Р
Е Ш Е Н И Е
№
18.06.2021
година гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На
16.03.
2021 година
В
открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА
СЕКРЕТАР: Диана И.
като разгледа докладваното от съдията БОНЧЕВА
т.д. № 91 по описа за
2020 година,
за
да се произнесе, съобрази:
Предявени са
субективно съединени искове с правно основание чл.432 от К3,
във вр. с чл. 45 от ЗЗД във вр.
с чл. 86 oт ЗЗД.
Ищците С.Т.П. и Е.Т.П.
твърдят, че на 13.10.2019г., на път 11-66, км. 1+160, обл.
Стара Загора, при кръстовището с ул. „И. ***, водачът на лек автомобил марка „Хонда“, модел „Сивик“ И.Т.П., с per. № СТ 0447 РА нарушила правилата за движение, като не
спира на знак „Стоп“, навлязла в кръстовището, в резултат на което била ударена
от движещия се по пътя с предимство лек автомобил марка и модел „Мерцедес Ц250
ТД“ СТ 6345 АТ, управляван от Д.Л.П. и реализира ПТП. Вследствие на инцидента е
причинена смъртта на М. С. П. - пътник в лек автомобил марка „Хонда“, модел „Сивик“, с per. №СТ 0447 РА. За произшествието бил съставен
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с peг.
№1228р-11088/2019 г. Образувано било и досъдебно производство № 1228 ЗМ -
195/2019 г., по описа на Сектор „ПП“ - Стара Загора.
Починалата в
резултат на злополуката М. С. П. е майка на ищците С.Т.П. и Е.Т.П., които
твърдят, че изключително тежко понасят нейната загуба. Ищците и майка им М. С.
П.. били едно сплотено и задружно семейство, били изключително близки и силно
привързани един към друг. В атмосфера на любов и подкрепа М. П. отгледала и
възпитала децата си. Те имали изградена силна емоционална и духовна връзка
помежду си, която поддържали във времето. Обичали се, подкрепяли се и живеели
заедно в едно домакинство. Загубата на М. П. дълбоко е травмирала ищците. Те
загубили важна част от своето семейство - своята майка.
Твърдят, че тя
винаги била опора и подкрепа за тях - нейните деца, особено след загубата на
баща им. Те се обичали, разбирали се и нямали пререкания помежду си. М. П. била
изключително грижовна и любвеобилна майка, обичала да прекарва време и да
общува със своята дъщеря и сина си. Те имали общи занимания и споделяли общи
ценности. М. била всеотдайна и много отзивчива. Ищците разчитали на своята
майка. Приемали я за авторитет и пример, като често се допитвали до нея за
съвет. Тя се грижела за семейството, сплотявала ги и била до тях във всеки
важен момент от живота. С. и Е. П.успели да създадат индивидуална и дълбока
връзка с тяхната майка. В пътния инцидент ищците загубили изключително важната
част от семейството си, много скъп за тях човек, поради което към настоящия
момент усещат празнота, която никой не може да запълни.
Починалата М. С.
П. била силно привързана към своите деца, обгрижвала
ги и споделяла ежедневието си с тях. Била неотлъчно до сина си и до дъщеря си
във всеки момент от живота и им показвала своята обич и отдаденост
на семейството.
Ритъмът на живот
на ищците сега бил изцяло подчинен на скръбта от голямата загуба. Е.П.
постоянно плачела и с умиление си спомняла за всички хубави мигове, преживени с
нейната обичана майка, починала по такъв нелеп начин. С.П., след загубата на
майка си, избягвал да излиза и да се среща с хора извън семейството. Той станал
мрачен, некомуникативен и затворен. Ищците трудно приемали загубата на своя
родител, като смъртта на М. П. повлияла на общото им емоционално състояние. Твърдят,
че моралните им страдания, претърпяната скръб от невъзвратимата загуба са
огромни и неописуеми и ще ги съпътстват през целия живот. След загубата на М.П.,
ищците страдали от нарушения в съня и апетита.
Видно от
справката, извършена на страницата на Информационен център към Гаранционния
фонд и от Констативния протокол за ПТП с пострадали лица, към момента на
събитието, виновният водач, управлявал лек автомобил марка „Хонда“,
модел „Сивик“, с per. №СТ
0447 РА, е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, сключена със ЗД „ДЗИ – О. з.“ АД, с полица №
BG/06/118003336641 и валидна от 27/11/2018 г. до 26/11/2019 г.
Ищците извънсъдебно
са предявили претенциите си за изплащане на обезщетение пред ЗД „ДЗИ – О. з.“
АД и са представили всички документи, с които разполагат. По заведената
претенция застрахователят отказал да изплати застрахователно обезщетение, поради
което са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника за
причинените неимуществени вреди на ищеца. Целта на законодателя е всяко
увредено лице в резултат на виновно причинено от водач на МПС пътнотранспортно
произшествие да получи от застрахователя по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите справедливо обезщетение, което да
бъде равностоен еквивалент на всички претърпени вреди.
На 19.12.2019г.
ищците отправили молба - претенция до застрахователя на отговорния за ПТП водач
- ответника ЗД „ДЗИ – О. з.“ АД, с искане да бъде определено и изплатено
дължимото застрахователно обезщетение - видно от молба вх. № 94-Р-278/19.12.2019г.
Към настоящия
момент, въпреки че е изтекъл законоустановеният срок,
застрахователят не бил определил и изплатил застрахователно обезщетение по
заявената извънсъдебна претенция, което поражда правния интерес на основание
чл. 432, ал. 1 КЗ от предявяването на настоящата претенция по исков ред.
Молят съда да
осъди ответника ЗД „ДЗИ – О. з.“ АД, с ЕИК:********* да им заплати следните
обезщетения: на С.Т.П., с ЕГН: ********** обезщетение в размер на 150 000 лева
/сто и петдесет хиляди лева/ за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки, страдания и психически стрес, в резултат на ПТП, настъпило на 13.10.2019
г., при което е причинена смъртта на майка му М. С. П.., както и законната
лихва върху претендираната главница от датата на
уведомяването на застрахователя за настъпилото произшествие, посредством
предявяването на извънсъдебна молба-претенция - 19.12.2019 г. до датата на
окончателното изплащане на обезщетението, както и направените по делото съдебни
и деловодни разноски; на Е.Т.П., с ЕГН: ********** обезщетение в размер на 150
000 лева /сто и петдесет хиляди лева/ за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки, страдания и психически стрес, в резултат на ПТП,
настъпило на 13.10.2019 г., при което е причинена смъртта на майка й М. С. П..,
както и законната лихва върху претендираната главница
от датата на уведомяването на застрахователя за настъпилото произшествие,
посредством предявяването на извънсъдебна молба-претенция - 19.12.2019 г. до
датата на окончателното изплащане на обезщетението, както и направените по
делото съдебни и деловодни разноски.
На основание
чл.127, ал.4 от ГПК, посочват следните банкови сметки за изплащане на
обезщетенията:
- IBAN: ***,
BIC: ***, разкрита при Пощенска банка АД, с титуляр С.Т.П.;
- IBAN: ***,
BIC: ***, разкрита при Първа инвестиционна банка АД, с титуляр Е.Т.П..
С отговора на
исковата молба, ответникът оспорва исковите претенции на С.П. и Е.П. срещу
ответното дружество и моли съда да ги отхвърли изцяло като неоснователни и
недоказани.
Не оспорва
наличието на валиден към датата на процесното ПТП
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, сключен в „ДЗИ-ОЗ“ ЕАД относно л.а. „ХОНДА СИВИК” с per. № СТ 0447 РА. Оспорва твърдението на ищеца, че са
осъществени предпоставките от фактическия състав на непозволеното увреждане по
чл. 45 от ЗЗД, пораждащ отговорността на застрахования в дружеството ни водач,
респ. договорната отговорност на „ДЗИ-ОЗ“ ЕАД.
Във връзка с
настъпилото ПТП, било образувано досъдебно производство и същото все още било
на етап разследване, то не можело категорично да се твърди, че причината за
реализираното ПТП и фаталните последици от същото било нарушение на правилата
за движение по пътищата от страна на водача на л.а. „ХОНДА СИВИК” с per. № СТ 0447 РА. В тази връзка оспорва наличието на
виновно и противоправно поведение, осъществено от
страна на водача на л.а. „ХОНДА СИВИК" с per. №
СТ 0447 РА, както и наличието на пряка причинно-следствена връзка между
пътнотранспортното произшествие и смъртта на М. С. П.
Оспорва описания
в исковата молба механизъм на ПТП и обстоятелствата, при които било настъпило.
Счита, че
липсват доказателства, които да установяват причината за настъпилото ПТП и
твърдението на ищците, че вина за настъпилото ПТП има застрахованият в
дружеството водач, който бил нарушил правилата за движение по пътищата и е
причинил ПТП, в резултат на което настъпила смъртта на майката на ищците.
Счита, че от
представения към исковата молба Констативен протокол за ПТП с пострадали лица
не можело категорично да се установи твърдението на ищците, че застрахованият в
дружеството водач бил извършил описаното в исковата молба нарушение на
правилата за движение по пътищата. Оспорва цитирания протокол в частта
„обстоятелства и причини за ПТП“.
В условията на
евентуалност, в случай, че по делото бъдат установени предпоставките за
ангажиране на деликтната отговорност на водача на л. а.
„ХОНДА СИВИК" с per. № СТ 0447 РА, ответното
дружество прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на М. С. П. която предвид характера на
получените травматични увреждания, довели до смъртта й, пътувала без поставен
предпазен колан, с който процесното моторно превозно
средство, което е от категория М1, е оборудвано. Счита, че с това си поведение,
проявено под формата на бездействие, пострадалата лично била нарушила правилата
за движение по пътищата, визирани в чл. 137а, ал. 1 от ЗДП, сама се била
поставила в опасност и била допринесла за настъпилите фатални последици. Намира,
че ако наследодателката на ищците бе положила
дължимата грижа за опазване на телесната си цялост с поставянето на предпазен
колан, то нямало да получи тежките травми, несъвместими с живота.
В условие на
евентуалност, твърди, че процесното ПТП било
настъпило и в резултат на виновното и противоправно
поведение на водачите на л.а. „Мерцедес Ц 250 ТД“ с per.
№ СТ 6349 АТ и л.а. „Хонда Джаз“ с per. № СТ 9513 ВР, които се движили с несъобразена и
превишена за съответния пътен участък скорост, не намалили скоростта и не
спрели при възникналата опасност на пътя. Счита, че поведението на водачите на
л. а. „Мерцедес Ц 250 ТД“ и л. а. „Хонда Джаз“ било в
нарушение с разпоредбите на ЗДвП. Твърди, че водачите на л. а. „Мерцедес Ц 250
ТД“ и л. а. „Хонда Джаз“ имали възможност да
предотвратят произшествието с л. а. „ХОНДА СИВИК“ с per.
№ СТ 0447 РА, ако са се движили с разрешената за съответния пътен участък
скорост. В този смисъл твърди, че ПТП било настъпило при условия на независимо съпричиняване. Към датата на настъпване на ПТП относно л.а.
„Мерцедес Ц 250 ТД“ с per. №СТ 6349 АТ и относно л.а.
„Хонда Джаз“ с per. № СТ
9513 ВР е имало валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, сключена в ЗАД „ОЗК-З.“. Посоченото обстоятелство се
установява от отбелязването в съставения констативен протокол за ПТП с
пострадали лица, който в тази част има обвързваща съда материална доказателствена сила, както и от справката в електронния
регистър на информационния център към Гаранционен фонд.
В тази връзка,
моли съда на основание чл. 219. ал. 1 от ГПК да конституира като трето лице-помагач на страната на
ответника ЗАД „ОЗК-З.“ с ЕИК *********. адрес: го. София, ул. СВЕТА СОФИЯ No 7. ж.к. „Възраждане“.
Правният интерес
от привличането на трето лице-помагач обосновава с обезпечаване възможността си
да реализира по съдебен ред в настоящото производство регресните
си права по отношение на него на основание чл. 53 от ЗЗД във връзка с чл. 127,
ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и поради заявеното възражение, че отговорни за настъпване
на ПТП са и водачите на л.а. „Хонда Джаз“ с per. № СТ 9513 ВР и л.а. „Мерцедес Ц 250 ТД“ с per. № СТ 6349 АТ.
Навежда доводи евентуално
изследвана и разглеждана по делото да бъде хипотезата на увреждане на
пострадалата пътничка, причинено от действията на неколцина. След като нормата
на чл. 53 ЗЗД предвижда, че при увреждане, причинено от неколцина, те отговарят
солидарно, то би означавало, че посоченото трето лице, като застраховател срещу
риска гражданска отговорност на водача на л.а. „Мерцедес Ц 250 ТД“ с per. №СТ 6349 АТ Д.Л.П. и на водача на л.а. „Хонда Джаз“ с per. № СТ 9513 ВР
също биха отговаряли пред ищците за понесените вреди от смъртта на пострадалата
П., наред с ответника (чл. 499, ал. 7 от КЗ).
Твърди, че в
случай, че по делото се докаже, че тримата водачи на МПС са допринесли виновно
за резултата, последното би имало значение за вътрешните им отношения с третото
лице, защото при евентуално осъдително решение, би имал основание на регресен иск по чл. 127, ал. 2 от ЗЗД против третото лице,
като застраховател на гражданската отговорност на другите евентуални съпричинители (вкл. при хипотезата на чл. 493 ал. 2, т. 6
от КЗ) за припадащата му се част от солидарното обезщетение.
Направено е
възражение за прекомерност на претендираното застрахователно
обезщетение. Намира иска за неимуществени вреди за силно завишен и неотговарящ
на реално претърпените и доказани от ищеца болки и страдания във връзка със
смъртта на М. П.. Предявените искове в размер на по 150 000 лв. не били
съобразени с критерия „справедливост“ и с практиката на съдилищата по
аналогични случаи. Съгласно трайно установената практика на ВКС по приложението
на чл. 52 от ЗЗД от значение при определяне на обезщетението за неимуществени
вреди са не субективните възприятия на ищците за търпените болки и страдания, а
обективно съществуващите обстоятелства. В този смисъл при определяне на
справедливо застрахователно обезщетение следвало да бъдат съобразени начина на
извършване на увреждането, обстоятелствата, при които било извършено, наличието
на принос на увредения за настъпването на увреждането му или за улесняване
механизма на настъпване на увреждането, възрастта на пострадалия, отношенията между
пострадалия и близките му, които търсят обезщетение и др.
При определяне
на справедлив размер на обезщетение задължително следвало да бъде съобразена и
социално-икономическата ситуация в страната и в региона, където ищецът живее
към момента на настъпване на застрахователното събитие.
Намира предявените
искове за неимуществени вреди за неоснователни и недоказани. При условията на евентуалност
счита, че същите следва да бъдат значително намалени по размер.
Неоснователността
на главните искове води до неоснователност и на претенцията за лихва от деня на
увреждането. Наред с това твърди, че претенцията за забава неоснователно се
претендира от датата на предявяване на извънсъдебната претенция пред застрахователя
- 19.12.2019г. Твърди, че претенцията за забава в случай на основателност на
претенцията за главница следва да е с начален срок - изтичането на три месеца
от датата на предявяване на извънсъдебната претенция.
Ищците са
депозирали допълнителна искова молба, с която оспорват всички възражения на
ответното дружество като незаконосъобразни, неоснователни и недоказани.
Постъпил е допълнителен отговор от ответника, в
който заявява, че поддържа становището си в отговора на исковата молба по
аргументи, подробно изложени в същия.
„ОЗК З.“ АД, в
качеството на трето лице - помагач на страната на ответника, е депозирал
становище, с което изцяло оспорва предявените искове и счита същите за
неоснователни и излага подробни съображения.
Съдът като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе
предвид становищата и доводите на страните намира за установено следното:
От представената по делото
Присъда №260008 от 01.03.2021г., постановена по НОХД №2367/2020 г. по описа на ОС -
Стара Загора, която е влязла в сила, се установява, че водачката И.Т.П.
с ЕГН ********** е призната за виновна в това, че на 13.10.2019г. на
кръстовището на продължението на ул. „И. Терзиева“ и път 6602, източно от с.
Богомилово, общ. Стара Загора при управление на моторно превозно средство - лек
автомобил марка „Хонда” модел „Сивик“
с рег.№СТ 0447 РА, нарушила правилата за движение, предвидени в ЗДвП и в
правилника за прилагането му, а именно: чл. 50, ал. 1 от ЗДвП – „На кръстовище,
на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на
пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните
превозни средства, които се движат по пътя с предимство.“; чл. 46, ал. 2 от ППЗДвП – „Пътен знак Б2 указва на водачите на пътни
превозни средства, че са длъжни да спрат на "стоп-линията", очертана
с пътна маркировка, или ако няма такава - на линията, на която е поставен
знакът. Преди да потеглят отново, водачите са длъжни да пропуснат пътните
превозни средства, които имат предимство.“, като по непредпазливост е причинила
смъртта на едно лице – М.
С. П..
и средна телесна повреда на едно лице – Р.Д.П., поради което и на основание чл.
343, ал. 4, вр. с ал. 3, б.“б“, предл.
1, вр. с ал. 1, б“в“, вр. с
чл. 342, ал. 1 от НК и чл. 58а, ал. 4, във вр. с чл.
55, ал. 1, т.1 от НК
Старозагорският окръжен съд я осъдил и й наложил наказание „лишаване от
свобода” за срок от една година. На основание чл.66 ал.1 от НК, изпълнението на
така наложеното наказание е отложено за изпитателен срок от 3 /три/ години,
считано от влизане на присъдата в сила.
От препис -
извлечение от акт за смърт №1808/14.10.2019г. на община гр. Стара Загора се
установява, че М. С. П. е починала на 13.10.2019г.
От представеното
и прието като доказателство Удостоверение за наследници изх.№ 5900/16.10.2019г.,
издадено от Община - Стара Загора, ищците Е.Т.П. и С.Т.П. са законни наследници
на починалата М. С. П. нейни син и дъщеря и като такива попадат в кръга от
лицата, определени като лица, имащи право да получат обезщетение за
неимуществени вреди от ПТП.
От
Застрахователна полица №BG/06/118003336641 със срок на действие на
застрахователния договор от 27.11.2018г. до 26.11.2019 г. се установява по
безспорен начин, че е била налице валидно сключена задължителна застраховка
“Гражданска отговорност” при ответното застрахователно дружество ЗД „ДЗИ – О. з.“
АД за лек автомобил марка „Хонда” модел „Сивик“ с рег.№СТ 0447 РА.
С
Уведомление от 19.12.2019г. ищците са представили писмена претенция до
застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение, видно от молба
вх. № 94-Р-278/19.12.2019г.
Представен е по делото
Амбулаторен лист №1059/18.09.2020г., от който е видно, че ищцата Е.Т.П. е
посетила д-р И. Н., специалист - психиатър, който поставя основна диагноза
генерализирана тревожност. В анамнезата се посочва, че се касае за жена в
активна възраст, по характер чувствителна, интроверт,
без зависимост към алкохол. Посетила е преглед по повод тревожно-хиподепресивни
изживявания от началото на месец април 2020г. Назначена е терапия с Феварин 100мг: 1 табл. и Пропоанолол
20мг ½ сутрин и ½ вечер.
Видно от
представената от Гаранционен фонд Справка от базата данни на Информационен
център към Гаранционен фонд и от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица
с per. № 1228р-11088/2019 г., л.а. „Мерцедес Ц
250 ТД“ с per. № СТ 6349 АТ и л.а. „Хонда Джаз“ с per. № СТ 9513 ВР са
имали валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, сключена в ЗАД „ОЗК-З.“.
Представени са с
писмо от 07.12.2020г. на Окръжна прокуратура изисканите за целите на настоящото
производство писмени доказателства: Протокол за оглед на ПТП от 13.10.2019г. с
приложени към него скици – 3 листа и фотоалбум.
С
оглед изясняване на делото от фактическа страна е била назначена съдебно-медицинска експертиза, от чието заключение се
установява, че вследствие на инцидента починалата М. С. П.. е получила
следните травматични увреждания: Гръдна травма - контузия и разкъсване на двата
бели дроба; разкъсване на околосърцевата торбичка,
разкъсване на сърцето; хемоторакс /свободен излив на кръв/ в гръдната кухина; счупване на гръдната
кост; счупване на трети шиен прешлен; счупване на ребра в дясна гръдна половина
с кръвонасядане на меките тъкани около тях. Коремна
травма - разкъсване на слезката и черния дроб със
свободен излив на кръв в коремната кухина. Оток на
мозъка. Масивно охлузване и кръвонасядане по шията в
дясно. Кръвонасядане по дясната гърда и предната
повърхност на гръдния кош. Кръвонасядане по долната
трета на коремната стена. Счупване мишничната кост на
десния горен крайник. Счупване на лявото бедро. Множество охлузвания и кръвонасядания по крайниците. Причината за смъртта на М. С. П.. е тежка
гръдна и коремна травми, несъвместими с живота.
Лекарят експерт
посочва, че е налице причинно-следствена връзка между получените травми при процесното ПТП и настъпването на смъртта на М. С. П. Установява
се от експертизата, че в настоящия случай пострадалата е била с поставен
предпазен колан, за което се съди от характерните и специфични установени охлузвания
и кръвонасядания в областта на дясната повърхност на
шията над дясна ключична област, долната повърхност
на дясна млечна жлеза и по долната трета на коремната стена. Пострадалата,
въпреки че е била с поставен предпазен колан, е получила травматични увреждания,
несъвместими с живота във връзка с ударите по автомобила, от друг автомобил - участник
в ПТП, и последващи удари на тялото в изпъкнали части
и детайли в купето на катастрофиралия автомобил. В конкретния случай и
ситуация, предпазният колан не е имал голямо значение за крайния резултат от
произшествието, а именно настъпването на смъртта на М. С. П.
По делото е
назначена съдебно-автотехническа експертиза, представила
писмено заключение /л. 168 – л. 185/. Впоследствие е представена допълнена съдебно-автотехническа експертиза с внесени в нея корекции,
от която се установява, следният механизъм на ПТП:
В посока
север по път 6602, със скорост 64,62 км/час, се е движил лек автомобил марка „Хонда Сивик ЗД“, с рег.номер № СТ
0447 РА, собственост и управляван от И.Т.П.. На 15 метра преди кръстовището,
при наличието на пътен знак Б-2 „СТОП!“ водачката е предприела десен завой (към
Стара Загора) със скорост около 45,17 км/час. Без да спира, преди да навлезе в
кръстовището и пропусне движилият се в посока изток, по продължението на ул. „И.
*** лек автомобил марка „Мерцедес Ц 250ТД“ с per. №
СТ 6349 АТ, собственост на Д. Н. Х. и управляван от Д.Л.П. (с алкохол в кръвта
0,42 промила). Според експертизата, автомобилът се е движил със скорост около
39,67 км/час и опасната му зона за спиране е била 23,52 метра. Когато лек
автомобил „Хонда Сивик“ е
навлязъл, с предна страница на 4,0 метра, е бил ударен в ляв заден край с
преден ляв край от лек автомобил „Мерцедес“. След настъпилия първи удар лек
автомобил „Хонда Сивик“ под
въздействие на инерционните сили внезапно е променил посоката си, завъртайки се
около 24° в посока обратна на
часовниковата стрелка, навлязъл е в лентата за насрещно движение, като е
изминал с предна страница 5,5 метра, когато е
настъпил вторият удар с лек автомобил „Хонда Джаз“.
Последният се е движил със скорост 64,62 км/час и опасна зона на спиране 46,65
метра. Ударът е настъпил със скорост 46,65 км/час. Лек автомобил „Хонда Джаз“, с рег.номер № СТ 9513 ВР, собственост и
управляван от Р.Д.П., с предна страница челно е ударил внезапно появилият се в
лентата за насрещно движение лек автомобил „Хонда Сивик“. Ударът е страничен челен. След удара лек автомобил
„Хонда Сивик“ се е вдигнал
във въздуха, завъртял се е около 127° и със странично триене се е установил в
северозападен край на кръстовището с предна част насочена на изток. Лек
автомобил „Хонда Джаз“ се е завъртял на 180° по посока на часовниковата стрелка и
се е установил с предна част, насочена на изток. Вследствие на удара на лек
автомобил „Хонда Джаз“ и лек автомобил „Хонда Сивик“, пътувалата на
предна дясна седалка в „Хонда Сивик“
М.
С. П..
е получила травми, несъвместими с живота.
Видно от
експертизата, местопроизшествието се намира на кръстовището на път 11-66 с
продължението на ул. “Ив. Терзиева“ на изток. Районът е равнинен като и двата
пътя са с прави участъци. Пътното покритие е изпълнено с дребнозърнеста
неизносена асфалтова настилка. На път 11-66 от южната страна на кръстовището
има наличие на пътен знак Б2 – Стоп, отнасящ се за движещите се ППС в посока от
юг на изток, север или запад.
Път 1-66 е
двупосочен като в района на кръстовището е с три ленти за движение разделени с
двойна непрекъсната линия. Път 11-66 след кръстовището продължава в посока юг,
като движението е двупосочно с по една лента за движение разделени с надлъжна
маркировка. Източно от кръстовището северната лента е за движение на дясно /на
север/ и в права посока /на запад към с.Богомилово/, тя е с ширина 4,0 м,
средната лента за движение е предназначена за движение на ляво/ на юг / и е с
ширина 2,9 м, южната лента за движение е предназначена за движение в посока от
запад на изток към Стара Загора и е с ширина 4,0 м. Път II-66 след кръстовището
продължава в посока юг, като движението е двупосочно с по една лента за
движение, разделени с надлъжна разделителна линия, които са с ширина около 14 м
в зоната на кръстовището. Продължението на ул.“Ив. Терзиева“ на изток
непосредствено преди процесното кръстовище е двупосочно
с три ленти за движение: Южна за движение на юг с ширина 4,0м, средна за
движение на изток с ширина 2,9м и северна за движение от изток на запад с
ширина 4,0м.
Автоекспертът в
заключението си приема, че скоростта на Хонда Сивик не е била съобразена с пътно-климатичните условия в конкетния пътен участък, докато скоростта на другите два
автомобила е била в рамките на ограничението, съответно лек автомобил Мерцедес
Ц 250 ТД преди удара с Хонда Сивик
се е движил със скорост 39,67 км/ч, а лек автомобил Хонда
Джаз преди удара се е движил със скорост от 64, 62 км/ч.
Вещото лице
заключва, че според отстоянието, на което се е
намирал Мерцедес при реагиране на опасността от водача на Хонда
Сивик е по-малко от опасната му зона за спиране, от
където следва,че ударът е бил неизбежен и водачът на Мерцедес няма техническа
възможност да спре преди мястото на удара. Видно от експертизата, водачът на
лек автомобил Хонда Джаз също не е имал техническата
възможност да спре преди мястото на удара, предвид отстоянието
на което се е намирал автомобилът при реагиране на опасността от автомобила Хонда Сивик, като и за лек
автомобил Хонда Джаз ударът е бил неизбежен.
По
поставените въпроси във връзка с обезопасителния
колан, автоекспертът приема категорично, че процесният автомобил Хонда Сивик, в който е пътувала пострадалата е бил оборудван с
предпазни обезопасителни колани за предните и задните
седалки, видно от снимковия материал. Пътнчката е
седяла на предната седалка от дясно на водачката на автомобил Хонда Сивик. Обезопасителният
колан, който в конкретния случай е триточков от инерционен тип, ограничава
движението на торса на тялото на пътничката при придвижването му напред. Той
има много малка ефективност по отношение на придвижването на тялото настрани. В
конкретния случай, тъй като се касае за страничен удар в зоната на предна лява
врата, до която е седяла пострадалата пътничка, коланът не е оказал почти
никакво възпиращо/предпазно въздействие. От материалите по досъдебното
производство и от снимковия материал е видно, че пътничката е била с поставен
предпазен колан, като насочва към снимки №12, 13, 14. На снимка № 12 се вижда, че
коланът е бил срязан с цел освобождаване на пострадалата пътничка при ПТП.
Автоекспертът подробно в
съдебно заседание на 17.12.2020г. е описал обстоятелствата, от значение за
изясняване на механизма на ПТП. Според обясненията, които е дал, нормално завоят, който е предприел водачът на„Хонда“ „Сивик“ би могъл да се вземе
с не повече от 30-35 км./ч., като максимална скорост, без да се навлезе в
другите съседни ленти на движение. В процеса на удара, когато лекият автомобил
„Хонда“ „Сивик“ започва
маневрата десен завой със скорост 35 км./ч., при удара с л.а.„Мерцедес“, автомобилът
„Хонда“ „Сивик“ получава
допълнителен импулс от движещия се в посока Стара Загора л.а.„Мерцедес“, който
се е движил с около 50 км./ч. Към момента на удара с втория автомобил „Хонда“ „Джаз“ от гледна точка на кинетичната енергия, която
получава „Хонда“ „Сивик“
след първоначалния удар, може да се приеме, че скоростта при удара с „Хонда“ „Джаз“ е около 35 до 40 км./ч, т. е. максимум с пет
километра да се е увеичила скоростта. Но тъй като
ударът между л.а.„Хонда“ „Сивик“
и л.а.„Хонда“
„Джаз“ е челен, макар че „Хонда“ „Сивик“
се движи с дясната си част постъпателно към „Хонда“
„Джаз“, а „Хонда“ „Джаз“ се движи с около 50 км./ч.,
то скоростите им се сумират и скоростта вече при втория удар е от порядъка на
90-95 км./ч., което, според експерта, е един много сериозен удар. Това обуславя
пораженията, които са настъпили по процесния
автомобил „Хонда“ „Сивик“,
в който е пътувала пострадалата пътничка, тъй като тя е стояла на дясната
седалка до водача. Видно от обясненията на експерта, конструктивно всички
автомобили са изключително най-незащитени от страничен удар.
За
установяване на психическите преживявания на ищците и психическото им състояние,
предизвикано от загубата на майка им, по делото беше назначена и приета
съдебно-психологическа експертиза, като експертът е изготвил и представил две
заключения, като е изследвал психическото състояние и отражението на трагичното
събитие върху всеки един от ищците.
Според
експерта, инцидентът, свързан със смъртта на майката й, се е отразил върху
психиката на ищцата Е.П., като е довел до негативни емоционални преживявания в
рамките на разстройство на адаптацията. Психичното състояние на ищцата към
момента на прегледа показва високо ниво на невротизация
на личността, емоционална лабилност, тежка депресия и трудности в социалните контакти.
След консултация с психиатър й е поставена диагноза: Генерализирана тревожност
и е на медикаментозно лечение с антидепресанти. Лечението
с антидепресанти, предписано от специалист-психиатър,
й се отразява положително, като изчезват паник-атаките
и намалява интензитета на голяма част от вегетативните симптоми. Последиците за
ищцата Е.Т.П. към настоящия момент и за в бъдеще от настъпилата злополука, при
която е настъпила смъртта на майка й, се изразяват в повишени нива невротизъм, емоционална лабилност и депресивитет,
които съответстват за наличието на тези признаци в емоционалното състояние, в
поведението, в отношението към себе си и към социалната среда. Експертът препоръчва
да се продължи медикаментозното лечение, предписано от психиатър.
По отношение
на втория ищец С.Т.П., вещото лице констатира, че са налице последици за
психиката му вследствие злополуката, която се е отразила негативно на
психичното и емоционално му състояние. Психичното състояние на ищеца към
момента на прегледа е регистрирало повишени нива на тревожност и депресивност. Ищецът не е провеждал лечение. Според
експерта, не се установяват данни за възстановителен процес, тъй като не са
отшумели негативните изживявания, стрес и дискомфорт
към датата на изготвяне на заключението. Последиците за ищеца към настоящия
момент от настъпилата злополука са негативни емоционални преживявания в рамките
на разстройство на адаптацията, вследствие на инцидента. За да бъдат преодолени
за в бъдеще негативните последици от настъпилия инцидент, е препоръчана
психотерапевтична помощ и подкрепа за емоционална преработка на негативните
емоции.
В съдебно
заседание вещото лице посочва, че при Е. П. се наблюдават сериозни депресивни
състояния, като най – фрапиращото, което вече е насочено към консултация с
психиатър е когато един ден, скоро след инцидента след загубата на майка й
ищцата не е могла да стане от леглото. Това е всъщност най-тежката депресивна
симптоматика. Всичко води към това, че тази тежка депресия и тревожността са в
причинно следствена връзка със смъртта на майка й. Генезиса на емоционалното
състояние на ищцата Е.П. е свързан с инцидента, тъй като лицето получава
първите симптоми на промяна на емоционалното състояние след смъртта на майка й.
Тогава се установява, че тя изпитва силна тревожност, страхове, шок и споделя,
че след загубата й е почувствала липсата все едно са й отрязали корена. Започнала
е да се лекува през месец май с антидепресанти.
Споделя, че сега се чувства по – добре, но нещата стават бавно, избива я на
плачливост, втрисане и й е трудно дори и сега да се пребори с бързата уморяемост.
По отношение
на осв. С.П., вещото лице в съдебно заседание уточнява,
че ищецът се подлага на силна изолация, не контактува с никого. Ищецът е бил
емоционално свързан с майка си, бил му е самодостатъчен контактът с майка му, това
е единствения му контакт, значим и важен за него и когато я губи, състоянието
му се влошава. Установените при него психотични
разстройства, видно от констатациите на експерта, са липсата на пълноценен сън
и една симптоматика, изразена със затваряне в себе си, лесна уморяемост и липсата на желание за контакт с хора.
Съдът
възприема заключението на експертизата. Същото е компетентно, мотивирано и
задълбочено изготвено, като изяснява в пълна степен психическото състояние на
ищците след загубата на майка им.
С оглед
установяване на механизма на ПТП, както и поведението на водачите на процесните автомобили по време на пътния инцидент, по
делото се извърши разпит на свидетели.
Според
показанията на свидетелката И.П., дъщеря на починалата и водачка на лекия
автомобил „Хонда“ „Сивик“,
на 13.10.2019г. са пътували с майка ѝ, връщайки се от село Яздач по
околовръстното до с. Богомилово, като и двете са били с поставен обезопасителен колан. Околовръстният път, по който се
движили бил с две ленти, като тя се е движила в дясната и там имало завой
наляво от околовръстното, от нивите на „Дерони“.
Споделя, че редовно минавала по този път, почти всяка седмица. В деня на
инцидента времето било слънчево и ясно. На кръстовището имало знак „Стоп“, но
твърди, че не си го спомня, тъй като няма никакви спомени от момента на преминаването
през кръстовището и не може да обясни какво точно се е случило. Преди самата
катастрофа се е движила с не повече от 50 км/ч, не е имало коли пред и зад нея,
не е било натоварено движението. Преди да настъпи самата катастрофа разговаряли
с майка си и обсъждали, че нивите на „Дерони“ били
хубави и поддържани. Споделя, че няма спомен каква е причината за ПТП, нито
какво е било поведението на останалите участници в произшествието.
От разпита
на св. П., водач на процесния
„Мерцедес С250“, се установява, че на датата на инцидента се прибирал от работа
от с. Богомилово към Стара Загора и в последния момент видял от дясната му
страна да излиза пред него от околовръстното и да го удря друг автомобил – сива
„Хонда“ „Сивик“, това се е
случило в началото на самото кръстовище. Поредполага,
че със задната гума се засича с предната лява част на неговия автомобил. Ударът,
настъпил в неговото платно за движение, бил слаб, отпред, след което неговият
автомобил подминава мястото, спира и П. чува друг, по-силен удар, след който
впоследствие вижда две много силно ударени коли. След това слязъл от своята
кола, събрали се хора, пристигнали линейки и полиция. В колата, с която
свидетелят П. се блъснал, имало две жени, едната по-възрастна, другата
по-млада, едната жена крещяла, другата не реагирала. Посочва в показанията си,
че преди момента на удара се движил с 40-50 км/ч, в рамките на ограничението.
Времето било ясно, слънчево, с много слабо движение. Мястото на съприкосновение
на другите две коли било в насрещната за него лента на движение, но не видял
как точно се ударили. Другият автомобил „ Хонда“
пътувал от Стара Загора, в противоположна на неговата посока на движение. Като
причина за ПТП отчита неспиране на „Стоп“ от лекия автомобил „Хонда“ „Сивик“. Свидетелят
споделя, че няма спомен какъв цвят е била другата кола – „Хонда“
„Джаз“, нито как точно е станал ударът между двете Хонди,
но бронята на неговия автомобил била цялата ожулена отпред, като първоначалният
контакт бил между задната лява гума на „Хонда“ „Сивик“ и предполага, че неговата предна дясна броня. Твърди,
че когато приближавал кръстовището, не е видял идващия автомобил, тъй като той
излязъл внезапно и не е очаквал, че няма да спре на знак „Стоп“.
С цел
изясняване на механизма на пътнотранспортното произшествие е разпитан и третият
участник в катастрофата – свидетелят Р.П., водачът на „Хонда“
„Джаз“. Пътувал от Стара Загора към Чирпан, намирал се малко преди
бензиностанцията. Пътят имал по една лента в двете посоки, той се движил
направо и ударът настъпил в неговата пътна лента – дясната. Платното било сухо,
а навън било светло, около 4-5 часа следобед, с добра видимост. Сочи, че няма
спомен за самото събитие, той се движил с не повече от 50 км/ч, колата му била
ударена от ляво, в предния калник, ударът станал в колонката между двете греди,
а след това колата му била обърната в обратната посока. Посочва, че се е движил
по пътя с предимство. И от лявата, и от дясната страна на пътя има знак „Стоп“.
Не е възприел другия автомобил, но смята, че най-вероятно е натиснал спирачки и
е завил надясно, тъй като ударът бил там и кракът му бил счупен.
За доказване
на претърпените от ищците неимуществени вреди, във връзка със смъртта на
пострадалата М.П., съдът допусна разпит на свидетели.
Свидетелят И.
Л., първи братовчед на ищците, посочва, че починалата вследствие ПТП М.П. имала
три деца – Е. е първородната, С. и И.. М.живеела заедно със сина си и с него
имали близки отношения – обичали се, подкрепяли се взаимно и си помагали,
разчитали един на друг. След смъртта на бащата на С. продължили да се справят
заедно в едно жилище, на плещите на ищеца паднали грижите за къщата и за майка
му. Заедно били на празници, изкарвали си добре. Преди катастрофата М. имала здравословни
проблеми – рак на гърдата, след това си счупила крака и лежала в болница. В
този период се е грижила за нея малката ѝ дъщеря, но С. редовно ходил при
майка си, водил я на прегледи и по болници, ходил често да носи продукти от
село. След като М. П. претърпяла операция, ищецът се притеснявал за нея, бил
загрижен и искал тя да се възстанови по-бързо и да се прибере вкъщи. След
смъртта на майка му, свидетелят споделя, че за първи път видял ищеца П. на
погребението. Последният бил много зле, пребледнял, пожълтял, отпаднал, а след
това много отслабнал. Двамата ищци били много променени, Е.П. изживяла по-тежко
загубата, била неадекватна, депресирана. С.П. бил различен – отслабнал и бил отчаян,
продължавал и към настоящия момент да страда за смъртта на майка си. Ищецът продължавал
да ходи на гробищата, ищците си говорели често за майка си, за хубави спомени и
със съжаление за станалото. На ищцата загубата на майка ѝ се отразила
много повече, подействало ѝ психически, свидетелят я определя като „вяла“,
според него, била станала по-безотговорна и по-апатична към нещата.
От
свидетелските показания на С. С., колежка на М. П., с която се познават от
много години, се установява, че Е. е най-голямата дъщеря на починалата,
разведена и живяла заедно с майка си няколко години. След това Е. отишла на квартира, майка ѝ помагала
финансово. Бащата на Е. починал при катастрофа, след което нацяло се сплотили,
живеели задружно цялото семейство. Свидетелката С.научила за катастрофата от
телевизията, а след няколко часа колежки ѝ съобщили, че М.П. е починала. Присъствала
на погребението, всички плачели, не били на себе си, описва случилото се като голяма
трагедия. След смъртта на майка си, Е. коренно се променила, отслабнала и св. С.
впоследствие разбрала от колежка, че посещавала психотерапевт. За ищеца С. сочи,
че не бил семеен, винаги били заедно с майка си, грижил се за нея, тъй като тя
била болна и имала нужда от грижи.
По делото е
разпитана и свидетелката Г., колежка на Ма. П.. Тя посочва, че Е. и майка
ѝ имали нормална връзка между майка и дъщеря, споделяли си, чували се
всеки ден, виждали се често, М.винаги помагала с каквото може, била всеотдайна
майка. След инцидента свидетелката споделя, че се чувала с ищцата, като
последната не се чувствала добре, наложило ѝ се да разпознае трупа и да
организира погребение. Постоянно плачела, започнала да вдига кръвно, имала
сърцебиене. Случилото се ѝ се отразило и на психиката, изпаднала в
депресия и все още не е преодоляла смъртта на майка си, а когато почивала, ходела
на гробищата.
От разпита
на свидетелката К.Л., първа братовчедка на ищците, се установява, че живеели
със семейството на ищците в една къща, а след това апартаментите им били един
до друг. Последните 5-6 години С. живял в едно домакинство с майка си. Ищецът
вършел основната мъжка работа, майка му разчитала и се опирала изцяло на него,
а след като починал вуйчото на свидетелката /т.е бащата на ищците/, майката и
синът се сближили още повече, той ѝ бил опора, поел грижите за нея, водил
я по болници. Свидетелката Л. споделя, че видяла ищеца след смъртта на майка му.
Бил съсипан, смята, че не му се отразило психически, но е станал по-затворен и
когато контактували, това било основната им тема на разговор. От своя страна,
ищецът останал да живее сам в къщата.
Съдът
кредитира показанията на свидетелите. Същите намира за непротиворечиви досежно сочените обстоятелства.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл.
432 от Кодекса за застраховането, увреденото лице, спрямо което застрахованият
е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.
По силата на
договора за застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят – в случая ЗД „ДЗИ – О. з.“
АД
покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от тях имуществени
или неимуществени вреди на трети лица, ако те са настъпили във връзка с
притежаването и използването на моторни превозни средства, и за които
отговарят, съобразно българското законодателство.
Съдът приема
за безспорно установено, че процесното ПТП е
настъпило на
13.10.2019 г., на път 11-66, км. 1+160, обл. Стара
Загора, при кръстовището с ул. „И. ***, където водачът на лек автомобил марка „Хонда“, модел „Сивик“, с per. № СТ 0447 РА И.Т.П. е нарушила правилата за движение,
като не спира на знак „Стоп“, навлязла в кръстовището, в резултат на което била
ударена от движещия се по пътя с предимство лек автомобил марка и модел
„Мерцедес Ц250 ТД“ СТ 6345 АТ, управляван от Д.Л.П. и реализира ПТП, след което
е настъпил втори удар с лек автомобил „Хонда“ „Джаз“,
който също се е движил по път с предимство. Вследствие на инцидента е причинена
смъртта на М. С. П.. - пътник в лек автомобил марка „Хонда“,
модел „Сивик“, с per. № СТ
0447 РА.
Видно от
данните по делото – приложената Присъда № 260008 от 01.03.2021г., постановена по
НОХД №2367/2020 г. по описа на ОС - Стара Загора е влязла в законна сила,
което съдът установи от извършена служебна справка в деловодството на Окръжен
съд, поради което е задължителна за гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК
относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца.
Поради
изложеното, съдът приема за безспорно установено, че с Присъда № 260008 от 01.03.2021г., постановена по
НОХД №2367/2020 г. по описа на ОС - Стара Загора, водачът на лек автомобил
марка ”Хонда” модел „Сивик
3 ДР“ с рег.№ СТ 0447 РА И.Т.П. е призната за виновна в това, че на 13.10.2019 г. на
кръстовището на продължението на ул.“И. Терзиева“ и път 6602, източно от
с.Богомилово, община Стара Загора при управление на моторно превозно средство -
лек автомобил марка ”Хонда” модел „Сивик 3 ДР“ с рег.№ СТ 0447 РА е нарушила правилата за
движение, предвидени в Закона за движението по пътищата и в Правилника за
прилагането му, а именно:
-чл. 50, ал.
1 от Закона за движението по пътищата - “На кръстовище, на което единият от
пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни
средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства,
които се движат по пътя с предимство”;
-чл. 46, ал.
2 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата - “Пътен знак
Б2 указва на водачите на моторни превозни средства, че са длъжни да спрат на
“стоп-линията”, очертана с пътна маркировка, или ако няма такава - на линията,
на която е поставен знакът. Преди да потеглят отново, водачите са длъжни да
пропуснат пътните превозни средства, които имат предимство”, като по
непредпазливост причинила смъртта на едно лице - М. С. П. и средна
телесна повреда на едно лице - Р.Д.П., изразяваща се в счупване на медиалния малеол (вътрешен глезен) на десния долен крайник причинило
трайно затрудняване на движението на десния долен крайник за повече от 30 дни,
поради което и на основание чл.343, ал.4, вр. с ал.З,
б.”б”, предл. 1-во, вр. с
ал.1 б.“в“, вр. с чл.342, ал.1 от НК и чл.58а, ал.4,
във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК, е осъдена на една
година „лишаване от свобода”. На основание чл.66, ал.1 НК изпълнението на
наложеното наказание лишаване от свобода на подсъдимата И.Т.П. е отложено с
изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
В случая е
безспорно установено, че вина за процесното ПТП има
единствено водачът на лек автомобил марка ”Хонда”
модел „Сивик 3 ДР“ с рег.№ СТ 0447 РА И.Т.П..
Съдът
приема, че деянието на водачката на лекия автомобил осъществява признаците на деликта по чл. 45 от ЗЗД, а именно налице са всички
кумулативни предпоставки: деяние, противоправност,
вина, причинна връзка и вреди. Следователно отговорността на застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите - ответника
по делото, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ следва да бъде ангажирана, като
предявените искове за неимуществени вреди се явяват основателни. Доколкото за водачите
на другите два леки автомобила „Мерцедес Ц250 ТД“ СТ 6345 АТ и „Хонда“ „Джаз“ не е установена вина за настъпване на процесното ПТП от наказателния съд, то по отношение на
застрахователя им – третото лице помагач ЗАД „ОЗК-З.“ не следва да бъде ангажирана
отговорността му във връзка с настъпилите вреди за ищците по делото.
Относно
размера на исковете за неимуществени вреди, съдът намира следното:
Съгласно чл.
52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца
да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е
абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива
обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването,
обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания и др.
Съгласно
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и
страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени.
Понятието
“справедливост” не е абстрактно. Според ППВС на Република България №
4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които е необходимо съдът да вземе предвид при
определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е
станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания и др.
В
настоящия случай внезапната и преждевременна загуба на майка за двамата ищци С.Т.П.
и Е.Т.П. е довела неминуемо до изключителен срив в психиката на ищците, видно от
свидетелските показания на разпитаните свидетели И. Л., С. С, В. Г. и К.Л..
При
определяне на справедливия размер на дължимото обезщетение, съдът взе предвид, че
в конкретния случай се касае за смърт на майка, служеща за опора на децата си и
на цялото семейство, при изключително тясно поддържана емоционална връзка между
нея и синът й, с който до последно са живели заедно в едно домакинство, както и
при взаимно разбирателство и ежедневна подкрепа с дъщеря й Е.П., с която са
споделяли и са си помагали. В случая ищците внезапно и безвъзвратно са изгубили
един от най-близките си и скъпи хора – тяхната майка. Независимо каква терапия
или психологически подход ще се използват за възстановяването им, то занапред
ще трябва да продължат да живеят без майка си, като негативните последици са
сериозни и дългосрочни.
За
ищцата, майката й е била основна опора в живота, на която винаги може да
разчита за всичко, да поиска помощ, да помоли за съвет и да получи подкрепа. От
свидетелските показания се установи, че след развода си, Е.П. също е живяла при
майка си в продължение на няколко години. М.П. е била и добра баба, отнасяла се
е с грижа, внимание и любов към децата на дъщеря си. Установи се, че между
ищците и майка им не е имало неразбирателства и проблеми, винаги се събирали
заедно на празниците, били са сплотено семейство. Установи се още, че след
трагичния инцидент, Е.П. е започнала да страда от високо кръвно, посетила е
психотерапевт и е започнала медикаментозна терапия. Според съдебно-психологическата
експертиза, ищцата П. показва високо ниво на невротизация
на личността, емоционална лабилност, тежка депресия и трудности в социалните
контакти. От изложените обстоятелства, съдът достига до извода, че ищцата
преживява изключително тежко внезапната смърт на своята майка М. П..
За
ищеца С.П. загубата на неговата майка е била внезапна и неочаквана и е довела
до изключителен срив в психиката му. За него е налице най-тежката житейска
ситуация – лишен е от възможността да бъде подпомаган морално от своята майка, да
получава любов, разбиране, грижи и духовна подкрепа. От данните по делото се
установи, че ищецът не е семеен, като е живял заедно с майка си в едно
домакинство, с нея са били изключително близки, споделяли са отговорностите,
споделяли са всички ежедневни радости и несгоди. Внезапната й загуба безспорно
е изключително тежък емоционален удар за ищеца, причинила му е неописуема мъка,
душевни болки и страдания, които продължават и ще продължават, тъй като
загубата на най - близкия до него човек в случая – неговата майка, е
непрежалима.
Съдът
намира, че в конкретния случай справедливото по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение
за понесените от ищците болки и страдания по повод загубата на тяхната майка е
в размер на по 130 000 лв. за всеки
от ищците, макар че паричната сума никога не може да възстанови непрежалимата
загуба на родител. При причиняване на смърт, за определяне на обезщетението за
неимуществени вреди от значение са специфичните за всеки случай конкретни
обстоятелства (ППВС № 4/1968 г.), както и, според формираната по реда на чл.
290 ГПК практика на ВКС, и общественото разбиране за справедливост на даден
етап от развитието на самото общество. В този смисъл, както се отбеляза, съдът
отчете конкретиката на случая - негативните последици
от безвъзвратната внезапна загуба на майката на ищците, починала нелепо при
пътен инцидент, която е заемала съществено място в живота на своите близки,
чието страдание има траен резултат и върху емоционалното им състояние. Поради
това следва да се приеме, че този размер би обезщетил установените по делото
вреди в патримониума на ищците.
От страна на ответното дружество е
направено възражение за съпричиняване от страна на М. П., като са изложени
твърдения, че същата е била без предпазен колан.
В
разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност за намаляване на
обезщетението за вреди от деликт, но намаляването на
обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на
пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване
по смисъла на закона, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за
вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си
неговото настъпване, независимо дали е действал виновно. Приложението на
посоченото правило е обусловено от наличието на причинна връзка между
поведението на пострадалия, с което обективно е създал предпоставки или
възможности за настъпване на увреждането, т. е. в хипотеза, когато е налице
причинна връзка между действията или бездействията на пострадалия и вредоносния
резултат. В този смисъл е и задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС №
17/63 г.
В
заключението на автотехническата експертиза, вещото
лице е посочило, че пътничката Малена П. е седяла на
предната седалка от дясно на водачката на автомобила, с поставен предпазен
колан. На снимка № 12 се вижда, че коланът е бил срязан с цел освобождаване на
пострадалата пътничка при ПТП. Вещото лице е категорично, че обезопасителният колан е бил поставен, но в случая –
неефективен точно при този тип удари. Поради това съдът приема, че М. П. не е
нарушила разпоредбите на ЗДвП, тъй като е била с поставен предпазен колан,
поради което възражението за съпричиняване е
неоснователно.
При сега
действащия КЗ отговорността на застрахователя за лихви, дължими от
застрахования на увреденото лице е ограничена и това задължение е за периода
след датата, на която застрахователя е бил уведомен за настъпване на
застрахователното събитие било от застрахования, било от увреденото лице.
Отговорността
на застрахователя за обезщетяване на вреди, причинени от застрахования, е
производна от тази на делинквента. Разпоредбата на
чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ изрично регламентира, че застрахователното покритие
включва и лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, т.е. застрахователят отговаря за
лихвата за забава, когато застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице,
което в хипотезата на деликта произтича от правилото
на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Въпреки това, в чл. 429, ал. 3 от КЗ е регламентирано, че
лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т.2, за които той отговаря пред
увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на
застрахователната сума /лимита на отговорност/. В този случай от застрахователя
се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата
на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие
по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или от датата на уведомяване или на
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е
най-ранна. Или отговорността на прекия причинител за лихви, считано от датата
на непозволеното увреждане съществува, но тя по силата на самия кодекс се поема
от застрахователя от един по-късен момент, в който му е станало известно
настъпването на застрахователното събитие. Затова, при така представените
доказателства – известие за доставяне /л.15/ от делинквента
- застрахован, в случая отговорността на застрахователя е възникнала, считано
от претендираната от ищеца дата на уведомяването му с
представената извънсъдебна претенция за процесното
застрахователно събитие – 19.12.2019г. Предвид изложеното, лихва за забава
върху горепосоченото обезщетение се дължи от 19.12.2019г. до датата на
окончателното плащане.
С оглед на
гореизложеното, съдът намира, че ЗД „ДЗИ – О. з.“ АД следва да
заплати на С.Т.П. и на Е.Т.П. сумата от по 130 000 лв. - за всеки, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на тяхната
майка М.
С. П..,
с ЕГН **********, починала вследствие на пътнотранспортно произшествие от 13.10.2019г.,
причинено от неправомерното поведение на И.Т.П., ЕГН **********, при управление
на лек автомобил марка „Хонда", модел „Сивик" с per. № СТ
0447 РА,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.12.2019г. – датата, на която ЗД „ДЗИ - Общо
застраховане“ АД
е уведомен за настъпилото ПТП до окончателното изплащане на сумата, като
отхвърля искането на ищците за сумата до 150000лв. като неоснователно.
По
отговорността за разноски:
Съгласно
нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът, оказващ безплатно адвокатска помощ, има
право на адвокатско възнаграждение, ако се касае за случай по чл. 38, ал. 1, т.
2 от ЗА и ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за
разноски. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в
Наредбата по Закона за адвокатурата и осъжда другата страна да го заплати.
Изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по
чл.38, ал. 1 от ЗА обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на
конкретната хипотеза.
Съгласно
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредбата № 1, за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес, възнагражденията
са следните: при интерес от 100 000 до 1000000 лв. – 3 530 лв. + 2 % за
горницата над 100 000 лв. Следователно, при спазване на посочените правила в
настоящия случай адвокатското възнаграждение с включен ДДС, за което е
представено удостоверение за регистрация, е в размер на 4956 лв. за всеки от ищците,
съобразно с уважената част от иска сумата от 130 000 лв., поради
идентичния размер на исковите им претенции.
Следователно,
ответното дружество ЗД „ДЗИ – О. з.“ АД следва да заплати на адв. Р.М. - САК адвокатско
възнаграждение в размер 9 912лв. с вкл. ДДС в сумата, съобразно с
уважената част на исковете.
При
този изход на делото ответното дружество следва да заплати в полза на Окръжен
съд – Стара Загора сумата в размер на 10 400 лв., представляваща
дължимата държавна такса, съразмерно с уважената част от исковете, както и сумата
788лв., дължими разноски за експертизите, заплатени в хода на производството от
бюджетните суми на Окръжен съд, съразмерно с уважената част от исковете.
Ищците
дължат разноски на ответника, съобразно отхвърлената част на исковете, като
следва да заплатят на ответника сумата 117 лв. общо, съобразно отхвърлената
част от исковете.
Водим от
изложеното, съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА ЗД „ДЗИ – О. з.“ АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „В.“ № ** да
заплати на С.Т.П., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, представляван от адв. Р.М. адвокат при
Адвокатска колегия София сумата 130000
лева /сто и тридесет хиляди лева/, представляваща претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически стрес, в резултат на ПТП,
настъпило на 13.10.2019 г., при което е причинена смъртта на майка му М. С. П.., както и
законната лихва върху сумата, считано от 19.12.2019 г. до датата на
окончателното изплащане на обезщетението, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди в размер над
присъдения размер от 130 000лв. до претендирания от 150
000 /сто и петдесет хиляди/ лева, като неоснователен и недоказан.
ПРИСЪДЕНИТЕ
СУМИ следва да се заплатят на следната банкова сметка *** С.Т.П., с ЕГН: **********:
IBAN: ***, BIC: ***, Пощенска банка АД
ОСЪЖДА ЗД „ДЗИ – О. з.“ АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „В.“ № **, да
заплати на Е.Т.П., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, представлявана от адв. Р.М. адвокат при
Адвокатска колегия София сумата 130 000
лева /сто и тридесет хиляди лева/, представляваща претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически стрес, в резултат на ПТП,
настъпило на 13.10.2019 г., при което е причинена смъртта на майка му М. С. П.., както и
законната лихва върху сумата, считано от 19.12.2019 г. до датата на окончателното
изплащане на обезщетението, като ОТХВЪРЛЯ
иска за обезщетение за неимуществени вреди в размер над присъдения размер от 130
000лв. до претендирания от 150 000 /сто и петдесет
хиляди/ лева, като неоснователен и недоказан.
ПРИСЪДЕНИТЕ
СУМИ следва да се заплатят на следната банкова сметка *** Е.Т.П., с ЕГН: **********:
IBAN: ***, BIC:FINVBGSF, Първа инвестиционна банка АД
ОСЪЖДА ЗД „ДЗИ – О. з.“ АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „В.“ № **, да
заплати на адв. Р.М. адвокат при Адвокатска колегия
София, в качеството й на процесуален представител на С.Т.П. и Е.Т.П., сумата 9912 лв. /девет хиляди деветстотин и дванадесет лв./,
представляваща адвокатско възнаграждение, предвид цената на уважените искове,
като в сумата е включен и ДДС.
ОСЪЖДА ЗД „ДЗИ – О. з.“ АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „В.“ № ** да
заплати в полза на Държавата по Бюджета на съдебната власт сумата от 10400 лв.,
/десет
хиляди и четиристотин лева/, представляваща дължимата държавна такса, както и сумата 788лв. /седемстотин осемдесет и
осем лв./, дължими разноски за експертизите, заплатени от бюджетните суми на
Окръжен съд, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Е.Т.П., с ЕГН: **********,
с адрес: гр. С.З., кв. „Т.ч.“ № ** и С.Т.П.,
с ЕГН: **********, с адрес: гр. С. З., кв. „Т.ч.“ № **, **, и двамата
представлявани от адв.
Р.М., адвокат при Адвокатска колегия София, да заплатят на ЗД „ДЗИ – О. з.“
АД,
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „В.“ № **
сумата 117 лв. общо,
съобразно отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач
- ЗАД „ОЗК-З.“ с ЕИК ***, адрес: гр. С.,
ул. С. С. № *. ж.к. „В.“.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в
двуседмичен срок от връчването му, пред Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: