Р
Е Ш Е Н И Е
№
6
гр.Пловдив,
23.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданска
колегия, в открито
заседание на 13.01.2020г., в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА
РУМЯНА ПАНАЙОТОВА
секретар:Стефка Тошева
след
като разгледа докладваното от съдия Арнаучкова
възз.гр.д. № 583/2019г. по описа на АС - Пловдив, намира следното:
Въззивно
производство по реда на
чл.258 - 273 ГПК.
С
Решение № 551/07.10.2019г., постановено по гр.д.№ 33/2019г. по описа на ОС - С.
З.,
се осъжда, на основание чл.519, ал.1, т.1, предл.ІІ-ро от
Кодекса за застраховането вр. чл.493а, ал.4 от КЗ, ГФ, със седалище и адрес на
управление:***, представляван от законните си представители: С. С.-
изпълнителен директор и Б. М.- изпълнителен директор и председател на УС да
заплати на М.Й.А., ЕГН **********,*** и на Л.Й.Л., ЕГН **********,***, на всяка
една от тях, обезщетение в размер на 35 000лв. за причинените неимуществени
вреди от непозволено увреждане, изразяващо се в причиняване по непредпазливост
смъртта на дядо им М. Д. Т.при пътно-транспортно произшествие, реализирано на
01.04.2014г. около 23.30часа в гр.С. З., бул. „Н. П.“, от водача на МПС И.П.З.,
който нарушил правилата за движение по ЗДвП, след което избягал от местопроизшествието,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.03.2019г. до
окончателното й изплащане, а исковете се отхвърлят за разликата до 50 000лв.; заедно
с обезщетение за забава върху главницата от 35 000лв. за периода от
16.11.2018г. до 29.03.2019г. в размер на 1 302,78лв., а исковете се отхвърлят за разликата до
1 847.22лв.; както и по 1505лв. разноски по съразмерност; в полза на ГФ са
присъдени разноски по съразмерност в размер на 210лв., дължими от М.Й.А. и Л.Й.Л.,
както и се осъжда ГФ да заплати бюджета на съдебната власт по сметката на
Старозагорски окръжен съд сумата от 2 904,22лв. - ДТ върху уважената част от
искове.
Против
Решение № 551/07.10.2019г., постановено по гр.д.№ 33/2019г. по описа на ОС - С.
З., е постъпила въззивна жалба, вх.№ 13593/25.10.2019г., подадена от ГФ, БУЛСТАТ
*****,
с която решението е обжалвано частично, в частите, с които
на всяка една от ищците са присъдени обезщетения за неимуществени вреди за
размера над 5000лв. до 35 000лв., с оплаквания за неправилност, искане за
отмяна и за отхвърляне на исковете в обжалваните размери, както и за присъждане
на разноски във въззивното производство.
Постъпил
е в срок писмен отговор от въззиваемите страни М.Й.А., ЕГН ********** и Л.Й.Л., ЕГН **********,
чрез процесуалния им представител адв.Е.Ж., вх.№ 14831/21.11.2019г.,
с който въззивната жалба се оспорва, моли се за оставянето й без уважение и за
потвърждаване на решението в обжалваните части, претендира се за присъждане на
разноски във въззивното производство.
Постъпилата
въззивна жалба е допустима, като подадена от активно процесуално легитимирано
лице, имащо правен интерес от въззивно обжалване, в законния срок, редовна е по
съдържание и приложения и е изпълнена процедурата за изпращане на преписи за
отговор до въззиваемите страни, поради което се поставя на разглеждане по същество.
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, въз основа на оплакванията във въззивната жалба и оспорванията
в отговора, след като извърши дължимата, на осн.чл.269 ГПК, служебна проверка, и
прецени данните по делото, намира следното:
Производството,
в което е постановено обжалваното частично решение, е образувано въз основа на
искова молба, вх.№ 4464/29.03.2019г., подадена от М.Й.А. и Л.Й.А. против ГФ, с
която са предявени активно субективно кумулативно съединени осъдителни искове
за обезщетения за репариране на причинените неимуществени вреди в размер на 50
000лв. за всяка от ищците, заедно с обезщетение в размер на
1 847.22лв. върху главницата от 50 000лв. за периода от 16.11.2018г.
до датата на предявяване на исковете на 29.03.2019г., във връзка със смъртта на
техния дядо М. Д. Т.,
причинена по непредпазливост при пътно-транспортно
произшествие (ПТП), настъпило на 01.04.2014г. около 23.30часа в гр.С. З.,
бул. „Н. П.“, от подпомагащата страна И.П.З. при управление на МПС, който
нарушил правилата за движение по ЗДвП, след което избягал от местопроизшествието,
за което е реализирана наказателната му отговорност с влязла в сила на
21.07.2016г. присъда по н.о.х.д.№ 238/2016г. по описа на ОС – С. З., като за
управляваното от подпомагащата страна И.П.З. МПС е нямало сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност към момента на настъпване на ПТП.
След
извършване на дължимата служебна проверка, на основание чл. 269 ГПК, не се
констатира основание, обуславящо нищожност на решението, както и не се констатира
основание, обуславящо недопустимост на решението в обжалваните части. При правилно
определяне на предмета на делото са разгледани предявените осъдителни искове,
липсва нарушение на диспозитивното начало, налице са всички положителни и
липсват отрицателни процесуални предпоставки.
При
извършване на дължимата служебна проверка за спазване на императивни правни норми
въззивният съд констатира, че правното основание за ангажиране на отговорността
на ответника ГФ е чл.288, ал.1, т.2 КЗ (отм.), тъй като процесното
застрахователно събитие, настъпило на 01.04.2014г., не попада в приложното поле
на КЗ в сила от 01.01.2016г.Дадената от първоинстанционния съд правна
квалификация е неправилна, но това не се отразява на допустимостта на
решението, тъй като същото е постановено точно по въведения от ищците предмет
на делото, както и не се налага даване от въззивния съд на указания на страните
за правно-релевантните факти и необходимостта от ангажиране на съответните
доказателства за тях (т.2 ТРОСГТК №1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г.
), тъй като е налице пълно съответствие между приложимата правна разпоредба на
чл.288, ал.1, т.2 КЗ (отм.), и разпоредбата на чл.557, ал.1, т.2 КЗ.
Въззивната
проверка за правилност, на основание чл. 269 ГПК, се извършва само на
поддържаните във въззивната жалба оплаквания за неправилност, касаещи решението
в обжалваните части, а именно следните:Съдът не отчел, че събраните
доказателства не обосновават извънредна дълбочина на връзката, нито изключителност
на претърпените от ищците болки и страдания.Не било отчетено, че изложените от
ищците твърдения не разкриват наличието на особено близка привързаност между
тях и покойния им дядо по см. на ТР на ВКС № 1/21.06.2018г.Съдът не взел
предвид, че отношенията между тримата не се различавали от нормалните между
дядо и внуци.Неправилно не била отчетена разпоредбата на § 96, ал.1 ПЗР към ЗИД
на КЗ ДВ бр.101/2018г. в сила от 07.12.2018г., съгласно която обезщетението за
неимуществени вреди следвало да бъде определено в размер на
5 000лв.Неправилно съдът се позовал на Решение на Съда от 24.10.2013г. по
дело С - 277/12, както и на Директива 2009/103/ЕО, което не обуславяло
възможност за присъждане на обезщетение в по-висок размер. Определянето на обезщетението
било извършено в нарушение на чл.52 ЗЗД, поради което било
несправедливо.
По
делото е установено от фактическа страна и не се оспорва следното: Ищците
М.Й.А. и Л.Й.Л. са внучки на М. Д. Т.(удостоверения за родствени връзки № 317/18.10.2018г. и №
327/24.10.2018г., Община Р., л.28,29), за причиняване по непредпазливост на смъртта на когото при ПТП, настъпило
на 01.04.2014г., при управление на МПС – л.а. марка „М. П.... (кипърска регистрация),
при нарушаване на правилата за движение, е признато за виновно третото
лице-помагач на ответника ГФ - И.П.З., за което и на основание чл.343, ал.3,
предл.ІІІ-то б.“Б“, предл.І-во, във вр. с ал.1 б.“В“, предл.І-во, във вр. с
чл.342, ал.1 от НК във вр. с чл.58а, ал.1 във вр. с чл.54 от НК му е било наложено
наказание от три години „лишаване от свобода“, чието изтърпяване е било отложено
за срок от пет години, както и на основание чл.343г от НК е било лишено от
право да управлява МПС за срок от три години (заверен препис от присъда № 30/05.07.2016г. по н.о.х.д.№
238/2016 г. по описа на ОС - Ст.Загора и от материалите по приложеното н.о.х.д.№
238/2016 г. по описа на ОС - Ст.Загора ). Към
01.04.2014г. управляваното от И.З. МПС с ДК № ВВК 730 е било с кипърска регистрация
и същото е нямало активна застраховка „Гражданска отговорност“ (проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“на
л.33).
С писмо от 05.11.2018г. ищците са поканили Г. Ф.да им
заплати претендираните обезщетения за неимуществени вреди, образувана е щета №
210426/16.11.2018г., по която е
постановено Решение от 29.11.2018г. на УС наГФ ( л.32), с което ГФ е отказал изплащането
на обезщетения, тъй като от представените от тях писмени доказателства не можело
да бъде направен несъмнен извод, че между тях и загиналия е съществувала емоционална
връзка и в резултат от смъртта му са им нанесени значителни по интензитет и
продължителност морални болки и страдания.
За
да уважи предявения иск, първоинстанционният съд е приел следното:
Ищците
са активно материално-легитимирани да получат обезщетение за претърпените
неимуществени вреди от смъртта на своя дядо при ПТП на 01.04.2014г., като „други
лица“ по см. на разпоредбата на чл.493а, ал.4 КЗ. Въз основа на свидетелските
показания на свидетелите М. М.и Й. М. , които преценени на осн. чл.172 ГПК, са
кредитирани като достоверни логични и непротиворечиви, е прието за установено,
че всяка една от ищците е имала трайна и дълбока емоционална връзка с починалия
техен дядо М. Т., причиняваща й продължителни болки и страдания, които е справедливо
да бъдат обезщетени.Кжонкретно е прието за установено от показанията на посочените
свидетели, че още от ранна детска възраст всяка една от двете ищци е изградила
с покойния си дядо трайни и продължителни отношения, основани на взаимна обич,
уважение и привързаност.В рамките на така изградените взаимоотношения и предвид
близката си родствена връзка по права линия от втора низходяща степен ищците са
представлявали неизменна част от тесния семеен кръг на своя дядо, както и и
обратно - той от техния тесен семеен кръг, поради което и в духа на традиционните
за българското общество семейни отношения ищците са разчитали на грижи и помощ,
на емоционалната подкрепа и доверие на своя дядо.Ето защо е прието, че в
резултат на смъртта на дядо си всяка една от ищците е претърпяла значителни морални
болки и страдания, които обуславят и активната им материално-правната
легитимация да получат обезщетение за претърпените неимуществени вреди.
Пасивно
материално-правно легитимиран да отговоря за обезщетяване на причинените на ищците
неимуществени вреди е Г.
Ф., тъй като към момента на
настъпване на ПТП, причинило смъртта на М. Д. Т., виновният водач на МПС - делинквентът
И.П.З., за настъпването на ПТП, което е задължително установено с влязлата в
сила присъда № 30/05.07.2016г. по н.о.х.д.№ 238/2016г. по описа на СтОС, на
осн.чл.300 ГПК, не е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“.
Размерът
на обезщетението за причинени неимуществени вреди е определен по справедливост,
като са взети предвид интензивността, продължителността на претърпените болки и
страдания и необратимият характер на увреждането –смъртта на близък роднина и
член на семейството.
За
неоснователно е прието възражението на ответника, че отговорността му следва да
бъде ограничена до размера на 5 000лв., тъй като е прието, че вътрешно-правна
нормативна уредба на § 96, ал.1 и ал.2 от КЗ противоречи на европейското
законодателство – чл.1 §2 от Втора директива 84/5/ЕИО на Съвета за сближаване
на законодателствата на държавите членки, свързани със застраховките
„Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства (МПС),
съгласно която са предвидени следните минимални суми: при телесно увреждане, в
т.ч. и смърт, минимална застрахователна сума от 1 000 000 евро за пострадал и 5
000 000 евро за събитие, независимо от броя на пострадалите; в случай на
имуществени вреди – 1 000 000 евро за застрахователно събитие, независимо от
броя на пострадалите, като съдът се е позовал и на Решение от 24.10.2013г. по
дело С - 277/12, с което Съдът на Европейския съюз дава задължително за
националните юрисдикции тълкуване, че не се допуска национална правна уредба,
съгласно която задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при
използването на моторни превозни средства покрива обезщетението за
неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна уредба на
гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството, настъпила
при пътнотранспортно произшествие, само до определена максимална сума, която е
по-малка от посочените в член 1, параграф 2 от Втора директива 84/5.Ето защо, и
на основание чл.5, ал.4 от Конституцията на Република България е прието, че следва
да се приложи нормата на чл.1 § 2 от Втора директива 84/5, а не нормите на §
96, ал.1 и ал.2 от КЗ.
За
неоснователно е прието и възражението на ГФ по чл.51, ал.2 ЗЗД за съпричиняване
на вредите от пострадалия М. Д. Т., тъй като от събраните по делото доказателства
е прието за установено, че пострадалият се е движил по пътното платно в
съответствие с нормата на чл.108 от ЗДвП, а именно по банкета на северното
платно на бул. „Н. П.“, в посока обратно на движението, от негова страна не е
налице извършено нарушение на правилата за движение по пътищата - неправилно
пресичане на пътното платно или внезапно навлизане на пътното платно при
ограничена видимост, поради което и наличието на концентрация на алкохол в
кръвта от минимум 1,21 промила се явява ирелевантно обстоятелство за
настъпването на ПТП, както и е ирелевантен и начинът, по който наличието на
такова количество алкохол е повлияло на реакциите на М. Д. Т.и възможността му
да предприеме действия за предотвратяване на ПТП, т.к. правно-значимо в случая
би било само едно негово поведение, което не съответства на предписаното в закона
и е допринесло за настъпването на съставомерния резултат, наред с
противоправното поведение на делинквента, каквото не е било налице.
Въззивният
съд намира за неоснователно оплакването във въззивната жалба на ответника ГФ за
неправилност на оспорените мотиви, че ищците са активно материално-правно
легитимирани да получат обезщетение за репариране на причинените неимуществени
вреди от смъртта на техния дядо.Приема се, че, тъй като първоинстанционното решение, като необжалвано, е влязло в
сила, в частта, с която на ищците е присъдено обезщетение за репариране на неимуществените
вреди от процесното застрахователно събитие, фактите за тяхната активна материално-правна
легитимация са преклудирани.За пълнота на изложението допълнително следва да се
посочи и следното: Съгласно даденото нормативно тълкуване в ТРОСГТНК №
1/21.06.2018г. по т.д.№1/2016г. материално-правно легитимирани в гражданския
процес да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техен близък
са лицата, посочени в ППВС № 4/25.05.1961г. и № 5/24.11.1969г., както и, по изключение,
всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания. Противно на неоснователно поддържаното във въззивната
жалба, изложените от ищците твърдения, на които основават активната си
материално-правна легитимация, съответстват на предпоставките в ТРОСГТНК №
1/21.06.2018г. по т.д.№1/2016г. досежно материалната легитимация на други лица/
разширения кръг лица, да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта
на техни близки, и тези твърдения се подкрепят изцяло от събраните по делото
доказателства. От събраните по делото свидетелски показания, св. М. М.и Й.
М. , преценявани на осн.чл.172 ГПК, които са убедителни, непротиворечиви и не
са опровергани от други данни по делото, поради което липсват основания да не
бъдат кредитирани, противно на неоснователно поддържаното в жалбата, са
обосновавани мотивите, че между всяка от ищците и дядо им приживе е била
създадена и е съществувала емоционална връзка, която не е била формална, а е
била близка, топла, трайна и дълбока, тъй като всяка от ищците и дядо им, макар
и през определени периоди от време, са живели заедно и покойният се е грижил за
ищците, и всички те са били дълбоко привързани и са се подкрепяли, както и, че ищците
са претърпели от смъртта на дядо си значителни по интензитет и продължителни
във времето болки и страдания, които са били надхвърлящи обичайните от смъртта
на близък, по см. на цитираното ТРОСГТНК, които подлежат на обезщетяване.
По
оплакването във въззивната
жалба на ответника ГФ за неправилно неприложение на разпоредбата на § 96, ал.1
ПЗР към ЗИД на КЗ (ДВ бр.101/2018г. в сила от 07.12.2018г.) и, в тази връзка,
за неправилно позоваване на Директива 2009/103/ЕО и Решение на Съда от 24.10.2013г. по дело С-277/12:
Тъй
като, както се посочи по-горе, процесното застрахователно събитие, настъпило на
01.04.2014г., не попада в приложното поле на КЗ в сила от
01.01.2016г., поради което е неприложима разпоредбата на
§ 96, ал.1 ПЗР на ЗИДКЗ (ДВ бр.101/2018г.), съгласно която до
влизането в сила на наредбата за утвърждаване на методиката по чл. 493а, ал. 2,
обезщетението за претърпените неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4( за другите лица) се определя в
размер до 5000лв.Респективно, за
определяне на размера на дължимото на ищците обезщетение за неимуществени вреди
са приложими нормите на Част Четвърта КЗ(отм.В случая, при определяне на
обезщетението за неимуществени вреди по справедливост, на осн. чл.52 ЗЗД, сред
конкретните правно –релевантни обстоятелства, които следва да се съобразят,
като обективен критерий за социално-икономическите
условия в страната, са установените лимити на застрахователната отговорност по
ЗЗ „ГО на автомобилистите“ към момента на процесното застрахователно събитие –
01.04.2014г., на осн. чл.266 КЗ(отм.), а именно 2 000 000лв. за всяко събитие при едно
пострадало лице и 10 000 000лв. за всяко събитие при две или повече пострадали
лица.С оглед гореизложеното, са правилни, като краен резултат, оспорените мотиви
за неприлагане на разпоредбата
на § 96, ал.1 ПЗР към ЗИД на КЗ (ДВ бр.101/2018г. в сила от 07.12.2018г.)
За
пълнота на изложението следва да се посочи, че принципно правилни са оспорените
мотиви, че разпоредбата на разпоредбата на § 96, ал.1 и ал.2 ПЗР към ЗИД на КЗ
(ДВ бр.101/2018г. в сила от 07.12.2018г.), с която е установен максимален размер/лимити на
обезщетението за неимуществени вреди при
застраховката“ГО“ при използването на МПС, не е в съответствие с общностното
право, а именно с Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
16.09.2009г. относно застраховката „ГО“ при използването на МПС и за контрол
върху задължението за сключването на такава застраховка, която кодифицира както следва:Директива 72/166/ЕИО на
Съвета от 24 април 1972г. относно сближаване на законодателствата на
държавите-членки относно застраховката „Гражданска отговорност“ при
използването на моторни превозни средства и за прилагане на задължението за
сключване на такава застраховка, Втора директива 84/5/ЕИО на Съвета от 30
декември 1983г. относно сближаването на законодателствата на държавите-членки,
свързани със застраховките гражданска отговорност при използването на моторни
превозни средства (МПС), Трета директива 90/232/ЕИО на Съвета от 14 май 1990г.
за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно застраховките „Гражданска
отговорност“ при използването на моторни превозни средства и Директива
2000/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 май 2000г. за сближаване
на законодателствата на държавите-членки относно застраховане на гражданската
отговорност във връзка с използването на моторни превозни средства (Четвърта
директива за автомобилното застраховане), както и Директива 2005/14/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005г. за изменение на Директиви
72/166/ЕИО, 84/5/ЕИО, 88/357/ЕИО и 90/232/ЕИО на Съвета и Директива 2000/26/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета по отношение на застраховка „Гражданска отговорност“
относно използването на моторни превозни средства.
В
Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009г. относно
застраховката“ГО“ при използването на МПС и за контрол върху задължението за
сключването на такава застраховка (чл.9.1.б.а) са установени
минималните застрахователни суми при задължителната застраховка,
които държавите - членки следва да въведат в
законодателствата си, като минималната застрахователна сума, в случай на
телесно увреждане следва да е 1 000 000 EUR за пострадал или 5 000 000 EUR за
събитие, независимо от броя на пострадалите.Съгласно Решение на Съда на ЕО от
24.10.2013г. по дело С - 277/12, което е задължително за националния граждански
съд, съгласно чл.633 ГПК, като дадено по преюдициално запитване, не се допуска
национална правна уредба, съгласно която ЗЗ „ГО“ при използване на МПС покрива
обезщетението за неимуществени вреди само до определена максимална сума, която
е по-малка от посочените в чл.1, § 2 от Втора Директива 84/5 на Съвета от 30 декември 1983г. относно сближаването на
законодателствата на държавите-членки, свързани със застраховките гражданска
отговорност при използването на моторни превозни средства (МПС).
Ето
защо, размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди
при застраховката“ГО“ при използването на МПС не следва
да бъде ограничавано от размерите/лимитите в § 96, ал.1 и ал.2 ПЗР на ЗИДКЗ,
която, като противоречаща на общностното право, не следва да бъде прилагана.
Неоснователно
е и оплакването във въззивната жалба на ответника ГФ за несправедливост на
обезщетението, като определено в нарушение на закона, разпоредбата на чл.52 ЗЗД.
При
определяне на размера на дължимото обезщетение съдът принципно правилно е
приложил разпоредбата на чл.52 ЗЗД, като е отчел характера, интензитета и
продължителността на претърпените от всяка една от ищците болки и страдания от
смъртта на техния дядо. Тъй като емоционалните болки и страдания са строго индивидуални
и не могат да бъдат сравнявани следва да се преценяват поотделно претърпените
от всяка една от ищците болки и страдания.От свидетелските показания по делото
следва да се приеме за установено, че всяка от ищците е претърпяла значителни
по интензитет и продължителни по време болки и страдания от смъртта на своя
дядо.Допълнително следва да се отчете и икономическото положение в страната,
чийто обективен критерий са нормативно определените нива на застрахователно
покритие към момента на ПТП, които са обсъдени по-горе в настоящото въззивно
решение.Като краен резултат се приема, че обезщетения в размер на 10 000лв.за
всяка от ищците в най-пълна степен биха репарирали причинените им неимуществени
вреди от смъртта на техния дядо, които следва да се присъдят, заедно с обезщетение
в размер на законната лихва, считано от 29.11.2018г., когато е постановен отказът
по щетата за изплащане на застрахователно обезщетение, респективно липсва
основание за присъждане на обезщетение след изтичане на 3-месечния срок по
чл.288, ал.7 КЗ (отм.).
Така
определеният размер на обезщетенията не следва да бъде намаляван, поради
съпричиняване на резултата от пострадалия, тъй като мотивите за неоснователност
на заявеното от ответника ГФ възражение за съпричиняване не са били оспорени във
въззивната жалба, поради което следва да бъдат възприети и не могат да бъдат
обсъждани заявените след преклузивния срок за въззивно обжалване оплаквания за тяхната
неправилност, изложени едва в писмената защита.
Като
преклудирано и, тъй като първоинстанционното
решение е влязло в сила, в частта, с която вече е ангажирана отговорността на
ГФ за репариране на неимуществените вреди на ищците от процесното
застрахователно събитие, не следва да се обсъжда и за първи път заявеното в
писмената защита на ГФ възражение за липса на пасивна материално-правна
легитимация по исковете, поради това, че не била налице хипотеза на чл.288,
ал.1, т.2 б.“б“ КЗ (отм. ), тъй като
управляваното от делинквента И.П. МПС е било доставено в България от друга
държава-членка, не е било формално регистрирано в България и застрахователното
събитие е настъпило след 30-дневния срок от приемането на МПС от приобретателя.
По
изложените съображения въззивната жалба е частично основателна, решението се
отменя в обжалваните части, с които са присъдени обезщетения на всяка от ищците
за размера над 10 000лв. до 35 000лв., ведно със законната лихва от
29.03.2019г. до окончателното изплащане, и се постановява друго, с което
исковете за тези размери се отхвърлят.
Размерът
на законната лихва върху сумата 10 000лв., в които рамки е дължимото на
всяка от ищците обезщетение за вреди, за периода 29.11.2018г., когато, както се
посочи е постановен отказът по щетата до 28.03.2019г., който е последният ден
преди подаване на ИМ, се изчисли от съда с помощта на он-лайн калкулатор в
размер на 333.34лв., в какъвто размер са дължимите на всяка от ищците обезщетения
в размер на законната лихва върху дължимите обезщетения за вреди, а за периода
от 16.11.2018г. до 29.11.2018г. и разликата над 333.34лв.до размера от
1302.78лв. решението се отменя и исковете за обезщетение в размер на законната
лихва се отхвърлят.
Решението
следва да се отмени и в частта, с която ГФ е осъден да заплати по сметка на ОС
- С. З. ДТ за размера над 107лв. до 2904.22лв.
В останалите
обжалвани части, като законосъобразно, решението се потвърждава.
Разноски:
Следва да се преизчислят дължимите по съразмерност на всяка от страните разноски
пред двете инстанции, съобразно инстанционния резултат.Така, на всяка от ищците
по съразмерност са дължими разноски пред двете инстанции в размер на по 774лв.,
а дължимите по съразмерност разноски на ответника пред двете инстанции са 1520лв. Ето защо
първоинстанционното решение се отменя и в частта, с която на ищците са
присъдени разноски за размера над 774лв. за всяка от ищците до размера от
1505лв., а на ответника допълнително се присъждат разноски в размер на 1310лв.
Мотивиран
от това, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 551/07.10.2019г., постановено по гр.д.№ 33/2019г. по описа на ОС - С. З., в
обжалваните части, с които се осъжда ГФ, БУЛСТАТ *****, със седалище и адрес на
управление:***, представляван от законните си представители: С. С.-
изпълнителен директор и Б. М.- изпълнителен директор и председател на УС, да заплати
на М.Й.А., ЕГН **********,*** и на Л.Й.Л., ЕГН **********,***, обезщетения за репариране
на причинените неимуществени вреди от смъртта на дядо им М. Д. Т.при
пътно-транспортно произшествие, настъпило на 01.04.2014г. около 23.30часа в гр.С.
З., бул. „Н. П.“, причинена по непредпазливост от водач на МПС, който не е имал
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ И.П.З. при нарушаване
на правилата за движение по ЗДвП, след което избягал от местопроизшествието,
на всяка една от тях, за размера над 10 000лв. (десет хиляди лева) до 35 000лв.
(тридесет и пет
хиляди лева), ведно със законната лихва, считано от 29.03.2019г. до окончателното
изплащане и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ,
поради неоснователност, предявените
от М.Й.А., ЕГН **********,*** и Л.Й.Л., ЕГН **********,***, против ГФ, БУЛСТАТ *****,
със седалище и адрес на управление:***, представляван от законните си
представители: С. С.– изпълнителен директор и Б. М.- изпълнителен директор и
председател на УС, искове за заплащане на обезщетения за репариране на причинените неимуществени вреди от
смъртта на дядо им М. Д. Т.при пътно-транспортно произшествие, настъпило на
01.04.2014г. около 23.30часа в гр.С. З., бул. „Н. П.“, причинена по
непредпазливост от водач на МПС, който не е имал застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“ И.П.З. при нарушаване на правилата за движение по ЗДвП,
след което избягал от местопроизшествието, за
всяка една от тях, за размера над 10 000лв. (десет хиляди лева) до 35 000лв.
(тридесет и пет хиляди лева), ведно със законната лихва, считано от
29.03.2019г. до окончателното изплащане.
ОТМЕНЯ
Решение № 551/07.10.2019г., постановено по гр.д.№ 33/2019г. по описа на ОС - С.
З., в обжалваните части, с които се осъжда ГФ, БУЛСТАТ *****, със седалище и
адрес на управление:***, представляван от законните си представители: С. С.-
изпълнителен директор и Б. М.- изпълнителен директор и председател на УС, да заплати
на М.Й.А., ЕГН **********,*** и на Л.Й.Л., ЕГН **********,***, на всяка една от
тях, обезщетения в размер на законната лихва върху главниците за обезщетения за вреди за периода от
16.11.2018г. до 29.11.2018г., както и за размера над 333.34лв.до 1302.78лв. и
вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ,
поради неоснователност, предявените от М.Й.А., ЕГН **********,*** и Л.Й.Л., ЕГН
**********,***, против ГФ, БУЛСТАТ *****, със седалище и адрес на управление:***,
представляван от законните си представители: С. С.– изпълнителен директор и Б.
М.- изпълнителен директор и председател на УС, искове за заплащане, на всяка една
от тях, на обезщетения в размер на законната лихва върху главниците за обезщетения
за вреди за периода от 16.11.2018г. до 29.11.2018г. и за размера над
333.34лв.до 1302.78лв.
ОТМЕНЯ Решение
№ 551/07.10.2019г., постановено по гр.д.№ 33/2019г. по описа на ОС - С. З., в частта,
с която се осъжда ГФ, БУЛСТАТ *****, със седалище и адрес на управление:***,
представляван от законните си представители: С. С.- изпълнителен директор и Б.
М.- изпълнителен директор и председател на УС, да заплати на М.Й.А., ЕГН **********,***
и на Л.Й.Л., ЕГН **********,***, на всяка една от тях, разноски за размера над 774лв.
до присъдения размер от 1505лв., както и в частта, с която се осъжда ГФ,
БУЛСТАТ ***** да заплати в полза на Бюджета на Съдебната власт по сметката на
ОС – С. З. ДТ за размера над 107лв.(сто и седем лева) до присъдения размер 2904.22лв.
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 551/07.10.2019г., постановено по гр.д.№ 33/2019г. по описа на ОС - С. З. в
останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА М.Й.А.,
ЕГН **********,*** и Л.Й.Л., ЕГН **********,***, двете заедно, допълнително да
заплатят на ГФ, БУЛСТАТ *****, със седалище и адрес на управление:***,
представляван от законните си представители: С. С.- изпълнителен директор и Б.
М.- изпълнителен директор и председател на УС, разноски по съразмерност пред
двете инстанции в размер на 1310лв.
(хиляда триста
и десет лева).
Решението
може да се обжалва пред ВКС, при условията на чл.280 ГПК, в месечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: