Р
E Ш Е Н И Е
№
405
гр.Плевен,
06.07.2020 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд - гр.Плевен, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Дилова
ЧЛЕНОВЕ: Цветелина Кънева
Снежина Иванова
При секретаря Цветанка Дачева и с участието на прокурора Нанка Рачева, като
разгледа докладваното от Председателя касационно административнонаказателно
дело № 436 описа за 2020 год. на Административен съд - Плевен и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1,
изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
Производството
по делото е образувано въз основа на касационна жалба подадена от Е.М.Ш. срещу Решение № 103/20.02.2020 г. на
Райнонен съд – Плевен , постановено по НАХД 2682/2019 по описа на съда. С
оспорения съдебен акт е потвърдено
Наказателно постановление №
35-0000311/15.11.2019г. на началника на Областен отдел "Автомобилна
администрация", гр. Плевен с което на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 2 от ЗДвП на Е.М.Ш.
е наложено административно наказание "глоба"в размер на 1500 лева за
извършеното нарушение на чл.93 в ал. 17 т.2 от ЗАвПр.В жалбата се твърди, че
решението на РС е незаконосъобразно поради постановяването му в противоречие с
материалния закон и процесуалните правила. Изложени са аргументи, че вмененото
на водача нарушение не е установено по надлежния за това ред от контролните
органи. Излагат се твърдения, че административнонаказващия орган не е квалифицирал
правилно нарушението. Твърди, че от словесното описание на нарушението в акта се установява, че на
жалбоподателя е вменено нарушение затова, че управлява МПС без да постави
дигитална карта в тахографа и по-точно не използва карта на возача в дигиталния
тахограф. Твърди се, че непоставянето на дигиталната карта на водача в
дигиталния тахограф влече след себе си и липсата на регистрирани записи от нея,
но това не означава че е налице знак за равенство между двете изпълнителни
деяния-непоставянето на дигиталната карта в тахографа и непредставянето на
дигиталната карта и записите от нея при проверка от контролните органи.Излага
доводи, че за описаното в АУАН и НП нарушение е предвидена друга
административнонаказателна разпоредбба- рочл. 93 в ал.2 от ЗАвПР, която
предвижда отговорност за водач, който управлява МПС, оборудвано с дигитален
тахограф и неспазва изискванията относно правилното използване на картата на
водача, определени в Регламент № 165/2014г. или в AETR.Твърди се, че
несъответствието между фактическото и правно обвинение ограничава правото на
защита на жалбоподателя. Моли съда да отмени на съдебното решение и потвърденото с него наказателно
постановление. В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно и
своевременно призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът
по жалбата редовно призован не се явява в съдебно заседание, не се представлява
и не изразява становище по жалбата.
Представителят
на окръжна прокуратура Плевен възприема касационната жалба допустима, но
неоснователна и моли за решение в този смисъл и решението на РС да бъде
потвърдено.
Настоящата
съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна
жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните
по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт,
съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията
на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява
основателна, по следните съображения:
Процесното
решение е постановено при следната фактическа обстановка:
Касационният
жалбоподател на 24.10.2019 г. около 18:00 часа, на път БЯЛА-БОТЕВГРАД I-III, с.
ТОТЛЕБЕН /бензиностанция „ТТ-Ойл“ ООД/, като водач на товарен автомобил „ВОЛВО“
с рег. № В 6624 НН и полуремарке с рег. № В 3174 ЕН, собственост на „ТРАНС ГРУП
БЪЛГАРИЯ 1“ ООД е извършил обществен превоз на товари /царевица/ с пътен лист №
6463072, като е извършил следното
нарушение: водачът не е използвал карта на водача, когато е управлявал превозно
средство попадащо в обхвата на Регламент (ЕО) № 561/2006; установено е, че
тахографът е “CONTINENTAL”1381.101200, протокол № BG ********* – нарушение по
чл.34 §1 изр.1 пр.2 от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 165/2014 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА
СЪВЕТА от 4 февруари 2014 година относно тахографите в автомобилния транспорт,
за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета относно контролните уреди за
регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт и за изменение
на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за
хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с
автомобилния транспорт.
За
констатираното нарушение бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение сер. А-2019, бл. № 271293 от 24.10.2019 г., в който актосъставителят
посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на 34 §1 изр.1 пр.2 от
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 165/2014 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА Актът бил
съставен в присъствието на нарушителя и бил подписан от него без възражения.
Въз
основа на материалите по преписката и на изготвения АУАН, наказващият орган
издал впоследствие процесното наказателно постановление.
Въззивният
съд е установил, че при съставянето на акта за установяване на административно
нарушение и издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати
съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна.
Районният съд е извел и решаващия си извод относно безспорната установеност на
приписаното на водача административно нарушение. За да потвърди НП, районният съд правилно и
обосновано е преценил събраните по делото писмени и гласни доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и е стигнал до крайния извод, че в хода на
административнонаказателното производство не е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила. Съдът подробно е аргументирал, че вмененото нарушение на
Е.Ш. според обстоятелствената част на
наказателното постановление, е че същият не използвал карта на водача, което е
нарушение на правилата на чл. 34, §1, изр.1 от Регламент (ЕС) № 165/2014 г.,
според който текст водачите използват тахографски листове или карти на водача
всеки ден, през който управляват превозно средство, считано от момента на
поемането му. Съдът е посочил, че приложената санкционна норма на чл. 93в, ал.
17, т. 2 от Закона за автомобилните превози, предвиждаща глоба в размер на
1500лв., съответства на така описаното
от фактическа страна нарушение. Според тази норма водач, който при проверка от
контролните органи не представи документите, които са регистрирали времето на
управление, прекъсванията и почивките му през текущия ден, и тези от
предходните 28 календарни дни (в частност тахографски лист) се наказва с глоба
от 1 500 лв.
Решението
на РС Плевен е неправилно.
За
да потвърди наказателното постановление районният съд е приел, че описаните в
акта и в наказателното постановление факти се потвърждават от събраните по
делото доказателства. Счел е, че при тази фактическа обстановка е безспорен
изводът, че Е.Ш. не е изпълнил
задължението си по чл. 34 § 1 от Регламент (ЕС) № 165/2014 като към момента на
проверката не бил използвал картата си на водач. Приел е, че водачът правилно е
санкциониран за нарушението на чл. 34 § 1 от Регламент (ЕС) № 165/2014, което
нарушение е отразено в НП със съставомерните си признаци.
При
правилно установени факти, районният съд е извел правни изводи, които
противоречат на материалния закон. Съображенията за това са следните:
От
приложената административно-наказателна преписка се установява, че Ш. е
управлявал товарен автомобил, който е
превозно средство попадащо в обхвата на Регламент (ЕС) № 165/2014, без да е
използвал дигиталната карта на водача в дигиталния тахограф, с който е било
оборудвано ППС. Така установените фактически обстоятелства правилно са субсумирани
под хипотезата на чл. 34, § 1, изр. първо, пр. второ от Регламент (ЕС) №
165/2014, но неправилно е приложена санкционната норма на чл. 93в, ал. 17, т. 2 от ЗАвтПр. Тази норма
предвижда отговорност за водач, който при проверка от контролните органи не
представи картата на водача, както и записите от нея, регистриращи времето на
управление, прекъсванията и почивките му през текущия ден, както и тези от
предходните 28 календарни дни. Съставът на това нарушение от обективна страна
включва непредставянето на карта на водача и записите от нея при проверка от
контролните органи. От словесното описание в акта обаче се установява, че на Ш.
е вменено нарушение за това, че управлява ППС, без да постави дигиталната карта
в тахографа, а не за нейното непредставяне на контролните органи. В този смисъл
са и показанията на актосъставителя Х., който в показанията си пред РС заявява,
че при проверката са установили, че Ш. е управлявал товарния антомобил без да е
поставил карта в дигиталния тахограф. От
показанията на с Б. се установява, че в хода на проверката е установено, че
автомобилът е оборудван с дигитален тахограф. Ето защо, настоящият състав
счита, че фактите по делото не са подведени под правилната санкционна норма.
Несъмнено непоставянето на дигиталната карта на водача в дигиталния тахограф
влече след себе си и липсата на регистрирани записи от нея, но това не
означава, че е налице знак на равенство между двете изпълнителни деяния –
непоставянето на дигиталната карта в тахографа и непредставянето на дигиталната
карта и записите от нея при проверка от контролните органи. За описаното в НП
нарушение е предвидена друга административно-наказателна разпоредба и това е
разпоредбата на чл. 93в, ал. 2 от ЗАвП, която предвижда отговорност за водач,
който управлява моторно превозно средство, оборудвано с дигитален тахограф, и
не спазва изискванията относно правилното използване на картата на водача,
определени в Регламент (ЕС) № 165/2014 или в AETR. Като не е достигнал до
аналогични правни изводи, районният съд е постановил неправилно решението,
което следва да бъде отменено, като по съществото на спора се отмени и
наказателното постановление.
Воден
от горното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 221,
ал. 2, пр. 2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 103 от 20.02.2019 г., постановено по НАХД № 2682 по описа за 2019 г.
на Районен съд – Плевен и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 35-0000311 от 15.11.2019 г. на Началник Областен
отдел "Автомобилна администрация" - Плевен, с което на основание чл. 93в, ал. 17, т. 2 от Закона за
автомобилните превози на Е.М.Ш. е наложено административно наказание глоба в
размер на 1 500 лв., за извършено административно нарушение по чл. 34, § 1,
изр. 1, пр. 2 от Регламент (EС) № 165/2014.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване или протест..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/ ЧЛЕНОВЕ: 1. /П/
2. /П/