№ 1014
гр. София, 06.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на тридесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело
№ 20211000501628 по описа за 2021 година
при участието на секретар Таня Вълчева, за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба на
ищеца в първоинстанционното производство Е. С. Д. чрез адвокат Т.Х. срещу решение
260016 от 04.03.2021 г. на Окръжен съд Перник по гр.д. 77/2020 г., в частта, в която е
отхвърлен искът с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ срещу „Бул инс“ АД за разликата над
60 000 лева до претендирани 80 000 лева обезщетение за неимуществени вреди от пътен
инцидент на 20.07.2016 г., ведно със законната лихва от 23.08.2019 г.
Иска се отмяна на решението в обжалваната част с оплаквания за неправилно
приложение на критерия справедливост предвид преживените болки, физически и
психически страдания и битови неудобства, както и бъдещето й, което ще бъде белязано с
горчивина, страдания, неудобства и здравословни проблеми.
В подадения отговор от името на ответника са изложени съображения, че жалбата на
ищеца е неоснователна.
Жалбата е подадена в срок и е допустима. Страните не са направили доказателствени
искания и от въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в
изискуемата от закона форма, по допустим иск с правно основание чл. 432 КЗ, предявен от и
срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.
Пред въззивната инстанция не е спорно, че към датата на ПТП ответникът е имал
качеството на застраховател на гражданската отговорност на делинквента, както и
1
наличието на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане. Спорно пред
въззивната инстанция е колко е справедливото обезщетение за неимуществени вреди между
размера, присъден от първата инстанция – 60 000 лева и размера, претендиран от ищцата –
80 000 лева.
За определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди
настоящият състав взе предвид изслушаните заключения на СМЕ, на СПЕ, представените
медицински документи и събраните свидетелски показания.
От изслушаното по делото заключение на съдебно-медицинска експертиза, изготвена
от д-р М. П. М., след преглед на представените документи и след преглед на ищцата, се
установява, че в резултат на пътния инцидент на 20.07.2016 г. тя като пътник на предна
дясна седалка, е получила следните увреждания: петрохантерна фрактура в областта на
дясна тазобедрена става, счупване на лява глезенна става (бималеоларна фрактура), голям
оток с дифузен подкожен хематом в резултат на счупванията, контузии и охлузване в
областта на челото и главата и контузия на дясна гръдна половина. Ищцата е приета за
лечение в МБАЛ „Рахила Ангелова“ АД Перник, където е поставена на директна скелетна
екстензия на десен долен крайник до операцията, която е на следващия ден – 21.07.2016 г.
Извършени са две оперативни интервенции: за наместване на счупените кости и
фиксирането им чрез DHS-плака и винтове за бедреното счупване и Т~плака с винтове за
глезенното счупване. На левия глезен е поставена гипсова имобилизация, носена за 50 дни.
100 дни след операцията е започнала да стъпва на левия глезен с две патерици. До тогава не
е стъпвала на долните крайници и се е нуждаела от чужда помощ. 160 дни след операцията е
започнала да ходи самостоятелно с бастун т. е. да стъпва и на двата долни крайника.
Продължително време е провеждала ЛФК. На 190-ти ден се установява, че счупванията са
зарастнали, като е налице частична остеопороза /инактивитетна/, което е допринасяло за
персистиращите отоци и болезненост при натоварване на крайниците. На 24.10.2017 г.
постъпва отново в травматологично отделение за оперативно отстраняване на поставения
остеосинтезен материал в лява глезенна става. Оперирана на 26.10.17 г., като
постоперативно отново отначало е търпяла по-силни болки и страдания. При прегледа
вещото лице е констатирало зарастване на счупванията, а ищцата се оплаква от отоци при
по-тежки физически натоварвания и болки на мястото на счупванията, които д-р М. приема
за възможни, но без съществен функционален дефицит.
Видно от болничните листове и решения на ТЕЛК, Е.Д. е била временно
нетрудоспособна за 394 дни от 20.07.16 г. до 17.08.17 г. и за 66 дни от 24.10.17 г. до 28.12.17
г.
Според заключението на СПЕ инцидентът е предизвикал у ищцата висока степен на
тревожност, трайни личностни промени в резултат на екстремно стресогенното събитие и
към днешния момент се регистрира посттравматично стресово разстройство ПТСР - 4
години след инцидента. Променила коренно ежедневните си навици, напуснала работа,
спряла да шофира. Тревожи се за близките си, когато са на път. Неприятно й е да се вози в
кола, а когато се налага, предпочита да сяда на задната седалка. Напрегната и притеснена е.
Настьпила е трайна психогенна промяна на личността, която се обуславя от катастрофалното
стресово преживяване. Психичното състояние е довело до изменение в структурата и
поведение на личността. Продължителното физическо и психическо страдание, което е
преживяла особено мъчително са оказали това въздействие. Появява се разстройство и
нарушение на съня. Чувства се неспокойна, напрегната, тревожна и изпитва страх.
Фобийната тревожност протича с депресивно настроение.
Разпитана като свидетел, дъщерята на ищцата, разказва, че майка й е престояла в
болницата 7-8 дни, в началото след изписването от болницата е била неподвижна, станала
избухлива – било й неудобно, че дъщеря й я обслужва. Започнала да се обслужва сама една
година след инцидента, но са останали отоци на краката – повече от десет минути не може
2
да стои права. Когато трябва да се качва по стълби или по по-стръмен терен, се придвижва
странично – не може да се придвижва напред. Развила клаустрофобия, не може да стои
дълго време на затворено, тревожи се за близките си, когато са на път. Знае, че е посетила
психиатър.
Преценени в контекста на потенциалната заинтересованост, показанията следва да
бъдат кредитирани, доколкото са в синхрон със заключението на СМЕ, представените
медицински документи и са житейски логични.
Като съобрази установените увреждания, директната екстензия за един ден, двете
оперативни интервенции след ПТП, както и още една за вадене на остеосинтезния материал
година по-късно, носенето на гипс на левия крак за 50 дни, възстановителния период от една
година, възрастта на пострадалата към момента на увреждането - 62 години, която
категорично не благоприятства възстановяването, психическото отражение на инцидента,
съдът намира, че определеният от ОС Перник размер на обезщетението от 60 000 (шейсет
хиляди) лева е справедлив. Това обезщетение отчита факта, че ищцата е имала нужда от
чужда помощ и е била лишена от социални контакти през тази година, както и съдебната
практика по сходни случаи и застрахователните лимити към деня на настъпване на вредите.
Неоснователни са оплакванията за занижен размер на обезщетението. Всички фактори
от значение за определянето му са отчетени от първоинстанционния съд. Неоснователен е
доводът, че обезщетението следва да е по-високо, тъй като след изписване от лечебното
заведение ищцата е приемала „животоподдържащи“ по твърдението във въззивната жалба
лекарства: цефртриаксон, фраксипарин и аналгин и те са предизвикали нарушена двигателна
координация и замаяност, халюцинации и конвулсии, главоболие, възбуда, тревожност,
гадене, повръщане, диария, замаяност и тремор. Свидетелите не разказват за такива
състояния. Според вещото лице при венозно приложение и бързо вкарване в тялото
цефртриаксон може да предизвика гадене с повръщане, а за останалите медикаменти не са
му известни такива реакции, но твърдението на ищцата е, че тези лекарства са приемани
след изписването от болницата – няма данни за венозно приложение. В медицинските
документи няма описани подобни симптоми. Ето защо, описаните по-горе състояния не са
доказани по делото и няма как да бъдат взети предвид при определяне на обезщетението.
Неоснователни са доводите, че лечебно-възстановителният период не е приключил –
няма медицински документи в подкрепа на това твърдение, а вещото лице е установило
зарастване на счупванията и липса на съществен функционален дефицит. Появата на болки
и отоци е съобразена при определяне на обезщетението, но тя не означава, че лечебно-
възстановителният период не е приключил. Неоснователни са и доводите, че обезщетението
следва да е по-високо предвид траен загрозяващ белег – твърдение в исковата молба за такъв
белег няма и същият не е бил разглеждан от първата инстанция. Противно на твърденията в
жалбата както битовите неудобства, така и психическото отражение на инцидента са
включени в обезщетението. Освен амбулаторният лист от психиатър от 09.2016 г. и
съдебно-психологическата експертиза, която преразказва основно думите на ищцата и
документите по делото, няма данни ищцата да е лекувала състоянието си на тревожност и
клаустрофобия. Съдът не подлага на съмнение показанията на свидетеля и счита, че такива
състояния наистина са се проявили при ищцата, но при липсата на адекватна
психологическа подкрепа, тяхното персистиране е закономерна последица и не се дължи
единствено на ПТП. При подобни стресогенни събития е обичайно да се развие висока
степен на тревожност и констатираната при ищцата такава не налага увеличаване на размера
на обезщетението.
Неоснователни са и оплакванията, черпени от данните за МРЗ за периода 1999-2017 г.
Присъденото обезщетение от 60 000 лева представлява МРЗ от 420 лева за 2016 г. за почти
143 месеца т.е. за близо 12 години. Вярно е, че МРЗ, както и нивата на застрахователните
лимити растат и че именно поради този фактор обезщетенията за неимуществени вреди,
3
присъждани от съдилищата, нарастват. Обезщетението обаче отразява и спецификите на
конкретния случай и доказаните вреди и неудобства.
Няма оплаквания срещу приетата от ОС Перник начална дата на дължимост на
законната лихва.
Ето защо въззивната жалба следва да се остави без уважение, а решението - да бъде
потвърдено изцяло.
За въззивната инстанция ответникът по жалбата е претендирал разноски за адвокатски
хонорар от 1440 лева с включен ДДС. Възражението за прекомерност, направено от
процесуалния представител на ищцата-жалбоподател, е основателно. Като съобрази
естеството на спора единствено относно размера на обезщетението за неимуществени вреди,
проведеното едно заседание, липсата на нови доказателства, съдът счита, че адвокатският
хонорар следва да бъде намален на 720 лв. с включен ДДС (600 лева без ДДС).
Жалбоподателката следва да заплати разноските в размер на 720 лева за въззивната
инстанция.
С тези мотиви, Апелативен съд – София, 1 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260016 от 04.03.2021 г. на Окръжен съд Перник по гр.д.
77/2020 г.
ОСЪЖДА Е. С. Д., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на
„БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ********* разноски за въззивната инстанция в размер на 720
(седемстотин и двадесет) лева за адвокатско възнаграждение с включен ДДС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред
ВКС по реда на чл.280 от ГПК
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4