Р Е Ш
Е Н И Е
№ …………………………. / …... .12.2019 г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесети
ноември през 2019 година, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.съдия КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
секретар Алина
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 763 по описа за 2019
година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 433149 от 19.06.2018
г., постановено по гр.д. № 44728/2017 г. на СРС, 119 състав, е осъдено „З.Д.Е."
АД да плати на К.П.С. сума в размер на 3000лева за обезщетяване по застраховка
"Гражданска отговорност" на неимуществени вреди от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 05. 11. 2016 година, изразяващи
се в болки и страдания, ведно с обезщетение за забава върху тези суми за времето
от 04. 07. 2017 година до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен иска
за разликата до пълния предявен размер от 8000 лева.
С решението първоинстанциониня съд се е произнесъл и относно
разноските, като е осъдил К.П.С. да плати на „З.Д.Е.“ АД разноски от 156.25
лева, и съответно е осъдил на „З.Д.Е.“ АД да плати на К.П.С. сумата
в размер на 468.75 лева за разноски.
Решението е обжалвано от
ищцата чрез пълномощник адв.С.С.,
в частта, в която искът за обезщетение е бил отхвърлен над 3000лв. до
предявения размер от 8000лв., с оплаквания за неправилност поради занижаване размера
на обезщетението за неимуществени вреди. Намира определеното обезщетение за
несправедливо по смисъла на чл.52 от ЗЗД и немотивирано, несъобразено със
събраните по делото доказателства за вида на увреждането, продължителността на
лечението, законовите лимити относно отговорността на застрахователя по
задължителна застраховка гражданска отговорност, в рамките на които следвало да
се определи обезщетението по справедливост, като се съобразявало и увеличението
на тези лимити във времето, също и с икономическата обстантовка
в страната, с вида и интензитета на
преживените от ищцата болки, страдания, стрес, и с трайните последици от
увреждането-белег и периодично появяващи се болки. Намира определеинят
размер и за несъобразен с посочена съдебна практика. Моли да се отмени
решението в обжалваната част и се уважи иска изцяло, т.е. за още 5000лв. Претендира
разноси по списък по чл.80 от ГПК.
Въззиваемата страна-ответник „З.Д.Е.“ АД оспорва жалбата с писмен отговор чрез юрк.В.М..
Възразява, че решението в обжалваната част не страда от сочените пороци с въззивната жалба, че първоинстанциониня
съд е съобразил всички събрани по делото доказателства и правило е приложил
законовия критерий за справедливост по чл.52 от ЗЗД, вкл. и пълното
възстановяване на ззравето на ищцата, липсакта на доказателства същата да не е можела да се
обслужва сама в ежедневието си. Възразява сочената в жалбата съдебна практика
да е по сходни случаи. Моли жалбата да се остави без уважение, претендира
разноски съгласно списък по чл.80 от ГПК.
Софийски градски съд, действащ като въззивна
инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира
следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното решение е валидно, а
в обжалваната част и допустимо, тъй като има съдържанието по чл.236 от ГПК и
съдът се е произнесъл съобразно предявената с исковата молба претенция.
При произнасянето си по правилността на обжалваното решение, съгласно чл.269, изр. второ
от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд
е ограничен до релевираните във въззивната жалба на ищцата оплаквания за допуснати
нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до
проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори
ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
По делото не е спорно настъпването на процесното
ПТП на 05.11.2016 г., причиненото травматично увреждане здравето на ищцата по
вид при това ПТП, противоправното и виновно поведение
на застрахования при ответното дружество водач, причиннтаа връзка между това негово поведение и
причинените на ищцата вреди, заплащането от ответника на ищцата извънсъдебно по
реда на чл.498 от КЗ, преди подаване на исковата молба, на сумата от 2000лв. по
заявената от нея претенция по чл.498, ал.1 от КЗ.
Първоинстанционният съд е изложил
фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото писмени
и гласни доказателства, и съдебно-медицинска експертиза, че в резултат на процесното
ПТП ищцата е получила травматични увреждания, изразяващи се в травмата на
главата и
причинените от това болки и
страдания, като е
отчел, че няма други продължаващи
след лечението последици от инцидента, а соченото от съдбено
медицинската експертиза вероятност и за напред ищцата да изпитва несистемно
главоболие при натоварване не били от такъв характер, че да пречели на
ищцата занапред да полага труд, да получава доходи и да води обичайния си личен
и обществен живот. Съдът е определил размера на обезщетението за претърпени неимуществени
вреди съобразно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, в размер на 5000лв., от които е приспаднал платените извънсъдебно 2000 лева, и е приел иска за основателен и доказан за разликата от
3000лв., и отхвърлил до предявения размер от 8000лв.
Тези констатации и правни изводи въззивният съд споделя
и на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение, без да е нужно да ги повтаря.
В допълнение и по
наведените с въззивната жалба довод за неправилност
на решението, въззивният съд намира следното:
Предмета на въззивната
проверка за правилност относно фактите е очертан от заявеното оспорване с въззивната жалба на приетия за установен от първоинстанциониня съд размер на вредите. Въззивнитя съд намира, че с обжалваното решение правилно е преценена доказателствената стойност
на приетото по делото заключение на съдебно-медицинската експертиза, която сочи,
че оздравителния процес е приключил за около 1 месец, без усложнения и без
последици, като в следствие на получената травма на главата, която е ибла обработена ихрургически,
ищцата не е губила напълно съзнание, и причинените и то травмата уверждания не са били опасни за живота. Според вещото лице
е възможно и за напред ищцата да изпитва и в бъдеще несистемно главоболие. Не
са събрани по делото доказателства, които да оборват това заключение, нито
такива, сочещи на наличие при ищцата на твърдените от нея с исковата молба продължащи болки и страдания и понастоящем, нито доказателства
същата да е изпитвала затруднения за се обслужва в ежедневието си. Не се установи
същата да е изгубвала напълно съзнание, дори и за кратко- такова отразяване
няма в медицинската документация като обективно констатирано състояние, нито
има свидителски показания за това. Същевременно в
процеса на възстановяне е житейски оправдано ищцата
да е изпитвала страх и безпокойство поради преживяното ПТП, при което е била
увредена, и такива също следва да се съобразят от съда при определяне на общия
размер на обезщетението по справедливост, но се не събраха по делото доказателства
това състояние да е надхвърлило обичайното и ищцата да е преживяла травмата
по-тежко / допуснатото събиране на гласни доказателства за това не се е случило
поради оттегляне на това искане от страна на ищцата/. По своя характер
причиненото увреждане не е от такъв травматичен характер, че да предизвиква
неудобства повече от обичайните, нито да е поставило здравето или живота на
ищцата в опасност, дори и временна. В този смисъл оплакванията по въззивната жалба за несправедлив размер, базирано и на
приложената съдебна практика, е неоснователно. Случаите, които посочените
съдебни решения по други казуси, разрешават, сочат на други по вид увреждания,
които могат да се определят като значително по-тежки - напр. свързани със
загуба на съзнание като времено опасно за живота, установено
от свидетели продължаващо главоболие, или траен козметичен белег, който променя
външния вид на млад човек, или и с доказано значително по-дълъг възстановителен
период –около 5 месеца и значителни негативни емоционални преживявания, също и
при отчитане младата възраст на пострадалите, при което не могат да служат за
критерий за съпоставимост, респ. несъизмерими се явяват и определените с
цитираните решения размери на обезщетенията, а и няма данни дали тези решения
на САС са влезли в сила. Размерът на лимитите по закон при задължителната застраховка гражданска
отговорност, също и икономическата обстановка в страната, следва да се имат
предвид само като горна граница, но при
съобразяване на всички останали конктерни факти и
обстоятелства при всеки отделен случай. Ето защо, и при липсата на жалба от
ответника, и с оглед чл.271, ал.1, изр.второ от ГПК, въззивният
съд не може да влошава положението на жалбоподателя-ищец, и следва да приеме,
че така определеният размер на обезщетение от 5000лв. се явява основателен и
справедлив, и след приспадане н аплатеното извъсъдебно от ответника обезщетение от 2000 лв., искът се
явява основателен за разликата от 3000лв.
Поради съвпадане
изводите на двете съдебни инстанции, решението в обжалваната част следва да се
потвърди, вкл. и в частта за разноските, доколкото според изхода на спора не се
налага тяхното променяне.
По разноските за въззивната инстанция: При този изход на спора, направените
от въззивника-ищец разноски остават за негова сметка.
На основание чл.78, ал.3
и ал.8 от ГПК ответникът има право на разноски за защита от юрисконсулт, което
възнаграждение се определя от съда, а не от страната. Съгласно препращащата
норма на чл.78, ал.8 от ГПК, вече към Закона за правната помощ и Наредбата за
плащането на правната помощ, се следват 100лв. възнаграждение по чл.25, ал.1 от Наредбата за
правната помощ, съобразено с обжалваемия
интерес и липсата на фактическа и правна сложност на спора пред въззивния съд.
Воден от горните мотиви, СГС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 433149 от 19.06.2018
г., постановено по гр.д. № 44728/2017 г. на СРС, 119 състав В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, в която е отхвърлен предявеният от
К.П.С. срещу „З.Д.Е." АД иск за
заплащане на сумата над 3000лева до 8000 лева за обезщетяване по застраховка
"Гражданска отговорност" на неимуществени вреди от пътнотранспортно
произшествие настъпило на 05. 11. 2016 година, изразяващи се в болки и
страдания, ведно с обезщетение за забава върху тази разлика от 5000лв. за
времето от 04. 07. 2017 година до окончателното изплащане на сумата, също и в
частта за разноските.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 и ал.8
от ГПК К.П.С. ЕГН**********, с адрес
***, съдебен адрес ***, чрез адвокат С.Е.С., да плати на „З.Д.Е.“ АД ЕИК********
със седалище и адрес на управление ***, сумата
100лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивната
инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване пред Върховния касационен съд в 1-месечен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.