№ 2590
гр. Варна, 08.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20243110116128 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид следното :
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена в съда
на дата 17.12.2024 г. от ищеца Г. И. Г., ЕГН ********** от ***, чрез адв. Е. Ф. от АК Варна
със съдебен адрес : *** против ответницата С. Д. Д., ЕГН ********** с адрес : ***.
Ищецът основава исковата молба на следните твърдени факти и обстоятелства:
Г. Г. сочи, че живял със С. Д. на съпружески начала в дома на родителите му в село
***. От тази връзка на *** г. се родил синът йм И. Г. И., ЕГН **********, за което бил
съставен акт за раждане № *** г. Детето било очаквано с голяма радост, като родителите на
ищеца подпомагали през цялото време С. при отглеждането на детето й от друга връзка, за
да бъдела тя спокойна и бременността да протече нормално. Още по-голяма била радостта в
семейството след като детето било кръстено на бащата на ищеца. След изписване на детето
и прибиране в дома, майката на детето, според твърденията на ищеца, по цял ден спяла като
не обръщала внимание на детето - да го преобуе, нахрани, да полага необходимите грижи то
да се чувства спокойно и да не плаче. След като установили , че майката не полага
необходимите грижи за новороденото, бабата по бащина линия си взела отпуск и останала в
дома йм да гледа детето до навършване на 40-ет дни. Много пъти, заявява ищецът, че
поведението на майката било неадекватно, като имало и случаи , в които тя оставяла детето
да лежи на пода, а не на леглото, а когато била въобще в адекватно състояние си пишела
постоянно по телефона и не спазвала хранителния режим на детето, не го преобувала и не й
правело впечатление, че то плачело. В началото на м.10 сочи ищеца, че ответницата изпила
голямо количество сънотворни и въпреки опитите на ищеца няколко дни не се събудила.
Твърди се още, че на 28.11.2024 г. детето вдигнало температура и плачело. Тогава
бабата попитала майката дали е дала нещо на детето за да падне температурата, а майката
отговорила, че намазала детето със сапун и вода и нищо нямало да му има. Тогава бабата
настояла да заведат детето в Спешен център във Варна, където детето било прегледано и му
било назначено лечение. Вечерта няколкократно бабата поискала да разбере дали майката е
дала предписания антибиотик на детето и в колко часа, за да се спазва точно графика за
приема, но накрая майката се развикала и казала, че го дала в 20 ч. По - късно вечерта, около
3.00 ч. ответницата, без никакъв повод, взела два чувала и започнала да си събира личните
вещи и вещи на по-голямото й дете, което било на три години; дръпнала го насила , то
паднало и тя напуснала дома без да каже за какво и въпреки молбите на ищеца и на майка
му. Въпреки това ответницата напуснала дома и оставила детето И. при бащата. По това
време пред дома на ищеца имало и полицейски патрул, на който не направило впечатление
1
какво прави майката с малко дете по улиците и в късните часове. Когато сутринта бабата по
бащина линия взела лекарствата за да ги даде на детето, установила, че антибиотика бил
запечатан фабрично и не бил даден на детето.
Ищецът счита по същество, че описаното по-горе поведение на майката поставя в
опасност живота и здравето на детето. В тази връзка ищецът сочи, че на 1.12.2024 г. детето
следвало да бъде на консултация при педиатър, което наложило бащата да позвъни на
ответницата за да вземе телефонния номер на лекаря, но ответницата не му вдигала. След
това звъняла и бабата, но и на нея не ответницата не вдигнала телефона, а накрая и
прабабата звъннала на ответницата. При това последно прозвъняване на прабабата бил
изпратен номера на педиатъра, като ответницата й казала повече да не я притесняват.
Последвало блокиране на телефонните номера на всички от семейството за да не могат да
осъществят контакт с ответницата. От този ден, твърди ищецът, че майката на детето не е
виждала малолетния си син И. и не се интересувала от него.
Ищецът твърди още, че след напускането на дома от страна на ответницата, от
съседка разбрали, че ответницата наред с кафето употребявала и марихуана.
На следващо място ищецът твърди, че има доходи, има подкрепяща среда в лицето на
родителите си и на баба си, която притежавала достатъчно умения да отглежда детето, т.к.
била приемен родител, имала желание и всички удобства за детето за да му даде нормално
развитие, създаване на навици, а в последствие и обучение. Предвид горното и преди всичко
изхождайки от интереса на детето, счита ищецът че детето И. следва да се отглежда в
семейна среда, където да се изградят навици и режими, да се полагат адекватни грижи и
същото да се чувства сигурно и спокойно.
При така изложените твърдения и съобразно и уточнителната молба ищецът е сезирал
съда с иска си с правно основание чл.127, ал.2 СК съдът да постанови Решение по силата на
което:
да предостави за упражняването на родителските права над роденото по време на
съвместното съжителство на ищеца и ответницата малолетно дете И. Г. И. , ЕГН **********
на бащата и законен представител на детето;
да бъде определено местоживеенето на малолетно дете И. Г. И., ЕГН ********** в
дома на бащата с административен адрес село ***, ***
да бъде определен подходящ режим на лични отношения на майката С. Д. Д. с
малолетно дете И. Г. И., ЕГН ********** както следва:
всяка първа и трета събота от месеца от 09:00 ч. до 17:00 ч. в присъствието на бащата,
както и
10 дни през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск - в присъствието на
бащата, без преспиване;
да бъде осъдена майката С. Д. Д., ЕГН ********** с адрес ***, ДА ЗАПЛАЩА, в
полза на малолетното дете И. Г. И., ЕГН ********** род.на *** г. месечна издръжка в
размер на 280 лв., считано от датата на завеждане на исковата молба в съда - 17.12.2024 г.
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до навършване на пълнолетие на
детето или настъпване на обстоятелства, погасяващи това задължение, с падеж до 5-то число
на месеца, за който се дължи, платима чрез пощенски запис, чрез бащата и законен
представител на детето - Г. И. Г., ЕГН ********** от село ***, ***.
В подкрепа на исканията си и твърденията ищецът е направил доказателствени
искания.
Ответницата е получила преписа от искова молба, но не е депозирала отговор.
По делото са проведени три открити съдебни заседания както следва от 09.05.2025г .,
09.05.2025 г. и 13.06.2025 г. В първото открито съдебно заседание ответницата е заявила, че
желае да си ангажира адвокат и да предприеме действия по евентуално постигане на
споразумение.Във второ о.с.з.ответницата не се е явила, като съдът е предоставил последна
възможност на ответницата поне в третото по ред о.с.з. да се яви и да бъде изслушана,
което не се е случило.
Видно от проведеното последно открито съдебно заседание от 13.06.2025 г. ищецът
,явил се лично и представляван от адв.Ф. ищецът поддържа исковата молба и желае
уважаването й ,като не претендира разноски.
2
В о.с.з. от 13.06.2025 г. ответницата не се явила .
За откритото съдебно заседание Дирекция Социално подпомагане Варна и Дирекция
Социално подпомагане Провадия , уведомени за производството по делото съгласно нормата
на чл.15, ал.6 от Закона за закрила на детето, не са изпратили представител, не са
депозирали становище .
Съдът , в настоящия му първоинстанционен състав, след запознаване със становищата
на страните, събраните по делото доказателства, приложимия закон,нормите на чл.235 и
чл.236 ГПК приема за установено и изяснено по делото следното от фактическа и правна
страна :
Видно от доклада по делото, приет без възражения на страните, съдът е
квалифицирал предявената молба с правно основание чл. 127, ал. 2 СК, като се желае да
бъде възложено упражняването на родителските права над родено по време на съвместното
съжителстване на страните малолетно дете И. на бащата , респ. и да бъде определено
местоживеенето на детето на адреса, на който живее бащата; да бъде осъдена майката да
заплаща издръжка занапред в размер на 280 лева за детето, считано от 17.12.2024 г. /датата
на подаване на исковата молба в съда/ както и да бъде определен режим на лични
отношения между майката и малолетното дете, в присъствието на бащата.
С доклада по делото съдът е разпределил доказателствената тежест между страните
,като изрично е указал на ищеца и ответницата, че всяка една страна в процеса съгласно
нормата на чл.154, ал.1 ГПК е длъжна да установи фактите, на които основава своите
искания и или възражения.По предявения иск с правно основание чл. 127, ал. 2 СК съдът е
указал на ищеца , че носи доказателствената тежест да установи и докаже, че малолетното
дете е родено от съвместното съжителство между страните, респ.,че ответницата е майка на
детето И. И.. Съдът е указал и на двете страни, че ако няма спор относно предоставянето на
родителските права на бащата; определяне на местоживеенето на детето на адреса на
бащата, не следва да се ангажират доказателства за установяване на материално- правните
предпоставки затова - привързаност, родителски грижи, емоционална връзка на детето със
всеки от родителите, вкл. и наличие на кръг от близки лица, които да подпомагат родителя
при отглеждане на детето.Тези указания са били дадени на страните, тъй като отговор на
искова молба не е бил подаден от ответницата. Указано е било на ищеца и на ответницата, че
в тежест на всяка страна е да ангажира доказателства относно режима на лични контакти
между родителя , който няма да упражнява родителски права над малолетния И. и детето и
то ако майката се противопоставя на искането на бащата с предложения с исковата молба
режим. Едва ако майката на детето И. И. оспори тези искания, то тогава, всяка страна е била
длъжна да установи и докаже,че предлагания от нея режим е в интерес на детето и
съобразен с възрастта на детето, както и че по този начин другият родител ще може да
осъществява личен контакт с малолетния И. И.. В тежест на всяка страна е било възложено
да ангажира доказателства затова какъв според нея следва да бъде режима на лични
отношения с детето.По предявената претенция за заплащане на издръжка за детето , заявен
от бащата на малолетното дете ,съдът е указал на ищеца и ответницата, че в тежест на всеки
от тях е да установи и докаже,че твърдените факти и обстоятелства свързани с
необходимостта детето да получава месечна издръжка и от двамата си родители и
обективната възможност всеки от родителите да предоставя средства за издръжка на
детето.Бащата на малолетния Ив. И. е следвало да установи и докаже,че ответницата е майка
на детето, че детето има нужда от издръжка точно в размер 280 лева от датата на подаване
на исковата молба .В тежест на майката на детето съдът е възложил да установи и докаже
евентуални възражения срещу това искане: като например, че размерът на претендираната
издръжка е несъобразен с нуждите на детето и/или възрастта, като и че има други алиментни
задължения или че издръжката над определения законово установен минимум от една
четвърт от минималната работна заплата за страната би представлявал особено затруднение
за ответницата.Изрично е било указано с доклада по делото и на двете страни, че ако спорят
относно предоставянето на родителските права над детето, двамата родители ще следва
пряко и непосредствено да бъдат изслушани от съда.
При така разпределената тежест на доказване по предявената искова молба с правна
квалификация чл.127, ал.2 СК, на база събраните по делото доказателства, съдът приема за
безспорно установено и доказано от фактическа страна следното :
От представеното с исковата молба и приобщено на л. 5 -ти по делото заверено копие
на удостоверение за раждане № 002024*** г., издадено въз основа на акт за раждане № *** г.
се установява и доказва факта, че детето И. Г. И., ЕГН ********** е родено на *** г. в
3
гр.Варна, от родители С. Д. Д., ЕГН ********** и Г. И. Г., ЕГН **********.
По делото са изготвени и приобщени : социален доклад вх.рег.№ 30999/04.04.2025 г.,
изготвен от Дирекция „Социално подпомагане” – Провадия и социален доклад вх.рег.№
31889/08.04.2025 г., изготвен от Дирекция „Социално подпомагане” - Варна.
От социалните доклади на ДСП Варна и ДСП Провадия се потвърждава факта, че
страните по делото са родители на малолетния И. И., че детето е родено по време на
съвместното съжителство на ищеца и ответницата и че след раждането на детето до датата
на фактическата раздяла родителите на детето (края на м.11.2024 г. според социалния доклад
на ДСП Провадия, а според социалния доклад на ДСП Варна – 28.11.2024 г. ) родителите и
детето И. са живели в дома на бабата и дядото на бащата по бащина линия –етаж от къща в
с. ***.
Констатира от социалния доклад на ДСП Провадия , че майката на детето И., след
фактическата раздяла с бащата живее в с.*** , в дома на баща си заедно с баща си , брат си
и по-големия й син Х. , а сестрата на ответницата живеела в съседно населено място. Според
социалния доклад на ДСП Провадия причината за фактическата раздяла на страните била в
ищеца и неговия семеен кръг, т.к. той след пореден семеен скандал изгонил ответницата и
не й давал да вижда детето йм нито да контактува с него.В социалния доклад на ДСП
Провадия е застъпено виждането на социалните работници, че се „инициират данни за
родителско отчуждение , нарушена е връзката между детето и майката, като за това изцяло е
отговорен бащата и неговия социален кръг „ .Сочи се още,че Ст.Д. споделила пред ДСП
Провадия , че многократно била заплашвана от бившия си съжител с цел да не търси сина си
, разказвала,че през целия период на съжителство била принудена да дава всички средства
от майчинството, детски надбавки и издръжката на по-големия й син на ищеца и на майка
му , като според Ст.Д. бащата на И. имал зависимост към комар и всички средства , които
печелил ги проигравал .Майката заявила категорично пред служителите на ДСП Провадия,
че не употребява никакви наркотични вещества и алкохол и била готова да се подложи на
тест.
От заключителната част на социалния доклад на ДСП Провадия е видно, че
становището на ОЗД Провадия е , че в толкова ранна бебешка възраст детето има нужда
предимно от майчина грижа и обич, за него майката е закрила , утеха и подкрепа, поради
което и най -важното и най-всеобхватното присъствие в живота на детето още от самото
начало е това на майката . По отношение на размера на издръжката и РЛО становището на
ДСП Провадия е да бъде съобразена възрастта на детето и постоянно нарастващите му
потребности , както и поддържането на емоционална връзка с двамата родители и
разширения семеен кръг.
Според социалния доклад изготвен от ДСП Варна раздялата на родителите на
детето И. настъпила на 28.11.2024 г., когато синът на страните бил на 5м. По данни на
бащата и на майка му, тогава И. не бил в добро здраве, нуждаел се от лечение .Връщайки се
в къщи от посещение на спешен кабинет , майката „ си прибрала багажа и заминала , като
отвън я чакала кола с приятелки „. Бабата съобщила , че се били молили на майката да не
тръгва , но тя заминала въпреки всичко ,след което били правени опити да се свържат с
майката на И. по телефон, но тя ги блокирала , като преди това казала да не я безпокоят . По
време на съжителството между ищеца и ответницата тя била с по-голямото си дете от друго
съжителство, за което били водени дела в съда и постигната договореност за споделено
родителство.Бащата на малолетния И. и родителите му поели грижите за детето и до
момента на изготвяне на социалния доклад от ДСП Варна детето И. се отглеждало от тях.
В социалния доклад на ДСП Варна са залегнали констатации затова, че жилището в
което се отглежда малолетния И. има достатъчно пространство за детето , за игри и
забавления , макар и при посещението от служителите на ДСП Варна жилището да е било
намерено с мръсен под и купчини дрехи за пране, а на запитване към бабата по повод това ,
бабата се извинила като заявила, че било инцидентно .Детето било намерено от служителите
на ДСП Варна заспало в стаята на баща си , чичото бил намерен заспал в дневната, а
бабата обещала хигиената в дома да се подобри.
От цитирания социален доклад се установява, че детето има личен лекар, развитието
му отговоря на нормите за възрастта , не се нуждае от специални грижи ,, извън тези,
характерни за ниската му възраст .Видимо според ДСП Варна детето И. изглеждало с
поддържана лична хигиена , като ищецът и майката на ищеца споделили , че го къпели в
корито , самият баща и бабата не споделяли за здравословни проблеми. Видимо намират
4
ДСП Варна , че детето И. има изградена емоционална връзка с бащата и бабата по бащина
линия , не проява тревожност в тяхно присъствие,няма данни относно взаимодействието му
с майката, но предвид ниската възраст и необходимостта от формиране на емоционални
връзки и нормални семейни отношения, считат ДСП Варна, че е в интерес на И. да
поддържа връзка с нея. В този смисъл е и заключителната част на социалния доклад.
По делото е изслушан само бащата на малолетното дете ,явил се и в трите открити
съдебни заседания . Видно от протокола от проведеното о.с.з. на дата 13.06.2025 г. бащата на
малолетния И. – ищецът Г. е заявил пред съда, че иска да си вземе правата и С. да няма
нищо с това дете, да ходи само да тго гледа .Ищецът е заявил, че ответницата „не е много
добре с акъла „ , като обяснява, че взимала някакви хапчета – антидепресанти и една вечер
легнали да спят и тя сложила детето долу на земята и почнала да повива ищеца , след което
ищецът станал и я питал какво прави , а тя отговорила да остави детето на пода . След този
отговор ищецът станал и взел детето от пода и го сложил в кошарата да спи, а ответницата
пак почнала да повива ищеца , като така той и роднините му разбрали, че майката на детето
вземала някакви хапчета.Пред съда ищецът е заявил, че иска и може да се грижи за детето ,
обича го много , щом е в съдебната зала.
Както бе посочено и по-горе, въпреки двукратно дадената възможност на ответницата
да се яви в съда и да бъде изслушана, същата не се явила лично в съда, нито е ангажирала
процесуален представител нито е посочила причини за неявяването си в откритите съдебни
заседания от 09.05.2025 г. и 13.05.2025 г. Само в първото открито съдебно заседание от
09.04.2025 г. ответницата се е явила лично и заявила, че иска тя да отглежда сина си И. , сочи
че има и друг син, който тъгува за братчето си, твърди че не работи т.к. големия й син вече
през средата на април трябвало да тръгне на детска градина и тогава щяла да почне
работа.Ответницата е заявила пред съда, че споразумение за споделено родителство няма да
направи,че иска най-доброто за сина си и така както бащата на И. написал в исковата молба,
така и при нея да се случат нещата, като е казала още , че ако са само тя и ищеца могат да се
разберат , без хора отстрани.Въпреки заявеното от ответницата че най –много за три
седмици може да си наеме адвокат а и да докаже какво е ставало в дома на ищеца , след тези
изявления ответницата е проявила пълно процесуално бездействие .
С оглед изясняване на фактическата страна на спора в пълнота съдът е допуснал
събиране на гласни доказателства, като такива са ангажирани само от ищеца.
В хода на съдебното дирене в качество на свидетел е разпитана Н. А. Т., родена през
1999 г. , без дела и родствени връзки със страните, водена от ищеца. Св.Т. твърди пред съда,
че с Г. /ищеца / се познавали от малки, заедно израснали , живеели в село *** и били съседи .
Сега разказва свидетелката Н. Т., че Г. нямал отношения със С. , с която се познавал от 2
години и имали общо дете - И., родено м. юли 2024г. За детето И. сочи свидетелката , че го
гледа бабата – майката на Г. и бащата на Г., а С. не се интересувала от сина си – отивала в
селото,вземала си детските и изобщо не им се обаждала . Тя имала и по-голямо дете
,пояснява свидетелката , за което обаче свидетелката не знаела къде живеело, т.к .С. отивала
в с. *** , вземала си детските от пощата без да се обажда и без да пита как е сина й И..
Според св.Т. на 16-ти април ответницата била в селото йм , взела си детските без да се обади
.Същата свидетелка е обяснила, че в края на м.11.2024 г. детето И. било болно и
свидетелката, ищеца и ответницата отишли в спешното, обаче С. не се интересувала как е
детето , понеже си гледала телефона и когато някакъв възрастен мъж написал по телефона на
С., че ще й даде 2000 лв. ако тя си легне с него, тя „скачала от радост „. След спешното Г. и
С. и детето йм се прибрали у тях и тогава „от нищото „ С. почнала да си прибира багажа, а
свидетелката казала на Г. и на майка му за какво става въпрос.Според същата свидетелка
ответницата имала дългове към фирми за бързи кредити , имала дълг към НАП от 5000 лв. и
карала свидетелката да лъже ищеца, че трябвало да ходи да види болния си баща ,но явно да
се видела с някой, защото хората „ от бързите пари „ ходели да я търсят.
По същество от показанията на св.Т. се изяснява, че ответницата не е полагала
необходимите грижи нито за сина си И., нито за по-големия си син от друга връзка, който
също живеел с тях в с.*** , а децата ги гледали Г., майка му и свидетелката . Лично
свидетелката понеже и тя имала две деца се налагало да гледа децата на С., защото тя ги
оставяла на нея .За С. свидетелката твърди, че не е кърмила детето, не знаела дали е
нахранено и никога не била давала подарък на това дете , изобщо не го била потърсила,
болно, с висока температура го оставила и за Нова година също не му дала подарък . Св.Т.
сочи , че Г. и майка му са се грижили за И., те го хранели , а С. не работела, по цял ден пиела
кафе или била на телефона , докато Г. работел в озеленяването и имал пари да си гледа
5
детето .Г.,твърди св.Т. че много си обича детето , бабата също обичала детето , а майката не
можела да го гледа.
Други гласни доказателства по делото не са събрани.
По делото са приобщени както следва : писмо вх.рег.№ 28237/27.03.2025 г. от СВ -
Варна, с което се предоставят удостоверения по чл. 46 от ПВ по партидите на Г. И. Г. и С. Д.
Д. ; писмо вх.рег.№ 28757/28.03.2025 г. от ТД на НАП - Варна, с което се предоставя
изисканата от съда информация относно Г. И. Г. и С. Д. Д. ; писмо вх.рег.№ 29682/01.04.2025
г. от СВ - Провадия, с което се предоставят удостоверения по чл. 45, б. „а” и „в” от ПВ по
партидите на Г. И. Г. и С. Д. Д.. От цитираните писмени доказателства не се констатира
ищеца и ответницата да притежават права на собственост върху недвижими имоти нито да
имат регистрирани трудови договори.
При така изложената фактическа обстановка, съдът достига до следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
В настоящото производство не е спорно и по несъмнен начин се установява от
представеното удостоверение за раждане, че именно ищеца Г. Г. и ответницата С. Д. са
родители на детето йм И. Г. И.. Независимо дали са в брак помежду си, двамата родители са
самостоятелни носители на родителски права и задължения по отношение на
ненавършилите пълнолетие техни деца – арг. от чл. 122, ал. 1 от СК. Родителите имат
равни родителски права и задължения, които те упражняват заедно или поотделно в
интерес на децата – арг. от чл. 122, ал. 2 и чл. 123, ал. 1, изр. 1-во от СК. Предоставянето на
родителските права на единия родител при невъзможност те да бъдат упражнявани общо от
двамата не е равнозначно на отнемане на родителските права на другия родител по смисъла
на чл. 132 и сл. от СК.В конкретния случай съдът е сезиран с молба с правна квалификация
чл. 127, ал. 2 от СК за уреждане на въпросите относно отглеждането, възпитанието и
издръжката на детето И. И.. Производството по чл. 127, ал. 2 от СК е такова по спорна
съдебна администрация на гражданските правоотношения. Решението на съда не
разрешава правен спор със сила на пресъдено нещо, а съобразно правното положение между
страните определя ред и начин за упражняване на материалните права и задължения
помежду им поради липса на общо съгласие. Веднъж сезиран, съдът постановява онова,
което приема за законосъобразно, но и целесъобразно за съответното гражданско
правоотношение, правейки преценка въз основа на заложените в закона критерии и с оглед
най-добрия интерес на детето, като съдът следва да разгледа изцяло въпросите относно
упражняването на родителските права, местоживеенето и режима на личен контакт между
детето и другия родител, издръжката на детето, без да е обвързан от конкретните параметри
на исканията на двете страни, в който смисъл е и каузална практика на ВКС, обективирана в
множество решения, постановени в производства по чл.290 ГПК.
Раздялата на родителите и създалите се отношения между тях налагат родителските
права и задължения да се предоставят за упражняване на единия, при невъзможност за
съвместното им споделяне. Изборът на родител за непосредствено упражняване на
родителските права е детерминиран от редица конкретни фактори, които следва да бъдат
преценявани в духа на водещия принцип за максимална защита на интересите на детето /чл.
59, ал. 4 от СК вр. чл. 3, т. 3 от ЗЗДет и КЗПД/, при зачитане на заложените в т. II от ППВС
№ 1 от 12.11.1974 г. критерии, сред които възпитателските качества на родителите; моралния
облик на родителя, който е свързан с наличието на нравствени добродетели у родителя и
способността му да изгражда такива у детето, като пречка за предоставяне на родителските
права са морално падение, алкохолизъм, престъпни и други антиобществени прояви;
полаганите до момента грижи и отношението на родителите към детето, т.е. личните усилия
на родителя по отглеждане, надзора и възпитанието на детето; желанието на родителите -
изявената готовност родителят да поеме отглеждането и възпитанието на детето;
привързаността на детето към родителите; полът на детето, като според Пленума на ВС на
РБ майката е по правило по-пригодна от бащата да отглежда и възпитава деца от женски пол
и наравно да отглежда и възпитава момчета; възрастта на децата -деца в ниска възраст,
/пеленачета и в първите няколко години/ се нуждаят от непосредствена майчина грижа;
възможностите за помощ от страна на трети лица /баба, дядо, близки/ при отглеждането и
възпитанието на децата; социалното обкръжение, като под „обкръжение“ се разбират
членовете на семейството на родителя, с когото ще живее детето, неговите близки, приятели,
с които постоянно дружи или работи, преценени не изолирано, а съобразно с бита, нравите,
схващанията и манталитета на лицата; жилищно-битовите и други материални условия на
живот.
6
Относно упражняване родителските права и местоживеенето на детето И. И.,
съдът приема следното:
В настоящия случай родителите на малолетния И. И. не спорят , че детето йм се е
родило по време на съвместното им съжителство , както и че родителите са разделени от м.
ноември 2024 г. Според бащата майката е напуснала дома заедно с второто си дете от
предходна връзка , оставайки бебето си на 5 месеца при бащата , а според майката и по -
точно според заявеното от нея пред ДСП Провадия -тя била изгонена от дома , в който
живеели страните в с.***, без да има възможност да вземе със себе си тогава бебето си И.,
т.к. не и било давано от бащата и от бабата по бащина линия.
Установено и доказано е по делото на база социалните доклади и гласните
доказателства, че след раждането на детето И. същото е било отглеждано в с.***, в къщата в
която живеят родителите на бащата , като преките грижи за детето първоначално са
полагали родителите му , подпомагани от подкрепящата среда на бащата . Установено и
доказано е, че родителите на детето И. са имали връзка от около 2 години и че са живели в
с.*** , където е било отглеждано и по-голямото дете на ответницата от друга връзка – момче
, на около три години .
Доказано е на база социалните доклади и свидетелските показания, които съдът
кредитира като безпристрастни , логични, преки и непосредствени, че след м.11.2024 г.
майката не е полагала грижи за сина си И., а той е бил оглеждан и обгрижван от бащата ,
подпомаган от неговата майка , която има възможност и желание да се включва в
ежедневното оглеждане на малолетното момче.
В първото открито съдебно заседание ответницата е твърдяла , че поради заболяване
на големия й син, не могла да подаде отговор на исковата молба предявена против нея ,
заявила е пред съда, че иска най-доброто за сина си И., а именно тя да се грижи за него и да
го отглежда заедно с по-големия си син , роден от друга връзка. Ответницата също е
посочила, че след като по-голямото й дете започне да посещава детска градина тя щяла да
работи .
Видно е от констатациите в социалните доклади на Д СП Варна и Д СП Провадия , че
двата доклада са съставени на база проучване направено от социалните работници въз
основа на сведенията дадени от всеки от родителите .
По делото липсват доказателства в подкрепа на твърденията на ответницата , че е
била изгонена от дома, в който е живеела в с. *** , липсват доказателства, че ответницата е
търсила сина си след м.11.2024г.Тези твърдения на ответницата са останали изцяло
неподкрепени от доказателства.Отделно от горното процесуалното поведение на
ответницата е точно противоположно на това на ищеца .Ищецът е взел активно участие в
производството , инициирано от него, а ответницата ,въпреки дадената й възможност не се е
явила в две поредни заседания и не е изслушана пряко от съда . Процесуалното поведение
на ответницата и събраните по делото гласни доказателства мотивират съда да изведе извод,
че макар малолетния И. да е навършил една годинка едва на 01.07.2025 г., считано от
фактическата раздяла на родителите му – м. 11.2024 г. майката не е полагала грижи за него и
не е доказала пред настоящата инстанция ,че тя , а не бащата е родителят с по-добър
родителски капацитет, качества , умения , желание и възможности пряко да се грижи за
невръстния И. .
Съдът счита, че нито един от родителите не е в състояние да бъде напълно
пълноценен за отглеждането на едно дете, но в тази възраст, когато се формират базисните
потребности на детето от внимание, нежност, топлина, доверие, обич, тези потребности
действително както и ДСП Провадия сочат в социалния доклад се формират от
майката.Ролята на майката в този ранен етап от развитието на детето е незаменима, освен
ако майката с поведението си вреди на живота и здравето му.Именно от гласните
доказателства допуснати в полза на ищеца и отчасти от изложеното от ищеца пред ДСП
Варна се констатира дефицит в родителския капацитет на майката . Становището на ДСП
Провадия за родителско отчуждение и за вина на бащата затова, че той оглежда детето
противоречи по същността си със социалното проучване извършено от ДСП Варна, като от
последното се установява , че не майката , а бащата е този който се грижи за детето И. както
сам, така и подпомаган от подкрепяща среда – неговата майка . Установено е от социалните
доклади на ДСП Варна и ДСП Девня, че за малолетния И. и при майката и при бащата
са налице и обичайно необходимите жилищни условия.По същество , обаче, от
социалното проучване на ДСП Варна и гласните доказателства се установява, че между
7
бащата и детото има изградена силна емоционална връзка,бащата е този който е изразил и
демонстрирал и пред съда готовността да продължи да се грижи за детето и за в бъдеще,
като в това отношение е подкрепяна и от своите близки – майката на ищеца и баба по
бащина линия .
При тези данни съдът намира, че изцяло в интерес на детето е да се запази актуалното
му статукво , въпреки факта че е дете в т.нар. кърмаческа възраст , като момичето продължи
да се отглежда от баща си в позната и усвоена среда, в която то да расте спокойно и
щастливо и в която има нужното усещане за подкрепа и сигурност. Поради това следва да се
предоставят родителските права на бащата , като местоживеенето също се определи при
него , а на бащата следва да се определи режим на лични контакти.
Относно режима на личен контакт между детето и другия родител:
Безспорна е нуждата на всяко дете от редовен контакт с двамата му родители, в т. ч.
с този, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, при липса на
вредоносно спрямо детето поведение. Личните отношения между детето и родителя, комуто
не се предоставя упражняването на родителските права, се осъществява в съответствие с
мерките, определени от съда. В т. IV от ППВС № 1 от 12.11.1974 г. Пленума на ВС на РБ е
дал принципни указания, че неправилно е съдът да постанови, че родителят може да вижда
детето „когато пожелае“, тъй като това внася неопределеност и поражда конфликт в
отношенията между родителите, от една страна, и от друга - между тях и детето. Но също
толкова неправилно е изкуствено да се съкращава времето на контакт на детето с другия
родител или да се утежнява предаването му с излишни условности.
В настоящото производство от социалния доклад изготвен от Д СП от компетентни
длъжностни лица при ОЗД при ДСП Провадия, в рамките на предоставените им от закона
правомощия се установява , че майката на малолетния И. притежава родителски капацитет и
има желание да отглежда сама сина си заедно с другото си по-голямо момче, родено от
друга връзка , разполага и с добри жилищни условия, но от м. 11.2024 г. не се е грижила за
сина си .
Следва да се отбележи, че децата започват след втората към третата година да
изграждат своя „Аз“, като през този период се формират у децата чувствата за базисна
сигурност и за самочувствие, които оказват влияние върху цялостното съществуване и
реализация на детето за в бъдеще и които могат да бъдат осигурени от майката с оглед на
нейната личност. Именно за това майката следва да навлезе в света на малолетния И. с оглед
на установения в социалния доклад на ДСП Провадия родителски капацитет на майката и
нейните умения като майка да даде най-доброто от себе си за цялостното развитие на детето
й . Т. е. в най-добър интерес на детето И. е редовното присъствие на майката в неговия
живот, но съобразено със статуквото което е създадено и отсъствието на майката от живота
му от края на миналата година .
Следва да бъде определен режим на лични отношения на майката в присъствието на
бащата, и без преспиване до навършване на тригодишна възраст на малолетния И. , за да се
обезпечи психо-емоционалното развитие на детето, имайки предвид, че реално то от 5 м.
възраст не познава майка си и към настоящия момент толкова добре и в тъмната част на
денонощието е в негов интерес да остава при баща си, доколкото е приоритетно свързано с
него . Срещите с майката в началото следва да са чести, но за кратко време, включително в
делничните дни, съобразно обичайния режим за отглеждане на едно дете на години от една
до три .
След навършване на тригодишна възраст до навършване на четиригодишна възраст
режимът следва постепенно да се разшири, като се осъществява отново без преспиване, но
за повече часове, но вече без присъствието на бащата, а след навършване на
четиригодишна възраст с преспиване, включително, без присъствието на бащата след тази
възраст подлежат на нормиране и най – значимите общоприети семейни и национални
празници в годината, както и личните такива – рождените дни на майката и детето.
Постановяването на такъв режим, включващ два преходни подпериода, а именно до
навършване на тригодишна възраст на детето и след това до навършване на
четиригодишна, според настоящия съдебен състав би довело до постепенно изграждане на
стабилна емоционалната и доверителна връзка между детето и майката . Именно с оглед
постигането на тази цел, през този преходен период и двамата родители следва да положат
максимални усилия, за да изгладят и преодолеят разногласията помежду си относно детето,
като осъзнаят, че това в най-пълна степен би осигурило спокойствието и благополучието на
8
собственото им дете. И майката, и бащата би трябвало да да положат усилия да създадат
условия и възможност занапред детето им пълноценно да общува и с двамата и да знае, че
винаги може да разчита на тяхната подкрепа, а не само на подкрепата на единия от
родителите . Изграждането на връзката между детето и майката не би могло да се постигне
по друг начин освен ако и двамата родители не поставят интереса на детето си над своя и не
положат усилия за удовлетворяването му чрез взаимни отстъпки и компромис, в каквато
насока съдът е процедирал провеждайки три открити съдебни заседания, указвайки на
страните, че споразумението между родителите би било в техен и в интерес на детето йм
.Усилия в тази насока следва да положи най-вече бащата, на когото съдът предоставя
упражняването на родителските права и той е в ежедневен контакт с детето, като предвид и
неговата възраст, именно бащата следва да осъзнае, че от изключителен интерес за детето е
то да има пълноценни и чести контакти с майка си , независимо от това какви са личните
отношения между двамата родители. С оглед на това, бащата следва да направи
необходимото и зависещо от него , полагайки именно онази грижа , която да създава
благоприятна среда детето да контактува пълноценно с майка си и да се чувства щастливо
от този контакт с нея . От друга страна и майката на детето, следва също да приеме, че
емоционалната и доверителна връзка между нея и детето може да бъде изградена най –вече с
личния й подход и пример при осъществяването на срещите с детето . Принципно и двамата
родители следва да търсят диалог помежду си и занапред чрез взаимно обсъждане да
решават въпросите пряко свързани със здравето и възпитанието на детето, като отчетат
факта, че всяко дете има нуждата от пълноценен контакт и с майка си и с бащата, като всеки
от родителите с оглед на неговата фигура оставя трайна следа в развитието на детето .
Следва да се отбележи, че при проява на добросъвестност от страна и на двамата
родителите и постигане на изрично споразумение между тях, в интерес на детето ще е то да
има контакти с майката или дори с двамата родители едновременно, и в дни, извън тези по
определения с настоящото решение режим.
Относно издръжката за в бъдеще:
Нормата на чл. 143, ал. 1 от СК вменява на всеки родител задължение за издръжка на
своето непълнолетно дете, независимо дали са работоспособни и могат да се издържат от
имущество си. По отношение на размера й следва да бъдат съобразени потребностите на
децата, възможностите на родителите, обстоятелството кой от тях полага непосредствена
грижа за децата, обществено – икономическата обстановка в страната и други /ППВС 5/1970
г./.
В конкретния случай между страните не съществува спор досежно размера на
предявената претенция, доколкото ответницата не е подала отговор на иска, нито е оспорила
размера на търсената издръжка в претендирания размер от 280.00 лева, поради което съдът
не следва да обсъжда този въпрос по същество и задълбочено, имайки предвид и
диспозитивното начало в гражданския процес, залегнал в разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от
ГПК, а и факта, че размерът на издръжката не може да е под минималния – една четвърт от
размера на МРЗ за страната .
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, следва да се постанови предварително
изпълнение на решението в частта досежно присъдената издръжка.
Относно съдебно-деловодните разноски:
Предвид изхода от спора ответницата следва да заплати в полза на съдебната власт по
сметка на РС-Варна сумата в общ размер на 403.20 лв. представляваща държавна такса,
която е дължима по иска за издръжка по чл. 143 от СК, на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК и чл. 1 от
Тарифата за ДТ по ГПК вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК.
Съдът счита, че в настоящото производство общото правило за присъждане на
разноски съобразно с изхода на спора не важи, доколкото същото съставлява спорна съдебна
администрация. Съдебното решение следва да е съобразено с най-добрия интерес на децата,
затова в първоинстанцинното производство всяка от страните следва да понесе разноските,
които е направила, независимо от изхода на спора. В тази насока е и Определение №
385/25.08.2015 г., постановено по гр. д. № 3423/2015 г. на ВКС, І г.о. Отделно от горното
ищецът и изрично е заявил в последното открито съдебно заседание, че не претендира
разноски.
Водим от изложените мотиви, СЪДЪТ
9
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето И.
Г. И., ЕГН **********, родено на *** г. на БАЩАТА Г. И. Г., ЕГН ********** , на
осн.чл.127, ал.2 СК.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето И. Г. И., ЕГН **********, родено на *** г.
при бащата Г. И. Г., ЕГН **********, на адрес : ***, на осн.чл.127, ал.2 СК.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на майката С. Д. Д., ЕГН ********** с
адрес : *** с детето И. Г. И., ЕГН **********, родено на *** г. както следва:
до навършване на тригодишна възраст от детето. без преспиване и в присъствието
на бащата в подходяща среда по избор на майката , както следва :
всяка нечетна седмица от месеца /като първата седмица в годината се приема за
нечетна/ в събота и неделя за времето от 10:00 часа до 14:00 часа, като майката ще взема
детето от дома на бащата и ще го връща обратно;
всяка четна седмица от месеца за дните вторник и четвъртък за времето от 17:00
часа или след учебните занятия в учебно време до 19:00 часа, като майката ще взема детето
от дома на бащата или от детското заведение, което посещава и ще го връща в дома на
бащата;
след навършване на тригодишна възраст до навършване на четиригодишна
възраст от детето режимът ще се осъществява без преспиване и без присъствието на
бащата в подходяща среда по избор на майката , както следва:
всяка нечетна седмица от месеца /като първата седмица в годината се приема за
нечетна/ в събота и неделя за времето от 09:00 часа до 19:00 часа, като майката ще взема
детето от дома на бащата и ще го връща обратно;
всяка четна седмица от месеца за дните вторник и четвъртък за времето от 16:30
часа или след учебните занятия в учебно време до 19:30 часа, като майката ще взема детето
от дома на бащата или от детското заведение, което посещава и ще го връща в дома на
бащата ;
след навършване на четиригодишна възраст от детето режимът ще се осъществява
с преспиване в дома на майката, без присъствието на бащата както следва:
всяка нечетна седмица от месеца /като първата седмица в годината се приема за
нечетна/ за времето от 09:00 часа в събота до 19:00 часа в неделя, като майката ще взема
детето от дома на бащата и ще го връща обратно;
всяка четна седмица от месеца за времето от 16:00 часа или след учебните занятия в
учебно време в сряда до 08:00 часа или до началото на учебните занятия в детското
заведение, което детето посещава, в четвъртък, като майката ще взема и води детето от/до
детското заведение;
всяка четна година на рождения ден на детето 01.07 /първи юли / от 16:00 часа или
след учебните занятия в учебно време до 20:00 часа, като майката ще взема детето от дома
на бащата или учебното заведение, което детето посещава и ще го връща обратно в дома на
бащата ;
всяка нечетна година на рождения ден на майката 26.11 / двадесет и шести
ноември / от 16:00 часа или след учебните занятия в учебно време до 20:00 часа, като
майката ще взема детето от дома на бащата или учебното заведение, което детето посещава
и ще го връща обратно в дома на бащата ;
10
на всички национални празници /официални почивни дни/ през първата половина
на годината всяка четна година от 10:00 часа на първия ден на 03.03 /трети март/; 01.05
/първи май/ ; 06.05 /шести май/; 24.05 /двадесет и четвърти май/ до 20:00 часа на последния
ден от почивните дни – с преспиване, като майката ще взема детето от дома, където се
отглежда и ще го връща обратно;
на всички национални празници /официални почивни дни/ през втората половина
на годината всяка нечетна година от 10:00 часа на първия ден на 06.09 /шести септември/,
22.09 /двадесет и втори септември/, 01.11 /първи ноември/ до 20:00 часа на последния ден от
почивните дни – с преспиване, като майката ще взема детето от дома, където то се отглежда
и ще го връща обратно;
през коледните и новогодишните празници /официални почивни дни/ всяка четна
година от 10:00 часа на 23.12 /двадесет и трети декември/ до 20:00 часа на 29.12 /двадесет и
девети декември/ - с преспиване и всяка нечетна година от 10:00 часа на 30.12 /тридесети
декември/ до 20:00 часа на 03.01 /трети януари/ - с преспиване, като майката ще взема детето
от дома, където то се отглежда и ще го връща обратно;
през великденските празници /официални почивни дни/ всяка четна година от
10:00 часа в петък до 20:00 часа в неделя – с преспиване, а всяка нечетна година от 10:00
часа в събота до 20:00 часа в понеделник - с преспиване, като майката ще взема детето от
дома, където то се отглежда и ще го връща обратно;
през лятната ваканция всяка година тридесет дни, разделени на две части, когато
бащата не е в платен годишен отпуск, като дните се определят по споразумение между
родителите, а ако такова не се постигне - от 01.07. до 15.07. и от 15.08. до 30.08. от 9.00 часа
на първия ден до 18.00 часа на последния ден от всеки период.
през междусрочната ваканция всяка четна година от 10:00 часа на първия ден до
20:00 часа на последния, като майката ще взема детето от дома, където се отглежда и ще го
връща обратно;
през пролетната ваканция всяка нечетна година от 10:00 часа на първия ден до
20:00 часа на последния, като майката ще взема детето от дома, където се отглежда детето и
ще го връща обратно.
ПОСТАНОВЯВА през описаните ваканции и празници да се прилага само
режимът на лични отношения през конкретно описаната ваканция или празник, без да
се прилага останалият режим на лични отношения.
ОБЯВЯВА, че във всеки друг случай срещите между детето и майката могат да се
осъществяват и извън определения от съда режим на лични контакти при проявена
добросъвестност и общо съгласие между родителите, на осн.чл.127 , ал.2 СК.
ОСЪЖДА С. Д. Д., ЕГН ********** с адрес : *** ДА ЗАПЛАЩА месечна издръжка
в полза на детето И. Г. И., ЕГН ********** , родено на *** г. чрез неговия баща и законен
представител Г. И. Г., ЕГН ********** , на адрес : *** , в размер от 280.00 лева /двеста и
осемдесет лева/, считано от датата на подаване на молбата в съда - 17.12.2024 г. платима
чрез пощенски запис, с падеж 5-то число на всеки месец, за който се дължи, ведно със
законната лихва върху всяка закъсняла вноска, до настъпване на обстоятелства, които водят
до изменение или отпадане на задължението, на основание чл. 127, ал. 2, вр. 143 от СК.
ОСЪЖДА С. Д. Д., ЕГН ********** с адрес : *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Варна сумата в общ размер на 403.20 лева
/четиристотин и три лева и двадесет стотинки /, представляваща държавна такса по иска
за издръжка по чл. 143 от СК, на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК и чл. 1 от Тарифата за ДТ по ГПК
вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК.
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, предварително изпълнение на
решението в частта относно присъдената издръжка.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС – Варна в двуседмичен срок от
получаване на съобщението.
11
РЕШЕНИЕТО в частта, в която е допуснато предварително изпълнение на
присъдената издръжка има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба
в едноседмичен срок от съобщението по арг. от чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 244 от ГПК.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните по арг. от чл. 7, ал. 2 от ГПК.
ПРЕПИС от Решението да се връчи и на ДСП Варна и на ДСП Провадия.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
12