Разпореждане по дело №384/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл. 435 от ГПК.

Постъпила е жалба от „Б. Д.” Е. гр. С., с ЕИК чрез финансов център- К., представляван от пълномощник- юрисконсулт В. Х. Р., взискател по изпълнително дело № 107/2012 г. по описа на СИС при Районен съд- Кърджали, против Разпореждане от 29.05.2013 г. на ДСИ при Районен съд- Кърджали, постановено по искане с вх. № 1048/29.05.2013 г. Разпореждането се атакува като незаконосъобразно и се иска неговата отмяна като се укаже на ДСИ да уважи искането на взискателя. Изложени са подробни съображения. Твърди се в жалбата, че „Б. Д.” Е. е направила искане изпълнително дело № 107/2012 г. по описа на СИС при Районен съд- Кърджали да бъде продължено от Частен съдебен изпълнител Росен Сираков, per. № 812 в Камарата на частните съдебни изпълнители, с район на действие Окръжен съд- Кърджали. В разпореждането ДСИ е приел, че § 3 ал. 1 от ПЗР от Закона за частните съдебни изпълнители бил приложим само за висящи производства към момента на влизане в сила на закона, а също и, че липсва норма, която да урежда възможността изпълнителни дела да бъдат „премествани” от ДСИ към ЧСИ и обратно. Поддържа се, че § 3 ал. 1 от ПЗР от Закона за частните съдебни изпълнители, дава право на взискателя да иска висящо при ДСИ изпълнително производство да бъде продължено от посочен от него ЧСИ със същия район на действие. Единственото условие, което законът поставял, е да има висящо изпълнително производство пред ДСИ. Твърди се и това, че дори да се приеме, че разпоредбата на § 3, ал. 1 от ПЗР от Закона за частните съдебни изпълнители касае само висящи към момента на влизане в сила на този закон производства, то в ЗЧСИ и ГПК или друг закон липсвала разпоредба, ограничаваща правото на взискателя да поиска продължаване на започнати от ДСИ изпълнителни действия от ЧСИ или обратно. Поддържа се и това, че не следвало съдът да приема, че обжалваното действие не попада в хипотезата на изрично изброените като обжалваеми действия на съдебния изпълнител в чл. 435 ал. 1 от ГПК. Редакцията на сочената разпоредба сочела, че подлежащи на обжалване са не само действия за прилагане на различни изпълнителни способи за принудително събиране на вземане, а и действията на съдебния изпълнител, касаещи движението на изпълнителното дело от образуването му до прекратяването му. Тази възможност била изрично регламентирана в § 3 ал. 1 от ПЗР от Закона за частните съдебни изпълнители, а взискателят бил господар на изпълнителното производство от момента на образуването му до момента на прекратяването му.

Постъпило е писмено възражение от „Х.” Е. гр. К., длъжник по изпълнителното дело, на основание чл. 436 ал. 3 от ГПК, в което се излагат съображения за правилността на атакуваното разпореждане. Представено е възражение и от длъжника по изпълнителното дело Х. И. Т. от гр. К., в което се излагат съображения за неоснователността на жалбата и правилността на атакуваното разпореждане, както и за недопустимост на искането на взискателя, а и на въззивната жалба.

Държавният съдебен изпълнител е изложил мотиви, съгласно разпоредбата на чл. 436 ал. 3 ГПК, в които излага съображения за неоснователност на жалбата.

Окръжният съд, след като обсъди представените по делото доказателствата, по повод и във връзка с подадената жалба, констатира:

Жалбата е допустима- подадена е в срок от лице, имащо интерес от обжалването и е основателна по следните съображения:

В обжалваното разпореждане от 29.05.2013 г., постановено по изпълнително дело № 107/2012 г. по описа на СИС при Районен съд- Кърджали, по повод искане на взискателя по делото „Б. Д.” Е. за продължаване на изпълнителното производство от ЧСИ по реда на § 3 от ПЗР на ЗЧСИ, Държавният съдебен изпълнител е мотивирал отказа си да уважи молбата на взискателя с това, че сочената разпоредба касае единствено висящи изпълнителни производства към момента на влизане в сила на ЗЧСИ /01.09.2005 г./, като след този момент, взискателят упражнявал правото си на избор между двете изпълнителни институции само към момента на образуване на изпълнителното производство, а нормата на сочения параграф не можела да се тълкува разширително. В разпореждането ДСИ е приел и това, че нито ГПК нито ЗЧСИ, сочели процесуален ред за „преместване” на вече висящи изпълнителни дела. Тази инстанция не споделя изводите на ДСИ, поради следното:

Съгласно § 3 от ПЗР на ЗЧСИ, висящи изпълнителни производства пред ДСИ могат да бъдат продължавани от ЧСИ по възлагане от взискателя. Липсва изрично предвиден срок за упражняване на това право на взискателя и ограничителното тълкуване на нормата с оглед систематичното й място е в противоречие с принципите и целите на създадения институт на частното съдебно изпълнение- съществуването на различни алтернативи пред взискателите за събиране на вземанията си, бързина, оперативност и ефективност на изпълнителното производство. Тази разпоредба цели да постави всички взискатели в равнопоставеност относно правото им на избор, каквато възможност е дадена от законодателя с приемането на ЗЧСИ. Безспорно, че нормата на чл. 435 ал. 1 и ал. 3 от ГПК изброява действията на съдия- изпълнителя, които могат да бъдат обжалвани от взискателя, а именно- отказа на съдебния изпълнител да извърши искано изпълнително действие, спирането и прекратяването на принудителното изпълнение, както и постановлението за възлагане, ако е участвал като наддавач, без да дължи задатък. Смисълът и духът на законодателното уреждане на правата на взискателя е в смисъл, че същият е господар на изпълнителното производство от момента на образуваното му до момента на прекратяването му, т. е. подлежащи на контрол действия на съдебния изпълнител са тези по движението на изпълнителното дело, респ. и възлагането му на друг съдебен изпълнител. Изрично уредената със законова норма възможност на взискателя да поиска висящо изпълнително производство да бъде продължено от частен съдебен изпълнител по негово възлагане, не може да бъде изключена от съдебен контрол, тъй като това би означавало, че едно законово регламентирано право, би останало в сферата на пожеланията и изцяло на добрата воля на съдебния изпълнител. Впрочем, единствените изисквания, които законодателят е посочил в нормата на § 3 от ПЗР на Закона, е наличие нависящо изпълнително производство и искане от страна на взискателя по делото за възлагането му на конкретно посочен частен съдебен изпълнител.

В настоящия случай, двете предпоставки са налице, видно от приложеното копие на изпълнителното дело- делото е висящо и има направено искане от взискателя по делото за възлагане на конкретно посочен частен съдебен изпълнител. Поради изложеното, съдът приема, че като е отказал да изпрати изпълнителното дело на ЧСИ, съобразно постъпилата молба на взискателя, съдебният изпълнител е постановил незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен като се укаже на ДСИ да извърши следващите се действия за продължаване на изпълнителното производство по реда на § 3 от ПР на ЗЧСИ.

Предвид горните съображения, всички направени от длъжниците по изпълнителното дело възражения са несъстоятелни- както тези, относно допустимостта на обжалване на посоченото действие на ДСИ, а още по- малко съжденията за издирване на „причините” за „преместването” на изпълнителното дело при ЧСИ. Не подлежи на разглеждане в настоящото производство и евентуалното наличие на причини за отвод на ДСИ, посочени във възражението на „Х.” Е. гр. Кърджали.

Водим от изложеното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА разпореждане от 29.05.2013 г., постановено по изп. д. № 107/2012 г. по описа на СИС при Районен съд- Кърджали по молба с вх. № 1048/29.05.2013 г. на „Б. Д.” Е. гр. С., с което е отказано изпращането на изпълнителното дело на ЧСИ за продължаване на изпълнителното производство.

УКАЗВА на ДСИ при Кърджалийския районен съд да извърши следващите се съдопроизводствени действия относно продължаване на изпълнителното производство по изпълнително дело № 107/2012 г. от ЧСИ, съобразно постъпилата молба от взискателя „Б. Д.” Е. гр. С..

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: 1/ 2/