Р Е Ш Е Н И Е
№ 491
Гр. Пловдив, 07.03.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, Първо отделение ,І
състав, в публично съдебно заседание на седми февруари през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА
при
секретаря К.Р., като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 1160 по
описа за 2018 год. и, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.215 и сл.
от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ във връзка с чл.145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано
е по жалба на Х.Х.С., ЕГН ********** ***, чрез адвокат Н.Ц.,***,
офис 5, против Заповед №РД-18-95/24.01.2018 год., издадена от Кмета на Район
„Централен“, Община - Пловдив, с която е разпоредено да бъде премахнат незаконен строеж: “Едноетажна масивна сграда“
в Поземлен имот с идентификатор № 56784.520.820 по КК и КР на гр. Пловдив, ПИ
1533 включен в УПИ ХV-1514, 1533, кв. 391, по плана на Първа градска част, гр.
Пловдив с административен адрес ***,
извършен без одобрени проекти, без разрешение за строеж.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на оспорения административен акт по съображения за
постановяването му в противоречие и при неправилно приложение на материалния
закон .Жалбоподателят поддържа, че при
пожар през 2011г. домът му ,в който е живеел със семейството си ,е погинал и през 2016г. му е било разрешено от
общинската администрация на район „Централен“ да изгради временна постройка за
задоволяване на неотложни жилищни нужди до завършване на процедурата по чл.50,т.2
от ЗУТ.При изпълнението на временния строеж е изпълнена изцяло съществуващата
преди пожара постройка.С оглед горното намира,че заповедта е необоснована и
немотивирана с никакви конкретни факти.
Поддържа се още,че с издаването на
оспорения административен акт се засяга принципа на съразмерност,установен в
чл.6,ал.2 и ал.5 от АПК,тъй като със заповедта
ще се засегнат права и законни интереси на жалбоподателя в по-голяма
степен от необходимото за целта,за която актът е издаден. Твърди се ,че жалбоподателят и семейството
му не разполагат с друго жилище,нямат финансови възможности за заплащане
на скъпи проектантски услуги,а освен това Х.С. и съпругата му са инвалиди ,с призната първа
група от ТЕЛК.Поддържа се още,че в случай,че заповедта влезе в сила и домът на
жалбоподателя бъде премахнат ,то това ще представлява пряка дискриминация по
етнически признак и грубо нарушаване на Европейската конвенция за защита
правата на човека.
По подробно изложени съображения е
направено искане за отмяна на Заповед
№РД-18-95/24.01.2018 год., издадена от Кмета на Район „Централен“, Община -
Пловдив Представя писмена защита.
Ответникът по жалбата - Кмет на район “Централен”,Община
Пловдив, не взима становище по жалбата.
Въз основа на съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
І.По допустимостта.
Оспорената заповед е обжалвана в предвидения за
това, преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради
което се явява ДОПУСТИМА.
ІІ.От фактическа
страна се установява следното.
Видно от НА № 79,том
ХІІ,нот.дело № 4751/1984г. на Нотариус при ПРС/л.26/ Ю.В.П.е собственик на
едноетажна със приземен етаж жилищна сграда застроена на около 73
кв.м.,намираща се в гр.Пловдив,на ул.”Иван Караджов”№1,заедно с дворното място,върху
което е построена,цялото застроено и незастроено от 131,60 кв.м.,представляващо
имот пл.№1533,включен в парцел І/първи/,отреден за арх.терен от кв.391/стар/ по
плана на гр.Пловдив,І-ва градска част при граници за целия имот:улица,М.М.,Ц.Г.
и Е.З..
Жалбоподателят е
представил удостоверение за идентичност на лице с различни имена изх.№
36239/04.06.2018г.,издадено от район “Централен”,Община Пловдив/л.36/,като от
същото се установява,че Х.Х.С. и Ю.В.П.са имена на едно и също лице.
Не е спорно ,че
понастоящем жалбоподателят е собственик на поземлен
имот/ПИ/ с идентификатор № 56784.520.820 по КК и КР на гр. Пловдив, ПИ 1533
включен в УПИ ХV-1514, 1533, кв. 391, по плана на Първа градска част, гр.
Пловдив с административен адрес ***
На 04.01.2018г.длъжностни
лица в служба „Районен строителен контрол”“ при район “Централен”,Община
Пловдив, в присъствието на собственика Х.Х.С., са извършили проверка на строеж:
“Едноетажна масивна сграда“ в Поземлен
имот с идентификатор № 56784.520.820 по КК и КР на гр. Пловдив, ПИ 1533 включен
в УПИ ХV-1514, 1533, кв. 391, по плана на Първа градска част, гр. Пловдив с административен адрес ***
В резултат на проверката е съставен
Констативен акт № 1/04.01.2018 г./л.9-10/, в който е отразено, че строежът е
собственост на Х.Х.С.,същият е и възложител на строежа, за който не са
представени одобрен проект ,съгласуване с контролните органи, разрешение за
строеж,протокол за откриване на строителна площадка,протокол за определяне на
строителна линия и ниво,заповедна книга.
Строителството е
описано по следния начин: “През пролетта на 2016г. Х.С. в качеството му на
собственик на имот с планоснимачен номер 1533, кв. 391 по плана на Първа
градска част - гр. Пловдив започва изграждането на нова едноетажна масивна
сграда с приблизителна площ в план от 50.00 кв.м. Старите паянтови постройки са
били премахнати, като по данни от собственика това е станало вследствие на
възникнал пожар. На извършителя на незаконното строителство е съставен
Констативен акт № 24/14.04.2016г. и Заповед № РД-16-624/16.06.2016г. по чл.224а
от ЗУТ за спиране на строителството, но въпреки това строителството е
продължило. Новата масивна сградата е изпълнена от стоманобетонови колони и
стоманобетонови плочи, с ограждащи тухлени стени и изпълнен покрив. Сградата е
с монтирани дограми и прозорци. Същата е свързана с електропреносната,
водоснабдителната и канализационна мрежа и се обитава и ползва за живеене. За
сградата не са предоставени строителни книжа /одобрен инвестиционен проект, издадено
разрешение за строеж, акт за узаконяване и протокол за определяне на строителна
линия и ниво/.
Изготвена е и графична част/окомерна
скица/, от която е видно разположението на констатираното незаконно
строителство и неговият обем.
При тези данни проверяващите са
установили, че строежът е изпълнен в нарушение на разпоредбата на чл.148,чл.157,чл.178
от ЗУТ и е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т.1 и т. 2 от ЗУТ, което е основание за започване на
процедура за премахване на незаконното строителство.
Актът е връчен на жалбоподателя на 12.01.2018г.В законоустановения срок е
постъпило възражение от Х.Х.С./л.8/.
Като част от административната
преписка са представени Констативен акт № 24/14.04.2016г. и Заповед №
РД-16-624/16.06.2016г. по чл.224а от ЗУТ за спиране на строителството на”нова
жилищна сграда” в им.пл.№ 1533,кв.391,по плана на І градска част,с
административен адрес:ул.”Иван Караджов”№1,гр.Пловдив,което е извършено в
противоречие с изискванията на чл.148,ал.1 от ЗУТ-без одобрен инвестиционен
проект и Разрешение за строеж ,с възложител Юри Веселинов Пехливанов/ Х.Х.С./.
Със Заповед №РД-18-95/24.01.2018 год., Кметът на Район „Централен“, Община -
Пловдив е разпоредил да бъде премахнат
незаконен строеж: “Едноетажна масивна сграда“ в Поземлен имот с
идентификатор № 56784.520.820 по КК и КР на гр. Пловдив, ПИ 1533 включен в УПИ
ХV-1514, 1533, кв. 391, по плана на Първа градска част, гр. Пловдив с административен адрес ***, извършен без
одобрени проекти, без разрешение за строеж.
В мотивите
е приел,че строежът е пета категория съгласно Наредба № 1 от 30 юли 2003 г. за
номенклатурата на видовете строежи на Министерството на регионалното развитие
благоустройството
/МРРБ/и чл. 137 от ЗУТ.
По отношение на търпимостта е посочил, ,че
строежът не може да се характеризира като търпим такъв по смисъла на §16,ал.2,ал.3
от ПР на ЗУТ и §127,ал.1 от ПЗР на ЗИД
на ЗУТ,тъй като не са изпълнени кумулативно изискуемите се предпоставки за прилагането
й.
Видно е от отбелязването на самата заповед
,че същата е връчена на Х.С. на
29.03.2018г.
В съдебното производство жалбоподателят е представил писмени
доказателства.
Установява се от служебна бележка,издадена от Първа районна служба
“ПБЗН”,Областна дирекция “ПБЗН”-Пловдив/л.35/
, че на 02.03.2011г. в 02:16 часа е получен сигнал за възникнал пожар в
къщата на Х.С. ***.Представени са и няколко ЕР на ТЕЛК и епикризи/л.55-60/,от
които се установява,че жалбоподателят и съпругата му Неврие Садъкова имат
заболявания,водещи до инвалидизирането им.
Ответният административен орган,по искане на жалбоподателя е
представил писмо изх.№ 94012-16764 от 29.06.2016г.,подписано от зам.кмет УТИПТИКС на район “Централен” и гл.архитект
на район “Централен”.В същото е посочено следното:”Във връзка с възникнали
обстоятелства със социална хуманна значимост,администрацията на район
“Централен”,Община Пловдив не възразява/за задоволяване на неотложни жилищни
нужди/изграждане на временна постройка с дървен покрив върху площадка от
унищожена след пожар с нещастен случай жилищна сграда в имот пл.№1533,кв.291 по
плана на Първа градска част-Пловдив,ул.”Иван Караджов”№1.Изложеното важи до
завършване на процедурата за временен строеж по реда на чл.50,т.2 от ЗУТ за
задоволяване на неотложни жилищни нужди,след предоставяне на илюстрация на
инвестиционни намерения и след отстраняване на извършеното незаконно
строителство.“
По делото е представено и удостоверение № 94012-18479/27.12.2016г./л.53/,от
което се установява,че сграда с идентификатор 56784.520.820.1-двуетажна,с
предназначение “жилищна сграда-еднофамилна” и сграда с идентификатор 56784.520.820.2-едноетажна,с
предназначение” селскостопанска сграда” ,находящи се в процесния поземлен имот са
премахнати.Посочено е още,че в същия имот има изградена нова сграда на един
етаж-груб строеж.Сградата представлява масивна конструкция от ст.бетонови
ивични фундаменти,колони плочи.Изпълнени
са ограждащи и преграждащи тухлени зидове.За така извършеното строителство
липсват одобрени строителни книжа,за което е издадена и Заповед №
РД-16-624/16.06.2016г. по чл.224а от ЗУТ за спиране на строителството.
Установява се още от писмо с изх.№94012-8864/29.08.2014г. на
гл.архитект на район “Централен” арх.Юлиана Петрова/л.34/, по повод заявление
на жалбоподателя за издаване на разрешение за възстановяване на сграда,погинала
при пожар,че за издаване на същото е необходимо да се представят всички налични
строителни книжа за жилищната сграда,находяща се в гр.Пловдив,ул.Иван
Караджов”№1.
По делото ,по искане на Х.С., е допусната съдебно-техническа
експертиза,която съдът изцяло кредитира като компетентно,обективно изготвена и
неоспорена от страните.
Вещото лице В.Г. установява ,че имот пл. № 1533 по регулационния план е включен в УПИ XV-археологически терен кв.391, която регулация не е
приложена до настоящия момент.Площта на сградата е около 70 кв м. Със заповед №
ОА-1022/01.06.1994 г е одобрен нов КРП „Първа градска част“,гр. Пловдив.
.Процесният имот е заснет също с номер 1533 в граници идентични на тези в плана
от 1978 г. Не са променени и границите на сградата 2ПЖ.В кадастъра към плана от
1994 г е нанесена и нова стопанска сграда ПС .
Имот №1533 е включен в
отреждане УПИ XV-1514,1533, кв.
39, по сините линии в приложение № 2. Тази регулация не е приложена по данни от
плановете.
По данни от кадастъра техническите
характеристики на сграда 2ПЖ в имот № 1533 са:двуетажна ,паянтова жилищна
сграда.
В действащия кадастрален план – КК на гр. Пловдив,
одобрена със Заповед № РД-18-48/03.06.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК
процесният имот е с идентификатор 56784.520.820 – приложение №3, с площ 134
кв.м, собственост на Юри Веселинов Пехливанов.
В имота са заснети сгради с
идентификатори 520.820.1 – жилищна сграда на два етажа със застроена площ 64 кв.м и сграда с идентификатор 820.2 –
стопанска постройка на 1 етаж със застроена площ 30 кв.м.
Разликите в площите на сградите между КК и предходните
планове , както и в н.а. № 79/05.10.1984г
са в границите на допустимите
При оглед на място и след необходимите
измервания,вещото лице посочва,че новата
сграда е масивна жилищна сграда на един етаж с височина /кота/ стреха 2.80 м и
дървен покрив, покрит с керемиди. Конструкцията е масивна, изпълнена от СТБ
колони и плочи и ограждащи тухлени стени 25см.
Новопостроената сграда след пожара, предмет на
обжалваната заповед за премахване ,не е нанесена в действащата кадастрална
карта. В кадастралните планове от 1978 г
до настоящия момент границите на имот ИД
56784.520.820 по кадастрална карта на Пловдив не са променяни. Не са
променяни и границите на 2ПЖ сградата в имота от 1978 до момента на пожара с
технически характеристики -двуетажна , паянтова жилищна сграда, описана и
в н.а. № 79/05.10.1984г с площ 70 кв м.
.През 2016 г е започната изграждането на нова масивна жилищна /МЖ/ сграда в
имота , която в настоящия момент е завършена .Видно от приложения ситуационен
план новата сграда е в обема на старата
2ПЖ.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка,
направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като
извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен
акт на основание чл.
168, ал.1 във връзка с чл.
146 от АПК, направи
следните правни изводи:
Заповед № РД-18-95/24.01.2018 год е издадена от
компетентен орган по смисъла на чл.
225а, ал.1 от ЗУТ, а
именно Кмет на район “Централен”,Община Пловдив, който разполага с правомощия
да разпорежда премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория
,видно от Заповед № 13ОА556/05.03.2013г. на Кмета на Община Пловдив за
делегиране на провомощия на основание чл.44,ал.1,т.9 и ал.2 от ЗМСМА във връзка
с §1,ал.3 от ДР на ЗУТ/л.13/.
Заповедта е
издадена в писмена форма и при спазване на административнопроизводствените
правила. В нея са посочени фактическите /извършен строеж на нова едноетажна
масивна сграда с приблизителна площ от 50 кв.м./ и правни основания
/разпоредбата на чл. 148,
ал.1от ЗУТ/ за постановяването й, които кореспондират помежду си.
Съдържа се описание на характеристиките и местонахождението на строежа,
позволяващо еднозначното му индивидуализиране и определяне на категорията му.Тези констатации са илюстрирани в графичен вид,
посредством окомерна скица на разположението на строежа в имота,както и с
посочване на размерите на същия.
Констативният
акт, на който се основава процесната заповед, също е съставен от компетентни
лица. Видно от длъжностната характеристика на подписалите го служители по
контрол върху строителството, те разполагат с необходимата материална
компетентност, установена от чл.
223, ал.2 от ЗУТ, да
констатират незаконни строежи.КА е редовно връчен на жалбоподателя.
Разгледана по същество, жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Според разпоредбата на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, незаконен
строеж или част от него от четвърта до шеста категория подлежи на премахване, а
по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ, строеж или част от него е незаконен, когато
се извършва в несъответствие с предвижданията на действащия подробен
устройствен план (ПУП); без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение
за строеж; при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по
чл.154, ал.2, т.т.1, 2, 3 и 4 от закона; със строителни продукти,
несъответстващи на съществените изисквания към строежите, или в нарушение на
правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи, ако това се
отразява на конструктивната сигурност и безопасното ползване на строежа и е
невъзможно привеждането на строежа в съответствие с изискванията на този закон;
или без съгласуване с Министерството на културата при условията и по реда на
чл.125, ал.5 от закона- за недвижими културни ценности и за строежи в техните
граници и охранителните им зони; при наличие на влязъл в сила отказ за издаване
на акт по чл.142, ал.5, т.8; в нарушение на изискванията за строителство в
територии с особена териториалноустройствена защита или с режим на превантивна
устройствена защита по чл.10, ал.2 и 3.
Съответно, за да е незаконен по смисъла на закона
даден строеж или част от него, е достатъчно безспорното установяване дори само
на една от алтернативно посочените хипотези от компетентен за целта орган.
Освен това, според чл.137, ал.3 от ЗУТ, строежите се изпълняват в съответствие
с предвижданията на ПУП и съгласувани и одобрени инвестиционни проекти при
условията и по реда на закона, и могат да се извършват само ако са разрешени
съгласно закона (чл.148, ал.1 от ЗУТ).
Разбира се, законът въвежда и някои изключения от
общия режим, като за обектите, изчерпателно изброени в чл.147, ал.1 от ЗУТ, не
се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за
строеж, а разрешение за строеж не се изисква при изпълнение на строежите,
изчерпателно изброени в чл.151, ал.1 от закона.
Според §5, т.38 от ДР на ЗУТ „Строежи" са надземни, полуподземни,
подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни,
възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични
данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и
адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на
техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и
техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на
предназначението.
Съгласно чл. 20, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ
застрояването в урегулираните поземлени имоти е основно и допълващо.
Застрояване със спомагателни, стопански, обслужващи и второстепенни постройки,
допълва основното застрояване. Правилата относно основното и допълващо
застрояване са разписани в радели VI и VII на ЗУТ, където са предвидени
специфичните характеристики и предназначение на различните видове строежи. Така
по аргумент от чл. 37 и чл. 41 на ЗУТ "сгради" са тези строежи, чрез
които се осъществява основното застрояване на поземлените имоти съобразно
тяхното предназначение (жилищни, производствени, курортни, вилни,
обществено-обслужващи и други), а чрез „постройките“ се осъществява допълващото
застрояване и същите имат спомагателен и обслужващ характер - например: барака,
навес, тоалетна, изградени към основна жилищна или стопанска сграда .
При така посочената
правна уредба,съотнесена към настоящия случай, съдът намира за безспорно, че процесният строеж представлява едноетажна масивна
сграда с приблизителна площ от 50 кв.м., V-та категория по смисъла на чл. 137,
ал. 1, т. 5, б. „а“от ЗУТ.
Според § 3, ал. 1 от ДР на Наредба № 13 от
23.07.2001г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на
незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК, "адресат/адресати
на заповедта" са физически или юридически лица, които могат да бъдат
собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на
незаконния строеж, спрямо които се създава задължение за премахване на
незаконния строеж със заповедта по чл. 225, ал. 1 или 2 от ЗУТ и се определя
срок за доброволно изпълнение. По делото безспорно се установи, че жалбоподателят
притежава процесното строителство и терена, върху който е
изпълнено като същият не отрича обстоятелството, че ползва постройката. При това положение съдът намира, че
правилно е определен и адресатът на обжалвания административен акт.
Предвид липсата на разрешение за строеж и
строителни книжа (чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ), правилно процесният строеж е установен като незаконно
строителство. По тези обстоятелства няма спор,т.е. липсва спор,че строежът е осъществен
без разрешение за строеж и строителни книжа.
Основните доводи на жалбоподателя са ,че
съществуващата в имота му сграда е погинала при пожар,като е налице законно
възстановяване на същата.След погиването на сградата ,през
2016г.,администрацията на район “Централен”,Община Пловдив е издала разрешение
за временна постройка за задоволяване на неотложни жилищни нужди във връзка с
възникнали обстоятелства със социална,хуманна значимост.Разрешението важало до
завършване на процедурата за временен строеж по реда на чл.50,т.2 от ЗУТ.Органът не е поставил срок за приключване на така посочената процедура и от
тук,процесуалният представител на С. поддържа,че е налице такава неприключила
процедура,препятстваща издаването на процесната заповед.
Какви са установените факти по делото в
хронологичен ред.През 2011г. къщата на Х.Х.С. е изгоряла.На 04.01.2016г. е
съставен КА №24/14.04.2016г. от служители в служба “Районен строителен контрол”
при район “Централен”Община Пловдив и същите са констатирали ,че в имота на
жалбоподателя е започнато изграждането на нова сграда ,като строителството е
започнало без необходимите строителни книжа и разрешение за строеж.Последвало е
издаване на Заповед
№ РД-16-624/16.06.2016г. по чл.224а от ЗУТ за спиране на строителството на”нова
жилищна сграда” в им.пл.№ 1533,кв.391,по плана на І градска част,с
административен адрес:ул.”Иван Караджов” №1,гр.Пловдив,което е извършено в
противоречие с изискванията на чл.148,ал.1 от ЗУТ-без одобрен инвестиционен
проект и Разрешение за строеж ,с възложител Юри Веселинов Пехливанов/ Х.Х.С./.Във връзка с искане на
жалбоподателя и по повод възникнали
обстоятелства със социална,хуманна значимост/за задоволяване на неотложни
жилищни нужди/администрацията на район “Централен”, Община Пловдив не е
възразила да бъде изградена временна постройка с дървен покрив върху площадка
от унищожената след пожар с нещастен случай жилищна сграда в имота на С..Представеното
писмо изх.№ 94012-16764/29.06.2016г. не е разрешение за изграждане на временна
постройка ,както се твърди от процесуалния представител на жалбоподателя.В
казаното писмо е посочено,че изложеното важи до завършване на процедурата за
временен строеж по реда на чл.50,т.2 от ЗУТ за задоволяване на неотложни жилищни
нужди,СЛЕД ПРЕДСТАВЯНЕ на илюстрация на инвестиционни намерения и след
отстраняване на извършеното незаконно строителство.
За временните строежи следва да се съобрази
разпоредбата на чл. 51. ал.1
от ЗУТ: "Временните строежи по чл. 50 от ЗУТ
се разрешават само еднократно в един поземлен имот въз основа на виза за
проектиране с указан начин на застрояване, издадена от главния архитект на
общината, и строителни книжа, издадени по общия ред. В случаите по чл. 50, т. 1
може да се допусне намаляване на нормативно установените разстояния до имотните
граници със съгласието на заинтересуваните лица, изразено в заявление до кмета на
общината с нотариално заверени подписи.". Следва да се има предвид, че
разрешение за строеж не се издава само в случаите по чл. 193,
ал.11 от ЗУТ при бедствия, аварии и катастрофи отклонения от общи
мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура до отделни обекти могат да се
прокарват временно - до преодоляване на последствията от бедствието, аварията
или катастрофата, през чужди недвижими имоти въз основа на заповед, издадена от
компетентни органи, определени със специален закон. В останалите случаи, дори и
да става въпрос за временен строеж е необходимо издаване на строителни книжа,
предвид горецитираната разпоредба на чл. 51, ал.1
от ЗУТ.
Липсата на издадени строителни книжа и
разрешение за строеж прави извършения строеж незаконен по смисъла на чл.
225, ал.2, т.2
от ЗУТ и като такъв той
подлежи на премахване.Ирелевантни са установените обстоятелства,че новата
сграда е изградена в обема на старата сграда.
С оглед на това, съдът намира, че към
момента на издаване на процесната заповед са били налице фактическите и правни
основания за това. Като е квалифицирал
строежа като незаконен, административният орган е приложил правилно материалния
закон. Доказателства за законността на строежа, които да опровергаят констатациите
в съставените актове, въз основа на които е издадена обжалваната заповед, не са
представени от страна на жалбоподателя. Липсват дори и твърдения за наличието
на такива. А строежи, осъществени без одобрени инвестиционни проекти и/или
разрешение за строеж, са незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.
След като процесният строеж е незаконен, за да подлежи
същият на премахване, следва да бъде преодоляно ограничението по §16, ал. 1, ПР
на ЗУТ, респ. по § 127, ал. 1 от ПР
на ЗУТ.
Предвид така възприетия период на
извършване/след 2011г./, строежът не отговаря на условията за търпимост по §
16, ал.2 на ЗУТ и §127,
ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ
поради липса на кумулативно изискуемите предпоставки. Съгласно §
16, ал. 1 ПР на ЗУТ
строежи, изградени до 07.04.1987 г., за които няма строителни книжа, но са били
допустими по действуващите подробни градоустройствени планове и по правилата и
нормативите, действували по време на извършването им или съгласно този закон,
са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползуване. Съгласно
§127
от ЗИД на ЗУТ строежи,
изградени до 31.03.2001 г., за които няма строителни книжа, но са били
допустими по действуващите подробни градоустройствени планове и по правилата и
нормативите, действували по време на извършването им или съгласно този закон,
са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползуване. За да се
приеме, че незаконен строеж е търпим, следва да са налице следните кумулативно
дадени предпоставки - да е изграден до 07.04.1987 г., респективно до 31.03.2001
г., както и да е бил допустим по действащия подробен устройствен план и по
правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно
този закон. При липсата на която и да е предпоставка, строежът е нетърпим и
разпоредбата за забрана за премахването му е неприложима. Процесният строеж
представлява едноетажна масивна сграда ,
без издадени строителни книжа и без разрешение за строеж, поради което се явява
недопустим, съгласно нормите на чл.
148, ал.1 от ЗУТ.
Относно наведените съображения за
нарушение на чл.6 от АПК.
Необходимо е да се добави, че социалното положение на
жалбоподателя и на неговото семейство им дава право на социално подпомагане, но
не им дава право да изграждат незаконни строежи. Всички граждани са равни пред закона,
съгласно чл. 6, ал.2
от Конституцията на Република България, като не се допускат никакви
ограничения, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол,
произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и
обществено положение или имуществено състояние. Същата тази конституционна
норма повелява, че не се допускат никакви изключения за неспазване на закона ,основани
на изброените в нея признаци.
Видно е ,че администрацията на район
“Централен”,Община Пловдив във връзка с унищожената къща на Х.С. и по повод възникнали обстоятелства със
социална и хуманна значимост не е възразила и то за задоволяване на неотложни
жилищни нужди да бъде изградена временнна постройка с дървен покрив върху
площадката,но това не означава,че следва да бъдат нарушавани законовите
изисквания за извършването на един такъв строеж.
Един
от принципите на правото е, че никой не може да черпи права от неправомерното
си поведение. С оглед на това, неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че
със заповедта за премахване на незаконния строеж биха се нарушили неговите
права да има жилище. Нито един европейски регламент, директива или международен
акт не дава правна възможност на гражданите да черпят права от своите незаконни
действия.
По тези съображения, съдът намира, че Заповед №РД-18-95/24.01.2018
год., издадена от Кмета на Район „Централен“, Община - Пловдив, е издадена от
компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на материалния
закон, при липса на допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и в съответствие с целта на закона. По
изложените съображения същата е законосъобразна, а жалбата на Х.Х.С. като
неоснователна следва да се отхвърли.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал.2 АПК, Административен съд, Първо отделение ,I състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.Х.С., ЕГН ********** ***, чрез адвокат Н.Ц.,***,
офис 5, против Заповед №РД-18-95/24.01.2018 год., издадена от Кмета на Район
„Централен“, Община – Пловдив.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховен административен съд на РБългария в 14-дневен срок от съобщаването му с
препис за страните.
СЪДИЯ: