Решение по дело №234/2024 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на чл. 70 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по искане на Н. С. от [населено място] за възобновяване на производството, приключило с влезли в сила Решение №1977/ 24.06.2024г., постановено по КАНД № 303/2024 г. по описа на Административен съд- Русе и Решение № 69/05.02.2024 г., постановено по АНД № 2133/2023 г. по описа на Районен съд – Русе, с които е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 38-0006218/02.10.2023 г., издадено от началник отдел „Контрол“ в РДАА (сега ООАА) - Русе, в частта, с която на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. за нарушение по чл. 150а, ал. 1 ЗДвП.

В него и по същество се твърди, че на 01.08.2024 г., в хода на съдебното производство по АНД №661/2024 г. по описа на Районен съд – Русе, са му станали известни нови обстоятелства/доказателства, които са от съществено значение за разкриване на обективната истина по спора - Технически паспорт на управляваното от него ППС, издаден от производителя му „Бриз“ АД, в който за първи път се посочва категорията на локомотива (влекач) и теглените от него вагони (ремаркета), като се нанасят коректно и другите технически параметри на тази влакова композиция (състав от ППС). С оглед на това и на основание чл. 70, ал. 2, т. 3 ЗАНН иска от съда да възобнови приключилото производство, като делото се върне за ново разглеждане с указания по приложението и тълкуването на закона.

Наказващият орган е депозирал писмено становище, в което заявява, че не са налице предпоставките за възобновяване на производството и моли съда да остави без уважение искането, ведно с произтичащите от това законни последици.

Разградският административен съд след като прецени събраните по делото доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, констатира следното:

Искането е допустимо, като направено от надлежна страна по чл. 72, ал. 1, т. 2 ЗАНН, която има правен интерес от това. То е подадено и в срока по чл. 71, ал. 1, т. 2 от ЗАНН. Молителят твърди, че е узнал за посочения по-горе документ на 01.08.2024 г., а доказателства за противното не са ангажирани. Искането е подадено на 05.08.2024 г., т.е. в законоустановения едномесечен срок.

Разгледано по същество то се явява основателно. Този извод се налага по следните фактически и правни изводи:

Събраните по делото доказателства установяват, че с процесното НП на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП на Н. С. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. за нарушение по чл. 150а, ал. 1 ЗДвП. Според него установеното административно нарушение се изразява в това, че на 10.08.2023 г. около 11.30 ч. в , той е управлявал атракционен влак, състоящ се от влекач и два вагона, които разполагат общо с 32 места, с който извършвал обществен превоз на пътници, без да притежава СУМПС категория D, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство.

НП е оспорено пред Районен съд- Русе и с Решение № 69/05.02.2024 г., постановено по АНД № 2133/2023 г. е потвърдено. В мотивите си съдът е приел, че управляваното от жалбоподателя МПС е от категорията МПС, визирани в разпоредбата на чл. 150а, ал. 2, т. 14 от ЗДвП, тъй като представлява състав от пътни превозни средства - локомотив с две места и прикачени две ремаркета (вагони), с брой места във всяко едно 24 или общо 48 места за пътници, поради което водачът трябва да притежава и съответното СУМПС категория D.

Решението е било предмет на инстанционен контрол и оставено в сила в тази част с Решение № 1977/ 24.06.2024г., постановено по КАНД № 303/2024 г. по описа на Административен съд- Русе. Касационният съд е възприел изцяло фактическите констатации и правни изводи на въззивния състав. Допълнително е посочил, че в случая следва да бъдат отчетени характеристиките на ППС и неговото предназначение и употреба.

В § 1, т. 57 от ДР на Закона за автомобилните превози (ЗАП) е дадена легалната дефиниция на „превоз с атракционна цел“ - превоз на пътници по предварително определен маршрут от кмета на съответната община с моторни превозни средства от категория М2 или МЗ или със състав от превозни средства, състоящ се от моторно превозно средство с максимална конструктивна скорост, непревишаващ 25 км/ч., предназначено за теглене на едно или повече ремаркета, специално проектирани за превоз на пътници.

Тълкуването на тази разпоредба сочи на извод, че законът лимитативно определя три вида превозни средства, с които може да се осъществява превоз с атракционна цел, като първите два определя с категорията на превозното средство по смисъла на чл.149 ЗДвП - съответно категория М2 или М3, а третия вид - като състав от ППС. Доколкото превозните средства са със специално предназначение - с атракционна цел и за превоз на пътници, то съдът намира, че еднакви спрямо тях следва да бъдат и изискванията за притежаваната категория от водача, който ги управлява.

По силата на параграф 35 от ДР на ЗИД на ЗДвП / Дв, бр.54 от 2010 г./ в националното законодателство са въведени изискванията на Директива 2006/126/ ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. относно свидетелства за управление на превозни средства.

Съображения 8 и 12 от Директивата гласят:

„(8) На основание пътната безопасност следва да се определят минимални изисквания за издаване на свидетелства за управление на моторни превозни средства Необходимо е критериите за изпитите за управление на превозно средство и издаване на свидетелство за управление да бъдат хармонизирани. За постигането на тази цел следва да се определят знанията, уменията и поведението, свързани с управлението на моторни превозни средства, изпитът за управление на превозно средство следва да се основава на тези концепции и следва да се преопределят минималните стандарти за физическа и умствена годност за управление на такива превозни средства.

„(12) Определенията на категориите следва в по-голяма степен да отразяват техническите характеристики на съответните превозни средства и уменията, необходими за управление на превозно средство.“

Тълкувайки разпоредбата на чл. 150а, ал. 2, т. 14 от ЗДвП вр. §1, т. 57 от ДР на ЗАП и отчитайки необходимостта да се постигнат преследваните от Директивата резултати съдът е достигнал до извода, че при управление на превозно средство с атракционна цел и превозващо над 8 човека, независимо дали се касае за самостоятелно МПС или състав от ППС, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията D. Доколкото управляваният от касатора състав от ППС е за превоз на пътници с атракционна цел, то при определяне на категорията следва да бъде съобразена не само вместимостта на теглещото МПС, а вместимостта и на прикачените към него вагони. В заключение съдът е приел, че след като броят на пътниците е над 8, следва да бъде приложен водещият квалификационен признак за категория D.

В хода на съдебното производство не е представено доказателство от производителя на процесното ППС, определящо категорията на влекача и прикачените към него ремаркета, съобразно техническите им характеристики. Такова доказателство е приложено към искането за възобновяване. Според представения технически паспорт процесното ППС съставлява състав от ППС по смисъла на § 6, т. 20 от ДР на ЗДвП – локомотив и два броя вагони, като локомотивът (влекач) е от категория „М1“ съгласно чл. 149, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДвП, а вагоните (ремаркетата) са от категория „О2“ съгласно чл. 149, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. ППС е конструирано да се движи с максимална скорост до 25 км/ч, за което се съдържат данни и в приложеното Постановление за прекратяване на досъдебното наказателно производство по пр. № 4621/2019 г. по описа на Районна прокуратура - Русе.

Според чл. 70, ал. 2, т. 3 ЗАНН административнонаказателното производство се възобновява, когато се открият нови обстоятелства или нови доказателства от съществено значение за разкриване на обективната истина, които не са били известни на нарушителя, наказващия орган или съда при постановяване на акта. Тълкуването на цитираната разпоредба сочи, че тя е приложима, когато се установят факти от действителността, които са новооткрити за страната. Тя е приложима и в случаите, когато се установят новооткрити или новосъздадени доказателства относно факти, които са били заявени в хода на производството, но не са могли да бъдат установени поради липсата на доказателства до приключване на делото във всички инстанции. Безспорно законодателят изисква новите обстоятелства или доказателства да са от съществено значение за разкриване на обективната истина и правилното решаване на спора.

В казуса съдът приема, че приложеният технически паспорт на ППС съставлява ново доказателство, което е от значение за разкриване на обективната истина.

Съгласно разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство. В чл. 150а, ал. 2 ЗДвП за определяне правоспособността на водачите са обособени различни категории на моторните превозни средства. Анализът на цитираните норми сочи, че определяща за категорията на СУМПС на водача е категорията на управляваното от него моторното превозно средство. Следва да се отбележи, че в ЗДвП законодателят използва различните по съдържание понятия „моторно превозно средство“, „пътно превозно средство“, „състав от пътни превозни средства“, които е дефинирал в разпоредбата на § 6 от ДР на ЗДвП.

В представеното ново доказателство е посочено, че процесното атракционно влакче съставлява състав от ППС, състоящ се от локомотив (влекач), който е от категория М1 и прикачени към него два броя вагони (ремаркета) от категория О2. Според посочените там технически характеристики би могло да се направи предположение, че за да управлява това атракционно влакче, водачът трябва да притежава СУМПС категория ВЕ, съгласно изискването на чл. 150а, ал. 2, т. 7 ЗДвП. В цитираната разпоредба е предвидено, че се изисква водачите да притежават СУМПС категория ВЕ, когато управляват състав от пътни превозни средства, с теглещо превозно средство от категория В (моторни превозни средства с допустима максимална маса, която не надвишава 3500 kg, проектирани и конструирани за превоз на не повече от 8 пътници плюс водача) и ремарке или полуремарке, когато допустимата максимална маса на ремаркето или полуремаркето не надвишава 3500 kg.

В НП и постановените съдебни решения е прието, че Н. С. е трябвало да притежава СУМПС категория D, съгласно изискването на чл. 150а, ал. 2 , т. 14 ЗДвП. Според тази норма СУМПС категория D трябва да притежават водачи, които управляват моторни превозни средства, проектирани и конструирани за превоз на повече от 8 пътници плюс водача, които са съответни на категории М2 и М3, според чл. 149, ал. 2, т. 2, б. „б“ и б. „в“ ЗДвП.

Няма спор, че в §1, т. 57 от ДР на ЗАП е дефинирано, че „превоз с атракционна цел" е превоз на пътници по предварително определен маршрут от кмета на съответната община с моторни превозни средства от категория М2 или М3 или със състав от превозни средства, състоящ се от моторно превозно средство с максимална конструктивна скорост, непревишаващ 25 km/h, предназначено за теглене на едно или повече ремаркета, специално проектирани за превоз на пътници. Нормата определя само вида на превозните средства, с които може да се извършва този превоз. В нея, както и в другите норми на ЗАП, не се посочва каква следва да е категорията на СУМПС на водачите, които извършват превоза с атракционна цел. Правилата за това са регламентирани единствено и само в ЗДвП.

Разпоредбите на чл. 150а, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП са императивни и следва да се прилагат стриктно. Доколкото тяхното нарушение обуславя административната отговорност на водача, то е недопустимо да се тълкуват разширително или да се прилагат други норми по аналогия (по арг. на чл. 46, ал. 3 ЗНА). При определяне на различните категории СУМПС законодателят е съобразил не само предназначението на МПС/ППС, но преди всичко неговите технически характеристики. В тази връзка съдът намира за необходимо да отбележи, че има значителна разлика в уменията, необходими за управление на моторно превозно средство от категориите М2 и М3 и съответно за управление на превозно средство, което се движи с максимална конструктивна скорост, непревишаваща 25 km/h.

Въз основа на така изложените фактически и правни съображения настоящият състав намира, че са налице предпоставките на чл. 70, ал. 2, т. 3 ЗАНН, поради което искането за възобновяване се явява основателно и постановените съдебни решения следва да се отменят, като делото се върне за ново разглеждане на Районен съд- Русе. При новото разглеждане съдът следва да съобрази представеният технически паспорт на процесното ППС, с посочените там параметри и категории на влекача и теглените ремаркета и ако прецени, че са необходими специални знания и умения да назначи автотехническа експертиза, която след като извърши оглед и необходимите измервания, да посочи в коя категория попада то.

Мотивиран така и на основание чл. 73, ал. 4, т. 1 от ЗАНН Разградският административен съд

ОТМЕНЯ Решение №1977/ 24.06.2024г., постановено по КАНД № 303/2024 г. по описа на Административен съд- Русе и Решение № 69/05.02.2024 г., постановено по АНД № 2133/2023 г. по описа на Районен съд – Русе.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане на Районен съд- Русе.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.