Р Е
Ш Е Н
И Е
№
град Ловеч, 10.02.2022
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, тричленен административен състав, в открито съдебно заседание
на единадесети януари две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАБРИЕЛА Х.
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА К.
ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретаря Татяна
Тотева и в присъствието на прокурора Светла Иванова, като разгледа докладваното
от съдия Х. адм. дело № 521/2020г. по описа на АдмС Ловеч, и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда
на чл.179 и сл. от АПК във вр. с чл.45, ал.3 от Закон за местното
самоуправление и местната администрация (ЗМСМА).
Административното дело
е образувано по жалба на Р.Н.А. с ЕГН ********** ***, подадена против Решение
№246 от 26.11.2020г. на Общински съвет Ловеч за определяне размера на такса за
битови отпадъци за 2021г. на територията на Община Ловеч.
С жалбата е направено
искане за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на решението
на общинския съвет. С Определение №18/12.01.2021г. съдът е оставил без уважение
искането на Р.А. за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на
Решение №246 от 26.11.2020г. на Общински съвет Ловеч. Като необжалвано
определението е влязло в сила на 21.01.2021г.
С определение от
24.02.2021г., тричленният състав е допуснал присъединяване към оспорването на В.С.М.
***, Р.В.Н. ***, „Професионални градинари” ООД, гр. Ловеч и „Т.”***; встъпване
на страната на ответника на Община Ловеч, представлявана от кмета, и е оставил
без уважение искането на В.С.М., Р.В.Н., „Професионални градинари” ООД и „Т.”
ООД за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на Решение №246
от 26.11.2020г. на Общински съвет Ловеч. Като необжалвано определението е влязло
в сила на 12.03.2021г.
По жалба на Д.К.З. и Д.П.З.
***, подадена срещу Решение № 246/26.11.2020г. на Общински съвет Ловеч, в
Административен съд Ловеч е било образувано адм. дело №524/2020г. Двамата
жалбоподатели са направили и искане за спиране на допуснатото по закон
предварително изпълнение на Решение №246 от 26.11.2020г. на Общински съвет
Ловеч. Съдът с определение от 12.01.2021г. е оставил без уважение искането, а
определението като необжалвано е влязло в сила. С определение от 15.03.2021г.
производството по адм. дело №524/2020г. на АС Ловеч е било присъединено към
адм. дело №521/2020г. по описа на Административен съд Ловеч за общо произнасяне
по жалбите.
С молба вх.№ 68/12.01.2021г.
Окръжна прокуратура Ловеч е направила искане за встъпване по делото, тъй като
това се налага с цел защита на обществения интерес, и на основание чл.16, ал.1,
т.3 от АПК да бъде конституирана като страна в процеса.
С определение от 24.03.2021г.
са конституирани страните по делото. Обявлението за оспорване на Решение №246
от 26.11.2020г. на ОбС Ловеч е публикувано в „Държавен вестник“, бр.28 от
06.04.2021г. в съответствие с изискването на чл.181, ал.1 от АПК. Копие от
обявлението е поставено на таблото за обяви на Административен съд Ловеч,
публикувано е на Интернет страницата на Административен съд Ловеч и е изпратено
на ВАС на РБ за публикуване на Интернет страницата на Върховен административен
съд, съобразно изискването на чл.181, ал.2 от АПК.
В жалбите се навеждат
идентични доводи за незаконосъобразност на процесното решение, като се иска
отмяна на същото. Твърди се, че не е спазена установената в закона форма, че
решението е издадено при съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, в противоречие с материалноправните разпоредби на ЗМДТ относно
принципите и начина на определяне на таксата за битови отпадъци (ТБО) и при
несъответствие с целта на закона –
справедливо определяне на таксите при отчитане на принципите
на ЗМДТ и обществения интерес. С допълнение към жалбите процесуалният
представител на оспорващите е направил искане и за обявяване на нищожността на
оспорения акт по съображения, че с него в противоречие с разпоредбите на ЗМДТ е
определен различен размер на ТБО за жилищни имоти според това дали са
застроени, или не са, както и че съгласно действащата редакция на чл.67, ал.2
от ЗМДТ основата, върху която се определя пропорционално размерът на ТБО, не
може да бъде данъчната оценка на недвижимите имоти, тяхната балансова стойност
или пазарната им цена.
От страна на Общински съвет Ловеч е депозирано становище за
неоснователност на жалбите. Изложени са аргументи по наведените от
жалбоподателите твърдения, касаещи приложимите материалноправни разпоредби на ЗМДТ. Сочи се, че деленето на имотите на застроени и
незастроени жилищни имоти е с оглед прилагане на промил с по-ниска стойност при
облагането на незастроените такива и е съобразено с чл.14,
ал.2 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени
на услуги на територията на Община
Ловеч. Сочи се още, че цитираната в допълнението към жалбата редакция на чл.67 ЗМДТ, включваща текста „която не може да бъде данъчната оценка на недвижимите
имоти, тяхната балансова стойности или пазарната им цена“, все още не е влязла
в законна сила, и действащата към момента материалноправна разпоредба на чл.67,
ал.2 от ЗМДТ напълно кореспондира с приетото от Общински съвет Ловеч Решение №246/26.11.2020г.
Встъпилата на страната на ответника Община Ловеч е представила отговор по
депозираните жалби, в който се излагат съображения за неоснователност на
същите. По възраженията на оспорващите се излага, че в решението на общинския
съвет е посочена и разпоредбата на чл.21, ал.1, т.7 от ЗМСМА, съгласно която
общинският съвет определя размера на местните такси, т.е. в административния
акт е налице посочване на релевантните нормативни разпоредби, обуславящи неговата
законосъобразност в това отношение. Твърди се, че е спазен едномесечният срок
по чл.69, ал.2 от АПК, за което са приложени съответните доказателства, като в
производството по приемане на обжалваното решение са осигурени две от
предвидените в чл.69, ал.1 от АПК форми на участие на заинтересованите лица, а
именно по т.1 – писмени предложения и възражения и по т.4 – обществено
обсъждане, при заложен от законодателя минимум от една от тях. Страната излага,
че Решение № 246/26.11.2020г. на ОбС Ловеч е прието въз основа на предложение
до колективния орган, в което се съдържат мотиви, обосноваващи приемането,
включително досежно одобрената план-сметка, и които мотиви съгласно Тълкувателно
решение № 16 от 31.03.1975г. на ОСГК на ВС служат и за мотиви на оспорения акт.
Тези мотиви в достатъчна степен
аргументират необходимостта от приемането на новия размер на ТБО. Сочи още, че
с измененията на ЗМДТ, публикувани в ДВ бр.98/27.11.2018г. в ЗИД на ЗКПО се
определя, че едва от 2022г. няма да бъде възможно използването на данъчната
оценка като основа за определянето на размера на таксата за битови отпадъци,
т.е. законът допуска за 2021г. използването на данъчната оценка за основа за
определянето на таксата за битови отпадъци. В същия закон ясно е разписано, че
броят на ползвателите на услугата по чистота в отделните имоти, който да бъде
ползван като база за начисляване на ТБО, ще бъде установен с Националното
преброяване на населението и жилищния фонд, което ще бъде проведено през 2021г.
Това обстоятелство не позволява към момента ТБО да се определи на друга основа,
различна от данъчната оценка на имотите. В допълнение излага,
че видно от Решение
№ 246/26.11.2020г. на ОбС Ловеч,
размерът на таксата е разграничен според това дали задълженото лице е декларирало
до 30.11.2020г. ползването на съдове за събиране на битовите отпадъци и честотата
на извозването им по чл.67, ал.4 от ЗМДТ, съгласно Приложение № 4 (съобразно
т.3 и 4 от решението на ОбС), т.е. тези две точки на оспореното решение дават
възможност определянето на ТБО да стане и според количеството на отпадъците, но
само в случай, че се декларират съдовете, които съответното задължено лице иска
да се предоставят от общината.
В съдебно заседание
жалбоподателите и страните, присъединени на страната на оспорващите на основание чл.182, ал.3, предл.1 от АПК
се представляват от упълномощен адвокат, който излага подробни доводи за незаконосъобразност
на решението на общинския съвет поради съществени нарушения на процедурата и
противоречие със закона. Представя и писмени бележки по съществото на спора.
Ответникът – Общински
съвет Ловеч чрез председателя си ангажира становище за законосъобразност на
оспорения акт и неоснователност на жалбите.
Страната, встъпила по
делото наред с административния орган на
основание чл.182, ал.2 от АПК – Община Ловеч, представлявана от упълномощен от
кмета на общината адвокат, в съдебно заседание и писмени бележки излага
аргументи за правилност на оспореното решение и моли същото да бъде потвърдено,
а жалбата да се отхвърли като неоснователна и недоказана.
Представителят на
Окръжна прокуратура Ловеч дава заключение за основателност на жалбите и моли
съдът да ги уважи.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
На 28.12.2018г.
Общински съвет Ловеч е приел Решение № 890/28.12.2018г.
(л.340), с което е одобрил план-сметката за необходимите разходи за услугите по
чл.66 от ЗМДТ за 34-те населени места в общината и гр. Ловеч за 2019г. в размер
на 3 376 404 лв. За 2020г. не е приемана нова план-сметка.
На 29.10.2020г.
Общински съвет Ловеч е приел Решение № 209/29.10.2020г.
(л.239), с което е одобрил план-сметката за необходимите разходи за услугите по
чл.66 от ЗМДТ за 34-те населени места в общината и гр. Ловеч за 2021г. в размер
на 3 919 736 лв. Видно от същото, в план-сметката са включени средствата за:
1. Събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и
инсталации за тяхното третиране – 1 177 332 лв. с ДДС, съгласно Приложение №
1-1:
1.1. Събиране и транспортиране на битови отпадъци до РДНО-Ловеч в размер
на 1 008 740 лева с ДДС.
1.2. Осигуряване на средства в размер на 100 000 лв. с ДДС за лизингово
закупуване на транспортна сметосъбираща техника.
1.3. Осигуряване на съдове за съхраняване на битовите отпадъци –
контейнери, кофи и други в гр. Ловеч и 34-те населени места в общината в размер
на 68 592 лева с ДДС.
2. Третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации, включително
отчисленията по чл.60 и чл.64 от Закона за управление на отпадъците в размер на
1 319 814 лева с ДДС, съгласно
Приложение № 1-2.
3. Поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в
населените места и селищните образувания в общината в размер на 1 422 590
лв. с ДДС, съгласно Приложение № 1-3.
На 20.10.2020г. с
докладна записка изх.№ 70-00-2869 от същата дата (л.537), директорът на
дирекция „Местни приходи“ в общината във връзка с необходимостта от увеличаване
на размера на ТБО е уведомил Кмета на община Ловеч, че при предстоящото
определяне на нов размер на таксата за битови отпадъци трябва да се вземе
предвид невъзможността за определянето на ТБО при спазване изцяло на принципа
за понасяне на разходите от причинителя или притежателя на отпадъците, поради
което новият размер на таксата освен на база количество генерирани битови
отпадъци може да се определи и върху прилаганата и в момента основа, определена
от Общинския съвет, а именно данъчната оценка на имотите. В докладната записка
изрично е посочено, че при определяне на новия размер на ТБО следва да се
предвиди възможност за заявяване на съдове за събиране на битови отпадъци и
такса на тази основа, като се остави на свободната преценка на всеки гражданин
или фирма дали желае да заяви съответен съд, и само при недеклариране
ползването на такъв, ще се дължи ТБО според другата алтернатива, посочена в
Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги
на територията на Община Ловеч.
На 20.10.2020г. на
интернет страницата на Община Ловеч и на таблото за обяви в ЦУИГ на общината е било
публикувано уведомление (л.98), с което на основание чл.26 и чл.28 от Закона за
нормативните актове (ЗНА) е оповестено, че е публикуван проект за определяне на
размера на таксата за битови отпадъци за 2021г., придружен с мотиви за
изменението, като е предоставена възможност за приемане на предложения и
становища по проекта в срок до 24.11.2020г., 17:00 ч. До заинтересованите лица
е била отправена покана с изх. № 70-00-2870/20.10.2020г. (л.99) за обществено
обсъждане на 24.11.2020г. на проекта за определяне на размера на таксата за
битови отпадъци за 2021г. в Община Ловеч. Поканата за обществено обсъждане е
била публикувана на интернет сайта на общината (л.110) и в бр.80 на вестник
„Ловеч Прес“ от 22.10.2020г. (л.108).
На 24.11.2020г. от
17:00 ч., видно от протокол и присъствен списък (л.106-107), се е провело обществено
обсъждане на предложението за определяне на размера на таксата за битови
отпадъци за 2021г. На същото е докладвано постъпило предложение от г-н М.В. –
общински съветник, като е отбелязано, че не са постъпили предложения по
интернет.
Предложението е било
обсъдено в 4 постоянни комисии на Общински съвет Ловеч. На свое заседание на
26.11.2020г. (протокол на л.44), след като е обсъдил предложение с вх. № ОС-514/12.11.2020г. от Кмета на
Община Ловеч (л.88) и е взел предвид
т.7 от становище с вх.№ ОС-520(1)/18.11.2020г. на постоянната комисия по
икономическа и стопанска политика, туризъм, приватизация и международно
сътрудничество (л.75); т.7 от становище с вх.№ ОС-521(1)/18.11.2020г. на
постоянната комисия по бюджет, финанси и европроекти (л.78); т.2 от становище с
вх.№ ОС-523(1)/18.11.2020г. на постоянната комисия по правно-нормативни
въпроси, жалби, контрол, обществен ред, безопасност на движението и конфликт на
интереси (л.81); т.9 от становище с вх.№ ОС-525(1)/18.11.2020г. на постоянната
комисия по общинска собственост, устройство на територията, комунални дейности,
екология и транспорт и жилищна политика (л.83), и на основание чл.21,
ал.1, т.6 и т.7 от ЗМСМА и в изпълнение на чл.62 и чл.67 от ЗМДТ, с 24 гласа „за“, 5 „против“ и 3 „въздържали
се“, Общински съвет Ловеч е приел оспореното в настоящото производство
Решение № 246/26.11.2020г. (л.30).
Съгласно последното,
колективният орган:
1. Определя размера на такса за битови отпадъци за 2021г. в промили
върху данъчна оценка (чл.20 и чл.21, ал.1 от ЗМДТ) за жилищни имоти,
декларирани по чл.14 от ЗМДТ, както следва за:
1.1. Застроени имоти, съгласно Приложение № 1, колони 3, 4 и 5.
1.2. Незастроени имоти, съгласно Приложение № 1, колони 4 и 5.
2. Определя размера на такса за битови отпадъци за 2021г. в промили
върху данъчна оценка (чл.20 и чл.21, ал.1 от ЗМДТ) за нежилищни имоти,
декларирани по чл.14 от ЗМДТ, както следва за:
2.1. Застроени имоти, съгласно Приложение № 1, колони 6, 7 и 8.
2.2. Незастроени имоти, съгласно Приложение № 1, колони 7 и 8.
3. Определя таксата за битови отпадъци в левове за декларираните от тях
до 30.11.2020г. съдове за събиране на битовите отпадъци и честотата на
извозването им по чл.67, ал.4 от ЗМДТ, съгласно Приложение № 4.
4. Заедно с таксата по точка 3 от настоящето решение се събира и такса
за почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковете и другите
територии от населените места в общината, предназначени за обществено ползване,
която се определя пропорционално върху данъчната оценка (чл.20 и чл.21, ал.1 от ЗМДТ) в размер, съгласно Приложение № 1, колона 5 или 8.
5. За имоти в строителните граници на населените места, но намиращи се
извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на
битовите отпадъци размера на таксата се определя, съгласно Приложение № 1,
колони 4 и 5 за жилищни имоти, колони 7 и 8 за нежилищни имоти и Приложение № 2
за улиците по населени места в строителните граници, които не се обслужват.
6. За имоти извън строителните граници на населените места таксата за
битови отпадъци по населени места се определя, съгласно Приложение № 1, колони
9, 10, 11 и 12 и Приложение № 3-списък по улици и местности извън строителните
граници на населените места.
За приемането на решението, ОбС е изложил мотиви, заключаващи се в
повишаване на размера на план-сметката за 2021г. в сравнение с този за
предходната година, като с цел обезпечаване на необходимите средства е изведена
необходимост от коригиране на промилите по съответните дейности. Вземайки
предвид завишената план-сметка за необходимите разходи за комунални дейности в
гр. Ловеч и 34-те населени места в общината, е предложено увеличение на промила
за нежилищните имоти в гр. Ловеч в дейността чистота с 0,3 и увеличение на
промила за жилищните имоти в град Ловеч и 34-те населени места с 0,5. Решението
на органа е обосновано също така и с цел намаляване на разликата между
необходимите средства и действителния облог за дейностите по сметосъбиране,
сметоизвозване и депониране на битовите отпадъци.
Видно от протокола на заседанието на Общинския съвет (л.49), предложението
е било подкрепено и от кметовете на населените места в Община Ловеч, за
което кметът на с. Дойренци М. Х. е изложила съображения за необходимостта от
повишаване на размера на ТБО, особено в селата, за да се подобри предоставянето
на съответните услуги.
Решението след поименно гласуване е било прието с необходимия кворум, с
гласовете на 24 общински съветника, от присъствалите 32 общински съветника (при
общ брой 33). След приемането му същото е било публикувано на
интернет страницата на Общински съвет Ловеч на 03.12.2020г., като в същия ден е
било изпратено и на Областния управител на област Ловеч, Кмета на Община Ловеч,
Районна прокуратура Ловеч (л.62-65).
Ответникът е представил по делото Наредбата за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община
Ловеч в редакциите й към датата на издаване на оспореното решение и към
момента.
От страна на Община Ловеч са представени допълнително и следните заверени копия от писмени доказателства,
касаещи оспорения акт: Решение №
890/28.12.2018г. на Общински съвет
Ловеч, ведно с приложенията към него; Решение № 209/29.10.2020г. на Общински
съвет Ловеч, ведно с приложенията към него; Решение № 302/25.02.2021г. на
Общински съвет Ловеч, ведно с приложенията към него, както и в с.з. докладна
записка изх.№ 70-00-2869/20.10.2020г. от директора на дирекция МП при Община
Ловеч до Кмета на Община Ловеч във връзка с приемането на оспореното решение и
извадки от официалната интернет страница на Община Ловеч с публикувани бланки
на декларации за определяне на ТБО на база количество генерирани отпадъци.
При така изложената
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав приема следното от правна
страна:
Жалбите са подписани и
са подадени от лица с активна процесуална легитимация и пряк и непосредствен
интерес – адресати на оспорения акт (като лица, притежаващи недвижими имоти или
носители на ограничени вещни права върху имоти на територията на Община Ловеч и
явяващи се данъчно задължени лица за заплащане на определената от Общински
съвет Ловеч такса битови отпадъци). Съгласно чл.64 от ЗМДТ, таксата за битови
отпадъци се заплаща от лицата по чл.1 за имотите на територията на общината.
Съгласно чл.11, ал.1 от ЗМДТ, данъчно задължени лица са собствениците на
облагаеми с данък недвижими имоти, а съобразно ал.3 на същия член, при учредено
вещно право на ползване данъчно задължен е ползвателят. От своя страна,
облагаемите с данък недвижими имоти са посочени в чл.10, ал.1 от ЗМДТ, а именно
– разположените на територията на страната сгради и самостоятелни обекти в сгради,
както и поземлените имоти, разположени в строителните граници на населените
места и селищните образувания, и поземлените имоти извън тях, които според
подробен устройствен план имат предназначението по чл.8, т.1 от Закона за
устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато
това се изисква по реда на специален закон. Следователно собственикът на този
имот, респективно ползвателят (жалбоподателите и страните, присъединени на
страната на оспорващите по делото) са данъчно задължени лица по смисъла на
чл.11, ал.1 от ЗМДТ и по силата на препратката на чл.64 от с. з. към този
текст, същите дължат заплащане на такса битови отпадъци за имотите си на
територията на общината. Изложеното обоснова правния им интерес да оспорят
Решение № 246 от 26.11.2020г. на Общински съвет Ловеч относно определяне
размера на такса битови отпадъци за 2021г. на територията на община Ловеч.
Жалбите са редовни по
отношение на форма и съдържание, подадени са в законовия срок. Представени са
по делото документи за внесени по сметка на АдмС Ловеч държавни такси и
адвокатски пълномощни. С оглед изложеното, съдът намира, че подадените жалби са
допустими, а разгледани по същество, са неоснователни.
По своята същност
решението за определяне размера на ТБО за съответната година е общ
административен акт, поради което при преценка за неговата законосъобразност
наред с разпоредбите на Закона за местното самоуправление и местната администрация
(ЗМСМА), предвиждащи изисквания за кворум и мнозинство при приемане на решението,
и ЗМДТ (уреждащи компетентния орган), следва да се съобразят и нормите на
чл.65-74 от АПК, съдържащи условията за приемане на общи административни
актове.
Оспореното решение е
прието от Общински съвет Ловеч в изпълнение на правомощието му по чл.21, ал.1,
т.7 от ЗМСМА и на основание чл.67, вр. чл.62 от ЗМДТ. С него колективният орган
е определил размера на такса за битови
отпадъци за 2021г. за територията на Община Ловеч. Оспореният акт е общ
административен акт по смисъла на чл.65 от АПК. Същият има еднократно правно
действие и с него се засягат права, свободи и законни интереси на неопределен
брой лица – собственици на имоти, попадащи в обхвата на оспореното решение.
Решението на общинския съвет е издадено от компетентен орган, съобразно
разпоредбата на чл.21, ал.1, т.7 от ЗМСМА и в предвидената в АПК писмена форма.
В
случая решението обективира валидно изразената воля на мнозинството общински
съветници в състава на колективния орган, при проведено поименно
гласуване, в съответствие с чл.27, ал.5 от ЗМСМА, и прието с мнозинство повече
от половината от общия брой на съветниците. Следователно решението е прието при
спазване на нормативно регламентираните изисквания за кворум, мнозинство и
поименно гласуване.
Настоящият състав на
съда намира, че при приемане на оспореното решение не са допуснати съществени
нарушения и на административно-производствените правила, разписани в
разпоредбите на чл.66 и чл.69 от АПК.
Съгласно чл.66, ал.1 от АПК, откриването на
производството по издаване на общ административен акт се оповестява публично
чрез средствата за масово осведомяване, чрез изпращане на проекта до
организациите на заинтересованите лица или по друг подходящ начин.
Уведомяването по ал.1 включва и основните съображения за издаването на акта,
както и формите за участие на заинтересованите лица в производството (ал.2).
Съгласно чл.69, ал.1 от АПК, административният
орган определя и оповестява публично по реда, определен в чл.66, ал.1, една или
повече от следните форми на участие на заинтересованите лица в производството
по издаване на акта – писмени предложения и възражения; участие в консултативни
органи, подпомагащи органа, издаващ акта; участие в заседания на органа,
издаващ акта когато той е колективен; обществено обсъждане. Съгласно ал.2 на
същия текст, органът следва да осигури на заинтересованите лица възможност да
осъществят правото си на участие в разумен срок, определен от него, който не
може да е по-кратък от един месец от деня на уведомяването по чл.66.
От представените доказателства към преписката
се установява спазването на цитираните разпоредби, противно на възраженията в
жалбите. В конкретния случай е извършено надлежно уведомяване на обществеността
за откриване на производството по издаване на общия административен акт, извършено
е оповестяване на основните съображения и мотиви за издаване на акта, чрез
публикуване на покана за провеждане на
обществено обсъждане и проект на предложение за изменение на размера на
таксата за битови отпадъци на интернет страницата на Община Ловеч (л.110),
както и в един местен ежедневник – вестник „Ловеч Прес“ (л.108). Уведомлението е публикувано на 20.10.2020г.,
като обсъждането е насрочено за 24.11.2020г. Видно от поканата, освен
провеждането на обществено обсъждане, на заинтересованите лица е предоставена и
възможност за депозиране на писмени становища по проекта. От представения по
делото Протокол от проведено обществено обсъждане и присъствен списък (л.106-107)
се установява, че същото се е състояло на 24.11.2020г. Оспореното решение на Общински
съвет Ловеч е прието на 26.11.2020г. С оглед на това, в производството по
приемане на обжалваното решение са осигурени две от предвидените в чл.69, ал.1 от АПК форми на участие на заинтересованите лица, а именно: по т.1 – писмени
предложения и възражения, и по т.4 – обществено обсъждане, при заложен от
законодателя минимум от една от тях. Налице е изпълнение от
административния орган на задълженията му по чл.66, ал.1 и ал.2 и чл.69, ал.1,
т.1 и т.4 от АПК. Установява се, че всички заинтересовани от процесния акт
физически и юридически лица са имали възможност да вземат отношение по същия,
да подадат предложения и направят възражения, както и да се запознаят с
материалите по преписката, находящи се на официалния сайт на Община Ловеч през
периода от време от 20.10.2020г. до 24.11.2020г. Именно такъв е смисъла и целта
на чл.69 от АПК, поради което и същият е спазен. Решението е взето след
изтичането на срока за изразяване на предложения и становища от
заинтересованите лица, поради което правото им на защита не е нарушено и не е
допуснато твърдяното от пълномощника на оспорващите в хода по същество
процесуално нарушение.
Съдът намира за
неоснователни и останалите възражения на оспорващите за нарушена процедура при
приемане на акта. В случая производството е инициирано по предложение на кмета
до Общинския съвет. Нито в АПК, нито в ЗМСМА има конкретни разпоредби,
регламентиращи компетентност на вносителя на предложение за издаване на общ
административен акт. Напротив, по силата на чл.24, ал.1 във вр. с чл.74 от АПК, производството
по издаване на общ административен акт започва по инициатива на компетентния
орган или по искане на гражданин или организация, а в предвидените в закона
случаи – на прокурора, омбудсмана, по-горестоящия или друг държавен орган. В
чл.90, ал.1 от Правилника за организацията и дейността на Общински съвет Ловеч,
неговите комисии и взаимодействието с общинската администрация за мандат
2019-2023г. изрично е предвидена компетентност за кмета на общината да внася проекти
на решения, които да бъдат разглеждани и приемани от Общинския съвет. Тези
проекти на решения се адресират до председателя на ОбС и се разглеждат от
постоянните комисии на съвета, което в случая е изпълнено. Поради изложеното не
намира опора в закона доводът на оспорващите, че предложението за издаване на оспорения
административен акт би трябвало да бъде издадено от председателя на Общинския
съвет след съответно решение на Съвета, поради което неспазването на тази
процедура съставлявало процесуално нарушение.
Неоснователни са и
възраженията за формално провеждане на общественото обсъждане, както и за
оповестяване предстоящото издаване на акта от общината, а не от общинския
съвет. Както бе изложено, проектът за решение е бил своевременно оповестен на
широката общественост и на заинтересованите граждани и организации е била
дадена възможност както да присъстват на обсъждането, така и да депозират
писмени становища по проекта, поради което е осигурена максимална публичност на
предложението. Няма законова пречка откриването на производството по издаване
на общ административен акт да се оповести публично от самия вносител на
предложението, напротив – това е и негово задължение, за да може при
провеждането на публичното обсъждане да изложи мотивите си за необходимостта от
издаване на акта.
Решението е прието и при
правилно приложение на материалния закон и в тази връзка наведените в жалбите,
в хода по същество и в писмените бележки на оспорващите съображения са
неоснователни.
На първо място следва
да се посочи, че с оспорения акт е определен размерът на ТБО за 2021г.,
съответно увеличение на промила за нежилищни имоти в гр. Ловеч в дейността
чистота и увеличение на промилите за жилищни имоти в гр. Ловеч и 34-те населени
места в общината, спрямо дотогава действащите размери. Именно такова е
предложението и на кмета на Община Ловеч – за определяне на размера на таксата
за битови отпадъци за 2021г., като в предложението си е обосновал
необходимостта от увеличаване на размера на ТБО. Основата, върху която се
изчислява новият размер на таксата, не е новоопределена и не е изменена спрямо
дотогава прилаганата. Основата на нейното определяне е предмет на регламентация
на Наредбата. В чл.14, ал.2 от Наредбата общинският съвет е определил основата,
към която се изчислява определения с Решение № 246 от 26.11.2020г. размер на таксата,
и това е количеството генерирани битови отпадъци или данъчната оценка на
имотите. По отношение на размера на таксата в предложението на кмета на
общината се съдържат мотиви, в които са посочени причините, които налагат
приемането на по-висок размер на ТБО – той е определен в съответствие с
необходимите разходи за осигуряване на услугите по отделни компоненти,
съобразно план-сметката, при изготвянето на която са взети предвид действащите
пазарни цени, обема на извършваните услуги, задълженията на общината за
отчисления по Закона за управление на отпадъците, както и за справедливо
облагане на ползвателите на услугата. С оглед на горното доводите на
оспорващите относно приложимостта на чл.67, ал.1 от ЗМДТ не са пряко свързани с
предмета на спора. В същия смисъл е и Решение № 9602 от 29.08.2016г. на ВАС по
адм. д. № 12997/2015г., VII о.
На следващо място и
във връзка с възраженията в жалбите за основата, върху която е определен новия
размер на ТБО: с оспореното решение Общински съвет Ловеч е определил размера на
ТБО за
Така определените
методи не са в противоречие с действащите разпоредби на чл.67, ал.1 и ал.2 от ЗМДТ, като приложимата
и действаща редакция както към момента на приемане на обжалваното решение на
Общински съвет, така и към настоящия момент е: Чл. 67. (1) (Предишен текст
на чл. 67 - ДВ, бр. 153 от
(2) (Предишно изр. второ на т. 2 - ДВ, бр. 153 от
Процесуалният представител на жалбоподателите неоснователно
твърди, че към момента на приемане на оспореното решение действа изменението,
направено със ЗИДЗМДТ от 22.11.2013г. (ДВ бр. 101/2013г.), което чийто §6
гласи: „В чл.67, ал.2 накрая се поставя запетая и се добавя „която не може да
бъде данъчната оценка на недвижимите имоти, тяхната балансова стойности или
пазарната им цена“, с което обосновава неприложимост на данъчната оценка като
основа за определяне на ТБО. Това изменение обаче все още не е влязло в законна
сила. §13 от ЗИДЗМДТ от 22.11.2013г., съгласно който цитираният §6 влиза в сила
от 1 януари 2015г., е изменян многократно, съответно с тези изменения е
отлагано във времето и влизането в сила на разпоредбата. В актуалната към
момента редакция на Закон за изменение и допълнение на Закона за местните
данъци и такси (Обн., ДВ, бр.88 от 3.11.2017г., в сила от 1 януари на
втората година, следваща публикуването на резултатите от преброяването на
населението и жилищния фонд в Република България през 2021г., - изм., бр.98
от 27.11.2018г., в сила от 01.01.2019г., бр.14 от 17.02.2021г., в сила от
17.02.2021г.), е отложено влизането в сила на изменението на чл.67, въведено с
§6 от ЗИДЗМДТ, от 1 януари на втората година, следваща публикуването на
резултатите от преброяването на населението и жилищния фонд в Република
България през 2021г., съгласно §21 (Изм. – ДВ, бр.98 от 2018г., в сила от
01.01.2019г., бр.14 от 2021г., в сила от 17.02.2021г.) на ЗИДЗМДТ.
Така в случая, с цитираните законодателни промени
е прието отложено влизане в сила на §6 от ЗИД на ЗМДТ, който все още не е
влязъл в сила. Последното означава, че за Общински съвет Ловеч при приемане на
решението е била налице законовата възможност до тази дата, а и понастоящем,
когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци, размерът на
таксата да се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа,
определена от общинския съвет, която може да бъде данъчната оценка на
недвижимите имоти, тяхната балансова стойност или пазарната им цена. След като
законодателят е предоставил тази възможност, съдът счита, че не е налице
сочената от жалбоподателите законова пречка таксата за битови отпадъци да се изчислява
върху данъчната оценка на недвижимите имоти.
Освен че не е пряко свързано с предмета на
спора, възражението на оспорващите за противоречие на обжалваното решение с
чл.67 от ЗМДТ по отношение принципите и начина на определяне на таксата за
битови отпадъци е и неоснователно. Методиката за определяне на ТБО, заедно с
план-сметката за необходимите разходи за съответната година са в основата на
решението по чл.66, ал.1 от ЗМДТ за определяне на годишен размер на ТБО. За да
е налице твърдяното противоречие, е необходимо в закона да е създадено ясно,
безусловно правило, което да не подлежи на допълнителна преценка и допълнителни
мерки за прилагането им от друг орган, в случая от общинския съвет. Когато е
налице такава правна норма, всяко друго правило, което й противоречи и е
въведено с нормативен акт от по-ниска степен, не следва да се прилага. В случая
обаче чл.67 от ЗМДТ не може да се приложи пряко, защото не регламентира по
безусловен начин основата за определяне на размера на ТБО. Законодателят е
делегирал правомощия на общинския съвет да извърши преценка дали определянето
на таксата за битови отпадъци ще е върху количество битови отпадъци като
основен начин или поради невъзможност да се установи количеството на отпадъците
размерът ще се определя върху друга избрана от общинския съвет основа. По
силата на чл.9 от ЗМДТ общинският съвет в наредба урежда как да се изчислява
размера на ТБО – върху количеството на битовите отпадъци или ако е невъзможно,
върху друга основа. Това има за последица невъзможност да бъде пряко приложена
от съда законовата вместо подзаконовата разпоредба, защото изборът е на
общинския съвет при спазване на последователността на начините и след преценка
на обективни възможности в общината. Начинът на определяне на ТБО е регламентиран
в наредба, срещу която е допустим отделен пряк съдебен контрол, а конкретният размер
– в решения на общинския съвет по чл.66, ал.1 от ЗМДТ за всяка календарна
година, каквото е и процесното решение. Аналогично разрешение е възприето и в Решение
№ 13122 от 02.12.2016г. на ВАС по адм. д. № 14689/2015г., VII о.
В чл.67, ал.1 и ал.2 от ЗМДТ (в приложимата
редакция) са установени два способа за установяване размера на дължимата такса:
според количеството на битови отпадъци, а когато не може да се установи
количеството на битовите отпадъци – в левове на ползвател или пропорционално
върху основа, определена от общинския съвет. Способите, видно от текста на
закона, не се прилагат алтернативно, а се прилагат при условията на
евентуалност – в посочената последователност. Тази норма противно на доводите
на оспорващите не противоречи на принципа „замърсителят плаща“, заложен в
Директива 2008/98/ЕО относно отпадъците. Този извод се потвърждава и от
даденото задължително тълкуване с решението на СЕС от 16.07.2009г. по дело
С-254/08, Futura Immobiliare. Според СЕС действащото общностно право допуска
национална правна уредба, която предвижда такса за целите на финансирането на
услуга по управление и обезвреждане на битовите отпадъци, която се изчислява
въз основа на предполагаемия обем на отпадъците, създавани от ползвателите на
услугата, а не въз основа на количеството на отпадъците, които те действително
са произвели и предоставили за събиране. В този смисъл е и т.47 от решението на
СЕС от 18.12.2014г. по дела С-551/13, SETAR, според което при липсата на правна
уредба на Съюза, налагаща на държавите членки конкретен метод относно
финансирането на разходите по системата за управление на отпадъци, по избор на
съответната държава-членка това финансиране може да бъде осигурено както чрез
такси, така и чрез налози или по какъвто и да е друг начин, и че национална
правна уредба, предвиждаща за целите на финансирането на управлението на такава
система, например такса, изчислена въз основа на оценката на обема на
генерираните отпадъци, а не върху действително произведеното и предадено за
събиране количество, не може да се счита за противоречаща на Директива
2008/98/ЕО.
В тази връзка следва да се посочи, че към
датата на приемане на оспореното решение съгласно §13а от ПЗР на ЗИДЗМДТ е било
предвидено задължение до 31.03.2017г. Министерският съвет съвместно с
Националното сдружение на общините в Република България да разработят методика
за изготвяне на план-сметката с необходимите разходи за дейностите и за
видовете основи, които да служат за определяне размера на таксата за битови
отпадъци, и да внесе в Народното събрание проект за изменение на чл.66 и чл.67
от ЗМДТ. Ноторно известно е, че към датата на изготвянето на проекта за
процесното решение на ОбС Ловеч такава методика все още не е била приета от
Министерски съвет, респективно такава не е съществувала и към датата на
приемане на обжалваното решение (за последното виж мотивите към Решение №
388 на МС от 14.07.2017г. за одобряване на проекта на Закон за изменение и
допълнение на закона за местните данъци и такси – обн. ДВ, бр. 88 от
3.11.2017г.). Същевременно приложимата наредба за определяне и
администриране на местни такси и цени на услуги на територията на община Ловеч
също не съдържа механизъм/метод за определяне на таксата за битови отпадъци на
база количеството битови отпадъци за населението.
В корелация с изложеното следва да се отчете и
обвързването в ЗМДТ на определянето на ТБО според количеството отпадъци с
публикуването на резултатите от преброяването на населението и жилищния фонд в
Република България през 2021г. Тоест самият законодател е приел, че в момента и
до публикуването на тези резултати, изчисляването на ТБО единствено на база
количество отпадъци при спазване на принципа за понасяне на разходите от
причинителя или притежателя на отпадъците принципно е невъзможно за територията
на РБългария, и е приел този метод да се прилага, след като е известен броя на
ползвателите на услугата за всеки конкретен имот.
Видно от вложените по делото писмени
доказателства, представени от Община Ловеч, в преписката по издаване на
оспорения ОАА също се съдържат изложени съображения досежно невъзможността за
определяне размера на ТБО само според количеството генерирани битови отпадъци.
В конкретния случай, в изготвената от Директора
на дирекция „Местни приходи“ докладна записка до Кмета на Община Ловеч, върху
която е поставена резолюция „Да се съобрази при изготвяне на предложението“ и в
този смисъл е част от административната преписка, са изложени мотиви за невъзможността
размерът на таксата да се изчислява само според количеството битови отпадъци.
Посочено е, че при предстоящото определяне на нов размер на таксата за битови
отпадъци трябва да се вземе предвид невъзможността за определянето на ТБО при
спазване изцяло на принципа за понасяне на разходите от причинителя или
притежателя на отпадъците, поради което новият размер на таксата освен на база
количество генерирани битови отпадъци може да се определи и върху прилаганата и
в момента основа, определена от Общинския съвет, а именно данъчната оценка на
имотите. Акцентирано е на обстоятелството, че липсва способ, респективно
въведен механизъм, по който да бъде установено количеството отпадъци, което
генерира всяко едно домакинство, включително няма приет единен образец на План-сметката,
който да се ползва от всички общини. Именно изхождайки от съображения за
справедливо и равно третиране на всички лица, които са задължени за таксата за
битови отпадъци, при явно съобразяване с изложената в докладната записка
невъзможност за определяне на размера на таксата само според реалното
генерирано количество битови отпадъци от всяко домакинство, АО е посочил в
мотивите за приемане на решението, че промилите са определени на принципа на
солидарното заплащане.
Както бе изложено по-горе, по отношение на
размера в предложението на кмета на общината се съдържат мотиви, в които са
посочени причините, които налагат приемането на по-висок размер на ТБО – той е
определен в съответствие с необходимите разходи за осигуряване на услугите по
отделни компоненти, съобразно план-сметката, при изготвянето на която са взети
предвид действащите пазарни цени, обема на извършваните услуги, както и
задълженията на общината за отчисления по Закона за управление на отпадъците.
Доколкото няма пречка мотивите на един административен
акт да са изложени в друг документ, представляващ част от преписката по
издаването му и от тези мотиви да е ясна волята на издателя на акта защо издава
акт с точно такова съдържание, съдът намира, че в конкретния случай мотивите на
оспорвания акт се съдържат и в посочената докладна записка, т.е. актът е
мотивиран и по отношение на определената с Наредбата основа, посочена в
оспореното решение. Независимо че докладната записка не е приложена към
предложението на кмета до общинския съвет, тя се съдържа в административната
преписка по изготвянето на предложението, съхранявана в общината, и не е
оспорена от страните. Не на последно място трябва да бъде отбелязано, че при
липсата на законови изисквания за минимален обем и задължителни реквизити на мотиви
към общ административен акт, настоящият съдебен състав приема, че аргументите,
изложени както в докладната записка, така и в предложението на кмета на
общината, имат характеристика на мотиви на акта и следва да се счита, че
обективират мотивите на административния орган за приемане на оспорваното
решение. Изложеното води до неоснователност и на възражението на оспорващите за
липса на мотиви в акта както по отношение на размера, така и на прилаганата
основа за изчисляване на ТБО.
Ето защо, след като административният орган не
е могъл да определи ТБО върху основа количество битови отпадъци за населението
на територията на общината, е възприел новият размер на таксата да продължи се
изчислява върху дотогава прилаганата основа – данъчната оценка на недвижимите
имоти, което е законоустановена възможност към датата на приемане на решението.
Въпреки това, както се спомена и по-горе, при
определяне размера на ТБО за 2021г., в т.3 и т.4 от Решение № 246/26.11.2020г.
на ОбС Ловеч е предоставена възможност на ползвателите на услугата да подадат
заявление-декларация и да заплащат таксата съобразно принципа за понасяне на
разходите от причинителя или притежателя на отпадъците, като заявят съдове за
събиране на отпадъците. В този случай ТБО за тях се изчислява на база реално
генерирано количество отпадъци, изчислено според предоставените им съдове и
честотата на извозване.
Оспореното решение е взето и в съответствие с чл.67, ал.1 и ал.2 от ЗМДТ – определената с него такса за битови отпадъци е в годишен размер и е въз основа и в съответствие с приетата план-сметка за разходите за дейността по събиране и транспортиране на битови отпадъци; третиране на битови отпадъци в съоръжения и инсталации в депо; поддържане чистотата на териториите за обществено ползване на територията на общината за 2021 година, с гласуваното на предходното заседание на общинския съвет решение за приемане на план-сметката за 2021г.
В подкрепа на горните мотиви е и константната
практика на ВАС – така Решение № 2956 от 05.03.2021г. по адм. д. № 9818/2020г.,
VIII о., постановено по идентичен казус.
Неоснователни са и доводите на оспорващите, че
в действителност мотивите за увеличаване на размера на ТБО са несъбраните от общината
такси за битови отпадъци за предходни периоди. На първо място такива мотиви не
са релевирани от вносителя на предложението или от административния орган нито
в самото предложение, нито при общественото обсъждане или обсъжданията в
комисиите и на заседанието на общинския съвет. На следващо място, редът за
събиране на публични държавни вземания, каквито безспорно са вземанията на
общината за неплатени такси за битови отпадъци, е регламентиран в ДОПК и ЗМДТ.
В административната преписка липсват каквито и да било доказателства досежно
несъбрани общински вземания, които да са обусловили увеличаването на
размера на процесната такса.
Следва да бъде съобразено и обстоятелството,
че видно от приложеното по делото Решение № 890/28.12.2018 г. на Общински съвет
Ловеч, се приема план-сметката за необходимите разходи за услугите по чл.66 от ЗМДТ в 34-те населени места на общината и гр. Ловеч за 2019г. Същото е
последното решение, което предхожда Решение № 209 от 29.10.2020г. на ОбС Ловеч.
От двете решения е видно, че има повишаване в размера на средствата за необходимите
разходи за услугите по чл.66 от ЗМДТ, както е посочено и в мотивите на
предложението, по повод на което е прието обжалваното Решение № 246/26.11.2020г.
на Общински съвет Ловеч. Видно от Решение № 890/28.12.2018г. на Общински съвет Ловеч,
този размер е 3 376 404 лв. с ДДС, а видно от Решение № 209/29.10.2020г., размерът
на разходите се е повишил и е 3 919 736 лв. с ДДС. Т.е., новият размер
на ТБО е обусловен от повишените разходи за услугите по чл.66 от ЗМДТ съобразно
приетата план-сметка за 2021г., а не от несъбрани такси за минали периоди.
По отношение на
наведения от жалбоподателите довод, че липсват доказателства, че отразените разходи в план-сметката по чл.66, ал.3 ЗМДТ са намалени с разходите, които са за сметка на други източници на
финансиране, като преходен остатък по ТБО, недобори от минали години от
неплатена ТБО и други общински средства и приходи, различни от приходите от
таксата за битови отпадъци при спазване на изискванията, приложими за съответния
източник на финансиране: От една страна, следва да бъде
посочено, че преценка дали това е така може да направи само Сметната
палата. Съгласно чл.66 от ЗМДТ, план-сметката подлежи на проверка от
Сметната палата, т.е. проверките относно законосъобразността на формирането на
план-сметките и начина на разходване на събраните средства от таксата за битови
отпадъци се извършват от Сметната палата като част от одитите за съответствие
при финансовото управление в общините. От друга страна – размерът на ТБО е обусловен от план-сметката
за необходимите разходи за услугите по чл.66 от ЗМДТ. Последната е одобрена с
Решение № 209/29.10.2020г. на Общински съвет Ловеч, в което се съдържат калкулациите
на необходимите разходи относно предоставянето на услугите по чл.66, ал.1 от ЗМДТ.
Същото е общодостъпно и е публикувано (както и всички други решения на Общински
съвет) на интернет страницата на органа – https://os.lovech.bg/bg/resheniyabg-1/page/204.
Видно и от двете
представени по делото решения за приемане на план сметка – Решение №
890/28.12.2018г. на ОбС Ловеч и Решение № 209/29.10.2020г. на ОбС Ловеч,
размерът на средствата за необходимите разходи за услугите по чл.66 от ЗМДТ се
е повишил значително, което от своя страна доказва изложеното в мотивите на
обжалваното в настоящото производство Решение № 246/26.11.2020г. по отношение
на това обстоятелство. Тъй като таксата за битови отпадъци е вид местна такса,
то за нея е приложимо правилото на чл.7, ал.1 от ЗМДТ, че размерът на същата се
определя въз основа на необходимите материално-технически и административни
разходи по предоставяне на услугата. В
съответствие с чл.62 от ЗМДТ, таксата за битови отпадъци се заплаща за
извършваните от общината услуги по: събиране и транспортиране на битови
отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране; третиране на битовите
отпадъци в съоръжения и инсталации; поддържане на чистотата на териториите за
обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината. Систематичното
тълкуване на цитираните по-горе разпоредби от ЗМДТ води до правния извод, че
средствата от събираната във всяка община такса за битови отпадъци са целеви по
своя характер. Безспорно, те се събират за обезпечаване финансирането на
посочените в чл.62, ал.1 от ЗМДТ дейности и по силата на чл.7 от ЗМДТ, не могат
да бъдат разходвани за други дейности. От друга страна, обстоятелството, че
става дума за „такса“, а не за „данък“, също налага набраните от таксата
средства да се използват за финансиране на услугата, за която същата се
заплаща, а не за други дейности.
Неоснователни са и
доводите на жалбоподателите относно липсата на материална компетентност на
Общинския съвет да определи ставките за ТБО според вида на имотите (жилищни и
нежилищни, застроени и незастроени), и оттам за нищожност на решението.
Доколкото липсва изрична нормативна забрана при определянето на ставките за ТБО
да се прави разграничаване на имотите на жилищни и нежилищни, застроени и
незастроени, то може да се допусне определяне на различен размер на таксата.
Още повече, че в настоящия случай, заложеното в обжалваното решение на Общински
съвет разграничаване на имотите на застроени и незастроени жилищни имоти е с
оглед прилагане на промил с по-ниска стойност при облагането на незастроените
такива и е съобразено с чл.14, ал.2 от Наредбата за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Ловеч. Видно от т.1
на Решение № 246/26.11.2020г. на ОбС Ловеч, размерът на ТБО за 2021г. в промили
за жилищни имоти се определя, както следва: за застроени – съгласно Приложение
№1, колони 3, 4 и 5, за незастроени – колони 4 и 5. При формирането на ТБО се
вземат предвид 3 компонента (видно и от Приложение №1) – сметосъбиране и
сметоизвозване; депониране; чистота на общи площи и алеи. При събирането на
стойностите на промилите за изчисляване на ТБО при имоти за жилищни нужди, които
са незастроени, участват само два компонента – депониране и чистота на общи
площи и алеи. С оглед на горното и размерът на таксата е по-нисък за
незастроените имоти. Последното е напълно логично предвид факта, че в
незастроените жилищни и нежилищни имоти не би следвало да се генерират битови
отпадъци, но собствениците им дължат частта от таксата за поддържане на депо и
почистване на обществени площи, доколкото последните две дейности не са
обвързани с генерирането на отпадъци, а с притежаване на недвижим имот на
територията на общината. Индиректен довод в подкрепа на горните изводи е и
последната редакция на чл.67, ал.11, т.1 от ЗМДТ (която ще влезе в сила от 1
януари на втората година, следваща публикуването на резултатите от
преброяването на населението и жилищния фонд в Република България през 2021г.),
съгласно която общинският съвет при определяне на размера на таксата за битови
отпадъци може да приема допълнително диференциране съобразно населените места в
общината и отделните зони в тях, вида на имота, неговото предназначение и вида
на извършваната в имота икономическа дейност. Следователно макар и невлязла все
още в сила, тази разпоредба вече изрично регламентира правото на общинския
съвет да диференцира размера на ТБО според вида на имотите.
По изложените
съображения настоящият състав намира, че обжалваното решение е валиден и
законосъобразен административен акт като постановен от компетентен орган при
спазване на изискванията за форма, на административнопроизводствените правила,
на материалноправните разпоредби и на целта на закона, поради което жалбите на
оспорващите и на присъединените към оспорването страни следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
Водим от горното и на
основание чл.172, ал.2, предл. последно във връзка с чл.184 от АПК, Ловешки
административен съд, тричленен административен състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбите на Р.Н.А.,
Д.К.З. и Д.П.З.,***, и на страните, присъединени на страната на оспорващия на основание чл.182, ал.3, предл.
първо от АПК: В.С.М. ***, Р.В.Н. ***, „Професионални градинари“ ООД със
седалище и адрес на управление гр. Ловеч, ж.к. „Червен бряг“, бл.114, вх.А,
ап.1, и „Т.“ ООД със седалище и адрес на управление гр. Ловеч, бул.
„Освобождение“ №5, подадени против Решение № 246 от 26.11.2020г. на Общински
съвет Ловеч.
Решението може да бъде
обжалвано чрез Административен съд Ловеч пред Върховния административен съд в
четиринадесетдневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Препис от решението да
се изпрати на страните по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.