Р
Е Ш Е
Н И Е №289
гр.Русе, 29.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският
окръжен съд….гражданска колегия…в открито заседание на 24 юли през
две хиляди и двадесета година……..в състав:
Председател: Татяна Черкезова
Членове: Мария Велкова
Галина Магардичиян
при
секретаря Ева Димитрова и в присъствието
на прокурора….. като
разгледа докладваното от съдия Г.Магардичиян в.гр.д. № 369 по описа за 2020год.,за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
Г.В.К.
чрез пълномощника си адв.З.П. обжалва Решение № 547 от 26.03.2020г, постановено
по гр.д.№ 7245/19 по описа на РРС, с който е отхвърлен предявеният от него иск с
правно основание чл.422 ГПК. Излага оплаквания за неправилност на съдебното
решение като постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните
правила и иска неговата отмяна и постановяване на друго, с което иска бъде уважен.
Претендира разноските по делото.
Въззиваемият Н.И.К. чрез пълномощника
му адв.Л.В. в писмен отговор счита, че подадената въззивна жалба е
неоснователна, а постановеното от първоинстанционния съд решение правилно.
Претендира разноски по делото.
Н.И.К. е обжалвал Определение № 2201
от 28.05.20 по същото дело, с което е отхвърлено искането му с правно основание
чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските. Излага оплаквания
за неговата неправилност и постановяване на друго, с което се измени решението
в частта за разноските и същите му бъдат присъдени до размер на 600лв.
Адв.З.П. като пълномощник на Г.К.
счита това искане за неоснователно.
Окръжният съд, като взе предвид
оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предявените от Г.В.К. срещу Н.И.К. искове са
за установяване на вземането на ищеца по трите издадени в негова полза 3 броя заповеди
за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 6384/2019г., № 6158/2019г. и № 6157/2019г. по описа на РС – Русе с оглед
направеното от длъжника по тях възражение по реда на чл.414 ГПК. Не е спорно,
че тези искове са предявени в срока по чл. 415 ГПК и след дадено от съда
указание по реда на чл. 415, ал.1 т.1 ГПК, поради което се явяват процесуално
допустими.
В първата инстанция е установено от представените в първата инстанция и неоспорени писмени доказателства, че Н.К. е
получил от Г.В.К. след парични преводи по банков път претендираните три суми, а
именно: на 17.01.2019г. в 11.44ч. сумата от 100лв. с основание „консултация“,
на 18.01.2019г. в 13,59ч. сумата от 300лв. с основание „комуникация за
проучване на случай“ и на 18.01.2019г. в 15.14ч. сумата от 100лв. с основание
„консултация и извадки по нормативни документи“.
К. във възражението си срещу
издадените срещу него заповеди за изпълнение и в писменият си отговор в
настоящото производство не е оспорва да е получил тези суми, но твърди, че е предоставил
срещу тях съответните адвокатски услуги, за които е било извършено плащането. От събраните в първата инстанция гласни
доказателства, както и от писмените доказателства, представляваща писмена
кореспонденция по електронна поща, се установява изпълнение на задълженията от
страна на К. по сключените си ищеца устни договори за правна помощ и
съдействие. В този смисъл преценката на първоинстанционния съд на събраните
доказателства е правилна. Неоснователно е възражението на жалбоподателя в този
смисъл.Обстоятелството, че гласните доказателства са показанията само на един
свидетел, не води до извода, че фактите не се доказани, още повече, че неговите
показания освен, че не са оборени от страна на ищеца чрез други доказателства,
напълно кореспондират със събраните по делото писмени доказателства. Ищецът по
никакъв начин не е установил в процеса сочените от него в исковата молба
основания за заплащане на сумите, а обратното ответникът е установил твърдяното
от него в отговора основание за предоставяне на правната услуга. С оглед
изложеното изводите на първоинстанционния съд,че К. не дължи сумите по издадените
три заповеди за изпълнение, тъй като е предоставил правните услуги, за които са
извършени плащанията от страна на К. е правилен. Решението е правилно и следва
да се потвърди.
Правилно е и постановеното от
първоинстанционния съд Определение от 28.05.2020 по реда на чл.248 ГПК, с което
е оставил без уважение искането на Н.К. да измени решението в частта за
разноските.
Действително предмет на иска е
установяване на вземането на К. към К. по три заповеди за изпълнение, издадени
по реда на чл.410 ГПК, но ответникът е организирал защитата си след като съдът
е съединил по реда на чл.213 ГПК трите производства в едно. Същият е депозирал
един писмен отговор, материалният интерес и на трите вземания е нисък и
производството пред РРС и разрешаването на правния спор не се отличава с
фактическа и правна сложност. От друга страна се касае за правоотношения между
страните, произхождащи от един юридически факт, поради което правилно съдът е
преценил, че се дължи възнаграждение в размер на 300лв. По тези съображения
Определение от 28.05.2020г, постановено по гр.д.№ 7245/19 РРС по реда на чл.248 ГПК също е правилно и следва да се потвърди.
Въззиваемият К. е претендирал
заплащане на 300лв адвокатско възнаграждение за упълномощеният от него адвокат
във въззивната инстанция. По делото обаче липсва договор за правна помощ и
съдействие за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение пред въззивната
инстанция. Такъв договор не е представен, независимо, че представеният пред
съда списък на разноските е вписан като приложен.
На адв. П. също не се дължат разноски
в производството по частната жалба срещу Определението по чл.248 ГПК. Дори и
адвоката да оказва безплатна правна помощ на страната по реда на чл.38 ЗА, това
не го освобождава от задължението от сключване на договор за правна помощ и
съдействие за въззивната инстанция. Такъв не е представен. Декларирането в
отговора на частната жалба, че адвоката оказва безплатна правна помощ не е
достатъчна. Необходимо е между страната и адвоката да е сключен договор за
правна помощ и съдействие, в който като начин на плащане да е отразено, че се
касае за безплатна правна помощ по някоя от хипотезите на чл.38 ЗА. Това случая
не е направено, поради което въззивният съд не следва да определя такова
възнаграждение с оглед неоснователността на подадената от другата страна частна
жалба.
Мотивиран така, окръжният съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 547 от 26.03.2020г,
постановено по гр.д.№ 7245/19 по описа на РРС.
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 28.05.2020г,
постановено по гр.д.№ 7245/19 по описа на РРС по реда на чл.248 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: