Р Е
Ш Е Н
И Е № 1021
гр.Пловдив, 19. 08. 2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивският
окръжен съд, въззивно отделение – V с., в публичното заседание на дванадесети
август през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Светлана
Изева
ЧЛЕНОВЕ : Радостина Стефанова
Христо Иванов
Секретар Елена Димова
като разгледа Докладваното от съдия Радостина Стефанова
възз.гр.д.№ 1522/2019 г.
И за
да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК във вр. с чл. 17 във вр. с чл.5 и чл.
11 от ЗЗДН.
Образувано
е по жалба на Д.С.С., ЕГН – **********,***, против Решение №
2429/11.06.2019г. на ПдРС – III бр.с. по гр.д.№ 1674/2019г., с което е задължен да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо А.Д.С., ЕГН - **********, за срок от една година от влизане на решението
в сила; забранено му е да приближава
пострадалото лице А.Д.С., жилището, което обитава последната, находящо се в с. ****,
местоработата й, както и местата за
социални контакти и отдих
на пострадалото лице А.Д.С., за
срок от една година от влизане в сила на решението; с което му е наложена глоба в размер на 200,00 лв., както и е осъден
да заплати по сметка на ПдРС държавна
такса в размер на 30.00 лв. Моли да бъде отменено изцяло като неправилно и
вместо това да се постанови друго, с което да се отхвърли подадената
молба.
Въззиваемата
страна А.Д.С., ЕГН – **********, чрез адв. И.С., депозира писмен отговор, че въззивната жалба
е неоснователна.
Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните
предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по
делото във връзка с доводите на страните, прие за установено следното:
Пред РС – Пловдив от А.Д.С. против Д.С.С. е подадена молба с вх.№ 7347/31.01.2019г., с която посочва, че жертвата и извършителят
са съпрузи от 35 години и от
брака си имат две деца, които вече са
навършили пълнолетие. От години съпругът се държал грубо със съпругата, ежедневно
употребявал алкохол, играел комар, не внасял средства в семейния бюджет. През
последния месец напрежението ескалирало, като грубостите му станали ежедневие.
На 30. 01. 2019г. вечерта при пореден скандал
съпругът нарекъл съпругата ,,****“, ,,****“, заплашил я, че физически ще я
унищожи, започнал да вика, да храчи и да плюе по нея. После съпругът се прибрал
в спалнята, а съпругата цяла нощ не спала от страх за живота и здравето си.
Към молбата прилага Декларация от 31.01.2019г.
по ЗЗДН и при отговорността съгласно чл.313 от НК.
В съдебно заседание на 25.04.2019г. молителката се е явила лично, заявила е, че поддържа
молбата си за защита от домашно насилие, а ответникът, от своя страна, е отрекъл
описаните в молбата факти и обстоятелства. Разпитани са били допуснатите на
молителката двама свидетели. От показанията на св. Й. Г. /съседка, без родство/, се е констатирало, че страните
обитавали семейното жилище, находящо се в с. ****. За случая на 30. 01. 2019г
свидетелката узнала от молителката, знаела, че е имало конфликт и съпругът
,,налитал на бой“. Възникнал конфликт и между ответника и големия му син. Съпругът
отправил закани към съпругата си. Той редовно я псувал и обиждал. На посочената
дата й казал, че е ,,****“. Ответникът псувал и свидетелката, която е тяхна
съседка, а съпругата си псувал буквално ,,сто пъти на ден“. Съпругата споделяла,
че се страхува за живота и здравето си. Свидетелката не е виждала ответника
пиян, но знаела, че редовно употребява алкохол. От показанията на св. Д. Д. С.
/син на страните/ се е констатирало, че на 30. 01. 2019г. е бил в дома им по
време на скандала между родителите му. Ответникът бил нервен. Последният
упражнявал системен психически тормоз над съпругата си. Имало плюене, храчене, наричал
я ,,****“, заплашвал, че ще ,,ги унищожи“. Майка му се притеснявала от
поведението на баща му. Подобни конфликти в семейството имало ежедневно.
Ставало въпрос за системен психически тормоз. Това поведение от много време
ескалирало.
С постановеното си решение Районният съд е изложил основни съображения, че страните не спорят,
че са съпрузи от 24. 03. 1984 г. съгласно Акт за гр. брак, изд. от ОбщНС – ****.
Установило се е, че отношенията между молителката и ответника са във влошени
отношения, съпътствани от конфликти. Кредитирани са показанията на разпитаните свидетели като
логични, последователни. Към доказателственият материал се вземал предвид и Декларацията
на молителката по чл. 9 т.3 от ЗЗДН. Твърденията на молителката изцяло са
били подкрепени от показанията на св. Г. и от сина на страните св. Д. Д. С., очевидец
на конфликта. Районният съд е наложил извод, че е налице емоционално насилие от
страна на ответника спрямо молителката. Същото според съдебната практика може
да се изразява в неприязън, постоянни критики, крясъци, обиди, подигравки,
забрани, обиди и компрометиране пред близки, познати и непознати, при заплахи –
вербални. В конкретния случай актът на домашно насилие, извършен от ответника
на 30. 01. 2019г се изразявал в грубо отношение към молителката, в отправянето на обиди и заплахи, подлагането и
на унижение. Не е необходимо да е имало
реално посегателство върху телесния интегритет, тъй като емоционалното
насилие е включено в понятието ,,домашно насилие“ на действащия ЗЗДН и същото е не по –малко рефлектиращо върху
жертвата и като акт на извършването му, и като неблагоприятни и травмиращи последици за пострадалата. По делото актът на
емоционално насилие на горепосочената дата е доказан чрез показанията на св. Г.
и св. С., както и от Декларацията по чл. 9 от ЗЗДН, които кореспондирали
помежду си и са безпротиворечиви. Затова и като подходящи и наложителни мерки, Районният
съд е приел посочените в чл.5, ал.1 т.1 и
т.3 от ЗЗДН, тоест да бъде задължен ответникът
да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо
съпругата, забрана да приближава пострадалото лице, жилището,
местоработата и местата за социални контакти и отдих на съпругата за срок от 31. 01. 2019г. до приключване на делото.
С
подадената въззивна жалба от Д.С.С. се възразява срещу направените правни
изводи с атакуваното решение и затова счита същото за
неправилно.
Въззиваемата
страна А.Д.С. счита, че жалбата е неоснователна. Поддържа доводите от
първата инстанция.
ПдОС, в
настоящия съдебен състав, намира, че жалбата е неоснователна. Разпоредбата на чл.5 ал.1 от ЗЗДН
предвижда общо 6 групи мерки за защита от домашно насилие, съответно чл.2 ал.1 дефинира принципното
понятие домашно насилие – всеки акт на психическо, емоционално или икономическо
насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на
личната свобода и на личните права, извършено спрямо лице, което се намира в
родствена връзка. В конкретния случай, въз основа на разпитаните двама свидетели се установяват твърдяните факти с
Молбата. Показанията правилно са кредитирани, тъй като не са убедителни.
Единият от свидетелите Д. Д. С. е имал преки и непосредствени впечатления от случилото
се на 30.01.2019г., вечерта. В тази насока, без уважение следва да се остави
възражението направено с въззивната жалба, че Районният съд неправилно е
преценил събраните доказателства, тъй като между тях имало съществени
противоречия и неясноти. По отношение на довода, че за брак, продължил 35
години молителката не споменава за физическа саморазправа и агресия от страна
съпруга, трябва да се отбележи, че относими за процесното производство са само
обстоятелства, които са станали в рамките на едномесечен период преди завеждане
на молбата, а не и за целия период, през който е продължил брака между
страните. Въззивният съд намира, че изложените съображения
от ПдРС са правилни, съответстват както
на фактологията по делото, така и на целите на чл.5 ал.1 от ЗЗДН, наложените
мерки са подходящи.
Обжалваното решение се
явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено изцяло.
Съобразно
правния резултат жалбоподателят Д.С.С. ще
бъде осъден да заплати на въззиваемата страна А. сумата 200 лв. за направени разноски за адвокатско
възнаграждение за въззивна инстанция.
По мотивите,
Пловдивският окръжен съд - V възз.гр.с.
Р Е
Ш И:
Потвърждава Решение № 2429/11.06.2019г. на ПдРС – III бр.с. по гр.д.№ 1674/2019г.
Осъжда Д.С.С., ЕГН – **********,***, да
заплати на А.Д.С., ЕГН - **********,***, сумата 200
лв. за направени разноски във възз. гр.д.№ 1522/2019г. по описа на ПдОС - V гр. с.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :