Р
Е Ш Е Н И Е
№
84
гр.
Пловдив, 13. 01.2023 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, ХХIII-ти касационен състав, в публично съдебно заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКО БЕКИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при
секретаря Р. А. и участието на прокурор КАЛОЯН ДИМИТРОВ, като разгледа КАНД № 2921/2022година по описа на съда,
докладвано от съдия Вълчев, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по
чл.208 и сл. от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на С.К.К., ЕГН********** *** против Решение №
1860/30.09.2022 г., постановено по АНД № 2213/2022 г. по описа на Районен съд -
Пловдив, VI наказателен състав, с което е потвърдено издаденото
спрямо него Наказателно постановление №36-0000435/28.05.2021 на Директора на РД
„Автомобилна администрация“- Пловдив за налагане на осн. чл.178в ал.5 пр.3 ЗДвП административно
наказание „глоба в размер на 500лв. /петстотин лева/“ за нарушение на чл.178в
ал.5 пр.3 от ЗДвП.
В
жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение при
неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2
от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения
от първоинстанционния съд извод, че се касае за извършено и установено по
несъмнен начин административно нарушение. В тази връзка счита, че са допуснати
съществени нарушения по оценка на събраните по делото доказателства. Излага
писмени възражения относно противоречие на българското законодателство с това
на Европейския съюз, както и
противоречие на постановеното решение с актуалната съдебна практика, като моли
последното да бъде отменено, както и потвърденото с него НП , което счита за
незаконосъобразен акт.
Ответникът
по касационната жалба – Регионална дирекция Автомобилна администрация –
гр.Пловдив, не взима становище по касационната жалба и не се представлява в
съдебно заседание.
Контролиращата
страна чрез участвалият по делото прокурор при Окръжна прокуратура гр. Пловдив
дава заключение, че жалбата е неоснователна и предлага оспореният съдебен акт
да бъде оставен в сила.
Касационният
състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените
от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и
като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на
валидността и допустимостта на обжалваното съдебно решение, намира за установено
следното:
Касационната
жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна, за която
съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
Районният
съд е бил сезиран с жалба, подадена от С.К.К. срещу процесното НП с искане да
бъде отменено поради противоречие с материалния закон и процесуалните правила.
НП е издадено въз основа на констатациите, съдържащи се в АУАН № 285168
/26.04.2021г., съставен от К.С.К., инспектор при РД АА- Пловдив, в който са
изложени обстоятелства, изразили се в това, че на 26.04.2021г. около 11:20ч. в
гр. Пловдив, ж.к „Тракия“ , ул. „Цар Симеон“ на пътния банкет срещу блок № 333
, посока с. Ягодово, касатора като водач на съчленени пътни превозни средства -влекач
„Мерцедес Актрос“ с рег.№ РВ****СР от категория N3,
собственост на „П. А. Бг “ЕООД и полуремарке „Шмиц“ с рег.№ РВ****ЕН от
категория О4, собственост на „П. А. Логистик“ ЕООД, извършва международен
превоз на товари от Република Германия до Република България със заверено копие
№ ********* от лиценз на общността на международна товарителница /СМR/ № 22218721, без да притежава валидно
удостоверение за психологическа годност. Издадено е свидетелство със срок на валидност
до 05.02.2017г и издаване на ново или неговото подновяване не е било
извършвано, което е преценено за нарушение на чл.178в, ал.5, пр.3 ЗДвП. АУАН е
съставен в присъствието на нарушителя, който го е подписал с отбелязване, че има
възражения, но такива не били направени и срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз
основа на съставеният АУАН е издадено и процесното НП, което С.К. обжалвал. За
да потвърди атакуваното НП, след анализ на така събраните писмени
доказателства, районният съд е приел, че по безспорен и категоричен начин е
установено извършеното административно нарушение и неговия автор,
законосъобразно е определена и наложена съответната санкция, с което са
изпълнени всички законови изисквания по неговото издаване. Обсъдил и се позовал
на показанията на свидетеля К.К.. Затова приел, че законосъобразно наказващият
орган е квалифицирал административното нарушение по чл.178в, ал.5, пр.3 ЗДвП,
същият е имал качество на водач на съчленени превозни средства, като към
момента на превоза /26.04.2021/ не е имал валидно удостоверение за
психологическа годност, като представеното от К. такова е било със срок на
валидност до 05.02.2017г.. По отношение на изложеното в жалбата становище за
несъответствие на българското законодателство със законодателството на ЕС и
позоваването на директния ефект на нетранспонираните директиви,
първоинстанционният съд обстоятелствено се е мотивирал, отхвърляйки го като
неоснователно. Изложил е мотиви, че действително цел на посочената Директива
2006/126 ЕО, относно свидетелствата за управление на превозни средства е
хармонизираното на правилата относно свидетелствата за управление, както и
утвърждаване на стандарт относно извършване на медицински прегледи за физическа
и умствена годност за управление на МПС, като Директивата отчита, че
доказателство относно наличието на последните следва да се предоставя, когато
свидетелството за управление на МПС се подновява и периодично след това. Позовал
се на чл.8, ал.2 от Наредба №36/2006, че удостоверението за психологическа
годност е валидно за срок от три години, считано от датата на неговото
издаване, като съгласно ал.4 лицата по ал.1 подлежат на психологическо
изследване на всеки три години след дата на издаване на предходното
удостоверение за психологическа годност. Директивата предвижда въвеждането от
държавите – членки на минимални стандарти и изискания за физическа и психическа
годност за управление на превозно средство, но същевременно предоставя
възможността да уредят по свой начин материята, свързана с контрола върху
годността на водачите и при необходимост да приемат по–строги стандарти от
предвидените в Директивата, изразяващи се в по–кратки срокове от срока на
свидетелството за управление, съобразявайки допълнителните рискове и опасности,
свързани с управлението на МПС, попадащи в дефиницията на съответната група. В
случая, въведените по–строги изисквания към водачите на автомобили за обществен
превоз на пътници и товари в цитираната Наредба № 36/15.05.2006г, която
предвижда административнонаказателна отговорност по чл.178в, ал.5 от ЗДвП,
изразява приетата от законодателя необходимост, предвид характера на
осъществявания транспорт, не би следвало да се счете, че е има на лице колизия
с Директивата.
Решението
на районният съд е неправилно.
Първоинстанционният
съд правилно е установил фактическата
обстановка по делото, но необосновано е пренебрегнал възражението на касатора
за пряко приложение на нормите на на посочената Директива 2006/126 ЕО, относно
свидетелствата за управление на превозни средства. Въпреки, че директивите са нормативни актове, които не се прилагат
пряко в националното законодателство, в тълкувателно решение по съединени дела С-6/1990 и С-9/1990, Съдът на Европейския
съюз е признал възможността, лицата да се позоват на
права, пряко произтичащи от Директива, като в параграф 4 от резюмето на
решението е постановил, че: "В случаите, когато Страна - Членка не е
изпълнила задължението си по параграф 3 от чл. 189 от Договора за ЕС да вземе всички мерки, необходими за постигане на резултатите, предвидени от директива, за да се изпълни ефективно
целта на предвиденото в тази директива, Общностното право изисква наличието на
начин за поправяне на това неизпълнение
при три условия: първо - резултатът, предвиден от
директивата трябва да създава права; второ - следва тези права да могат ясно да
се идентифицират от текста на
директивата и трето - трябва да има пряка връзка между
нарушението на задължението на
държавата и загубите или вредите понесени от страната". Директива 126/2006/ЕО относно свидетелствата за управление на
превозни средства на ЕС определя
правната рамка, която трябва да бъде привнесена във всяко национално
законодателство по отношение на
издаването и подновяването на
свидетелствата за управление на МПС,
а като рамков нормативен акт, от
прочита на Директивата ясно се вижда, че тя
делегира извършването на физически и психологически прегледи на водачи на МПС,
на страната членка - издател на свидетелството за управление на МПС.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, пар. 2, буква "б" от Директива 126/2006/ЕО,
"Считано от 19 януари 2013 г. свидетелства,
издадени от държави-членки за категории C, CE, C1,
C1E, D, DE, D1, D1E имат срок на
административна валидност 5 години“. В разпоредбата на чл.
7, пар. 3, буква "б", абзац четвърти, шест и седми
от същата Директива 126/2006/ЕО е регламентирано, че: "Държавите-членки могат да ограничат срока на административна валидност, постановен в
параграф 2, на свидетелства за управление на превозно средство за нови водачи от всички категории, за да прилагат
специфични мерки към такива водачи с цел подобряване на
пътната безопасност.
„Държавите-членки могат да ограничат срока на административна валидност, постановен в
параграф 2, на индивидуалните свидетелства за
управление на превозно средство за всички категории,
ако счетат за необходимо да прилагат увеличена честота на медицински проверки или други специфични мерки,
като ограничения за нарушители на
пътното движение.
"Държавите-членки могат да намалят срока на валидност, постановен в параграф 2, на свидетелства за управление на превозно средство на притежатели, които пребивават на тяхна територия и са достигнали 50-годишна възраст, за да прилагат
увеличена честота на медицински проверки
или други специфични мерки, като опреснителни курсове. Този намален срок на валидност може да се прилага само при
подновяване на свидетелство за управление на превозно средство. ".
При това положение, предвид посочената по-горе
правна регламентация, дадена в Директива 126/2006/ЕО, се налага еднозначният извод, че европейският законодател е установил,
че прегледите за физическа и
психологическа годност следва да се правят само в два случая: 1) при издаване на свидетелство за управление на МПС и 2)
при последващо подновяване на
свидетелството за управление на
МПС.Разпоредбата на чл. 7, пар. 2, буква "б" от Директива 126/2006/ЕО е
транспонирана в българското законодателства – така, в чл. 51, ал. 4 (Нова - ДВ, бр. 75 от 2012
г., в сила от 19.01.2013 г.) от Закона за българските лични документи/ЗБЛД/ е регламентирано, че "Срокът на
валидност на свидетелството за управление на моторно превозно средство за категории
С, СЕ, С1, С1Е, D, DE, D1, D1E и Т е 5
години". При това положение и
съобразно правната регламентация, дадена в Директива 126/2006/ЕО, настоящият съдебен състав счита, че щом водач на моторно превозно средство има валидно свидетелство
за управление на МПС за съответната категория, той
следва да се счита за психологически и
физически годен да управлява МПС от тази
категория, за срока на валидност на същото това свидетелство за управление на МПС, който за посочените по-горе
категории е пет години и съответно, не следва
да се явява на преглед за физическа и психологическа годност в този срок.
Извод за това следва именно от ясно
посоченото в последното изречение на
Параграф 9 от Преамбюла на Директива 126/2006/ЕО, а именно, че "Поради причини, свързани с прозрачността, тези
прегледи следва да съвпадат с подновяването на
свидетелствата за управление и
поради това да се определят от срока
на валидност на
свидетелството. ".
Предвид изложеното по-горе, съдът счита, че
предвиденият в чл. 8, ал. 2 (Посл. изм., ДВ, бр. 41 от
01.06.2012 г.) от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. на министъра на
транспорта, тригодишен срок на
валидност на удостоверението за психологическа
годност, което удостоверение се издава при положително заключение от психологическото изследване на изследваното лице, не съвпада със срока
на валидност на
свидетелството за управление на
моторно превозно средство – в конкретния случай за категориите С, СЕ, С1, С1Е,
D, DE, D1, D1E и Т, който срок е пет години. В тази
връзка, съдът намира, че предвидената в Наредба № 36 от 15.05.2006 г.
на министъра на
транспорта, тригодишна валидност на
удостоверенията за психологическа годност в РБългария, която валидност не
съвпада със срока на валидност на свидетелството за управление на МПС, респ. със срока за подновяване на свидетелството за управление, е
незаконосъобразна, тъй като противоречи на
регламентацията на този въпрос, дадена в Директива 126/2006/ЕО. Следователно
към датата 26.04.2021г. водачът на товарен автомобил марка с рег. № РВ0170ТС, ,
а именно С.К.К. е притежавал валидно удостоверение за психологическа годност,
чийто пет годишен срок не е бил изтекъл. Поради това касаторът не е осъществил
от обективна страна фактическия състав на чл.178в ал.5 пр.3 от Закона за
движението по пътищата.
Изложеното до тук налага да се приеме, че
касационната жалба е основателна, като на основание чл. 221, ал.2 от АПК следва да се отмени като
неправилно и незаконосъобразно решението на районния съд, като се постанови
друго такова по съществото на спора, с което се отмени като неправилно и
незаконосъобразно самото Наказателно постановление.
Касаторът в
настоящото производство не е отправил надлежна претенция за присъждане на
съдебни разноски, поради което произнасяне в тази насока не се дължи.
Водим от горното Административен съд-Пловдив, ХХIII касационен състав,
РЕШИ :
ОТМЕНЯ Решение № 1860/30.09.2022 г.,
постановено по АНД № 2213/2022 г. по описа на Районен съд - Пловдив, VI
наказателен състав, като вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №36-0000435/28.05.2021
на Директора на РД „Автомобилна администрация“- Пловдив за налагане на С.К.К., ЕГН**********
*** на осн. чл.178в ал.5 пр.3 ЗДвП административно наказание „глоба в размер на
500лв. /петстотин лева/“ за нарушение на чл.178в ал.5 пр.3 от ЗДвП.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
Първоинстанционният
съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по
начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства,
включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване
на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на
доказателствата. Фактите са установени в пълнота и правилно от районния съд,
като на същите е правена съвкупна преценка, въз основа на които са дадени законосъобразни
правни изводи за наличието на съставомерност за извършено административно
нарушение от конкретното административнонаказано лице. В дадения случай, по
отношение на направените изводи за установяване на нарушението, автора на административно
нарушение, неговото виновно поведение и приложимостта на санкционните
разпоредби, изводите на първоинстационния съд са законосъобразни. Те са
направени на база събраните по делото доказателства и са съответни на
установената съдебна практика. Първоинстанционният съд законосъобразно е приел,
че по преписката и по делото са събрани необходимите доказателства относно
механизма на извършване на административното нарушение, което е довело до
законосъобразно изпълнение на административно – производствените правила. Наложеното
с обжалваното НП наказание на касатора за извършено нарушение по чл.178в, ал.5,
пр.3 от ЗДвП е в рамките на предвиденото за конкретното нарушение и визираното
наказание в същата разпоредба, която съдържа в себе си и санкция. Същото е определено
към предвидения в закона точен размер и не може да бъде намалявано или
увеличавано, то е съобразено с обществената опасност на деянието и нарушителя и
е в размер, необходим за постигане на целите на наказанието, визирани в чл.12
от ЗАНН. В този смисъл касационната инстанция изцяло споделя мотивите на
първоинстанционният съд, като няма смисъл същите да бъдат преповтаряни, а
съобразно възможностите на чл.221 ал.2 изр.2 от АПК съдебният състав изцяло
препраща към тях. Ето защо, фактическите констатации и правните изводи на
районния съд, се споделят и от настоящата съдебна инстанция, като не е
необходимо тяхното преповтаряне.
Направеното
пред настоящата съдебна инстанция възражение е неоснователно. Те са По всички
направени възражения решаващият съд е дал законосъобразен отговор, като при
правилна преценка на събраните писмени доказателства по делото и при правилно приложение
на материалния закон, е достигнал до обосновани изводи относно
законосъобразността на НП, като е формирал правилно вътрешно убеждение. С оглед
изложените съображения, съдът намира, че не са налице твърдените касационни
основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо,
постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване
на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.
По
отношение на разноските, с оглед изхода на спора, такива се дължат на
касационният ответник, който не е направил своевременно искане за тяхното
присъждане пред настоящата съдебна инстанция, поради което съдът и не дължи
произнасяне по тях.
Предвид
на изложеното и на основание чл.221 ал.2 от АПК, Съдът
РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
1860/30.09.2022 г., постановено по АНД № 2213/2022 г. по описа на Районен съд -
Пловдив, VI наказателен състав.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1 .
2.