1.5 метра пред окото, което заедно с абсолютната слепота я
определя като първа група инвалидизация по зрение. По-нататък пояснява, че
наследствената оптична невропатия на Лебер /LHON/ е сравнително честа, бързо
прогресираща наследствена оптична невропатия,
при която засегнатите от LHON очи претърпяват атрофия на
зрителния нерв поради загуба на ганглионарни клетки на ретината. Характеризира
се с двустранна прогресивна загуба на зрението.
Както в заключението, така и
в съдебно заседание, доц. М. пояснява, че в едното око на жалбоподателя няма
абсолютно никакво зрително поле, а в другото констатира 9% зрителна острота,
което всъщност означава малко запазено централно зрение, което обаче също
представлява абсолютна зрителна инвалидизация. Гореизложените изводи е
формирала след проведена оптична
кохерентна томография, която ясно показва атрофията на зрителните нерви на
двете очи-тотална в горен и долен
квадрант, частична в назален на дясното
и темпорален на ляво око, при запазена темпорална част в дясното и назална в лявото око. Периметрия не е извършена, защото пациента
трудно се ориентира, тоест тя е без диагностична стойност .
Обсъденото по-горе заключение е
изпратено на ответника- НЕЛК-София с ел.писмо / л.132 от делото/ и не е оспорено.
Съобразно чл.202 от ГПК, съдът не е
длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите
доказателства по делото. В доказателствата, съставляващи МЕД, са приложени две
експертни решения на ТЕЛК- от 2003г.
/л.12 от преписката/ и от 2006г.
/ л.15 от преписката/, видно от които отново след съответните прегледи, на
жалбоподателя е поставена 100% ТНР без чужда помощ.
Недоумение буди промяната в
определения в периода след това по-малък процент трайна неработоспособност,
след като заболяването на жалбоподателя от гледна точка на константната
практика и теорията при заболяването – е само прогресиращо и не е документирана
възстановителна способност за зрението. Не са приложени доказателства, които
подкрепят заключение, в което е формиран извод, че заболяването на
жалбоподателя търпи позитивна еволюция
във времето при наличните достижения на съвременната медицинска наука. Напротив,
експертизата проведена от вещото лице в
настоящото производство безспорно създава трайно убеждение у съда за пълната
инвалидизация на жалбоподателя- извод, обоснован от компетентно изложеното
мнение на специалист офталмолог, че заболяването му води до пълна и необратима
слепота. Няма обяснение, подкрепено от доказателствата по делото, че размера на
процентите ТНР следва да се снижава. Подобен извод трябва да е обусловен от
безспорни доказателства, каквито ответника не е представил. Доказана от
жалбоподателя е точно обратната негативна прогресия.
С оглед на гореизложените мотиви
съдът приема, че обжалваното Експертно решение на НЕЛК-София №0294 от 035 с
дата 22.11.2018г., с което е потвърдено по всички поводи ЕР на ТЕЛК 1984 от
10.09.2018г. на Първи състав на ТЕЛК Общи заболявания към МБАЛ „Св.Анна“ Варна,
с което на жалбоподателя е определена трайна неработоспособност 90 процента, като постановено при неспазване
на изискването по чл.
62 от НМЕ и като необосновано от гл. т на определената оценка на
работоспособността - 90 % трайно намалена работоспособност, е незаконосъобразно
и следва да бъде отменено.
На основание чл.
173, ал. 2 от АПК преписката следва да се върне на НЕЛК за ново произнасяне
при съобразяване с дадените указания по тълкуването и прилагането на закона,
като въз основа на съдържащата се в медицинското експертно досие документация и
след извършването на необходимите по см. на чл. 62
от НМЕ изследвания, се направи нова експертна оценка на работоспособността
на К.У. за определяне на процента на трайно намалената работоспособност на
освидетелстваното лице съобразно отправните точки по приложение
№ 1 към чл. 63, ал. 1 от НМЕ и Методика за прилагане на отправните точки за
оценка на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) в
проценти, съгласно приложение
№ 2 към чл. 63, ал. 3 от НМЕ.
Предвид изхода на делото и на
основание чл.
143, ал. 1 от АПК, искането на жалбоподателя за присъждане на направените
разноски следва да бъде уважено. Той е освободен от заплащането на държавна
такса с Определение № 618/05.03.2019г. Претендира се заплащане на
възнаграждение на адвокат, осъществявал в периода на цялото производство
процесуално представителство по реда на чл. 38 ал.1 т.2 от ЗАдв. В този случай , адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение. Съобразно ал.2, съдът определя възнаграждението в размер не
по-нисък от предвидения в наредбата по чл.
36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Видно от
разпоредбата на чл.36 ал.2 от ЗАдв, размерът на възнаграждението се определя в
договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и
обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия
адвокатски съвет размер за съответния вид работа.
Представен е списък на разноските,
съобразно който се претендират такива в размер от 1000 лева, от които 300 лв.
за образуване на делото и 2бр. безплатни заседания и по 100лв. за още седем заседания / л.141 от делото/.
Съгласно чл.19 от Наредбата, за процесуално представителство, защита и съдействие
в производства по Закона за здравето, минималното
възнаграждение е 300 лв. Съобразно чл.2 ал.2 в случаите по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата полагащото
се адвокатско възнаграждение се определя от съда или органите на досъдебното
производство съгласно тази наредба.
Гореизложената
регламентация и относително свободната
преценка на съда да определи размера на възнаграждението, обуславят присъждане
на разноски в размер от 600лв. Той включва както минималният, регламентиран в
разпоредбата на чл.19 от Наредбата, така и неговата удвоена стойност, предвид
множеството проведени заседания, не по вина на жалбоподателя, в които винаги е
бил представляван от адвоката си. Съдът не намира регламентирана опора на
претенцията за присъждане на възнаграждение в размер от по 100лв. за всяко
следващо заседание-общо седем на брой, но приема, че фактическата и правна
сложност на делото / формирано е само искане за приемане на преписката и
изготвяне на заключение по СМЕ/, обуславят като оптимален размер на
възнаграждение от 600лв.
Мотивиран от гореизложените доводи и
на основание чл.
172, ал. 2 предп.второ от АПК, във връзка с чл.
112, ал. 1, т. 4 от ЗЗ, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на К.А.У. ЕГН ********** ***, Експертно решение на НЕЛК-София №0294 от 035
с дата 22.11.2018г., с което е потвърдено по всички поводи ЕР 1984 от
10.09.2018г. на Първи състав на ТЕЛК Общи заболявания към МБАЛ „Св.Анна“ Варна,
с което на жалбоподателя е определена трайна неработоспособност 90 процента.
ОСЪЖДА Национална експертна лекарска комисия - гр. София
да заплати на К.А.У. ЕГН ********** ***, сумата от 600,00 лева /шестотин лева /,
съставляваща размер на определеното от съда възнаграждение за адвокат.
ОСЪЖДА Национална експертна лекарска комисия - гр.
София да заплати на Административен съд Варна сума в размер от 250лв. /двеста и
петдесет лева/, представляваща заплатен на вещото лице от съда хонорар за
изготвяне на съдебно-медицинска експертиза.
ВРЪЩА преписката на Националната експертна
лекарска комисия, за ново произнасяне по отношение на К.А.У. ЕГН **********,
съобразно дадените от съда указания в мотивите на настоящото решение, в
1-месечен срок от получаване на административната преписка.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщението до страните за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: