№ 619
гр. Пловдив, 11.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Николай К. Стоянов
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20235300500741 по описа за 2023 година
Производство е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на В. Й. Р., ЕГН: **********, от гр. Пловдив,
ул. ***, чрез адвокат Т.-Б. против решение № 206/16.01.2023 г., постановено по гр. д.
№ 4872/2022 г. по описа на РС-Пловдив, в частта, с която жалбоподателят е осъден да
заплати на М. Г. Г., ЕГН: **********, с адрес в гр. Пловдив, ул. *** сумата за
разликата над 500 лева до 3000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в душевни страдания, срам и психически
дискомфорт, вследствие на разпространени позорни обстоятелства, ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането- 25.09.2020 г. до окончателното
изплащане.
В жалбата са релевирани доводи за неправилност и необоснованост на
първоинстнационното решение в посочената част, като се отправя искане до въззивния
съд за неговата отмяна и постановяване на ново, с което исковата претенция да бъде
отхвърлена за разликата над 500 лева до 3000 лева. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна М. Г. Г., с който оспорва въззивната жалба като неоснователна.
Моли се първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията,
1
доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право да обжалва и
срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално
допустима.
При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията
си по чл. 269, изр. първо от ГПК съдът намира, че същото е валидно и допустимо.
Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да бъде
проверена правилността му по изложените във въззивната жалба доводи и при
служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми,
като въззивната инстанция се произнесе по правния спор между страните.
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правна квалификация по чл. 45
ЗЗД във вр. с чл. 52 ЗЗД. В исковата молба ищецът твърди, че на 09.09.2020 г.
ответницата, чрез написано от нея възражение до Ректора на Технически Университет
– София и Директора на филиал - Пловдив на същия университет, срещу наложено
дисциплинарно наказание, разгласила позорни по отношение на ищеца обстоятелства.
Ответницата заявила, че „поведението на доц. Г. е умишлено престъпление по служба“,
„лъже и мами инвентарната комисия“, „злоупотребява с парични средства“. На
25.09.2020 г. в свое писмо по електронната поща, адресирано до 30 служебни имейла,
до голям кръг от колеги на М. Г., ответницата написала „човекът, който мами, лъже,
злоупотребява със служебно положение“. В посочените писма В. Р. твърдяла, че
поведението на ищеца е престъпно и неморално, тъй като присвоявал и злоупотребявал
с имуществото на университета. По повод случилото се и подадена от ищеца частна
тъжба, с Присъда № 260135/12.10.2021 г. по ч.нх.д. № 6232/20 г. на ПРС, VIII н.с.
ответницата била призната за виновна в извършване на престъпление по чл. 147, ал. 1,
вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. Последната обжалвала, като присъдата била изменена с
Решение от 02.03.2022 г. по в.н.чх.д. № 2460/2021 г. ПОС, III с.в., с което на основание
чл. 78а, ал. 1 НК ответницата била освободена от наказателна отговорност и на същата
било наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000 лв. Решението
влязло в сила на 02.03.2022 г. Посочените от ищеца обстоятелства довели до промяна в
негативна посока на нормалното му ежедневие на преподавател и уважаван колега.
Независимо от изграденото му име и заслужения след дълги години преподавателска
дейност авторитет, той изпитвал силно притеснение, че твърденията на ответницата ще
му навредят. Започнал да страда от безсъние, което довело до влошаване на
психологичното и физическото му състояние. Тъй като и към настоящия момент
преподавал в университета, се наложило да полага големи усилия да бъде пълноценен
и концентриран в работата си. Ожесточените словесни атаки на ответницата спрямо
него му нанесли психологическа травма, с продължителен и осезателен дискомфорт.
2
Ищецът твърди, че причинени вреди следва да бъдат възмездени чрез сумата от 3000
лева. Претендира присъждане на тази сума и законната лихва от датата на
увреждането.
Ответникът оспорва иска като неоснователен. Счита, че не се установяват
настъпили неимущетсвени вреди, вследствие на същото. След процесното деяние
ищецът продължил да посещава работното си място, като от поведението му не било
видно да изпитва дискомфорт или „психологическа травма“. Алтернативно, ответната
страна счита претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди за прекомерно
завишена по размер с оглед принципа на чл. 52 от ЗЗД и счита, че същата е
основателна до размера на 500 лева.
Предвид липсата на нови доказателства, които да са били събрани пред
настоящата инстанция, изводите на въззивния съд почиват единствено на събрания
доказателствен материал пред първата инстанция.
Видно от приложеното НЧХД № 6232/2020 г. по описа на РС- Пловдив,
подсъдимата В. Й. Р. е призната за виновна за извършено престъпление по чл. 147, ал.
1, във вр. с чл. 26 от НК за това, че на 09.09.2020г. и на 25.09.2020г. в гр. Пловдив, в
условията на продължавано престъпление чрез възражение до Ректора на ТУ „София и
Директора на филиал на ТУ-Пловдив, както и чрез писмо по електронната поща е
разгласила по отношение на частния тъжител М. Г. Г. позорни обстоятелства, поради
което на същата е наложено наказание глоба в размер на 3000 лева, както и обществено
порицание. С Решение № 55 от 02.03.2022г., постановено по ВНЧХД № 2460/2021г. по
описа на Пловдивския окръжен съд, първоинстанционната присъда е изменена в
наказателно-санкционната част и подсъдимата В. Р. е освободена от наказателна
отговорност и на същата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
1000 лева, както и е оправдана за това, че на 09.09.2020г. в гр. Пловдив, в условията на
продължавано престъпление чрез възражение до Ректора на ТУ „София и Директора на
филиал на ТУ-Пловдив е разгласила по отношение на частния тъжител М. Г. Г.
позорни обстоятелства.
По делото са разпитани свидетелите Г.Г. и М. К.. От свидетелските показания
се установява, че след инвентаризацията през 2019г. Р. започнала да разпространява
писма на ниво факултет и катедра, а в последствие и по електронната поща с
информация, която включвала различни твърдения относно М. Г. и други колеги. Те
били основно в смисъл, че от негова страна има престъпно поведение, поради някакви
липси.Тези събития се отразили на М.. Той споделял, че се притеснява и не може
нощем да спи. Намалил някои лекционни курсове, отказвал да работи с дипломанти.
Цялата информация разпространена от В. Р. по повод М. Г. до голяма степен навредила
на авторитета му като преподавател, не само пред студентите, а и пред цялата гилдия,
тъй като били изпратени 500 имейла. М. се почувствал унизен. Изпаднал в „дупка“,
чувствал се унижен пред студентите и колегите си, нямал желание да идва на работа,
посърнал, почти се поболял. Около година и половина бил в това състояние.
Съдът кредитира изцяло свидетелските показания на Г.Г. и М. К., като ги
3
намира са последователни, житейски логични и непротиворечащи на останалия
доказателствен материал.
Районният съд е приел, че ответникът със своето активно поведение е
осъществил фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, като в резултат на това ищецът е
претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в притеснение, стрес, безпокойство,
уронване на престижа пред студенти и колеги, към които следва да се отчете и
широкия кръг хора от академичните среди, сред които позорящата и невярна
информация е разпространена от ответната страна, като по справедливост е определил
обезщетение за настъпилите вреди в размер на 3000 лева.
По оплакванията във въззивната жалба:
С влязла в сила присъда № 260135 от 12.10.2021г., постановена по НЧХД №
6232/2020г. по описа на Пловдивския районен съд В. Й. Р. е призната за виновна за
извършено престъпление по чл. 147, ал. 1, във вр. с чл. 26 от НК за това, че на
09.09.2020г. и на 25.09.2020г. в гр. Пловдив, в условията на продължавано
престъпление чрез възражение до Ректора на ТУ „София и Директора на филиал на
ТУ-Пловдив, както и чрез писмо по електронната поща е разгласила по отношение на
частния тъжител М. Г. Г. позорни обстоятелства, поради което на същата е наложено
наказание глоба в размер на 3000 лева, както и обществено порицание.С Решение № 55
от 02.03.2022г., постановено по ВНЧХД № 2460/2021г. по описа на Пловдивския
окръжен съд, първоинстанционната присъда е изменена в наказателно-санкционната
част и В. Р. е освободена от наказателна отговорност и на същата е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева, както и е оправдана за това,
че на 09.09.2020г. в гр. Пловдив, в условията на продължавано престъпление чрез
възражение до Ректора на ТУ „София и Директора на филиал на ТУ-Пловдив е
разгласила по отношение на частния тъжител М. Г. Г. позорни обстоятелства.
По смисъла на чл. 300 от ГПК постановената от наказателния съд присъда е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
инкриминирания акт, относно факта на осъществяването му, неговата
противоправност и виновността на дееца.
Тъй като настоящият граждански съд е сезиран с иск за обезщетяване на
причинените от същото деяние вреди, обстоятелствата, че прекият извършител е
причинил виновно на ищеца посочените в присъдата неимуществени вреди, не могат
да бъдат пререшавани и следва да се приемат за установени.
При това положение всички елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД за
налице. Още повече, че за възникване на деликтната отговорност важи презумпцията за
вина – чл. 45, ал. 2 ЗЗД, която не само, че не се оборва от данните по делото, но и
безспорно се установява от наказателния съд.
Относно вида и степента на претърпените от ищеца вреди се установява
следното:
За причинените на ищеца болки и страдания са събрани гласни
доказателствени средства.
Размерът на неимуществените вреди се определя по правилата на чл. 52 от
ГПК.
При определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди следва
4
да се вземат под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят. На обезщетяване
подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането.
Техният размер се определя според вида, характера и тежестта на увреждането.
Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се
определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за
определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни
факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател.
В този смисъл справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя
се извежда от преценката на всички конкретни обстоятелства, които носят обективни
характеристики -характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е
получено, последици, продължителност и степен на интензитет. При определяне
размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди се преценяват вида и
тежестта на причинените телесни и психични увреждания, продължителността и
интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и
неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето, а ако увреждането е трайно -
медицинската прогноза за неговото развитие. В този смисъл е Решение № 69 от
18.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4686/2013 г., IV г. о., ГК..
Въпреки липсата на възможност за съпоставяне на претърпените болки и
страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на съда да прецени
във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение: с
оглед характера, степента, тежестта и броя на уврежданията, интензивността на
причинените болки и страдания, продължителността на оздравителния процес,
възрастта, физическото и психическо състояние на ищеца, възможностите му за
възстановяване и адаптация, както и икономическата конюнктура в страната към
момента на увреждането.
Това предполага отчитане не само на болките и страданията, понесени от
конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобствата - емоционални,
физически и психически, които ги съпътстват и които зависят не само от обективен, но
и от субективен фактор – конкретния психо – емоционален статус на пострадалия.
В случая, като взе предвид горните обстоятелства, съдът намира, че сумата от
3 000 лв. съответства на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД и адекватно
репарира причинения от травмата емоционален и психически дискомфорт и неудобства
от друг характер, като се отчита и това, че в резултат на разпространената позоряща и
невярна информация, авторитетът, които ищецът е имал пред студенти и колеги, е
пострадал в негативна посока. Освен това следва да се има предвид и това, че
разпространяването на позорни обстоятелства е станало чрез писмо по електронната
поща, което е било изпратено до широк кръг от хора. Поради това престижът на
ищеца, който е преподавател в ТУ „София“, филиал Пловдив, е бил сериозно уронен.
5
След инцидента е нарушен нормалния ритъм на живот на ищеца. Последният
е изпитвал притеснения, безпокойство.
Като се имат предвид тези обстоятелства, наред с нивото на икономическо
благосъстояние в страната и установеният размер на месечната минимална работна
заплата, обезщетение от 3 000 лв. за търпените от ищеца неимуществени вреди се явява
справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД.
Лихвата за забава се дължи от датата на увреждането.
Като е стигнал до същия извод, РС е постановил законосъобразно решение,
което следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските:
Въззиваемата страна е поискала присъждане на сторените по делото разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева съгласно представения договор за
правна защита и съдействие, като с оглед изхода на спора такива се дължат.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 206 от 16.01.2023 г., постановено по гр. д. №
4872/2022 г. по описа на Районен съд-Пловдив, II гр. състав.
ОСЪЖДА В. Й. Р., ЕГН: **********, от гр. Пловдив, ул. *** да заплати на
М. Г. Г., ЕГН: **********, от гр. Пловдив, ул. *** сумата от 600 лева /шестотин лева/,
представляваща разноски за настоящото производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6