Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр.Русе, 14.10.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд – Русе, V-ти граждански състав, в публично заседание на 16 септември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател: ТАТЯНА ИЛИЕВА
при секретаря МИГЛЕНА КЪНЕВА, като разгледа докладваното
от съдията гражданско дело № 3598 по
описа за 2019 г.,за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът И.В.С. твърди,
че е служител на Гранично полицейско управление - Русе в Регионална дирекция
"Гранична полиция" – Русе при ГД "Гранична полиция", МВР,
на длъжност "главен полицай", със статут на държавен служител.
Дейността си осъществявал по утвърдени протоколи и графици, при работа със
специфични условия и характер и риск за живота и здравето, на 12-часови смени,
при сумирано изчисляване на работното време. През периода 03.06.2016 г. -
03.06.2019 г. той полагал труд и през нощта /22.00 – 06.00 ч./, също на
12-часови работни смени, съгласно графици, а отработеното време се изчислявало
сумирано. Задълженията си изпълнявал на територията на ГПУ-Русе към РДГП-Русе. Позовава
се на чл.187, ал.1 ЗМВР, според който нормалната продължителност на работното
време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично. Според
ищеца надвишаването на нормата работни часове за периода следвало да се заплаща
като извънреден труд. Твърди, че през посочения период положил извънреден труд, част от който не му е
заплатен. Съгласно
чл.176 от ЗМВР брутното му месечно възнаграждение се състояло от основно
месечно възнаграждение и допълнителни такива. Сред предвидените в същия закон
/в редакцията му, в сила от 01.07.2014г./ допълнително възнаграждение било и
възнаграждението за извънреден труд - чл. 178, ал. 1, т. 3. На основание чл.
187, ал, 9 от ЗМВР в процесния период били приети последователно Наредба №
81213-407/11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г., Текстовете на чл.3, ал. 3 и в трите наредби били
идентични и сочели, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през
нощта, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период. Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. била отменена с приемането на
Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., в сила от 01.04.2015 г. и отменена с Решение
№ 8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм.д. № 5450/2016 г. В периода от отмяната на
Наредба № 8121з-407/11.07.2016 г. до издаването и обнародването на Наредба №
81213-776/02.08.2016 г. отново имало изрично предвидено в подзаконов нормативен
акт основание за преизчисляване на положения от ищеца нощен труд с коефицент
1.143, тъй като приложима била Наредба № 81213-407. В чл.31, ал.2 от Наредба №
81213-407/11.08.2014 г. изрично било предвидено, че при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и 06:00 ч. за
отчетния период се умножавал по 0.143. В следващите две наредби липсвала
изрична регламентация за преизчисляване, аналогична на чл. 31, ал.2 от Наредба
№ 81213-407 за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143.
Доколкото в цитираната Наредба било посочено, че отново се касае за сумарно
отчитане на работното време, но не бил посочен алгоритъм за преизчисляване, то
налице била празнота, касаеща служителите в МВР, при която следвало да се приложи
по аналогия КТ и по-специално да намери субсидиарно приложение чл. 9, ал. 2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно който
при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефицент 1.143, равен на съотношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. Нормалната
продължителност на работното време през нощта при 5-дневна седмица била до 7
часа и коефицентът се определял като нормалната продължителност от 8 часа се
раздели на нормалната продължителност на работното време през нощта и бил равен
на 1.143. По изложените съображения И.С. счита, че е налице правно основание за
преобразуването на изработените от него часове нощен труд в дневен с коефицент
през целия процесен период от 0.143. Основание за това била нормата на чл. 31,
ал. 2 от Наредба № 81213-407/11.07.2016 г., а след отпадане действието й, при
липса на специална уредба за служителите от МВР, основанието било субсидиарно
приложимата за тях Наредба за структурата и организацията на работната заплата
- чл. 9, ал. 2 от нея. За процесния период ищецът положил дежурства с нощен
труд общо 194 нощни смени по 8 часа смяна или общо 1552 часа нощен труд, който,
преобразуван към дневен труд, а именно преизчислен с коефицент 1.143, възлиза
на 221 часа извънреден труд, за който следвало да получи допълнително
възнаграждение в размер, след направеното изменение, на 1994.32 лв. и обезщетение
за забава в общ размер 267.87 лв. Съгласно чл.181, ал.3 от ЗМВР за процесния
период, в качеството му на служител на РДГП Русе, полагащ труд през нощта,
нарочно посочено в Заповед № 4066з-2799/2б.10.2015 г. на директора на
РДГП-Русе, на ищеца се дължали и ободряващи напитки. В ал. 4 от посочената
разпоредба на закона било определено, че размерът на сумите за ободряващи
напитки се определял ежегодно със заповед на Министъра на вътрешните работи.
Тъй като на И.С. не са му предоставяни ободряващи напитки, ответникът му дължал
паричната им равностойност от общо 105.60 лв. За
периода 03.06.2016 г. - 03.06.2019 г. по времето, в което са му възлагани и
дейности във връзка с изпълнение на плана за овладяване на кризисната ситуация,
възникнала вследствие засиления миграционен натиск към територията на
Р.България, на ищеца не са предоставяни хранителни продукти, въпреки че такива
му се дължали на основание чл. 181, ал.3 от ЗМВР и Заповед № 1з-2335/20.11.2013
г. на министъра на вътрешните работи, предвид което ответникът му дължал
тяхната парична равностойност от 27.60 лв. Претендира
да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати
сумите: 1994.32 лв. допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за
периода 03.06.2016 г. - 03.06.2019 г. и обезщетение за забава от 267.87 лв.; 105.60 лева - парична равностойност на незаплатените му суми за
ободряващи напитки за периода 03.06.2016 г. - 03.06.2019 г.; 27.60 лева - парична равностойност на незаплатените му суми за
хранителни продукти за същия период, ведно със законната лихва върху главниците от завеждане на делото до окончателното
им изплащане, както и направените по делото разноски.
В отговора на исковата молба
ответникът Главна
дирекция "Гранична полиция", МВР, излага подробни съображения за
неоснователност на всички предявени искове. Твърди, че на ищеца е заплащано
допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0.25 лв. съгласно
специалната нормативна уредба по
отношение отчитане и заплащане на нощния труд на държавните служители на МВР,
която изключва общия ред. Претендира тяхното отхвърляне и присъждане на
деловодни разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори, че през
претендирания период: 03.06.2016 г. – 03.06.2019 г. ищецът е работил при
ответника по служебно правоотношение, като заемал длъжността ”командир на
отделение в група „Охрана на държавна граница” в ГПУ-Русе при РДГП-Русе. В
изпълнение на служебните си задължения същият полагал труд и през нощта (22,00 -
06,00 часа), съгласно утвърдени месечни графици.
От приетата съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че за горепосочения период от три години И.С. е
положил общо 1488 часа нощен труд по смисъла на чл.187, ал.3 от ЗМВР, т.е.
между 22 и 6 часа. Този нощен труд от 1488 часа е признат от работодателя като
такъв и е заплатен на служителя в размер на 0.25 лв. на час, възлизащ общо на
сумата 372 лв.
Според чл.176
от ЗМВР брутното
месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, сред които е и това за извънреден труд /чл.178, ал.1, т.3/. Съгласно чл.187, ал.9 от ЗМВР редът и
организацията на разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките, се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи.
Според настоящата редакция на чл.187, ал.3 от ЗМВР, работното време на държавните служители се
изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. Съгласно ал.5, т.2 на същата правна
норма, работата
извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд
за отработени до 70 часа на тримесечен период за работещите на смени служители. Редакцията на нормата до 16.10.2016 г. предвижда
сумирано изчисление за едномесечен период. За времето, касаещо
предмета на спора, по
силата на изрична законова делегация на чл.187, ал.9 и чл.188 от ЗМВР, са действали Наредба
№ 8121з-407 от 11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776
от 29.07.2016 г.,
всички на министъра на вътрешните работи. Всяка от тях урежда реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР. Член 31, ал.2 от първата наредба изрично е предвиждал, че при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния
период се умножава по 0,143. Този нормативен акт е отменен с Наредба № 8121з-592, обн. ДВ, бр.40 от 2.06.2015 г.,
в сила от 1.04.2015 г., отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.дело № 5450/2016г., влязло в сила от
датата на постановяването му и обнародвано. В периода от отмяната
(11.07.2016 г.) до издаването и обнародването на Наредба № 8121з-776 (02.08.2016 г.) отново е била приложима Наредба № 8121з-407. В последващите две
наредби няма норма, аналогична на цитирания чл. 31, ал. 2, за преобразуване на часовете
положен нощен труд с коефициент 1.143. Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в трите наредби
са идентични, като гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд
и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Доколкото в последните две
наредби е посочено, че отново се касае за сумарно отчитане на работното време,
но не е посочен алгоритъм за преизчисляване, е налице празнота и следва да се
приложи субсидиарно чл.
9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /а
не заповедите на министъра на вътрешните работи от 2014 и 2017 г./ която гласи,
че при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, или коефициент 1, 143. В противен случай би
се поставил държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо
работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ.
По изложените
съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд за процесния
период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се
явява доказана по основание.
От приетата съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че ищецът за периода 03.06.2016 г. - 03.06.2019 г. е
положил общо 1488 часа нощен труд. Паричната равностойност на часовете положен
извънреден труд, явяващ се след преобразуването на нощния към дневен такъв, изчислен
при нощен труд по чл.187, ал.3 ЗМВР с продължителност 8 часа и часова ставка по
чл.7 от НСОРЗ, изчислена на база основната заплата и допълнителното
възнаграждение за прослужено време без 50 % увеличение, възлиза на сумата 1329.71
лв., формирана на база 212.784 ч. извънреден труд /вариант 4 от експертното
заключение/. Тази сума се явява дължима от ответника, поради което съдът
намира, че предявената искова претенция се явява основателна до посочения
размер, ведно със законната лихва от образуване на делото. Над него, до
претендираните 1994.32 лв., предявеният иск следва да се остави без уважение.
Задължението
на работодателя за заплащане на възнаграждение за извънреден труд е част от задължението
за заплащане на трудово възнаграждение, а за последното е установен срок. На
основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД ответникът е изпаднал в забава след изтичане на
срока, в който е трябвало да се изплати съответното възнаграждение. Ето защо,
акцесорната претенция за законна лихва е основателна за периода от падежа на
всяко изискуемо вземане до 02.06.2019 г.
Съгласно заключението на ССчЕ, за същия период
обезщетението за забава възлиза на 179,35 лв., поради което
искът следва да бъде уважен до посочената сума, а над нея, до
претендираните 267.87 лв. акцесорната претенция подлежи на отхвърляне.
Съгласно
чл. 181, ал.3 изр. последно от ЗМВР, на служителите,
полагащи труд през нощта, от 22,00 до 6,00
ч., се осигуряват ободряващи напитки.
Размерът на сумите за ободряващи напитки се определя от Министъра на вътрешните
работи със заповед (чл. 181, ал.4 от ЗМВР), а условията и редът за
предоставянето се определят с наредба (чл. 181, ал.5 от ЗМВР). През
периода, за който се претендира сумата за ободряващи напитки, е действала Наредба
№ 8121з-904 от 30.07.2015 г. за определяне на условията и реда за предоставяне
на безплатна храна на служителите на Министерството на вътрешните работи за
извършване на дейности, свързани със специфичния характер на труда на
служителите, и на ободряващи напитки на служителите, полагащи труд през нощта
от 22,00 до 06,00 ч.
Съгласно чл.10 от посочената наредба ободряващите
напитки не могат да се компенсират с
пари. Именно на тази разпоредби се позовава ответникът, излагайки доводи, че не
следва да се присъжда парична компенсация за непредставените ободряващи
напитки. Цитираният текст определя единствено задължение за работодателя да
осигури ободряващите напитки в натура и му забранява да предложи парична
компенсация вместо напитки. Тази разпоредба, обаче не го освобождава от
отговорност в случай на неизпълнение на задължението си. Чл. 181, ал.3 ЗМВР
създава задължение за работодателя, на което кореспондира право на служителя да
получи ободряващи напитки и ако се приеме, че работодателят може да не изпълни
едно свое законово задължение без правни последици, то това влиза в разрез с
правовия ред. При неизпълнение на задължение в общия случай страната има право
на иск за реално изпълнение. В случая обаче характерът на
престацията-ободряваща напитка е такава, че следва да се извърши в точно
определен момент- по време на нощно дежурство и ищецът няма интерес да предяви
иск за реално изпълнение и да получи от ответника ободряващите напитки, на
които има право. Т.е. към настоящия момент иск за реално изпълнение не може да
се предяви. Когато едно задължение не е изпълнено виновно и последващото му
реално изпълнение е лишено от интерес, това води до трансформация на
задължението от натурално в задължение за парично обезщетяване. В случая размерът на паричното обезщетение се
равнява на равностойността на ободряващите напитки, които служителят не е
получил и които може да се допусне, че си е осигурил със собствени средства, за
да бъде работоспособен при работа през нощта. От приетото по делото експертно
заключение се установява, че С. е изпълнявал служебните си задължения на 12
часови работни смени, което включва и полагане на труд през нощта от 22 часа до
6 часа. Като съобразява отработените смени през нощта вещото лице изчислява, че
стойността на ободряващите напитки, които ищецът е следвало да получи в процесния
тригодишен период, е 105,60 лева.
По изложените съображения искът за
равностойността на неполучените ободрителни напитки следва да се уважи изцяло,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба.
Ищецът претендира и заплащане на сумата 27.60
лв., представляваща парична равностойност на незаплатените му хранителни
продукти за процесния период. Според чл.181, ал.1 и ал.3, изр.1 от ЗМВР за извършване
на дейности, свързани със специфичния характер на труда, на
служителите на МВР се осигурява безплатна храна
или левовата й равностойност. За процесния период е
действала Наредба № 8121з-904 от 30.07.2015 г., към която е издадена Заповед № Iз-2335/20.11.2013
г. на Министъра на вътрешните работи, съгласно която при провеждане на Специализирани
полицейски операции за извършване на граничен контрол на държавната граница
включените в заповед и участващи в мероприятието служители от МВР следва да
получават допълнително хранителни продукти на стойност до 1,20 лв. на смяна.
При извършената документална проверка при ответника експертът установява, че на
ищеца не са предоставяни хранителни продукти по време на СПО по границата – ГПУ
Ново село и ГПУ-Средец. Тяхната левова равностойност възлиза на претендираната
сума от 27.60 лв. Искът следва да се уважи изцяло, ведно със законната лихва от
неговото депозирани в съда.
На
основание чл.78 от ГПК на всяка от страните се следват разноски за
производството, съразмерно с уважената, респ. с отхвърлената част от
претенциите. Така на ищеца се дължи сумата 342.80 лв. за заплатено
адв.възнаграждение, а на ответника сумата 62.88 лв. юрисконсултско
възнаграждение. По компенсация, в полза на ищеца следва да се присъди сумата от
279,92 лв.
Съобразно изхода на спора, в
тежест на ответника е държавната такса по делото от 203.19 лв., както и
разходите, направени за съдебно-икономическата експертиза за сметка на БС, в
размер на 200 лв.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“
- МВР, с адрес гр.София, бул.”Мария Луиза” № 46, представлявана от директора
Светлан Кичиков, да заплати на И.В.С., ЕГН **********,***, сумите: 1 329,71
лв., представляваща възнаграждение
за положен извънреден труд от 212,784 часа през периода 03.06.2016 г. - 03.06.2019
г., 179.35 лв. обезщетение за забава
за периода 01.07.2016 г. – 02.06.2019 г., 105,60 лв. – равностойност на неполучени ободряващи
напитки, дължими за периода 03.06.2016 г. - 03.06.2019 г. и 27.60 лв. - равностойност на неполучени хранителни
продукти за периода 03.06.2016 г. - 03.06.2019 г., ведно със законната лихва
върху главниците, считано от 03.06.2019 г. до окончателното им изплащане, както
и 203,19 лв. разноски по компенсация,
като ОТХВЪРЛЯ исковете за заплащане на възнаграждение за извънреден труд над сумата
1329.71 лв. до претендираните 1994.32 лв. и за заплащане на обезщетение за
забава над сумата 179.35 лв. до претендираните 267.87 лв., като неоснователни.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“
- МВР, с адрес гр.София, бул.”Мария Луиза” № 46, да заплати по сметка РС-Русе 203,19 лв. държавна такса за
производството, както и 200 лв.
разноски от бюджета на съда.
Решението може да се обжалва пред
Окръжен съд-Русе в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: