№ 1017
гр. София, 20.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Емилия Александрова
Членове:Катя Хасъмска
Таня Кандилова
при участието на секретаря Кристина П. Г.
като разгледа докладваното от Емилия Александрова Въззивно гражданско
дело № 20231100512434 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на Д. Х. И., с посочено във въззивната жалба
фамилно име „М.а“, но съгласно влязло в сила бракоразводно решение от 10.05.2018 г. по
гр.д. № 37797/2017 г. на CPC, III ГО, 80 състав, с фамилно име „И.“, срещу Решение №
157612/22.07.2020 г., постановено по гр. дело № 72877/2018 г. по описа на Софийски
районен съд, 86 състав, в частта, в която въззивницата е осъдена да заплаща на въззиваемата
страна Н. Д. М. месечен наем за ползването на семейното жилище, находящо се в гр.София,
ж.к. *******, в размер на 250 лева, считано от 20.06.2018 г.
Въззивницата излага доводи за недопустимост и неправилност на решението в
обжалваната част.
Моли да бъде обезсилено първоинстанционното решение в обжалваната част,
евентуално – да се отмени същото като неправилно и да се отхвърли изцяло предявеният иск
или да измени решението в обжалваната част, съобразно заключението на вещото лице,
прието в първата инстанция. Претендира разноски за настоящото производство.
Постъпил е отговор от въззиваемата страна Н. Д. М., който оспорва изцяло
изложеното във въззивната жалба и моли съда да потвърди първоинстанционното решение в
обжалваната част. Претендира разноски за настоящото производство.
Постъпила е и частна жалба на въззивницата Д. Х. И. срещу определението от
21.10.2020 г. по гр. дело № 72877 по описа за 2018 г. на Софийския районен съд, 86 състав, с
което е отхвърлено искането й по чл. 248 ГПК за изменение на решението от 22.07.2020 г., в
частта за разноските. Изложила е съображения, че районният съд неправилно е приложил
разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, досежно разноските, дължими на другата страна, както и
че неправилно е осъдена да заплати на СРС държавна такса за предявения иск. Моли съда да
1
отмени обжалваното определение и да измени решението в частта за възложените й в тежест
разноски.
Депозиран е отговор на частната жалба от насрещната страна Н. Д. М., който я
оспорва и моли да бъде оставена без уважение. Претендира разноски.
По така подадената въззивна жалба е образувано въззивно гражданско дело №
14117/2020 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, II-ри въззивен
брачен състав, който се е произнесъл с Решение № 263258/07.11.2022 г., с което е отменено
решението от 22.07.2020 г. по гр.д. № 72877 по описа за 2018 г. на Софийския районен съд,
86 състав, в частта, в която Д. Х. И. е осъдена да заплаща на Н. Д. М. месечен наем за
ползването на семейното жилище, находящо се в гр. София, ж.к. *******, състоящо се от
две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, над сумата от 168 лева до уважения размер
от 250 лева, считано от 20.06.2018 г., и вместо него е ОТХВЪРЛЕН предявеният от Н. Д. М.,
ЕГН **********, срещу Д. Х. И., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 57, ал. 2, вр.
ал. 1 от СК - за осъждане на ответницата да заплаща на ищеца месечен наем за ползването на
семейното жилище, находящо се в гр. София, ж.к. *******, състоящо се от две стаи, дневна,
кухня и сервизни помещения, над 168 лева до 250 лева, считано от 20.06.2018 г., като
неоснователен, като е ПОТВЪРДЕНО решението от 22.07.2020 г. по гр.д. № 72877 по описа
за 2018 г. на Софийския районен съд, 86 състав, в останалата обжалвана част.
Със същото решение е ОТМЕНЕНО определението от 21.10.2020 г. по гр.д. № 72877
по описа за 2018 г. на Софийския районен съд, 86 състав, и вместо него е ИЗМЕНЕНО
решението от 22.07.2020 г. по гр.д. № 72877 по описа за 2018 г. на Софийския районен съд,
86 състав, в частта за разноските, както следва: ОТМЕНЕНО е решението в частта, в която
Д. Х. И. е осъдена да заплати държавна такса в размер на 360 лева по сметка на СРС;
ОСЪДЕНА е Д. Х. И., ЕГН **********, да заплати на Н. Д. М., ЕГН **********, сумата от
165.20 лева - разноски за първоинстанционното производство; ОСЪДЕН е Н. Д. М., ЕГН
**********, да заплати на Д. Х. И., ЕГН **********, сумата от 74.04 лева - разноски за
въззивното производство; ОСЪДЕНА е Д. Х. И., ЕГН **********, да заплати на Н. Д. М.,
ЕГН **********, сумата от 537.60 лева - разноски за въззивното производство.
Горепосоченото Решение № 263258/07.11.2022 г., постановено по въззивно
гражданско дело № 14117/2020 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение,
II-ри въззивен брачен състав, след подадена касационна жалба от Д. Х. И., е обезсилено с
Решение № 149/01.11.2023 г., постановено по гр. дело № 638/2023 г. по описа на ВКС, 4-то
гражданско отделение, като делото е върнато на СГС за ново разглеждане на исковата молба
от друг състав на съда.
В мотивите на Решение № 149/01.11.2023 г., постановено по гр. дело № 638/2023 г.
по описа на ВКС, е посочено, че в случая се твърди по исковата молба, че имотът е лична
собственост на ищеца, като ползването на семейното жилище е предоставено на ответника
по силата на съдебното решение за прекратяване на брака. Посочено е също, че в този
случай, по силата на съдебното решение между страните са възникнали наемни
правоотношения и по съображенията, изложени по-горе, за страната, собственик на имота
съществува правото да иска определяне на месечна наемна цена, дължима от ползващия
жилището бивш съпруг. Посочено е, че производството по реда на чл.57, ал.2 СК е по спорна
съдебна администрация, но искът не е осъдителен за заплащане на наемна цена, а съдът
следва да се ограничи единствено до определяне на същата.
Посочено е още, че в исковата молба, в обстоятелствената част се съдържат
твърдения, които водят до извод за предявен именно иск за определяне на наемна цена на
основание чл.57, ал.2 СК, като същевременно е налице противоречие с формирания от
ищеца петитум на исковата молба - иска се осъждане на ответницата да заплаща наемна цена
от влизане в сила на решението за прекратяването на брака в частта за предоставяне на
семейното жилище, за в бъдеще, без да е посочен краен период, като съдът е постановил
осъдителен диспозитив въз основа на така формирания петитум.
Посочено е също, че доколкото, по съображенията, изложени по-горе, иск за бъдещо
2
плащане на наемна цена е недопустим, защото възникването на задължението зависи от
това, доколко е било предоставено ползването, съдът се е произнесъл по недопустим иск.
Посочено е, че е налице и нередовност на исковата молба - противоречието между
обстоятелствената част на исковата молба, в която се твърди и се излагат доводи в насока, че
съдът следва да определи размер на месечната наемна цена за ползването на жилището от
една страна и формирания петитум, с която се претендира осъждането на ответницата да
заплаща наемна цена, не е отстранено от съда, за което той следва да следи служебно.
Посочено е, че това негово неизпълнение на процесуалните задължения е довело до
постановяването на недопустимо съдебно решение. Ето защо в решението на ВКС е
постановено, че делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда, като
при новото разглеждане се остави производството без движение, като се дадат указания на
ищеца за отстраняване на нередовностите по исковата молба, а именно да се отстрани
противоречието между обстоятелствената част и петитума на същата, като се уточни -
определяне на наемна цена за ползването на жилището ли се претендира или осъждане за
заплащане на наемна цена, като с оглед уточнението на ищеца се прецени допустимостта на
иска /ако се претендира осъждане за бъдещ период/. В решението на ВКС е указано също, че
следва да се уточни от ищеца и каква сума се претендира за минал период, като основанието
за тази претенция не е това по разпоредбата на чл.57, ал.2 СК, а е на принципа на
неоснователното обогатяване, но при всички случаи това следва да бъде посочено от ищеца,
доколкото в този случай се касае за отделен, осъдителен иск, с друго правно основание.
В изпълнение указанията на ВКС, настоящият съд е оставил производството по
делото без движение с Разпореждане № 24684/14.11.2023 г. и Разпореждане №
5078/27.02.2024 г., като с уточнителни молби, вх. № 12734/05.02.2024 г. и вх.
№42937/12.04.2024 г. и вх. № 43568/15.04.2024 г., последните две с идентично съдържание,
въззиваемият Н. Д. М. (ищец в първоинстанционното производство), е уточнил, че
поддържа искането за определяне на наемна цена за ползване на семейното жилище, като
моли да бъде ОПРЕДЕЛЕН РАЗМЕР НА МЕСЕЧНИЯ НАЕМ, който ответницата следва да
заплаща на ищеца за ползването на собствения му недвижим имот, а именно сума в размер
на 600лв. на месец, считано от датата на предявяване на иска 15.11.2018г. до настъпване на
законови обстоятелства за изменение или прекратяване на това задължение.
Уточнил е и че претендира сумата от 600лв. месечно за минал период, като е посочил
същия, а именно: от влизане в сила на съдебното решение за прекратяване на брака, с което
е предоставено ползването на бившата съпруга и двете деца - 20.06.2018г, като тя ефективно
е ползвала през целия период до деня, предхождащ предявяването на иска - 14.11.2018г.,
ведно със законната лихва до окончателното изплащане. Като основание за тази претенция, с
оглед указанията на съда е посочил, че претендира заплащане за минал период на базата на
неоснователно обогатяване, доколкото е лишен от възможността да ползва собствения си
имот, ползван през целия период от ответницата и децата им, за което последните не дължат
наемна цена, но бившата съпруга безспорно дължи. Посочил е, че това право възниква,
когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити.
Отделно от това, ищецът – въззиваем е направил искане, алтернативно, в случай, че
съдът приеме, че въпреки указанията на ВКС, не се касае за случай, който попада в рамките
на законовите хипотези на неоснователно обогатяване, с оглед безспорния факт на
предоставяне ползването на семейното жилище с влязло в сила съдебно решение, което не е
изменяно към настоящия момент и с оглед безспорния факт, че бившата съпруга е ползвала
имота през този период и е възникнало по силата на закона наемно правоотнощение на
валидно правно основание - действащия съдебен акт, да се определи наемна цена за периода
от постановяване на съдебното решение до деня на предявяване на иска - 14.11.2018г. ведно
със законната лихва до окончателното изплащане, алтернативно да бъде осъдена
ответницата да заплаща наем за посочения период в претендирания размер.
В открито съдебно заседание, проведено на 03.02.2025 г. пред настоящия съд,
процесуалният представител на въззиваемата страна (ищец в първоинстанционното
производство) е направил отказ от претенцията за месечен наем за ползване на семейното
3
жилище, находящо се в гр. София, ж.к. *******, за периода от 20.06.2018 г. до датата на
предявяване на исковата молба, а именно до 14.11.2018 г.,вкл, поради което с протоколно
определение от същата дата е обезсилено Решение № 157612 от 22.07.2020 г., постановено
по гражданско дело № 72877/2018 г., по описа на Софийски районен съд, 86-ти състав в
частта, в която е осъдена Д. Х. И., да заплаща месечен наем за ползването на семейното
жилище, находящо се в гр. София, ж.к. *******, в размер на 250 лева, считано от 20.06.2018
г. до 14.11.2018 г., включително, като е прекратено производството по гражданско дело №
72877/2018 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 86-ти състав, в частта, образувана по
молба на Н. Д. М. за осъждане на ответницата Д. Х. И. да му заплаща месечен наем за
ползването на семейното жилище находящо се в гр. София, ж.к. *******, в размер на 600
лв. за периода от 20.06.2018 г. до 14.11.2018 г., включително, както и производството по
въззивно гражданско дело № 12434/2023 г., по описа на Софийски градски съд, ГО, Брачни
състави, 1-ви въззивен брачен състав, образувано по въззивна жалба, с която се обжалва
първоинстанционното решение в същата част.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока за обжалване, от страна в
първоинстанционното производство имаща интерес от обжалването и срещу подлежащ на
въззивно обжалване съдебен акт.
Делото пред първата инстанция е образувано по молба на Н. Д. М. срещу Д. Х. И., с
която е предявена претенция по чл. 57, ал. 2 СК. В обстоятелствената част на молбата се
съдържат твърдения, които водят до извод за предявен иск за определяне на наемна цена, на
основание чл. 57, ал. 2 СК, като същевременно е налице противоречие с формирания от
ищеца петитум на исковата молба – иска се осъждане на ответницата да заплаща наемна
цена от влизане в сила на решението за прекратяването на брака в частта за предоставяне на
семейното жилище, за в бъдеще, без да е посочен краен период.
С Решение № 157612/22.07.2020 г., постановено по гр. дело № 72877/2018 г. по описа
на Софийски районен съд, 86 състав, е осъдена Д. Х. И. да заплаща на Н. Д. М. месечен наем
за ползването на семейното жилище, находящо се в гр. София, ж.к. „*******, състоящо се от
две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, в размер на 250 лева, считано от 20.06.2018
г., като е отхвърлен искът в останалата част до 600 лева като неоснователен; ОСЪДЕНА е, Д.
Х. И. да заплати държавна такса в размер на 360 лева по сметка на СРС, а на Н. Д. М. 400
лева разноски, като нейното искане за разноски е оставено без уважение.
С решение от 10.05.2018 г. по гр.д. № 37797/2017 г. на CPC, III ГО, 80 състав, бракът
между страните е прекратен с развод, като ползването на семейното жилище, находящо се в
гр. София, ж.к. *******, е предоставено на въззивницата, упражняваща родителските права
върху родените от брака две деца. Това решение в частите за развода и ползването на
семейното жилище е влязло в сила на 20.06.2018 г. Процесният апартамент е еднолична
собственост на Н. Д. М., който го е придобил с договор за дарение, обективиран в
нотариален акт за дарение на недвижим имот № 152, том III, per. № 14440, дело №
504/2010 г., от 11.08.2010 г. на М.Д.-С.,помощник-нотариус по заместване на Ц.С.-
нотариус с район на действие CPC, per. № 030 на НК.
В случая, с оглед дадените указания от ВКС, настоящият съд е оставил
производството по делото без движение, като ищецът е уточнил, че претендира определяне
на наемна цена за ползването на семейното жилище считано от датата на исковата молба -
15.11.2018 г., а за минало време, т.е. от датата на влизане в сила на бракоразводното
решение в частта за предоставяне ползването на семейното жилище до датата на
предявяване на претенцията по чл. 57, ал. 2 СК, т.е. от 20.06.2018 г. до 14.11.2018 г., ищецът е
направил отказ от иска.
При така изложеното, без да намира за потребно на настоящия етап да обсъжда
събраните по делото доказателствени средства, настоящият съд намира от правна страна
следното:
Относно валидността и допустимостта на първоинстанционното решение:
4
Въззивният съд, в съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК, извърши
служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му в
обжалваната част, в резултат на която проверка намира, че решението на Софийски районен
съд, включително и определението по чл. 248 ГПК, е валидно, но е недопустимо.
Този извод произтича от обстоятелството, че с обжалваното решение Софийският
районен съд не се е произнесъл по действително предявената претенция. Молбата, по която
е било образувано делото е била нередовна и нередовностите не са били отстранени в хода
на производството пред Софийски районен съд. Първоинстанционно съдебно решение,
постановено по нередовна искова молба не е недопустимо, тъй като в практиката на
Върховния касационен съд няма спор, че когато обжалваното решение е постановено по
нередовна искова молба, въззивният съд не обезсилва направо първоинстанционното
решение, а предприема действия по отстраняване на нередовностите й. В зависимост от
естеството на нередовностите и това дали те биват отстранени, въззивният съд може да
реши правния спор; да обезсили първоинстанционното решение и да прекрати
производството по делото или да обезсили първоинстанционното решение и да върне делото
за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Въззивният съд решава
правния спор, когато исковата молба бъде поправена в срок и няма случай на разглеждане на
непредявен иск - поправената искова молба се счита за редовна с обратна сила, като съдът
сам определя правната квалификация. Въззивният съд обезсилва решението на първата
инстанция и прекратява производството по делото, когато нередовностите на исковата молба
не бъдат отстранени в срок. Когато обаче, след уточнение на исковата молба в срок се
установи, че първата инстанция се е произнесла по непредявен иск, въззивният съд следва да
обезсили решението на първостепенния съд и да му върне делото за ново разглеждане.
Последната от така разгледаните хипотези е налице в настоящия случай, доколкото
след направеното от страна на ищеца уточнение на исковата молба, която се счита за
редовна от деня на подаването й (чл.129 ал.5 от ГПК), се налага констатацията, че СРС се е
произнесъл по непредявен иск (относно правомощията на въззивната инстанция при такава
хипотеза е налице практика на ВКС, обективирана в Решение №1184 от 04.12.2008г. на ВКС
по гр.д.№4600/2007г., I г.о., ГК). След уточнението, направено от пълномощника на ищеца
пред настоящата инстанция, става ясно, че се претендира определяне на наемна цена за
ползване на семейното жилище, считано от датата на предявяване на иска – 15.11.2018г.,
като същевременно Софийският районен съд е постановил осъдителен диспозитив.
В контекста на изложеното, въззивният съд счита, че произнасяйки се с обжалваното
решение, Софийски районен съд се е произнесъл по непредявен иск, с което е нарушил
диспозитивното начало в процеса, касателно предмета на търсената защита. Решението и
постановеният акт по чл. 248 ГПК са недопустими.
Според чл.270 ал.3 от ГПК, когато решението е недопустимо, въззивният съд го
обезсилва, а когато основанието за обезсилване се изразява в разглеждането на непредявен
иск, делото се връща на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск, в
случая – по поправената пред въззивния съд искова (уточнителна) молба - за определяне на
наемна цена за ползване на семейното жилище, считано от датата на предявяване на
иска – 15.11.2018г.
Относно правилността на решението:
С оглед извода за недопустимост на обжалваното решение, въззивният съд не дължи
излагане на доводи по съществото на спора, тъй като въпросът за правилността на съдебния
акт може да бъде повдиган само при положение, че същият е валиден и допустим.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото пред въззивната инстанция, разноски не следва да се
възлагат на страните, но същите ще следва да се разпределят, съобразно общите правила при
решаването на делото.
Независимо от гореизложеното, постановено съобразно указанията на ВКС,
настоящият съдебен състав намира за уместно да посочи, че предоставяне ползването на
5
семейното жилище съставлява акт на спорна съдебна администрация, а не на
правораздаване, тъй като не признава, нито отрича материални субективни права със сила на
пресъдено нещо, а определя реда и начина на упражняването им. Наред с предоставянето на
жилището за ползване следва да бъде определен и дължимият за това наем, като
правомощията на съда не се изчерпват с произнасяне относно размера на наема и бившият
съпруг- наемател следва да бъде осъден да заплаща така определения наем (по сходен начин
с издръжката по глава X от СК). Въпреки че решението, с което се слага край на
производството, не формира сила на пресъдено нещо, то има изпълнителна сила - така т. 1
на Тълкувателно решение № 13 от 10.04.2013 г. по тълк. д. № 13/2012 г., ОСГК на ВКС. В
този смисъл, постановяването на осъдителен диспозитив не влиза в противоречие с
характера на производството като такова по спорна съдебна администрация. Не е нужно
бившият съпруг-наемодател да води отделен исков процес, за да се снабди с изпълнително
основание за вземането си. Видно и от практиката на ВКС, която настоящият съдебен състав
споделя, обективирана например в Решение № 123 от 04.04.2013 г. по гр. д. № 526/2012 г., Г.
К., ІV г. о. на ВКС, по претенция по чл. 57, ал. 2 СК също е постановен осъдителен
диспозитив, като е осъден съпругът, ползващ семейното жилище, да заплаща на съпруга,
лишен от ползването му, месечен наем, считано от датата на влизане в сила на решението за
предоставяне ползването на жилището, до настъпване на основание за изменение или
прекратяването му, със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 157612/22.07.2020 г., постановено по гр. дело №
72877/2018 г. по описа на Софийски районен съд, 86 състав, в останалата необезсилена с
протоколно определение от 03.02.2025 г. по в.гр.дело № 12434/2023 г. по описа на СГС част
(относно осъждане на Д. Х. И. да заплаща на Н. Д. М. месечен наем за периода след датата
на подаване на исковата молба – 15.11.2018 г., както и в частта относно осъждането й за
заплащане на държавна такса и в частите за разноските), и обезсилва Определение №
20231838/21.10.2020 г. по гр. дело № 72877 по описа за 2018 г. на Софийския районен съд, 86
състав, по чл. 248 ГПК за изменение на Решение № 157612/22.07.2020 г. по гр. дело №
72877/2018 г. по описа на Софийски районен съд, 86 състав, в частта за разноските.
ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за ново разглеждане от друг състав на
съда, на предявения от Н. Д. М., ЕГН **********, срещу Д. Х. И., ЕГН **********, иск с
правно основание чл. 57, ал. 2, вр. ал. 1 от СК - за ОПРЕДЕЛЯНЕ на наемна цена за
ползване на семейното жилище, находящо се в гр. София, ж.к. *******, състоящо се от две
стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, считано от датата на предявяване на иска –
15.11.2018г.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния касационен
съд в едномесечен срок, считано от датата на връчването на препис от същото на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7