№ 416
гр. С., 26.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Г.ев
Лилия М. Руневска
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело
№ 20241800500574 по описа за 2024 година
С решение № 84 от 23.04.2024 год. по гр. д. № 824/2023 год. Ихтиманският районен
съд е осъдил Агенция „П.И.“, гр. С. да заплати в полза на „ЗЕАД Б. В. И. Г.“ ЕАД, гр. С.
сумата от 526,57 лева – главница, представляваща регресно вземане по изплатено
застрахователно обезщетение по щета № 470422222239874, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на иска – 27.06.2023 год. до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата 880 лева, представляваща направени по делото
разноски.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника Агенция
„П.И.“ с твърдения, че същото противоречи на закона и на събраните по делото
доказателства. Сочи, че не са налице доказателства за конкретните обстоятелства, при които
е настъпило процесното ПТП; не е съставен протокол за ПТП; по делото няма данни, въз
основа на които да се определи скоростта на движение на процесното МПС. В КЗ са
предвидени минималните задължителни реквизити, които следва да съдържа договорът, като
едни от тях са покритите застрахователни рискове. В конкретния случай приложената
полица не съдържа посочените реквизити. С оглед това по делото не е доказано
настъпването на твърдения застрахователен риск на евентуалното ПТП. Ако се приеме, че
публикуваните в интернет пространството Общи условия за застраховане на сухопътни
превозни средства на застрахователя са актуални към момента нанастъпване на
произшествието, то по делото не са представени доказателства дали при реализирането на
ПТП същият е бил под въздействието на алкохол или други упойващи вещества. Не са
събрани доказателства от страна на ищеца за извършена проверка за причиняване на вреди в
резултат на настъпили обстоятелства, попадащи в хипотезата на част Х, т. 1.16.
Застрахователната полица от 30.05.2022 год. също не удостоверява основанието за
1
изплащане на застрахователното обезщетение, тъй като не е доказателство за настъпване на
ПТП. Останалите приложени с исковата молба документи – уведомление за щета и др. са
частни свидетелстващи документи, изготвени от застрахователното дружество, в които не се
съдържат неизгодни за издателите им факти, поради което не следва да се кредитират.
Твърди, че в случая не е налице и отговорност на ответника по чл. 49 от ЗЗД, каквато се
носи, само ако се установи, че ответникът е имал задължение за поддържа пътя и вредите са
настъпили в резултта на това неизпълнение /бездействие/. В случая не е изключена
възможността за съпричиняване от страна на пострадалия за настъпване на самото
произшествие или на размера на вредите. Сочи, че водачът се е движел с несъобразена
скорост – нарушение на чл. 179 от ЗДвП, поради което с поведението си е допринесъл за
настъпване на вердоносните последици. Моли съда да отмени изцяло решението и да
отхвърли предявения иск, евентуално – да приеме, че е налице съпричиняване на вредите от
страна на пострадалия водач, поради което следва да намали размера на обезщетението, на
основание чл. 51 от ЗЗД.
Ищецът оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение.
Софийският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
В исковата молба се твърди, че на 02.09.2022 год. и на 19.09.2022 год. с две платежни
нареждания ищецът заплатил претендираната сума на А.Т.А. – собственик на л.а. „Форд
Фиеста“ с лег. № СВ ****НР по щета № 470422222239874 въз основа на застрахователна
полица № 4704220200024371 от 30.05.2022 год. по повод настъпило застрахователно
събитие – ПТП на 24.07.2022 год. на път І-8, ул. „Х.Б.“ № 79 в гр. М.П.. Ответникът е
поканен с регресна покана изх. № 07923 от 20.12.2022 год., получена на 23.12.2022 год. да
възстанови на застрахователя изплатеното застрахователно обезщетение, но това до
настоящия момент не е сторено.
От представената по делото преписка по щета № 470422222239874 от 2022 год. се
установява, че е подадено заявление за изплащане на застрахователно обезщетение от
пострадалия собственик на автомобила А.А. по застраховка „Каско Стандарт“. Представен е
опис на щета по претенцията, доклад по щета, фактура от 15.09.2022 год. и платежно
нареждане от 02.09.2022 год.. От същите се установява, че ищецът е признал наличието на
щета във връзка с ПТП, възникнало на 24.07.2022 год. и е изплатело застрахователно
обезщетение на третото увредено лице в размер на 526,57 лева.
Видно от подаденото заявление от А.А., на 24.07.2022 год., движейки се от Юндола
към гр. С. в района на гр. М.П. управляваният от нея лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег. №
СВ ****НР попаднал в необезопасена дупка на пътното платно, в резултат на което били
увредени предна дясна гума и джанта. Тези обстоятелства са потвърдени и от показанията на
св. А., разпитана в о.с.з. на 24.01.2024 год. В показанията си свидетелката твърди, че на
посочената дата се връщала от С. към гр. С., като на главния път автомобилът попаднал в
дупка на платното, която водачът не могъл да избегне, тъй като в насрещната лента се
движел лек автомобил. Скоростта на всички водачи към момента на ПТП била ниска, тъй
като пътят бил в лошо състояние.
Според заключението на приетата по делото автотехническа експертиза, механизмът
на настъпилото на 24.07.2022 год. ПТП следният: попадане на автомобила в необезопасена
дупка на пътното платно, при което са увредени предна дясна гума и джанта. Според
вещото лице нанесените щети на превозното средство кореспондират с описания по-горе
механизъм на причиняването им, като е налице причинно-следствена връзка между щетите
и произшествието. Стойността на необходимия ремонт по средни пазарни цени възлиза на
534,98 лева.
При така установените фактически обстоятелства съдът прие следното от правна
страна:
2
Според чл. 410, ал. 1, т. 3 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу собственика на вещта и
лицето, което е било длъжно да упражнява надзор върху вещта, причинила вреди на
застрахования по чл. 50 от Закона за задълженията и договорите.
За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти:
наличие на валиден договор за имуществена застраховка между ищеца и пострадалото лице
досежно увреденото имущество, плащане от застрахователя на дължимото застрахователно
обезщетение и деликтната отговорност - виновно противоправно поведение - действие или
бездействие, на служители на ответника по отношение на увредения-застрахован при
причиняване на застрахователното събитие, намиращо се в причинна връзка с вредоносния
резултат, отговорността на ответника досежно поддръжката и ремонта на пътния участък в
качеството на собственик на вещта, наличието на необезопасено и необозначено дърво на
пътното платно, станало причина за ПТП, вид и размер на претърпените вреди.
Видно от приложена по делото застрахователна полица със срок на действие от
31.05.2022 год. до 30.05.2023 год. към датата на настъпване на ПТП – 24.07.2022 год. е
съществувало валидно застрахователно правоотношение между собственика на увредения
автомобил и ищеца. Ищецът е бил застраховател по застраховка "Каско Стандарт" за л.а.
„Форд Фиеста“ с рег. № СВ ****НР, която е била валидна към датата на застрахователното
събитие. Представени са и доказателства за заплащане на претендираното обезщетение по
имуществената застраховка за нанесените вреди по автомобила в размер на 526,57 лева.
За установяване на спорните обстоятелства относно механизма на ПТП и
настъпването в причинна връзка с него на вреди по застрахования автомобил са събрани
писмени доказателства, гласни доказателства чрез разпит на свитедел, както и е прието
заключение на допусната съдебно-автотехническа експертиза.
Съдът намира за доказан по категоричен и безспорен начин въз основа на съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства твърдяния в исковата молба механизъм на
настъпване на ПТП – на 24.07.2022 год., движейки се от Юндола към гр. С. в района на гр.
М.П. застрахованият лек автомобил, собственост на А.Т.А., попаднал в необезопасена дупка
на пътното платно, в резултат на което били увредени предна дясна гума и джанта.
Доказването на посочения механизъм на настъпване на ПТП, попадането на
процесния автомобил в необезопасен и неизправен участък от пътното платно, механизмът
на настъпване на вредите и неизправността на пътната настилка се установяват от
показанията на разпитания свидетел. Последните следва да се кредитират изцяло, тъй като
свидетелят е незаинтересовано от изхода на спора лице, т.к. не е лице по чл. 172 ГПК и
предвид обстоятелството, че свидетелят е самият водач на увредения процесен автомобил,
съдът намира, че показанията му са с възможно най - висока степен на непосредственост.
Ето защо и предвид липсата на доказателства, които да опровергават гласните такива, съдът
приема за доказано по безпротиворечив начин, че уврежданията на предна дясна гума и
джанта на пострадалия автомобил са били причинени именно след преминаване през
необезопасен, несигнализиран и неизправен участък от пътното платно, представляващ
непреодолима при шофиране със скорост в рамките на нормативно допустимата пътна
неравност.
За процесния пътен инцидент не е съставен протокол за ПТП от служители на МВР,
тъй като същият попада извън случаите, предвидени с разпоредбата на чл. 125 от Закона за
движение по пътищата, в които се изисква задължително посещаване на мястото на
пътнотранспортното произшествие от страна на службите за контрол на Министерството на
вътрешните работи. Отделно от това протоколът за ПТП не съставлява законоустановена
форма за доказване на пътнотранспортно произшествие, като последното подлежи на
установяване посредством всички допустими по ГПК доказателствени средства. Освен
3
представените по делото писмени доказателства - декларация и заявление за настъпило
застрахователно събитие, са събрани и гласни доказателства – заключение на вещото лице
инж. Д. по назначената автотехническа експертиза и показанията на свидетелката А. –
лицето управлявало автомобила по време на инцидента. Според заключението на вещото
лице щетите по увредения автомобил могат да настъпят при преминаване през
необезопасена дупка на пътното платно, т.е. щетите, така както са посочени от
застрахователя и увреденото лице, отговарят да са настъпили в резултат на ПТП с описания
механизъм. От свидетелските показания се установи както състоянието на пътната настилка
към момента на ПТП, така и липсата на съответна сигнализация и обозначение за наличието
на неравности и нарушения на целостта на пътната настилка, застрашаващи безопасното
преминаване на пътни превозни средства.
Недоказано остана възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния
резултат от водача на автомобила. По делото се установи, че водачът не е могъл да
възприеме препятствието на пътя и да го заобиколи, тъй като е имало насрещно движещи се
автомобили. Установи се, че водачът се е движел със скорост около 50 км./ч., като не е могъл
да избегне преминаването през препятствието на пътя. Възраженията на ответника, че
водачът е имал възможност да избегне (заобиколи) препятствието също са неоснователни.
Действително, водачите са длъжни съгласно чл. 20 ЗДвП да се съобразяват с пътните
условия при избиране скоростта на движение. По делото не се установява водачът на
увреденото МПС да го е управлявал с несъобразена с пътните условия скорост. Напротив -
от показанията свидетеля е видно, че МПС е управлявано със съобразена скорост, но
доколкото е имало насрещно движение, а пътят бил осеян с дупки и неравности, избягването
на дупката на платното е било невъзможно. Не се установи техническа възможност водачът
да избегне щетата. Следователно, липсват доказателства за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на водача на МПС - липсват данни за шофиране с несъобразена скорост
или употреба на алкохол. Липсват твърдения и доказателства и за причиняване на вредите в
резултат на умишлени действия на водача на автомобила, т. е. не е налице изключен
застрахователен риск, респ. основание на застрахователя да откаже изплащането на
застрахователно обезщетение. В тежест на ответника беше да докаже възражението си за
съпричиняване на щетата в резултат на противоправно поведение на водача, като такова
пълно насрещно доказване по делото не беше успешно проведено.
Щетите по автомобила, констатирани към момента на произшествието и отразени от
експерта в опис-заключението по щетата при застрахователя, са в причинно-следствена
връзка с настъпилото ПТП и възлизат на сумата 526,57 лева, включваща необходимите за
поправянето на вредите материали и труд, видно от автотехническата експертиза на вещото
лице Д.. Установи се също така, че претендираната сума е заплатена изцяло от ищеца по
сключената застраховка „Каско Стандарт” в полза на увредения собственик лекия
автомобил.
Според чл. 49 от ЗЗД лицето, което е възложило на друг някаква работа, отговаря за
вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността
на възложителя е гаранционно-обезпечителна. Предпоставка за уважаване на иска е да се
докаже наличието на противоправно действие или бездействие на лице, на което ответникът
е възложил определена работа, при или по повод изпълнението й, както и настъпването на
вреди, които са в пряка причинна връзка с това противоправно поведение. Вината на
длъжностните лица се предполага до доказване на противното, съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.
Събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени в своята
съвкупност, са достатъчни, за да се приеме за установено противоправно поведение
/бездействие/ на ответника. Участъкът от пътя, където се е осъществило пътно-
транспортното произшествие е част от републиканската пътна мрежа по смисъла на чл. 3, ал.
2 от Закона за пътищата и поради това е изключителна държавна собственост и се управлява
4
от Агенция «П.И.» /чл. 8, ал. 2 и чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗП/, която има задължение да я
поддържа в изправно състояние, като осигурява необходимите условия за непрекъснато и
безопасно движение през цялата година, сигнализира незабавно препятствията по пътното
платно и ги отстранява в кратък срок. Съгласно §1 т. 19 от Правилника за движение по
пътищата препятствие на пътя е наличието на предмети, вещества или др., които се намират
на пътното платно и създават опасност за движението. В качеството му на лице, което
управлява републиканските пътища ответникът има задължение да осигурява цялата
дейност по ремонт и поддържане на тези пътища /чл. 30, ал. 1 от Закона за пътищата/,
включително чрез осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и
удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно
износване; охрана и защита на пътищата и водене на техническата им отчетност /§1, т. 14 от
ДР на Закона за пътищата/. Наличието на дупка на пътното платно и необезопасяването й е
резултат от неизпълнение на посочените задължения на Агенцията, от което бездействие са
причинени и вредите на ищеца.
Относно възраженията на ответника за изключен риск съгласно ОУ на
застрахователното дружество и за липса на основание за плащане на застрахователните
обезщетения по застраховка "каско" настоящият състав намира, че ответникът не може да се
позовава на неизпълнение на конкретни договорни задължения от страните по
застрахователното правоотношение, тъй като той не е страна по договора. Право на такива
възражения биха имали само застрахователя и застрахованото лице. АПИ не е в кръга на
лицата, които могат да правят защитни възражения основани на застрахователния договор.
Независимо от това, за пълнота на изложението, съдът намира следното:
Несъстоятелни са възраженията на въззивника за липсата на валидно сключен
застрахователен договор между ищеца и собственика на увредения автомобил. Ищецът
(въззиваемото дружество) е сключил застрахователен договор, като застрахователната
полица е подписана и от двете страни по договора. Пътнотранспортното произшествие е
покрит застрахователен риск по силата на отбелязаната в застрахователната полица клауза
"пълно каско" и предвид уговореното в общите условия. В случая за застрахователя е
възникнало задължение да заплати застрахователно обезщетение при условията на Раздел
„Каско“, глава втора - покрити рискове, клауза „пълно каско“ – „По тази клауза
застрахователят покрива щети, причинени от застрахователно събитие, посочено в клауза
„пожар, природни бедствия, ПТП и злоумишлени действия, както и допълнително покрити
рискове…“, като съгласно дефиницията в ОУ на клаузата „Пожар, природни бедствия и
ПТП“: „ ПТП е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и
предизвикало нараняване и/или смърт на водача, повреда на пътното превозно средство
или други материални щети“.
По изложените съображения, настоящият състав приема, че волята на страните е при
уговорено "Пълно каско" да се покриват и вредите от попадане в необезопасена дупка на
пътното платно, което попада в дадената дефиниция на пътнотранспортно произшествие.
Процесните щети са включени в застрахователното покритие, поради което за ищеца е
възникнало регресно вземане спрямо ответника.
С оглед на тези съображения се налага извод, че ищцовото дружество не е имало
основание да откаже заплащане на застрахователно обезщетение за отстраняване на
процесните щети на автомобила.
От изложеното следва, че правопораждащият регресното вземане на ищеца -
застраховател фактически състав е изпълнен във всичките си елементи, поради което
предявеният иск е доказан по основание и размер.
Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на районния съд,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
5
При този изход на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемия сумата 480 лева, представляваща разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение във въззивното производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 84 от 23.04.2024 год. по гр. д. № 824/2023 год. на
Ихтиманския районен съд.
ОСЪЖДА Агенция „П.И.“, гр. С. да заплати на „ЗЕАД Б. В. И. Г.“ ЕАД, гр. С. сумата
480 лв. разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6