РЕШЕНИЕ
№ 54
гр. Бургас, 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Събчо Ат. Събев
Членове:Петя Г. Г.а Стоянова
Д. П. Стоянов
при участието на секретаря Румяна Андр. Анчева
в присъствието на прокурора Д. Г. У.
като разгледа докладваното от Петя Г. Г.а Стоянова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20222100600410 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
С Присъда № 45 от 05.04.2022 г., постановена по НОХД № 5426/2021 г.
Районен съд- Бургас е признал подсъдимата Т. Я. М., ЕГН ********** за
виновна в това, че на 18.11.2021 г. около 22:25 часа в гр. Бургас, по ул. „С.“ до
дом № **, управлявала моторно превозно средство – лек автомобил „Нисан
Микра“ с рег. № **** след употреба на наркотични вещества : кокаин и
канабис, представляващи високорискови наркотични вещества по см. на чл. 3,
ал. 1, т.1, и ал. 2 от Закон за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите /ЗКНВП/, вр. Приложение № 1 – Списък № 1 „Растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния
ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина“ към чл. 3, т. 1 от Наредбата за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични /НРКРВН/,
установено по надлежния ред с техническо средство за измерване Дрегер
1
„Drug Check 3000 STK 6“ с фабричен № REF 8327961 – проба тест №
162/18.11.2021 г. съгласно Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози , поради което и на основание
чл.343б, ал. 3 и чл. 55, ал. 1 и ал. 2 от НК и наложил наказание лишаване от
свобода за срок от 4 /четири/ месеца и наказание „глоба“ в размер на 450
/четиристотин и петдесет/ лева.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, съдът определил
първоначален „общ“ режим за изтърпяване на наказанието „лишаване от
свобода“ .
С присъдата, на основание чл. 343г, вр. чл. 343б, ал. 3, вр. чл. 37, ал. 1, т.
7 от НК БРС лишил Т. М. от право да управлява МПС за срок от десет
месеца, като на основание чл. 59, ал. 4 от НК приспаднал времето, през което
подсъдимата е била лишена от това право по административен ред.
Съдът е осъдил подсъдимата М., на основание чл. 190, ал. 2 от НПК, да
заплати по сметка и в полза на БРС сумата от 5 лева, представляваща
държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай, че се
пристъпи към издаването на такъв.
Първоинстанционният съд се е произнесъл и по веществените
доказателства, като е постановил 1 брой полеви тест Дрегер „Drug Check 3000
STK 6“ с фабричен № REF 8327961 – проба тест № 162/18.11.2021 г., да
остане по делото до негово унищожаване по реда на ПАС.
По делото е постъпила въззивна жалба от подсъдимата Т. М., чрез
защитника й – адв. Б. П., с която се моли първоинстанционната присъда да
бъде изменена в частта на определения режим на ефективно изпълнение на
наказанието лишаване от свобода, като изпълнението на същото се отложи по
реда на чл. 66 от НК. Излага доводи, в подкрепа на тезата, че са налице
материално-правните предпоставки за прилагане на института на условното
осъждане.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция подсъдимата М. се
явява лично. Жалбата се поддържа от нея и от защитника й. Отправя се
искане за разпит на свидетел и се представят писмени доказателства. Освен
наведените с жалбата доводи за неправилност на първоинстанционната
присъда, с оглед на представените писмени доказателства – копие от писмо и
2
скица, както и въз основа на сведенията от свидетелката В. в съдебно
заседание пред въззивната инстанция за управление на возилото на
разстояние не повече от 20м. преди полицейската проверка, защитата
настоява, че деянието е с незначителна обществена опасност на деянието-
поради изключително малкото изминато разстояние и голямото съмнение в
достоверността на пробата, тъй като резултатът не е със сертифициран тест.
Затова пледира да бъде приложен чл. 9, ал. 2, предл. последно от НК, като
подсъдимата бъде призната за невиновна и оправдана по повдигнатото й
обвинение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас намира въззивната
жалба за неоснователна и предлага същата следва да бъде оставена без
уважение, а първоинстанционният акт, като правилен, обоснован и
законосъобразен, да се потвърди.
Бургаският окръжен съд, след като се запозна с доводите, изложени в
жалбата и тези, изразени в съдебно заседание, прецени събраните по делото
доказателства и служебно провери на основание чл. 313 и чл. 314 НПК
законносъобразността, обосноваността и справедливостта на атакувания
съдебен акт, намери за установено следното:
В съдебната фаза пред първата инстанция съдът е провел предварително
изслушване по делото. Подсъдимата в присъствието на упълномощения си
защитник е признала изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като изрично се е съгласила за тях да не се събират
доказателства. Съдът е разяснил правата й по чл. 371 НПК и като е
констатирал, че направените самопризнания се подкрепят от събраните на
досъдебното производство доказателства, е обявил с определение по реда на
чл. 372, ал. 4 НПК, че ще се ползва от тях при постановяване на присъдата и е
приобщил писмените доказателства събрани в досъдебното производство с
тяхното прочитане.Предявено е надлежно и вещественото доказателство -
Дрегер касета.
Подсъдимата Т. Я. М. е на 31 години , **** гражданин, със *****
образование, работи . Живее в гр. Бургас, ул. „Ц. А.“ № ***. Видно от
приложената по делото справка за съдимост, подсъдимата М. е осъждана по
НОХД № 2268/2017 г. по описа на РС – Бургас, в сила от 14.06.2017 г. за
извършено от нея деяние по чл. 354а, ал. 3 от НК, за което е наказана с
3
„лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, с изпитателен срок от 3 години и
„глоба“ в размер на 1000 лева. Тъй като наложената с присъдата глоба не била
заплатена доброволно, на 23.06.2017 г. спрямо М. бил издаден изпълнителен
лист, въз основа на който е било образувано изпълнително дело №
20178010400540 на ЧСИ Трифон Димитров за принудително събиране на
вземането. Въпреки предприетите действия от страна на ЧСИ, М. заплатила
глобата едва в хода на съдебното производство в първоинстанционното
производство. Поради това и изпълнителното дело било прекратено на
17.03.2022 г.
Към датата на инкриминираното деяние – 18.11.2021 г. М. е била
правоспособен водач, категория „В“, притежаваща СУМПС № *********,
валидно до 09.03.2027 г. Същата е била многократно санкционирана за
нарушения на правилата за движение по пътищата, като има издавани НП и
фишове.
По график за времето от 19:00 часа на 18.11.2021 г. до 07:00 часа на
19.11.2021 г. в гр. Бургас, свидетелите У. и Б. – и двамата полицейски
служители в Първо РУ на ОД МВР – гр. Бургас, били на работа и
изпълнявали патрулно-постова дейност в състав „Бреза-1“ на територията на
Първо РУ на ОДМВР – гр. Бургас.
Около 22:25 ч. на 18.11.2021 г. в гр. Бургас, по ул. „С.“ до дом № **,
свидетелите У. и Б. спрели за проверка движещ се лек автомобил марка
„Нисан Микра“, с рег. № *****. При извършената полицейска проверка, било
установено, че водач на лекия автомобил е подсъдимата Т. М.. Била
установена самоличността и на пътуващата с нея свидетелка И.В.. По време
на проверката, полицейските служители се усъмнила, че подсъдимата М.
може би е употребила наркотични вещества и поискали съдействие от
служители от Сектор „ПП“ към ОДМВР – Бургас. На място пристигнал
свидетелят Н. А. – мл. автоконтрольор, който първо тествал подсъдимата за
употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест дрегер“, като пробата
била отрицателна. Непосредствено след това, с техническо средство Дрегер
„Drug Check 3000 STK 6“ с фабричен № REF 8327961 – проба тест №
162/18.11.2021 г. той тествал подсъдимата М. и за употреба на наркотични
вещества , като техническото средство отчело положителна проба за употреба
на наркотични вещества „кокаин“ и „канабис“. На подсъдимата бил издаден
4
талон за медицинско изследване № 118785 и Т. М. била отведена в МБАЛ –
Бургас, но на място тя отказала да даде кръв за химичен анализ, приемайки по
този начин показанията на техническото средство.
За констатираното нарушение на подсъдимата бил съставен АУАН с бл.
№ 232757/2021 г. и били иззети СУМПС и контролния талон на водачката.
В хода на разследването, на подсъдимата М. е било повдигнато
обвинение за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, вр. чл. 73, ал.
1 и чл. 30 от Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите и
чл. 1 и сл. от Наредба за условията и реда за разрешаване на дейностите и
Приложение № 1, Списък 1. В последния разпит тя заявила, че няма да дава
обяснение, но изразила желание за сключване на споразумение с РП – Бургас.
В мотивите към обжалваната присъда, възприети и от настоящия
въззивен състав, Районен съд – гр. Бургас е приел за установени
обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се е позовал на
направеното от подсъдимата самопризнание, както и на доказателствата,
събрани на бързото производство – показанията на свидетелите И.В., Н. А., Д.
У. и И. Б., от приложените писмени доказателства и доказателствени средства
– справка за съдимост, писмо от ЧСИ, справка за нарушител/водач, АУАН,
талон за медицинско изследване, протокол за извършена проверка за
употреба на наркотични вещества, протокол за медицинско изследване,
протокол за оглед на веществени доказателства, ведно с фотоалбум към него,
от приложените веществени доказателства, както и другите приложени по
делото писмени доказателства. Съдържащите се в тази доказателствена
съвкупност фактически данни убедително потвърждават самопризнанията на
подсъдимата по обстоятелствата, описани в обвинителния акт, което от своя
страна обосновава с категоричност извода, че М. е извършила
престъплението, за което е предадена на съд и призната за виновна.
Първоинстанционният съд е направил обосновани и законосъобразни
правни изводи досежно авторството и вината на подсъдимата.
Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка, правилно
и законосъобразно Районен съд – гр. Бургас е извел правната квалификация
на извършеното от подсъдимата Т. М. на 18.11.2021 г. около 22:25 часа в гр.
Бургас по ул. „С.“ до дом № ** – управление на лек автомобил „Нисан
Микра“ с рег. № ***** след употреба на наркотични вещества – „коноп“ и
5
„канабис“, представляващи високорискови наркотични вещества по смисъла
на чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Закона за контрол върху наркотични вещества и
прекурсорите, установено по надлежния ред.
Въззивната инстанция намира за неоснователни възраженията на
защитата, че проверката е извършена с негодно техническо средство, т.е.
неодобрено по съответния ред, а именно с Дрегер „Drug Check 3000 STK 6“,
настоящият въззивен състав намира същото за неоснователно. Съгласно чл. 1,
ал. 3 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, действаща към
момента на извършване на инкриминираното от подсъдимата М. деяние,
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техните аналози се установява чрез използване съответно на
технически средства, тестове, медицински, химически или химико-
токсилогични изследвания. Видно от същата наредба, законодателят е въвел
алтернативност в зависимост от обстоятелствата и желанието на нарушителя
при избиране на реда за установяване съдържанието на упойващи, респ.
наркотични вещества. В подкрепа на този извод е и разпоредбата на чл. 3, ал.
2, т. 2 от Наредбата, която сочи, че в случаите на оспорване на показанията на
техническото средство, по искане на водача употребата се установява чрез
медицинско или лабораторно изследване. Ето защо, съгласно цитираната
наредба, е предвидено използването на технически средства /тестове и/или
химико-токсилогично изследване на кръвта, като и двата способа са
ориентирани към обективност на резултата, съответно към изключване на
субективния фактор. Съгласно чл. 6, ал. 9 (Изм. – ДВ, бр. 81 от 2018 г. )
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на
техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
или на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за
изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при
отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за
изследване. Съгласно съдебната практика – Решение № 603 от 27.12.2012 г.
по н.д. № 1931/2012 г. на ВКС, отказът на водач да му бъде взета кръвна
проба по наредбата е факт, подлежащ на установяване с допустимите от НПК
средства. Настоящият съдебен състав намира, че отказът на подсъдимата да й
6
бъде взета кръвна проба е безспорно установен, като този факт затвърждава
установеното с техническото средство, тъй като същото е валидно направено.
Въз основа на приложените по делото материали, съдът намира, че
установената употреба на наркотични вещества „кокаин“ и „канабис“ с
техническо средство за измерване с Дрегер „Drug Check 3000 STK 6“ с
фабричен № REF 8327961 – проба тест № 162/18.11.2021 г., следва да се
приеме за обективна и достоверна, както и че техническото средство е с
валидност до 09/2022 г.
Настоящата инстанция намира искането на защитата за приложение на
чл. 9, ал. 2 от НК за неоснователно. Засегнатите обществени отношения са
съществени, тъй като са свързани с безопасността на транспорта, чието
накърняване води до поставяне в опасност или реално увреждане на
имуществени или неимуществени интереси, като в конкретния случай
управлението на моторно превозно средство е след употреба на наркотични
вещества. От доказателствата по делото се установява, че подсъдимата е
управлявала МПС след употреба на две наркотични вещества – „кокаин“ и
„канабис“, които съгласно ЗКНВП са включени в Приложение № 1 към чл. 3,
ал. 2 – „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве,
поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в
хуманната и ветеринарната медицина“. Също така, от приложената по делото
справка за нарушител/водач е видно, че подсъдимата е санкционирана
многократно за нарушения на ЗДвП и Правилника, като има издадени фишове
и НП.
Деянието е извършено при форма на вината – пряк умисъл по смисъла
на чл. 11, ал. 2 от НК – деецът е съзнавал общественоопасния характер на
извършеното, предвиждал е общественоопасните последици и е искал
настъпването на тези последици.
За престъпленията по чл. 343б, ал. 3 от НК се предвижда наказание от
една до три години лишаване от свобода и глоба от 500 до 1500 лева.
Кумулативно в чл. 343г от НК е предвидено и лишаване от права по чл. 37,
ал. 1, т. 7 от НК.
При определяне на наказанието в проведената процедура по Глава 27
НПК (чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 от НПС), първоинстанционният съд
правилно е приел, че в случая са налице многобройни смекчаващи вината
7
обстоятелства, при които и най-лекото определено наказание ще се окаже
несъразмерно тежко, с оглед на което и приложил нормата на чл. 55 от НК.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът е отчел младата възраст
на подсъдимата, трудовата й ангажираност, както и че полага грижи за
родителите си. Също така е съобразено изразеното искрено съжаление и
разкаяние за постъпката й, както и оказаното съдействие на разследването.
Всички тези обстоятелства характеризират подсъдимата като лице с ниска
обществена опасност. Като отегчаващо отговорността обстоятелство
правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че към датата на
осъществяване на инкриминираното деяние М. е била осъждана за друго
престъпление, свързано с държане на наркотични вещества. Правилно и
обосновано първоинстанционният съд е приел, че в случая наказанието на
подсъдимата следва да се определи съобразно разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т.
1 от НК, като на М. бъде наложено и кумулативно предвиденото наказание
глоба.
Относно размера на наложеното наказание „лишаване от свобода“,
настоящата инстанция намира, че същият следва да бъде изменен и на
подсъдимата да бъде наложено наказание в минималния, предвиден в закона
размер, а именно три месеца. Освен изложените по-горе съображения,
касателно обществената опасност на деянието и дееца, въззивния състав
намира, че следва да се отчете и обстоятелството, че подсъдимата е
управлявала лекия автомобил на сравнително кратко разстояние. В тази
връзка съдът кредитира показанията на свид. В., дадени на съдебно следствие
пред въззивната инстанция, в които заявява, че подсъдимата е задвижила
возилото в изпълнение на намерението си да премести своя автомобил от
работното й място на ул. „Х. А.“ № * до двора на апартамента на
свидетелката на ул. „Г.“ в гр.Бургас, за да не е без надзор, тъй като не се
заключвал. Видно от приложените по делото доказателства, подсъдимата е
била спряна за проверка на ул. С.“ № **, като действително разстоянието от
тама до мястото на потегляне -площад „Б. Г.“ е съвсем кратко. Така
отмереното по размер на наказание „лишаване от свобода“ настоящият
съдебен състав намира за справедлив и напълно съответен на обществената
опасност на деянието и дееца. Относно първоначалния режим на неговото
изтърпяване , въззивната инстанция приема, че същият е правилно определен
от първоинстанционния съд, независимо от изменението на срока на
8
наложеното наказание.
Кумулативно наложеното наказание глоба в размер на 450
(четиристотин и петдесет) лева, също се явява справедлив, съобразен с
имущественото състояние на подсъдимата и с нормата на чл. 55, ал. 2 от НК.
Неоснователно е оплакването на защитника на подсъдимата срещу
отказа на БРС да приложи разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК.
Условното осъждане може да се приложи при две задължителни
условия – наказанието лишаване от свобода да е до три години и лицето да не
е осъждано преди това на лишаване от свобода за престъпление от общ
характер. Липсата на реабилитация по чл. 86 и чл. 87 от НК изключва
приложението на чл. 66 от НК. Правилно БРС е приел, че към датата на
осъществяване на инкиримираното деяние, не са били налице предпоставките
по смисъла на чл. 86, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НК , отчитайки предходното
осъждане на подсъдимата по НОХД № 2268/2017 г. по описа на РС – Бургас .
За да настъпи реабилитация по право при наличие на няколко по вид
наказания по едно осъждане, то следва условията за нейното настъпване да са
налице за всички наказания/да са изтекли сроковете за реабилитация по
отношение на всяко поотделно/. Видно от приложените по делото
доказателства, за изпълнение на наказанието „глоба“ е било образувано
изпълнително производство, като по същото регулярно са били извършвани
изпълнителни действия, всяко от които е прекъсвало двугодишната давност
за изпълнение на това наказание и е започвала да тече нова давност. Фактът,
че на 17.03.2022 г. (в хода на съдебното производство пред
първоинстанционния съд) глобата е била заплатена от подсъдимата и
изпълнителното производство е било прекратено, не обосновава изводи, че е
изминал едногодишния законоустановен период от време с произтичащите от
това последици – реабилитация по право и приложение на чл. 66 от НК по
отношение на подсъдимата М..
Законосъобразно и съобразено с извършеното от подсъдимата деяние,
първоинстанционният съд е лишил на основание чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7
от НК подсъдимата М. от право да управлява МПС за срок от десет месеца,
като на основание чл. 59, ал. 4 от НК е приспаднал времето, през което М. е
била лишена по административен ред от правото да управлява моторно
превозно средство.
9
Така наложеното наказание, съдът счита, че в достатъчна степен ще
мотивира подсъдимата да се поправи, превъзпита, да преосмисли и да
коригира за в бъдеще поведението си, както и да повлияе предупредително
върху останалите членове на обществото.
Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е възложил в
тежест на подсъдимата направените по делото разноски и се е произнесъл по
веществените доказателства.
При извършената служебна проверка, въззивната инстанция не
констатира други допуснати нарушения на материалния и процесуалния
закон, които да налагат изменение на присъдата в останалата й част или
нейната отмяна.
Мотивиран от горното и на основание чл. 337, ал. 1, т. 1 от НПК,
Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 45/05.04.2022 г., постановена по НОХД № 5426/2021 г.
на Бургаския районен съд, като:
НАМАЛЯВА размера на наложеното на подсъдимата Т. Я. М., ЕГН
********** наказание „лишаване от свобода“ от четири месеца на ТРИ
МЕСЕЦА.
Потвърждава присъдата в останалата й част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10