Решение по дело №2151/2022 на Административен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 372/ 07.04.2023 г.

 

гр. Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХІІІ-ти касационен състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

        ЧЛЕНОВЕ: МАРИНА НИКОЛОВА

                        СТОЯН КОЛЕВ

 

При участието на секретаря С. ХАРДАЛОВА и прокурора СОНЯ ПЕТРОВА, разгледа докладваното от съдия СТОЯН КОЛЕВ кас. адм. нак. д. № 2151/2022 г. по описа на АдмС - Бургас и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 221 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Община Карнобат, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: гр. Карнобат, бул. „България“ № 12, представлявана от Г.И.Д.- кмет, срещу Решение № 75/14.11.2022 г. на Районен съд – Карнобат (КРС), постановено по АНД № 251/2022 г. на същия съд, с което е потвърдено Наказателно постановление № НЯСС - 129 от 04.07.2022 г., издадено от Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което на Община Карнобат, на основание чл. 201, ал. 12 и чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закон за водите (ЗВ) е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лева за нарушение на чл. 190а ал. 2 от Закон за водите.

Релевират се доводи за незаконосъобразност на оспорения съдебен акт поради постановяването му в нарушение на закона и при допуснато нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че въззивният съд неправилно е приел, че при ангажиране на наказателната отговорност са спазени сроковете по чл. 34 ЗАНН, като се позовава на практика на АС-Бургас и АССГ по постановени решения в периода 2011 – 2018 г. Отправеното до съда искане е за отмяна на оспореното решение и на издаденото наказателно постановление, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – Председателят на "Държавна агенция за метрологичен и технически надзор" София, в депозиран чрез процесуален представител писмен отговор на касационната жалба, счита същата за неоснователна и моли решението на КРС да се остави в сила като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на възнаграждение за процесуално представителство. Отправя искане за произнасяне по юрисконсултското възнаграждение на касатора при условията на чл. 63д ал. 2 ЗАНН.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата.

След преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, както и становищата на страните, и след извършване на служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН, Административен съд – Бургас приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН, и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 АПК, поради което производството по нея е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С оспореното пред КРС наказателно постановление Община Карнобат е санкционирана за това, че на 02.06.2021 г. е извършена проверка на процесния язовир Беш тепе, находящ се в поземлен имот № 77089.210.227 в землището на село Хаджиите, Община Карнобат, собственост на Община Карнобат по акт за публична общинска собственост № 197/19.06.1998 г. В хода на проверката служителите на  ДАМТН са установили наличие на храстовидна растителност по въздушния откос на язовира и е дадено предписание на собственика Община Карнобат да я премахне в срок до 27.09.2021 година, което същият не е сторил. При извършена на 11.11.2021 година повторна проверка на същия обект - процесния язовир е установено, че дадените предписания не са изпълнени и затова за извършеното от касатора нарушение е съставен процесния АУАН. Въз основа на същия е издадено и оспореното наказателно постановление.  Прието е, че Община Карнобат е проявила бездействие, като в качеството си на собственик на язовира, не е изпълнила задължителното предписание на комисията от проверка на състоянието и създадената организация за експлоатация на язовирна стена и съоръженията към нея, свързано с безопасната експлоатация на язовирната стена и на съоръженията към нея. Срокът за изпълнение е бил 27.09.2021 г. За констатираното на 11.11.2021 г. нарушение на дата 05.01.2022 г. е съставен АУАН, с който на Община Карнобат е повдигнато административнонаказателно обвинение за нарушение на чл. 190а ал. 2 от Закона за водите. Възприемайки изцяло фактите, отразени в АУАН и правната квалификация на деянието, административнонаказващият орган (АНО) е издал атакуваното пред районния съд наказателно постановление, с което, на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закон за водите е наложена "имуществена санкция" в размер на 1000 лева.

При така установената фактология КРС е приел от правна страна, че вмененото на Община Карнобат административно нарушение е доказано и правилно квалифицирано от АНО, както и че размерът на санкцията е съобразен с фиксирания такъв в санкционната норма на чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закон за водите. Приел е също и че АУАН е издаден предвидените от чл. 34, ал. 1 ЗАНН давностни срокове, поради което е потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление.

Решението е правилно. При постановяване на съдебния акт решаващият съд е извършил цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление, като е обсъдил в мотивите си всички доказателства. Не се констатират нарушения на процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства несъмнено се установява, че към датата на извършената от контролните органи на ДАМТН проверка на язовир "Беш тепе", собственост на Община Карнобат, от страна на собственика на язовира не е било изпълнено задължителното предписание.

Съгласно чл. 34, ал. 1 ЗАНН, не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Първият от сроковете (тримесечният от откриване на нарушителя) е свързан с момента на установяване/откриване на нарушителя и е най-ранният такъв, от който съответните компетентни органи да са в състояние да възприемат съставомерните обстоятелства относно конкретното нарушение и нарушител, а вторият (едногодишният) е свързан с извършване на административното нарушение. В случая изпълнителното деяние се осъществява чрез бездействие. Датата на извършване на нарушението е 28.09.2021 г. – първият ден след изтичане на определения срок за изпълнение на предписанието. Именно това е и посочената дата на извършване на нарушението в АУАН и в НП. От 28.09.2021 г. е започнал да тече едногодишният срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН.

Преобладаващата част от настоящия съдебен състав споделя становището на въззивния съд, че тримесечният срок от същата норма е започнал да тече от 11.11.2021 г. – датата на извършване на проверката, при която е констатирано неизпълнението на даденото задължително предписание, тъй като на тази дата компетентните длъжностни лица са установили извършването на нарушението от страна на Община Карнобат, респ. са открили нарушителя по смисъла на чл. 34, ал. 1 ЗАНН. Според разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 4/29.03.2021 г. на ВАС по т. д. № 3/2019 г., откриване има, когато компетентният орган разполага с данните, въз основа на които да установи нарушението и да идентифицира извършителя му. Това е момента, в който необходимите за това материали и/или информация са налични в съответната администрация, защото от тогава фактически и юридически съществува възможност овластеният за това орган да определи субекта на нарушение, времето и мястото на извършването му, ведно със съществените му признаци от обективна и субективна страна по определен състав. Тримесечния давностен срок е следвало да изтече на 11.02.2022 г., а АУАН е съставен преди това на 05.01.2022 г.

Предписанието е индивидуален административен акт, подлежащ на самостоятелно оспорване по реда на АПК, като с издаване на предписанието не се повдига административнонаказателно обвинение на лицето и не се установява извършването на административно нарушение. По делото липсва спор, че издаденото предписание не е обжалвано и влязло в сила. Безсъмнено е и че към датата на даване на предписанието не е налице осъществен състав на административно нарушение, поради което няма и нарушител, който да бъде открит по смисъла на чл. 34, ал. 1 ЗАНН. След изтичане на срока, определен за изпълнение на задължителното предписание и констатиране от страна на контролните органи на бездействието на адресата на предписанието да изпълни същото, е възможно установяването на нарушението и нарушителя. Поради това болшинството в касационния състав намира за неоснователни твърденията на касатора, че срокът по чл. 34, ал. 1 ЗАНН следва да тече от деня, следващ изтичането на определения срок за изпълнение на задължителните предписания по чл. 190а, ал. 1, т. 3 ЗВ, т. е в случая от 28.09.2021 г. Денят, следващ изтичането на определения срок за изпълнение на предписанията, представлява началния момент, от който бездействието е релевантно за съставомерността на деянието и е налице довършено нарушение. В случая откриването на нарушението, разглеждано като констатиране на факти, обстоятелства, поведение, сочещи от обективна страна на допуснато административно нарушение, не съвпада с момента на извършване на вмененото на санкционираното лице нарушение - нарушението и нарушителят се явяват открити по см. на чл. 34, ал. 1 ЗАНН при извършената на 11.11.2021 г. от контролни органи на ДАМТН проверка на язовира. Считано от тази дата (11.11.2021 г.), започва да тече тримесечният срок по чл. чл. 34, ал. 1, изр. второ ЗАНН и очевидно АУАН е съставен в рамките на този срок. Ето защо правилно и в съответствие с разясненията дадени с Тълкувателно решение № 48 от 28.12.1981 г. по н. д. № 48/81 г. на ОСНК на ВС въззивният съд е приел, че тримесечният срок за издаване на АУАН започва да тече не от деня на нарушението, а от деня на узнаването му.

В изложения смисъл е и преобладаващата практика на административните съдилища в Република България, обективирана в Решение № 1033 от 20.05.2021 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 533/2021 г.         ; Решение № 1524 от 22.11.2022 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 1986/2022 г.; Решение № 157 от 29.05.2015 г. на АдмС - Русе по к. а. н. д. № 129/2015 г.; Решение № 176 от 27.06.2022 г. на АдмС - Стара Загора по к. а. н. д. № 131/2022 г.; Решение № 1865 от 26.10.2022 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 1822/2022 г.; Решение № 252 от 9.03.2023 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 98/2023 г.; Решение № 285 от 1.12.2022 г. на АдмС - Стара Загора по к. а. н. д. № 257/2022 г.; Решение № 287 от 6.12.2022 г. на АдмС - Стара Загора по к. а. н. д. № 256/2022 г.; Решение № 36 от 8.01.2018 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 3350/2017 г.; Решение № 648 от 12.05.2022 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 739/2022 г.; Решение № 77 от 26.06.2019 г. на АдмС - Велико Търново по к. а. н. д. № 10102/2019 г.; Решение № 7717 от 9.12.2019 г. на АдмС - София по адм. д. № 8387/2019 г.; Решение № 813 от 16.06.2022 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 829/2022 г.; Решение № 873 от 15.04.2013 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 2277/2012 г.; Решение № 96 от 12.07.2019 г. на АдмС - Велико Търново по к. а. н. д. № 10141/2019 г. и др.

В случая законосъобразно е ангажирана отговорността на касатора, поради което и законосъобразно е определена административната санкция.

С оглед този изход на спора разноски се дължат на ответника, който в писменото становище е направил своевременно искане за тяхно присъждане. Съобразно нормата на чл. 63, ал. 5, вр. с ал. 3 от ЗАНН, вр. с чл. 37 от ЗА, вр. с чл. 27е от Наредбата за правната помощ и според характера и тежестта на производството, в полза на ДА МТН – София следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

На основание чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 75/14.11.2022 г., постановено по АНД № 251/2022 г. по описа на Районен съд Карнобат.

ОСЪЖДА Община Карнобат, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: гр. Карнобат, бул. „България“ № 12, представлявана от Г.И.Д.– кмет ДА ЗАПЛАТИ на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, гр. София сумата в размер на 100.00 (сто) лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

2.

 

Особено мнение на съдия Павлина Стойчева по КНАХ дело № 2151/2022г. на Административен съд Бургас

 

Считам, че решението на Районен съд Карнобат следваше да бъде отменено, тъй като не споделям извода за липса на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство. Становището ми е, че АУАН е бил съставен след изтичане на 3-месечния срок по чл.34, ал.2 от ЗАНН, което е основание за отмяна на издаденото наказателно постановление.  

Решаващият съд, както и мнозинството от касационния съдебен състав считат, че 3-месечния срок следва да се брои от 11.11.2021г. - датата на съставяне на констативен протокол № 06-01-151 от служители на ДАМТН, които на тази дата са констатирали неизпълнение на дадените на Община Карнобат задължителни предписания, обективирани в протокол № 06-01-73/02.06.2021г., с краен срок за изпълнение – 27.09.2021г..

Съгласно чл.34, ал.1 от ЗАНН не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя. За конкретния случай, първият възможен момент, от който може да бъде установен/открит нарушителят е денят, следващ деня, който е определен като краен срок за изпълнение на дадените задължителни предписания. След като дадените от контролния орган предписания е следвало да бъдат изпълнени до определения от него срок - 27.09.2021г., за административнонаказващия орган е възникнало задължение след тази дата да установи дали са изпълнени дадените предписания, респ. да констатира факта на бездействие, обективиращ състава на нарушението. 

3-месечният срок следва да се брои, считано от 28.09.2021г., съответно  изтича на 28.12.2021г., а АУАН е съставен извън него - на 05.01.2022г.. Тримесечният срок е относим към откриване на нарушителя и към датата 28.09.2021г. наказващият орган има знание за него, респ. той му е известен, тъй като именно на Община Карнобат са дадени задължителни предписания за изпълнение.

Съставянето на констативен протокол не е нормативно предвиден в Закона за водите документ, въз основа на който да се открива/установява нито нарушител, нито нарушение. Това е документ съставен по преценка на органа, но не може да служи като годно основание, въз основа на което да се поставя течение на давностни срокове. Именно защото се изготвя по преценка на органа означава, че може да се изготви във всеки възможен момент в рамките на 1-годишния срок от извършване на нарушението и по този начин от всеки възможен момент в рамките на този период да се новира 3-месечния срок. Извършване на нарушението и откриване на нарушителя могат да се установят без съставяне на нарочен протокол и поради това няма нормативно основание да му се придава значение на документ, поставящ началото на течение на законов срок. Наказващият орган има знание за нарушителя, комуто е дал предписания, още на 28.09.2021г. и не е нужен нарочен протокол, с който да „открие“ нарушителя. От посочената дата тече едновременно и 1-годишния срок, тъй като на тази дата нарушението е довършено/извършено – предписанието не е изпълнено и на тази дата се знае/открит е неговия извършител – Община Карнобат, субект на предписанието. В наказателното постановление органът е посочил, че деянието е извършено на 28.09.2021г., но поради това, че е броил срокът за съставяне на АУАН от 11.11.2021г., означава, че е открил нарушителя едва на тази дата, което е невярно, защото той има знание за него още когато е дал предписанията на 02.06.2021г., както и по-късно на 28.09.2021г., поради което няма основание да го „открива“ още по-късно на 11.11.2021г.

Неясно остава защо след като органът е приел, че нарушението е извършено на 28.09.2021г. не е приел, че на тази дата е открит и извършителят. Изхождайки от естеството на нарушението – предписания до конкретен субект, няма как, от една страна да констатираш, че нарушението е извършено, но от друга страна да не знаеш кой е извършителят.

Не споделям доводът на мнозинството от касационните съдии, че „….. нарушението и нарушителят се явяват открити по см. на чл.34, ал.1 от ЗАНН при извършената на 11.11.2021г. от контролни органи на ДАМТН проверка на язовира.“, тъй като законът не борави терминологично с „откриване на нарушението“ – от гледна точка на нарушението правнозначимият момент е само този на неговото извършване – чл.34, ал.2, предл.2-ро от ЗАНН. Неточно намирам също така и цитирането на ТР № 48/28.12.1981г. по н.д. № 48/81г. на ОСНК на ВС, като мнозинството от касационните съдии посочват – „Ето защо правилно и в съответствие с разясненията дадени с Тълкувателно решение № 48 от 28.12.1981г. по н.д. № 48/81г на ОСНК на ВС въззивният съд е приел, че тримесечният срок за издаване на АУАН започва да тече не от деня на нарушението, а от деня на узнаването му.“ – в тълкувателното решение не е употребено „узнаване на нарушението“, за да се извършва позоваване на това решение, както и фактът на узнаване не е правнозначим, видно от нормата на чл.34, ал.2 от ЗАНН. Следва да се прави разграничение, вкл. терминологично, между двете хипотези на течение на давностните срокове – откриване на нарушителя – предл.1-во на правната норма и извършване на нарушението – предл.2-ро на правната норма. В този смисъл нито узнаването на нарушението, нито откриването на нарушението, както е посочил въззивният съд, имат отношение към началния момент на давностните срокове.    

Цитирането на практика на други равни по степен съдилища не обвързва настоящия съд.

С оглед изложените доводи считам, че АУАН е бил съставен извън 3-месечния срок по чл.34, ал.2 от ЗАНН от откриване на нарушителя, което е основание за отмяна на издаденото наказателно постановление и като го е потвърдил, въззивният съд е постановил неправилен съдебен акт.