СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, III-Б въззивен състав, в
публичното заседание на десети декември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН
мл. съдия
М. ГЮРОВА
при секретаря Нина Светославова, като разгледа
докладваното от съдия Гюрова в. гр. д. №
7790 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 519013 от 29.10.2018 г. по гр. д. № 18162/2018 г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 85 състав, е признато за установено по реда на чл. 422 ГПК, по
искове, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че С.И. С., ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, сумата от 1 948,92
лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 1.5.2014 г. до 30.4.2017 г. за аб. № 069955, ведно със законна лихва
от 8.1.2018 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 320,95 лв. за периода от 16.9.2015 г.
до 19.12.2017 г., както и 12,54 лв., представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.5.2014 г. до
30.4.2017 г., ведно със законна лихва от 8.1.2018 г. до изплащане на вземането,
за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 12.01.2018 г. по
гр. д. № 1314/2018 г. на CPC, III ГО, 85 състав, като за разликата до пълните им
предявени размери, за периода м.05.2014 г. до 08.01.2015 г. и претенцията за
лихва за забава върху сумата за дялово разпределение исковете са отхвърлени.
С решението е признато за
установено по реда на чл. 422 ГПК, по искове, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че А.С.Ч., ЕГН **********,
дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, сумата от 487,23 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 1.5.2014 г. до 30.4.2017 г. за аб. № 069955,
ведно със законна лихва от 8.1.2018 г. до изплащане на вземането, мораторна
лихва в размер на 80,25 лв. за
периода от 16.9.2015 г. до 19.12.2017 г., както и 3,13 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 1.5.2014 г. до 30.04.2017 г., ведно със законна
лихва от 8.1.2018 г. до изплащане на вземането, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 12.01.2018 г. по гр. д. № 1314/2018 г. на CPC, III ГО, 85 състав, като за разликата до пълните им предявени размери и за
периода м.05.2014 г. до 08.01.2015 г. и претенцията за лихва за забава върху сумата
за дялово разпределение исковете са отхвърлени.
С решението е признато за
установено по реда на чл. 422 ГПК, по искове, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че М.С.С., ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, сумата от 487,23 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 1.5.2014 г. до 30.4.2017 г. за аб. № 069955,
ведно със законна лихва от 8.1.2018 г. до изплащане на вземането, мораторна
лихва в размер на 80,25 лв. за
периода от 16.9.2015 г. до 19.12.2017 г., както и 3,13 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 1.5.2014 г. до 30.04.2017 г., ведно със законна
лихва от 8.1.2018 г. до изплащане на вземането, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 12.01.2018 г. по гр. д. № 1314/2018 г. на CPC, III
ГО, 85 състав, като за разликата до пълните им предявени размери и за периода
м.05.2014 г. до 08.01.2015 г., и претенцията за лихва за забава върху сумата за
дялово разпределение исковете са отхвърлени.
С решението С.И.
С., ЕГН **********, е осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, сумата от 290,44 лв.
- разноски в исковото производство, както и 73,64 лв. - разноски в заповедното
производство.
С решението А.С.Ч.,
ЕГН **********, и М.С.С., ЕГН **********,
са осъдени да заплатят на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, по 72,61 лв. всяка от тях - разноски в
исковото производство и по 18,42 лв. всяка от тях - разноски в заповедното
производство.
С решението „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, е осъдена да заплати на С.И. С., ЕГН **********, сумата от
21,96 лв. - разноски в заповедното производство и 47,93 лв. в исковото
производство.
С решението „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, е осъдена да заплати на А.С.Ч., ЕГН **********, и М.С.С., ЕГН **********, по 24,09 лв. на всяка от
тях - разноски в заповедното производство и 48,19 лв. на всяка от тях -
разноски в исковото производство.
Срещу така постановеното
решение в частта, с която предявените искове са уважени, е подадена въззивна жалба от М.С.С., А.С.Ч. и С.И. С., в която са изложени доводи за
незаконосъобразност и неправилност на атакувания акт. Отправено е искане
първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част, а исковите претенции да
бъдат отхвърлени изцяло. Сочат, че по делото не е
установено наличието на облигационно отношение между страните, тъй като липсват
твърдения за наследствено правоприемство. Алтернативно поддържат, че съдът неправилно
е определил квотите на собственост, както и погасените по давност вземания. Претендират
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на
въззивната жалба от „Т.С.“ ЕАД.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на
въззивната жалба от третото лице - помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ЕООД.
Срещу така постановеното решение в частта, с която
предявените искове са отхвърлени, е подадена въззивна жалба от „Т.С.“ ЕАД, в която са развити съображения за незаконосъобразност и неправилност на атакувания акт в обжалваната част. Отправено е искане първоинстанционното решение да
бъде отменено в обжалваната част, а исковите претенции да бъдат уважени изцяло. Въззивникът твърди, че
районният съд неправилно е приел, че вземанията за периода от м.05.2014 г. до
м.01.2015 г. са погасени по давност, тъй като последните са обективирани в обща
фактура от м.07.2015 г., издадена със срок за плащане 15.09.2015 г., от който
момент тече давността. Претендира разноски.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от М.С.С., А.С.Ч.
и С.И. С..
Софийски
градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и становищата
на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Производството е образувано по въззивни жалби, подадени от процесуално - легитимирани страни, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същите са процесуално допустими.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. При постановяване на първоинстанционното решение
не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед
релевираните в жалбите оплаквания,
същото е и правилно, като въззивният съд споделя изцяло изложените в мотивите
му съображения, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.
Независимо от това, във връзка с доводите, изложени в жалбите, въззивният съд намира следното:
СРС, Гражданско отделение, 85 състав е бил сезиран с обективно кумулативно
съединени искове по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
За уважаването на така предявения иск, ищецът
следва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни
предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта
и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение
между топлопреносното предприятие и ответника като потребител за продажба на
топлинна енергия през процесния период; използването от ответника на
претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и
изискуемостта на вземането.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за
енергетиката всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда
- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, а § 1, т. 42 ДР
на ЗЕ /отм./ определя като потребител физическо лице - собственик или ползвател
на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ
за домакинството си. Следователно купувач - страна по сключения договор за
доставка на ТЕ до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е
учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена ТЕ, респ. то е встъпило в
облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Този договор за търговска
продажба се счита за сключен с конклудентни действия - арг. от чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като топлопреносното предприятие публикува
общите условия най-малко в един централен и един местен всекидневник, които
влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено приемане.
В срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите, които не са
съгласни с тях, имат право да внесат при съответния краен снабдител на
електрическа енергия заявление, в което да предложат специални условия (чл.
150, ал. 3, 4, 5 ЗЕ). Съдържанието на договора за доставка на топлинна енергия
е уредено в представените Общи условия, които обвързват ответниците, дори и без
да са ги приели изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ.
По делото е установено обстоятелството, видно от
представения и приложен на л. 26 - 27 нотариален акт за собственост по чл. 55
от ЗПИНМ № 3, том XVIII, дело № 3431/1969 г., че Ш.А.С. е придобила правото на собственост върху имот,
находящ се в гр. София, ж.к. „Бъкстон“, бл. 4, ет. 5, ап. 40, за отоплението на
който е открита партида по аб. № 069955.
Видно от удостоверение за наследници, издадено
от Столична община - район „Красно село“ С.И. С., в качеството си на съпруг и М.С.С. и А.С.Ч., в качеството си на деца, са наследници по закон на
починалата Ш.А.С..
От протокол от дата 11.09.2002 г. от ОС на
собствениците на сграда, находяща се в гр. София, ж.к. „****** и приложения към
него списък със съгласие на собствениците, се установява, че квалифицираното
мнозинство съсобственици в етажната собственост са дали съгласие за доставка на
индивидуални разпределители и за индивидуално разпределяне на топлинната
енергия, съгласно системата за индивидуално разпределяне, прилагана от „Т.С.“ ЕООД.
По смисъла на Тълкувателно решение № 2 от 27.05.2017г. по т.д. № 2/ 2016г. на
ОСГК на ВКС: „Поради естеството на етажната собственост отказът от топлоснабдяване
на цялата сграда не може да бъде направен от отделния титуляр на права върху
обекти в сградата, нито пък той може сам да реши да се ползва ли сградната
инсталация за доставка на топлинна енергия. Решението за това се взема от
квалифицирано мнозинство от всички етажни собственици или титуляри на вещно
право на строеж и то обвързва всеки отделен етажен собственик, независимо дали
е съгласен с него.“
Съдържанието на договора за доставка на топлинна
енергия е уредено в представените Общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които
обвързват ответниците, дори и без да са ги приели изрично съгласно разпоредбата
на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява
изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения, нито данни ответниците
да са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл.
150, ал. 3 от ЗЕ. Следователно, установено е принципното съществуване на
облигационно договорно правоотношение между страните за процесния период,
произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е
доставял топлинна енергия, а ответниците дължат заплащане на стойността на
ползваната услуга.
Съгласно изложените по-горе мотиви, въззивният
съд приема, че между ответниците и ищеца е възникнало и съществува облигационно
отношение по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при общи условия
съгласно чл. 150 ЗЕ, с предмет доставка на топлинна енергия за посочения обект
с абонатен № 069955, като ответниците имат качеството потребители на топлинна
енергия и на това основание дължат заплащането на доставената топлинна енергия.
Като страна по посоченото правоотношение,
потребителят дължи заплащане на реално потребената въз основа на отчетени
единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение - топломери,
монтирани на отоплителните тела в жилището и съответна част от стойността на
топлинната енергия отдадена от сградната инсталация, по данни от общия топломер
монтиран в абонатната станция, с оглед въведения с разпоредбата на чл. 156 ЗЕ
принцип за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия,
при уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите
на ТЕ в сграда - етажна собственост.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост, се извършва
по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 - чл. 148/ и в действащите към
процесния период Наредба за топлоснабдяването (отм.), Наредба № 2 от 28.05.2004
г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.68 от 03.08.2004 г., отм. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 г. и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн.
ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./. Топлинната енергия за отопление на сграда-етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление
на имотите /чл. 142, ал.2 от ЗЕ и съответстващата норма в отм. ЗЕЕЕ/, като
според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда-етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.
За установяване доставянето на топлинна енергия
в обема, съответстващ на претендираната от ищеца цена, са представени по делото
дялови разпределения, съставени от фирмата за дялово разпределение, извлечения
от сметки, съставени от топлопреносното предприятие, както и протоколи за
извършен главен отчет за процесния период. В тази връзка са назначени,
изготвени и приети в хода на производството пред първата инстанция съдебно - техническа
и съдебно - счетоводна експертизи, които съдът счита за задълбочени и
компетентно изготвени от лица с необходимите познания и опит, поради което
кредитира същите с доверие.
От заключението на вещото лице по съдебно - техническата
експертиза се установява, че в конкретния случай дължимите суми за доставена в
имота на ответниците топлинна енергия са начислени в съответствие с действащата
нормативна уредба в областта на енергетиката, т.е. спазени са изискванията на
действащите технически правила и норми. Установява се още, че от отчетеното
количество топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи в абонатната
станция. Установява се и обстоятелството, че през процесния период третото лице
- помагач „Т.С.“ ЕООД е извършвало дялово разпределение на топлинна енергия в съответствие
с действащата нормативна уредба, като са издавани индивидуални изравнителни
сметки за дялово разпределение за абонатен № 173633 и същите са издавани на
името на Ш.А.С.. От заключението на вещото лице по съдебно - техническата
експертиза се доказва и стойността на доставената топлинна енергия през исковия
период, която възлиза общо на 3 528,58 лв., като за услугата дялово
разпределение за процесния период е начислена такса в размер на 54,91 лв. Съгласно
съдебно - счетоводната експертиза липсват представени по делото доказателства
от ответниците за извършено плащане на доставената за топлоснабдения имот през
процесния период топлинна енергия.
По отношение на възражението на ищеца, че
претендираните суми не са погасени по давност, настоящият състав намира, че с
разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК е предвидено, че искът за установяване
съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, с оглед на което е създадено изключение
от общото правило по чл. 125 ГПК, че искът се счита за предявен от постъпване на исковата молба в съда. Съобразно
указанията дадени в Тълкувателно решение № 3/2011 г. по тълкувателно дело №
3/2011 г. на ОСГТК вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по
смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на
тригодишен давностен срок. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давностният срок започва да тече от момента, в
който вземането е станало изискуемо.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия,
одобрени с решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР клиентите са длъжни да
заплащат месечните вноски в 30-дневен срок от датата на публикуването им на
интернет страницата на дружеството. С публикуването клиентът се уведомява за
задължението и неговия размер и то има характер на покана. По силата на чл. 114, ал. 2 ЗЗД, когато е уговорено, че вземането става изискуемо след
покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало, т.е за процесните главници, по отношение на
които се прилагат общите условия, приети през месец февруари 2014 г., давността
тече от деня, в който съответното задължение е възникнало, т.е. от деня, следващ
изтичането на съответния месец.
Доводът във
въззивната жалба, че за процесните вземания е издадена обща фактура със срок за
плащане 15.09.2015 г., от който момент тече давността, поради което сумите по
тези фактури не са погасени по давност, настоящата инстанция намира за
неоснователен.
В случаите на
чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на
месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния
резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер.
Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в
установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното
отношение в размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество
топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали
начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от
стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в
края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в
полза на топлопреносното предприятие. Новото “изравнително” вземане обаче винаги е самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие
за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези
вноски със задна дата. Издаването на изравнителната
сметка не променя срока, в който месечните вноски стават дължими, а
следователно и момента, от който започва да тече погасителната давност за тях.
Така мотивиран, въззивният съд намира, че правилно
районният съд е приел за погасени по давност вземанията за периода м.05.2014 г.
- м.12.2014 г. Заявлението по реда на чл. 410 ГПК е депозирано на 08.01.2018 г., като правилно е уважена претенцията само
за заплащане на задълженията за топлинна енергия за периода м. 01.2015 г. - м.
04.2017 г. в размер на 2 923,38 лв. за топлинна енергия и в размер на
18,80 лв. за такса за дялово разпределение.
При съобразяване на обстоятелството, че
ответниците са наследници по закон на починалата Ш.А.С. при квоти от по 4/6 част за С.И. С. и от по 1/6 част за М.С.С. и А.С.Ч.,
задълженията им за топлинна енергия възлизат на: за С.И. С. - 1 948,92 лв.
и за М.С.С. и А.С.Ч. - по 487,23 лв. за всяка от тях, а за дялово
разпределение за С.И. С. - 12,54 лв. и за М.С.С. и А.С.Ч. - 3,13 за всяка от тях.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Във въззивната жалба на ответниците липсва съответен довод за
неправилно приложение на материалния закон от СРС при присъждане на сумите за мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия и върху таксата за дялово разпределение.
Предметът на въззивното производство по отношение на разглеждане на спора по
същество е очертан в случая само от посоченото в жалбата и приложимите към
спорния предмет императивни материалноправни норми. Ето защо, в решаващата си
дейност въззивният съд изхожда от фактическите положения, установени от
първоинстанционния съд, като препраща към мотивите на обжалваното решение
относно приетото за установено от фактическа страна.
При установените по делото фактически положения, а
именно дължимост на главните вземания за топлинна енергия и за такса за дялово
разпределение и неплащането им в срок, ответниците са изпаднали в забава и
дължат обезщетение за забава, както правилно е приел и районният съд, чийто
правни изводи въззивният съд също споделя.
При служебна проверка въззивният съд констатира, че
в диспозитива на първоинстанционното решение е допусната очевидна фактическа
грешка относно периода на дължимост на уважената искова претенция за главница
за топлинна енергия. В мотивите съдът е приел, че погасени по давност са сумите
за периода от м.05.2014 г. до 08.01.2015 г., като в диспозитива на решението
погрешно е посочил, че ответниците дължат на ищеца суми за периода от м.05.2014 г. до 30.04.2017 г. Ето защо
делото следва да бъде върнато на районния съд за провеждане на процедура по
отстраняване на очевидна фактическа грешка в диспозитива на съдебното решение.
По разноските:
При този изход на спора
разноските, направени в хода на въззивното производство, следва да останат в
тежест на страните така, както са ги сторили, предвид неоснователността и на
двете въззивни жалби.
Предвид изложените съображения, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 519013 от 29.10.2018 г. по гр. д. № 18162/2018 г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 85 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ВРЪЩА
делото на Софийски районен съд, III ГО, 85 състав, за изпълнение на процедура по
чл. 247 ГПК.