№ 257
гр. Ямбол, 01.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на пети
май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Весела К. Спасова
при участието на секретаря Т. С.К.
като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело №
20212330102433 по описа за 2021 година
Подадена е искова молба от „Топалов Глобал Спед“ ЕООД- гр. Казанлък,
представлявано от управителя К. С. П., срещу „Транс Русинов – 1“ ЕООД-
гр.Ямбол, представлявано от управителя К. Д. Р.. Ищецът твърди, че между
него и „Кастамону България“ АД е сключен договор за превоз на товари и
спедиция от 01.10.2015 г., по който първият е задължен да действа като
спедитор и да сключва от свое име или от името на възложителя договори за
превоз на товари, да организира изпълнението им и да поема отговорност за
щетите от липси и повреди на превозвания товар. В изпълнение на този
договор ищецът е възложил на ответника от свое име извършването на превоз
с конкретен автомобил на ПДЧ плоскости (пачки) с дата на товарене
04.03.2020 г. В изпълнение на заявката стоката е натоварена и превозена до
получателя „Виденов груп“ ЕООД-Ямбол, за което е съставена
товарителница. Получателят е констатирал повреждане на част от стоката
поради намокряне и е отбелязал в забележка към товарителницата този факт.
Ответникът е уведомен за намокрянето от ищеца и е ангажирал авариен
комисар на „Булгарконтрола“ АД за установяване вида и размера на щетите.
Същите са удостоверени в авариен протокол от 15.04.2020 г. Щетата е
настъпила по време на превоза, поради проникване на атмосферни води в
товарното помещение на автомобила. Ищецът е направил рекламация към
превозвача и го е поканил да заплати стойността на увредената стока. От своя
1
страна ответникът е уведомил застрахователя си, определил частично
обезщетение в размер на 2500 лв., поради наличие на вина на превозвача. С
допълнителна молба ищецът заявява, че сумата не му е преведена.
Собственикът на увредената стока е поискал от ищеца въз основа на
спедиционния договор да му заплати върнатите от получателя и впоследствие
бракувани плоскости. Подписали са споразумение за дължимото обезщетение
в размер на 12490,94 лв., което ищецът е заплатил. Като спедитор, действащ
въз основа на същински спедиционен договор, е станал страна по превозния
договор в качеството на товародател и всички права и задължения по
последната сделка са възникнали за него, вкл. правото на обезщетение за
вредите. Ответникът дължи същото като превозвач в размер на стойността на
увредената стока-12490,94 лв. От съда се иска да постанови решение, с което
да осъди ответника, да заплати на ищеца сумата 12490,94 лв. (съгласно
уточнение на исковата молба, направено с молба от 12.05.2021 г.), ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Претендира се и присъждане на разноските.
В с.з. искът се поддържа от пълномощника. Пояснява, че заявката за
транспорт, приложена към исковата молба, фактически е до „Транс Русинов -
1“, тъй като е налице грешка в записване на фирмата на превозвача, в която е
изпуснато „- 1“, но е посочен конкретният автомобил, с който е извършен
превозът, а именно принадлежащ на „Транс Русинов -1“. В издадената от
ответното дружество фактура също е вписана тази заявка.
В срока за отговор ответникът оспорва иска като неоснователен. Не
оспорва сключването на договор с ищеца за описаната в исковата молба
превозна услуга, както и навлажняването на стоката по време на превоза;
уведомяването от ответника на авариен комисар на „Булгарконтрола“ АД за
установяване вида и размера на щетите и издаването на авариен протокол от
15.04.2020 г.; наличието на трайни търговски отношения между ищеца и
„Кастамону България“ АД. Възраженията си основава на фактите, че ищецът
не е материалноправно легитимиран да иска обезщетение, тъй като не е
страна по превозния договор, а такъв съгласно товарителницата е „Кастамону
България“ АД; като спедитор по несъщински спедиционен договор е действал
от името на своя доверител и правата и задълженията по превозния договор
не са възникнали и за спедитора. Направено е и възражение за погасяване на
предявения иск по давност поради изтичане на специалния едногодишен
2
давностен срок, предвиден в чл. 378 ТЗ и чл. 76 ЗАвтП. Според ответника
срокът не е бил спрян в хипотезата на чл. 77 ЗАвтП, тъй като не е била
депозирана рекламация по надлежен ред и в срока по чл. 73-74 ЗАвтП.
Писмото от ищеца е адресирано до друго дружество, различно от ответното,
което не може да носи отговорност като превозвач. Оспорва размера на
щетата като недоказан, определен единствено в частни документи,
непритежаващи материална доказателствена сила. Възразява и за наличие на
възможност стоката допълнително да се е увредила от неправилно
съхранение в периода от разтоварването до прегледа й от комисаря. Освен
това не е била опакована от изпращача с опаковъчно фолио и това е създало
предпоставки за намокрянето й в дъждовното време при товаренето. Изтъква
се и факта на бракуване на стоката от изпращача по-късно с протокол от
15.07.2020 г., за който няма данни да е осчетоводен. Сочи се и че ищецът и
изпращачът са се споразумели за прехвърляне на първия на бракуваната стока
с фактура на стойност 1% от стойността на обезщетението. Според ответника
е следвало да се приспадне от последното стойността на тази стока, за да не
се обогати неоснователно собственикът й. Освен това споразумението се
основава на друг договор, а не на посочения в исковата молба. Счита още, че
определеното застрахователно обезщетение следва да се приспадне от
претендираното от ищеца. Оспорено е и плащането от ищеца на
обезщетението на изпращача. В с.з. ответната страна заявява, че не оспорва
наличието на валежи при товарене на стоката, осъществяване на транспорта и
разтоварването, като за пръв път заявява, че „Транс Русинов“ ЕООД, на
когото е представена заявката, е възложило транспорта на „Транс Русинов –
1“ЕООД, тъй като първото дружество няма валиден лиценз за превоз. Затова
фактурата е издадена от „Транс Русинов -1“.
Третото лице помагач на ответника ЗК „Лев инс” АД – гр.София, чрез
адв. В., намира иска за неоснователен. Оспорва иска и като недопустим, но не
излага конкретни доводи за недопустимост. Твърди липсата на основания за
възникване на отговорност на застрахователя за превоза и настъпилата вреда,
т. к. товарното помещение е било негодно за превоз за конкретните
атмосферни условия- брезентът е бил компрометиран и с увреждането му
дружеството-превозвач е било добре запознато.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
3
По делото са представени договори за превоз на товари и спедиция от
01.10.2015 г. и от 24.02.2016г. между „Кастамону България“ АД и „Топалов
Глобал Спед“ ЕООД, с идентично съдържание, с които ищецът е поел
задължения, както на превозвач, така и да действа като спедитор и да сключва
от свое име или от името на възложителя договори за превоз на товари, да
изпълни или да организира изпълнението на договорните услуги и поема
отговорност за щетите от липси и повреди на превозвания товар. В чл. 4
изпълнителят е поел задължение транспорните средства, използвани от
превозвача да бъдат задължително оборудвани със здрав брезент, а ако
извършва спедиционна услуга, да осигури извършването на транспорта от
превозни средства, отговарящи на това изискване. В чл. 7 т.15 е поел
задължението да отговаря за повредите, освен ако произтичат от
непреодолима сила и е положил всички усилия за предотвратяването,
избагването или минимизирането на вредите. Договорите са сключени за срок
от една година и подлежат на изменение с писмено взаимно съгласие.
Ищецът е подал заявка за транспорт № *** г. до „Транс Русинов“ ЕООД,
съдържаща регистрационни номер на автомобил - ***, името на водача му И.
М., датата на товарене 04.03.2020 г., описание на товара ПДЧ пачки, 24 т,
товарен пункт „Кастамону България“ АД- с. Г., разтоварен пункт –гр.Я. и др.
В Допълнителни условия е отразено задължението на превозвача да отговаря
за съхранението на товара с грижата на добър търговец от момента на
натоварването му до окончателното му предаване, както и отговаря за
повреждането му, освен ако докаже, че вредата се дължи на непреодолима
сила или на недостатъци в опаковката, за което превозвачът е предупредил
възложителя.
Ответникът „Транс Русинов – 1“ ЕООД не оспорва, че водачът на
автомобила е негов служител. Представил е по делото Заявка-договор за
автомбилен превоз на товари с дата 02.03.2020 г. от „Транс Русинов“ ЕООД
до „Транс Русинов – 1“ ЕООД, оспорена от ищеца като несъставена на
записаната дата.
„Транс Русинов – 1“ ЕООД е издало Фактура № *** от 05.03.2020г. с
получател „Топалов Глобал Спед“ ЕООД. Записано е, че се отнася до
транспортна услуга съгласно Заявка-договор за транспорт № *** г. / с. Г.–
гр.Я./.
4
Според Товарителница № *** от 04.03.2020 г. с превозвач „Транс
Русинов – 1“ ЕООД, изпращач „Кастамону България“ АД и получател
„Виденов“-Ямбол, натоварването в с. Г. е извършено на 04.03.2020 г. на
товара ПДЧ пачки-10, тегло - 23920, на автомобил със същия рег.№ ***,
както в заявката за транспорт. Посочено е, че шофьор на същия е И. Г. М.. За
дата на разтоварване е записана 05.03.2020 г. в гр.Ямбол. Отразено е, че 7 бр.
от пачките с ЛПДЧ са мокри по краищата, като е положен подпис на р-л РО
при „Виденов груп“ ЕООД с дата 05.03.2020 г.
За стоката е съставена Спецификация за продажба на готова продукция
№ *** от 04.03.2020 г., подписана от „Кастамону България“ АД и „Виденов
груп“ ЕООД- клиент по фактура: ***. В кантарна бележка №*** г., издадена
от „Кастамону България"АД също е посочен номер на ПС ***, име на водача -
И. М., превозвач - „Топалов Глобал Спед"ЕООД, товар - ПДЧ, както и нетно
количество на товара - 23 920 кг. По фактура № *** г., издадена от
„Кастамону България"АД на „Виденов груп" ЕООД с основание „ЛПДЧ
********** *** Дъб Светла Соно 1К", 340 бр. с ед. цена 45,48 лв., с обща
данъчна основа - 15 463,20 лв ДДС - 3 092,64 лв., общата стойност е 18
.,
555,84 лв..
В Декларация за приемане от 04.03.2020 г., издадена от „Кастамону
България"АД, е вписана забележка на 05.03.2020 г. от служител на „Виденов
груп" ЕООД –А. Д.-ръководител РО, че „7 броя пачки по 34 бр. листа/пач. са
мокри по краищата. Брезентът на ремаркето е повреден и от няколко места
капе вода във вътрешността му."
В справка от Национален институт по метеорология и хидрология № ***
от 07.01.2022г., съдържаща информация за падналите валежи за периода от
04.03.2020г. до 05.03.2020г. при маршрут с. Г. – гр.Я. са посочени валежи от
дъжд само на 05.03.2020 г., които в района на м.ст. гр.Я. са с количество
около 4 мм(л/м2).
Ответникът е представил Уведомително писмо изх.№*** г. от ищеца до
„Транс Русинов "ЕООД, Я. Р., с приложен снимков материал. В писмото се
сочи, че вследствие на настъпило събитие на 05.03.2020 г. са възникнали щети
на стока, превозвана от автомобил на дружеството- с номер на влекача *** и
на ремаркето ***. Намокрени са по време на транспортиране пачки с листове
ПДЧ, като допълнително ще се подаде уведомление за точния размер на
5
щетите. Приложена е също Претенция изх.№ *** г., в която се сочи, че
размерът на материалната щета е 10 824,24 лв. без ДДС, като е направено
искане за плащане по посочената банкова сметка, за да бъдат уредени всички
финансови спорове относно транспорта. Към отговора на исковата молба е
приложено и копие на две писма по електронна поща от името на ищеца,
изпратени от И. И. до transrusinov@abv.bg, с дата 09.03.2020 г. и 10.03.2020 г.
В първото се напомня за направената „рекламация за намокрена стока във
фирма Виденов“, претенция за общо 238 бр. пачки. Приложени са „документи
и снимки от доставката“. С второто писмо е съобщено,че от фирма Виденов
са потвърдили като дата на посещение 11.03.2020 г. с посочени работно време
на склада и лице за контакт.
Не е спорно, че по заявка на ответника от 10.03.2020 г. е издаден Авариен
протокол № *** от 15.04.2020 г. на „Булгарконтрола“ АД, съставен от
авариен комисар. Посочено е, че датата на огледа е 11.03.2020 г., мястото-
склад на „Виденов груп" ЕООД, брой на разтоварените опаковки-10 бр.
пачки, съдържащи 340 бр. плоскости ЛПДЧ Дъб Светла сонома. В „Резултат
от огледа“ е отразено, че 238 бр. плоскости са негодни за влагане в
поризводството. В протокола е записано, че изчисленото по Спецификация за
продажба на готова продукция № *** г. бруто тегло на негодния товар е 15
841,28 кг.; изчислената по фактура № *** г., издадена от „Кастамону
България"АД, стойност на негодните 238 броя плоскости е 10 824,24 лв. без
ДДС. Копие от аварийния протокол се намира в преписка по щета № *** г. на
ЗК“Лев Инс" АД, идентичен с представения от ответника дубликат на
протокола.
По делото е представено Споразумение за извънсъдебно уреждане на
щета, възникнала при осъществяване на транспортна услуга, сключено на
25.02.2021 г. между „Кастамону България"АД и „Топалов Глобал Спед"
ЕООД, според което дружествата са страни по Договор за превоз на товар и
спедиция от 24.02.2016г., в изпълнение на който е подадена заявка за
транспорт от 02.03.2020 г. до ищеца, а той от своя страна е възложил на
ответника извършването на превоза с автомобил № ***, с дата на товарене
04.03.2020 г., която е и срок на доставката на стоката. В т.6 е посочено, че въз
основа на констатациите на аварийния комисар, „Кастамону България"АД е
съставило Протокол за бракуване на материални запаси № 8/15.07.2020 г., с
който се установяват вида и количеството на бракуваната стока, в резултат на
6
настъпилата по време на превоза щета. Загубата на „Кастамону България"АД
възлиза на 12 490,94 лв.. Според т.7 повредената стока се намира в склад на
„Топалов Глобал Спед"ЕООД на отговорно пазене. Страните са се
споразумели, ищецът да заплати на „Кастамону България"АД обезщетение в
размер на 12 490,94 лв., представляващо стойността на повредения товар - 238
бр. плоскости, описани подробно в Протокола за бракуване на материални
запаси. Уговорено е, плащането на обезщетението да се извърши по банков
път. Налице е клауза за прехвърляне на бракуваната стока от „Кастамону
България"АД на „Топалов Глобал Спед"ЕООД с фактура на стойност 1% от
стойността на обезщетението. Постигнато е споразумение, че ищецът има
право да претендира от превозвача „Транс Русинов 1"ЕООД от свое име и за
своя сметка заплащане на обезщетение за неизпълнение на задълженията на
превозвача по превозния договор.
Представено е платежно нареждане с уникален регистрационен номер
*** от 11.03.2021 г., за преведена сума в размер на 12 490,94 лв. по сметка на
„Кастамону България"АД в „Инг банк“-гр.София, с основание „обезщетение
по споразумение от 25.02.2021, товарителница ***". Наредител на сумата е
ищецът.
Образувана е преписка по щета № *** г. на ЗК“Лев Инс" АД по Искане за
оценка на щети по застраховка от 09.03.2020 г., подадено от ответника. В
искането е посочено настъпило застрахователно събитие на 05.03.2020 г. на
застрахован обект „ЛПДЧ ********** *** Дъб Светла Соно 1К", както и че
шофьорът на ответника И. М. не е виновен. Приложението съдържа
Товарителница № ***, Спецификация за товара. В преписката се намират и
гореописаните Декларация за приемане, Спецификация за продажба на готова
продукция № *** от 04.03.2020 г., кантарна бележка. В отговор от ЗК“Лев
Инс" изх.№ *** г. до „Транс Русинов -1“ ЕООД, във връзка с възражение
относно получен отказ по щетата по застраховка „Отговорност на
превозвача", е посочено, че на основание Раздел V „Общи изключения от
сключения между страните застрахователен договор“ застрахователят може
да откаже частично или пълно изплащане на застрахователното обезщетение.
В потвърждение на лоялното си отношение към клиентите си,
застрахователят ще изплати частично обезщетение в размер на 2 500 лв. по
представена от дружеството банкова сметка. По делото представителт на
застрахователя заявява (в с.з. на 10.04.2023 г.), че не е изплатено обезщетение
7
на ищеца. В преписката се намират Писмени обяснения от И. М. до ЗК „Лев
Инс“, дадени във връзка с щета *** г., в които се сочи, че лицето е водач на
товарния автомобил, извършил превоза и няма вина за намокрянето на
стоката, а причината за това е товарене и разтоварване при валежи от дъжд.
В с.з. свидетелят М. – работил при „Транс Русинов“ в периода 04.03.2020
г.-05.03.2020 г.- сочи, че не е написал и подписал тези обяснения. При
товаренето в с.Д. е превалявало леко и работникът се е съобразявал с това,
като е изчаквал преваляванията и е товарел при спирането им. Свидетелят е
поставил обезопасителните колани на стоката и е констатирал, че е в
нормално състояние. Не я е проверявал по време на превоза, при който е
валял дъжд. Доколкото си спомня, в петък е натоварил и на другия ден е
трябвало да разтовари във „Виденов“. Тъй като не е бил работен ден, се е
прибрал в базата на дружеството-превозвач и в понеделник е станало
разтоварването. През времето на престоя на товарния автомобил е имало
валежи от дъжд. При самото разтоварване е установено, че върху пачките в
ремаркето се е събрала дъждовна вода-локва. Товарителница № *** от
04.03.2020 г., намираща се на лист 16 от делото е попълнена от свидетеля на
индиго и съдържа два негови подписа. Написаното най-отдолу относно
състоянието на стоката е от служителя на „Виденов груп“, който я е приел и я
е снимал. Той е накарал водача да се подпише до неговия текст. Декларация
за приемане на лист 19 от делото не съдържа подпис на свидетеля. Водата
върху стоката е в резултат от това, че брезентът на автомобила е бил в
„окаяно състояние“ - стар и прогнил навсякъде - и в предната и в задната
част. Напуквал се е във времето при свиване и разгъване на щората.
Вследствие на напукването влиза вода. Камионът е стоял до разтоварването в
базата на открито -в паркинг. Свидетелят не е оглеждал товара, в какво
състояние е пристигнал. При разтоварването е видял, че не е в същото
състояние, както при натоварването. Свидетелят е съобщавал много пъти за
състоянието на брезента на ръководството - на Р. (който е „шефът“), тъй като
е имал проблеми и в други случаи. Правени са неефективни опити да се лепи
брезентът. Свидетелят не помни, дали това е ремаркето при процесния
превоз. Не е посочил на „Кастамону България“, че брезентът е с множество
дупки и не е правена проверка на ремаркето за неговата здравина. Не е
разговарял за брезента и при разтоварването и не му е правен оглед, а само на
стоката, върху която е имало локва, потекла надолу.
8
Свид. Д. –*** във „Виденов Груп“ ЕООД към март 2020 г., понастоящем
„риск мениджър“ към същото, преобразувано във „Ви Джи Глобал“ ЕАД-
дава показания, че той е написал в Декларация за приемане текста: „При
разтоварване в гр. Я. в база на „Виденов груп“ ЕООД 7 броя пачки по 34 броя
листа ПДЧ са мокри по краищата. Брезентът на ремаркето е повреден и от
няколко места капе вода във вътрешността му". Св. не е виждал Авариен
протокол № ***. В товарителницата е написал текста: „7 броя от пачките с
ЛПДЧ са мокри по краищата. Всяка пачка съдържа 34 броя листа ЛПДЧ - дъб
светла сонома“. Помни, че на 5 март сутринта е пристигнал камион,
натоварен предния ден с 10 пачки ламинирано ПДЧ -дъб сонома. На
територията на предприятието не се допускат външни лица преди работно
време, с начало 8 часа сутринта. При отваряне на страничната щора на
ремаркето колеги на свидетеля са установили, че пачките са мокри, имат
мокри краища, след което са го уведомили и той на място е установил това.
Преди разтоварването и по време на разтоварването е направил снимки.
Според свидетеля ламинирано ПДЧ, което намокрено, е негодно за употреба,
тъй като листите проявяват различни дефекти впоследствие. Изпращачът на
стоката „Кастамону“ е бил уведомен, като искането към него е било, пачките
да бъдат заменени- 7 броя с различна по степен влажност, оставени на
съхранение при получателя. В момента на разтоварването не е валял дъжд, за
което свидетелят е категоричен. Предния ден е имало обилен дъжд и
сутринта е било мокро. Свидетелят е видял, че още падат капки от брезента,
но не е констатирал, откъде точно. В задната част на ремаркето течът е бил
по-голям. В най-задната част, където са вратите, подът е бил „чисто мокър“.
При разтоварването е видял, че на най-горните пачки, покрити с картон, има
още вода. След разтоварването мокрите ПДЧ са съхранявани в склад на
получателя доста време- повече от 2 месеца. Ламинираното ПДЧ се съхранява
в специални сухи помещения, където се поддържа постоянна температура,
защото както влагата, така и температурата оказват влияние на обработката на
ПДЧ. Свидетелят е присъствал на огледа на аварийния комисар (посещавал и
друг път предприятието).
Св.Т. И. - изготвила авариен протокол № *** в качеството на експерт към
„Булгарконтрола“ –сочи, че се е позовала на направеното замерване на
влажността от „технолози“ на „Виденов груп“. Видяла е камион, с дървени
9
пачки по документи, за които счита, че не е компетентна да прецени, какво
точно представляват. Нарича ги дървени ПДЧ, от които се правят мебели. От
описа в документите е установила, че е „дъб Сонома“ и че са мокри. След
разтоварването на пачките се е виждало, че има влажни. По време на огледа е
установила превозното средство, с което са транспортирани тези пачки, но не
го е оглеждала. Не е сигурна в това поради изтеклото време. Сочи, че е
направила снимки, които са качени на диск – на пачките от дървения
материал на камиона. Не помни, дали снимките са правени преди да се
разтовари, тъй като не е единичен случай на такова посещение във „Виденов
груп“. Имало е подобни ситуации и свидетелката заявява, че не може да каже,
в случая точно как е било. При огледа в с.з. на снимковия материал от диска,
приложен по делото с аварийния протокол-дубликат сочи, че не всички
снимки са правени от нея. На тях се вижда, че е валяло и е мокро навън- на
снимката с неразтоварен камион на влажен асфалт. Заявява, че не помни, дали
е виждала и снимала натоварен камион с пачките вътре или е посетила
мястото, след като са го разтоварили. Сочи, че дадените заключения в
аварийните протоколи никога не са 100 процента категорични. В случая не
може да каже, дали е стигнала до извода за механизма на намокряне по
собствени наблюдения или по твърдение на представител на дружеството.
Сочи, че винаги се събира информация, говори се с шофьора на място. Не
помни, дали е видяла водача на процесния камион. Заявава, че изводите,
които тогава е направила, най-вероятно съответстват на действителното
положение. В случая е взела под внимание забележката, която служител на
„Виденов“ е вписал в ЧМР. Написала е в протокола, че щетата е настъпила по
време на транспорта на стоката, преди предаване на получателя, което
предполага, че е установила от думите на шофьора, че е натоварил суха стока,
и от огледа на място, при който е видяла, че е мокра. Относно
компетентността по процесния случай да оцени щетите сочи, че е на база
фактурата –от нея се определя стойността и от „технолог“ на „Виденов“,
направил измервания на влагата и обяснил, че с тези параметри стоката не
става за влагане в производството. Свидетелката не е специалист по
материали за производство на мебели или автомобилен транспорт, а има
специалност „икономика“ и „технология на храните“. Протоколът е
съгласуван с юрист в „Булгарконтрола“.
Вещото лице П. по автотехническата експертиза сочи, че конкретният тип
10
ремарке, ако е изправно, позволява превозване на товари, ако брезентът е
здрав. Направило е оглед и по данни от представител на ответника Я. Р. е
приело, че брезентът е същият, който е бил към момента на настъпване
процесното събитие. Не е установило нарушено покритие, увреждания по
повърхността на брезента, поради което не намира причинно-следствена
връзка с вредите. В заключението се изтъква, че макар да има твърдения на
представителя на получателя на стоката, че по стените на брезента е имало
следи от стичане на вода, но същите участъци не са заснети на приложените
по делото снимки. Стича, че принципно е възможно щетата да настъпи при
разтоварването или при товаренето (по-вероятно е второто), но не и по време
на превозване на товара. Ако брезентът е бил компроментиран в горната си
част, откъдето се е стичала вода, при движение на ремаркето навлизащата
вода през дупки се завихря и следва да има пръски по цялата повърхност на
хартията, която е покривала пачките отгоре, докато видно от снимките,
приложени към материалите по делото, следите от вода по хартията върху
пачките са много концентрирани. Следователно намокрянето не е станало по
време на превозване, иначе всичко е щяло да бъде мокро. Не е необходим
непосредствен оглед от в.л. на стоката за изготвяне на експертизата, такъв не
е правен, тъй като още при посещението на аварийния комисар 5 дни след
констатиране от „Виденов груп“ на щетата, видно от снимките, има разлика в
изгледа на стоката. Механизмът на увреждане може да настъпи по начина,
описан в протокола на аварийния комисар, но предвид разпита му като
свидетел, сочещ, че са ползвани данни от други лица, без непосредствен
оглед на брезента, то няма данни да е настъпил по този начин. В.л. заявява, че
е възможно да се смени брезентът след превоза, т.к. не е трайно прикрепен.
При огледа няма как да се установи, кога е сложен на ремаркето.
Вещото лице Д. е дало заключение относно стойността на щетите по
документи –по данни от издадената от „Кастамону България"АД на „Виденов
Груп" ЕООД фактура № *** г., според която единичната цена без ДДС на 1
брой „ЛПДЧ ********** *** Дъб Светла Соно 1К" е 45,48 лв., Стойността на
238 бр. плоскости, негодни за влагане в производството, е 12 989,09 лв. с
ДДС. При проверката при „Кастамону България" АД в.л. е установило, че при
изготвяне на Споразумението от 25.02.2021 г. е взета предвид пазарната
стойност на увредените 238 бр. плоскости, тъй като същите са негодни за
продажба. Тъй като са бракувани, дължимият ДДС е начислен върху
11
себестойността им, а не върху продажната цена. Това е причината да се
получава разлика между изчислената пазарна цена, въз основа на фактура №
*** г., и стойността, определена в Споразумението от 25.02.2021 г.
Последната е изплатена от „Топалов Глобал Спед"ЕООД на „Кастамону
България"АД на 11.03.2021 г. В.л. заявява в с.з., че не може да определи
стойността на щетите въз основа на оглед на стоката. Пазарната стойност
включва ДДС в размер на 20% . Самата себестойност за дружеството е
търговска тайна. В протокола за брак същата не се вижда.
Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:
Предявен e иск с правно основание чл. 373 ТЗ вр. чл. 67 ЗАвтП.
Чл. 373 ал.1 урежда отговорността на превозвача за изгубването,
погиването или повреждането на товара, освен ако вредата се дължи на
непреодолима сила, на качествата на товара или на явно неподходяща
опаковка, ако товародателят е дал съгласие по реда на чл. 370, ал. 3. Според
последната алинея, когато опаковката е явно неподходяща, превозвачът може
да приеме товара, ако товародателят заяви писмено, че вредите, които биха
настъпили, са за негова сметка.
Съгласно чл. 368 ал.1 от ТЗ превозвачът е длъжен да извърши превоза в
определения срок, да пази товара от приемането до предаването му, да
уведоми получателя за пристигането на товара и да му го предаде в
местоназначението.
В срока за отговор ответникът не е оспорил сключването на договор между
ищеца и него. Оспорването в съдебно заседание е свързано с твърдението на
нов факт извън преклузивния срок за отговор, а именно, че договорът е
сключен с дружеството „Транс Русинов“ ЕООД, което е възложило на „Транс
Русинов – 1“ ЕООД извършването на превоза. С оглед изтичането на
преклузивния срок това твърдение е недопустимо. За доказването му е
представена Заявка-договор за автомбилен превоз на товари с дата 02.03.2020
г. от „Транс Русинов“ ЕООД до „Транс Русинов – 1“ ЕООД, оспорена от
ищеца като несъставена на записаната дата. Касае се за частен документ,
който по принцип няма достоверна дата за трети лица по смисъла на чл.181
ал.1 от ГПК. В случая няма данни от типа на изброените в разпоредбата, от
които да се установи по безспорен начин предхождащото съставяне на
документа (преди датата на съдебното заседание). Поради това оспорването
12
от ищеца е основателно и може да се приеме, че документът е съставен за
целите на процеса.
Освен това ответникът е издал Фактура № *** от 05.03.2020 г. с получател
„Топалов Глобал Спед“ ЕООД. Записано е, че се отнася до транспортна
услуга съгласно Заявка-договор за транспорт № *** г. /с. Г.–гр.Я./. Т.е.
удостоверил е правоотношение между двете страни. Съществуването на
такова не е било спорно, доколкото и в последващите си действия ответникът
го е потвърждавал, ангажирайки изготвянето на авариен протокол от
аварийния комисар, сезирайки застрахователя си за щетите по време на
превоза. Тъй като за действителността на търговска сделка не се изисква
форма извън изрично уредените в закона случаи, доказването й може да става
с всички допустими доказателствени средства, като сключването й може да
стане и с конклудентни действия. Както сам сочи ответникът, дружеството
„Транс Русинов“ ЕООД няма валиден лиценз за автомобилен превоз, за да
бъде страна по договор за такъв. Заявката е приета и изпълнена от ответника,
който е страна по договора. В самата заявка не е посочен ЕИК на
изпълнителя, за да се свърже същата с друго дружество.
Относно материалноправната легитимация на ищеца да претендира
процесното вземане съдът приема следното:
Съгласно чл. 361 ал.1 от ТЗ, със спедиционния договор спедиторът се
задължава срещу възнаграждение да сключи от свое име за сметка на
доверителя договор за превоз на товар. Нормата урежда сщинския
спедиционен договор, при който спедиторът сключва от свое име превозен
договор.
По делото не се спори относно съществуването на трайни търговски
отношения, вкл. наличието на спедиционен договор между ищеца и
„Кастамону България"АД. Представените по делото писмени съглашения
между тях представляват смесен договор, т.к. съдържат клаузи на различни
договори- договор за превоз на товари при поето задължение за лично
извършване на транспортна услуга от ищеца, същински и несъщински
спедиционен договори- да сключва от свое име или съответно от името на
възложителя договори за превоз на товари. Доколкото в процесния случай
ищецът е действал от свое име при възлагане на превоза на ответника, налице
е същински спедиционен договор относно конкретния товар –ПДЧ
13
плоскости. В представената заявка за транспот ищецът е възложил
извършването на услугата от свое име, посочвайки само себе си за
възложител, а не от името на доверителя си. Поради това е страна по
превозния договор и има правата по него, вкл. да претендира обезщетение за
вредите от неточно изпълнение. Посочването като изпращач в
товарителницата на „Кастамону България"АД не означава, че той е страна по
превозния договор. В този смисъл е трайната практика на ВКС (Решение №
38 от 02.03.2017 г. по гр. д. № 60030/2016 г., г. к., ІV г. о. на ВКС, Решение №
98 от 22.07.2022 г. по т. д. № 904/2021 г., т. к., І т. о. на ВКС, в които е прието,
че когато договорът за превоз е сключен от спедитор, страни по него са
спедиторът (който действа от свое име) и превозвачът независимо от това,
кой е посочен в товарителницата като изпращач). Поради това възраженията
на ответника относно вида на спедиционния договор и страните по превозния
са неоснователни. Тъй като товарът не е бил предаден на спедитора, той не е
посочен като изпращач в товарителницата. Самият закон- чл.57 от Закона за
автомобилните превози- допуска различни субекти да извършат
натоварването в зависимост от постигнатите договорки (според разпоредбата
натоварването и разтоварването се извършват от изпращача, получателя или
спедитора, освен ако е уговорено друго). Освен това съгласно чл. 51 ал.1 от
ЗАвтП товарителницата, която съгласно чл. 50 има само доказателствено
значение, а не и значение относно формата за действителност на договора за
превоз, се изготвя в три оригинални екземпляра, подписани и подпечатани от
изпращача и от превозвача. В случая спедиторът не е участвал в
натоварването и в издаването на товарителницата.
Съдът намира, че следва да бъде ангажирана отговорността на превозвача.
Съгласно чл. 67 от ЗАвтП, превозвачът отговаря за пълната или частичната
липса или повреда на товара от момента на приемането му за превоз до
получаването му, както и за забава при доставянето му.
По делото не е било спорно, че е настъпило увреждане на 238 бр. ЛПДЧ
преди предаването им на получателя. С оглед на настъпването на
застрахователното събитие ответникът е сезирал своя застраховател, възразил
е срещу първоначалниая му отказ за пълна обезвреда, както и е инициирал
издаването на аварийния протокол, който не е оспорвал.
От събраните доказателства по делото се установи, че превозът е бил
14
осъществен от товарен автомобил с неизправен брезент, напукан и пропускащ
дъждовна вода във вътрешността на товарното помещение. В този смисъл са
показанията на свидетелите очевидци- водачът на автомобила св. М. и
служител на получателя на стоката св.Д., удостоверили с подписа си в
товарителницата вида на увреждането на стоката. Макар показанията на св.М.
да са неточни относно продължителността на престоя на автомобила в базата
на ответника, обяснимо с отдалеченосттта във времето на събитието,
недвусмислено е установено, че по време на престоя през нощта срещу датата
на разтоварването на 05.03.2020 г. е имало обилни валежи. В справката от
Националния институт по метеорология и хидрология са посочени валежи от
дъжд на 05.03.2020 г., които в района на м.ст. гр.Я. са с количество около 4
мм(л/м2). Документът не удостоверява часа на валежите, който може да бъде
и в интервала от 00:00 ч. до началото на работното време на „Виденов груп“,
посочено от св. Д.. От значение е това, че при започване на разтоварването
върху стоката е имало голямо количество вода, възприето от водача на
товарния автомобил като локва. Получателят е възразил срещу състоянието
на стоката като негодна за влагане в производството, което е установил чрез
измерване на влажността й. В Декларация за приемане от 04.03.2020 г.,
издадена от „Кастамону България"АД, е вписал забележка на датата на
разтоварване 05.03.2020 г., че „7 броя пачки по 34 бр. листа/пач. са мокри по
краищата. Брезентът на ремаркето е повреден и от няколко места капе вода
във вътрешността му." Гласните доказателства категорично сочат и че при
разтоварването не е имало валеж. От показанията на св.Д. се установи, че
стоката е прибрана в склад, пригоден за подходящо съхранение на
материалите за производството. Последното се потвърждава и от
заключението на вещото лице П., констатирало въз основа на направените
снимки от аварийния комисар, че след престоя в слада плоскостите са
изсъхнали, поради което не е направило оглед на същите, за да установи
механизма на увреждането им. От изложеното следва да се приемат
възраженията на ответника за увреждане на стоката след разтоварването й за
недоказани и неоснователни.
Що се отнася до заключението на техническата експертиза, вещото лице е
направило оглед на брезент, за който му е било съобщено от представител на
ответника, че е същият, с който е извършен превоза. Тези данни обаче
противоречат на показанията на свидетелите, особено на тези на св.М., който
15
категорично заявява, че брезентът е бил напукан, пропускал е вода и сняг,
при което е настъпвало увреждане на превозвани товари нееднократно.
Самият свидетел е уведомявал ръководството за това, но опитите за лепене на
покритието са били неуспешни. Вещото лице пояснява, че е възможно да се
смени брезентът след превоза, т.к. не е трайно прикрепен. При огледа за
експертизата няма как да установи, кога е сложен на ремаркето. Т.е. допуска
възможността да е огледал брезент, поставен по-късно. Изводите на експерта
за механизма на увреждането почиват на предположения въз основа на
състоянието на превозената стока. Доколкото увреждането й не е равномерно,
приема, че не е настъпило по време на превоза, а преди или след това. От
показанията на св. М. обаче се установи, че при товаренето стоката не е била
намокрена, тъй като товарещият се е съобразявал с преваляванията, които не
са били постоянни, и е пристъпвал към работа при спирането им. Свидетелят
е огледал стоката при поставянето на коланите след натоварването и е
категоричен, че е била в нормално състяние. Както се посочи, обилното
намокряне е настъпило по време на престоя на товара в автомобила.Тъй като
предположенията на вещото лице не се потвърждават от гласните
доказателства на свидетелите очевидци, не следва да се кредитират в тази им
част. Св. Т. И. - изготвила авариен протокол № *** в качеството на експерт
към „Булгарконтрола“- не е очевидец към релевантните моменти на товарене
и разтоварване, а е направила констатации въз основа на данни от други лица.
Тя не си спомня обстоятелствата към датата на посещението й в обекта на
получателя на стоката, поради което не може да даде конкретни показания.
Освен това заявява, че не притежава квалификация за преценка на
обстоятелствата и изводите й в аварийния протокол за настъпване на
увреждането по време на извършване на превоза почиват на предположение.
Не е оглеждала превозното средство, с което са транспортирани пачките. С
оглед на така дадените показания следва да се приеме, че не е установен
категорично удостоверения в аварийния протокол механизъм на увреждане.
Неоснователни са възраженията на превозвача, че не следва да отговаря за
вредите, тъй като опаковката на стоките не е била подходяща. Както се
посочи, съгласно чл. 373 ал.1 отговорността на превозвача се изключва, ако
вредата се дължи на явно неподходяща опаковка, и ако товародателят е дал
съгласие по реда на чл. 370, ал. 3- ако е заявил писмено, че вредите, които
биха настъпили, са за негова сметка, поради което превозвачът е приел
16
товара. Тази хипотеза не е налице. Не е установено по реда на чл. 154 ал.1 от
ГПК, че опаковката е явно неподходяща, нито че превозвачът е възразил за
това и товародателят е дал горепосоченото съгласие. Съгласно чл. 60 ал.1 от
ЗАвтП, превозвачът вписва в товарителницата мотивираните си възражения
по повод на точността на данните в товарителницата и видимото състояние на
товара и опаковката му. Изпращачът не е обвързан от възраженията, освен
ако ги е приел изрично с товарителницата. Според ал.2 при невписване на
възражения от превозвача се приема, че товарът и опаковката му са били в
добро състояние при приемането за превоз. В случая няма вписани
възражения относно опаковката в товарителницата.
Поради това следва да се приеме, че е възникнало задължение на
превозвача да плати обезщетение за вредите от превоза, доколкото същият не
е изпълнил задължението си по чл. 368 ал.1 от ТЗ, да пази товара от
приемането до предаването му. Тъй като се касае за търговец, изискваната от
него грижа е по-голяма от тази на добрия стопанин. Не е оборена
презумпцията за вина. Съгласно общото правило на чл. 81, ал. 1 от ЗЗД
длъжникът следва да докаже, че неизпълнението му се дължи на причини,
които не могат да му се вменят във вина.
Неоснователни са възраженията за изтекла погасителна давност. Съгласно
чл. 378 ТЗ искът за вреди по договора за превоз се погасява с едногодишна
давност, чийто срок започва да тече за товари - от деня, в който са предадени
на получателя. Според чл. 77 ал.1 от ЗАвтП, предявяването на рекламация
спира давността до деня на писменото отхвърляне или частичното
приемане.
В случая ищецът като страна по превозния договор е имал правото да
направи рекламация (както е приел и ВКС в горецитираната практика). Към
отговора си ответникът е приложил Уведомително писмо изх.№*** г. от
ищеца до „Транс Русинов" ЕООД, Я. Р., сочещо, че вследствие на настъпило
събитие на 05.03.2020 г. са възникнали щети на стока, превозвана от
автомобил на дружеството- с номер на влекача *** и на ремаркето ***.
Приложена е също Претенция изх.№ *** г. за размера на щетите (10 824,24
лв. без ДДС), който да бъде платен по посочената банкова сметка. Към
отговора на исковата молба е приложено и копие на писмо по електронна
поща от името на ищеца, изпратено от И. И. до transrusinov@abv.bg, с дата
17
09.03.2020 г., напомнящо за направената „рекламация за намокрена стока във
фирма Виденов“, претенция за общо 238 бр. пачки (с приложение
„документи и снимки от доставката“). С оглед на тези писмени изявления
следва да се приеме, че е направена рекламация, прекъсваща давността.
Изпращането й до „Транс Русинов" ЕООД, Я. Р. не означава, че извършеното
от ищеца е без правно значение. Явно рекламацията е стигнала до знанието на
ответника, който представя документите по делото, а и Я. Р. е лицето,
посочено от св.М. като негов „шеф“ в „Транс Русинов-1" ЕООД. Трудовото
им правоотношение е декларирано от ответника в Искане за оценка на щети
по застраховка от 09.03.2020 г. (в този документ е посочен и адрес на
електронна поща на ответника, сходен с адреса, на който са получени
писмата, изпратени от ищеца, а и адресът на управление на двете дружества е
един и същ).
Следователно отговорността на ответника не е погасена.
Що се отнася до размера на обезщетението, чл. 71 ал.1 от ЗАвтП урежда,
че превозвачът дължи обезщетение за цялостна или частична липса на товара,
което се изчислява според неговата стойност на мястото и по времето, когато
е бил приет за превоз. Ал.2 разпорежда, че стойността на товара се определя
по борсовия курс или при липса на такъв - по текущата цена на пазара, или
при липса на такава - по обичайната стойност на товарите от същия вид и
качество.
В случая стойността на товара по времето, когато е бил приет за превоз, е
удостоверена в издадената фактура №*** г., от „Кастамону България"АД на
„Виденов груп" ЕООД за ЛПДЧ - 340 бр. с ед. цена 45,48 лв., която се явява
продажна цена по реално осъществена търговска сделка, въз основа на която
вещото лице по счетоводната експертиза е изчислило размера на
обезщетението за повредените 238 бр. плоскости на 12 989,09 лв. с ДДС. При
проверката при „Кастамону България" АД в.л. е установило, че при изготвяне
на Споразумението от 25.02.2021 г. е взета предвид пазарната стойност на
увредените 238 бр. плоскости, тъй като са негодни за продажба. Същите са
бракувани и дължимият ДДС е начислен върху себестойността им, а не върху
продажната цена. Това е причината според вещото лице да се получава
разлика между изчислената пазарна цена въз основа на фактурата и
стойността, определена в споразумението от 25.02.2021 г. на 12 490,94 лв..
18
Последната е изплатена от „Топалов Глобал Спед"ЕООД на „Кастамону
България"АД на 11.03.2021 г. според експертизата. Въз основа на това
заключение съдът намира, че претендираното обезщетение следва да се
присъди, като липсва основание за приспадане на определаната от
застрахователя сума, която той не е заплатил.
Ирелевантно е договарянето на прехвърляне на бракуваната стока от
„Кастамону България"АД на „Топалов Глобал Спед"ЕООД срещу 1% от
стойността на обезщетението. Това действие не касае стойността на щетите, а
и придобИ.ето на стоката не е безвъзмездно, за да е налице обогатяване на
ищеца, както твърди ответникът.
Постигнатото споразумение, че ищецът има право да претендира от
превозвача „Транс Русинов- 1"ЕООД от свое име и за своя сметка заплащане
на обезщетение за неизпълнение на задълженията на превозвача по превозния
договор, има характер на признание на притежанието от ищеца на правото в
качеството му на възложител по този договор.
При този изход от делото следва да се заплатят на ищеца разноските по
настоящото производство, съгласно чл. 78 ал.1 от ГПК.
Водим от горното ЯРС
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Транс Русинов – 1“ ЕООД-гр.Ямбол, ж.к.”Възраждане” бл. 27,
вх.Б ап.7, ЕИК ***, представлявано от управителя К. Д. Р., да заплати на
„Топалов Глобал Спед“ ЕООД- гр. Казанлък, ул.”Трапезица” № 1 вх.А ет.5
ап.9, ЕИК ***, представлявано от управителя К. С. П., сумата от 12490,94 лв.,
представляваща обезщетение за вреди по договор за автомобилен превоз,
осъществен в периода 04.03.2020 г. - 05.03.2020 г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 05.05.2021 г. до изплащане на вземането, както и
направените по делото разноски в размер на 2345 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
ответника ЗК „Лев инс” АД – гр.София, ЕИК ***.
Решението подлежи на обжалване в 2-седмичен срок от връчването му на
страните пред ЯОС.
19
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
20