Решение по дело №2055/2022 на Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1870

 

гр. Пловдив, 26 октомври 2022 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

        АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І отделение, ІX състав, в публично съдебно заседание на шести октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:

                                                        

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ

 

при секретаря Д. Й., като разгледа докладваното от съдия Стоянов адм. дело № 2055 по описа на съда за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производство е по реда на Глава Десета от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на „Цвет Джуниор“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ******,  чрез адвокат В., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 22-0432-000238/03.07.2022 г., издадена от началник на Първо Районно управление при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ – Пловдив, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „А“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство /ППС/, лек автомобил „Ауди“, модел „КУ5“ с рег. № ***, за срок от шест месеца.

В жалбата са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на оспорения акт и се иска отмяната му от съда.

Ответникът - началник на Първо Районно управление при ОДМВР – Пловдив изразява становище за неоснователност на подадената жалба. Счита заповедта за законосъобразно издадена.

Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Жалбата, като подадена срещу подлежащ на съдебно обжалване акт – ЗППАМ № 22-0432-000238/03.07.2022 г., от лице с правен интерес от обжалването, в качеството му на адресат на акта, в законоустановения 14-дневен срок за обжалване, регламентиран в чл.149 ал.1 от АПК, приложим съгласно чл.172 ал.5 от ЗДвП, е ДОПУСТИМА.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

На 03.07.2022 г. срещу лицето П.А.е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA, № 614300, за това, че на същата дата, в 20. 15 часа, в гр. Пловдив, ул. Димитър Талев до номер 71, в посока на движение север-юг, управлява лек автомобил „Ауди“, модел „КУ5“ с рег. № ***, собственост на „Цвет Джуниор“ ЕООД, като при извършена проверка се установило, че водачът А.бил лишен от право да управлява МПС по административен ред със ЗППАМ № 22-0432-000092/02.04.2022 г. В АУАН е посочено, че с това деяние П.А.е нарушил чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.

Въз основа на така установеното е издадена оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 22-0432-000238/03.07.2022 г.

Заповедта е обоснована с това, че на 03.07.2022 г. в 20. 15 часа, в гр. Пловдив, ул. Димитър Талев до номер 71, в посока на движение север-юг, П.А.управлява лек автомобил „Ауди“, модел „КУ5“ с рег. № *** , след като СУМПС е със статус отнет/ иззет, на основание чл. 171, т. 1, б. Б от ЗДвП и издаден ЗППАМ № 22-0432-000092/02.04.2022 г., с което виновно е нарушил разпоредбата на чл. 150а от ЗДвП.

Видно от представената справка за нарушител/водач по партидата на П.А.за периода 2015 г. – 2022 г. са регистрирани седем наказателни постановления за нарушения по ЗДвП, от които пет са влезли в сила постановления, шестнадесет фишове, от които петнадесет са влезли в сила и два ЗППАМ.

За удостоверяване на компетентността да издаде оспорения административен акт, ответникът представя Заповед № 317з-391/06.02.2017 г. на Директора на ОД на МВР – Пловдив, с която в изпълнение на Заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи е оправомощил началниците на РУ на МВР, в качеството им на длъжностни лица от ОД на МВР – Пловдив, да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки, включително такива по чл. 171, т. 2а от ЗДвП. 

При така установеното от фактическа страна съдът формира следните правни изводи:

Оспорената заповед е обективирана в писмена форма, подписана е от издателя си и е издадена от административен орган, разполагащ със съответна материална и териториална компетентност.

На основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2а от същия закон се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност, или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Заповедта за налагане на принудителна административна мярка е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията, визирани в чл. 146 АПК. В частност, за да бъде една принудително-административна мярка законна, тя трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъдат налагана само от посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида, определена в правната норма и да бъде налагана по начин и ред, предвидени в правната норма. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. По смисъла на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/

 целта на принудителните административни мерки е да се постигне превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.

Конкретните цели на процесната принудителна административна мярка са очертани в мотивите към Закона за изменение на Закона за движение по пътищата /виж. http: //parliament. bg/bills/43/653-19-3. pdf и http: //parliament. bg/bills/43/554-01-162. pdf/, според които законопроектът е насочен към въвеждане на мерки за подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия (ПТП), на загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението. Промените са съобразени с Националната стратегия за подобряване безопасността на движението по пътищата на Република България за периода 2011 - 2020 г., приета с Решение на № 946 от 22 декември 2011 г. на Министерския съвет. В частност за мярката по чл. 171, т. 2а от ЗДвП, е посочено че регистрационните табели ще бъдат отнемани при прилагане на ПАМ. Тази мярка е насочена към самия собственик на МПС и отговорността му същото да бъде управлявано от правоспособен водач, който не е употребил алкохол или друго упойващо средство. Свалянето на регистрационната табела на МПС има много по-голям ефект в тези случаи.

Оспорената заповед съдържа изискуемите от чл. 59, ал. 2 на АПК реквизити, включително фактически и правни основания за издаване на акта.

В заповедта като правно основание за издаването й е посочена разпоредбата на чл. 171, т. 2а, буква "а" от ЗДвП. Съгласно чл. 171 от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки, сред които в т. 2а, б. "а" е предвидено: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства - за срок от 6 месеца до една година". Следователно, от материалноправна страна, предвид установеното с АУАН, са били налице основания за прилагане на мярката на процесната ПАМ.

Изложените в заповедта фактически обстоятелства са напълно достатъчни за адресата на принудителната административна мярка да разбере за какво се налага тя, както и да бъде упражнен съдебният контрол върху заповедта. Описанието е направено по начин, обосноваващ напълно налагането на ПАМ на собственика на управлявания лек автомобил, по смисъла на приложената правна норма, и изцяло кореспондира с посоченото в заповедта правно основание за прилагане на мярката. В тази връзка неоснователно е възражението на жалбоподателката за прилагане на принудителната административна мярка при погрешно установена фактическа обстановка, както и това, че административнонаказващият орган не обсъдил и събрал всички факти, относими към случая.

За напълно изяснено съдът намира обстоятелството, че към дата на издаване на оспорената ЗППАМ – 03.07.2022 г., лекият автомобил „Ауди“, модел „КУ5“ с рег. № ***, собственост на Цвет Джуниор ЕООД, е бил управляван от лицето Пепи Ангеловски, който към тази дата е бил лишен от право да управлява МПС по силата на ЗППАМ № 22-0432-000092 от 02.04.2022 г.

Не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила при издаване на заповедта. Административният орган е изпълнил задължението си за служебно събиране на доказателствата, необходими за установяване на релевантните факти по случая.

Оспорената заповед е издадена и при точно прилагане на материалния закон, предвиждащ прилагане на принудителни административни мерки за осигуряване безопасност на движението и преустановяване на административни нарушения. Липсват данни за налично у водача на посоченото в заповедта МПС свидетелство за управление на МПС, което означава, че свидетелсвото за управление на водача П.А.е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 ЗДвП и е налице хипотезата на чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП. В случая административният орган не само е имал право, но и задължение да издаде заповед за прилагане на предвидената в чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП принудителна административна мярка, доколкото нормата е императивна и органът действа при условията на обвързана компетентност, тоест преценката и мотивите за прилагане на принудителната мярка са направени от законодателя при създаване на правната норма.

За да наложи принудителната административна мярка, административният орган е съобразил нормата на чл. 150а от ЗдвП. Съгласно същата, "за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. В случая от органа е бил взет предвид фактът на отнемане на свидетелството за управление на МПС на водача Пепи Ангеловски, предвид ЗАППАМ № 22-0432-000092, поради което правилно е приложена нормата на чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, спрямо собственика на МПС марка „Ауди“, модел „КУ5“, с рег. № *** - Цвет Джуниор ЕООД.

Следва да се има предвид и, че на основание чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, а в случая от страна на жалбоподателката не бяха ангажирани доказателства за опровергаване на описаните в акта факти и обстоятелства. Поради това съдът намира, че не е оборена материалната презумптивна доказателствена сила на приложения към преписката АУАН Серия GA № 614300 от 03.07.2022 г., включително относно релевантния факт, че към момента, в който е управлявал автомобила, свидетелството за управление на МПС на П.А.е било отнето по реда на чл. 171, т. 1 от ЗДвП.

Ответникът не е посочил конкретни мотиви относно размер на мярката, но това обстоятелство не може да бъде самостоятелно формално основание за отмяната й без да се държи сметка за преследваната от закона цел и наличието на съразмерност. Мотивите за размера на принудителната административна мярката са съставен елемент от съдържанието на административния акт и следва да допълват мотивите за налагането й, но не са водещи при преценката за наличието на фактическите и правни основания за прилагането на административна принуда. При безспорно установяване на материалноправните предпоставки за налагане на съответния вид административна принуда, размерът на мярката следва да се преценя съобразно принципа за съразмерност, т. е. да не ограничава правата на субекта в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. Респективно ако се установи, че размерът на мярката е съответен на този принцип същата ще съответства и на целта на закона. Тази преценка се дължи служебно от съда въз основа на всички установени по делото факти и обстоятелства. В случая е определена мярка на минимума, поради което липсата на изрични мотиви относно срока не е пропуск.

С оглед изложеното, съдът намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в рамките на правомощията му, в необходимата писмена форма, съдържаща правните и фактически основания за издаването й, при липса на съществени процесуални нарушения, в съответствие с материалния закон и целта му, поради което е законосъобразна. Жалбата срещу оспореният акт се явява неоснователна и, като такава, следва да бъде отхвърлена.

Ответникът в настоящото производство не претендира разноски, поради което произнасяне в тази насока не се дължи.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК настоящия съдебен състав на Административен съд – Пловдив, Първо отделение, ІX състав

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Цвет Джуниор“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/№ 22-0432-000238/03.07.2022 г., издадена от началник на Първо Районно управление при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи– Пловдив.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

Административен съдия: