Р Е
Ш Е Н И Е №
гр. П., 10.09.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД-П., десети граждански състав, в открито съдебно заседание на втори
септември две хиляди и двадесета година
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
при секретаря Божура Антонова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1758 по описа за 2020 год. на Районен съд-П. и за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството по
делото е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация –П.“ АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. П., кв. „Мошино“, ТЕЦ
„Република“, чрез пълномощника си юрк. М.,
срещу П.Р.Х., с ЕГН:**********,***, с искане да бъде признато за установено, че
ответницата – П.Р.Х., с ЕГН:**********,*** дължи сумата в размер на общо 370,68
лв, от които сумата 336,26 лв. /триста тридесет и шест лева и 26 стотинки/,
представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.02.2018
г. до 30.04.2019 г., сумата 34,42 лв. /тридесет и четири лева и 42 стотинки/,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
11.04.2018 г. до 07.01.2020 г., и законната лихва върху главницата 336,26 лв.,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда – 31.01.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, за които е била издадена ЗИПЗ, по частно
гражданско дело № 00619 по описа на съда
за 2020г.
В исковата молба се твърди, че между
страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата
на приети от държавен орган /КЕВР/ общи условия, Твърди се, че имотът, за който
е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна
собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна
енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Посочена е релевантната
нормативна база.
С исковата молба са представени
извлечение от сметка към дата 07.01.2020 г. и заверено копие от вестник “СъП.”
бр. 82 от 29.04.2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди. Направено е искане да бъде задължен ответникът по реда
на чл. 190, ал. 1 ГПК да представи документ за собственост на процесния имот,
както и да бъде изискано ч. гр. д. № ЧГД № 00619 по описа на съда
за 2020г. по описа на ПРС. Отправено е искане за назначаване по делото
на съдебно-икономическа и съдебно-технически експертизи, с въпроси, поставени в
исковата молба. Представени са и писмени доказателства към исковата молба.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответницата
чрез процесуалния й представител- адв. В..
На следващо място заявява, че не притежава в гр. П. и подробно, описан в ИМ с
административен адрес: гр. П., ***, респ. оспорва размера на правата на
собственост и ползване сам и единствен и от страна на мен ответника изцяло.
Оспорва претенциите като недължими, оспорва ги както по основание, така и по
размер. Оспорва и наличието на облигационна връзка с Дружеството. Заявява, че
не е СОБСТВЕНИК НА ПРОЦЕСНИЯ ИМОТ, като
сочи, че няма качеството на потребител на ел. енергия. В производството и от ангажираните доказателства
не се установявало, че партидата се води на името на ответника, не се
установявало и от кой момент е открита на негово име евентуално, не се
установява ответникът да е собственик на процесния имот, а именно ап. 6. Тези
всички факти подлежат на пълно и главно доказване в процеса и съобразно
указаната доказателствена тежест, като и съобразно ОУ и отразеното в тях не
можело да се приеме че договорът между страните в настоящото производство
следва да се счита сключен не по силата на закона и не от момента в който
съответното лице е придобило право на собственост или ползване върху
топлофицирания имот. На следващо място заявява, че не ОСПОРВА исковите
претенции в общ размер 370,68 лева от които 336.26 лева главници за периода от
01.02.2018 г. до 30.04.2019 г., както и сумата от 34.42 лева, представляваща
законните лихви върху главниците за периода от 11.04.2018 г. до 7.1.2020 г. по
извлечението от сметка, като да са погасени по давност изпяло, Оспорваме
пасивната материална легитимация на този ответник по отношение имота и
задължението в претендираннте размери.
Оспорва, че през
процесния период, а именно от 01.02.2018 г. - до 30.04.2019 г. именно ответникае
ползвала каквато и да е доставена от дружеството топлинна енергия на този адрес
и ако се докаже нейна собственост.
Оспорва твърдението на ищеца че преди месец 05.2019 г. на процесния
адрес е имало доставка на ТЕ, тъй като „Топлофикация П.” АД съгласно
нормативната уредба следва да извършва периодична сертификация на СТИ
(абонатните станции), а такава не е била извършвана. От това следва извода, че
за периода на иска на адреса въобще не е имало законно монтирано СТИ и няма как
да е доставяна ТЕ, още по малко законово определена по размер за плащане
такава. Още по-малко тази доставка да касае мен ответникът като потребител на
ТЕ за конкретно посочения в ИМ имот, находящ се в гр. П., ул. ***. Поради
същата причина липсвали и надлежно връчени фактури. Моли съда да не допуска
така поисканите експертизи, тъй като не касаят факти, които да се явяват спорни
за процеса, а единствено и само ще утежнят с разноски производството и за двете
страни.
Счита, че същите са
неотносими към предмета на доказване по делото. Още повече, че формулираните
въпроси не изискват специални знания, а представляват опит на ищеца да замести
с вещо лице липсата на годни писмени доказателства относно твърдените чрез
въпросите на СТЕ и ССчЕ факти и обстоятелства, още повече че не оспорваме
справката представена от ищеца. Моли евентуално
по поисканата от ищеца счетоводна експертиза, тъй като тя ще бъде изготвена
само и единствено върху „документи - фактури или квитанции” и за които самия
ищец сочи че са „начислявани”, докато подобна експертиза следва да бъде
обоснована от наличните в паметта на СТИ (топломер) данни за реално отчетена
топлоенергия, преминала през законно монтирано и сертифицирано СТИ. Така
формулираните задачи са недопустими и целят само увеличаване разноските по
делото и желание ССЕ да преразкаже твърденията във фактурите относно факти,
които не оспорваме. Претендира разноски, прави възражение за разноските на
ответната страна.
В проведеното по
делото съдебно заседание съдът при вземане становище на страните по спорните и
безспорните факти по делото е отделил като безспорни и ненуждаещи се от
доказване следните факти и обстоятелства, а именно че до процесния имот за процесния период е
доставено колечиството топлинна енергия на стойност и размер, посочен в
исковата молба, както и че се касае за топлофициран имот, поради което по
делото не са били назначавани и изслушвани СИЕ и СТЕ.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното към настоящето ч.гр.дело №00619
по описа на съда за 2020г. по описа на РС-П. е видно, че въз
основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец срещу
ответницата е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение за процесните
вземания за доставена, неплатена топлинна енергия и за обезщетение за забава в
плащането.
От приетата като доказателство по
делото публикация на общи условия за
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. във в-к „СъП.” от 29.04.2008г. се
установява съдържанието на правоотношението, възникващо между доставчика на
топлинна енергия и потребителя на такава.
С протоколно
определение по делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени
обстоятелствата, а именно че до
процесния имот за процесния период е доставено колечиството топлинна енергия на
стойност и размер, посочен в исковата молба, както и че се касае за
топлофициран имот, поради което по делото не са били назначавани и изслушвани
СИЕ и СТЕ.
От съвкупния анализ на
представените писмени доказателства по делото, като ищцовата страна във връзка
с разпределената й доказателствена тежест в процеса е ангажирала само едно
писмено доказателства, а именно- копие от нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот със запазване на вещно право на ползване №**том*рег. № ***дело №
38 от 2018г., от който се установява, че на 05.02.2018г. ответницата като
собственик по наследство на ½ ид.ч от процесния имот е продала своята
част на сина си Р.А.М., като след продажбата имотът е станал негов собствен.
Същевременно, видно от т.2 на цитирания нотариален акт /стр.9 от делото/,
ответницата си е запазила правото на ползване върху целия имот за упражнавяне
докато е жива, безвъзмездно.
Други доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
По допустимостта на исковете:
Предявените искове са с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149
и чл. 150 ЗЕ и с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД и имат за предмет
установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК
заповед за изпълнение на парични задължения.
От данните по делото
се установява, че ищецът е провел заповедно производство по отношение на процесните
взмемания и искът е предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК поради което и същият се явява процесуално
допустим.
По основателността на исковете:
За да бъдат уважени
предявените искове преди всичко следва да бъде установено наличието на
облигационно правоотношение между страните по делото, по силата на което ищецът
да е доставял на ответника през исковия период топлинна енергия по количество и
цени, формиращи цената на иска, която да не е заплатена от ответника.
Предявени са искове по
реда на чл. 415, ал. 1, т. 1, вр. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Исковете са предявени
за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена топлинна енергия
и лихва за забава, за което е издадена посочената по – горе заповед за
изпълнение на парично задължение. Предвид изложеното за ищеца е налице правен
интерес от предявяване на настоящите искове.
В тежест на ищеца е да
установи, че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба
на топлоенергия. В тежест на ищеца е още установяването изпълнението на
задължението си за реално доставяне на топлинна енергия, както и нейната
стойност, като последните факти, са били отдлени като безспорни между страните.
Съгласно чл. 150, ал.
1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, в това число и
за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично
известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. В това
отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя
възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството клиент на
топлинна енергия. Следва да се посочи, че облигационна връзка може да възникне
и при подписването на договор за продажба на топлинна енергия.
Съгласно чл. 153, ал.
1 ЗЕ клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик
или титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение.
Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата
на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент
на топлинна енергия. Това качество е определено в цитираната по - горе
разпоредба и е свързано с притежаването на правото на собственост или
ограничено вещно право върху даден имот, както и при наличието на писмен
договор за продажба на топлинна енергия.
По делото се установи,
че видно от представените писмени
доказателства от ищеца, във връзка с разпределената му доказателствена тежест в
процеса е ангажирал само едно писмено доказателства, а именно- копие от
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот със запазване на вещно
право на ползване №**том*рег. № ***дело № 38 от 2018г., от който се установява,
че на 05.02.2018г. ответницата като собственик по наследство на ½ ид.ч
от процесния имот е продала своята част на сина си Р.А.М., като след продажбата
имотът е станал негов собствен. Същевременно, видно от т.2 на цитирания
нотариален акт /стр.9 от делото/, ответницата си е запазила правото на ползване
върху целия имот за упражнавяне докато е жива, безвъзмездно. Възраженията,
свързани с начина на анжагиране и представяне на доказателството по делото от
страна на ответника, съдът намира за неоснователни.
Следва да се посочи,
че от това писмено доказателство се установява, че именно ответницата през
процесиня период /като разликата от претенцията за четири дни между началото на
заявената претенция и датата на прехвърляне на имота, респ. 01.02.2018 г. и
05.02.2018 г., съдът намира за несъществена и неповлияваща на решаващите изводи
на съда/, а именон че през периода за целия имот, по силата на цитирания
нотариален акт ответницата е имала безвъзмездно учредено право на ползване,
като няма данни и същата да е починала, тъй като правото е учредено пожизнено и
следователно съдът намира, че правилно ищецът е насочил иска си към нея, а не
към „голия собственик“ на имота.
П.Р.Х., притежава
вещното право на ползване като синът й- Р.А.М.притежава правото на собственост
върху имота, съгласно горецитирания нотариален акт.
Настоящият съдебен
състав, като намира, че видно от изложеното по делото се доказа, че именно
ответникът по настоящото дел, се явява именно лицето, което следва да отговаря
за направените разходи за апартамента, включително и за доставена топлинна
енергия, като се доказва безспорно по делото, че същият има качеството
ползвател, като възраженията на процесуалния му представител в тази
насока,съдът намира за напълно неоснователни. В този смисъл съдът споделя
изложеното в Решение №339 от 27.09.2019 г., постановено по въззивно гражданско
дело № 431 по описа за 2019г., на ПОС, с което е било отменено Решение № 510 /
03. 04. 2019г., постановено по гр. д. № 07183 / 2018г. по описа на Пернишкия
районен съд, където в мотивната част на Решението ПОС е посочил, че –„За да уважи иска срещу ответника, Пернишкият
районен съд е изходил от обстоятелството, че въз основа на нотариален акт от
15. 10. 1997г. ответникът е носител на голата собственост по отношение на
процесния апартамент, а прехвърлителите са си запазили безвъзмездно правото на
ползване на същия, като впоследствие Л.М. е починала и нейното ограничено вещно
право на ползване се е погасило със смъртта й на 24. 01. 2014г. Приел е, че безвъзмездно ползване означава,
че носителят на това право не дължи за ползването си не само наем на
собственика, но и никакви разноски, данъци, такси и всички други разходи по чл.
57 от ЗС. В тази насока се е позовал на решение № 450 от 18. 06. 2009г. на ВКС
по гр. д. № 508 / 2008г., III г. о. и на решение № № 149 от 21. 05. 2018г. по в.
гр. д. № 00169 по описа за 2018г. на Пернишкия окръжен съд.“, но впоследствие в
мотивната част, съдът е посочил, че –„... Прехвърлителите са запазили вещното право на ползване върху целия
апартамент – заедно и поотделно. При това положение В.К.е носител на голата
собственост на апартамента, а К.К.М. и Л.Л.М.а /до нейната смърт/ са носителите
на вещното право на ползване на апартамент и като такива отговарят за
направените разходи за апартамента, включително и за доставена топлинна енергия….“.
Настоящият съдебен
състав, напълно споделя изложените от ПОС, изводи, като намира, че ответникът
по настоящото дело, се явява именно лицето, което следва да отговаря за
направените разходи за апартамента, включително и за доставена топлинна
енергия, като се доказва безспорно по делото, че същият има качеството
ползвател, като видно от изложеното по –горе като безспорни по делото са били
отделени фактите, че се касае за топлофициран имот и че до същия за процесния
период е доставено процесното количество топлинна енергия на стойността,
посочена в исковата молба.
Горното налага извод,
че между страните е налице облигационно правоотношение, свързано с продажбата
на топлинна енергия. Съгласно общите условия потребителят е длъжен да заплаща
месечните дължими суми за доставяната топлинна енергия в 30-дневен срок, след
изтичане на периода, за който се отнасят.
Освен наличието на
облигационна връзка между страните, дружеството следва да установи и стойността
на топлинната енергия, като този факт е отделе за безспорен. Следователно за
доказва и раммерът на претенцията- а
именно че ответницата – П.Р.Х., с ЕГН:**********,*** дължи сумата в размер на
общо 370,68 лв, от които сумата 336,26 лв. /триста тридесет и шест лева и 26
стотинки/, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от
01.02.2018 г. до 30.04.2019 г., сумата 34,42 лв. /тридесет и четири лева и 42
стотинки/, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за
периода от 11.04.2018 г. до 07.01.2020 г., и законната лихва върху главницата
336,26 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение в съда – 31.01.2020 г. до окончателното изплащане на
вземането, за които е била издадена
ЗИПЗ, по частно гражданско дело № 00619
по описа на съда за 2020г.
Всичко дотук изложено
налага извод, че предявените искови претенции са основателни и следва да се
уважат.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят
направените разноски в исковото и заповедното производство, като в настоящото исково производство
ищцовото дружество е направило следните разноски: 25 лева – държавна такса, 100
лева – юрисконсултско възнаграждение (в минимален размер) т. е. направените
разноски са в общ размер на 125 лева, които следва да бъдат заплатени от
ответника за исковото производство и в
заповедното производство ищецът е направил разноски както следва: 50 лева –
юрисконсултско възнаграждение и 25 лева – държавна такса. Съдът намира, че в
полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 200 лева - общо направени
разноски в заповедното производство и в
исковото производство по делото, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК /стр.
26 от делото/.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска
колегия,
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че П.Р.Х., с ЕГН:**********,***, дължи на "ТОПЛОФИКАЦИЯ - П."
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. ”Мошино”, ТЕЦ
“Република сумата в размер на общо 370,68 лв, от които сумата 336,26 лв.
/триста тридесет и шест лева и 26 стотинки/, представляваща главница за
неплатена топлинна енергия за периода от 01.02.2018 г. до 30.04.2019 г., сумата
34,42 лв. /тридесет и четири лева и 42 стотинки/, представляваща законна лихва
за забава на месечните плащания за периода от 11.04.2018 г. до 07.01.2020 г., и
законната лихва върху главницата 336,26 лв., считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 31.01.2020 г. до
окончателното изплащане на вземането, за
които е била издадена ЗИПЗ, по частно гражданско дело № 00619 по описа на съда
за 2020г.
ОСЪЖДА П.Р.Х., с ЕГН:**********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация – П.” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ
„Република” сумата в размер на 200 лева - разноски в исковото и заповедното производство
по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № №
00619 по описа на съда за 2020г.на Пернишки районен съд да бъде
върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в
сила решение по настоящето дело.
Вярно с оригинала:С.Г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: