Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1259
гр. Пловдив, 02.07.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Наказателна
колегия, в открито съдебно заседание на трети юни, две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при участието на секретаря Петя Сарпанова, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 2562/ 2019г., по описа на РС- Пловдив, IV- ти наказателен състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на Т.Д.И., ЕГН ********** против Наказателно
постановление № 18- 1030- 009849 от 03.12.2018г., издадено от Началник група
към ОД на МВР- Пловдив, с-р „Пътна полиция“, с което на Т.Д.И., ЕГН **********,
за нарушаване състава на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 3, пр.
2 ЗДвП, му е наложена глоба в размер на 2 000 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от двадесет и четири месеца.
С жалбата се оспорва законосъобразността
на атакуваното наказателно постановление. Сочи се, че при съставянето на АУАН и
издаването на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения,
ограничаващи възможността на жалбоподателя да се защити. Поддържа се, че не са
спазени изискванията, разписани в Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози. Акцентира се върху обстоятелството, че е нарушен
чл. 5 от Наредбата, тъй като нито в АУАН, нито в атакуваното НП е отразено
какво точно е наложило необходимост от проверка на жалбоподателя за употреба на
наркотични вещества. Сочи се, че именно и поради това нарушение, Административен
съд- Пловдив е отменил заповедите, с които на жалбоподателя са му били наложени
ПАМ- „временно отнемане на СУМПС“ и „прекратяване на регистрацията на МПС за
срок от 6 месеца“. Изтъква се и че актосъставителят Н. не е преминал обучение
за работа с техническо средство „Дрегер Дръг Чек 3000“. Моли се атакуваното
наказателно постановление да бъде отменено в своята цялост.
В съдебно заседание,
жалбоподателят, редовно призован, не се явява, изпраща упълномощен процесуален
представител. Поддържа се депозираната жалба. Излага се становище по съществото
на спора.
В съдебно заседание,
въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Съдът като се запозна с приложените по делото
доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността
на атакуваното постановление, счита следното:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, произтича от процесуално легитимирана
страна, насочена е срещу акт, подлежащ на самостоятелен контрол по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Разгледана по същество, жалбата е и
основателна, по следните съображения:
В
АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановка: на
20.11.2018г. около 11.25ч. в гр. Пловдив, ул. „Лозарска“ до № 25,
жалбоподателят И. управлявал собствения си автомобил марка и модел „Опел
Зафира“, с рег. № ******, когато бил спрян за рутинна проверка. Жалбоподателят
отказал да бъде изпробван с техническо средство „Дрегер Дръг Чек 3000“ за
наличие на наркотични вещества в организма ( в НП е допусната техническа
грешка, като е посочено „300“ вместо „3000). Изпробван е с „Дрегер Алкотест
7410+ с фабр. № ARSK
№ 0283 за
наличие на алкохол в издишания въздух. Пробата е била отрицателна. Впоследствие
му е бил издаден талон за медицинско изследване № 0015204, но жалбоподателят не
е изпълнил предписанието за химико- токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.
При
така описаната и възприета от актосъставителя и наказващия орган фактическа обстановка,
то се изяснява, че при провеждане на процедурата по установяване употреба на
наркотични вещества е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 5, ал. 1 Наредба
№ 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Безспорно
установено, както в практиката, така и в теорията е принципното положение, че
властимащите органи осъществяват присъщите си функции само на базата на изрично
разписани правомощия. Предвид това, чл. 5, ал. 1 от Наредбата изрично посочва
хипотезите, при които водач на МПС следва да бъде тестван за употреба на
наркотични вещества- „при наличие на външни признаци, поведение или реакции на
водачите на МПС за употребата на наркотични вещества или техни аналози“. В
конкретния случай, подобни признаци изобщо не са описани в АУАН и НП, а и не се
установява да са били налице. В тази насока, следва да се посочи, че до същия
извод е достигнал и Административен съд- Пловдив, в рамките на
административното производство по обжалването на заповедите, с които на
жалбоподателя са наложени два броя ПАМ- „временно отнемане на СУМПС“ и
„прекратяване на регистрацията на МПС за срок от 6 месеца“ ( Р-е № 634 от
21.03.2019г. на Адм. съд- Пловдив, I- во отделение, XXV- ти с-в). Както е отбелязал в цитираното по- горе
решение и Административен съд- Пловдив, в случая подобни външни проявления,
демонстрирани от жалбоподателя не са налице. Факти, които да наложат извод за
съда, че жалбоподателят е имал неадекватно поведение, също не са отразени в
АУАН или в НП. Не са представени и доказателства в тази насока. В рамките на
проведения в настоящата инстанция разпит на св. Н. ( л. 23), последният изрично
посочва, че не си спомня подробности във връзка с процесния случай, предвид
което не може да бъде получена и информация за каквито и да било външни
признаци и/или поведение, което би наложило необходимост от проверка за
употреба на наркотични вещества или техни аналози. В този порядък, следва да се
посочи, че чл. 4, ал. 1 и чл. 5, ал. 1 от Наредбата изрично и лимитативно
изброяват случаите, в които контролните органи следва да тестват водачите за
употреба на алкохол и наркотични вещества. Както бе посочено и по- горе, в
случая не са отразени каквито и да било факти, от които да се изведе заключение
за нужда да се извърши тест. Съдът счита за нужно да посочи и че подобно
разбиране е в унисон с целите на ЗДвП и Наредбата, доколкото тестването на
водачите за употреба на алкохол и наркотични вещества създава допълнителни, а в
доста случаи и значителни затруднения за тях (доколкото в определени ситуации
пробите се взимат чрез инвазивна процедура). Предвид това, резонно е преди да
възникне необходимост от такава проверка от страна на контролните органи, то
поне да са налице определени външни белези, които биха създали съмнение, че
водачът е употребил наркотични вещества или техни аналози. След като подобни
факти в случая изобщо не са отразени, а и не се установява да са били налице,
то това неизбежно рефлектира върху законосъобразното провеждане на процедурата
по установяване употребата на наркотични вещества. Гореизложеното се
потвърждава и от факта, че във връзка с процесния случай, не е изготвен и
Протокол, представляващ Приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 от Наредбата.
На
следващо място, следва да се посочи и че издаденият на жалбоподателя Талон за
изследване № 0015204 е нередовен от външна страна. Изобщо не се изяснява, защо
след като талонът е издаден след твърдян отказ на жалбоподателя да бъде тестван
за употреба на наркотични вещества, то в него фигурира подробна информация за
извършената преди това проверка за употреба на алкохол и нейните резултати.
Всъщност, в самия талон за изследване е отразена вътрешно противоречива и
изключваща се информация. От една страна, в горната част на талона е зачертана
графата, указваща че въобще е извършена проверка за употреба на алкохол. Малко
по- надолу обаче, вече е посочено, че е извършена първо проверка за употреба на
алкохол с техническо средство, която е отчело резултат 0,00‰, а след това е
отразено и че е отказана проба за употреба на наркотични вещества. Това смесване
на различните типове изследвания, на които е следвало да се подложи
жалбоподателят, води до пълна неяснота в така издадения му талон за изследване.
По този начин се създава и обосновано съмнение дали жалбоподателят въобще е
разбрал за кое измерване точно се отнася издаденият му талон за изследване- за
употреба на алкохол или за наркотични вещества. Тоест, след като резултатът от
техническото средство, с което се установява употреба на алкохол е бил 0.00‰,
то изобщо това не е следвало да се отразява в талона за медицинско изследване.
При резултат от измерването за употреба на алкохол с техническо средство 0.00‰,
органът въобще не следва да издава талон (арг. от чл. 3, ал. 2 от Наредбата). В
тази си част процедурата по проверката е приключила и жалбоподателят е бил
изряден. Предвид това, в настоящия случай, подобна информация изобщо няма място
в талона за медицинско изследване. След като се твърди да е отказан тест за
употреба на наркотици, то талон за изследване следва да бъде издаден само и
единствено за извършване на медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване за употреба на наркотични вещества, без да се отразяват факти,
касаещи предходно извършения тест за употреба на алкохол.
Констатираните
пропуски и нередности в процедурата по установяване употребата на наркотични
вещества и техни аналози, рефлектират върху издаденото наказателно
постановление и водят до неговата незаконосъобразност. Предвид това,
атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено в своята цялост.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18- 1030- 009849 от
03.12.2018г., издадено от Началник група към ОД на МВР- Пловдив, с-р „Пътна
полиция“, с което на Т.Д.И., ЕГН **********, за нарушаване състава на чл. 174,
ал. 3 ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП, му е наложена глоба в
размер на 2 000 / две хиляди / лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от двадесет и четири месеца.
Решението подлежи на
обжалване пред Административен съд- Пловдив в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му, по реда на гл. XII АПК и на
касационните основания, разписани в НПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п.
Вярно с
оригинала.
Т.К.