РЕШЕНИЕ
№ 276
гр. Варна, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Иванка Д. Дрингова
Ивелина Владова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20233100500249 по описа за 2023 година
Производството е въззивно, образувано по жалба вх.№
89419/23.12.2022 от Т. И. И. ЕГН ********** от гр.Варна, Вилна зона,
ул.“***“ ***, чрез пълномощника си адв.М. Л.Д. от АК-Сливен, с адрес за
връчване : гр.Сливен, ул. „Г.С.Р." ***, срещу решението на ВРС-46с-в №
4063/20.12.2022г по гр.д.№ 13424/2022г, с което са му наложени мерки по
ЗЗДН, както следва:
ЗАДЪЛЖЕН Е ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие
по отношение на Н. Н. Ц. ЕГН ********** и детето А. Т. И. ЕГН **********
двамата с адрес: гр.Варна ул.„М." ***, на осн.чл.5 ал.1 т.1 ЗЗДН;
ЗАБРАНЕНО МУ Е ДА ПРИБЛИЖАВА на разстояние по-малко от
100м молителката Н. Н. Ц., жилището, в което живее, находящо се в гр.Варна
ул.„М." ***, местоработата й, находяща се в гр.Варна ул.„Г.К." *** както и
местата за социални контакти и развлечения на молителката, за срок от 18
месеца, на осн.чл.5 ал.1 т.3 ЗЗДН;
ЗАБРАНЕНО МУ Е ДА ПРИБЛИЖАВА на разстояние по-малко от
1
100м детето А. Т. И., жилището, в което живее, находящо се в гр.Варна ул.
„М." ***, училището на детето - „Св.Св.Кирил и Методий"-Варна, както и
местата за социални контакти и развлечения на детето, за срок от 6 месеца,
на осн.чл.5 ал.1 т.3 ЗЗДН,
ЗАДЪЛЖЕН Е ДА ПОСЕЩАВА специализирана програма за работа с
извършители на домашно насилие към Фондация „SOS-семейства в риск" в
гр.Варна ул.„Синчец" № 21, на осн.чл.5 ал.1 т.5 ЗЗДН;
ОСЪДЕН Е да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на ВРС ГЛОБА в размер на 1000лв, на осн.чл.5 ал.4 ЗЗДН, както и
25лв - дължимата държавна такса за водене на делото, на осн.чл.11 ал. 2
ЗЗДН;
ОСЪДЕН Е да заплати на Н. Н. Ц. сумата 800лв, представляваща
сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на
осн.чл.11 ал.2 ЗЗДН.
Счита постановеното решение за неправилно, незаконосъобразно и
необосновано, а също и постановено при нарушение на процесуалните права.
Не е верен направеният от съда извод, че в първото съдебно заседание
по делото Т. Ив.И. бил признал изложеното в молбата за защита. Въззивникът
не бил правил такова изявление и не се е признавал за виновен за деянията,
чието извършване му е приписано в молбата от Н. Н. Ц..
Показанията на свид.Д. не следва да бъдат ценени, тъй като е в лоши
отношения с въззивника и е заинтересован от изхода на делото. Затова всички
сведения, предоставени от него, не могат да бъдат приети за верни и
обективни и не е редно въз основа на тях съдът да постановява решението си.
Счита, че съдът неоснователно е оставил без уважение
доказателствените искания на Т. Ив.И., който представил флаш-памет със
съхранени в нея видео-записи от събитията на 10.09.2022г между него и Н.
Н.Ц. в МБАЛ „Св.Анна"-Варна. От тях било видно, че Н. Ц. била в
изключително добро здравословно състояние, с което се опровергавали
твърденията й за осъщественото от въззивника физическо насилие. Сочените
доказателствени средства били относими към предмета на делото и служели
за изясняването на спора, но съдът напълно ги игнорирал. По този начин е
извършено съществено процесуално нарушение, както и е нарушен
2
принципът на равенството в процеса: съдът уважил всички доказателствени
искания на Н. Ц., а тези на Т. И. - не.
Оставена без уважение била молбата му да бъдат изискани записите от
камерата на входа на МБАЛ„Св.Анна"-.Варна, от който е видно в какво
състояние е била молителката към момента, в който била отишла да бъде
освидетелствана на 10.09.2022г.
Счита за неоснователно Т. И. да бъде лишен от правото да осъществява
контакт със сина си А..
На първо място, не било доказано въззивникът да е извършил актове на
домашно насилие нито към Н. Ц., нито към сина си.
На второ място, забраната за лични контакти с детето била за
изключително дълъг период - 6 месеца. Поради ниската възраст, раздялата с
единия родител за половин година, би била пагубна за емоционалното и
психично състояние на детето, което обича баща си е свикнало редовно да
общува с него.
Не на последно място, Съдът неоснователно е наложил глоба на
въззивника в максималния размер на 1000лв, тъй като е безработен.
Поради изложеното моли за отмяната на постановеното решение от
ВРС в обжалваните му части и вместо това да постанови друго за
отхвърлянето на молбата
Претендира присъждането на сторените по делото разноски, вкл. и пред
въззивната инстанция.
В срок е постъпил писмен отговор вх.№ 1439/9.01.2023г от
молителката Н. Н. Ц. в лично качество и като майка и законен представител
на детето А. Т. И., чрез адв.Д.Ч., посочена и за съдебен адрес, като оспорва
основателността на подадената въззивна жалба, като се излагат следните
доводи:
1/ поддържа се, че още в първото по делото с.з. на 7.11.2022г е било
направено предложение за споразумение от процес.представител адв.Д. в
присъствието на самия ответник Т.И., в сл.смисъл: "Предлагаме да признаем
иска, заповедта да си остане и да запазим режима на виждаме с детето, но той
да се осъществява само чрез бабата на детето- майката на ответника."
3
Изявлението е отразено в протокол № 5570/10.11.2022г. Това изявление
на проц.представител е било възприето от съда като признание и е
обективирано в съдебен акт.
2/ не отговаряло на истината, че ответникът бил в лоши отношения с
разпитания свид.Д. и това не можело да се извлече от контекста на разпита му
в съдебна зала,обективирано в протокол № 5570/10.11.2022г, л.7-8 : "И. го
познавам от няколко години, от преди 1-2 години, като щяхме да правим
бизнес с него, но това е дълга история"; "Познавам Т. от 2020г. С него преди
имахме отношения. Бяхме на здравей и добър ден, а впоследствие ме
заплашваше. Мисли си, че е повече от това, за което се представя, и се
разделихме. Щяхме да правим бизнес, но не стана". Пак свидетелят излага, че
с молит.Ц. се познавали от 1-2 месеца; запознали се на плажа, покрай този
инцидент, когато тя го помолила да свидетелства впоследствие. Към датата на
нападението свид.Д. не я е познавал и не били в близки отношения.
Няма как и не може да бъде доказано, че свид.Д. е заинтересован от
изхода на спора.
Н.Ц. не поддържа отношения с него след разпита му в с.з. Същият сам
пожелал да я подкрепи и да свидетелства по делото. И не се е изплашил да
свидетелства, както се случило с другия свидетел, след като разбрал, че
отв.И. бил в близки отношения с членове на водеща политическа партия,
категорично отказал да бъде разпитван по делото.
3/ Що се отнасяло до представените от отв.И. доказателства с молба вх.
№ 84 339/6.12.2022, подадена между първото и второто с.з. година.
Твърди се, че възможността им за събирането била преклудирана след
първото проведено с.з.на 7.11.2022г.
Отделно от това, изрично е посочено в молбата, че клиповете били
направени по съвет на адвоката, което означава, че към датата на първото с.з.
на проц.представител му е било известно тяхното съществуване.
На сл.място, представените записи не са от мястото на инцидента на
плажа пред заведението "Ел Капан" на Крайбрежната алея, а в последствие в
МБАЛ "Св.Анна"-Варна около 18ч, докато Н.Ц. била прегледана веднага в
Спешен център за нанесените травми.
Интерес представлява фактът, че отв.И. не бил прегледан в Спешен
4
център непосредствено след инцидента, а се е снабдил с мед.у-е дни след
случилото се на 10.09.2022г (събота), а именно - на 13.09.2022г (вторник).
4/ извършеното домашно насилие спрямо майката било доказано с
всички възможни доказателствени средства: мед.у-е № 1007/ 13.09.2022г, изд.
от МБАЛ"Св.Анна-Варна"АД, което не е оспорено, декларация по чл.9 ал.3
вр.чл.8 ал.1 и 3 от ЗЗДН – също неоспорена, както и свид.показания.
Отв.И. в с.з. на 7.11.2022г изрично е дал обяснение пред съда, че детето
било с него и не оспорвал това и това е отразено в протокола от с.з. С
протоколно определение съдът е приел за безспорно установен този факт - че
на процесната дата 10.09.2022г детето А. е присъствало на събитията, случили
се между майката Н. и бащата Т.. Това било установено и от разпита на
свид.Д..
В норма на чл.2 е посочено, че всяко насилие, извършено в присъствие
на дете, е насилие и спрямо самото дете.
Наложените ограничения на отв.И. да не контактува с детето са в
минимални граници-6 месеца. Необходимо било време детето да забрави
случилото се.
Затова счита, че произнасянето на съда е в ползва на отв.И. -баща на А..
5/ По отношение наложената глоба счита мотивите на съда за правилни.
Насилието било извършено на публично място, изключително
назидателно и унизително за Н.Ц..
По делото липсват твърдения, нито доказателства за финансовите
възможности на отв.И. да не е в състояние да плати наложената му глоба.
Поради изложеното моли за потвърждаването на решението в
обжалваните му части.
Моли за присъждане на разноските за въззивната инстанция.
От Н. Н. Ц. е подадена и насрещна въззивна жалба вх.№
1436/4.01.2023, лично за себе си и като майка и законен представител на
детето А., срещу решението на ВРС в частта, с която е отхвърлена молбата й
за налагане на максималния срок от 18 месеца ограничението бащата да
приближава сина си А., като излага следните доводи:
5
1/ детето А. е станало пряк свидетел на случилото се – побоят е бил
извършен пред очите му. Молителката виждала как детето плачело през
цялото време; било се задавило и не можело да си поеме въздух от уплаха.
2/ в присъствието на детето заплашил молителката, че ще я залее с
киселина и ще запали колата, ако повдигнела обвинения срещу него.
Пред всички обяснил, че имал познати в София и щели без проблем да
му изкарат фалшиво медицинско от какъвто характер си пожелаел.
3/ започна да дърпа детето А. и да го стиска, защото искал да го вземел.
Заплашил го, че ако не тръгне с него, нямало никога повече да го потърси; че
трябвало да тръгне с него иначе няма да го погледне. Детето се разплакало и
отишло при молителката, която отново се обадила на 112. Докато пристигнал
екипът, той ги преследвал из етажите на болницата и ги заплашвал, че ще ги
избие и ще ги заличи – и всичко това пред очите на детето.
4/ разкрил тайната на осиновяването на молителката от баща й пред
детето А.. Нито тя, нито детето знаели за това.
Изрично била описала състоянието на детето – то било травмирано,
объркано и стресирано.
5/ съдът в мотивите СИ е приел, че срокът от 6 месеца бил достатъчен,
за да доведе до промяна в отношението на родителя, до преосмисляне
неговото поведение, до осъзнаване на отговорностите му като родител, както
и за причините, довели до налагане на мярката, които се коренели единствено
в неговата невъздържаност, агресивност и липса на самоконтрол.
На 10.01.2023г ставали точно 4 месеца от извършеното насилие.
Твърди, че за тези 4 месеца промяна в отношението на родителя-баща
не са настъпили. Точно обратното, продължавал да се заканва пред хора от
близкото обкръжение, че отново щял да й посегне, защото не си била научила
урока. Няколко човека я информирали за това.
6/ При едно от идванията си до гр.Варна застанал пред входа на блока и
се обадил на съседа й, за да предаде подаръка за детето, които му действия са
в нарушение на Заповедта за незабавна защита № 166/10.10.2022г.
Отв.И. е имал възможност да изпрати подаръка по близки, чрез куриер
или чрез Български пощи, но не се е възползвал от нито един от посочените
начини, за да я подложи отново на стрес.
6
Действията му са извършени, за да бъде отново подложена на тормоз и
да се страхува от него.
Отделно от това, в деня, когато оставил подаръка за детето, се казал
пред служителката в съседния магазин My market, че ако Денис отново се
появял, го чакало същото – очевидно с ясното съзнание, че ще й бъде
предадено.
От действията на отв.И. и постоянно отправените заплахи към нея
ставало ясно, че не е преосмислял поведението си, а обратното, заканвал се,
че отново ще стори същото.
Счита че отв.И. не осъзнавал отговорностите си като родител – от
м.септ.2022г преустановил изплащането издръжката за детето. Към същия
месец бил вече в забава с 5 месеца. Трябвало да преведе издръжка в размер на
1500лв, но превел само 1000лв.
След подаването на молбата по ЗЗДН не е заплащал издръжка.
Нееднократно я заплашвал, че няма да види нито лев за детето и
трябвало да се оправя сама.
От всичко това из,че той не се чувствал виновен за извършеното в
присъствието на детето и на публично място и не възнамерявал да
преустанови тези си действия.
Затова не споделя мотивите на съда, че ако наложеното наказание било
за по-дълъг период от време щяло да настъпи отчуждение между детето А. и
неговият баща.
Твърди, че, за да настъпи родителско отчуждение, било необходимо
водещият родител /т.е. майката/ да заеме позицията на отчуждаващ родител,
която до този момент не била настройвала и манипулирала детето против
баща му. Освен това, и към настоящия момент говорела на детето за бащата
само в положителен аспект.
Счита бащата, че е с компрометиран родителски капацитет.
Завела гр.дело по реда на чл.127 СК, защото бащата отвлякъл детето в
гр.София и не го върнал. Продължил да я заплашва с нови такива действия,
като редовно изтъквал, че никой не можел да го спре. Отделно от това,
редовно злоупотребява с кокаин и е зависим от тази субстанция.
През изминалия период от време от 10.09.2022г до днес детето А.
7
променило коренно поведението си спрямо майката, близките си и в училище,
което е направило впечатление на кл.ръководител, отчетено като
положително. Молителката отдава това на отсъствието на бащата в живота на
детето и липсата на неговото влияние.
Счита, че детето не е превъзмогнало преживяното; често се сещало и
говорело за това, като се опитвало да оправдава баща си. Намира детето за
жертва на своя баща, то копирало неговото поведение, а това било
несъвместимо с добрия родителски капацитет.
7/ Счита поведението на бащата за пагубно за детето и затова
възнамерява да заведа и други дела срещу него и да докажа компрометирания
му родителски капацитет.
С оглед на гореописаното моли за постановяване на решение в интерес
на детето А., като определеният срок бащата да не доближава детето на по-
малко от 100м разстояние бъде продължен до максималния от 18 месеца.
Моли за присъждане на разноски пред въззивната инстанция.
В молбата, подадена от Н. Ц. с вх.№ 68915/ 7.10.2022, действаща
лично и в качеството си на майка и законен представител на детето А. Т.
И., излага, че двамата с ответника Т. И. И. са родители на роденото от
съвместното им съжителство дете А., род.12.12.2013г.
С решение на ВРС-53с-в от 17.05.2022 по гр.д.№ 16942/2021г,
местоживеенето на детето е определено при нея, и на нея е предоставено
упражняването на родителските права; на бащата е определен режим на лични
отношения с детето.
Твърди, че по никакъв начин не се противопоставяла на срещите между
двамата.
След като установила интимна връзка с г-н Д.М., обаче, поведението на
ответника спрямо нея се променило. Станал агресивен и редовно я заплашвал
по всевъзможни начини.
На 10.09.2022г й се обадил по телефона, че пътува за гр.Варна и че иска
да види детето.
Въпреки че искането му било извън определения режим, тя се съгласила
8
да му даде детето. Казала му, че в момента са на плажа. Като установил, че тя
е заедно с новия си партньор, ответникът се озлобил. Започнал да я обижда и
да я псува: „Аз ще ви еба майката и на двамата, сега ще видите вие откъде
изгрява слънцето", „мършо долна, ще ви разкажа играта на теб и на
циганското ти гадже".
Посочва, че с годините била свикнала да търпи обидите му и затова не
обърнала сериозно внимание на думите му. Срещнали се, предала му детето.
Около 16:20ч на плажа се появил малолетният А. и й съобщил, че по
желание на баща си са седнали на плажното заведение в непосредствена
близост до тях. Детето видимо било притеснено. Обяснил й, че е молил баща
си да не сядат там. Успокоила го и го напътила да се върне при баща си и да
прекара време с него.
След като детето се върнало при ответника, последният започнал да й
звъни и да я обижда - „Ей, нещастнице, какво ми стоиш там с този
страхливец, ела да се разберем!" Обадил се и на приятеля й и започнал да го
псува „Ей, циганин нещастен, ще ти еба майката мангалска, няма да се
доближаваш до детето ми" и т. н.
В този момент видяла как ответникът тича към тях заедно с
охранителите си. Нападнали ги на плажа. Двамата охранители били с палки в
ръцете и започнали да ги удрят. Хванали приятеля й, за да не може да се
отбранява и да я защитава. Ответникът започнал да ги удря с юмруци и
ритници. Хванал я за косата и я ударил с юмрук в лицето. Ритнал я в торса,
ритал я където свари. Опитала се да позвъни на тел. 112, но й причерняло от
болка. Помолила една жена да потърси помощ. Лицето на партньора й било
цялото в кръв и пясък, със счупен зъб, пръстът на ръката му бил с дълбока
прорезна рана.
Твърди, че детето станало пряк свидетел на случилото се. Целият побой
бил извършен пред очите му. Плачел през цялото време и не можел да си
поеме въздух от уплаха.
Полицаите дошли бързо и ги посъветвали да си подадат жалби.
След това се запътили към Спешния център на МБАЛ „Св.Анна-Варна",
за да промият раните им и да ги прегледат. Родителите им също били там.
Ответникът отново се появил с охранителите си и започнал да заплашва
9
и тях. Крещял „аз ще ви разбия, задето подкрепяте този циганин и на вас ще
ви стъжня животите". Заплашвал приятеля й и семейството му. Казал му „Ей,
долен мангал, ако си помислиш дори да пуснеш жалба, ще те унищожа теб и
цялото ти семейство, знам къде живееш". Заплашил я, че ще я залее с
киселина и ще й запали колата, ако повдигне обвинения. Започнал да дърпа
детето и да го стиска, защото искал да го вземе. Заплашвал го, че ако не отиде
с него, няма никога повече да го потърси, че трябва да тръгне с него иначе
няма да го погледне. Детето се разплакало и дошло при нея.
Отново се обадила на тел. 112. Докато пристигне полицейския екип,
ответникът ги преследвал из етажите на болницата и ги заплашвал, че ще ги
избие и ще ги заличи пред погледа на детето.
Поддържа, че като дошли полицаите, ответникът разкрил пред всички,
че е осиновена, като до този момент тя самата не била знаела това.
Посочва, че от случилото се малолетният е травмиран, объркан и
стресиран. Тя също все още е в шок от служилото се. Поради силната болка в
ребрата не е в състояние да работи и да извършва всекидневните си
задължения пълноценно.
По изложените съображения моли спрямо ответника да бъдат наложени
поисканите мерки за защита, както следва: да се задължи ответникът да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на молителката и
детето; да се забрани на ответника да приближава на разстояние по-малко от
100м молителката, детето, жилището, в което живеят, находящо се в гр.Варна
ул.„М." ***, местоработата на молителката, находяща се в гр.Варна, ул.„Г.К."
*** училището на детето - „Св.Св.Кирил и Методий"-Варна, както и местата
им за социални контакти и развлечения; да се задължи ответникът да
посещава специализирани програми за работа с извършители на домашно
насилие, както и да му бъде наложена глоба в максимален размер - 1000лв.
Претендира разноски.
От ответника по молбата Т. И. И. не е подаден писмен отговор.
Същият не се е явил в о.с.з. на 7.11.2022, но чрез процесуалния му
представител адв.Мл.Д. е оспорена подадената молба, като същевременно е
предложено споразумение да се признае същата за основателна и заповедта за
10
защита да остане, като се запази режимът на виждане с детето, който да се
осъществява чрез майката на ответника - баба на А..
В о.с.з. на 14.12.2022г чрез процесуалния си представител изразява
становище за оставяне без уважение молбата като неоснователна и
недоказана.
Контролиращата страна Дирекция „Социално подпомагане“-Варна
в писмено становище от 28.10.2022г счита, че интересът на детето съвпада с
уважаването на молбата, ако се установи по безспорен начин, че бащата е
извършил актове на домашно насилие, станали достояние на детето.
СЪДЪТ, въз основа на събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна:
Не е спорно между страните, а и от представеното удостоверение за
раждане /л.6-I/ се установява, че молителката Н. Н. Ц. и отв.Т. И. И. са
родители на детето А. Т. И., род.12.12.2013г, малолетен и ненавършил 10
години към настоящия момент.
С решение № 1468/17.05.2022г по гр.д.№ 16492/2021г на ВРС- 53с-в
родителските права по отношение на детето А. са предоставени на майката Н.
Н.Ц., при която е определено и местоживеенето му; за бащата е определен
режим на лични отношения със сина му.
По делото е приета декларация по чл.9 ал.3 ЗЗДН /л.20-I/
В о.с.з. на 10.11.2022г ответникът чрез процесуалния си представител
адв.Д. е отправил предложение за споразумение в сл.смисъл: "Предлагаме да
признаем иска, заповедта да си остане и да запазим режима на виждаме с
детето, но той да се осъществява само чрез бабата на детето- майката на
ответника."
От горното съдът прави извод за признаване неизгодните за страната
факти за извършено физическо и емоционално насилие
Прието е като доказателство по делото мед.у-е № 1007/2022г /л.18-I/, от
което се установява, че Н. Н.Ц. е била прегледана като пациент в
МБАЛ„Св.Анна-Варна"АД на 11.09.2022г, като е посочила, че на 10.09.2022г
към 16.30ч, на Централен плаж, бившият й приятел и двама непознати й
11
нанесли удари с палки, ръце и крака. Обективно състоянието на пострадалата
е следното: В областта на дъгата на дясната скула се установява синкаво-
мораво кръвонасядане с неправилна овална форма и размери около 2/1см.
Подлежащо се установява оток с диаметър около 3см. По предната
повърхност на гръдния кош, вдясно, на ниво 2-3 ребра, се установяват четири
червеникави ожулвания, разположени по хоризонтала, на около 2см. едно от
друго, с размери на всяко около 1/1.5см. По задно-страничната повърхност на
гръдния кош, вляво, на ниво 11-то и 12-то ребра и в лявата поясна област се
установяват общо три червеникави ожулвания с неправилна форма, с
диаметър до 3см. По задната повърхност на лявото рамо се установява
линейно, червеникаво ожулване с кос ход и дължина около 5см. По задно-
външната повърхност на лявата мишница се установяват три групирани
дъговидни ожулвания с червеникав цвят и дължина по около 0.5-0.8 см. По
външната повърхност на лявото бедро, в областта на лявата тазобедрена
става, се установява червеникаво ожулване с издължена форма, почти
хоризонтален ход и размери около 4/1 см. По задната повърхност на лявото
бедро, в средна трета, се установява издължено, с напречен ход ожулване с
червеникав цвят и дължина около 18 см. Около описаното ожулване се
установява синкаво кръвонасядане с ивицеста форма, просветляване срединно
и размери около 15/4 см. Подлежащо на описаните ожулване и кръвонасядане
се установява болезнен оток, уплътнен по периферията си и с флуктуация
срединно, с размери около 8/5 см.
В заключение е посочено, че се касае за счупване без разместване на
десето ляво ребро, кръвонасядане и травматичен оток в областта на дясната
скула, ожулвания по гръдния кош, лявото рамо и лявата мишница, ожулване и
подкожен травматичен хематом на лявото бедро. Описаните травматични
увреждания са резултати на удари и тангенциално действие с или върху
твърди, тъпи предмети и биха могли да се получат по указаните време и
начин. В своята съвкупност са обусловили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. С мнение за консулт с ЛЧХ във връзка с
травмата на дясната скула.
По делото са обективирани в протокола от о.с.з. изслушаните в съдебно
заседание сигналите, подадени до тел.112 от молителката. В тях тя е
съобщила, че бившият й приятел Т. И. е дошъл на плажа, пред заведение „Ел
12
Капан", нападнал нея и сегашния й приятел, заедно с охраната си, ударил ги
е, като детето А. също е присъствало на инцидента. Т. започнал да я бие пред
детето, след което седнал в ресторанта да яде.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свид.Д. А.
Д. /л.61-I/. Същият излага, че познава страните. С Н. се запознали преди 1-2
месеца на плажа. Отв.Т.И. го познавал отпреди 1-2 години, когато имали
намерение да правят общ бизнес, но тези планове не се реализирали. Станал
свидетел на това, което се случило на плажа през м.септември 2022г. Като се
разхождал, забелязал, че Т. и неговите хора биели някого на плажа. След това
разбрал, че бил приятелят на Н.. Биели го с юмруци. Забелязал и едно дете,
което викало „мамо, мамо..." Видял, че на Т. охраната налагали човек на
земята, а Т. пребивал с юмруци Н.. Тя кървяла - имала кръв по краката и
ръцете. По-късно разбрал, че Т. е баща на момчето.
Това разказал и в Полицията в началото на м.септември.
Казва още, че Т. биел молителката като куче, а детето плачело; Т.
нанасял удари на Н. по главата, лицето и краката с юмруци, ритници и палка
пред собственото й дете. Тя била на земята и Т. я биел, а други двама налагали
другия мъж. За другите мъже знае, че са от охраната на ответника, тъй като
отдавна познавал Т.. Ответникът повтарял една и съща дума многократно -
„курво, ти не можеш да спреш да си виждам мойто дете", „Аз ще правя к`вото
си искам". Докато бил там, Т. ударил Н. поне 10 пъти.
Детето присъствало на самия бой и викало „мамо" и „моля, спри"
Имало много хора, но много малко откликнали да помогнат. Той се
включил да помогне и извикали Полиция благодарение на него.
След това свидетелят го видял, че е седнал в заведението и си хапва.
По делото е прието, на осн.чл.146 ал.1 т.3 и 4 ГПК, за безспорно
установено, че на процесната дата 10.09.2022г детето на страните А. е
присъствало на събитията, случили се между майката Н. Ник.Ц. и бащата Т.
Ив.И..
По делото са представени от ответника сл.доказателства: мед.у-е от
13.09.2022г, жалба срещу Д.Ф.М., по която с Постановление от 11.10.2022г
прокурор при РП-Варна е отказано образуването на досъдебно производство
и е прекратена преписката с мотиви, че съгл. чл.161 НК при лека телесна
13
повреда преследването е от частен характер и се възбужда по тъжба на
пострадалия, а останалите доказателствени искания са били оставени без
уважение.
Горната фактическа установеност обуславя следните правни изводи:
Предпоставка за подаване на молба по ЗЗДН са проява на акт на насилие
или опит за такова, като по своя вид то може да бъде физическо, психическо
или сексуално, и/или принудително ограничаване на личната свобода и на
личния живот, както и пострадалото лице да бъде от категорията лица,
посочени в чл.З ЗЗДН – да се намират в родствена връзка, които са или са
били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.
Целта на ЗЗДН е упражняване на превенция срещу случаите на домашно
насилие, а не толкова санкционирането му.
Това насилие е трудно за разкриване поради ограничения кръг от хора,
станали свидетели на извършването му, както и поради дълбоко
емоционалните по своята същност отношения в семейството. В повечето
случаи естеството на отношенията не позволява на пострадалия да събере
убедителни и неопровержими доказателства за преживяното от него. Именно
поради това и законът предвижда, за разлика от общия граждански процес,
допълнителни доказателствени средства, като им придава обвързваща за съда
доказателствена сила. Такова средство е декларацията по чл.9 ал.3 ЗЗДН, въз
основа на която, при липса на други доказателства, които да я опровергават,
трябва да се издаде исканата от молителя заповед. На декларацията е
придадена особена доказателствена сила от специалния закон- ЗЗДН . Дори и
без наличие на други доказателства, тя се ползва с достатъчна
доказателствена такава и това задължава съда да приеме, че актовете на
домашно насилие са били осъществени така, както са описани в
съдържанието й. Само в случай, че са представени категорични доказателства
в обратния смисъл, тогава може да бъде оборена доказателствената сила на
декларацията. Тежестта за оборването е върху ответника.
В настоящия случай представените от ответника доказателства не могат
да опровергаят доказателствената сила на представената декларация, нито да
внесат съмнение в обективираното в същата. Неоснователно е и твърдяното
от ответника за случването на събитията на ок.300м от мястото, където било
14
детето. Ноторно известно е местонахождението на заведението „Ел Капан",
което е разположено на плажната алея.
Съвкупният анализ на останалите събрани по делото доказателства
налага извода, че твърдяното в декларацията е подкрепено по убедителен
начин от събраните доказателства, въз основа на които категорично се налага
извод за осъществено от ответника спрямо молителката домашно насилие
във вид на физическо насилие /нанасяне на многократни, поне 10 пъти,
удари с юмруци, ритници и палка по лицето, главата и краката, когато е била
паднала на земята/, както и психо-емоционално такова, тъй като е било
съпроводено с отправени обидни думи и заплахи към нея и настоящия й
партньор /“курво, ти не можеш да спреш да си виждам мойто дете", „ще правя
к`вото си искам", „ще правя к`вото си искам“„ще те залея с киселина", „ще ти
запаля колата, ако повдигнеш обвинения"/. И всичко това в присъствието на
детето и на публично място.
Не се твърди и по делото липсват данни майката да е провокирала такова
поведение у ответника.
Допълнителен аргумент в тази посока е и направеното от процесуалния
представител на ответника адв.Мл.Д. в о.с.з. на 10.11.2022г изявление, което
се цени като признаване неизгодните за страната факти за извършеното
насилие на молителката и детето.
По отношение на насилието, упражнено спрямо детето А. на 9г към него
момент.
Съгласно чл.2 ал.2 ЗЗДН за психическо и емоционално насилие върху
дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.
Нормата е императивна и не предполага изследване дали и в каква степен
поведението на родителя/те е било възприето от детето като акт на насилие.
В настоящия случай по категоричен начин става ясно, че осъщественото
от бащата спрямо майката физическо, психическо и емоционално насилие е
станало в присъствието на детето А., чиято негативната емоционална реакция
е била очевидна - то се разстроило и разплакало, викайки „мамо“ и молейки
бащата да спре, за което говори свид.Д.. С това на детето е била причинена
психо-емоционална травма.
Съдът съобразява, че детето няма все още навършени 10 години, в която
15
възраст психиката все още не е укрепнала и може да бъде повлияна силно от
външно въздействие на значимите за него възрастни /в случая родителите му/
и това може да се прояви във възприемането на нездрави модели за
междуличностни отношения, в които да отсъстват разбирателство, взаимно
уважение и толерантност и да бъдат заместени от прояви на необуздан гняв и
грубо насилие над по-слабите. За изграждането на здрава и стабилна психика
на детето от значение е какво послание дава неговият баща с поведението си,
особено като се има предвид, че е момче.
В допълнение. Целта и социалното предназначение на Закона за защита
от домашно насилие е да се осигури защита на живота и здравето на лица,
които действително се намират в риск и в ситуации, когато интензитетът на
въздействие излиза извън рамките на обичаен житейски конфликт и
причинява сериозно страдание. Казано с други думи, мерките по реда на
ЗЗДН имат административен характер и към тях следва да се прибягва само в
изключителни случаи, какъвто съдът определя и настоящия. Ето защо
молбата като основателна следва да бъде уважена.
По отношение на мерките.
Същите следва да останат така, както са определени от ВРС по
отношение на Н. Ц..
Съвпадащите крайни правни изводи на двете инстанции предпоставят
неоснователност на подадената от Т. И. жалба и потвърждаване
постановеното от ВРС решението в тази част.
Що се отнася до подадената от Н. Ц. жалба. Същата е основателна и
затова решението следва да бъде изменено досежно срока на постановените
в полза на детето А. мерки, които бъдат наложени за максималния срок от
18 месеца, предвиден в Закона.
В тази връзка съдът намира за уместно да посочи, че не споделя
изложеното в съображенията на РС за определяне по-кратък срок на
наложената мярка за защита на детето, приемайки, че този срок бил
достатъчен, за да доведе до промяната в отношението на родителя, до
преосмисли поведението си, да осъзнае отговорностите си като родител, както
и причините, довели до налагане на мярката, коренящи се единствено в
неговата невъздържаност, агресивност и липса на самоконтрол. Приел е, че
агресията на ответника не била насочена спрямо детето, а то индиректно
16
станало свидетел на случващото се между родителите му. Затова и поради
ниската възраст не било оправдано ограничаването на контактите между
детето и бащата за дълъг период от време, тъй като това можело само
допълнително да способства за отчуждаването между двамата, съответно за
изостряне на негативното отношение спрямо другия родител.
На първо място. Следва да се посочи, че едно лице не би могло
индиректно /т.е.непряко/ да бъде свидетел; то или е било очевидец, или не е
било такъв на дадено събитие. В случай, че не е бил пряк свидетел, то
възпроизведеното от него би било опосредено от нечии чужди впечатления.
В настоящия случай, както е прието и от самия РС, на осн.чл.146 ал.1 т.3
и 4 ГПК, безспорно е установено, че на процесната дата 10.09.2022г детето на
страните А. е присъствало на събитията. Следователно, е било пряк очевидец,
за което говори и неговата емоционална реакция на случилото се. А това от
своя страна е достатъчно, за да се приеме, че е станало обект на насилие в
неговите проявни форми - психическо и/или емоционално съобразно нормата
на чл.2 ал.2 ЗЗДН, която е от императивен порядък, както е посочено и по-
горе.
На сл.място. Визираните в ЗЗДН мерки имат за основна цел да се осигури
защитата на лицата, претърпели домашно насилие, а не да се осигурява
защита правата на лицата, извършили насилието.
Тази защита се осигурява чрез налагането на мерките, лимитативно
изброените в Закона и се дава с оглед вече осъществили се във времето
събития.
Продължителността на срока на мярката може да бъде повлияна от
преценката за интензитета на самия акт на насилие, но не и с оглед бъдещи
несигурни събития. Казано с други думи, недопустимо е съдът да гради
решението си на база предположения за бъдещи неосъществили се факти
/както в случая - евентуално отчуждение от единия родител/ и/или препоръки
за бъдещо по-позитивно поведение на насилника в резултат на преосмисляне
на собственото си деяние.
Достигането до правни изводи, частично съвпадащи с тези на ВРС
налагат потвърждаване решението, касаещо молителката и изменението му
относно срока на наложената в полза на детето мярка, като бъде определен за
максимален такъв от 18 месеца.
17
С оглед изхода на спора във въззивната инстанция на въззиваемата
страна следва да бъдат присъдени сторените разноски в размер на 700лв, за
което своевременно е заявено искане и са представени списък по чл.80 ГПК и
разписка за реалното им заплащане.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС-46с-в № 4063/ 20.12.2022г по
гр.д.№ 13424/2022г, с което на Т. И. И. ЕГН ********** от гр.Варна, Вилна
зона, ул.“***“ ***, чрез пълномощника си адв.М. Л.Д. от АК-Сливен, с адрес
за връчване : гр.Сливен ул.„Г.С.Р." ***са му наложени мерки по ЗЗДН, както
следва:
ЗАДЪЛЖЕН Е ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие
по отношение на Н. Н. Ц. ЕГН ********** и детето А. Т. И. ЕГН **********
двамата с адрес: гр.Варна ул.„М." ***, на осн.чл.5 ал.1 т.1 ЗЗДН;
ЗАБРАНЕНО МУ Е ДА ПРИБЛИЖАВА на разстояние по-малко от
100м молителката Н. Н. Ц., жилището, в което живее, находящо се в гр.Варна
ул.„М." ***, местоработата й, находяща се в гр.Варна ул.„Г.К." *** както и
местата за социални контакти и развлечения на молителката, за срок от 18
месеца, на осн.чл.5 ал.1 т.3 ЗЗДН;
ЗАБРАНЕНО МУ Е ДА ПРИБЛИЖАВА на разстояние по-малко от
100м детето А. Т. И. , жилището, в което живее, находящо се в гр.Варна ул.
„М." ***, училището на детето - „Св.Св.Кирил и Методий"-Варна, както и
местата за социални контакти и развлечения на детето за срок от 6 месеца,
чл.5 ал.1 т.3 ЗЗДН
ЗАДЪЛЖЕН Е ДА ПОСЕЩАВА специализирана програма за работа с
извършители на домашно насилие към Фондация „SOS-семейства в риск" в
гр.Варна ул.„Синчец" № 21, на осн.чл.5 ал.1 т.5 ЗЗДН;
ОСЪДЕН Е да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на ВРС ГЛОБА в размер на 1000лв, на осн.чл.5 ал.4 ЗЗДН, както и
25лв - дължимата държавна такса за водене на делото, на осн.чл.11 ал. 2
ЗЗДН;
ОСЪДЕН Е да заплати на Н. Н. Ц. сумата 800лв, представляваща
18
сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на
осн.чл.11 ал.2 ЗЗДН.
ИЗМЕНЯ решението в частта, с която е определен срок от шест
месеца за наложената забрана на Т. И. И. да приближава детето А.,
жилището, където живее, находящо се в гр.Варна ул.„М." ***, училището,
където учи - „Св.Св.Кирил и Методий"-Варна, както и местата за социални
контакти и развлечения на детето, на разстояние по-малко от 100м детето,
като ОПРЕДЕЛЯ срок за наложените мерки от 18м /осемнадесетт месеца/,
на осн.чл.5 ал.1 т.3 ЗЗДН.
ОСЪЖДА Т. И. И. ЕГН ********** с адрес: гр.Варна, Вилна зона, ул.
„***" ***, да заплати на Н. Н. Ц. ЕГН ********** с адрес: гр.Варна ул.„М."
***, сумата 700лв /седемстотин лева/, представляваща сторените в
настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на осн.чл.11 ал.2
ЗЗДН.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, арг.чл.17
ал.6 ЗЗДН.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19