РЕШЕНИЕ
№ 22.02.2021 г.
Град Пазарджик
В И
М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД -
Пазарджик, ХІІ-ти граждански състав
На двадесет и втори януари, две хиляди двадесет и първа година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТО Г.
СЕКРЕТАР: Стоянка Миладинова
Като разгледа докладваното от Районен съдия
Г.
Гражданско дело №1438 по описа
за 2020 година.
Предявена е искова молба от Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“,
представлявана от главен комисар И. Й. – Главен директор, срещу Д.Г.Д.,ЕГН- **********, изтърпяващ наказание
„лишаване от свобода“ в Затвора в гр. Пазарджик
и Ж.В.К., ЕГН- ********** ***.
В
подадената искова молба се твърди, че в Главна Дирекция „Изпълнение на
наказанията" гр. София, на адрес: гр. София. бул. „Ген. Н. Столетов"
№ 21 е постъпило съобщение от 30.12.2019г. за прехвърляне на парично вземане от
Д.Г.Д., ЕГН **********, с адрес: ***. Към молбата вх. № Г - 614/30.12.2019г. по
описа на Г'Д „ИН“ София, са приложени в оригинал: договор за цесия, нотариално
заверен.
Твърди
се, че съгласно представеният договор Д.Г.Д. прехвърля свое парично вземане от
ГД „ИН", в размер на 740 лева, ведно със законната лихва, считано от
22.02.2020г. за сумата от 500 лева и парично вземане от ГД „ИН", в размер
на 3 000 лева. ведно със законната лихва, считано от 22.02.2020г. за сумата от
500 лева или общо за 1000 лв. на Ж.В.К..
Твърди се, че към
момента на сделката 26.08.2019г. двете обезщетения са били присъдени по висящи
административни производства, а именно административно дело № 562/2018г. по
описа на Административен съд Пазарджик, изменено с Решение № 15924/22.11.2019г.
по адм. дело № 14074/2018г. на Върховен административен съд на Република
България и административно дело № 432/2017г. по описа на Административен съд
Пазарджик , изменено с Решение № 15922/22,11,2019г. по адм. дело № 2070/2018г.
на Върховен административен съд на Република България. Двете решения влизат в
законна сила на 22.11.2019г. - почти три месеца по-късно.
Сочи се, че
горепосочените административни производства са образувани и водени лично от Д.Г.Д..
Следователно предметът на продажбата са бъдещи вземания. Необходимо условие
една цесия да бъде действителна следва предмет на сделката да са само
съществуващи вземания и определяеми към датата на сключването, което условие не
е било налице. Неопределяемостта на прехвърлените бъдещи вземания води до
недействителност на продажбата, на основание на която тя е извършена.
Съгласно изложеното
в исковата молба, продажбата е привидна,
защото волята на страните не съответства на заявеното от тях в договора - до
днес цесионерът Ж.К. не е заплатила уговорената сума на цедента напълно или в
брой.
Сочи се, че за
Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София възниква правен интерес
от водене на настоящото производство.
Моли се съдът да
постанови решение, с което да обяви за нищожен, поради липса на предмет
договора за цесия между Д.Г.Д. и Ж.В.К..
Представят се доказателства. Прави се
доказателствено искане.
В срока по чл. 131
от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който се твърди, че съгласно
чл.226 ал. 3 от ГПК постановеното решение съставлява присъдено нещо и спрямо преобретателя.
Прехвърлянето е станало в хода на висящ процес между същите страни наличието на
сила на присъдено нещо е пречка за нов процес, т.е. предявеният иск е
недопустим.
Твърди, че има още
едно основание на недопустимост на иска и то е,че не може трета на договора
страна да иска обявяването му за нищожен, защото няма правен интерес. Щом искат
за неимуществени вреди е наследим/аргумент чл.6 от ЗОДОВ/, то той е и
прехвърлим.
Твърди се, че Ж.К.
е майка на М. Д. Д., съпругата на Д.Д.. За М. Д. това е втори брак, от който
няма деца. От първия брак има две деца и двете пълнолетни, като едното от тях -
Д.С. Х.страда от епилепсия и не работи, не получава и пенсия, защото няма стаж.
М. Д. няма постоянни доходи, чисти офиси на повикване, пенсионерка с решение на
ТЕЛК, живее на свободен наем и няма постоянни доходи, разчита на помощта на
родителите си и на пенсията, която получава. С тези средства тя плаща наема,
издържа себе си и сина си Д.С. Х.и праща записи и колети на Д.Д.. В
представените към исковата молба документи има данни за изпращани записи от М.
Д., но тя изпраща и колети и посещава Д. *** като му носи хранителни пратки,
т.е. пари получавани от Ж.К., М. Д. е изпращала или като запис или като
хранителни пратки на Д.Д.. Пратката обхваща 5 кг - плодове и зеленчуци и 5 кг
месни колбаси. Тя винаги му носи по 5 кг плодове и зеленчуци и 5 кг месни
колбаси. Също така му праща и цигари - 4 стека на месец марка „Карелия" на
стойност 200 лв. само цигарите.
Моли се съдът да
отхвърлите иска и да осъди ищецът да заплати на ответника адвокатски хонорар
при условията на чл.38 от Закона за адвокатурата, тъй като страните са материално
затруднени.
Сочат се
доказателства. Прави се доказателствено искане.
Районният съд, като се запозна с твърденията и
исканията, изложени в молбата и доразвити в хода на производството,като обсъди
и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при
съблюдаване на разпоредбата на чл.235
ал.2 от ГПК, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
От представения с исковата молба и приложен по делото Договор за продажба
на спорни права от 26.08.2019г. е видно, че същият е сключен между Д.Г.Д.,ЕГН-**********,
изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора в гр. Пазарджик и Ж.В.К.,
ЕГН- ********** ***. Със сключеният помежду им договор, Д. продал на К.
„правата си , предмет на адм. Дело №14074/2018г. по описа на ВКС- гр. София,
образувано по жалби срещу Решение на АС- Пазарджик по адм. Дело №562/2018г. , с
което ГДИН била осъдена да заплати на Д. обезщетение в размер на 1000.00лв.;
както и по адм. Дело №2070/2018г. по описа на ВКС- гр. София, образувано по
жалби срещу Решение на АС- Пазарджик по адм. Дело №432/2017г. , с което ГДИН
била осъдена да заплати на Д. обезщетение в размер на 7800.00лв. В Договор за
продажба на спорни права от 26.08.2019г. изрично е записано, че „продажбата е
за сумата от по 500.00лв. за всяко спорно право , които купувачката е заплатила
напълно и в брой на продавача“.
От приетите по делото доказателства се
установява, че постановеното по
адм. Дело №562/2018г. по описа на Административен съд-
Пазарджик решение е било обжалвано и изменено с Решение №15924 от
22.11.2019г. по административно дело
№14074/2018г. по описа на ВКС.
Постановеното по адм. Дело №432/2017г. по описа на Административен съд-
Пазарджик решение е било обжалвано и изменено с Решение №15922 от
22.11.2019г. по административно дело
№2070/2018г. по описа на ВКС.
По
горецитираните дела по описа на Административен съд- Пазарджик са били издадени
Изпълнителен лист от 19.12.2019г. за сумата в размер на 740.00лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди по адм. Дело №562/2018г;
както и Изпълнителен лист от
19.12.2019г. за сумата в размер на 3000.00лв. представляваща обезщетение за
неимуществени вреди по адм. Дело №432/2017г. /приложени по делото/.
В Главна Дирекция .“Изпълнение на
наказанията" гр. София, на адрес: гр. София. бул. „Ген. Н. Столетов"
№ 21 е постъпило съобщение от 30.12.2019г. за прехвърляне на парично вземане от
Д.Г.Д., ЕГН **********, с адрес: ***. Към молбата вх. № Г - 614/30.12.2019г. по
описа на Г'Д „ИН“ София, с приложен въпросният
договор за цесия.
Към
исковата молба са били приложени и приети по настоящото дело Справка за
банковата сметка на К.; запорно съобщение с изх.№1162 от 23.01.2020г.; писмо до
ЧСИ С.с рег.№734 от 03.02.2020г.; писмо до ГДИН с изх.№939 от 07.02.2020г.;
справка от ЧСИ С.и искане от адв. В.С. с вх.№2100 от 18.05.2020г.
От
представените с отговора на исковата молба доказателства се установява че
ответникът Д. и М. Д. К. /дъщеря на ответницата Ж.К./ са
съпрузи. Съпругата на Д. получава пенсия за инвалидност поради общо заболяване
в размер на 212.50 лв., същава обитава наето жилище, находящо се в гр. Пазарджик, ул. „*******“№*.
По делото
е изискана и приложена Справка от Затвора в гр. Пазарджик по отношение на
лишения от свобода Д., подробен списък на записите, изпращани на Д. от неговата съпруга за периода от
постъпването му в Затвора в гр. Пазарджик на 05.05.2017г. до 26.08.2019г.,както
и справка за получени от Д. движим вещи- 1бр. телевизор и 1 бр. радио.
Съгласно показанията на разпитаната в
качеството й на свидетел М. Д. Д., ответникът Д. бил осъден на наказание
„лишаване от свобода“ за извършено от него престъпление от общ характер,което
следвало да изтърпи в Затвора в гр. Пазарджик. Семейството имало финансови
затруднения при постъпването на Д. *** и св. К.имала нужда от средства,за да
закупува хранителни продукти и цигари за Д.. Поради изложеното, Д. решил да
прехвърли вземанията си по цитираните административни дела на своята тъща К.,
за да може последната да подпомага финансово семейството, тъй като банковите
сметки на Д. били запорирани от частен съдебен изпълнител.
Предвид установената фактическа обстановка,
от правна страна съдът съобрази следното:
По
отношение допустимостта на предявения иск: Уредбата на недействителността е
императивна и защитава правния ред. На нищожност на сделките може да се
позовава с иск или възражение всеки, който има правен интерес от
това. Предявяването на иск съществува като правна възможност за
всеки, който има интерес от него, а правен интерес могат да имат не само
субектите на спорното правоотношение, но и трети лица, чужди на
правоотношението, чиито права се засягат от съществуването или несъществуването
на спорното право, т.е. могат да се ползват и лица, които не са субекти на
правоотношението, предмет на иска.
Ищецът има интерес със сила
на пресъдено нещо да отрече действието на сключения на 26.08.2019г. между
ответниците договор, тъй като с този договор са засегнати негови права, които
могат да бъдат защитени само с настоящия иск. В интерес на ищеца е със сила на
пресъдено нещо да бъде разрешен спорът дали договорът за цесия е бил сключен в
съответствие с императивните норми, като
меродавен е момента на подписването на договора за цесия.
По отношение основателността на предявения иск:
Предявен
е иск с правно основание
чл. 26, ал.2 от ЗЗД за прогласяване на нищожността на Договор за продажба на спорни права от
26.08.2019г. поради липса на предмет.
Настоящият съдебен състав намира предявеният
иск за основателен и доказан, предвид следните съображения:
Цесията е правен способ за
прехвърляне на субективни права /вземания/, по силата на която настъпва промяна
в субектите на облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, на
когото цедентът е прехвърлил вземането си по силата на сключен между тях
договор.
Като всеки договор, цесията трябва да
отговаря на всички условия за действителност на договорите, в т.ч. ясен и
конкретен предмет. Няма спор в доктрината и в съдебната практика по въпроса, че
могат да бъдат цедирани както вземания, така и права, чиято прехвърлимост е
допустима от закона и следва от тяхното естество – чл.99, ал.1 ЗЗД. От
правилото, установено в чл. 99, ал.2 ЗЗД, според което вземането преминава
върху цесионера в обема, в който цедентът го е притежавал, следва, че
предмет на цесионната сделка не могат да бъдат бъдещи, а само съществуващи
към момента на прехвърлянето вземания, т.е. тяхното съществуване е условие за
нейната действителност. Този извод следва и от каузалния характер на цесионния
договор, чиято валидност се преценява с оглед валидността на нейното конкретно
правно основание. Предмет на договора е прехвърлянето на вземане, което следва
да съществува, към момента на сключването му, и да е прехвърлимо /каквито по
принцип са имуществените права – Решение № 40 от 13.05.2010 г. по т.д. № 566/
2009 г. т.о., пост. по реда на чл. 290 ГПК/.
В случая,
предвид липсата на влязъл в сила съдебен акт, с който да се присъждат вземания
в полза на цедента по адм. Дело
№562/2018г. и съответно по адм. Дело №432/2017г. , и двете по описа на
Административен съд- Пазарджик /решенията на АС- Пазарджик е можело да бъдат
отменени или изменени /, и относителната неопределеност на сумите в договора,
води до извод за недействителност на сключения между ответниците договор на основание чл.26, ал.2 ЗЗД, поради липса на
предмет. Като всеки нищожен договор, същият не е породил правни последици, още
по-малко за ищеца по делото. Съдът приема, че същият има право и интерес да
въвежда подобни възражения, тъй като договорът за цесия му се противопоставя и
чрез него , ответникът К. черпи права и се легитимира като титуляр на
вземанията /в подобна хипотеза - Решение № 32/09.09.2010 г. по т.д. № 438/2009
г. на ВКС, пост. по реда на чл. 290 ГПК и др./
Както правилно е било посочено и от ищеца, към
момента на сключване
на процесният договор между ответниците /26.08.2019г./, двете
обезщетения са били присъдени по висящи административни производства, а именно
административно дело № 562/2018г. по описа на Административен съд Пазарджик,
изменено с Решение № 15924/22.11.2019г. по адм. дело № 14074/2018г. на Върховен
административен съд на Република България и административно дело № 432/2017г.
по описа на Административен съд Пазарджик , изменено с Решение №
15922/22,11,2019г. по адм. дело № 2070/2018г. на Върховен административен съд
на Република България. Цитираните две решения са влезли в законна сила едва на 22.11.2019г. – около три месеца след сключване на договора. Следователно, в конкретният случай предмет на продажба се явяват бъдещи вземания. За да се приеме една цесия за действителна следва
предмет на сделката да бъдт само съществуващи и определяеми вземания към датата на сключването на договора, което условие не е било налице в случая.
Единствено на това основание сключеният между ответниците
договор следва да бъде прогласен за нищожен,без съдът да обсъжда останалите
аргументи на страните. За пълнота следва да се отбележи, че в хода на настоящото производство не са били
представени от ответната страна каквито и да е доказателства, че цесионерът К.
е заплатила на цедента Д. уговорената сума напълно и в брой. Възниква въпросът
и за еквивалентността на
престациите, отговорът на който също би
могъл да
доведе до нищожност на договор за продажба поради
противоречие с добрите нрави. В случая се
касае за сделка, сключена при явно
неизгодни условия за ответникът Д.. Понятието „добри нрави”
предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно
несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност на сделката.
По
отношение на разноските: С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските
в исковото производство в размер на 352.00лв. – заплатена държавна такса.
Воден от горното, Районен съд-
Пазарджик,
Р Е
Ш И :
ПРОГЛАСЯВА за нищожен, на основание чл.26,ал.2 от ЗЗД, поради липса на предмет, договор за продажба на спорни права от 26.08.2019г., сключен
между Д.Г.Д.,ЕГН- **********, изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в
Затвора в гр. Пазарджик и Ж.В.К., ЕГН- **********
***.
ОСЪЖДА Д.Г.Д.,ЕГН- **********,
изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора в гр. Пазарджик и Ж.В.К., ЕГН- ********** ***, да заплатят на Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“,
представлявана от главен комисар И. Й. – Главен директор, сумата
от 352.00лв.
/триста петдесет и два лева/ за
сторените от ищеца разноски по гр.дело №1438/2020г. по описа на РС- Пазарджик,
на осн. чл.78,ал.1 ГПК
Решението
подлежи, на обжалване с въззивна жалба, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред ОС- Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: