Присъда по дело №107/2017 на Окръжен съд - Пловдив

мотиви

по НОХД № 107/2017 год. по описа на ПОС

Окръжна прокуратура - П. е повдигнала обвинение спрямо подсъдимия М.С.А. за това, че на 28.07.2015г. на Главен път П-64, П.-К., между кръстовището за с. Ц. и кръстовището за с, К., при управлението на моторно превозно средство, лек автомобил марка „Хонда“ модел „Акорд“ с рег. № *** е нарушил правилата за движение

-   по чл. 5 ал.1 т.1 от ЗДвП „Всеки участник в движението по пътищата не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората,

-   по чл. 5 ал.2 т.1 пр.2 от ЗДвП: „Водачът на пътното превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението каквито са водачите на двуколесни превозни средства“;

-   по чл. 20 ал.2 от ЗДП:“Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избирането на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността със състоянието на пътя и превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението и всички други обстоятелства, които имат значение за безопасността на движението. Водачите са длъжни да направят всичко възможно, да намалят скоростта си или да спрат превозното средство във всички случаи когато възникне опасност за движението“.

-   по чл. 123 ал.1 от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътно-транспортно произшествие е длъжен:

-    т.2 когато при произшествието са пострадали хора:

а/ да уведоми компетентната служба на Министерството на вътрешните работи

б/ да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи

в/ до пристигането на органите по б.“б“, съобразно необходимостта, да вземе мерки за безопасността на движението и да окаже помощ на пострадалите ако това не представлява опасност за него.

г/ да не премества превозното средство ако то не пречи на движението и да не променя състоянието му до идването на органите на Министерството на вътрешните работи, освен ако с него е необходимо да превози до лечебно заведение пострадалите, след което е длъжен веднага да се върне на мястото на произшествието.

д/ да вземе мерки следите от пътнотранспортното произшествие да бъдат запазени до тяхното фиксиране или описване от компетентните служби“,

с което по непредпазливост е причинил смъртта на В.И.С. ЕГН **********, като деецът е избягал от местопроизшествието.

Производството е по реда на чл.371, т.2 НПК.

Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото обвинение. Предлага на подсъдимия да се наложи наказание лишаване от свобода по реда предвиден в чл.58а ал.1 и при условията на чл.54 от НК в размер на три години лишаване от свобода, както и пет години лишаване от право на управление на МПС. Изпълнението на първото да бъде отложено за максималния срок пет години, по реда на чл. 66, ал.1 от НК. По отношение веществените доказателства предлага връщане на лекия автомобил и СУМПС на подсъдимия, на когото и да бъде възложено заплащането на разноски, ДВД - да остане по делото, а останалите вещи да се унищожат като вещи без стойност.

Граждански иск не е предявен и не участва граждански ищец. По делото бе конституирана като частен обвинител майката на починалия - А.С.. Последната чрез неин повереник поддържа становището на държавното обвинение.

Подсъдимият А. признава фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт по реда на чл.371, т.2 от НПК, което самопризнание е одобрено по реда на чл.372, ал.4 НПК. Изразява съжаление за случилото се. Неговите защитници изразяват становище, че в случая вина за инцидента има и самия пострадал, който бил без светлоотразителна жилетка, а и велосипеда на бил оборудван със съответните светлоотразителни елементи. Пледират за минимално наказание, което се поддържа и от самия подсъдим. Акцентира се най-вече досежно продължителността на кумулативното наказание по чл.343г от НК , тъй като то би затруднило придвижването на последния, с оглед здравословното му състояние.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Подсъдимият М.С.А. е роден на *** ***, обл. П.ска, ул. „**“ № , българин, български гражданин, с виеше образование, работещ като сътрудник обслужване на клиенти в М-Тел, неосъждан, с ЕГН **********.

Подсъдимият М.С.А. е правоспособен водач на МПС - СУМПС № ***, издадено на 14.09.2012 г., категория В (т.З, л.11-12 от ДП). Също така притежавал и собствен лек автомобил - Хонда Акорд с рег. *** син на цвят. Последният бил приспособен да бъде управляван само с ръце и посредством ръчки, тъй като подс.А. страда от тежко соматично заболяване - диагноза „Параплегия и тетраплегия“ състояние след контузия на гръбначният мозък, от 16.07.2004 г. Така подсъдимият бил инвалидизиран пожизнено, като поради невъзможността от самостоятелното му придвижване, същото се осъществявало с инвалидна количка. На практика поради посоченото заболяване подсъдимият А. бил обездвижен от кръста надолу.

До извършване на процесното ПТП имал регистрирани четири нарушения на правилата за движение по пътищата, за които му е било наложено административно наказание.

На 27.07.2015 г. подсъдимият А. се уговорил със своите приятели - свидетелите Х.М. К. и М. С.К. да отидат на бар в гр. П.. Разбрали се да пътуват с автомобила на поде.А.. Около 21.00 ч. тримата потеглили от с. Р. за гр. П., като след пристигането си в града посетили бар „W Garden”. По-късно в заведението към тях се присъединил свидетелят М.Ш.К. от гр. А.. По време на престоя си в заведението свидетелите изпили по две уискита, а подсъдимият не употребил алкохол. След като напуснали бара около 01.30 ч. вече на 28.07.2016 г., четиримата отишли да ядат дюнери. В последствие с посочения по-горе автомобила се придвижили до А., за да закарат до дома му свидетеля К.. След като го оставили, подсъдимият, заедно със свидетелите К. и К. потеглили към с. Р., като свидетелят К. се возил на предната дясна седалка, а свидетелят К. бил на задната седалка на автомобила управляван от подсъдимия. След като преминали през гр. П. поде.А. продължил да управлява автомобила си по главен път П-64 П.-К. в източната лента за движение в посока от юг на север.

Около 03 ч. и 25 мин. управляваното от подсъдимия МПС навлязло в участъка на пътя между кръстовището за с. Ц. и кръстовището за с. К., като посоченият пътен участък бил хоризонтален, равен и прав, пътната настилка била суха. Движението се осъществявало в тъмната част от денонощие на изкуствено осветление - включени светлини. Скоростта на движението на МПС била около 86,43 км./ч. По същото време в същата посока юг-север, в източната пътна лента, пред автомобила на подсъдимия се движил с велосипеда си потърпевшия В. И.С. ***. Неговата скоростта на движението била около 10-15 км/ч. Велосипедът имал монтирани светло-отразители на предната и дясната капла на велосипеда и на педалите. Застигайки потърпевшия С. възникнала опасност за движението, но от страна на обвиняемия не последвала никаква реакция, не проявил нужното внимание и не е забелязал движещия се пред него велосипедист, в резултат на което с предна дясна част на МПС-то подсъдимият ударил велосипеда на С. в задната му част.

След удара последвало падане на С. върху предния капак на автомобила, удар в предното обзорно стъкло, след което тялото му е останало носено на предния капак, последвало падане на тялото на потърпевшия на пътното платно в източната лента на движение, като главата му била на банкета, а краката му били на асфалта. След удара подсъдимият задействал спирачния механизъм на управлявания от него л.а. „Хонда“ ДК № ***, като МПС-то спряло на около 20-25 м. след удара.

Вследствие на сблъсъка на С. било причинено счупване на черепната основа, обширен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, контузия и оток на мозъка, оток и контузия на белия дроб, двустранно множествено счупване на ребрата, пълно прекъсване на гръбначния стълб в гръдния му отдел, наличие на кръв /хемопенитонеум-1,5 литра/ в коремната кухина, обширно разкъсване на паренхима на черния дроб и слезката, разкъсно- контузии рани в окосмената част на главата и разкъсно-контузна рана в областта на дясната лакетна става и предната повърхност на дясната подбедрица счупване на двете кости на дясната подбедрица, кръвонасядания и охлузвания в областта на лицето, гръдния кош, горните и долни крайници. На самия велосипед била счупено задната капла и калника, като същия изпаднал източно от платното за движение.

Свидетелят К. и свидетелят К. не възприели самия удар, тъй като при настъпването му спяли. Събудили се обаче вследствие на силния шум от удара. След като успял да спре автомобила, подсъдимият А. ги попитал дали са добре и двамата свидетели му отговорили утвърдително. Свидетелят К. виждайки, че предното стъкло на МПС-то е счупено и че бил целия посипан със стъкла, задал въпрос какво се е случило, при което подсъдимият казал на спътниците си, че по всяка вероятност са блъснали някакво животно. След това подсъдимият помолил двамата свидетели да слезнат от автомобила и да проверят какво е станало, а тъй като подсъдимият А. бил инвалид и се придвижвал само с инвалидна количка, останал да седи на предна лява седалка.

Свидетелите слезли от колата и започнали да оглеждат, като си светили с мобилните си телефони. Свидетелят К. забелязал, че тавана на МПС-то бил смачкан, както и че фаровете на автомобила светили. Не видели нищо, като огледали на 1,5-2 м. отстрани на МПС-то и на не повече от 4 метра зад него. След това двамата свидетели се качили на задната седалка на МПС-то като казали на подсъдимия, че нищо не са видели. От своя страна подсъдимият А. продължил да повтаря, че сигурно са ударили някакво животно, не сигнализирал органите на МВР за инцидента и не останал на мястото на произшествието до пристигане на компетентните органи, а привел автомобила си в движение и потеглил към с. Р.. Всички били уплашени от инцидента, а подсъдимият А. казал, че ако ги спрат полицаи и не могат да кажат какво са ударили, може да имат проблеми. За това преустановили движението си по път П-64 П.-К. и тръгнали за с. Р. по обходен маршрут посочен от свидетеля К.. С управлявания от подсъдимия автомобил се придвижили през селата В., Б. и К., като при пристигането си в с. Р. спряли пред дома на подсъдимия А. - двамата свидетели му помогнали да слезе от МПС-то и вкарали автомобила в гаража му, след което се прибрали по домовете си.

Непосредствено след като подсъдимият и спътниците му напуснали местопроизшествието, покрай мястото на инцидента преминал с автомобила си свидетелят К. И. К. движейки се в посока юг-север. Той забелязал в източната лента за движение перпендикулярно на движението човешко тяло при което се обадил на тел. 112 за да сигнализира какво е видял.

След известен период от време покрай мястото на инцидента преминал и свидетеля П.М.К., който управлявал л.а. „Опел Астра“ собственост на негов приятел в посока север-юг от гр. К. към гр. П.. Свидетелят П.М.К.. На светлините на фаровете на управляваното от него МПС, видял тялото на потърпевшия в източната лента за движение, както и че по тялото има кръв. Спрял автомобила си на около 30 метра от тялото на потърпевшия, пуснал аварийните светлини, и се обадил на тел. 112. При разговора си със служител на тел. 112 свидетелят бил уведомен, че преди неговото обаждане е постъпил друг сигнал за инцидента и че към местопроизшествието се придвижват служители на полицията. Ето защо П.М.К. продължил пътя си.

Около 03.30 ч. свидетелят И.С.С., мл. контрольор при РУ на МВР гр. Х., получил съобщение от дежурната част за възникналото ПТП. При пристигането си на местопроизшествието С. забелязал трупа на потърпевшия С., който лежал по корем на пътното платно, като на около пет метра от трупа на банкета се намирал велосипед, който бил със силно деформирана задна гума и капла като по платното имало следи от кръв и части от велосипеда. В потърпевшия нямало документи и първоначално самоличността му не могла да бъде установена.

На трупа на пострадалия В. И.С. се установили травматични увреждания: счупване на черепната основа, обширен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, контузия и оток на мозъка, оток и контузия на белия дроб, двустранно множествено счупване на ребрата, пълно прекъсване на гръбначния стълб в гръдния му отдел, наличие на кръв /хемопенитонеум-1,5 литра/ в коремната кухина, обширно разкъсване на паренхима на черния дроб и слезката, разкъсно-контузни рани в окосмената част на главата и разкъсно-контузна рана в областта на дясната лакетна става и предната повърхност на дясната подбедрица счупване на двете кости на дясната подбедрица, кръвонасядания и охлузвания в областта на лицето, гръдния кош, горните и долни крайници. Причината за смъртта на В. И.С. била тежка политравма, довела до възникване на остра дихателна недостатъчност и сърдечно-съдова слабост.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и категорично установена от самопризнанието на подсъдимия А. направено в съдебно заседание при хипотезата на чл.371, т.2 НПК, което е одобрено по реда на чл.372, ал.4 НПК. То се подкрепя от показанията на свидетелите Х.М. К., М. С.К., М.Ш.К., К. И. К., П.М.К., И. Й. С., А.А.С., Г.И.С., С.Н.В. - дадени пред орган на досъдебното производство, а на свидетелите К. и К. - пред съдия в производство по чл.223 от НПК - всички прочетени по реда на чл.283 от НПК и присъединени към доказателствения материал; от приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства - протоколи за оглед на местопроизшествие и веществени доказателства, фотоалбуми, удостоверение на наследници, свидетелство за регистрация на МПС, справка от централна база КАТ, СМЕ на труп, СМЕ на веществени доказателства, СМЕ на подсъдимия, дактилоскопна експертиза, одорологична експертиза, комплексна автотехническа и медицинска експертиза, справка съдимост, характеристична справка, както и от веществените доказателства - цифров носител ДВД с видеозапис от камера на охранителна фирма „Трафик СОТ I” ООД, лек автомобил Хонда Акорд с рег. №**, заден калник от колелопарчета от предна броня, синьо капаче от предна броня, плик с изсушена кръв и косми от пострадалия, тампон с биологичен материал, иззет от волана на лек автомобил Хонда Акорд с рег. №***, черен велосипед с надпис ***, метални части от велосипеда, долнище на анцуг, парче плат, 2бр. черни чехли, светлосиня мъжка риза с къс ръкав, син мъжки слип.

От извършения оглед на местопроизшествието (т.1 л.53-57 от ДП) се установява, че е открита част от декоративната лайсна на преден капак на МПС, сиво парче от пластмаса от декоративна решетка и люспи боя син металик. От извършено претърсване и изземване на л.а. „Хонда“ модел „Акорд“ с рег. № **, одобрено от съдия, и от заключението на химичната експертиза (т.1 л. 112 от ДП) се установява, че има сходство по морфологични признаци (брой на слоеве, цвят на съответните слоеве и тяхното разположение един спрямо друг и дебелина на слоевете) между боите на капаче, иззето при оглед на л.а. „Хонда Акорд“ с рег.№ ** и частиците боя иззети при оглед на местопроизшествие на 28.08.2015г, както и че има частично сходство по морфологични признаци между боите на капаче, иззето при оглед на л.а. „Хонда Акорд“ с рег. № ** и наслоенията върху външната повърхност на велосипедния калник. От тук се установява, че участвалия при произшествието автомобил е „Хонда”, модел „Акорд” с рег. № **, което се потвърждава и от заключението на комплексната авто-техническа и медицинска експертиза. Подсъдимият признава тези обстоятелства.

При извършения оглед на вещественото доказателство л.а. Хонда модел Акорд с рег. № ** са били иззети одорологични от предна лява и дясна седалка на МПС-то, както и натривки от волана, четири броя, дактилоскопни следи от предното обзорно стъкло с оглед нуждите на експертизите по делото (т.1 л.72 от ДП). От назначената по делото одорологична експертиза (т.З л. 5-6 от ДП) се установява сходство между предоставените за изследване три мирисови следи от лек автомобил „Хонда Акорд“ с рег. № **, иззети с протокол № **/28.07.2015г. с предоставения сравнителен материал от мириса на М. Сали А. с ЕГН **********.

От назначената по делото дактилоскопна експертиза (т.2 л. 182-183 от ДП) се установява, че иззетата от предна лява врата на л.а. „Хонда” с рег. *** дактилоскопна следа е оставена от показалеца на дясната ръка на подсъдимия.

От назначената по делото дактилоскопна експертиза (т.2 л. 185-186 от ДП) се установява, че иззетата дактилоскопна следа от л.а. „Хонда” модел „Акорд с рег. № *** от механизъм за сваляне на стъклото е от показалеца на лявата ръка на обвиняемия.

От тук се установява, че водачът на МПС-то е бил собственикът му, подсъдимият М. С. А..

Свидетелите К., К. и К. депозират показания относно поведението на подсъдимия преди, по време и след инцидента. Относно самия такъв свидетелят К. не внася яснота, тъй като не е присъствал на ПТП-то. Първите двама сочат, че не са възприели самия удар, тъй като при настъпването му спели, а се събудили от силен шум - от удара. И двамата твърдят, че са слезли да огледат, като според свидетеля К., заедно с К. отишли на 20-30 метра зад колата, а според свидетеля К., с К. са оглеждали на 1,5-2 метра отстрани на МПС-то и на не повече от 4 метра зад него, за да видят какво са ударили - и двамата твърдят, че не са забелязали нищо. И двамата свидетели твърдят, че подсъдимият А. след инцидента им повтарял, че сигурно са ударили някакво животно. Според твърденията на свидетеля К. всички били уплашени от инцидента, решили и преустановили движението си по път П-64 П.-К. и по обходен маршрут, посочен от К., през селата В., Б. и К. стигнали до с. Р.. Според свидетеля К. причината да минат по друг път било притеснението на подсъдимия А., който казал, че ако ги спрат полицаи, и не могат да кажат какво са ударили, може да имат проблеми. И двамата свидетели сочат, че пристигайки в с. Р. са помогнали на подсъдимия да слезе от колата след което са я вкарали в гаража му.

Разминаване в показанията на свидетелите К. и К. има единствено относно разстоянието на което двамата са извършили оглеждането на пътя след инцидента, като съдът по този въпрос дава вяра на показанията на свидетеля К., като съответстващи на показанията на свидетелите К. и П.М.К., показания на шофьори преминали покрай мястото на ПТП-то, непосредствено след инцидента и сигнализирали на тел. 112. От последните се установява, че положението на тялото на пострадалия В. С. след пътно-транспортното произшествие е било ясно видимо и от двете платна на пътя. Показанията на свидетеля К. в тази част съдът прима за недостоверни, като това може да се дължи било на приятелските отношения с подсъдимия и поддържането на защитната му теза, че не е бил сигурен какво точно е ударил, а може да се дължи и на стреса и неправилно да е преценил колко зад автомобила са търсили. В останалата част съдът кредитира показанията на тези свидетели. Иначе няма как да не са забелязали тялото на пострадалия, което е било на пътното платно.

От назначената в хода на разследването съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства /т.1 л. 119-133/ се установява, че: кръвната група по системата АВ0 на сухата кръв от В. И.С. с ЕГН **********, иззета върху марля при аутопсия № 231/2015г. на ОСМ към УМБАЛ „Свети Г.“***, описана като обект № 5-фиг.5 е 0/α,β/.

По обекти с №№: 1.1 (парченца с неправилна форма и различна големина от твърдо вещество с кафеникав цвят и светлокафяви потъмняващи до черни на цвят влакна); обект 1.2 (светлокафяви, потъмняващи до черни на цвят влакна с различна дължина и парченца с неправилна форма от твърдо вещество с кафеникав цвят); обект 1.3 (парченца с неправилна форма и различна големина от твърдо вещество с червенокафяв цвят и твърди прозрачни парченца, наподобяващи стъкло); обект 2 (риза с къс ръкав, светлосиня на цвят с тънки, бели ивици и проливания от засъхнало вещество с червенокафяв цвят, по ризата има прокъсвания); обект 3 (син, мъжки слип с тънки, бели ивици и червенокафяви зацапвания), обект 4 (портмоне от син плат и метална закопчалка, със зацапвания от вещество с червенокафяв цвят) има човешка кръв. Кръвната група на човешката кръв по обекти с №№ 3 и 3 е 0/α,β/.и може да произхожда от пострадалия В. И.С., както и от всяко друго лице с тази кръвна група. Не може да се определи коректно кръвната група на човешката кръв по обект № 4.

Под микроскоп при различни увеличения са били наблюдавани космите от главата на В. И.С. с ЕГН **********, иззети като сравнителен материал при аутопсия № 231/2015г. на ОСМ към УМБАЛ „Свети Г.“***. Кутикулните клетки прилягат сравнително добре към стъблото и формират оптичен край с леко трионовидна форма, видно на фиг.7. По дължина те наброяват 13-15 бр. на 100 мкм. и формират рисунък със средна сложност - фиг. 7. Дебелината на космите в основата на стъблото е 78-80 мкм. То е с кръгло напречно сечение и е без резки изменения на диаметъра по дължина - фиг. 11. Разположението и оцветяване на пигмента, неговото количество, наличието на сърцевина, нейният вид, форма и ширина, придава на космите черен цвят, видно от фиг. №№ 7,9,10,11 и 12, като при част от тях количеството на пигмента намалява до пълната му загуба, което води до обезцветяването им. Влакната от обекти с №№ 1.1 и 1.2 - фиг. №№ 1.1 и 1.2, представляват човешки косми от глава. Кутикулните клетки прилягат сравнително добре към стъблото и формират оптичен край с леко трионовидна форма, видно на фиг. 8. По дължина те наброяват 13-15 бр. на 100 мкм. и формират рисунък със средна сложност - фиг. 8. Дебелината на влакната в основата на стъблото е 75-80 мкм. То е с кръгло напречно сечение и е без резки изменения на диаметъра по дължина - фиг. 18. Разположението и оцветяване на пигмента,неговото количество, наличието на сърцевина, нейният вид, форма и ширина, придава на космите черен цвят, видно от фиг. №№ 8, 13, 14, 15, 16, 17, 18 и 19, като при част от тях количеството на пигмента намалява до пълната му загуба, което води до обезцветяването им. Доказаните човешки косми от обекти с №№ 1.1 и 1.2 са сходни по морфологически характеристики с иззетите, като сравнителен материал косми от главата на В. И.С. с ЕГН ********** - обект № 6, при аутопсия № 231/2015г. на ОСМ към УМБАЛ „Свети Г.“***, видно от фиг. №№7,9,10,11 и 12 и фиг. №№ 8,13,14,15,16,17,18 и 19 и могат да са от него.

Видно от приложения фотоалбум за посетено местопроизшествие (т.1 л.58-64 от ДП) велосипедът имал монтирани светло-отразители на предната и дясната капла на велосипеда (ясно видимо на сн. 5 и 7), като такива били монтирани и на педалите (което се вижда на сн. 22).

Комплексна автотехническа и съдебно медицинска експертиза (т.П л. 146-173 от ДП), назначена в хода на разследването установява, че: мястото на удара на л.а. марка „Хонда Акорд“ с рег. № ** и велосипеда е по дължина на около 20-21м. южно от ориентира, по ширина на около 20,50 - 21 м. западно от ориентира (сн.№1 л.59 от т.1 на ДП). Намерените части от автомобил на местопроизшествието, приложени като веществени доказателства, са от автомобил „Хонда Акорд“ с рег. № **. Скоростта на движение на лек автомобил марка „Хонда Акорд“ по време на удара е била около 24,009 м/с или 86,43 км/ч. Скоростта на движение на велосипеда е около 10-15 км/ч или 2,77 - 4,17 м/с. Съобразно установената от тази експертиза скорост на движение на лекият автомобил (86,43 км/ч.), обв. А. е имал техническа възможност да възприеме движещия се в неговата лента велосипедист - на разстояние 70-80 метра при движението на къси светлини, и на разстояние не по-малко от 150 метра , ако движението се е осъществявало на дълги светлини.

Опасната зона за спиране на лекия автомобил марка „Хонда Акорд” при определената скорост за движение 24,009 м/с или 86,43 км/ч, в конкретната пътна обстановка е 89,97 м. Времето за изминаване на опасната зона е 4,91 секунди. Според експертите водачът на лекия автомобил е имал техническа възможност да предотврати пътнотранспортното произшествие, тъй като е имал техническа възможност да наблюдава случващото се пред него и е имал техническа възможност да предприеме маневра изпреварване и да я изпълни на достатъчно безопасна странична дистанция. Според експертите причините за пътнотранспортното произшествие са липсата на реакция от страна на водача М.С.А. на лек автомобил марка „Хонда Акорд“, който е имал техническа възможност да види движещия се пред него велосипедист на разстояние, от което е технически възможно да предприеме маневра изпреварване.

Съдебно медицинска експертиза (т.2 л. 136-139 от ДП) на труп, назначена по делото, установява травматични увреждания по трупа на пострадалия В. И.С.: счупване на черепната основа, обширен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, контузия и оток на мозъка, оток и контузия на белия дроб, двустранно множествено счупване на ребрата, пълно прекъсване на гръбначния стълб в гръдния му отдел, наличие на кръв /хемопенитонеум-1,5 литра/ в коремната кухина, обширно разкъсване на паренхима на черния дроб и слезката, разкъсно-контузни рани в окосмената част на главата и разкъсно-контузна рана в областта на дясната лакетна става и предната повърхност на дясната подбедрица счупване на двете кости на дясната подбедрица, кръвонасядания и охлузвания в областта на лицето, гръдния кош, горните и долни крайници. Според експертизата причината за смъртта на В. И.С. е тежка политравма, довела до възникване на остра дихателна недостатъчност и сърдечно-съдова слабост, която е в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП, тъй като описаните травматични увреждания според експертизата са причинени по механизъм на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет и отговарят по начин и време на възникване към момента на станалото ПТП, т.е. да са причинени при блъскане от лекия автомобил с последващо падане и удар върху пътното платно. А от послесмъртните изменения експертизата установява времето на причиняване на травмите, като на смърт от първо денонощие, според условията на съхранение на трупа.

Свидетелят И.Й.С. е автоконтрольорът при РУП Х., който като дежурен на служба в резултат на обаждане на тел. 112 е посетил местопроизшествието и описва установената от него пътна обстановка следствие от ПТП-то, вида и положението на трупа на пострадалия, на велосипеда му, частите от велосипеда видяните следи от кръв, дрехи и дребни вещи, пристигането на екип на спешна помощ и констатацията на смъртта на пострадалия, както и относно и действията си вследствие тези свои възприятия.

Показанията на тези трима свидетели, възприели обстоятелствата след ПТП-то на местопроизшествието в непосредствена последователност, през непродължителни периоди от време са взаимно подкрепящи се, в логична последователност и в този смисъл изграждат идентична картина на местопроизшествието. Ето защо Съдът ги възприема изцяло.

Свидетелят С.Н.В. - младши полицейски инспектор в УП с. К. след установяване на МПС-то, участвало в процесния инцидент и собственика му провел разговор с подсъдимия, свидетелства за изявленията на М.С.А. по време на същия, които съответстват и на всички по-нататъшни изявления на подсъдимия по време на целия настоящ наказателен процес в това число и пред съда. Ето защо се възприемат същите с доверие.

Показанията на свидетелите А.А.С., Г.И.С.,са показания на наследници - майка и брат, които не очевидци. Показанията им са относно узнаването за произшествието и отношението им към инцидента и с пострадалия приживе.

Заключенията на съдебно-медицинските експертизи на труп, на веществени доказателства и на подсъдимия, комплексната автотехническа и медицинска експертиза, дактилоскопната и одорологичната експертизи, химическата експертиза на веществено доказателство, са прочетени по реда на чл.283 от НПК и приобщени към доказателствения материал. Съдът кредитира заключенията им, като ги намира за подробни, обосновани и изготвени от вещи лица с необходимия опит и специални знания в областта, добросъвестно, безпристрастно и обективно изготвени - съобразно обектите на изследване.

Въз основа на изложеното, съдът намира за безспорно установено от фактическа и правна страна, че с поведението си подсъдимият М.С.А., е осъществил от фактическа и правна страна престъпление по чл.343 ал.З предл.4 б.“Б“ пр.1 вр. ал.1 б.“в“ вр.чл.342 ал.1 от НК, като е нарушил правилата за движение, както следва:

-   по чл. 20 ал.2 от ЗДП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избирането на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността със състоянието на пътя и превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението и всички други обстоятелства, които имат значение за безопасността на движението. Водачите са длъжни да направят всичко възможно, да намалят скоростта си или да спрат превозното средство във всички случаи когато възникне опасност за движението

-   по чл. 123 ал.1 от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътно-транспортно произшествие е длъжен:

-    т. 2 когато при произшествието са пострадали хора:

а/ да уведоми компетентната служба на Министерството на вътрешните работи

б/ да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи

в/ до пристигането на органите по б. “б“, съобразно необходимостта, да вземе мерки за безопасността на движението и да окаже помощ на пострадалите ако това не представлява опасност за него.

г/ да не премества превозното средство ако то не пречи на движението и да не променя състоянието му до идването на органите на Министерството на вътрешните работи, освен ако с него е необходимо да превози до лечебно заведение пострадалите, след което е длъжен веднага да се върне на мястото на произшествието.

д/ да вземе мерки следите от пътнотранспортното произшествие да бъдат запазени до тяхното фиксиране или описване от компетентните служби

е което по непредпазливост е причинил смъртта на В. И.С. ЕГН **********, като деецът е избягал от местопроизшествието.

От комплексната авто-техническа и медицинска експертиза се установява, че подсъдимия М.С.А. е имал техническата възможност да възприеме и види опасността за движението - движещия се пред него в лентата му за движение велосипедист на разстояние от което е технически възможно да предприеме маневра изпреварване, респ. да намали скоростта си или да спре. По делото обаче е безспорно, че подсъдимият не е реагирал по никакъв начин, не е проявил нужното внимание и не е забелязал движещия се пред него велосипедист, пренебрегвайки задължението по чл. 20 ал.2 от ЗДвП при избиране скоростта си на движение да се съобрази с пътните условия - движение през нощта на изкуствена светлина; пренебрегнал е задължението да намали скоростта или да спре превозното средство във всички случаи на възникване на опасност, като се движил със скорост 86,49 км/ч и с предна дясна част на МПС-то си ударил велосипеда на С. в задната му част. От обсъжданите по-горе доказателства — показания на свидетели и КАТМЕ съдът приема за установено, че подсъдимият, е могъл да възприеме движещия се пред него в лентата му за движение велосипедист и да предприеме необходимите действия по предприемане на маневра изпреварване или спиране на МПС-то си с което би избегнал поставянето в опасност на нивото на потърпевшия, но не е проявил нужното внимание. На практика горнот е било възможно и без светлоотразителната жилетка на велосипедиста. Все пак велосипеда е имал отразители на педалите, а освен това светлината от фаровете на автомобила също е позволявала да се възприеме своевременно пострадалия. На следващо място безспорно подсъдимият не е изпълнил задължението си по чл.123 ал.1 т.2 от ЗДвП - твърдението на защитата, че деецът не е разбрал, че е ударил човек, като смятал, че е ударил животно, съдебният състав прецени като защитна теза и не я възприема. На първо място фактите в ОА бяха признати безусловно от подсъдимия. Действително по делото липсват обяснения от страна на подс.А. или показания на двамата присъствали свидетели, които изрично да сочат, че са възприели удара на човешко същество. Факт е обаче, че първото съприкосновение на лекия автомобил с пострадалия не е било с тялото му, а с задната част на велосипеда. Следва падане на пострадалия В. С. върху предния капак на автомобила, управляван от подсъдимия; после удар в предното обзорно стъкло, в резултат на което стъклото се натрошило и деформирало, видно от протокола за оглед на автомобила и фотоалбума към него, след което според КАТМЕ тялото на пострадалия е останало на предния капак /носено макар за части от секундата/, и едва след тази поредица от събития последвало падане на тялото на В. С. на пътното платно в източната лента на движение (в която се намирал и автомобилът на подсъдимия), така че главата на пострадалия била на банкета, а краката на асфалта, в положение видимо и от двете платна (източно и западно) на пътя (както се установи от показанията на свидетелите П.М.К. и К.) - все обстоятелства, които въпреки бързината с която са се случили, като водят до извод у настоящия състав, че подсъдимия е разберал, че е ударил човек. Освен това въпреки факта, че тялото на пострадалия е било на самия път също сочи, че при необходимото внимание са могли да възприемат същото и от там водачът изпълни задълженията си по чл.123 ал.1 т.2 от ЗДвП. Последното той не сторил. Ето защо налице е и елемента на вмененото на подсъдимия обвинение за „бягство от местопрестъпление”. Налице е съзнателната промяна на маршрута със заобиколен такъв, за да бъде избегната вероятност от среща с контролни органи по автотранспорта. И причина за това не е само факта посочен от защитата да се спести акт за счупено стъкло, но на практика и прикриване на самия инцидент. За това очевидно си давал сметка подсъдимия и спътниците му.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вина непредпазливост- несъзнавана такава. Дееца не е придвиждал настъпването на ПТП, но е могъл /видно от автотехническата експертиза/ и е бил длъжен / по силата на чл.20 ЗДвП / да стори това.

От друга страна според настоящата инстанция следва подс.А. да бъде признат за невинен и на основание чл.304 НПК оправдан по обвинението да е нарушил нормите на чл. 5 ал.1 т.1 от ЗДвП - „Всеки участник в движението по пътищата не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората,

- по чл. 5 ал.2 т.1 пр.2 от ЗДвП: „Водачът на пътното превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението каквито са водачите на двуколесни превозни средства“. На първо място същите са общи разпоредби, които не въвеждат контретни правила за поведение. На следващо място по делото няма доказателства, че подс.А. е възприел велосипедиста и въпреки това настъпило ПТП, за да се вмени нарушениетои по ал.2. Точно обратното е. Той не го е възприел своевременно и така в нарушение на чл.20 ЗДвП настъпил инцидента.

Причини за извършване на деянието - незачитане на правилата за движение.

С оглед на посочената и приета по-горе правна квалификация за извършеното от подсъдимия М.А. престъпление, като се съобрази с целите на наказанието по чл.36 от НК, при условията на чл.54, ал.1 от НК, Съдът намира, че на същия следва да се определи наказание Лишаване от свобода в размер на ТРИ ГОДИНИ. В случая то не може и да бъде по- високо, тъй като делото вече е било веднъж разглеждано и на пъва инстанция е било наложено такова наказание. В последствие не е постъпила жалба от частен обвинител или протест, а съдебният ак е бил обект на въззивен контрол по жалба единствено на подъсидимия. Така правното положение на последния не може да бъде влошено с настоящия съдебен акт. При все това следва да се посочат като смекчаващи вината обстоятелства чистото му съдебно минало, трудовата му ангажираност, здравословното му състояние, образователния му ценз и желанието да се интегрира в обществото. Настоящата инстанция не отчита като смекчаващо вината обстоятелство направеното сачмопризнание, тъй като това става едва в настоящото съдебно произовдство, а досежно съставомерния белег бягство от местопроизшествието на практика са депозирани обяснения обслужващи единствено защитната теза, но оборени от доказателствата по делото.

Отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство са четирите му нарушения на правилата за движение по пътищата, за които му е било наложено административно наказание.

На следващо място следва да се отбележи, че липсват многобройни или изключително смекчаващо вината обстоятелство, което да обуславя несъразмерна тежест на най-ниското предвидено за извършеното от дееца наказание от две години лишаване от свобода.

При това положение наказание от три години лишаване от свобода настоящата инстанция намира за най-справедливо и съответно на извършеното от дееца.

При индивидуализиране отговорността на подсъдимия, съдът прилага императивната разпоредба на чл.373 от НПК за определяне на наказанието по реда на чл.58а ал.1 от НК, като наказанието лишаване от свобода се намалява с една трета или следва да остане наложено за срок в размер на две години.

По отношение кумулативно предвиденото в закона наказание по чл.343г от НК, съдът прецени, че за постигане целите на чл.36 от НК и най- вече възпиращия и превъзпитателен ефект върху подсъдимия, то следва да бъде наложено за срок от четири години години. В тази връзка се отчита както факта, че въпреки заболяването си подсъдимия прави усилия за интегриране в обществото като учи и работи, а и автомобила би му помагал за придвижването. На следващо място от извършване на деянието към момента е изминало немалко време и то не по причина на подсъдимия, и в този смисъл оправдано е лишаването от право да не бъде в максималния срок от пет години. Според настоящата инстанция и такова лишаване за срок от четири години ще постигне целите по чл.36 НК, а е и най-справедливо.

По отношение начина на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, настоящата инстанция отново е ограничена от първата присъда, когато е бил приложен института на чл.66, ал.1 НК. Ето защо и настоящия състав постанови изтърпяването на така наложеното наказание лишаване от свобода за срок от две години да бъде отложено на основание чл.66 ал.1 от НК за срок от пет години. Така определен в максимален размер той би постигнал поправителен ефект , както върху дееца, но и върху останалите членове на обществото.

ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА - 1 брой велосипед, черен на цвят с надпис на рамката Kildemoes, метални части от велосипеда в бял чувал, 1 брой анцунг - долнище, 1 брой парче плат, 2 броя черни чехли, 1 брой мъжка риза /светлосиня/ с къс ръкав, 1 брой син мъжки слип - следва ДА СЕ ВЪРНАТ на наследниците на В. И.С., ЕГН ********** след влизане на присъдата в сила.

ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА - 3 броя пластмасови контейнери, запечатани в бял плик, тампон с иззет биологичен материал от волана на лек автомобил „Хонда Акорд”, **, изсушена кръв от В. И.С., косми от главата на В. И.С. - запечатани в плик, 1 брой капаче от предна броня, синьо на цвят с размер 10-6 см, 1 брой плик найлонов - боя от местопроизшествието, пластмасови части - парчета от предна броня, 1 брой заден калник от колелото, метален в черно и бяло - счупен, намиращи се на съхранение при съдебен деловодител в ОСО при Окръжна прокуратура - гр. П. следва ДА СЕ УНИЩОЖАТ като вещи без стойност, след влизане на присъдата в законна сила.

ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА - свидетелство за регистрация част I и II, находящо се в том I, л. 85 - 86 от делото, л.а. „Хонда”, модел „Акорд”, с рег. № ***, намиращ се на съхранение в РУ на МВР - гр. Х.я - следва ДА СЕ ВЪРНАТ на М.С.А. след влизане на присъдата в законна сила.

ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО - DVD със запис от камера на охранителна фирма „Трафик СОТ I ООД - гр. П., находящ се в том I, л. 45 от делото ДА ОСТАНЕ ПО ДЕЛОТО след влизане на присъдата в законна сила.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК следва подсъдимия М.С.А., със снета по-горе самоличност да заплати по сметка на ОД на МВР - П. сумата от 1242,36 лв. (хиляда двеста четиридесет и два лв. и тридесет и шест ст.), представляваща направени разноски в хода на досъдебното производство.

По изложените съображения, Съдът постанови присъдата си.

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: