№ 53
гр. Стара Загора, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева
като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова Янчева Въззивно
гражданско дело № 20225500500697 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от Община
Б.Д., представлявана от кмета И.Т., чрез адв.Е. Н. от АК Стара Загора против
решение № 95 от 31.08.2022г., постановено по гр.д. № 1021/2021г. по описа
на Районен съд – Чирпан, с което е признато за установено между страните
Община Б.Д. и С. И. В., че са нищожни клаузите на посочените в
първоинстанционното решение Договори за заплащане на наем в размер на 5
лв./дка. и е осъдена Община Б.Д. да заплати на С. И. В. сумата от 5000 лева
частично от общият размер 18 498,54 лева, които представляват сумираните
суми по всеки един от договорите, ведно със законната лихва върху
претендираните суми от датата на завеждане на иска до окончателното им
изплащане.
Въззивникът обжалва първоинстанционното решение, като неправилно,
поради нарушение на материалният закон и съдопроизводствените правила.
Направено е оплакване за немотивираност на решението с оглед приетите
експертни заключения и поради това, че изводите на съда не са подкрепени от
събраните по делото писмени доказателства. Излагат подробни съображения
относно неправилността на изводите на първоинстанционният съд. Считат, че
хипотезата на чл.59 от ЗЗД за неоснователно обогатяване на Община Б.Д. е
недоказана, тъй като са налице договорни отношения между страните по
делото, които са изпълнили своите задължения. Молят да бъде отменено
постановеното първоинстанционно решение изцяло като неправилно и
1
незаконосъобразно, като бъде уважена подадената въззивна жалба, като
основателна и доказана, както и присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от С. И. В., чрез
пълномощника му адв.Д. Д. от АК Стара Загора, с който въззиваемият излага
подробни съображения, че обжалваният съдебен акт е постановен в унисон с
материалноправната и процесуална уредба, валиден, правилен и
законосъобразен е, и като такъв следва да бъде потвърден. Моли да му бъдат
заплатени направените разноски пред въззивната съдебна инстанция, за което
представя Договор за правна защита и съдействие от 14.10.2022г. и
пълномощно.
Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши
проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от
ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за
установено следното:
Предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 26 ал.1,
предл.1 от ЗЗД, вр. чл. 24а, ал.9 от ЗДПЗЗ и чл.55 ал.1, предл.1 от ЗЗД и при
условията на евентуалност чл. 59 от ЗЗД.
Ищецът С. И. В. твърди в исковата си молба, че се занимава с
животновъдна дейност, за нуждите на която ежегодно сключвал договор с
Община Б.Д. за наем на общински пасища и мери. Общинските пасища и
мери били предоставяни на В. по реда на чл.37 б.„и", ал.13 и ал.14 от ЗСПЗЗ.
Ищецът сочи, че според чл.37и, ал.1 от ЗСПЗЗ пасищата, мерите и
ливадите от държавния и общинския поземлен фонд се отдават под наем или
аренда по реда на чл.24а. ал.2 на собственици или ползватели на
животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни, регистрирани в
Интегрираната информационна система на БАБХ, съобразно броя и вида на
регистрираните животни, по цена, определена по пазарен механизъм. Пасища,
мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд се предоставят под
наем или аренда на лица, които нямат данъчни задължения, както и
задължения към Държавен фонд “Земеделие", държавния поземлен фонд.
общинския поземлен фонд и за земи по чл.37в, ал.З, т.2.Според ал.13 на
цитираната норма останалите свободни пасища, мери и ливади от общинския
и държавния поземлен фонд се отдават под наем чрез търг, в който се
допускат до участие само собственици на пасищни селскостопански животни,
регистрирани в Интегрираната информационна система на БАБХ. Търговете
се провеждат от областната дирекция „Земеделие" -за земите от държавния
поземлен фонд, и от кмета на общината - за земите от общинския поземлен
фонд. Договорите се сключват за една стопанска година. Аналогична е
уредбата за останалите свободни пасища и мери, уредена в ал.14 на същия
член, където се казва, че останалите след провеждане на търга по ал.13
свободни пасища, мери и ливади се отдават чрез търг на собственици на
пасищни селскостопански животни и на лица, които поемат задължение да ги
поддържат в добро земеделско и екологично състояние, по ред, определен в
правилника за прилагане на закона. Договорите се сключват за една
2
стопанска година. Именно по този ред ищецът е сключил процесните
договори за наем на общинска земя с ответника.
Ищецът изнася в молбата си, че разликата между чл.37и, ал.1. вр. с ал.4
от ЗСПЗЗ, от една страна и разпоредбите на ал.13 и ал.14 от същия член, от
друга страна, се корени във възможността на животновъдите, попадащи в
критериите на чл.37и, ал.4 от ЗСПЗЗ да получат земеделски земи
приоритетно, чрез разпределение и едва тогава всички останали
животновъди, в случай, че има останали свободни пасища, мери и ливади,
имат право да участват в първи търг (чл.37и, ал.13 от ЗСПЗЗ), а в случай на
останали земи след първия търг и неживотновъди. които поемата ангажимент
да поддържат пасищата в съответствие с нормите на Наредбата имат право да
участват във втори търг (чл.37и, ал.14 от ЗСПЗЗ).
От представените по делото договори се установявало, че ищецът
участвал в търг, за да получи под наем земите. В този смисъл и по силата на
чл.37и, ал.1 от ЗСПЗЗ за провеждането на търг била приложима нормата на
чл.24а, ал.2 от ЗСПЗЗ. Цитираната норма уреждала, отдаването под наем на
земеделски земи от държавния поземлен фонд, като едва в ал.5 на чл.24а от
ЗСПЗЗ е уредбата за отдаването под наем на земеделски земи от общинския
поземлен фонд, какъвто е и настоящия случай. Наред с процедурата по
провеждане на търга и отдаване под наем на общински земеделски земи била
предвидена и норма, облекчаваща положението на наемателя, при наличието
на кумулативно изискуеми елементи. Според чл.24а, ал.9 от ЗСПЗЗ при
сключване на договори за наем или аренда по реда на ал.1 или ал.5 за имоти,
които изцяло или частично не попадат в актуалния към датата на подписване
на договора специализиран слой по чл.5. ал.2 от Наредба № 2 от 17 февруари
2015 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане
по схеми и мерки за плащане на площ, не се дължи заплащането на наемна
цена, съответно арендно плащане за една стопанска година от сключване на
договора.Твърди, че е налице аналогична разпоредба в чл.37и, ал.15 от ЗСПЗЗ
касаеща наетите земеделски земи от общинския поземлен фонд дадени на
ползвателите. чрез разпределяне, а не чрез търг, според която при сключване
на договори за наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния и
общинския поземлен фонд, които изцяло или частично не попадат в
актуалния към датата на подписване на договора специализиран слой по чл.5.
ал.2 от Наредба № 2 от 17 февруари 2015 г. за критериите за допустимост на
земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ, не
се дължи заплащане на наемна цена, съответно арендно плащане за две
стопански години от сключването на договора. Заявява, че всяка една от
наетите от него-ищеца общински земи (пасища), предмет на договорите от
2018г., 2019 г., 2020 г. и два договора от 2021 г., изцяло или частично не
попадат в актуалния към датата на подписване на съответния договор
специализиран слой по чл.5, ал.2 от Наредба № 2 от 17 февруари 2015 г. за
критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми
и мерки за плащане на площ. От изложеното по-горе се установявало, че за
3
ищеца е приложима нормата на чл.24а. ал.9 от ЗСПЗЗ, защото наетите
земеделски земи са му предоставени, чрез предварително проведен търг,
уредбата на който се намира в чл.24а от ЗСПЗЗ.В този смисъл ищецът
следвало да бъде освободен от заплащане на наемна цена на земите предмет
на договора. Не само че това не се е случило, но и във всеки един от
процесиите договори се съдържало изричното задължение за наемателя да
заплати наемна цена в размер на 5 лв./дка за съответната стопанска година.
Това водело до извода, че ответната Община неправомерно е събирала
наем.Счита, че изложената фактическа обстановка попада в хипотезата на
чл.26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.Порокът произтичал от това, че в чл.2, ал. 1 от
всеки от договорите било предвидено изрично задължение на наемателя за
заплащане на наемна цена, което противоречало на чл.24а, ал.9 от ЗСПЗЗ,
където било уредено, че наемателят е освободен от плащане на наем за ЕДНА
стопанска година.Противно на закона Община Б.Д. събирала наем за земи,
които изцяло или частично не попадали в специализирания слой. Нещо
повече, неплащането на годишния наем било условие за едностранното
прекратяване на договорите - чл.22.1, т.6 от договорите от 2020 г. и 2021
г.Въздигнатото в чл.26, ал.1 от ЗЗД противоречие на закона, като основание
за нищожност на сделките, означавало противоречие с норма от публичен ред
на нормативен акт, каквато чл.24а, ал.9 от ЗСПЗЗ. Съдебната практика била
категорична, че основанията за нищожност по чл.26 от ЗЗД се преценяват към
сключването на договора.
Поради изложеното счита, че е налице нищожност на договорната
клауза, както следва: чл.2, ал. 1 и ал.2 от Договор № 26 от 23.07.2018 г. за
заплащане на наем в размер на 5 лв./дка, който наем за стопанската 2018 г. /
2019 г. се заплаща след подписването на договора; чл.2, ал.1 и ал.2 от
Договор № 36 от 01.08.2019 г. за заплащане на наем в размер на 5 лв./дка,
който наем за стопанската 2019 г. / 2020 г. се заплаща след подписването на
договора, чл.2, ал. 1 и ал.2 от Договор № 144 от 03.08.2020 г. за заплащане на
наем в размер на 5 лв./дка за стопанската 2019 / 2020 г. или 5229,82 лв.. който
наем се заплаща с подписването на договора; чл.2, ал.1 и ал.2 от Договор №
40 от 18.06.2021 г. за заплащане на наем в размер на 5 лв./дка за стопанската
2021 / 2022 г. или 4294,28 лв.. който наем се заплаща с подписването на
договора и чл.2. ал.1 и ал.2 от Договор № 50 от 09.08.2021 г. за заплащане на
наем в размер на 5 лв./дка за стопанската 2021 / 2022 г. или 1321,27 лв., който
наем се заплаща с подписването на договора.
В настоящия случай посочените разпоредби категорично противоречали
на закона, който гарантирал на ползвателите на земи общинска собственост,
че същите не следва да заплащат наем за срок от една години ако земите не
попадат в специализирания слой, каквато е била настоящата ситуация. Тази
разпоредба имала своя логичен произход, а той бил, че при наемането на
земя, която не попада в специализирания слой към подписване на договора,
наемателят не можел да кандидатства за получаването на субсидии.
Вакантния период от една стопански години се предоставял на ползвателите,
4
за да може те да предприемат всички необходими действия за облагородяване
на земята. В настоящия случай ищецът освен, че ползвал земеделска земя,
която не попадала в слоя, съответно не могъл да получи субсидии, той
заплащал и наем за тази земеделска земя. Тук, освен противоречие на закона,
било налице и противоречие с добрите нрави. Въвеждайки този гратисен
период законодателят полагал грижа за животновъдите, които са по-
уязвимата страна по тези договори за наем. С тези договори Община Б.Д.
пренебрегнала духа на закона. Изнася още, че в чл.24а. ал.9 от ЗСПЗЗ
законодателят не държи сметка какъв е срокът на договора, а за да бъде
освободен наемателя от плащане на наем трябва да е налице едно единствено
условие и то е общинските земи да не попадат изцяло или частично в
специализирания слой. актуален към датата на подписване на договора. Ето
защо обстоятелството, че договорите са сключени за една стопанка година не
било решаващ елемент. Нещо повече, самият законодател в чл.37и, ал.13 и
ал.14 от ЗСПЗЗ е предвидил, че тези договори са със срок една стопанска
година.
Счита, че на осн. чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД за ищеца възникнал
правен интерес да търси дадената от него сума за наем по процесните
договори. Това било така, защото нищожността е абсолютна и не подлежи на
саниране. Тя е изначална, тъй като се касае за противоречие на закона
изначално, още при сключването на договора. В този смисъл още при
сключването на договора не е имало основание за заплащане на наема,
следователно той е даден без основание.
В условията на евентуалност, в случай, че съдът не приеме горните
аргументи, счита, че ответникът дължи възстановяване на наемите по
процесните договори на осн. чл.59 от ЗЗД.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено в
отношенията между страните Община Б.Д., представлявана от И.С.Т. - Кмет и
С. И. В., че са нищожни клаузите на: чл.2, ал.1 и ал.2 от Договор № 26 от
23.07.2018 г. за заплащане на наем в размер на 5 лв./дка. който наем за
стопанската 2018г./2019г. се заплаща след подписването на договора;чл.2,
ал.1 и ал.2 от Договор № 36 от 01.08.2019 г. за заплащане на наем в размер на
5 лв./дка. който наем за стопанската 2019 г./2020 г. се заплаща след
подписването на договора;чл.2, ал. 1 и ал.2 от Договор № 144 от 03.08.2020 г.
за заплащане на наем в размер на 5 лв./дка за стопанската 2019г./2020 г. или
5229.82 лв.. който наем се заплаща с подписването на договора;чл.2, ал.1 и
ал.2 от Договор № 40 от 18.06.2021 г. за заплащане на наем в размер на 5
лв./дка за стопанската 2021г./2022 г. или 4294.28 лв.. който наем се заплаща с
подписването на договора и чл.2, ал.1 и ал.2 от Договор № 50 от 09.08.2021 г.
за заплащане на наем в размер на 5 лв./дка за стопанската 2021г./2022 г. или
1321.27 лв.. който наем се заплаща с подписването на договора, на основание
чл.26, ал.1, предл. първо (поради противоречие със закона) от ЗЗД, във вр.
чл.24а, ал.9 от ЗСПЗЗ.
Моли, на осн. чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД, да ОСЪДИ ОБЩИНА Б.Д..
5
ЕИК ***. с адрес: с. Б.Д., ***, представлявана от И.С.Т. - Кмет, частично за
сумата от 5000,00 лв. (пет хиляди лева) от общия размер 18 498,54 лв.
(осемнадесет хиляди четиристотин деветдесет и осем лева и петдесет и
четири стотинки), които да заплати на С. И. В.. ЕГН **********. с постоянен
адрес: гр. Ч., ***, и представляват поотделно сумите от: 1071,60 лв.
(хиляда седемдесет и един лева и шестдесет стотинки) частично от 3964,57
лв. (три хиляди деветстотин шестдесет и четири лева и петдесет и седем
стотинки) недължимо заплатен наем по Договор № 26 от 23.07.2018 г.:997 лв.
(деветстотин деветдесет и седем лева) частично от 3688.61 лв. (три хиляди
шестстотин осемдесет и осем лева и шестдесет и една стотинки) недължимо
заплатен наем по Договор № 36 от 01.08.2019 г.;1413,58лв. (хиляда
четиристотин и тринадесет лева и петдесет и осем стотинки) частично от
5229,82 лв. (пет хиляди двеста двадесет и девет лева и осемдесет и две
стотинки) недължимо заплатен наем по Договор № 144 от 03.08.2020г.;
1160,70 лв. (хиляда сто и шестдесет лева и седемдесет стотинки) частично от
4294,28лв. (четири хиляди двеста деветдесет и четири лева и двадесет и осем
стотинки) недължимо заплатен наем по Договор № 40 от 18.06.2021г.; 357,12
лв. (триста петдесет и седем лева и дванадесет стотинки) частично от 1321,27
лв. (хиляда триста двадесет и един лева и двадесет и седем стотинки)
недължимо заплатен наем по Договор № 50 от 09.08.2021 г., ВЕДНО със
законната лихва върху претендираните суми от датата на завеждане на иска
до окончателното им изплащане.
В условията на евентуалност моли съда на осн. чл.59, ал.1 от ЗЗД да
осъди Община Б.Д., представлявана от И.С.Т. - Кмет, частично за сумата от
5000,00 лв. (пет хиляди лева) от общия размер 18 498,54 лв. (осемнадесет
хиляди четиристотин деветдесет и осем лева и петдесет и четири стотинки),
които да заплати на С. И. В. и представляват поотделно сумите от: 1071,60 лв.
(хиляда седемдесет и един лева и шестдесет стотинки) частично от 3964,57
лв. (три хиляди деветстотин шестдесет и четири лева и петдесет и седем
стотинки) недължимо заплатен наем по Договор № 26 от 23.07.2018 г.; 997 лв.
(деветстотин деветдесет и седем лева) частично от 3688,61 лв. (три хиляди
шестстотин осемдесет и осем лева и шестдесет и една стотинки) недължимо
заплатен наем по Договор № 36 от 01.08.2019 г.; 1413,58лв. (хиляда
четиристотин и тринадесет лева и петдесет и осем стотинки) частично от
5229,82 лв. (пет хиляди двеста двадесет и девет лева и осемдесет и две
стотинки) недължимо заплатен наем по Договор № 144 от 03.08.2020г.
1160,70 лв. (хиляда сто и шестдесет лева и седемдесет стотинки) частично от
4294,28лв. (четири хиляди двеста деветдесет и четири лева и двадесет и осем
стотинки) недължимо заплатен наем по Договор № 40 от 18.06.2021г.
357,12лв. (триста петдесет и седем лева и дванадесет стотинки) частично от
1321,27 лв. (хиляда триста двадесет и един лева и двадесет и седем стотинки)
недължимо заплатен наем по Договор № 50 от 09.08.2021 г.,ВЕДНО със
законната лихва върху претендираните суми от датата на завеждане на иска
до окончателното им изплащане. Претендира за всички направени по делото
6
разноски, като при положение, че съдът уважи исковете, моли да осъди
Община Б.Д. да ги заплати на ищеца.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, в който
взема становище, че подадената искова молба е допустима съгласно
разпоредбите на ГПК, но по същество е неоснователна, като излага подробни
съображения за това. По отношение на Договор № 26/ 23.07.2018 г. прави
възражение за изтекла погасителна давност по см. на чл.111, б. „ б „ от ЗЗД.
Претендира за направените по делото разноски.
По делото е установена следната фактическа обстановка:
Видно от представените по делото Договори с №№ 26 от 23.07.2018 г.
за наем на общински пасища и мери, Договор № 36 от 01.08.2019 г. за наем на
общински пасища и мери, Договор № 144 от 03.08.2020 г. , Договор № 40 от
18.06.2021 г. за наем на общински пасища и мери, Договор № 50 от
09.08.2021 г. за наем на общински пасища и мери, безспорно се установява,
че ищецът С. И. В. се занимава с животновъдна дейност, за нуждите, на която
ежегодно сключвал договор с Община Б.Д. за наем на общински пасища и
мери. Общинските пасища и мери били предоставяни на В. по реда на чл.37и,
ал.14 от ЗСПЗЗ. Съгласно разпоредбата на чл.37и, ал.1 от ЗСПЗЗ пасищата,
мерите и ливадите от държавния и общинския поземлен фонд се отдават под
наем или аренда по реда на чл.24а. ал.2 на собственици или ползватели на
животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни, регистрирани в
Интегрираната информационна система на БАБХ, съобразно броя и вида на
регистрираните животни, по цена, определена по пазарен механизъм. Пасища,
мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд се предоставят под
наем или аренда на лица, които нямат данъчни задължения, както и
задължения към Държавен фонд “Земеделие", държавния поземлен фонд.
общинския поземлен фонд и за земи по чл.37в, ал.3, т.2. Съгласно
разпоредбата на ал.14 на член 37и от ЗСПЗЗ, останалите след провеждане на
търга по ал.13 свободни пасища, мери и ливади се отдават чрез търг на
собственици на пасищни селскостопански животни и на лица, които поемат
задължение да ги поддържат в добро земеделско и екологично състояние, по
ред, определен в правилника за прилагане на закона. Договорите се сключват
за една стопанска година. Именно по този ред, видно от представените по
делото договори, ищецът е сключвал процесните договори за наем на
общинска земя с ответника.
От представените по делото договори се установява, че ищецът е
участвал в търг, за да получи под наем земите. В този смисъл и по силата на
чл.37и. ал.1 от ЗСПЗЗ за провеждането на търг е приложима нормата на
чл.24а, ал.2 от ЗСПЗЗ. Цитираната норма урежда, обаче отдаването под наем
на земеделски земи от държавния поземлен фонд. като едва в ал.5 на чл.24а от
ЗСПЗЗ е уредбата за отдаването под наем на земеделски земи от общинския
поземлен фонд, какъвто е и настоящия случай.
Наред с процедурата по провеждане на търга и отдаване под наем на
общински земеделски земи е предвидена и норма, облекчаваща положението
7
на наемателя, при наличието на кумулативно изискуеми елементи. Според
чл.24а, ал.9 от ЗСПЗЗ при сключване на договори за наем или аренда по реда
на ал.1 или ал.5 за имоти, които изцяло или частично не попадат в актуалния
към датата на подписване на договора специализиран слой по чл.5. ал.2 от
Наредба № 2 от 17 февруари 2015 г. за критериите за допустимост на
земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ, не
се дължи заплащането на наемна цена, съответно арендно плащане за една
стопанска година от сключване на договора.
Аналогична е разпоредба в чл.37и, ал.15 от ЗСПЗЗ, касаеща наетите
земеделски земи от общинския поземлен фонд. Според тази алинея при
сключване на договори за наем или аренда на пасища, мери и ливади от
държавния и общинския поземлен фонд, които изцяло или частично не
попадат в актуалния към датата на подписване на договора специализиран
слой по чл.5. ал.2 от Наредба № 2 от 17 февруари 2015 г. за критериите за
допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за
плащане на площ, не се дължи заплащане на наемна цена, съответно арендно
плащане за две стопански години от сключването на договора.
Следователно и при двете хипотези и по чл.24а,ал.9 от ЗСПЗЗ и по
чл.37и,ал.15 от ЗСПЗЗ, когато са налице пасища и мери, които изцяло или
частично не попадат в актуалния към датата на подписване на договора
специализиран слой по чл.5. ал.2 от Наредба № 2 от 17 февруари 2015 г. за
критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми
и мерки за плащане на площ, то не следва да се дължи заплащане на наемна
цена, съответно арендно плащане, като разликата е, че в първия случай това
незаплащане на наемна цена, съответно арандно заплащане е една стопанска
година, а във втория случай две.
С оглед на гореизложеното неоснователно се явява възражението на
въззивника, че по отношение на Договор № 26 / 23.07.2018 г.; Договор № 36 /
01.08.2019 г.; Договор № 144 / 03.08.2020 г. и Договор № 50 / 09.08.2021 г.,
сключени по реда на чл.37и, ал.14 от ЗСПЗЗ, е неприложима нормата на
чл.24а, ал.9 от ЗСПЗЗ. Според въззивника разпоредбата била относима само
за земи от държавния поземлен фонд, но не и за тези от общинския, каквито
са процесните.
Това възражение е неоснователно, тъй като от буквалния прочит на
чл.24а, ал.9 от ЗСПЗЗ се установява, че при сключване на договори за наем
или аренда по реда на ал.1 или 5 за имоти, които изцяло или частично не
попадат в актуалния към датата на подписване на договора специализиран
слой по чл.5, ал.2 от Наредба № 2 от 17 февруари 2015 г. за критериите за
допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за
плащане на площ (ДВ, бр. 15 от 2015 г.), не се дължи заплащане на наемна
цена, съответно арендно плащане за една стопанска година от сключването на
договора. Както беше посочено в чл.24а, ал.5 от ЗСПЗЗ се намира уредбата за
отдаване под наем на земи от общинския поземлен фонд.
Аналогичен е и аргументът относно възражението на въззивника за
8
неприложимост на чл.24а, ал.9 по отношение на Договор № 40/ 18.06.2020 г.,
независимо, че договорът е сключен по реда на чл.37и, ал.13 от ЗСПЗЗ, тъй
като по отношение на процедурата за провеждане на търга отново е
приложим чл.24а от ЗСПЗЗ и разпоредбите му касаещи земи от общинския
поземлен фонд.
Следва да се отчете, че нормата на чл.24а, ал.9 от ЗСПЗЗ е от публичния
ред, с която процесните договори трябва да бъдат съобразени, с оглед на това,
че тяхното действие се осланя на разпоредби от ЗСПЗЗ, които препращат към
текста на чл.24а от ЗСПЗЗ.
За пълнота следва да се посочи, че законът не държи сметка за
срочността на договора, а единствено за това дали земите попадат изцяло или
частично извън специализирания слой.
Тези обстоятелства водят до единствения възможен и логичен извод, че
разпоредбите, които задължават наемателя да плаща наем за всяка стопанска
година, без да държат сметка за това дали земята попада изцяло или частично
извън специализирания слой, противоречат на закона, което е порок по
смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД и води до нищожност на клаузата. При
съставяне на договорите за наем Община Б.Д., като принципал на процесните
земеделски земи е следвало да се съобрази с императивните разпоредби на
ЗСПЗЗ, които въвеждат специфики при отдаването под наем на общински
земеделски земи. Очевидно е, че наличието на специален закон, наред е
основополагащият ЗЗД изисква прилагането на специфични изисквания за
валидността на договорите за наем на земеделски общински земи. Хипотезата
при която наемателите са освободени да заплащат наемна цена за първата
стопанска година при определени условия не е предоставена като възможност
за приложението й от Общината, а е императивно правило, въведено от
законодателя, с което въззивника е следвало да се съобрази.
С оглед установяване основателността на исковите претенции основния
релевантен въпрос е дали земите, предмет на процесните договори изцяло или
частично са извън специализирания слой. За тези факти по делото е била
назначена съдебно- агротехническа експертиза, чието заключение не е
оспорено и е прието като компетентно и добросъвестно. В заключението
детайлно, в табличен вид, е изложено процентното съотношение между
площите попадащи в специализирания слой и тези извън него, за всеки един
от имотите, предмет на договорите, към датата на неговото подписване. Не
представлява съществено процесуално нарушение невъзпроизвеждането
дословно на заключението на експертизата, противно на твърдението на
въззивника. Експертното заключение служи да даде яснота на съда по
въпроси, за които се изискват специални знания, въз основа на които той да
вземе мотивирано решение.
В конкретния случай заключението на съдебно-агротехническата
експертиза по несъмнен начин доказва, че всеки един от имотите изцяло или
частично не попадат в актуалния към датата на подписване на договора
специализиран слой, като по този елемент няма възражения от въззивника.
9
Видно от приложеното и неоспорено от страните Заключение на вещото лице,
което е депозирало съдебно-агрономическа експертиза безспорно се
установява, че всички наетите от ищеца общински земи (пасища), предмет на
договорите от 2018г., 2019 г., 2020 г. и два договора от 2021 г., изцяло или
частично не попадат в актуалния към датата на подписване на съответния
договор специализиран слой по чл.5, ал.2 от Наредба № 2 от 17 февруари
2015 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане
по схеми и мерки за плащане на площ.
В този смисъл ищецът е следвало да бъде освободен от заплащане на
наемна цена на земите, предмет на договорите. Не само, че това не се е
случило, но и във всеки един от процесните договори се съдържа изричното
задължение за наемателя да заплати наемна цена в размер на 5 лв./дка за
съответната стопанска година. Това води до извода, че ответната Община
неправомерно е събирала наем.
Съдът счита,че в случая изложената фактическа обстановка попада в
хипотезата на чл.26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
Порокът произтича от това, че в чл.2, ал. 1 от всеки от договорите е
било предвидено изрично задължение на наемателя за заплащане на наемна
цена, което противоречи на чл.24а, ал.9 от ЗСПЗЗ и на чл.37и,ал.15 от ЗСПЗЗ.
Въздигнатото в чл.26, ал.1 от ЗЗД противоречие на закона, като
основание за нищожност на сделките, означава противоречие с норма от
публичен ред на нормативен акт, каквито са чл.24а, ал.9 от ЗСПЗЗ,
чл.37и,ал.15 от ЗСПЗЗ. Основанията за нищожност по чл.26 от ЗЗД се
преценяват към сключването на договора.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че
всички общински земи, предмет на договорите изцяло или частично не са
попадали към специализирания слой, актуален към датата на сключване на
договорите. С оглед на това съдът намира, че е налице нищожност на
договорната клауза, както следва:
-чл.2, ал. 1 и ал.2 от Договор № 26 от 23.07.2018 г. за заплащане на наем в
размер на 5 лв./дка, който наем за стопанската 2018 г./2019 г. се заплаща след
подписването на договора;
-чл.2, ал.1 и ал.2 от Договор № 36 от 01.08.2019 г. за заплащане на наем в
размер на 5 лв./дка, който наем за стопанската 2019 г./2020 г. се заплаща след
подписването на договора;
-чл.2, ал. 1 и ал.2 от Договор № 144 от 03.08.2020 г. за заплащане на наем в
размер на 5 лв./дка за стопанската 2019г./2020 г. или 5229,82 лв.. който наем
се заплаща с подписването на договора;
-чл.2, ал.1 и ал.2 от Договор № 40 от 18.06.2021 г. за заплащане на наем в
размер на 5 лв./дка за стопанската 2021г./2022 г. или 4294,28 лв.. който наем
се заплаща с подписването на договора и
-чл.2. ал.1 и ал.2 от Договор № 50 от 09.08.2021 г. за заплащане на наем в
размер на 5 лв./дка за стопанската 2021г./2022 г. или 1321,27 лв.. който наем
се заплаща с подписването на договора.
10
Съгласно чл.9 от ЗЗД, страните могат свободно да определят
съдържанието на договора, доколкото това съдържание не противоречи на
повелителни норми на закона и на добрите нрави. В настоящия случай
посочените разпоредби категорично противоречат на закона, който гарантира
на ползвателите на земи общинска собственост, че същите не следва да
заплащат наем за срок от една/ две години, ако земите не попадат в
специализирания слой, какъвто е настоящият случай. Тези разпоредби са
приети затова, че при наемането на земя, която не попада в специализирания
слой към подписване на договора, наемателят не може да кандидатства за
получаването на субсидии. Вакантния период от една/ две стопански години
се предоставя на ползвателите, за да може те да предприемат всички
необходими действия за облагородяване на земята.
В разпоредбата на чл.24а. ал.9 от ЗСПЗЗ и чл.37и,ал.15 от ЗСПЗЗ
законодателят не държи сметка какъв е срокът на договора, а за да бъде
освободен наемателя от плащане на наем трябва да е налице едно единствено
условие и то е общинските земи да не попадат изцяло или частично в
специализирания слой, актуален към датата на подписване на договора. Ето
защо обстоятелството, че договорите са сключени за една стопанка година не
е решаващ елемент. Нещо повече, самият законодател в чл.37и, ал.14 от
ЗСПЗЗ е предвидил, че тези договори са със срок една стопанска година.
Въз основа на събраните по делото доказателства правилно и
законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че за С. В. е била налице
хипотезата, в която той е следвало да бъде освободен от заплащане на наемна
цена за първата стопанска година. По делото са налице категорични
доказателства, че това не се е случило, тъй като във всеки един от договорите
в чл.2, ал.1 от тях е налице изрична разпоредба според която наемателят е
задължен да плаща наемна цена в размер на 5 лв./ дка за всяка стопанска
година.
Основателността на главните искове влече след себе си и уважаването
на съединените с тях искове по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД за търсене на
дадената от ищеца сума за наем по процесните договори без основание.
Въззивният съд напълно споделя и доводите, изложено от районният
съд досежно приложението на института на погасителната давност, като
коректно е отчел, че исковете не са погасени по давност, в който смисъл
освен основателни и доказани по размер, се явяват и своевременно предявени.
Водим от гореизложеното съдът счита, че иска с правно основание
чл.26, ал.1 предл. първо се явява основателен и доказан изцяло така както е
предявен.
Съдът счита, че на основание чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД на ищеца
следва да бъдат присъдени търсените частично и дадени от него суми за наем
по процесните договори.
Видно от приложените писмени доказателства, в това число Фактури,
квитанции и финсови бонове, както и от заключението на вещото лице М.К.
безспорно се установява, че ищецът е заплатил по всички Договори
11
уговорената наемна цена. По горното не се спори и от страните по делото.
Нищожността посочена по- горе е абсолютна и не подлежи на саниране. Тя е
изначална, тъй като се касае за противоречие на закона изначално, още при
сключването на договорите. В този смисъл още при сключването на
договорите не е имало основание за заплащане на наем, следователно той е
даден без основание.
Ето защо въззивният съд намира, че решението на районният съд
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. При
постановяването му не са допуснати нарушения на материалния и
процесуалния закони, изводите съответстват на събраните по делото
доказателства.
Правилно са определени и направените разноски пред първата
инстанция с оглед изхода на делото.
Пред въззивната инстанция въззиваемият е направил искане за
присъждане на направените разноски пред въззивната инстанция. С оглед
неоснователността на въззивната жалба следва да бъде уважено това искане,
поради което въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия
направените разноски пред настоящата инстанция, които са общ в размер на
1100 лв. – адвокатски хонорар.
В с.з. е направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение от пълномощника на въззивника. По това искане въззивният
съд намира следното: В настоящото производство са предявени няколко
обективно съединени иска с правно основание чл. 26 ал.1, предл.1 от ЗЗД, вр.
чл. 24а, ал.9 от ЗДПЗЗ и чл.55 ал.1, предл.1 от ЗЗД и при условията на
евентуалност чл. 59 от ЗЗД. Адвокатското възнаграждение в размер на
1100лв. напълно съответства на чл.7 ал.1 т.4 и чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С
оглед на това съдът намира, че направеното възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение е неоснователно.
Водим от горните мотиви, Старозагорския Окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 95 от 31.08.2022г., постановено по гр.д.
№ 1021/2021г. по описа на Районен съд – Чирпан.
ОСЪЖДА ОБЩИНА Б.Д.. ЕИК ***. с адрес: с. Б.Д., ***,
представлявана от И.С.Т. - Кмет, да заплати на С. И. В., ЕГН ********** с
постоянен адрес: гр. Ч., *** сумата 1100лв. /хиляда и сто лева/,
представляваща направените разноски пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните
12
основания по чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13