Решение по дело №400/2020 на Апелативен съд - Велико Търново

Номер на акта: 67
Дата: 26 март 2021 г.
Съдия: Емануил Еремиев
Дело: 20204001000400
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 26 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 67
гр. Велико Търново , 26.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на трети февруари, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ Въззивно търговско
дело № 20204001000400 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, пр. 2 и сл. от ГПК, във връзка
с чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./.
С Решение № 246/ 10.07.2020 г., постановено по гр.д. № **1/ 2018 г. по
описа на Русенския Окръжен съд, състав на съда е ОСЪДИЛ ответника „ЗК
ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София, да заплати на
ищците: Т. Б. Л., ЕГН ********** и М. Х. Л., ЕГН **********, и двамата от
гр. Ветово, област Русе, сумата 100 000 лева на всеки един от тях,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта
на сина им Б. М. Л., починал вследствие на ПТП от 31.07.2015 г., причинено
от В. С. В., ведно със законната лихва върху главниците, считано от
10.12.2015 г., като е ОТХВЪРЛИЛ исковете за обезщетение за
неимуществени вреди над сумата 100 000 лева до претендирания размер от
200 000 лева – за всеки от двамата ищци, ведно със законната лихва върху
тях, както и претенцията за лихва за забава за периода от 01.08.2015 г. до
1
09.12.2015 г., като погасена по давност; ОСЪДИЛ е ответника: да заплати на
ищеца М. Х. Л. сумата 5 575 лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди от същото ПТП, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 10.12.2015 г.; да заплати на адвокат С.М. от АК
– гр. Русе, съразмерно на уважената част от исковете, сумата 4 838 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за предоставената от него по
реда на чл. 38, ал. 2 ЗА безплатна правна помощ на ищците по делото; да
заплати по сметка на Русенския Окръжен съд сумата 8 223 лева,
представляваща държавна такса; ОСЪДИЛ е ищците да заплатят на
ответника сумата 1 658 лева, представляваща деловодни разноски,
съразмерно на отхвърлената част от исковете, като решението е било
постановено при участието на трето лице, привлечено да подпомага
ответника – деликвентът В. С. В., ЕГН **********, от гр. Белослав, област
Варна.
Недоволни от постановеното Решение в осъдителната му част, в която
съдът е уважил претенциите за обезщетение за неимуществени вреди над
сумата 20 000 лева до сумата 100 000 лева, за всеки един от ищците,
ответникът и третото лице – помагач на ответника, са подали въззивни жалби.
Оплакването е за неправилност на решението, в обжалваната част. Навеждат
се доводи за допуснати процесуални нарушения и за необоснованост на
обжалвания съдебен акт. Твърди се, че съдът не е обсъдил всички събрани по
делото доказателства, а присъденото от него обезщетение не отговаря на
критериите за справедливост по закона, както и за немотивираност на
обжалвания съдебен акт. Излагат се съображения в подкрепа на доводите и
твърденията. Иска се от въззивния съд да отмени решението, в обжалваните
части, ведно със законните последици от това.
Отговор на въззивните жалби е подаден от ищците, чрез пълномощника
адвокат М. от АК – гр. Русе. Изразено е становище за неоснователност на
жалбите, като са изложени доводи в тази насока. Иска се от въззивния съд да
остави без уважение жалбите и да потвърди решението, в обжалваните части.
Отговор на въззивната жалба на ответника е подаден от третото лице –
помагач на ответника, чрез адвокат С. от АК – гр. София. Изразено е
становище за основателност на жалбата и се иска от въззивния съд да я
2
уважи.
Великотърновският Апелативен съд като обсъди доводите на страните,
прецени събраните по делото доказателства и провери правилността на
съдебния акт, в обжалваните части, намира за установено следното:
Въззивните жалби са подадени в срок, от легитимирани лица, срещу
съдебен акт, който подлежи на обжалване и са процесуално допустими,
поради което следва да се разгледат по същество.
Пред Русенския Окръжен съд е подадена искова молба, с вх. № 13294/
10.12.208 г., от ищците: Т. Б. Л., ЕГН ********** и М. Х. Л., ЕГН
**********, и двамата от гр. Ветово, област Русе, чрез пълномощника
адвокат С.М. от АК – гр. Русе, срещу ответника „ЗК ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК
*********, със седалище в гр. София, с правно основание – чл. 226, ал. 1 КЗ
/отм./ и с цена на исковете: 200 000 лева обезщетение за претърпени
имуществени вреди за всеки един от двамата ищци и 5 575 лева обезщетение
за имуществени вреди, солидарно. В исковата молба се твърди, че на
31.07.2015 г., на пътя Разград-Русе, при управление на лек автомобил „Тойота
Рав 4”, с рег. № Р 16 08 ВН, синът им Б. М. Л. претърпял ПТП, причинено от
В. С. В., който управлявал товарен автомобил „Волво”, с рег. № В 17 ** СР, с
валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” при
ответното застрахователно дружество и прикачено към него самосвално
ремарке „Касбоер”, с рег. № В 61 ****, при което ПТП синът им получил
тежка съчетана травма, вследствие на което починал на 08.01.2016 г. Срещу
деликвента било образувано наказателно производство, като с Присъда № 50/
12.10.2016 г., постановена по н.о.х.д. № 251/ 2016 г. по описа на Разградски
Окръжен съд, деликвентът е бил признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, пр. 3 и пр. 5, буква „б”, пр. 1, вр. ал. 1,
б. „в”, вр. чл. 342, ал. 1 НК. Ищците твърдят, че са претърпели
неимуществени вреди от смъртта на сина си, изразяващи се в отчуждаване от
близки и приятели, съсипано емоционално състояние, изпадане в апатия
вследствие загубата на смисъл във всичко, което ищците правят, трудно
организиране на обичайния ден, влошаване на физическото състояние на
ищците. Тези неимуществени вреди ищците оценяват на сумата 200 000 лева
за всеки един от тях и искат съдът да им присъди обезщетение в посочения
3
размер. Претендират и обезщетение за имуществени вреди в размер на 5 575
лева, която сума представлява разходи за погребението на сина им.
Направено е и искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда
на чл. 38, ал. 2 от ЗА, както и особено искане за освобождаване от заплащане
на държавни такси и разноски в производството, на основание чл. 83, ал. 2 от
ГПК.
Пред Русенския Окръжен съд е било образувано гр.д. № **1/ 2018 г. по
описа на съда. По искане на ответника, направено с отговора на исковата
молба, съдът е допуснал привличането на едно трето лице – деликвентът,
който да помага на ответника.
В о.с.з. на 26.06.2019 г. процесуалните представители на ищците –
адвокат М. и адвокат Батулова, са заявили, че подържат исковата молба. В
пледоарията си по съществото на делото адвокат Батулова е поискала от съда
да уважи исковете. В представената писмена защита са изложени доводи за
основателността на исковете.
С отговора на исковата молба ответникът е оспорил основателността на
исковете с възражения за липсата на деликт, евентуално за съпричиняване от
страна на пострадалия и за прекомерност на претендираните обезщетения за
неимуществени вреди. В пледоарията си по съществото на делото
пълномощникът на ответника – адвокат П. от АК – гр. София е поискал от
съда да отхвърли исковете, като в представената писмена защита са изложени
доводи за неоснователността им.
Третото лице – помагач на ответника, е подало отговор чрез
пълномощника адвокат Ралчев от АК – гр. Варна, в който е изразило
становище за частична основателност на исковете. В пледоарията си по
съществото на делото преупълномощеният адвокат С. от АК – гр. София е
подържал становището, изразено в отговора - за частична основателност на
исковете, като в представената писмена защита е изложил доводи в тази
насока.
От фактическа страна се установява следното:
От изисканото от съда и приложено наказателно производство е видно,
че с Присъда № 50/ 12.10.2016 г., постановена по н.о.х.д. № 251/ 2016 г. по
4
описа на Разградски Окръжен съд, влязла в сила на 19.12.2019 г., подсъдимият
В. С. В. е бил признат за виновен в това, че на 31.07.2015 г. при управление на
МПС - товарен автомобил марка „Волво”, с рег. № В 17 ** СР и прикачено
към него самосвално ремарке „Касбоер”, с рег. № В 61 ****, по пътя Разград-
Русе, нарушил правилата за движение от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/, подробно визирани в присъдата, и по непредпазливост причинил
смъртта на две лица – М. Б. М. и Б. М. Л..
С исковата молба ищците са приложили справка, от която е видно, че
към 31.07.2015 г. товарният автомобил марка „Волво”, с рег. № В 17 ** СР, е
имал валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” при
ответното застрахователно дружество.
За изясняване механизма на ПТП и възражението на ответника за
съпричиняване от страна на пострадалия, съдът е допуснал изслушването на
комплексна съдебна авто-техническа и медицинска експертиза /КСАТМЕ/ от
две вещи лица – инж. Ж. Р. Г. и д-р М. Х. М., които са отговорили на
поставените въпроси. В о.с.з. на 10.06.2020 г. процесуалният представител на
ответника – адвокат П. е оспорил заключението, като необосновано и е
поискал повторна КСАТМЕ, като съдът е приел заключението и е оставил без
уважение искането.
По делото съдът е допуснал до разпит трима свидетели.
С оглед на тази фактическа обстановка, въззивният съд достига до
следните фактически и правни изводи:
За да бъде уважен иска по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, следва да са налице
предпоставките за отговорността на застрахователя, които включват
предпоставките от сложния фактически състав на деликтната отговорност и
наличието на валидно застрахователно правоотношение.
По отношение наличието на валидна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите” при ответното застрахователно дружество е
била представена, с исковата молба, справка, като съдът е приел, с доклада по
делото, че това обстоятелство, както и обстоятелството, че пострадалият е син
на ищците, не се нуждаят от доказване, като ответникът и третото лице-
5
помагач на ответника, не са възразили срещу доклада на съда.
По тези съображения въззивният съд приема наличието на тази
предпоставка от отговорността на застрахователя.
Съгласно чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца, поради което въззивният съд
приема наличието на предпоставките от фактическия състав на деликтната
отговорност.
С оглед уточняване механизма на ПТП и направеното от ответника
възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, по делото съдът е
допуснал изготвянето на КСАТМЕ от две вещи лица. В авто-техническата
част от заключението е посочено, че деликвентът е навлязъл в лентата за
насрещно движение, след което е последвал удар с лекия автомобил,
управляван от пострадалия, като лекият автомобил е бил оборудван с
предпазни колани и пътуващите на предните седалки са били с поставени
предпазни колани. В медицинската част от заключението е посочено, че по
делото липсват данни, които да потвърдят или отхвърлят дали пострадалият е
бил с поставен предпазен колан, но поставянето му не би могло да предпази
пострадалия при наличието на тежки деформации на лявата част на лекия
автомобил. В о.с.з. на 10.06.2020 г. д-р М. е посочила, че в конкретния случай
с или без колан такива увреждания ще настъпят.
При тези данни въззивният съд приема, че липсва съпричиняване от
страна на пострадалия и възражението на ответника в тази насока е
неоснователно.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост, като в Постановление № 4/
23.12.1968 г. на Пленума на ВС е изяснено, че понятието „справедливост” е
свързано с преценката на редица обективно съществуващи обстоятелства по
делото, като възрастта на пострадалия, отношенията му с неговите близки,
търсещи обезщетение за неимуществени вреди, общественото му положение
и др. – изброяването е примерно.
6
Пострадалият е бил на 35 г., когато в резултат на ПТП е починал не само
той, но и неговата малолетна дъщеря М., возеща се на задната седалка на
лекия автомобил, които обективни обстоятелства следва да бъдат взети
предвид при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди.
Разпитаните по делото свидетели посочват, че ищците са живеели заедно
в гр. Ветово със сина си и неговото семейство, като били много близки и
помагали при отглеждането на внучката М.. Пострадалият работел заедно с
баща си, тръгнал по неговия професионален път, помагал на родителите си в
земеделската им дейност. След смъртта на сина им ищците рухнали тотално,
затворили се в мъката си, поведението им било неадекватно, сринали се
емоционално и физически. Въззивният съд кредитира свидетелските
показания като обективни и непротиворечиви и приема, че претърпените от
тях болки и страдания представляват неимуществени вреди, които следва да
се обезщетят, като се вземе предвид и обстоятелството, че от деня на ПТП –
31.07.2015 г. до датата на смъртта на сина им – 08.01.2016 г., ищците са се
грижели непрекъснато за него с надеждата, че може да оздравее.
Следва да се вземе предвид и икономическата обстановка в страната към
момента на ПТП и по-конкретно – застрахователния лимит, който към този
момент е 10 000 000 лева за всяко събитие при две или повече пострадали
лица.
Въззивният съд приема, че претърпените от ищците неимуществени
вреди се характеризират с по-висок интензитет от обичайното, поради което
размерът на обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи на
100 000 лева за всеки от ищците. В този размер предявените от тях искове
следва да се уважат.
До същия правен извод е достигнал и Русенския Окръжен съд, поради
което решението му е правилно и следва да се потвърди, в обжалваните части.
Относно разноските:
Въззивната жалба на ответника „ЗК ЛЕВ ИНС” АД е оставена без
уважение, поради което на този ответник не следва да се присъждат разноски.
Предвид направеното искане от адвокат М. в о.с.з. за присъждане на
7
разноски по чл. 38 от ЗА, представените в тази насока договори за правна
помощ и изготвянето на отговор на въззивната жалба на ответника, с явяване
в открито съдебно заседание, на адвокат М. следва да се присъди, на
основание чл. 38, ал. 2, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за
осъществена защита на въззиваемите във въззивното производство,
адвокатско възнаграждение в размер на 4 730 лева.
Водим от гореизложеното, Апелативният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 246/ 10.07.2020 г., постановено по гр.д. № **1/
2018 г. по описа на Русенския Окръжен съд, в обжалваните части.
ОСЪЖДА „ЗК ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ******, да заплати на адвокат С.М. от АК – гр. Русе,
с адрес на кантората в гр. Русе, ********, адвокатско възнаграждение за
оказаната безплатна правна помощ на ищците във въззивното производство
по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА, в размер на 4 730/четири хиляди седемстотин и
тридесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС на
РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8