№ 3196
гр. София, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Валерия Банкова
при участието на секретаря Диана Ст. Б.
като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело №
20211100112871 по описа за 2021 година
Ищцата К. Б. К., чрез адв. Д., излага в исковата молба и уточнителна
молба от 25.11.2021г., че на 23.10.2018г. посетила като клиент галерия „В.А.“,
находяща се на адрес гр. София, район Триадица, ул. „**** **** I” №86, етаж
първи. След като разгледала изложбата, ищцата излязла от помещението и
понечила да стъпи на първото стъпало на стълбището към изхода, но поради
малката му ширина, височината му и липсата на площадка, кракът й
пропаднал и тя загубила равновесие. Поради липсата на парапет на
въпросното стълбище, ищцата не успяла да се стабилизира и паднала, като
ударила главата си, лявата раменна става, лакът и ребра, след което не могла
да се изправи. След 15 минути пристигнал синът й, който я закарал с
автомобил до УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“, където й била оказана спешна
помощ. Счита, че претърпените от нея неимуществени вреди под формата на
болки и страдания, подробно индивидуализирани в исковата молба, са
причинени от действия на собственика на имота – ответницата С. П. –
изразяващи се в изграждането в нейния имот на незаконно съоръжение,
несъответстващо на нормите на ЗУТ, което е опасно за ползване. Ето защо,
предявява срещу нея иск за присъждане на обезщетение в размер на 30 000
лв., ведно със законната лихва от датата на инцидента - 23.10.2018г., до
окончателното плащане.
При условията на евентуалност, насочва иска към втория ответник
„А.“ ЕООД – собственик на галерията, използваща посоченото по-горе
помещение, в случай, че по делото се установи, че именно ползвателят е
изградил незаконното съоръжение – стълбище, което не е обезопасено по
1
надлежния ред и с тези си действия е причинил настъпването на вредата.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата П. подава писмен отговор, в
който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Оспорва
твърдението, че процесното стълбище е незаконно изградено съоръжение.
Поддържа, че обектът разполага с разрешение за строеж, документи за
проектиране и извършване на преустройство, както и с разрешение за
въвеждане в експлоатация. Сочи, че по сигнал на ищцата на обекта е
извършена проверка от органите на СО, район Триадица, която с акт от
12.03.2019г. е констатирала, че изграденото стълбище е изпълнено съгласно
проекта. Извън това, поддържа, че е станала свидетел на обстоятелствата след
процесния инцидент, тъй като на посочената дата случайно е минавала
покрай обекта, при което е възприела ищцата, седяща на стол отвън и
разговаряща с друга жена. На мястото присъствал и представител на
наемателя. Обяснили й, че жената е паднала и чака сина си да я вземе. Ето
защо, оспорва твърдението, че ищцата е останала да лежи след падането.
Оспорва настъпилите неимуществени вреди по вид и интензитет, както и
причинната им връзка с нейни действия или бездействия.
Ответникът „А.“ ЕООД депозира в срок писмен отговор, в който
оспорва да е пасивно легитимиран да отговаря по предявения евентуален иск.
Заявява, че няма никакви отношения с предпочитания ответник и не е нито
собственик, нито ползвател, наемател или фактически държател на
посоченото в исковата молба помещение. Оспорва основателността на
предявения иск, настъпването на вредите и причинната им връзка с негови
действия или бездействия.
Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, след което приема за установено от фактическа страна
следното:
За установяване на конкретния механизъм на настъпване на вредите, по
делото са разпитани свидетелите Е. Р. и М.Т..
Свидетелката Р. заявява при разпита в открито съдебно заседание, че е
приятелка на ищцата още от училище. По време на процесния инцидент двете
били заедно. Галерията се намирала на ъгъла ул. „**** ****“ и ул.
„Узунджовска“ и представлявала апартамент на първия етаж на сградата,
преустроен за галерия. Техен колега и съученик имал там изложени картини.
От дясната страна имало голяма стена със стъпала – 6 или 7. Стъпалата били
много малки. Галерията имала стъклена врата. На излизане, ищцата тръгнала
първа, а свидетелката била зад нея. Ищцата стъпила на първото стъпало,
политнала, започнала да се пързаля и се изтърколила на бордюра на улицата.
Отсреща двама мъже я видели и се притекли на помощ, вдигнали я да седне
на стол, който галеристът изнесъл. Ищцата звъннала по телефона на сина си,
който пристигнал с автомобил и я откарал в „Пирогов“.
Свидетелят Т. заявява, че е съпруг на собственика и управител на
дружеството – ответник „А.“ ЕООД. Присъствал е на процесното събитие, т.к.
ползва въпросния апартамент за офис. В същия е изложена негова колекция
от картини. Към онзи момент през 2018г. свидетелят бил предоставил
помещението на свой приятел художник, за да изложи свои картини.
2
Художникът познавал ищцата и на процесния ден те двамата, придружени от
тяхна позната, посетили галерията. Постояли двадесетина минути,
поговорили си, след което си тръгнали. На излизане, свидетелят държал
вратата, отворена навътре, срещу него стоял художникът и двамата си
говорели, вземали си довиждане. До него била другата госпожа, а някъде на
второто стъпало се намирала г-жа К., когато внезапно паднала настрани.
Свидетелят помислил, че й е прилошало. Предложил да извика „Бърза
помощ“, но ищцата решила да се обади на сина си, който пристигнал след
около 20-тина минути.
За установяване на претърпените от ищцата травми от процесното
падане, по делото са събрани писмени доказателства и е изслушано
заключението на съдебно-медицинска експертиза. В заключението си вещото
лице д-р Б. е обсъдил подробно приетата по делото медицинска
документация, поради което съдът не я обсъжда отделно. Заключението е
компетентно изготвено и в пълнота отговаря на поставените въпроси, същото
не е оспорено и от страните, поради което съдът го кредитира изцяло.
От заключението се установява, че вследствие на падането ищцата е
получила закрито раздробено счупване на лявата раменна кост в горната й
част. Описаното счупване често се среща в ортопедичната практика. Такъв
тип фрактура се получава най-често при възрастни пешеходци след
спонтанно падане върху твърдата пътна настилка и когато те падат директно
върху раменната става върху твърд тъп предмет. Фрактурата често се среща и
при пешеходци след ПТП. За нея е характерно, че в зоната, в която се
получава, костта е изградена от спонгиозна /пореста/ костна тъкан, при която
се получава не само счупване на костта, но и смачване на костната тъкан.
По своя медико-биологичен характер, получената многофрагментарна
фрактура на главата на лявата раменна кост е причинила на ищцата трайно
затруднение на движенията на левия горен крайник за период по-дълъг от 30
дни – в случая, около 6 месеца.
Спешна медицинска помощ ищцата е получила в УМБАЛСМ „Н. И.
Пирогов“. При прегледа било установено закрито счупване на лява раменна
кост в горната й част. Като придружаващи заболявания са посочени
артериална хипертония и болест на Хашимото.
Предвид възрастта на пациентката и придружаващите заболявания,
било взето решение да се пристъпи към консервативно лечение на
фрактурата. За целта, под обща анестезия е било извършено закрито
наместване на фрактурата и обездвижване на лявата мишница и рамото с мека
бинтова превръзка на Дезо /през гърдите/, а след това и гипсова шина от
рамото до лакътя. Още същия ден ищцата е била изписана, като лечението е
продължило амбулаторно с назначени контролни прегледи, предписан режим
и обезболяващи.
В периода от 04.02.2019г. – 11.02.2019г. ищцата е провела стационарна
рехабилитация в УМБАЛО „ Проф. Б. Бойчев“ – Горна Баня, София. Въпреки
проведената рехабилитация, резултатите по отношение обем и сила на
движенията не са били много добри и ищцата е останала със силно
ограничени на отвеждането на лявата ръка встрани, констатирано от вещото
лице и при извършения личен преглед.
Поради появили се болки в областта на шията, на 19.11.2021г. – три
години след падането – ищцата е била консултирана с невролог, който
3
установил увреждане на нервните коренчета на шийните прешлени. Изразено
било мнение за свързаност на това увреждане с процесното падане, но вещото
лице поддържа, че предвид динамиката на този вид заболяване на шийните
прешлени и възрастта на ищцата – над 80 г. – тези дегенеративни промени
нямат причинна връзка със злополуката.
Получената фрактура е наложила продължително лечение - над 6
месеца, поради това, че фрактурата е зараснала с остатъчна деформация.
Именно това обстоятелство е довело до трайното ограничение в движението
на лявата раменна става на ищцата, което й причинява затруднения в
обслужването в ежедневието.
По време на лечебния и възстановителен период ищцата е търпяла
болки и страдания, най-интензивни през първите 2 месеца след злополуката,
както и за периода от 2 месеца по време на проведената рехабилитация.
Във връзка с придружаващите заболявания на ищцата, за които е
издадено ЕР на ТЕЛК/19.10.2010г. с определяне на 92% трайно намалена
работоспособност пожизнено – състояние след резекция по повод карцином
на дясна млечна жлеза и последваща лъчева и химиотерапия; Тиреоидит на
Хашимото; аретериална хипертония и хипертонично сърце – вещото лице
заявява при изслушването в съдебно заседание, че заболяването Хашимото е
автоимунно и не може да причини залитане, но страдащите от хипертония
понякога могат да получават замайване. В конкретния случай обаче по делото
няма никакви обективни данни за такова.
За установяване на конкретните неимуществени вреди по делото е
проведен разпит на свидетеля **** Д., син на ищцата.
Същият заявява, че си спомня за инцидента през 2018г., за който узнал
по телефона от майка си. Пристигнал на мястото за около 20 минути. Било по
обяд, между 12 и 14 часа. Заварил майка си седнала на един стол, казала, че
има силни болки и не може да се движи. Сложил я легнала в автомобила и я
закарал в „Пирогов“. Там през цялото време бил с нея – минали през спешен
кабинет, после през няколко хирургии, имало мнение за операция, но после
излязъл докторът и казал, че предвид възрастта й не се ангажират за операция
и ще имобилизират ръката, след което ще я пуснат.
След изписването свидетелят живял известно време при ищцата, защото
ръката и болките по тялото не й позволявали да се обслужва сама – за къпане,
тоалет. Опитвала се да се храни с другата ръка, но също й било мн трудно, т.к.
там имала извадени лимфни възли. След като се върнала от рехабилитацията
в Горна Баня отново си заживяла сама, като й помагали роднини.
Преди инцидента, въпреки напредналата си възраст, била социално
активна и тъй като била худобник по професия, продължавала да работи по
някакви дребни проeкти. След инцидента вече не можела да работи
пълноценно заради ръката и изпитвала доста дълго време страх от излизане.
Изслушана е и допълнителна СМЕ, изготвена от вещо лице със
специалност „Ендокринология“, което съдът кредитира изцяло. От същото се
установява, че хипотиреоидизмът при ищцата е субституиран адекватно,
хормонът е в норма, няма данни заболяването да е причинило остеопороза.
Когато хормонът е в норма, заболяването няма отражение върху двигателната
активност на пациента.
По делото е ангажирано писмено доказателство – молба от ищцата,
4
адресирана до Столична община – район „Триадица“, отдел „Устройство на
територията, кадастър и регулация, контрол по строителството“, с искане за
извършване на проверка за съответствието на процесното стълбище с
изискванията на закона и подзаконовите нормативни актове, касаещи
строителството.
Представено е писмо от зам.кмета на район „Триадица“, с което ищцата
е уведомена, че във връзка с нейна молба, в която се съдържат данни за
конструктивни изменения на обект в сграда за обществено ползване и
изградено външно стълбище, е образувана преписка и извършена проверка.
Констатирано е, че е внесена строителна документация - одобрен проект от
08.12.1999г. за преустройство на апартамент в моден салон, същият е въведен
в експлоатация. Изграденото стълбището е изпълнено изцяло съгласно
проекта. В тази връзка, районната администрация е счела, че не са налице
основания за предприемане на последващи действия по случая.
Представено е и писмо от Директор на Дирекция „Общински
строителен контрол“, Столична община, съгласно което е извършена
проверка на място и по документи, при която е констатирано, че за смяната на
предназначението на процесния апартамент в моден салон са одобрени
посочени в писмото инвестиционни проекти и е издадено разрешение за
строеж. Обектът е въведен в експлоатация по съответния ред. Входното
стълбище е изградено съгласно одобрения проект и няма основание за намеса
на контролните органи. Предназначението на обекта не противоречи на
класификатора за предназначението на самостоятелните обекти съгласно
Наредба №РД – 02-20-5/2016г. за съдържанието, създаването и поддържането
на кадастралната карта и кадастралните регистри.
По делото е изслушано заключението на съдебно – техническа
експертиза, което компетентно и в пълнота е отговорило на поставените
въпроси, и не е било оспорено от страните, поради което съдът го кредитира
изцяло.
От заключението се установява следното:
Процесният обект се намира в гр. София, на ул.“****“ **, в партерния
етаж на четириетажна сграда. За обекта през 1999г. е процедирано
изпълнение на преустройство от партерен апартамент в моден салон.
Изготвен е проект, в т.ч. части архитектура, конструкции, ВиК, Електро, ОВ,
одобрен от р-н Триадица на 08.12.1999г. Въз основа на одобрения проект от
гл.арх. на р-н Триадица е издадено Разрешение за строеж №230/08.12.1999г.
за преустройство на партерен апартамент в моден салон, кв.326, парцел V-1,
м.Центъра, р-н Триадица, ул.“****“ **. От Агенцията по кадастъра е издадено
Удостоверение че собственикът на обект Преустройство на партерен
апартамент в моден салон - кв.326, парцел V-1, м.Центъра, р-н Триадица,
ул.**** **, е представил необходимата документация за горепосочения обект.
Изготвен е и представен в р-н Триадица на 18.11.2003г. окончателен доклад
на лицето, упражняващо строителен надзор, за приемане на строежа
„Преустройство на партерен апартамент в моден салон“. За завършеното
преустройство от гл.арх. на р-н Триадица е издадено Удостоверение за
въвеждане в експлоатация № 21 от 24.11.2003г.
След посещение на място и запознаване с проектната документация
вещото поддържа, че въпросното стълбище е вдълбано, фактически вписано
между стените на сградата, които са доста широки, защото сградата е стара.
5
При посещение на обекта му е представена документация съдържаща
архитектура, конструкции, Ел., ВиК и ОВ. Предоставен му е одобрен
архитектурен чертеж, в който процесното стълбище е предвидено с 4 стъпала
с височина по 20 см. В хода на изпълнение на СМР е направена промяна и
стъпалата са увеличени на 5 броя, констатирано на място при огледа.
Височината на всяко стъпало е от 17 до 17,2 см., а ширината им от 27,2 до
28,2 см. В горната част на стълбището е оформена площадка с ширина 43 см.,
след която се намира стъклената врата на обекта, отваряща се и в двете
посоки. Измерената дължина на стълбищната площадка е 184 см., а на
стъпалата – 123 см. Носещата конструкция на стълбището е стоманобетон, а
покритието на стъпалата е изпълнено с теракотни плочи. На всяко стъпало, на
8 см. от предния му ръб, е залепена противоплъзгаща лента с широчина 2,5
см. По дължината на стената не е монтиран парапет, който да служи за
ръкохватка.
Вещото лице е посочило, че в приложимите към момента на процесното
преустройство нормативни актове, уреждащи правилата в строителството -
ЗТСУ и ППЗТСУ, не се установяват конкретни изисквания към стълби и
стълбища. Въпреки това, в заключението вещото лице е изследвало въпроса
за съответствията и несъответствията на процесното стълбище с конкретни
нормативни актове и стандарти. Обобщено, вещото лице е установило, че
процесното стълбище не отговаря на изискванията на БДС 8267 по два
параметъра - липсата на ръкохватка и ширината на стъпалото, която е 43 см,
при минимално изискуеми по стандарта 60 см. Въпросът за приложимостта на
посочения стандарт към конкретния строеж и неговата задължителност, е
правен и ще бъде разгледан от съда при обсъждането на правната страна на
спора.
Вещото лице също така е посочило, че използването на обекта като
изложбен салон (шоурум) по силата на договор за наем от 20.10.2017г. не
променя характера на ползване, защото функционално той остава търговски
магазин ( по смисъла на Наредба № 14 от 23.07.2001г. за съдържанието,
създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните
регистри е въведен Класификатор за предназначението на сградите, ... и на
самостоятелните обекти в тях. Въведен е запис за 4. Самостоятелни обекти в
сгради ... определен в приложение №4, в частност: 550 За търговска дейност.).
По делото е приет въпросния договор за наем от 20.10.2017г., от който
се установява, че представителната, офисна част и сутерен от Моден салон,
находящ се на партерния етаж в сграда в гр. София, ул. „**** **** I“ ** е
отдадена под наем от ответницата П. и В. П. на „А.к. МА“ ЕООД, ЕИК
******. При сключването на договора дружеството – наемател е било
представлявано от М. Т.а. Същото лице, видно от приложените към отговора
на искова молба доказателства, е управител на ответника „А.“ ЕООД.
По делото са приети разрешение за строеж № 230/08.12.1999г., съгласно
което е разрешено на С. П. преустройството на партерен апартамент, находящ
се на ул. „**** **** I” №86 в моден салон при спазване на одобрения проект.
Представено е и удостоверение №21/24.11.2003г. за въвеждане в
експлоатация на посочения строеж.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
Предявен е главен иск срещу ответницата П. с пр. осн. чл.45 от ЗЗД. В
6
тежест на ищцовата страна е да установи всички елементи от фактическия
състав на процесното непозволено увреждане: противоправно деяние,
претърпени неимуществени вреди и причинно – следствена връзка между
противоправното деяние и вредите. На осн. чл.45, ал.2 от ЗЗД вината се
предполага и не подлежи на доказване. Оборването на презумпцията за вина е
в тежест на ответника.
Предявеният евентуален иск срещу ответника „А.“ ЕООД следва да се
квалифицира като такъв по чл.49 от ЗЗД, доколкото съгласно трайната
съдебна практика и ППВС №7/1959 г. исковете по чл.45 от ЗЗД срещу
юридически лица са недопустими. Юридическите лица отговарят за
непозволено увреждане на осн. чл.49 и чл.50 от ЗЗД, а доколкото с
уточнителната молба от 25.11.2021г. ищецът навежда твърдения за
евентуално изграждане на незаконното стълбище от ползвателя на обекта
„А.“ ЕООД, следва да се приеме, че искът е за ангажиране на гаранционно-
обезпечителната му отговорност за действия на лица, на които ответникът е
възложил изграждането на въпросното съоръжение. В тежест на ищцовата
страна е да докаже фактите, обосноваващи деликтната отговорност -
противоправно поведение, в причинна връзка от което са настъпили
твърдените вреди, както и фактите, водещи до ангажиране на отговорността
на възложителя – настъпването на вредите при или по повод изграждането на
незаконно стълбище, възложено от него.
По главния иск с пр. осн. чл.45 от ЗЗД:
Съдът намира, че по делото беше доказано по безспорен начин, че на
процесната дата ищцата е претърпяла падане, вследствие на което е получила
травмата, подробно описана при установяването на спора от фактическа
страна. Понесените от нея болки и страдания вследствие на въпросната
травма, се установява без съмнение от ангажираните по делото доказателства
– СМЕ и разпита на свидетеля Д., който макар и в близка родствена връзка с
ищцата, дава логични и непротиворечиви показания за факти, осъществили се
непосредствено пред него, поради което съдът ги кредитира изцяло.
Същината на спора между страните е осъществил ли е ответникът
противоправно деяние – изграждане на незаконно стълбище, неотговарящо на
приложимите правни норми и технически изисквания, в причинно-следствена
връзка с което негово действие са настъпили процесните вреди.
Съдът намира, че по делото не беше проведено пълно и главно
доказване на тези факти от страна на ищцата.
На първо място, установи се от приетите по делото доказателства, както
и от заключението на СТЕ, че преустройството на обекта от апартамент в
моден салон, в рамките на което преустройство е било изградено процесното
стълбище, не е извършено незаконно, а по предвидения за това ред и при
спазване на предвидените в закона процедури за разрешаване на
строителството и въвеждане на обекта в експлоатация.
Съдът споделя становището на вещото лице, че използването на обекта
7
понастоящем като галерия, не променя неговото предназначение на обект за
търговска дейност, поради което и не налага спазването на специална
процедура по промяна на предназначението. Това е така, защото съгласно
пар.4, т.41 от ЗУТ "Промяна на предназначението" на обект или на част от
него е промяната от един начин на ползване в друг съгласно съответстващите
им кодове, представляващи основни кадастрални данни и определени
съгласно Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ и нормативните
актове за неговото прилагане. В Наредба № 14 от 23 юли 2001 г. за
съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и
кадастралните регистри, издадена въз основа на чл.31 от ЗКИР, в приложение
№2 към чл.15, ал.4 от Наредбата, е посочен код 550 за самостоятелните
обекти, предназначени за търговска дейност, запазен в последващите наредби
със същия предмет, вкл. и в действащата понастоящем Наредба № РД-02-20-5
от 15 декември 2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на
кадастралната карта и кадастралните регистри. Доколкото ползването на
обекта като моден салон и изложбен салон е ползване на обекта с търговска
цел, видно е, че съответстващият код по приложимата Наредба и в двата
случая е 550, поради което и не може да става въпрос за промяна на
предназначението.
Ето защо, въпросът отговаря ли изграденото стълбище на нормативните
изисквания за достъп до сгради за обществено ползване следва да се
преценява, както е посочило и вещото лице, съобразно действащите
нормативни актове към датата на издаване на разрешението за строеж, освен
ако в последващо обнародван нормативен акт не са предвидени преходни
разпоредби, предвиждащи приложението му за заварените случаи. Поради
тази причина, цитираните от ищцата в молбата й до Столична община от
04.02.2019г. наредби от 22.12.2003г. и 21.12.2015г. – и двете издададени след
датата на разрешението за строеж, както и след въвеждането на обекта в
експлоатация, в които не е предвидено обратно действие към вече завършени
строежи, не са приложими към процесното преустройство, одобрено,
разрешено и въведено в експлоатация преди тяхното влизане в сила.
В действащите към релевантния момент нормативни актове – ЗТСУ и
ППЗТСУ не се установяват въведени специфични изисквания към външните
стълбища на обектите за търговско ползване. Действително, както е посочило
и вещото лице в заключението на изслушаната СТЕ, доколкото процесният
самостоятелен обект се намира в сграда за обществено ползване, най-близо до
характеристиките му стоят изискванията към стълби и стълбища за жилищни
и обществени сгради, за които се установява наличието на Български
държавен стандарт /БДС/ 8267-86. Прилагането на държавните стандарти
обаче е доброволно. Те нямат характера на правна норма. Тяхната
задължителност произтича само и единствено от позоваването на конкретния
стандарт в нормативен акт. Ето защо, доколкото не се установява да е налице
нормативен акт, който да въвежда като задължителен въпросния БДС 8267-
86, спазването на съдържащите се в същия технически изисквания към
8
стълбищата на сгради за обществено ползване, не е задължително. Ето защо и
допуснати несъответствия в някои технически характеристики не може да се
приеме за противоправно. Въпреки изложеното, съдът следва да отбележи, че
СТЕ е изследвала съответствието на процесното стълбище с посочения
стандарт и е констаирала несъответствие само по два показателя – липса на
ръкохватка и ширина на стълбищната площадка пред вратата от 43 вместо от
минимум 60 см.
Ето защо, следва да се приеме за недоказано твърдението на ищцата, че
процесното стълбище е незаконно изградено от ищцата съоръжение, което не
съответства на задължителните технически изисквания.
При липсата на доказателства в подкрепа на това, че е налице
противоправно деяние, извършено от ответника, очевидно е, че не може да е
налице и причинна връзка между такова деяние и настъпилите вреди.
Само за пълнота на мотивите, съдът отбелязва, че не се установи по
делото и падането на ищцата да е в причино-следствена връзка с
техническите характеристики на стълбището. Описаният от свидетелите
механизъм на падането не позволява да се направи категоричният извод, че
същото е било предизвикано именно от техническите характеристики на
стълбището и не би могло да се осъществи при други технически
характеристики – напр. ако стълбищната площадка беше 60, а не 43 см. или
ако стълбището беше снабдено с ръкохватка. Не отговарят на доказателства
по делото твърденията на ищцата в исковата молба, че процесното стълбище
е изградено от стъпала с малка широчина, твърде голяма височина и липсва
площадка, с което именно ищцата свързва „пропадането“ на крака й надолу.
Както се установява от заключението на СТЕ, по тези показатели, стълбището
отговаря на изискванията на БДС 8267, макар и незадължителен.
Изложеното обуславя краен извод за неоснователност на предявения
иск.
По евентуалния иск с пр. осн. чл.49 от ЗЗД:
Искът срещу евентуалния ответник е предявен, както сочи самата ищца
в уточнителна молба по делото, в случай че бъде установено по делото, че
незаконното стълбище е изградено не от собственика на обекта, а от неговия
ползвател - „А.“ ЕООД.
Искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
На първо място, не се събраха никакви доказателства ответникът да
9
ползва процесния обект, да го е ползвал някога и въобще да се е намирал в
каквито и да било облигационни отношения с главния ответник – собственик
на обекта. От представените доказателства е видно, че обектът е отдаден под
наем на трето за делото търговско дружество – „А.к. МА“ ЕООД.
На второ място, не са събрани никакви доказателства, че работите по
изграждане на процесното стълбище са били възложени от евентуалния
ответник. Напротив, установи се по делото, че възложител на
преустройството е бил главния ответник, като последното е извършено
законно.
По изложените съображения евентуалният иск също следва да бъде
отхвърлен.
По разноските:
При този изход на делото, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК ответната страна
има право на разноски. Съгласно представения списък по чл.80 от ГПК и
доказателства по делото, разноските на ответниците възлизат на следните
суми: главния ответник – 1500 лв. адвикатско възнаграждение и 300 лв.
платени депозити за вещи лице, евентуалния ответник – 2 000 лв. адвокатско
възнаграждение и 300 лв. платени депозити за вещи лица.
Процесуалният представител на ищцата е релевирал възражение за
прекомерност на заплатените адвокатски възнаграждение, което съдът, като
съобрази от една страна минималният размер на адвокатското
възнаграждение, изчислено по реда на НМРАВ в приложимата му към датата
на сключване на договорите за правна защита и съдействие редакция,
съобразно материалния интерес на делото – 1430 лв., а от друга –
фактическата и правна сложност на делото, по което са проведени три
съдебни заседание, изслушани са три заключения на вещи лица и са
разпитани свидетели, намира за неоснователно. Ето защо, ищцата следва да
бъде осъдена да заплати на ответницата П. разноски в общ размер на 1 800
лв., а на ответника „А.“ ЕООД – 2300 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. Б. К., ЕГН **********, чрез адв. К. Д.
10
със съдебен адрес – гр. София, бул. „****, офис 401 иск срещу С. Г. П., ЕГН
********** с адрес: гр. София, ул. „**** **** I“ **, ет.1, за заплащане на
обезщетение в размер на 30 000 лв. за претърпените от ищцата
неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на падане на
23.10.2018г. върху незаконно изградено стълбище на обект, находящ се на
адрес гр. София, р-н Триадица, ул. „**** **** I“ **, ет.1 – галерия „В.А.“.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. Б. К., ЕГН **********, чрез адв. К. Д.
със съдебен адрес – гр. София, бул. „****, офис 401 иск срещу „А.“ ЕООД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Красно
село“, ул. „****, представлявано от управителя М. Т.а, за заплащане на
обезщетение в размер на 30 000 лв. за претърпените от ищцата
неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на падане на
23.10.2018г. върху незаконно изградено стълбище на обект, находящ се на
адрес гр. София, р-н Триадица, ул. „**** **** I“ **, ет.1 – галерия „В.А.“.
ОСЪЖДА К. Б. К., ЕГН **********, чрез адв. К. Д. със съдебен адрес –
гр. София, бул. „**** да заплати на С. Г. П., ЕГН ********** с адрес: гр.
София, ул. „**** **** I“ **, ет.1 сумата от 1 800 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА К. Б. К., ЕГН **********, чрез адв. К. Д. със съдебен адрес –
гр. София, бул. „**** да заплати на „А.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „Красно село“, ул. „**** сумата от 2 300
лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
11