РЕШЕНИЕ

 

Номер     260318                       Година  2020                   Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                VІІІ граждански състав

 

На 11.09                                                                                        Година 2020

 

В публично заседание на 12.08.2020 г. в следния състав:

 

                                                Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

 

Секретар: МАРИНА КЪНЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията

 

гражданско дело номер 18786 по описа за   2019         година,      

 

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.229, ал.1, т.9 във връзка с чл.212, ал.5, т.2, предл. 2 от ЗМВР (отменен) и чл.212, ал.1, т.3 във връзка с чл.211, ал.5, т.2, предл. 2 от ЗМВР и чл.224, ал.1 от КТ, и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът С.Й.А. *** моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответната страна да му заплати сумата 5 658, 38 лева, представляваща обезщетение за неползвани от ищеца 106 дни неползван допълнителен платен годишен отпуск, полагащи му се за положен извънреден труд през периода ***г.,  заедно със законната лихва върху главницата, по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски. 

Ответникът Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” при Министерството на Правосъдието – гр. София признава исковете по основание, но ги оспорва по размер, по изложените в отговор на исковата молба съображения. Прави възражение за погасяване по давност на претенциите на ищеца, както и възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца на пълномощника му адвокатско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се установява, че ищецът е работил като д. с. от надзорно-охранителния състав на ответната Дирекция, с местоизпълнение на служебните му задължения З. в гр. П., последно на длъжност *“ от * г., считано от която дата служебното му правоотношение е било прекратено поради наложено дисциплинарно наказание „*“, със Заповед № *** г. на Г.д. на ответната страна, връчена на ищеца на *г.

Както се установява от събраните по делото писмени доказателства, показанията на разпитания по делото с. Д. И. и заключението от 04.03.2020 г. на в. л. по ССЕ З.М., действително през процесния период ищецът е полагал извънреден труд, за което му се полага допълнителен платен годишен отпуск в размер на 106 дни общо за периода, които са останали неползвани от него до прекратяване на служебното му правоотношение, обезщетението за неползването на които е в размер общо на 5 658, 38 лева.

При така установената фактическа обстановка, доколкото претендираният от ищеца размер (съобразно допуснатото в съдебното заседание по делото на 12.08.2020 г. изменение на обективно съединените искове) съвпада с установения от ССЕ действително дължим размер, съдът намира, че обективно съединените искове се явяват доказани по основание и по размер и следва да се уважат изцяло, заедно със законната лихва върху главницата от 18.11.2019 г. – датата на подаване на исковата молба. Предвид обстоятелството, че правото на заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск възниква от датата на прекратяване на служебното правоотношение (в случая – 16.05.2019 г.), а исковата молба е била подадена в съда на 18.11.2019 г., съдът намира за неоснователни наведените от ответника доводи за недължимост на обезщетението поради погасяване на претенциите на ищеца по давност.

С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищеца и направените разноски за производството по делото в размер на 1 200 лева – платено адв. възнаграждение (като предвид фактическата и правна сложност на спора и общата цена на исковете, съдът намира, че направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца на пълномощника му адвокатско възнаграждение се явява неоснователно и като такова следва да се остави без уважение), а на основание чл.78, ал.6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на съда – 226, 34 лева ДТ и 100 лева депозит за ССЕ. 

Мотивиран от горното, съдът 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов” № 21, представлявана от Г. д. И. Й., със съдебен адрес:***, чрез ю.*, ДА ЗАПЛАТИ НА С.Й.А., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, * Н.П., СУМАТА 5 658, 38 лева, представляваща обезщетение за неползвани от ищеца 106 дни неползван допълнителен платен годишен отпуск, полагащи му се за положен извънреден труд през периода ***г., ЗАЕДНО СЪС ЗАКОННАТА ЛИХВА върху тази сума, НАЧИНАЯ ОТ 18.11.2019 г., ДО окончателното й изплащане, КАКТО И направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 1 200 лева, А в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – гр. Пловдив – 226, 34 лева ДТ и 100 лева депозит за ССЕ.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца на пълномощника му адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

        РАЙОНЕН СЪДИЯ:  /П./ П. Павлов

Вярно с оригинала.

М.К.