РЕШЕНИЕ
№ 4469
гр. София, 13.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА
Гражданско дело № 20221110143349 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Част Втора, Дял Първи на ГПК.
Производството е образувано по искова молба на [фирма] срещу [фирма], с която е
предявен установителен иск за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 20 000 лева - главница, представляваща част от общо дължима сума в размер на 43
589,88 лв., неплатено възнаграждение по договор за превоз на товари за периода от
01.02.2022 г. до 15.02.2022 г. за извършени 793 превоза на стоки до магазини *** и ***, за
което е издадена фактура № **********/15.02.2022 г., ведно със законна лихва за период от
05.04.2022 г. до изплащане на вземането, въз основа на заповед за изпълнение по ч. гр. д. №
18355/2022 г. по описа на СРС, 88 състав.
В исковата молба, подадена чрез адв. Х. И., са наведени твърдения, че между [фирма]
в качеството му на възложител и [фирма] в качеството му на изпълнител е сключен
неформален Договор за превоз на товари, като в периода от 01.02.2022 г. до 15.02.2022 г.
ищецът извършил 793 превоза на стоки до магазини на *** и *** на обща стойност от 43
589,88 лв. с ДДС. Сочи, че съгласно трайно установената практика между страните на
изпълнителя е изпратен по електронен път списък с обекти, до които следва да бъде
извършена доставка, дата, вид на превозваната стока, както и срокът на доставката. При
превоза на всеки товар са съставени товарителници съгласно изискванията на Закона за
автомобилен превоз. С извършване на превоза на товара, предмет на договора, ищцовото
дружество изпълнило точно и изцяло задълженията си и издало фактура №
**********/15.02.2022 г., която е изпратена на възложителя. Ищецът твърди, че
договореният срок за заплащане на задължението бил 45 дни, следователно падежът на
вземането настъпил на 28.03.2022 г., но плащане не постъпило, поради което за ищецът
възникнал да претендира вземанията си по съдебен ред.подал заявление за издаване заповед
за изпълнение, а с оглед постъпилото възражение и дадените указаниа на съда, подал и
1
настоящия установителен иск. В допълнително становище във връзка с направени
оспорвания на ответника в първото съдебно заседание са изложени обстоятелства, че
[фирма], [фирма], [фирма], „[фирма] [фирма] в качеството им на възложители са имали
договори за превоз с [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма] И [фирма] в качеството
им на изпълнители, като твърди, че реалните собственици на всички изпълнители са едни и
същи лица
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника
[фирма].
В открито съдебно заседание, проведено на 24.10.2023 г. ищецът е представляван от
адв. И., която поддържа иска и претендира разноски съгласно представен списък.
Ответникът се представлява от адв. Р., който оспорва претенцията.
С оглед дадената възможност са представени са писмени бележки от ищеца.
Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:
Приета като доказателство по делото е Фактура № **********/15.02.2022, издадена
от доставчика [фирма] с получател [фирма] с основание извършена транспортна услуга 1-
15.02 за сумата от 43 859,88 лв. с ДДС
По делото е приета като писмено доказателство извлечение от таблица за възлагане
на превоз до обекти от [фирма] до [фирма]/ л. 9-22/.
Приети като доказателства по делото са още товарителници за извършени превози в
периода от 01.02.-15.02. / л. 72-315/.
По делото е постъпило и прието като доказателство писмо „уведомление“ /л. 293/ от
[фирма], в което е посочено, че за периода от 01.02.2023 г. до 15.02.2023 г. [фирма] има
сключен договор за логистични услуги с [фирма] в сила от 01.06.2018 г., който е действащ
към момента на изпращане на писмото. Прието като доказателство е писмо от [фирма] – л.
307, в което е посочено за периода 01.02.2022 г. – 15.02.2022 г. дружеството не е имало
сключен договор с [фирма], нито с [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма] И [фирма].
В отговор молба от същата датата /15.05.2023 г. – л. 308/ е заявено от [фирма], че за периода
от 01.01.2020 г. до 01.01.2023 г. дружеството е имало сключен договор с [фирма] за период
от 01.01.2020 г. до 01.01.2023 г. Прието като доказателство е и писмо от [фирма] от
23.10.2023 г. /л. 328- 471/, към което са приложени издадени товарителници
Прието като доказателство е заключението по изслушаната съдебно-счетоводна
експертиза /ССчЕ – л.287/, неоспорена от страните. Съдът кредитира с доверие
заключението като обективно и професионално изготвено и го поставя в основата на
фактическите си и правни изводи. Съгласно приетата ССчЕ в периода от 15.11.2021 г. до
01.04.2022 г. в счетоводството на ищеца фигурират 10 броя фактури, издадени от [фирма] с
получател [фирма], които са редовно и своевременно осчетвоводени и от ищеца и от
ответника и са включени в Дневниците за продажби по ЗДДДС, отразени са в съответните
справки и декларации по ЗДДДС и данните са подадени с Уведомления в ТД на НАП,
следователно съдът приема, че между страните по делото са били налице трайни търговски
правоотношения. В счетоводството на ищеца фигурират като незаплатени 5 броя фактури,
като процесната фактура № **********/15.02.2022 г. на стойност 43 859, 88 лв. е редовно
осчетоводена от ищеца и не е заплатена от ответника. В счетоводството на ответника
фигурират като незаплатени 5 броя фактури, като процесната фактура №
**********/15.02.2022 г. на стойност 43 859, 88 лв. е редовно осчетоводена от ответника и
не е заплатена на ищеца. Счетоводствата на ищеца и ответника са водени редовно, спазени
са изискванията за документална обоснованост и хронологична последователност.
Други допустими и относими доказателства не са събрани по делото.
2
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от правна страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 18355/2022 г. по описа на СРС, 88 с-в вземанията по
настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение от 17.04.2022г.
Заповедта е връчена представител на длъжника [фирма] на 04.05.2022 г. В срока по чл. 414,
ал. 2 ГПК от длъжника е постъпило възражение, поради което са дадени указания по чл. 415,
ал. 1, т. 1 ГПК. Искът, по който е образуван настоящият процес, е предявен в едномесечния
срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на
образуваното заповедно производство и настоящото дело, като предявените искове са
допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Предявеният от [фирма] срещу [фирма] установителен иск е с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 372, ал. 1 ТЗ, във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. Уважаването му е
обусловено от установяване при условията на пълно и главно доказване на следните
предпоставки, а именно наличието на валидно облигационно отношение по договор за
превоз на товари за периода от 01.02.2022 г. до 15.02.2022 г., по силата на който ответникът
е възложил на ищеца да извърши превоз на товари /стоки/, точно и изправно изпълнение на
задълженията на ищеца – превозвач, за което той има право на възнаграждение в
претендирания размер.
От събраните по делото доказателства съдът установи, че между страните са
съществували трайни търговски отношения по повод сключени договори за превоз, по които
ответникът е бил възложител, а ищецът – изпълнител. Това става ясно както от
представените от ищеца по делото товарителници, несвоевременно оспорени от ответника,
така и от данните от заключението на вещото лице, а именно, че между дружествата са
налице няколко редовно получени и осчетоводени фактури. В този смисъл и се установи се,
че ищецът е извършвал превози от магазини Билла и **, като не е имал сключени договори с
тях към процесния период.
При служебно извършена справка в Търговския регистър съдът констатира, че
едноличен собственик на капитала на [фирма] е [фирма], дружествените дялове на [фирма]
са собственост на [фирма] и Н. СС. Н., едноличен собственик на капитала на [фирма] е
[фирма], а управител Н. СС. Н., който е и член на Съвета на директорите на [фирма],
същият е и съдружник в [фирма], поради което и съдът намира, че посочените юридически
лица са свързани лица по смисъла на пар. 1 от ДР на ТЗ. Ищецът твърди, че е действал като
подизпълнител по възложени договори за превоз на ответника, по които той или свързаните
с него лица са били изпълнители и това обстоятелство не беше оспорено от ответника.
Освен вече изложеното съгласно трайната и последователна практика на
касационната инстанция, която настоящия състав изцяло споделя самата фактура може да
бъде приета като доказателство за възникнало договорно правоотношение между страните
/Решение № 51 от 10.12.2012 г. по гр.д. №962/2011г. на ВКС, решение № 166/26.10.2010 г.
по т.д. 991/2009г. на ВКС, ІІ т.о., Решение №96/26.11.2009 г. по т.д. 380/2008г. на ВКС, І
т.о., Решение № 46 от 27.03.2009 г. по т.д. №546/08 г. на ВКС, ІІ т.о., Решение
№42/19.04.2010г. по т.д. №593/09г. на ВКС, ІІ т.о. и др./, още повече, че в случая
представената с исковата молба фактура не е своевременно оспорена от ответника. При това
положение тълкувайки всички установени факти в тяхната съвкупност, съдът намира, че
действително между страните са били налице валидни правоотношения, по повод на които е
издадена фактура № **********/15.02.2022 г. на стойност 43 859, 88 лв.
Само по себе си отразяването на фактурата в счетоводството на ответника –
възложител, включването й в дневника за продажбите по ДДС и ползването на данъчен
кредит по нея представляват признание на задължението и доказват неговото съществуване
/Решение № 42/10 на ВКС, ІІ т.о, Решение № 30/08.04.11 г по т.д. №416/10 на ВКС, І т.о,
3
Решение № 46 от 27.03.2009 г. по т.д. №546/08г. на ВКС, ІІ т.о., Решение № 121/21.07.2016
г. по т.д. 1622/2015 г. на ВКС, I т.о./. По безсъмнен начин е установено отразяването на
фактурата в счетоводството на [фирма] и включването й в Дневника с продажбите, а както
вещото лице уточни в открито съдебно заседание дали НАП е одобрило ползването на ДДС
е въпрос от различен аспект и без значение към настоящия спор.
Във издадената фактура е посочено, че падежът на вземането е 15.03.2022 г., но
доколкото самият ищец твърди, че падежът е настъпил на 28.03.2022 г., то съдът приема за
релевантна по-благоприятната дата за ответника.
По делото ответникът нито наведе твърдения, нито представи доказателства, че е
погасил сумите по фактурата.
Ето защо съдът намира, че между страните са съществували търговски
правоотношения по неформален договор за превоз, по силата на които ответникът е
възлагал, а ищецът е извършвал превоз на стоки, ищецът е извършил превози в периода от
01.02.2022 г. до 15.02.2022 г., за което е издал фактура № **********/15.02.2022 г. на
стойност 43 859, 88 лв., същата е осчетоводена в дружеството на ответника, включена е в
Дневника на продажбите по ДДС и е отчетен ДДС, по който дружеството може да ползва
данъчен кредит, поради което и предявеният като частичен иск за признаване на установено
в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 20 000 лв.,
дължима по издадената фактура, е основателен и доказан.
По разноските:
В съответствие с Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът
следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ишецът (заявител) има право на
направените от него разноски в двете производства, поради което и ответникът (длъжник)
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените разноски, както следва 1230 лв. –
разноски в заповедното производство и 1 824, 10 лв. – разноски в исковото и
обезпечителното производство.
Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че [фирма], ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление [адрес] дължи на [фирма], ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
[адрес] сумата от 20 000 лева - главница, представляваща част от общо дължима сума в
размер на 43 589,88 лв., неплатено възнаграждение по договор за превоз на товари за
периода от 01.02.2022 г. до 15.02.2022 г., за което е издадена фактура №
**********/15.02.2022 г., ведно със законна лихва за период от 05.04.2022 г. до изплащане
на вземането, за която сума е заповед за изпълнение от 17.04.2022 г. по ч. гр. д. №
18355/2022 г. по описа на СРС, 88 състав.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК *****, със седалище и адрес на управление [адрес] да
заплати на [фирма], ЕИК ****, със седалище и адрес на управление [адрес] сумата от 1 824,
10 лв.. – разноски в исковото и обезпечителното производство, както и сумата от 1 230 лв. –
разноски в заповедното производство по съразмерност.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните с въззивна жалба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4