№ 377
гр. София, 01.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20251000500521 по описа за 2025 година
С решение № 41 от 3.04.2023 г. по гр. д. № 216/2022 г., СОС, осъжда на
основание чл. 558, ал. 7 вр. чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ, Т. Н. Т. да заплати на
Гаранционен фонд общата сума от 30 895,07 лв. (15 000 лв. обезщетение за
неимуществени вреди, 10 020 лв. допълнително обезщетение за имуществени
и неимуществени вреди, както и 3075,58 лв. законна лихва върху последното
обезщетение за периода от 9.04.2019 г. до 13.04.2022 г. и 2799,49 лв. разноски
и такси), ведно със законната лихва върху общата сума от 30.11.2022 г. до
окончателното изплащане.
Срещу решението е депозирана въззивна жалба от Т. Н. Т., в която се
сочи, че съдът е направил неправилен извод, че между поведението на
жалбоподателя и вредоносния резултат е налице пряка причинно следствена
връзка. Твърди, че е имал валидна застраховка на гражданската си
отговорност и застрахователният договор не е бил прекратен. Счита, че
размерът на обезщетенията е неправилно определен. Моли да се отмени
решението и да се отхвърли иска.
Ответникът Гаранционен фонд оспорва жалбата.
Въззивните жалби са подадени в срок, срещу валидно и допустимо
1
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявен e иск с правно основание чл. 558, ал. 7 КЗ.
Ищецът Гаранционен фонд твърди, че изплатил на Б. И. Ц. обезщетение
в размер на 15 000 лв. за неимуществени вреди претърпени при ПТП,
настъпило на 29.03.2018 г. В последствие пострадалата претендирала по
съдебен път допълнително обезщетение на имуществени и неимуществени
вреди, като в образуваното производство като трето лице помагач бил
привлечен и ответникът Т. Н. Т.. Била присъдена допълнително сумата общо
от 10 020 лв. Фондът претендира да получи възстановяване на посочените
суми от ответника, който е предизвикал ПТП като е управлявал лек автомобил
без задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, както и 3075,58 лв.
законна лихва върху обезщетението от 10 020 лв. за периода от 9.04.2019 г. до
13.04.2022 г. и заплатените от него 2799,49 лв. като разноски и такси, ведно
със законната лихва върху общата сума от 30 895,07 лв. от 30.11.2022 г. до
окончателното изплащане.
Ответникът Т. Н. Т. не е депозирал писмен отговор, но в първото по
делото заседание е заявил, че оспорва иска тъй като има сключена застраховка
„Гражданска отговорност“.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Няма спор, че на 29.03.2018 г. е настъпил инцидент, с участието на
ответника Т. Н. Т., като водач на лек автомобил, при който пострадала Б. И. Ц..
Няма спор, че Гаранционен фонд е изплатил на пострадалата обезщетения от
15 000 лв. за неимуществени вреди, допълнително 10 000 лв. обезщетение за
неимуществени и 20 лв. за имуществени вреди, както и 3075,58 лв. законна
лихва върху 10 020 лв. за периода от 9.04.2019 г. до 13.04.2022 г. Няма спор, че
са платени и 2799,49 лв. като разноски и такси. Не се спори също, че за
заплащането на допълнителното обезщетение е било налице спор, който се е
развил пред съда и е приключил с влязло в сила съдебно решение № 260465 от
7.02.2022 г. по гр.д. № 4865/19 г., СГС, І-24 с-в, представено по делото – л. 16.
Установява се при служебна проверка, че същото е влязло в сила на 8.03.2022
2
г. От нарочно отбелязване в решението е видно, че в производството е
участвал Т. Н. Т., като същият не е взел становище по съществото на спора. В
мотивите на решението е посочено, че са събирани гласни доказателства,
изслушани са СПсЕ, СМЕ, а съдът е приел, че представената от третото лице
помагач застрахователна полица не е произвела своите действие и към датата
на процесния инцидент водачът не е имал валидно сключена и действаща
застраховка на гражданската си отговорност.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
Установява се, че в условията на чл. 557, ал. 1, т. 2 КЗ, Гаранционният
фонд е изплатил обезщетение на имуществени и неимуществени вреди, които
са резултат от телесни увреждания и са настъпили на територията на РБ от
моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на
страната и за което няма сключена задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите. Всички възражения, които са въведени от
жалбоподателя и касаещи съществуването на застрахователното
правоотношение към момента на инцидента, причинната връзка между
противоправното поведение на водача и настъпилите вреди, характера на
същите и размера на обезщетението са преклудирани. Тези оплаквания Т. е
можел да направи в производството по предявения от пострадалата Ц. иск
срещу Фонда, в което е участвал като трето лице, в качеството си на водач. В
този процес жалбоподателят е повдигнал само спора относно съществуването
на застраховката относно гражданската му отговорност, но съдът е отхвърлил
тези оплаквания и е приел, че застраховка с валидно покритие не е
съществувала към датата на инцидента. Този въпрос е разреше със сила на
присъдено нещо, тъй като от съществуването на валиден застрахователен
договор зависи изцяло отговорността на Фонда, респ. уважаването на иска
спрямо него. Мотивите по влязлото в сила решение имат обвързваща сила
между третото лице и страната, която то подпомага, и настоящата инстанция
не може да преразглежда спора.
Доколкото се установява, че всички предпоставки на чл. 558, ал. 7 от КЗ
са налице (Фондът е изплатил обезщетението, лихвите и разноски), то той
встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение.
Исковата претенция се явява основателна. Предвид казаното и в рамките на
3
въведените въззивни оплаквания следва да се приеме, че жалбата срещу
решението на СОС е неоснователна и следва да се отхвърли. Разноски не се
следват на жалбоподателя, а на Фонда се дължи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200 лв.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 41 от 3.04.2023 г. по гр. д. № 216/2022 г.,
СОС.
ОСЪЖДА Т. Н. Т., ЕГН **********, да заплати на Гаранционен фонд
разноски в размер на 200 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4