РЕШЕНИЕ
Номер 260318 Година 2020 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд
VІІІ граждански състав
На 11.09
Година 2020
В публично заседание на 12.08.2020 г. в следния състав:
Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ
Секретар:
МАРИНА КЪНЕВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело номер 18786 по описа за 2019
година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл.229, ал.1, т.9 във връзка с чл.212, ал.5, т.2,
предл. 2 от ЗМВР (отменен) и чл.212, ал.1, т.3 във връзка с чл.211, ал.5, т.2,
предл. 2 от ЗМВР и чл.224, ал.1 от КТ, и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът С.Й.А. *** моли съдът да
постанови решение, с което да осъди ответната страна да му заплати сумата 5 658,
38 лева, представляваща обезщетение за неползвани от ищеца 106 дни неползван
допълнителен платен годишен отпуск, полагащи му се за положен извънреден труд
през периода ***г., заедно със законната
лихва върху главницата, по изложените в исковата молба съображения. Претендира
разноски.
Ответникът Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”
при Министерството на Правосъдието – гр. София признава исковете по основание,
но ги оспорва по размер, по изложените в отговор на исковата молба съображения.
Прави възражение за погасяване по давност на претенциите на ищеца, както и
възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца на пълномощника му
адвокатско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от представените в тази
насока писмени доказателства се установява, че ищецът е работил като д. с. от
надзорно-охранителния състав на ответната Дирекция, с местоизпълнение на
служебните му задължения З. в гр. П., последно на длъжност *“ от * г., считано
от която дата служебното му правоотношение е било прекратено поради наложено
дисциплинарно наказание „*“, със Заповед № *** г. на Г.д. на ответната страна,
връчена на ищеца на *г.
Както се установява от събраните по делото писмени
доказателства, показанията на разпитания по делото с. Д. И. и заключението от 04.03.2020
г. на в. л. по ССЕ З.М., действително през процесния период ищецът е полагал
извънреден труд, за което му се полага допълнителен платен годишен отпуск в
размер на 106 дни общо за периода, които са останали неползвани от него до
прекратяване на служебното му правоотношение, обезщетението за неползването на
които е в размер общо на 5 658, 38 лева.
При така установената фактическа обстановка, доколкото
претендираният от ищеца размер (съобразно допуснатото в съдебното заседание по
делото на 12.08.2020 г. изменение на обективно съединените искове) съвпада с
установения от ССЕ действително дължим размер, съдът намира, че обективно
съединените искове се явяват доказани по основание и по размер и следва да се
уважат изцяло, заедно със законната лихва върху главницата от 18.11.2019 г. –
датата на подаване на исковата молба. Предвид обстоятелството, че правото на
заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск възниква от датата
на прекратяване на служебното правоотношение (в случая – 16.05.2019 г.), а
исковата молба е била подадена в съда на 18.11.2019 г., съдът намира за
неоснователни наведените от ответника доводи за недължимост на обезщетението поради
погасяване на претенциите на ищеца по давност.
С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати
на ищеца и направените разноски за производството по делото в размер на 1 200
лева – платено адв. възнаграждение (като предвид фактическата и правна сложност
на спора и общата цена на исковете, съдът намира, че направеното от ответника
възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца на пълномощника му
адвокатско възнаграждение се явява неоснователно и като такова следва да се
остави без уважение), а на основание чл.78, ал.6 от ГПК в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на съда – 226, 34 лева ДТ и 100 лева депозит за ССЕ.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” при
Министерство на правосъдието, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Ген. Н. Столетов” № 21, представлявана от Г. д. И. Й., със съдебен адрес:***, чрез ю.*, ДА ЗАПЛАТИ НА С.Й.А., ЕГН **********,***,
със съдебен адрес:***, * Н.П.,
СУМАТА 5 658, 38 лева, представляваща обезщетение за неползвани от ищеца 106
дни неползван допълнителен платен годишен отпуск, полагащи му се за положен
извънреден труд през периода ***г., ЗАЕДНО СЪС ЗАКОННАТА ЛИХВА върху тази сума,
НАЧИНАЯ ОТ 18.11.2019 г., ДО окончателното й изплащане, КАКТО И направените
разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 1 200 лева, А в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – гр. Пловдив – 226, 34
лева ДТ и 100 лева депозит за ССЕ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от
ответника възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца на пълномощника му
адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/П./ П. Павлов
Вярно с оригинала.
М.К.