Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

04.07.2019 г.

 

номер ..................                                                       град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд на 4 юни

Тринадесети наказателен състав година 2019

 

В публично заседание в следния състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

КРАСИМИР ДИМИТРОВ

 

Секретар: ПЕТЯ КАРАКОПИЛЕВА

Като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВ

НАХД № 788 по описа за 2019 година

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Административно-наказателното производство е с правно основание по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 378171-F321730 от 19.11.2018г. на Директор на офис /дирекция/за обслужване – Плевен в ТД на НАП – Велико Търново, с което на основание чл. 53, ал. 1 във вр. с чл. 27/чл. 83 и чл. 3, ал. 2 от ЗАНН и чл. 264, ал. 1 от ЗКПО на Г.Х.М., с ЕГН: ********** е наложено административно наказание Глоба в размер на 200 лева за нарушение по чл. 92, ал. 2, във вр. с чл. 264 от ЗКПО.

С жалбата се прави искане за отмяна на издаденото НП, тъй като към момента на установяване на нарушението, представляваната от жалбоподателката фирма „***“ ЕООД е била обявена в несъстоятелност с начална дата 20.12.2012 г.

Жалбоподателят редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не сочи допълнителни писмени и гласни доказателства.

Административно наказващият орган ТД на НАП – Велико Търново, редовно призован се представлява от гл. юрк. Ц.Г., който моли съда да потвърди процесното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност и доводите на страните намира за установено следното:

Жалбата е подадена в предвидения от закона седмодневен срок, предвид което е допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

На 13.07.2017 в ТД на НАП офис – Плевен била извършена служебна проверка, при която било установено, че жалбоподателят Г.Х.М., в качеството си  на представляващ „***” ЕООД, ЕИК ***, не е подал в ТД  на НАП офис - Плевен годишна данъчна декларация по смисъла на чл. 92 от ЗКПО за финансовата 2016 година, в законоустановения срок  до 31.03.2017 г. включително. Било констатирано, че същата декларация не е подадена в ТД на НАП - Плевен.

На 16.08.2017г. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № F321730/16.08.2017г., а нарушението било подведено под нормата на чл.92 ал.2 от ЗКПО.

На осн. чл. 43, ал. 6 от ЗАНН, административно наказателното производство е спряно на дата 04.10.2017 г.

Препис от акта бил връчен на жалбоподателката на дата 15.11.2018г.

Въз основа на АУАН № F321730/16.08.2017г. било издадено и атакуваното Наказателно постановление № 378171-F321730/19.11.2018г.

В хода на съдебното производство в качеството на свидетел бе разпитан актосъставителят Д.Ц.Л., която описва по идентичен начин посочената в АУАН и НП фактическа обстановка.

 От показанията на свидетеля се установява, че на 13.07.2017 г., след извършена проверка в Т.Н.о.П. е констатирано, че жалбоподателят, в качеството му на представляващ „Ветман 1” ЕООД, не е подал годишна данъчна декларация по смисъла на чл.92 от ЗКПО в срока до 31.03.2017г. Свидетелят пояснява,че това не било сторено от страна на жалбоподателя.

Съдът кредитира показанията на свидетеля като обективни и кореспондиращи с останалите събрани по делото писмени доказателства.

При така изложената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Съгласно разпоредбите на  чл. 92, ал.1 и ал.2 от ЗКПО данъчните субекти, които се облагат с корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък.

 Годишната данъчна декларация се подава в срок до 31 март на следващата година в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице.

Санкционната норма на  чл. 264, ал.1 от същия закон предвижда, че управител, ликвидатор/синдик или лице, изпълнявало длъжността ликвидатор/синдик, който с действие или бездействие е допуснал нарушение, посочено в чл. 261, 262 или 263 от ЗКПО, се наказва с имуществена санкция или с глоба в размер от 200 до 1000 лв.

 А в чл. 261 от ЗКПО е посочено, че данъчно задължено лице, което не подаде декларация по този закон, не я подаде в срок, не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до определяне на дължимия данък в по-малък размер или до неоснователно намаляване, преотстъпване или освобождаване от данък, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв.

 

 

В случая правилно жалбоподателят е бил ангажиран с административно-наказателна отговорност, наказан в качеството си  на управител  като представляващ „***” ЕООД.

Съдът намира обаче, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административно-наказателното производство !!!

От данните по делото е видно, че същото е започнало със съставяне на акт за установяване на административно нарушение по реда на чл.40, ал.2 от ЗАНН - в отсъствие на нарушителя.

На 04.10.2017 г. в него е отразено спиране на производството на основание чл.43, ал.6 от ЗАНН, по съображения, че нарушителят не може да бъде намерен.

В настоящия случай по делото е видно, че жалбоподателката не е надлежно призована с оглед съставяне на акта, а впоследствие не е извършено необходимото за установяване на местонахождението й, което е послужило и като основание за спиране на производството.

От приложените към административно наказателната преписка доказателства не става ясно, как и по какъв начин е търсена жалбоподателката за съставяне на АУАН.

АУАН-а е връчен на жалбоподателката чак на дата 15.11.2018 г.

По делото се намери на л. 11 - 1 бр. известие за доставяне на 2 броя наказателни постановления, от което е видно, че същите не са получени от жалбоподателката.

От известието за доставяне е видно, че същото е адресирано на адрес, който видно от доказателствения материал по делото е бил посочен като адрес за кореспондениця  на процесното дружество, съгласно разпоредбата на чл. чл. 8 от ДОПК.

С оглед на изложеното, според настоящия състав, незаконосъобразно съставеният  вече в отсъствието на нарушителя АУАН е следвало да му бъде връчен по реда на чл. 43 ал.4 от ЗАНН, което административно наказващият орган не е сторил в нарушение на нормативната уредба. АУАН-а е следвало да бъде изпратен на поделение на МВР /”съответната служба” по см. на чл. 43 ал.4 от ЗАНН/, доколкото служителите на МВР имат задължението по чл. 43 ал.4 от ЗАНН в 7-мо дневен срок да връчат АУАН на нарушителя.

След като изобщо не е престъпено към връчване на АУАН по реда на чл. 43 ал.4 от ЗАНН, административно наказващият орган няма правни и фактически основания да пристъпи към спиране на административно наказателното производство по реда на чл. 43 ал.6 от ЗАНН.

Щателно издирване на нарушителя не е правено, тъй като такова следва да се направи от органите на МВР съгл. чл. 43 ал.4 от ЗАНН !!!

Следователно административно наказващият орган е нямал основания за спиране на административно наказателното производство, а НП е издадено след изтичане на 6-месечния срок от издаване на АУАН, в нарушение на  чл. 34 ал.3 от ЗАНН !!!

 

Административно наказващият орган е нарушил чл. 40 ал.2, чл. 43 ал.4 и ал.6 и чл. 34 ал.3 от ЗАНН, което е довело и до ограничаване правото на защита на лицето и е  достатъчно основание за отмяната на НП като незаконосъобразно.

Дори АУАН-а да беше редовно съставен/а той видимо не е/, то с изтичането на 6 месеца от съставянето му АНО / административно наказващият орган / е следвало да прекрати административно наказателната преписка на основание чл. 34 ал.3 от ЗАНН.

На първо място, разпоредбата на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН допуска административно-наказателното производство да бъде спряно, но само тогава, когато след щателно издирване нарушителят не е открит !!!

В конкретният случай, няма данни, от които да е видно, че представляващият дружеството не е открит на адреса, липсват каквито и да било други данни нарушителят да е издирван щателно, още повече, че в последствие НП е било връчено на жалбоподателя , което навежда на извода, че той не се е укривал и при желание от страна на АНО е можел да бъде открит .

Предвид горното съдът намира, че в нарушение на разпоредбите на ЗАНН е било отразено, че производството се спира, респективно е била нарушена и разпоредбата на чл.34 ал.3 от ЗАНН, тъй като при неиздадено НП в шест месечен срок от съставяне на АУАН, производството  е следвало да бъде прекратено а не спирано !!!

          Освен горното, разпоредбата на чл.34 от ЗАНН е специална и регламентира случаите, в които не следва да се образува административно наказателна преписка, както и случаите, когато  образуваното такова следва да се прекрати, но тези специални срокове касаят процесуалните срокове за съставяне  на АУАН и издаването на НП и са свързани с основния принцип за бързина в АНП.

       От изложеното е видно, че АУАН е издаден в срока по чл. 34 ал.2 от ЗАНН.

АУАН е съставен на осн. чл. 40 ал.2 от ЗАНН в отсъствието на нарушителя. Настоящият съд намира, че предвид липсата на каквито и да е данни поканата за съставяне на АУАН да е стигнала до лицето, АНО е нямал законово основание да пристъпи към съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя.

Не е налице нито една от двете хипотези на чл. 40 ал.2 от ЗАНН, както счита АНО.

Следователно АУАН е съставен в нарушение на закона и изначално е компрометирано протеклото АНП.

 Доколкото именно с АУАН се слага началото на наказателното преследване, правото на защита на лицето е засегнато по много съществен начин.

Видно от доказателствата по делото, лицето взема участие в административно наказателната преписка едва на 15.11.2018г, когато му е връчен АУАН близо 1 година след съставянето му.

 

 

АНП е протекло при множество процесуални нарушение на АНО, довели до силно ограничаване правото на защита на лицето и явяващи се достатъчни основания за отмяната на НП, като незаконосъобразно.

В производството по ЗАНН са уредени два вида срокове: фатални по чл.34 от същия закон и инструктивни като тези по чл. 44 ал.2 и чл. 52 ал.2 от ЗАНН за докладване на преписката и за произнасяне по нея.

Разпоредбата на чл. 34 ал.3 от ЗАНН предвижда правото на прекратяващ срок, защото ограничава във времето упражняването на правомощията на органа във всеки отделен случай.

 След изтичане на срока по чл. 34 ал.3 от ЗАНН органа вече няма компетентност да наложи наказание за конкретното нарушение. Компетентността е материалноправно понятие, от което следва, че сроковете за нейното упражняване са преклузивни т.е. прекратителни.

 В този смисъл е и разпоредбата на чл.34 ал.3 от ЗАНН – производството се прекратява с изтичане на шест месечен срок от неговото образуване.

 Въпроса, който страните поставят в настоящия казус, посочвайки и вече разрешени от съда подобни казуси е за смисъла на чл.43 ал.6 от ЗАНН, конкретно какво означава „производството се спира”.

При систематичното и граматично тълкуване на текстовете от ЗАНН, уреждащи всички фази на административно наказателното производство се стига до извод, че при невръчване на акта,  производството остава във фазата по установяване на нарушението, чието времетраене не може да бъде за срок по-дълъг от шест месеца на основание чл. 34 ал.3 от ЗАНН.

Следователно под спиране на производството следва да се разбира оставане във фазата по установяване на нарушението, уредена в Раздел ІІ от ЗАНН, където е поместена и разпоредбата на чл.43 ал.6 от същия закон, и не преминаване в следващата фаза на раздел ІV „Налагане на административно наказание.

Аргумент за този извод е и разпоредбата на чл.52 ал.2 от ЗАНН, която задължава органа да върне преписката на актосъставителя, а оттам и производството във фазата на установяване на нарушението, ако акта не е връчен на нарушителя.

След като законодателя не е предвидил изрично спиране, прекратяване и възобновяване на сроковете за образуване и приключване на производството, и наред с това е разпоредил прекратяване като последица от тяхното изтичане, се налага извод, че те са прекратителни по своя правен характер.

 

Сроковете по чл.34 от ЗАНН текат от точно определен от законодателя момент и не е предвиден друг момент, от който да се изчисляват в случай на спирането или прекратяването им !!!

 

 

 Всички давностни срокове освен да се спират могат и да бъдат прекратявани за разлика от преклузивните, които преклудират права, но самите те не спират и течението им не се прекратява.

Водим от горното,  Съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 378171-F321730 от 19.11.2018г. на Директор на офис /дирекция/за обслужване – Плевен в ТД на НАП – Велико Търново, с което на основание чл. 53, ал. 1 във вр. с чл. 27/чл. 283 и чл. 3, ал. 2 от ЗАНН и чл. 264, ал. 1 от ЗКПО на Г.Х.М., с ЕГН: ********** е наложено административно наказание Глоба в размер на 200 лева за нарушение по чл. 92, ал. 2, във вр. с чл. 264 от ЗКПО, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Решението подлежи на обжалване по реда на АПК пред Регионален административен съд – гр. Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: