№ 815
гр. Варна, 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно
гражданско дело № 20223100501233 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена от Община Варна, чрез процесуален
представител юриск. П.Ц., жалба срещу отказ на съдебния изпълнител да извърши искано
изпълнително действие - да преведе по сметка на взискателя Община Варна постъпила при
него сума в размер на 25 600 лева, обективиран в постановление от 27.11.2020 г. по изп.
дело № 20148080400727 по описа на ЧСИ Захари Д., per. № 808, Район на действие ОС
Варна.
Жалбоподателят сочи, че сумата в размер на 25 600 лева представлява допуснатото
обезпечение, внесено по сметка на Окръжен съд - Варна от Д.В.В. Б. ЛЮБ. Д., К.П.К., ЦВ.
К. В., ЕМ. Й. ИВ., АС. Г. СТ. и В. В. П., върху която е учреден залог в полза на Община
Варна, в качеството на кредитор по гр. д. № 2375/2008 г. Съдбното производство по
посоченото дело приключило с Решение № 13/05.03.2014 г., постановено по гр. д. №
2264/2013 г. по описа на Върховен касационен съд. Всички горепосочени лица имали
качеството на длъжници по изпълнително дело № 2014808040727 по описа на ЧСИ Захари
Д. и взискателят Община Варна е поискал да се удовлетвори от това тяхно имущество.
Поради изложеното изразява становище, че отказът, обоснован с единствения мотив, че
сумата представлявала гаранция за вреди от непозволено увреждане и липсвали данни за
предявяване на искова молба от трето лице, е незаконосъобразен, поради което претендира
неговата отмяна.
В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК не е постъпило възражение от длъжниците в
изпълнителното производство.
Съгласно предвиденото в чл. 436, ал. 3, изр. II от ГПК съдебният изпълнител е
изложил мотиви за постановения отказ.
Варненският окръжен съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя
доводи и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
1
Изпълнително дело № 20148080400727 по описа на ЧСИ Захари Д., per. № 808, с
район на действие Окръжен съд - гр. Варна, е образувано на 07.04.2014г., въз основа на
подадена писмена молба от гл.юрк. Р.С., в качеството й на пълномощник на Община Варна
с ЕИК ********* и приложен изпълнителен лист, издаден на 31.03.2013г. от Варненски
окръжен съд, на основание чл. 405 ГПК по повод подлежащо на изпълнение Решение №
612/27.03.2012г. по гр.д. № 2375/2008г. по описа на Оръжен съд - гр. Варна и Решение №
196/15.11.2012г. по в.гр.д. № 390/2012г. по описа на Апелативен съд - гр. Варна и Решение
№ 13/05.03.2014г. на същия съд.
По силата на горепосочения изпълнителен лист ЕМ. Й. ИВ., В. В. П., Д.В.В., Б. ЛЮБ.
Д., К.П.К., ЦВ. К. В. и АС. Г. СТ. са осъдени да заплатят на Община Варна с ЕИК *********
на осн. чл. 72, ал. 1 от ЗС по 85 428,57 лева всеки един от тях, представляващи припадащата
се на дела им част от сумата 598 000 лева - увеличена стойност на недвижим имот, находящ
се в гр Варна, ************ вследствие на извършени подобрения в периода от 31.12.1972г.
до 02.01.2008г., който иск е предявен общо за сумата 999 800 лева като частичен от 2 649 028
лева; на осн. чл. 72, ал. 2 от ЗС по 71,43 лева всеки един от тях, представляващи
припадащата се на дела им част от сумата 500 лева - необходими разноски за запазване на
недвижимия имот през същия период, който иск е предявен като частичен от 40 328,38 лева,
както и по 11 247,35 лева всеки един от тях, представляваща съответната уважена част от
исковете сума като направени по делото разноски на осн. 78, ал. 1 от ГПК.
На 15.04.2014г. В.Б.П. и Тодор Борисов Попов, в качеството си на наследници на В.
В. П., чрез пълномощника им адв. Б.Г. са депозирали по изпълнителното дело заявление с
вх. № 7471/15.04.2014г., с което са направили изявление за прихващане на вземането на
своята праводателка срещу Община Варна в размер на 6 857,04 лева, представляваща
съдебни разноски. както и сумата от 3 657,14 лева, представляваща дела на последната от
внесения в полза на Община Варна паричен залог в общ размер на 25 600 лева. С
посочените две парични суми в общ размер на 10 514.18 лева е частично погасено
задължението за разноски чрез прихващане, като остатъкът в размер на 733,17 лева е
заплатен по сметка на взискателя. След извършено цялостно погасяване на задължението
изпълнителното производство е прекратено по отношение на наследниците на В.П. – Васил
Попов и Тодор Попов, на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК.
С Решение № 120/13.07.2016 г., постановено по в.гр. дело № 334/2015 г. на
Апелативен съд – Варна е потвърдено Решение № 612/27.03.2012 г. по гр.д. № 2375/2008 г.
на Окръжен съд - Варна, г.о. В ЧАСТТА, с която са осъдени Д.В.В. Б. ЛЮБ. Д., К.П.К., ЦВ.
К. В., ЕМ. Й. ИВ. и АС. Г. СТ. да заплатят на Община Варна на осн. чл. 72 ал.1 от ЗС по 46
714,28 лева всеки от тях, а ответниците В.Б.П. и Тодор Борисов Попов, в качеството им на
правоприемници на починалата в хода на процеса на 19.06.2012 г. В. В. П. - по 23 357,14
лева за всеки, представляващи увеличената стойност на имота, намиращ се в гр.Варна,
************ представляващ дворно място с площ от 880 кв.м. пл.№ 16 по плана на 8-ми
подрайон на гр.Варна с намиращата се в него масивна сграда, състояща се от 341 кв.м. на
първи-сутеренен етаж, 246 кв.м. на втория и 246 кв.м. на третия етаж, вследствие извършени
подобрения за периода от 31.12.1972 до 02.01.2008 г., който иск е предявен като частичен за
сумата в общ размер на 998 000 лева от 2 649 028 лева, както и В ЧАСТТА, с която първите
шест ответника са осъдени да заплатят на Община Варна на осн. чл. 72 ал.2 от ЗС по 71,43
лева за всеки от тях, а другите двама, - по 35,71 лева всеки, представляващи съответната
припадаща им се част от необходимите разноски за запазването на имота, а така също и В
ЧАСТТА, с която на осн. чл. 72 ал.З от ЗС е признато на Община Варна правото да
задържи имота до заплащане на подобренията и необходимите разноски за запазване на
вещта. В частта над присъдените 327 000 лева до 598 000 лева, представляващи общ размер
на обезщетение за извършени подобрения в имота първоинстанционното решение е
отменено, като искът е отхвърлен.
2
Последното е влязло в сила като необжалвано в частите, с които е отхвърлен като
неоснователен искът на Община Варна с правно осн. чл. 72 ал.1 от ЗС за сумата 400 000
лева, представляваща разликата над сумата 598 000 лева до пълния предявен размер от 998
000 лева, както и в осъдителната част по насрещните искове.
Макар и да не е приложено по преписката по изпълнителното дело, на съда е
служебно известно, че с Решение № 150/10.01.2018 г.по гр. дело № 5064/2016 г. на ВКС, II
г.о. въззивният съдебен акт е обезсилен единствено в частта относно присъдената законна
лихва върху дължимите главници за подобрения, считано от завеждане на исковата молба. В
останалите част същият е влязъл в сила.
Сумата, чието изплащане за погасяване на част от вземането на взискателя се
претендира, е внесена като залог от ответниците – длъжници в изпълнителното
производство по силата на Определение от 30.09.2009 г. по гр. дело № 2375/08 г. по описа
на ВОС, с което първоначално допуснатата обезпечителна мярка „Спиране на
изпълнението“ по изпълнително дело № 147/2009 г. по описа на ЧСИ Захари Д., е заменена
на основание чл. 398, ал. 2 от ГПК.
С молба по цитираното дело Община Варна е претендирала постановяването на
определение, с което съдът да преведе по сметка на молителя Община Варна сумата от 25
600 лева, върху която е учреден залогът.
По предявеното искане съдът се е произнесъл с Определение № 748/06.03.2019 г.,
като го е оставил без уважение по съображения, че компетентен до предприеме
изпълнителното действие е единствено съдебния изпълнител.
Въз основа на гореизложеното ЧСИ З. Д. е депозирал молба от 18.06.2019 г. пред
Варненския окръжен съд с искане сумата да бъде преведена по посочена от съдебния
изпълнител сметка. С Разпореждане № 846/6.2.2020г. по гр. дело № 2375/08 г. по описа на
ВОС е разпоредено превеждането на същата по сметка на ЧСИ. По изготвената преписка на
изпълнителното дело не са налице данни за реалното ѝ постъпване по банковата сметка.
Междувременно с молба с вх. № 9526/17.06.2019г., взискателят Община Варна с ЕИК
********* чрез юрк. П.Ц. е поискал да бъде насочено изпълнение върху заложената в негова
полза процесна сума в размер на 25 600 лева.
Отказът на съдебния изпълнител да я преведе, който е предмет на проверка в
настоящото производство, е мотивиран със съображения, че сумата „представлява гаранция
за вреди от непозволено увреждане и липсват данни за предявяване на искова молба от
третото лице“.
Изложените мотиви са неправилни и касаят хипотеза на внесена гаранция за
допуснато обезпечение по чл. 391, ал. 2 от ГПК, а не учреден залог по чл. 398, ал. 2 от ГПК
за замяна на допуснатото обезпечение на оценяем иск, какъвто е процесният случай.
Разпоредбата на чл. 398, ал. 2 от ГПК дава възможност на ответника да обезпечи иск,
оценим в пари чрез залог в пари или ценни книжа, съгласно чл. 180 и 181 от ЗЗД, като за
замяната на обезпечението законът не изисква съгласието на ищеца, тъй като интересите му
са максимално защитени, именно с оглед обезпечителната функция на внесената сума.
Предназначението на същата е да обезпечи изпълнението на евентуално позитивно за
кредитора решение, като улесни събирането на присъдената сума или паричния еквивалент
на оценимата в пари престация. Именно от посоченото предназначение на внесения залог
произтича и неговият характер на обезпечение на подлежащия на разглеждане от съда иск.
Допуснатата по реда на чл. 398, ал. 2 от ГПК замяна на обезпечението променя само вида на
обезпечителна мярка, но не и правна ѝ същност на такава.
С оглед факта, че внесената сума от 25 600 лева представлява обезпечение на
предявен от ищеца Община Варна иск, който е частично уважен за сума в значително по-
3
висок размер, то същата следва да бъде оползотворена по предназначение, като послужи за
удовлетворяване на вземането на ищеца – взискател в изпълнителното производство.
По изложените съображения следва да се приеме, че отказът на съдебния изпълнител
да извърши поисканото действие е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.
На ЧСИ следва да бъде указано да извърши разпределение на постъпилата по негова
банкова сметка сума, като при определяне на размера, който подлежи на изплащане в полза
на взискателя следва да бъде взето предвид и извършеното от наследниците на починалия в
хода на изпълнителното производство длъжник В. В. П. прихващане с нейния дял от
внесения залог.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ отказа на съдебния изпълнител да извърши искано изпълнително действие
- да преведе по сметка на взискателя Община Варна постъпила при него сума в размер на
25 600 лева, обективиран в постановление от 27.11.2020 г. по изп. дело № 20148080400727
по описа на ЧСИ Захари Д., per. № 808, Район на действие ОС Варна.
УКАЗВА на съдебния изпълнител да извърши исканото изпълнително действие, като
извърши разпределение на получена по посочена от него банкова сметка сума,
съобразявайки извършеното от наследниците на починалия в хода на изпълнителното
производство длъжник В. В. П. прихващане с нейния дял от внесения залог, цялият в общ
размер на 25 600 лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл. 437, ал. 4, изр. II от ГПК.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на ЧСИ Захари Д. за сведение и изпълнение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4