№ 1650
гр. Пловдив, 22.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Дафина Н. Арабаджиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
частно гражданско дело № 20215300503212 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано въз основа на писмо на ПРС, с
което се изпраща по компетентност частна жалба вх.№285194/05.08.2021г.
Към писмото не е приложена жалбата / свален от електронната поща препис
от нея/, като след щателна проверка на цялото село се установява, че същата е
пришита в кориците на първоинстанционното дело и е част описаните
документи в него, видно от видно от листа –опис за броя на съдържащите се
листове по делото. Извършеното деловодно подреждане на жалбата е
неправилно и в нарушение на ПАС. Настоящата инстанция, обаче, няма да
върне делото за правилно подреждане, доколкото счита, че интереса на
страните по делото за бързото разглеждане и решаване на повдигнатите
спорове е по-висш и следва именно той да бъде съблюдаван и охраняван.
Подадена е частна жалба от Ю.Ю.И. против Определение №
263342/22.07.2021г., пост. по гр.д.№15599/2020, ПдРС, с което производсвото
по делото е прекратено.
Жалбоподателят поддържа, че постановеното определение е отказ от
правосъдие, т.к. съдът не правил разлика между носител на материалното
право и право на принудително събиране. Поддържа, че при частните
държавни вземания, макар носителят на материалното право да е друг правен
субект, носителят на правото на събиране е НАП по силата на специалния
закон за НАП. Така частните държавни вземания, независимо на кого
принадлежат подлежат на принудително събиране от НАП, който се
конституира като взискател в изпълнителното производство. В производство
по чл.439 от ГПК ищецът има възможност за защита на правата си според две
фактически обстановки – ако е погасил самото вземане чрез плащане или ако
твърди погасяване на правото на принудително събиране на вземането поради
изтекла давност. В процесното дело се поддържа, че вземането е погасено по
1
давност, т.е. че изтеклата давност е погасила правото на принудително
събиране. Доколкото легитимирана страна да осъществява това събиране е
НАП, то и именно поради това искът е насочен към тази страна. Поради
изложеното моли съда да отмени прекратителното определение и да върне
делото за продължаване на производството.
Ответната страна НАП-Централно управление, не е подала отговор.
При проверка данните по делото, настоящият съдебен състав,
констатира следното:
Частната жалба е постъпила в законоустановения срок, от процесуално
легитимирани лица, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна,
поради следните съображения:
Пред първоинстанционният съд е предявен иск от Ю.И. против НАП-
ЦУ с пр. осн. чл.439 от ГПК за признаване за установено, че претендираните
по изп.д.№20209090400245 по описа на ЧСИ Хр. Стоянкин на осн. изп.листот
10.07.2015г., изд. по ч.н.д.№81/2014, ПдОС суми – 120лв. и 5лв. в полза на
ПдОС и разноски по изп. дело от 150лв. и 147,70лв., не се дължат поради
погасяване на главното вземане по давност.
Представено е копие от ПДИ от посоченото изпълнително дело, в която
като взискател е посочен НАП-Централно управление. Представено е и копие
от изпълнителен лист по чнд№81/2014, от който се установява, че И. е осъден
да заплати 120лв. в полза на държавата по сметка на Националното бюро за
правна помощ и 5 бл. В полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
ПдОС.
С разпореждане от 30.11.2020г. исковата молба е оставена без движение
до посочване на основанията искът да се насочи срещу ответник НАП, без да
се твърди този ответник да има вземане срещу ищеца.
С молба от 16.12.2020г. И. е посочил че титуляр на процесното вземане
е НАП по силата на правомощията си да събира частните държавни вземания.
По тази причина именно този правен субект е и взискател по изпълнителното
дело. Отношение на таксите и разноските счита, че доколкото не дължи
вземането по изпълинтелния лист, то следва да се признае и недължимостта
на таксите и разноските по изъплинтелното дело.
С Определение № 260329/14.01.2021г. съдът е прекратил
производството като недопустимо, като е приел, че искът за признаване на
недължимост на едно изпълняемо право може да бъде насочен само срещу
носителя на това право, а в случая сочения ответник не е носител на правото.
Постановяването на съдебно решение против сочения ответник не би
обвързало носителя на правото. Това изключва наличието на правен интерес
от водене на иск по чл.439 от ГПК срещу него, а липсата на такъв интерес
води до недопустимост на иска.
Това определение е обжалвано, като с Определение №
260694/12.03.2021г., пост. по ч.гр.д.№234/2021, ПдОС е отменено, като са
дадени задължителни указания, че доколкото действително НАП е овластен
2
по закон да събира чужди вземания и се явява страна в изпълнителното
производство, то искът правилнло е насочен към този ответник, но успоредно
с това е налице процесуална субституция, поради което в производството
следва да участват и носителите на материалното право – Националното бюро
за правна помощ и ПдОС. В тази връзка е указано на съда да даде възможност
на страната да посочи изрично дали насочва исковете си и към тези
ответници. Прието е, че в частта относно установяване недължимост на
таксите и разноските определението е правилнло.
С разпореждане от 25.03.2021г. съдът е устовил исковата молба без
движение до уточняване дали искът се насочва и срещу горепосочените
правни субекти, носители на материалното право, както и да изложи фактите,
на които се позовава във вразка с твърденията за погасяване на вземането по
давност.
В изпълнение на тези указания ищецът е подал молба от 09.04.2021г., в
която отново твърди, че носителите на материалното право са ПдОС и
НБПП, но процесуалните права се упражняват от НАП и доколкото не
поддържа да е погасено материалното право, а процесуланото за събирането
им, то счита, че единствен ответник е НАП. По отношение на излагане на
фактическа обстановка относно погасяване на вземането счита, че тя щяла да
се установи в хода на процеса.
Исковата молба и уточняващата молба са изпратени на сочения
ответник в производството НАПХ, който в срок е подал отговор, в който се
оспорва пасивната процесуална легитимация на агенцията, доколкото не е
носител на материалното право. Отделно от това твърди, че след направеното
от ищеца възражение за погасяване по давност НАП е поискала от съдебния
изпълнител прекратяване на производството, поради което и за ищеца липсва
правен интерес от търсената защита. Доказателства за това не се представят.
С обжалваното определение от 22.07.2021г. съдът е приел, че искът е
недопустим, т.к. не е насочен спрямо носителите на материалното право,
което се отрича, като искът по чл.439 от ГПК не може да е насочен към
различно от кредитора лице. Доколкото ищецът изрично е заявил, че не желае
да насочи иска си към двамата кредитора по изпълнителен лист, то и така
предявеният иск се явява недопустим. По тези съображения е и прекратил
производството.
Настоящата инстанция намира процесното определение за правилно и
законосъобразно. Видно от представеният изпълнителен лист, въз основа на
който е образувано изпълнителното производство вземанията принадлежат
на два самостоятелни правни субекта – НБПП и ПдОС. Фактът, че
процесуалните им права в изпълнителния процес са упражнени от трети
субект не променя носителството на материалното право. С Определение №
260694/12.03.2021г., пост. по гр.д.№234/2021, ПдОС вече са разяснени
подробно материалните права и наличието на процесуална субституция,
поради което и не е необходимо отново да се преповтарят. Доколкото
ищецът с процесния иск желае да установи само спрямо процесуалния
субституент недължимостта на вземането, то е очевидно, че решение по този
3
иск не би обвързало действителните носители на правото. Именно в този
смисъл са и неколкократно дадените указания за отстраняване на
нередовности и насочване на иска спрямо надлежните страни. Предвид
неизпълнение на тези указания , правилно първоинстанционния съд е
прекартил производството по иска като недопустимо.
По отношение на наведените доводи за разноските в
изпълнителното производство е налице произнасяне при предходното
обжалване – по ч.гр.д.№234/21, ПдОС, като определението на първата
инстанция в тази част не е отменено.
Ето защо съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№ 285194/05.08.2021 , на
Ю.Ю.И., ЕГН **********, против Определение № 263342/22.07.2021г., пост.
по гр.д.№15599/2020, ПдРС, с което производсвото по делото е прекратено.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4