№ 69
гр. Нова Загора, 15.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на двадесет и
шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ЛЮБ. Й.
при участието на секретаря Радка Д. Чолакова
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ЛЮБ. Й. Административно
наказателно дело № 20232220200111 по описа за 2023 година
Производството е с правно основание чл.59 и сл.от ЗАНН.
Образувано е по жалба подадена от Й. Д. С. с ЕГН**********,с постоянен адрес:
*****, чрез процесуален представител и съдебен адресат: адв. А. А., служебен адрес: гр.
Бургас, ул."Оборище" № 85, против: НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 22-0306-
000385/ 10.05.2022г, на ВПД Началник,РУ Нова Загора,ОД МВР Сливен.
В жалбата се твърди,че жалбоподателят останал недоволен от наказателното
постановление/НП/, с което му било наложено административно наказание: «глоба» в
размер на 200, 00лв. на посочено основание от наказващия орган -чл. 179, ал.2, от ЗДвП,
затова,че на 28.04.2022г.е осъществил нарушение по чл.20,ал.2 от ЗДвП, поради което и в
законовия срок го обжалва пред съда.
Наказателното постановление било незаконосъобразно и неправилно, изложената
фактическа обстановка в АУАН и в НП не отговаряла на истината.
Жалбоподателят не изпълнил от обективна и субективна страна
административните нарушения, за които е ангажирана административнонаказателната му
отговорност.
При съставянето на АУАН и при издаване на НП, въз основа на него, били
допуснати съществени процесуални нарушения, които са ограничили правото му на защита
и са абсолютно отменително основание.
АУАН и НП не съдържали всички задължителни законови реквизити, визирани
съответно в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Налице била обща формулировка,като в конкретния случай формално бил преписан
закона,а не били описани конкретните обстоятелства.
Предвид гореизложеното, жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което
да се отмени изцяло обжалваното наказателно постановление, като неправилно и
1
незаконосъобразно.
По делото е постъпило писмено становище от Областна дирекция на МВР - Сливен,
представлявана от старши комисар Д.В. чрез упълномощен представител ст. юрисконсулт
Д.К..
От името на директора на ОД МВР Сливен оспорва жалбата като счита същата за
неоснователна.Не се изтъкват мотиви и основания.
Моли съда да приеме представените писмени доказателства по преписката. Няма
други доказателствени искания.
В случай, че се счете делото за изяснено от фактическа страна и се даде ход по
същество, моли да се постанови решение, с което да се потвърди като законосъобразно
обжалваното наказателно постановление.Прави възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар.
Районна прокуратура –Сливен не изразява становище по жалбата.
В проведеното открито с.з.се явява единствено жалбоподателя,заедно с адв.А.А.
процесуален представител на жалбоподателя.Последният заявява,че поддържа жалбата на
изтъкнатите в същата основания и допълва,че АМ „Тракия“ не е път,обслужващ
прилежащата територия,а е скоростен път и по него водачите управляват МПС при
специални условия и с висока скорост.Жалбоподателят не е бил в състояние да предвиди,че
на пътното платно ще изскочи внезапно животно и бил действал при крайна
необходимост.задължение на държавата е да поддържа в изправност оградните съоръжения
до АМ.Съгл.ЗАНН непредпазливите нарушения се наказвали само в изрично предвидените
за това случаи.Моли за присъждането на разноски.
От събраните по делото доказателства съдът установи следното:
Против жалбоподателя Й. С. е съставен АУАН серия GA бл.
№602501/29.04.2022г.от полицейски служител –св.П.П. в присъствието на полицейски
служител-св.Б.Б. затова,че на дата 28.04.2022 г. в 23.00 ч. в общ. Нова Загора, по АМ
„Тракия“,км 245,с посока гр.Бургас, жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Порше
Кайен“, с рег.№ ****,като с несъобразена скорост с предвидимите препятствия на пътя
блъска излязлото на платното за движение домашно животно/куче/,с което реализира ПТП с
материални щети.ПТП-то е в района на бензиностанция „Ромпетрол“.Жалбоподателят е
възразил собственоръчно в акта,че се е движел със съобразена скорост.Получил е препис от
акта.
По делото,като свидетели бяха разпитани актосъставителят-П.П. и свидетелят по
съставянето на АУАН-Б.Б..Заявиха,че са отишли на място,след като са били изпратени
там,заради получен сигнал за настъпило ПТП на АМ.Съставили АУАН с оглед настъпилите
последици като не са измервали скоростта на движение на автомобила на жалоподателя.
Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалването НП,с което на апелатора
за гореописаното нарушение на чл.20,ал.2 от ЗДвП е наложено административно наказание
на осн.чл.179,ал.2,пр.1 от ЗДвП-"глоба" в размер на 200лева.
От така приетото за установено съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима,тъй като съдът следва да приеме,че е подадена в законовия
срок по чл.59,ал.2 от ЗАНН и от лице имащо правен интерес-срещу него е издадено
атакуваното с жалбата НП.
2
Разгледана по същество съдът я намира за основателна.
Събраха се гласни и писмени доказателства,от които недвусмислено се
установи,че жалбоподателят е управлявал на процесната дата посочения лек
автомобил.Блъснал е намиращо се на пътното платно животно/куче/,причинявайки ПТП.На
място са дошли в последствие горепосочените служители на РУ Н.Загора.
Самите гласни доказателства сочат,че АУАН е бил съставен за посоченото в
същия административно нарушение,съобразно настъпилите от ПТП последици-блъснато
животно.Не е била установена скоростта на движение на автомобила ,управляван от
жалбоподателя,по какъвто и да е начин. Както вече бе посочено, актосъставителя и
свидетеля по АУАН не са очевидци на пътно-транспортното произшествие, поради което не
са възприели факти от обективната действителност, представляващи нарушаване от
наказаното лице на посочените в акта разпоредби от ЗДвП. Описаната в акта фактическа
обстановка не се установява с категоричност, тъй като двамата свидетели се явяват
единствено, за да потвърдят отразените в АУАН констатации. Поради това никой не е
възприел извършеното от страна на жалбоподателя нарушение на правилата за движение,
нито механизма на осъществилия се сблъсък. Така посоченото нарушение не е подкрепено
от годни доказателства – показания на свидетели-очевидци или други обективни находки,
като почива единствено на житейско предположение.
В производството по ЗАНН тежестта на доказване лежи единствено и само върху
административнонаказващия орган и недоказването на извършването на административното
нарушение от санкционираното лице е винаги предпоставка за отмяна на НП.
На следващо място, на жалбоподателя е вменено нарушение на разпоредбата на чл.
20, ал. 2 от ЗДП - при движение с "несъобразена скорост".
Разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДП задължава водачите на ППС да избират такава
скорост на движение, която да бъде съобразена със всички посочени в законовия текст
фактори, за да могат за спрат или намалят при възникване на опасност.За да бъде
ангажирана административно-наказателната отговорност по чл. 179, ал. 2 предл. І от ЗДвП
следва в процесният случай водачът да е реализирал движение с несъобразена скорост,
несъобразявайки се с релефа на пътя, условията на видимост да е създал непосредствена
опасност за движението и вследствие на тази несъобразеност да е причинил ПТП.
Актосъставителят е приел, че досежно това деяние жалбоподателят е нарушил следната
материална разпоредба – чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и административно-наказващият орган е
приел, че е нарушена същата разпоредба.Съществен съставомерен елемент при това адм.
нарушение с оглед на ангажираната от наказващия орган административно-наказателна
отговорност на жалбоподателя, е управлението на МПС с несъобразена скорост. В случая,
обаче би следвало възприетата, както от актосъставителя, така и от адм. наказващият орган
«несъобразена скорост» да е конкретизирана по някакъв начин, тъй като липсва посочване и
на допустима максимална скорост, което внася неяснота и поставя под съмнение дали
действително реализираната от жалбоподателя като водач на автомобила скорост е била
«несъобразена». При липса на конкретна величина на скоростта, необосновано
3
актосъставителят и наказващият орган са направили това заключение. Поради това съдът
приема, че нарушението по чл. 179, ал. 2 пр. 1 от ЗДвП изобщо не е доказано и правилно
установено. Изключително съществен пропуск е, че не е установена изобщо скоростта, за да
се прави извод, че същата е несъобразена. Задължително, за да се приеме, че скоростта на
движение на едно превозно средство е несъобразена, във всички случаи на първо място
следва да се установи величината й и едва тогава тази скорост да се сравни с наличността на
отрицателно действащите фактори, които затрудняват или застрашават безопасността на
движението. При това положение само на това основание следва да се отмени обжалваното
наказателно постановление, като недоказано и в съответствие с разпоредбата на чл. 303 от
НПК.
С оглед пълнотата на изложението следва да се отбележи,че не се установява по
какъвто и да е начин,че кучето е било домашно,както е посочено в АУАН и НП,а също и че
задължение да не се допускат животни на пътното платно на АМ има Държавата в лицето на
компетентите органи,които поддържат оградните съоръжения около
същата.Жалбоподателят не е в състояние да предвиди внезапната поява на животно на
пътното платно и това в никакъв случай не представлява част от релефа,условия за
видимост и т.н.,за да е приложима разпоредбата на чл.20,ал.2 от ЗДвП.
Предвид на изложените съображения, обжалваното наказателно постановление се явява
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.Жалбоподателят претендира
разноски и такива следва да му се присъдят в размер на 400лева,който е миниума за тези
дела,представляващ адвокатския хонорар и с оглед изхода на делото.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът , съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 22-0306-000385/10.05.2022 г. на ВПД
Началник сектор в ОД МВР Сливен, РУ Нова Загора, с което на Й. Д. С. с ЕГН**********,с
постоянен адрес: ***** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200, 00
лева на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП като и
незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОД МВР Сливен ДА ЗАПЛАТИ на Й. Д. С. с ЕГН**********,с постоянен
адрес: ***** направените по делото разноски в размер на 400/четиристотин/лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаването
на съобщението,пред Сливенски административен съд,по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
4
5