ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 637
гр. Пловдив, 11.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Мирела Г. Чипова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300500354 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и следващите ГПК, вр. чл. 59 ЗН.
Образувано е по частна жалба на Б. К. Г., ЕГН: **********, против
Определение № 260013 от 06.01.2022 г., постановено по гр. д. № 12004 по
описа на РС – Пловдив за 2019 г., с което е оставено без уважение искането на
жалбоподателя за назначаването му като управител на имота, предмет на
делба – самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.524.215.1.72 с
административен адрес: гр.******, ул. „*****“ № **, бл. -***, ет.***, ап. **.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалвания съдебен
акт. Поддържа се, че същият е постановен в противоречие с материалния
закон и съдебната практика. Отправя се молба до въззивния съд за неговата
отмяна и връщане на делото на районния съд с указания за назначаване на
управител на наследството на починалата М. Г. Г..
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на частната жалба.
Пловдивският окръжен съд, след като взе предвид наведените от
жалбоподателя доводи и се запозна с представените по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е
допустима.
Производството пред първата инстанция е образувано по предявен от Б.
К. Г. против М. Г. Г. иск за делба на следния недвижим имот: самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 56784.524.215.1.72 с административен адрес:
гр. ***, ул. „-***“ № **, бл. ****, ет. ***, ап.***. В хода на производството
съделителката М. Г. Г. е починала, като на нейно място са конституирани
1
призованите да я наследят лица съгласно приложеното по делото
удостоверение за наследници. С молба от 21.07.2020 г. ищецът Б. К. Г. е
поискал да бъде назначен за управител на делбения имот на основание чл. 59,
ал. 1 ЗН. С последваща молба от 07.08.2020 г. ищецът е уточнил, че иска да
бъде назначен за управител на оставеното от М. Г. Г. наследство, тъй като е
единственият от наследниците, който живее в гр.*******, че процесният имот
се руши и са получени съобщения за неплатени сметки, което според него
налага предприемане на спешни мерки и действия във връзка със
стопанисването и управлението на имота. Със същата молба ищецът е
направил искане по чл. 51, ал. 1 ЗН за определяне от съда на срок на
конституираните по делото ответници, които не са подали отговор на
исковата молба, да заявят дали приемат наследството или се отказват от него.
Въз основа на така подадената молба първоинстанционният съд е открил
производство по чл. 51, ал. 1 ЗН, с решението по което е постановил да се
впише в особената книга за приемане на наследство при РС – Пловдив, че
поименно изброените в диспозитива на решението лица са загубили правото
да приемат наследството, оставено от М. Г. Г.. Това на практика са
конституираните по делото ответници, които не са подали отговор на
исковата молба. Следва да се отбележи, че правилността на този акт не е
предмет на проверка в настоящото производство. По подадената от ищеца
молба по чл. 59 ЗН становище са взели ответниците СТ. ИЛ. ЯН. и Г. ИЛ. Н.,
като са изложили съображения за нейната неоснователност. Оспорили са
доводите на ищеца за наличие на предпоставките по чл. 59 ЗН за назначаване
на управител на наследството на починалото лице. С обжалваното
определение първоинстанционният съд е оставил молбата без уважение,
приемайки, че не са налице основанията за назначаване на ищеца за
управител на делбения имот. Изложил е съображения, че по делото са
известни имената и адресите на наследниците на първоначалната ответница
М. Г. Г., като е известна е и волята им да приемат наследството на общия им
наследодател.
Производството по назначаване на управител на дадено наследствено
имущество е охранително. Приема се, че тази законова закрила е предвидена с
оглед на това, че от откриването на наследството до встъпването в
наследствените права може да измине повече или по-малко продължителен
период от време. Смисълът е при неяснота на кръга от лица, призовани към
наследяване и/или техните адреси, съответно намеренията им да приемат, или
не наследството, то да бъде запазено. Предпоставките за назначаване на
управител на незаето наследство са уредени в разпоредбата на чл. 59 ЗН,
съгласно която такъв се назначава, когато лицето, което има право да
наследява, е с неизвестно местожителство или макар местожителството му да
е известно, не е поело управлението на наследственото имущество. Според
настоящия състав на съда в случая не са налице предпоставките за
назначаване на управител на наследството на починалата М. Г. Г.. От
представеното по делото удостоверение за наследници се установяват лицата,
2
имащи право да я наследят, и техните адреси. Част от тях са подали отговор
на исковата молба, в който са взели становище по предявения от ищеца иск за
делба на процесния имот, а по инициатива на последния в хода на
производството пред първата инстанция е проведено производство по чл. 51
ЗН, в резултат на което първоинстанционният съд е постановил да се впише в
особената книга за приемане на наследство при РС – Пловдив, че останалата
част от призованите към наследяване лица са загубили правото да приемат
наследството, оставено от М. Г. Г.. В молбата си по чл. 59 ЗН и уточнението
към нея ищецът е акцентирал върху това, че делбеният имот е необитаем и
пустеещ и се руши, но не е ангажирал доказателства в подкрепа на тези свои
твърдения. В допълнение, следва да се посочи, че действително функциите на
управителя на наследството са само управителни и са насочени към
запазването и текущото управление на наследството. Вярно е и това, че
назначеният му управител не е титуляр на наследствените права и
задължения, а специален законов представител на наследниците, който
осъществява и процесуалното им представителство във водените от него
процеси във връзка с наследството. Следва да се има предвид обаче, че в
случая наследниците на починалата първоначална ответница и ищецът са
насрещни страни в производството по делба, което е пречка за назначаването
на последния за управител на наследството и още един аргумент за
неоснователност на молбата му.
Изложеното налага извода за неоснователност на подадената частна
жалба, която следва да се остави без уважение, а обжалваното определение
следва да се потвърди.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260013 от 06.01.2022 г., постановено
по гр. д. № 12004 по описа на РС – Пловдив за 2019 г.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от
съобщението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3