Присъда по дело №1582/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 7
Дата: 9 април 2021 г.
Съдия: Андон Вълков Вълков
Дело: 20212120201582
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 16 март 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРИСЪДА
№ 7
гр. Бургас , 08.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI СЪСТАВ в публично заседание на осми
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. АНДОНОВА
и прокурора Галина Ненкова Георгиева (РП-Бургас)
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Наказателно дело от
общ характер № 20212120201582 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Й. А. Ч. - ЕГН **********, роден на 12.08.1991г., в
гр.Бургас, българин, български гражданин, неосъждан, с основно образование, неженен,
занимавам се със строителство във фирма „Фомакс“, с адрес гр.Бургас, кв. „Победа“, ул. „В,
за ВИНОВЕН в това, че на 13.10.2020 г., в гр. Бургас, от дом в кв. „Победа“, ул. „Чаталджа“
№ ..., отнел чужди движими вещи, както следва: 1 брой златен пръстен, с около 117 бр.
миниатюрни бели камъчета – цирконий, с тегло 6,19 грама, 14 карата, на стойност 484,25
лв., 1 брой златен медальон с тегло 1,43 грама, 14 карата, на стойност 107,25 лв., всичко на
обща стойност 591,50 лв., от владението на Е. П. С., без нейно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, като деянието представлява маловажен случай и до
приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд откраднатите вещи са
върнати, поради което и на основание чл. 197, т. 2 НК, вр. чл. 194, ал. 3 НК, вр. ал. 1 НК, вр.
чл. 78а, ал. 1 НК, го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност, като му НАЛАГА
административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимия Й. А. Ч., ЕГН
**********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд –
Бургас, сумата от 5 лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
ПРИСЪДАТА може да бъде обжалвана и протестирана в 15-дневен срок от днес
пред Окръжен съд – Бургас.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
1

Съдържание на мотивите Свали мотивите

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 7/08.04.2021 г. по НОХД № 1582/2021 г. по описа на
РС-Бургас, LI наказателен състав.

Производство по делото е образувано по обвинителния акт на Районна прокуратура -
Бургас против подсъдимия Й. А. Ч. с ЕГН **********, с обвинение за това, че на 13.10.2020
г., в гр. Бургас, от дом в кв. „Победа“, ул. „Чаталджа“ № ..., отнел чужди движими вещи,
както следва: 1 брой златен пръстен, с около 117 бр. миниатюрни бели камъчета – цирконий,
с тегло 6,19 грама, 14 карата, на стойност 484,25 лв., 1 брой златен медальон с тегло 1,43
грама, 14 карата, на стойност 107,25 лв., всичко на обща стойност 591,50 лв., от владението
на Е. П. С., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието
представлява маловажен случай – престъпление по чл. 194, ал. 3 НК, вр. ал. 1 от НК.
Пред съда, производството по делото протече по реда на Глава ХХVІІ от НПК, като
при условията на чл. 371, т. 2 НПК подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства
за тези факти.
Прокурорът поддържа обвинението, като пледира за освобождаване от наказателна
отговорност и налагане на административно наказание глоба в минимален размер.
Защитникът на подсъдимия прави искане за освобождаване от наказателна
отговорност и налагане на административно наказание.
Подсъдимият се явява в съдебно заседание. Разбира обвинението. Признава изцяло
изложената фактическа обстановка в обвинителния акт. В последната си дума моли за
налагане на минимално наказание.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК,
намери за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Й. А. Ч. е роден на 12.08.1991 г., в гр. Бургас, български гражданин,
неосъждан, с основно образование, неженен, работи, с адрес: гр. Бургас, кв. Победа, ул.
Владислав 17.
На 13.10.2020 г., през деня, подсъдимият Ч. бил в гр. Бургас, кв. “Победа“, като се
разхождал на ул. “Владислав“. Там се срещнал със св. П М, която търсела някой човек,
който да почисти улуците на покрива на къщата, в която живеела. Двамата се уговорили
подс. Ч. да почисти улуците и тръгнали към дома на св. Мехмед в гр. Бургас, ул. “Чаталджа“
№ .... При пристигането им в къщата била и св. Е. П. С., която живеела в същата къща
заедно с внука на св. Мехмед. Свидетелката Мехмед показала на подсъдимия Ч. улуците на
покрива, които били задръстени с паднали листа. Свидетелката С. и подсъдимият Ч. влезли
заедно в къщата, като св. С. показала на подсъдимия как да се качи на покрива. За целта
трябвало да излезе през прозореца на кухнята и да стъпи на покрива на помощна постройка
на съседите. Оттам по стълба можел да се качи на покрива.
Свидетелката С. отворила прозореца на кухнята и подс. Ч. тръгнал да се качва на
покрива, като казал на св. С. да излезе навън и да застане пред къщата, за да събира листата,
които той щял да извади от улуците. Свидетелката С. излязла на двора, където била и св.
Мехмед, като двете заедно чакали подсъдимия Ч. да се качи на покрива. Вместо да се качи
1
веднага на покрива обаче подс. Ч. влязъл в друга стая на къщата, обособена като спалня.
Отворил гардероба и от намиращата се в него чантичка на св. С. взел нейните бижута – един
златен пръстен с около 117 бр. миниатюрни бели камъчета - цирконий с тегло 6,19 грама, 14
карата, и един златен медальон с тегло 1,43 грама, 14 карата. Това му отнело около десет
минути, което направило впечатление на св. С. и св. Мехмед. Двете започнали да го викат, а
малко след това подс. Ч. се качил на покрива. Той започнал да чисти улуците, като обяснил,
че се бил забавил, тъй като се подхлъзнал и щял да падне при качването си. След като
свършил работата си св. Мехмед му платила около 12-13 лева и подс. Ч. напуснал дома им.
На 20.10.2020 г. подс. Ч. предал с протокол за доброволно предаване откраднатите
бижута, а на 05.11.2020 г., срещу разписка, откраднатите вещи били върнати на св. С..
От изготвената оценителна експертиза се установява, че стойността на всички
откраднати вещи възлиза общо на 591,50 лв.
По доказателствата:
Самопризнанието на подсъдимия Й. А. Ч. относно авторството на деянието напълно
кореспондира със събраните на досъдебното производство доказателства относно тези
факти.
С оглед разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК във вр. чл. 372, ал. 4 НПК, във вр. чл. 371,
т. 2 НПК, настоящият състав счита, че гореизложената фактическа обстановка, изложена в
обстоятелствената част на обвинителния акт, се установява от направеното от подсъдимия
самопризнание, подкрепящо се от събраните на досъдебно производство доказателства, а
именно показанията на свидетелите – П М и Е. П. С.. Същите са обективни, последователни,
безпротиворечиви, логични и допринасят за изясняване на фактите по делото. Показанията
на свидетелите се потвърждават и от дадените от подсъдимия Ч. обяснения на досъдебно
производство, в които подсъдимият признава за извършеното. Фактическата обстановка се
подкрепя и от събраните писмени доказателства - протокол за доброволно предаване,
разписка за върнати вещи, справка за съдимост, както и от оценителната експертиза.
Посочените доказателства допринасят за категоричното установяване на
гореописаната фактическа обстановка. По делото не се събраха доказателства, които да
поставят под съмнение така установените факти.
Предвид разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК първоинстанционнният съд не
осъществи подробен анализ на доказателствата. В случая доколкото всички кредитирани
доказателствени материали са еднопосочни и непротиворечиви, такъв доказателствен
анализ е и безпредметен.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да постанови осъдителна присъда,
съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното
деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението.
С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци от състава на
престъплението по чл. 194, ал. 3 НК, вр. ал. 1 от НК.
Подсъдимият Й. А. Ч. е осъществил изпълнителното деяние на кражбата,
посредством активни действия, като взел от чантичка на св. С. нейните бижута - 1 брой
златен пръстен, с около 117 бр. миниатюрни бели камъчета – цирконий, с тегло 6,19 грама,
2
14 карата, и 1 брой златен медальон с тегло 1,43 грама, 14 карата. След като свършил
работата за която бил извикан подсъдимият напуснал къщата заедно с откраднатите вещи.
По този начин прекъснал фактическата власт на владелеца на вещите, като същевременно
установил своя трайна фактическа власт върху отнетите движими вещи.
Няма спор, че вещите са движими вещи по смисъла на чл. 110, ал. 2 от ЗС, както и че
към датата на инкриминираното деяние същите са били "чужди" за подсъдимия, доколкото
той не е носител на правото на собственост върху тях.
На следващо място настоящият състав намира, че владелецът на вещите не е давал
съгласие на подсъдимия да взима вещите или да се разпорежда с тях. Това е така, доколкото
съгласието на правоимащото лице следва да е дадено ясно и недвусмислено, без да остава
каквото и да е съмнение в неговата воля, а в случая липсва съгласие.
Извършеното престъпление, предвид липсата на вредни последици, стойността на
откраднатите вещи и начина на извършване на кражбата, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид и се
явява "маловажен случай" по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК. Деянието, извършено от
подсъдимия е с по-ниска степен на обществена опасност, тъй като последиците от него са
незначителни – откраднатите вещи са върнати на собственика в рамките на един месец и
подсъдимият е признал вината си. Другият критерий за маловажен случай, утвърден от
съдебната практика е, че предметът на инкриминираното посегателство е в размер на 591,50
лв., т. е., под размера на минималната работна заплата, при МРЗ за страната от 610 лева -
ПМС № 350/19.12.2019 г. /Решение № 667/28.11.2003 г. на ВКС по н. д. № 525/2003 г./.
Поради гореизложените доводи съдът прие, че извършеното от подсъдимия е
престъпление по чл. 194, ал. 3 НК, вр. ал. 1 НК. Съдът намира, че в случая следва да се
отчете и обстоятелството, че до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния
съд, откраднатите вещи са върнати, което бе основание за прилагане на състава на чл. 197, т.
2 НК.
От субективна страна подсъдимият Й. А. Ч. е действал с пряк умисъл, като е имал
намерение противозаконно да присвои чуждите движими вещи, т. е. имал е намерение да си
служи с вещите като техен собственик, като се разпорежда с тях фактически или
юридически в свой или чужд интерес. Подсъдимият е съзнавал, че отнема чужди движими
вещи, които не му се следват по закон, без съгласието на лицето, упражняващо фактическа
власт върху тях. При осъществяване на деянието подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на извършеното и общественоопасните му последици, като е
целял тяхното настъпване.
По изложените съображения съдът призна Й. А. Ч. за виновен в извършване на
престъплението по чл. 197, т. 2 от НК, вр. чл. 194, ал. 3 от НК, вр. ал. 1 от НК.
Съдът намира, че в случая са налице условията на чл. 218б, ал. 2, т. 1 и 2 от НК, които
изключват приложението на разпоредбата на чл. 218б, ал. 1 от НК.
По вида и размера на наказанието:
Съдът взе предвид, че за извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 197, т. 2
НК, вр. чл. 194, ал. 3 НК, вр. ал. 1 от НК, се предвижда наказание пробация или глоба. В
същото време по отношение на подсъдимия Ч. са налице законово предвидените
предпоставки за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по чл. 78а, ал. 1 от НК, а именно: 1. за престъплението се предвижда наказание
лишаване от свобода до три години или друго по-леко наказание; 2. към процесната дата
3
подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е бил освобождаван от
наказателна отговорност по реда на глава VIII, Раздел IV от НК; 3. причинените
съставомерни имуществени вреди са възстановени; 4. престъплението не е извършено
спрямо орган на власт, не е причинена тежка телесна повреда или смърт, деецът не е бил в
пияно състояние или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, не са налице
множество престъпления.
В разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК е предвидено наказание глоба в размер от
хиляда до пет хиляди лева. На подсъдимия следва да бъде наложено административно
наказание глоба в минималния размер, предвиден в чл. 78а, ал. 1 НК, а именно - глоба в
размер на 1000 лева. При определяне и индивидуализиране на наказанието, което е в размер
на минимума - 1000 лв., съдът отчете степента на обществена опасност, както на деянието,
така и на дееца, поради което намира, че така наложената глоба се явява справедлива и
съответна на извършеното. Наказанието глоба в размер на 1000 лева в най-голяма степен би
постигнало целите, заложени в закона и би допринесло за поправяне и превъзпитание на
подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави, като същевременно ще въздейства
предупредително върху него и възпитателно и предупредително върху другите членове на
обществото.
По делото няма веществени доказателства.
На основание чл. 190, ал. 2 НПК за присъдените разноски се издава изпълнителен
лист от първоинстанционния съд, поради което и подсъдимият следва да се осъди да заплати
и сумата от 5 лева по сметка на РС-Бургас за служебно издаване на изпълнителен лист.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4