№ 14720
гр. С, 28.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Г К
при участието на секретаря С Р
като разгледа докладваното от Г К Гражданско дело № 20231110150247 по
описа за 2023 година
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване
искове с правно основание чл.79 от ЗЗД, вр. чл. 153, ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД
от „Т С“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. С, ул.
“*****, представлявано от А А и И Е, против К. В. В., ЕГН **********, с
адрес гр. С, ул. “*****, ет.4, ап. 8, с искане за осъждане на ответника да
заплати сумите от 200,56 лева главница за топлинна енергия за периода м. 05.
2019 г. до м. 04. 2021 г., 31,92 лева мораторна лихва върху главница за
топлинна енергия за периода 15.09.2020 г. до 10.10.2022 г., 29,01 лева сума за
дялово разпределение за периода м.09.2019 г. до м.04.2021 г., 6,11 лева
мораторна лихва върху сума за дялово разпределение за периода 31.10.2019 г.
до 10.10.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че страните се намират в договорно
правоотношение и ответникът В. е клиент на топлинна енергия за имот с
абонатен № *** за апартамент на ул.“*****, при което ответникът е задължен
да заплаща стойността на доставена топлинна енергия в срока по общите
условия. Сочи се, че за процесния период главницата за топлинна енергия не е
заплатена и възлиза на 200,56 лева. С оглед обстоятелството, че главницата не
е заплатена в срок, ищецът претендира сумата от 31,92 лева обезщетение за
забава за периода 15.09.2020 г. до 10.10.2022 г. С исковата молба са предявени
и искове за заплащане на сума за дялово разпределение и мораторна лихва
върху сума за дялово разпределение, съответно в размер от 29,01 лева и 6,11
лева. Ищецът моли съда да постанови решение,с което да уважи предявените
искове.
В срока за подаване на писмен отговор е депозиран такъв със становище,
1
че производството по делото следва да бъде прекратено на основание чл.126
от ГПК и чл.299 от ГПК, тъй като за същото вземане е имало подадено
заявление, а впоследствие и предявен установителен иск като производството
е прекратено с влязло в сила определение от 01.07.2023 г., което възражение
съдът намира за неоснователно, тъй като при постановяване прекратяване на
производството по делото не се достига до формиране сила на пресъдено
нещо, респективно не е налице процесуална пречка за предявяване на същото
вземане в нов процес. Ответникът не възразява нито срещу това, че притежава
право на собственост, нито срещу доставеното количество топлинна енергия.
Формулирано е възражение за настъпила погасителна давност. Моли съда да
отхвърли исковете.
Софийският районен съд, първо гражданско отделение, 42 състав, като
обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, приема за
установено следното:
Приет е договор № 251/23.10.2001 г., сключен между етажните
собственици, в сграда на адрес гр. С, ул. „*****, като възложители, и „Т С“
ЕООД,като изпълнител,съгласно който страните приемат,че дружеството ще
реализира дялово разпределение,а етажните собственици се съгласяват да
поставят индивидуални разпределители.
Представена е молба-декларация до „Т С“ ЕАД, с която В Х П. е
поискал откриване на партида за имот, находящ се на адрес гр. С, ул. „*****,
ап. 8.
Видно от споразумителен протокол от 17.12.2001 г., между В Х П., ЕГН
**********, титуляр на партида с абонатен № *** за адрес гр. С, ул. „***** и
„Т С“ ЕАД, е постигнато споразумение остойностяването на отчетената от
топломера в абонатната станция топлинна енергия да се извършва от „Т С“
ЕАД на база предоставени данни от „Т С“ и ЕТ „Т Д“.
Представени са общи фактури,издадени от „Т С“ЕАД от 31.07.2020 г. и
от 31.07.2021 г.
От приетото удостоверение за наследници на В Х П., се установява, че
същият е починал на 01.01.2013 г., като е оставил за свой наследник К. В. В..
Приложен е нотариален акт от 1995 г., съгласно който В Х П. е придобил
правото на собственост върху процесния имот.
Приложен е договор от 03.06.2020 г., сключен между „Т С“ ЕАД и „Д“
ЕООД относно извършване на услугата „дялово разпределение“.
Като доказателство по делото са приети общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „Т С“ ЕАД.
Според извлечение от сметка на „Т С“ЕАД дължимата сума за дялово
разпределение възлиза на 1,45 лева месечно.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Уважаването на иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1
от ЗЕ е обусловено от доказване, че съществува договорно правоотношение,
2
от установяване уговорените права и задължения, от доказване доставеното
количество топлинна енергия и установяване цената на същата. С този иск
едната страна по договорното правоотношение претендира реално изпълнение
на договорно задължение, когато липсва доброволно изпълнение. Страните не
спорят, че съществува договорно правоотношение, поради което съдът счита,
че първата изискуема материалноправна предпоставка за уважаване на иска е
доказана. Дружеството ищец реализира дейност по доставяне и продажба на
топлинна енергия, а ответникът е клиент на топлинна енергия при
съобразяване признанието му, обективирано в писмения отговор че е клиент
на топлинна енергия,както и с оглед представените доказателства,че
ответникът притежава право на собственост на основание настъпило
наследствено правопримство. Законът не поставя изискване за наличието на
сключен договор в писмена форма, а по отношение на топлоснабдените имоти
към влизане в сила на ЗЕЕЕ (отм.) и ЗЕ договорното правоотношение
възниква с оглед притежаваното право на собственост или вещно право на
ползване. Разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ предвижда, че правата и
задълженията на страните се регламентират според общите условия на
доставчика. Страните не твърдят да са уговорили индивидуални условия,
което означава, че приложение намират именно общите условия. За да бъде
изпълнението на клиентите на топлинна енергия точно, необходимо е да бъде
доказано, че цената на доставена топлинна енергия е заплатена в срока по
общите условия. Приложимите към процесния период общи условия
предвиждат, че цената на доставената топлинна енергия се заплаща в срок от
45 дни, считано от изтичане месеца на доставката. Доказването, че стойността
на топлинна енергия е заплатена в срока по общите условия е възложено на
ответника В., който като клиент на топлинна енергия следва да установи, че е
изпълнил точно договорните си задължения. В хода на производството
ответникът В. не е представил доказателства да е заплатил цената или част от
същата, поради което и при съобразяване, че ответникът няма възражения
срещу начина на реализиране на дяловото разпределение,респективно спрямо
определената от дялово разпределение парична сума съдът приема, че
исковата претенция в частта за главницата за топлинна енергия е доказана по
основание и по размер. Съдът счита, че са доказани и исковете за сума за
дялово разпределение при съобразяване клаузите на чл. 12,т.1 и на чл. 36, ал. 2
от общите условия и при липсата на доказателства ответникът да е заплатил
сумите за дялово разпределение. С оглед обстоятелството,че според общите
условия на дружеството доставчик сумата за дялово разпределение подлежи
на заплащане от купувача на топлинна енергия към доставчика,който
впоследствие превежда парична сума на дружеството,реализиращо дялово
разпределение,съдът намира,че и искът за сума за дялово разпределение
подлежи на уважаване изцяло.
Така мотивиран, съдът приема, че исковете за главница за топлинна
енергия и за сума за дялово разпределение, предявени спрямо ответника се
явяват доказани по основание и по размер. Изводът на съда, че исковете са
доказани по основание и по размер налага да бъде разгледано своевременно
формулираното в писмения отговор възражение за погасителна давност, тъй
3
като по същество спорът между страните е концентриран относно това дали
вземането се явява погасено по давност. Погасителната давност е
регламентирана в полза на длъжника, който може да се позове на настъпила
погасителна давност, ако в определен период от време, считано от настъпване
изискуемост на вземането кредиторът бездейства. Приложимата погасителна
давност за вземания за топлинна енергия е тригодишната давност съгласно
приетото Тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 3/2011 г.
В конкретния случай искът е предявен на 11.09.2023 г., което означава, че
погасени по давност са вземанията за парични суми, за които към 11.09.2023 г.
е изминал период, по-дълъг от три години, считано от настъпване на
изискуемостта на задълженията. Същевременно при съобразяване
обстоятелството, че са претендирани парични суми за периода от м. 05. 2019
г., както и предвид обявеното извънредно положение в периода 13.03.2020 г.
до 20.05.2020 г. съгласно ЗМДВИП, при което започналите да текат давностни
срокове са спрели на 13.03.2020 г. и неизтеклата част от срока е продължила да
тече, считано от 21.05.2020 г., съдът приема, че погасени по давност се явяват
вземанията за топлинна енергия за периода м. 05.2019 г. до м. 05.2020 г., т. е.
възражението за давност е основателно за сумата от 110,88 лева, респективно
исковете подлежат на уважаване за сумата от 89,68 лева, а за разликата до
пълния предявен размер от 200,56 лева искът подлежи на отхвърляне. С оглед
това,че не е уговорен срок за плащане на сумата за дялово разпределение при
съобразяване разпоредбата на чл.114,ал.2 от ЗЗД вземането се явява
изискуемо,считано от възникването му,поради което погасени по давност са
сумите за дялово разпределение за периода от м.09.2019 г. до м.06.2020 г.,т.е.
искът подлежи на уважаване за сумата от 14,50 лева,а за разликата до пълния
претендиран размер от 29,01 лева искът следва да бъде отхвърлен.
Уважаването на иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД е обусловено от
доказване, че парична сума не е заплатена, при което за периода на забавата
длъжникът отговаря пред кредитора за заплащане на обезщетение в размер на
законната лихва. Когато изпълнението на задължението има падеж или срок,
считано от датата, следваща падежната дата или датата, следваща последния
ден от срока длъжникът изпада в забава, без да е необходима покана, а ако
изпълнението на задължението няма уговорен срок за изпълнение, за да бъде
поставен длъжникът в забава е необходимо да му бъде отправена покана. С
оглед обстоятелството, че за сумите за дялово разпределение общите условия
не регламентират срок за изпълнение на задължението, както и като съобрази,
че ищецът не доказва да е канил ответника В., с което да го е поставил в
забава, съдът намира, че искът за заплащане на мораторна лихва върху сума за
дялово разпределение следва да бъде отхвърлен изцяло за претендираната
парична сума от 6,11 лева. Софийският районен съд приема, че искът за
заплащане мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия е доказан
по основание – задълженията за заплащане на главница за топлинна енергия
имат срок – 45 дни, считано от изтичане месеца на доставката, при което и
предвид липсата на плащане на главницата, както и с оглед разпоредбата на
чл. 86 от ЗЗД, мораторна лихва е дължима като с оглед това,че общите условия
предвиждат,че мораторна лихва се начислява върху задължението по общата
4
фактура,мораторната лихва е претендирана от ищеца,считано от изтичане
срока за изпълнение по общата фактура. Съдът счита, че искът за мораторна
лихва подлежи на уважаване върху главницата, за която исковата претенция е
уважена, а предвид недължимостта на част от главницата поради настъпила
погасителна давност, недължима се явява и мораторната лихва върху
погасената по давност главница, защото законът предвижда, че с погасяване
по давност на главницата се погасяват по давност и акцесорните вземания,
каквото е мораторната лихва. По изложените съображения съдът приема, че
искът за мораторна лихва върху главница за топлинна енергия подлежи на
уважаване за сума в размер на 9,74 лева,определена по реда на чл.162 от ГПК,
а за разликата до пълния претендиран размер от 31,92 лева, искът следва да
бъде отхвърлен.
При този изход на делото и като съобрази, че и ищецът, и ответникът
претендират присъждането на съдебноделоводни разноски, както и при
отчитане уважената и отхвърлена част от исковете съдът намира, че в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени 127,50 лева съдебноделоводни разноски и
юрисконсултско възнаграждение, а в полза на ответника – адвокатско
възнаграждение в размер на 230 лева.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. В. В., ЕГН **********, с адрес гр. С, ул. „***** да
заплати на основание чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД на
"Т" ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. С ул. *****,
представлявано от А А и И Е сумите от 89,68 лева (осемдесет и девет лева
шестдесет и осем стотинки ) главница за топлинна енергия за периода м. 06.
2020г. до м. 04. 2021 г., 9,74 лева (девет лева и седемдесет и четири стотинки)
мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. до 10.10.2022 г., 14,50 лева
(четиринадесет лева и петдесет стотинки ) сума за дялово разпределение за
периода м. 07.2020 г. до м. 04.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от предявяване на иска – на 11.09.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането, като отхвърля исковете в частта за
разликата над 89,68 лева до пълния претендиран размер от 200,56 лева
главница за топлинна енергия, в частта за разликата над 9,74 лева до пълния
претендиран размер от 31,92 лева мораторна лихва, в частта за разликата над
14,50 лева до пълния претендиран размер от 29,01 лева, за сумата от 6,11 лева
мораторна лихва върху сума за дялово разпределение.
ОСЪЖДА К. В. В., ЕГН **********, с адрес гр. С, ул. „***** да
заплати на основание чл. 81 от ГПК, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК на "Т" ЕАД, ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление гр. С ул. *****, представлявано от
А А и И Е сумата от 127,50 лева (сто дватдесет и седем лева и петдесет
стотинки) сторени съдебноделоводни разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
5
ОСЪЖДА "Т" ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление
гр. С ул. *****, представлявано от А А и И Е да заплати на основание чл. 81 от
ГПК, вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК на К. В. В.., ЕГН **********, с адрес гр. С, ул.
„***** сумата от 230 лева (двеста и тридесет лева) заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач
„Д“ЕООД.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6