Разпореждане по дело №28893/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: 80878
Дата: 21 май 2025 г. (в сила от 21 май 2025 г.)
Съдия: Георги Стоев
Дело: 20251110128893
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 май 2025 г.

Съдържание на акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 80878
гр. София, 21.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ СТОЕВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №
20251110128893 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 129, ал. 3 ГПК.
В хода на служебната проверка за редовност и допустимост на депозираната искова
молба, съдът констатира, че същата нередовна.
Претендираното в исковата молба застрашено или нарушено материално право става
предмет на делото, респективно предмет на решението, което само по себе си трябва да
представлява отговор на направеното от ищеца искане. Спорното право се индивидуализира
с 1) основанието, въз основа на което се претендира да е възникнало, т.е. правопораждащия
фактически състав; 2) съдържанието на правото; 3) субектите по спорното правоотношение;
4) индивидуализация на обекта на спорното правоотношение. След като изложи твърдения
относно правопораждащия фактически състав, то страната следва ясно да посочи в какво се
изразява нейното искане, каква по вид и обем защита търси; дали само установяване,
респективно отричане на субективно материално право със СПН и/или осъждане на
ответника да извърши, или да не извърши определено действие; дали упражнява свое
непритезателно право, с които директно цели определена материалноправна промяна.
Съгласно диспозитивното начало в гражданския процес, ищецът може да определи
предмета, обема и вида на търсената защита на засегнатото материално право от
възникналия правен спор. Процесуалните предпоставки като условия за допустимост на
иска, обуславят допустимостта на процеса, а с това и правото и задължението на съда да
разгледа и реши по същество правния спор между страните. За наличието на правен интерес,
като абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск, се
прави извод от конкретните обстоятелства на правния спор, т.е. от начина по който се
засягат правните сфери на страните, съгласно изложените твърдения – в този смисъл
мотивите на Тълкувателно решение № 1/2019г. по т.д. 1/2017 г. ОСГТК на ВКС.
Така мотивиран, съдът:
РАЗПОРЕДИ:
1
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба.
УКАЗВА на ищеца да заяви в едноседмичен срок от връчването дали поддържа
подадената искова молба, тъй като е налице извършено процесуално действие от
представител, който не е надлежно упълномощен. (предстаеното пълномощно е изрично за
друго гр.д.)
При неизпълнение на указанията исковата молба ще бъде върната като нередовна.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от връчването да уточни твърденията си,
обуславящи наличието на правен интерес като 1) посочи в какво се изразява правния спор,
като изложи твърдения за наличието на застрашено или нарушено субективно право, както
и неговото съдържание и субекти; 2) да посочи надлежен ответник, т.е. действията на кое
конкретно лице/лица създават пречки при упражняване на съдържанието на твърдяното от
ищеца право.
При неизпълнение на указанията исковата молба ще бъде върната като нередовна.
УКАЗВА, че на основание чл. 40 ГПК страната, която живее или замине за повече
от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република
България. Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът
на страната. Когато лицата по ал. 1 на чл. 40 ГПК не посочат съдебен адресат, всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да
бъдат предупредени от съда при връчване на първото съобщение.
УКАЗВА, че на основание чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един
месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение,
е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова задължение има страната и когато тя е
посочила електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на задължението по ал. 1
както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да
уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици страната трябва да бъде
предупредена от съда при връчване на първото съобщение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2