Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, .11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХIV
състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесети октомври през две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при
участието на секретаря Веселина Георгиева, като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 584/2020г. на ВРС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по предявен от Д.Х. срещу “Д.О.З.” ЕАД, ЕИК ********,
гр. София, иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 9 486, 47 лв., след допуснато
изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК, претендирана като неизплатено
застрахователно обезщетение за имуществени вреди в резултат на настъпило на
28.06.2019г. пътно – транспортно произшествие в гр. Варна, ул.”Девня”, на около
200 метра преди Аспарухов мост, предизвикано от С.С., водач на лек автомобил
марка “Тойота”, модел “Ярис”, рег. № ********, застрахован по договор за
застраховка “Гражданска отговорност”, обективиран в застрахователна полица, със срок на действие от
28.05.2019г. до 27.05.2020г., при което са настъпили щети по лек
автомобил марка “БМВ 118” Д, рег. № *******, управляван от А.Х., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 20.01.2020г. до
окончателното изплащане на задължението.
Претендира
се и присъждане на сторените по делото съдебно – деловодни разноски.
В исковата молба ищецът Д.Х. твърди,
че е собственик на лек автомобил марка “БМВ 118” Д, рег. № *******.
На 28.06.2019г.,
Д.Х. предоставил автомобила си на А.Х., който претърпял при управлението му
пътно-транспортно произшествие в гр. Варна, *******на около 200 метра преди
Аспаруховия мост в посока ж.п.гара.
Управлявайки автомобила на посоченото
място и движейки се в дясната лента в посока ж.п.гара, водачът на лек автомобил
марка “БМВ 118” Д, рег. № *******, бил засечен от С.С.,
водач на лек автомобил марка “Тойота”, модел “Ярис”,
рег. № ********, който без да пропусне движещия се в дясната лента водач е
извършил рязко маневра, при което ударил другото превозно средство и причинил
материални щети.
В резултат на удара, водачът на лек
автомобил марка “БМВ 118” Д, рег. № ******* се отклонил в дясно и се ударил в
крайпътен бордюр и стълб за улично осветление.
Мястото на произшествието било
посетено от компетентните органи, които съставили констативен протокол за
пострадали лица, в който удостоверили нарушаване правилата за движение по
пътищата от страна на С.С..
Виновният за произшествието водач бил
застрахован в “Д.О.З.” ЕАД по договор за застраховка “Гражданска отговорност”, обективиран в застрахователна полица, със срок на действие
от 28.05.2019г. до 27.05.2020г.
Настъпилите увреждания били
установени от застрахователя на виновния водач, който след извършен оглед не е
заплатил обезщетение, позволяващо на ищеца да възстанови собствения си
автомобил в същия вид и качество и с нови и оргинални
части, като преди увреждането, което обуславя и интересът му от предявяване на
осъдителна претенция.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът “Д.О.З.”
ЕАД, е депозирал писмен отговор, с който не оспорва, че ответникът е
застрахован по договор за застраховка “Гражданска отговорност” за обективиран в застрахователна полица, със срок на действие
от 28.05.2019г. до 27.05.2020г., че е бил уведомен от Д.Х. за настъпилото
произшествие, както и че представители на застрахователя са извършили огледи на
увредената вещ.
Ответникът оспорва механизма на
настъпване на произшествието, противоправното
поведение на застрахования водач, че вредите по собствения на ищеца автомобил
са настъпили от процесното ПТП, както и размерът им.
В условие на евентуалност при
доказване на основанието се поддържа, че е налице „тотална щета“, тъй като
стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от
действителната му стойност при съобразяване със запазените части.
Ответникът поддържа, че задължение за
заплащане на обезщетение не е възникнало
за застрахователя, тъй като не са налице предпоставките на чл. 390, ал. 1 КЗ.
Настоява се за
отхвърляне на осъдителната претенция, ведно със законната лихва.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Между страните не се спори, а и видно
от съставения от мл. автоконтрольор при ОД на МВР –
Варна Р.З. констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 1241 /л. 5/, че на
28.06.2019г. в гр. Варна, *******на около 200 метра преди Аспарухов мост, е
реализирано пътно-транспортно произшествие между С.С.,
водач на лек автомобил марка „Тойота”, модел „Ярис”,
рег. № *******, застрахован в “Д.О.З.” ЕАД и лек автомобил
марка “БМВ 118” Д, рег. № *******, управляван от А.Х..
В графичната
част на съставения протокол е изготвена схема на произшествието, сочеща, че
водачът на лек автомобил
марка „Тойота”, модел „Ярис”, рег. № *******, се е
движил в лявата пътна лента по ул.”Девня”, а водачът на другото МПС в дясната.
При опит да се престрои, С.С. е предприела маневра,
за да премине от лявата в дясната пътна лента, при извършването на която, е
ударила лек автомобил марка “БМВ 118” Д, рег. № *******,
управляван от А.Х. в неговата предна лява част, в резултат на което лек автомобил марка „Тойота”, модел „Ярис”, рег. № ******* се е ударил в стълб за улично
осветление, намиращ се в дясната част на пътното платно, след което МПС е
спряло на разделителния остров на платното за движение. Лек автомобил
марка “БМВ 118” Д, рег. № ******* се е ударил също в стълб за осветление в дясната част на пътното платно.
Отразено е от
съставителя на протокола, че предната част на лек автомобил марка “БМВ 118” Д,
рег. № *******, е деформирана, вкл. и предното окачване на МПС. Освен щетите по
двата автомобила са отразени материални щети и по 2 броя стълбове за улично
осветление.
По правната си природа констативният
протокол за ПТП с пострадали лица, е официален свидетелстващ документ, който
удостоверява с обвързваща доказателствена сила, че на 28.06.2019г. на
посоченото място - гр. Варна, *******на около 200 метра преди Аспарухов мост, е
настъпило произшествие с пострадали лица, участниците в него, констатираното и
възпроизведено в документа положение на участвалите в произшествието моторни
превозни средства след настъпването му и претърпените вреди.
Документът не се ползва с обвързваща
доказателствена сила досежно механизма на настъпване
на произшествието, тъй като реализирането му, не се е осъществило пред
съответното компетентно длъжностно лице. За установяването му са допустими
всички доказателствени средства.
За установяване механизма на ПТП са
събрани гласни доказателства, чрез разпита на А.Х., воден от ищцовата страна и
разпита на С.С. и мл. автоконтрольор
Р.З., водени от ответника.
Показанията на А.Х. установяват, че
на 28.06.2019г. през светлата част на деня при суха настилка, свидетелят е
управлявал лек автомобил марка “БМВ 118” Д, рег. № ******* в гр.
Варна, движейки се по *******в дясната пътна лента в посока ж.п. гара с около
40-45 км.ч., тъй като трафикът е бил натоварен с много автомобили и камиони. По
време на управление на автомобила бил ударен в предния ляв калник от водач на
друго МПС. В резултат на удара, автомобилът, който управлявал се “спрял” в
уличен стълб, а този, управляван от жената се забил в следващия стълб за улично
осветление и двата намиращи се на тротоара в дясната надлъжна част от пътя.
След като се ударил в стълб, автомобилът, управляван от жената се “качил” на
островчето в средата между двете платна.
От показанията
на съставителя на констативния протокол за ПТП с пострадали лица се установява,
че водачът на лек автомобил марка “БМВ 118” Д, рег. № *******, отразен в
протокола под № 1 се е движил в лява лента, която би го отвела до Аспарухов
мост. При предприемане на маневра, за да се престрои в дясна лента е ударен от
участник, вписан в протокола под № 2, водач на лек автомобил марка “БМВ 118” Д,
рег. № *******.
При съставяне на
КП с пострадали лица е отразено местоположението на двата автомобила, което не
е променено от момента на ПТП до идването на компетентните органи. Автомобилът
на участник под № 1, управлявал лек
автомобил марка „Тойота”, модел „Ярис”, рег. № *******,
се е намирал перпендикулярно на пътното платно, „качен” на острова между двете
пътни ленти, а другият автомобил се е ударил в стълб за улично осветление.
Показанията на С.С.
установяват, че на 28.06.2019г. свидетелят се е движил в лявата пътна лента по
ул.”Девня”, управлявайки лек автомобил марка „Тойота”, модел „Ярис”, рег. № *******. За да не достигне до Аспарухов мост
е следвало да премине в дясната пътна лента. Навлизайки в дясната лента и след
като е възприела пътната обстановка коректно при подаване на десен мигач и след
като се е уверила, че може да премине безопасно, изведнъж г-жа С. била
връхлетян от ляво от друг автомобил, който се е движил в дясната пътна лента.
Управляваният от свидетеля автомобил бил ударен в лявата предна част. Последвал
удар в страничен стълб, а след удара, автомобилът на свидетеля се озовал между
двете ленти. Според свидетеля и в двете пътни ленти е имало „потоци” от
автомобили, които се престроявали във всяка пътна лента при подаване на сигнал
за предприемане на маневрата. След удара, момчето управлявало БМВ, признало
пред пътник в управлявания от свидетеля автомобил, че е карало със 70/80 км.ч.
Във връзка с произшествието е било
образувано досъдебно производство № 293/2019г. по описа на Сектор „Пътна
полиция” – ОД на МВР – Варна, което е прекратено с постановление от
02.07.2020г. на Районна прокуратура - Варна, на осн.
чл. 343, ал. 2, т. 2 НК по искане на пострадалото лице и при наличие на другата
визирана в закона предпоставка. В него, г-жа С. е била привлечена като обвиняем
за престъпление по чл. 343, ал. 1, б.”б”, предл. 2 вр. чл. 342, ал. 1 НК.
Съпоставяйки щетите по предната и
ходовата част на лек автомобил марка “БМВ 118” Д, рег. № *******, които са
удостоверени в нарочно съставен опис от представител на застрахователя, чието
настъпване не е спорно между страните, изготвен на 01.07.2019г. /л. 7/, както и
тези по лек автомобил
марка „Тойота”, модел „Ярис”, рег. № ******* в предна
и дясна странична част, експертът по допусната САТЕ, чието заключение не е
оспорено от страните, е категоричен, че произшествието е настъпило при пряк
контакт между двете МПС, движещи се в една посока и успоредно, при което
автомобилът, движещ се в лявата лента при опит да се пристрои в дясната лента,
е навлязъл в траекторията на движение на МПС, който се движи в лява лента.
Така, посоченият от вещото лице механизъм, при който е настъпило произшествието
съответства на отразеното в графичната част на съставения КП за ПТП с
пострадали лица.
Безспорно е, че към датата на
произшествието, лек автомобил марка „Тойота”, модел „Ярис”,
рег. № *******, е застрахован в “Д.О.З.” ЕАД
по договор за застраховка „Гражданска отговорност”, с начало на
застрахователното покритие от 28.05.2019г. до 27.05.2020г.
Съобразявайки ангажираните писмени и
гласни доказателства, както и заключението на САТЕ, съдът приема, че на
28.06.2019г. при движение по ул. „Девня” на около 200 метра преди Аспарухов
мост, С.С., която е управлявала лек автомобил марка
„Тойота”, модел „Ярис”, рег. № ******* се е движила в
дясната пътна лента в посока, която би я отвела на моста. При опит да извърши маневра,
която е свързана изцяло с преминаване в съседна пътна лента, С.С. не е пропуснала движения се в нея водач на лек
автомобил марка “БМВ 118” Д, рег. № *******, навлизайки в неговата територия на движение, при
което с предната си дясна част управляваният от нея автомобил е ударил в
предната лява част този, управляван от А.Х.. В резултат на настъпилото
съприкосновение между двете МПС, водачът на лек автомобил
марка “БМВ 118” Д, рег. № ******* се е ударил в стълб за улично осветление,
намиращ се на десния тротоар, а в следващия стълб се е ударило МПС, управлявано
от С. Христова след което е спряло в средата на пътното платно.
Така установения
механизъм на ПТП се установява безсъмнено от графичната част на КП за ПТП с пострадали
лица, удостоверяващ коректно местоположението на двете превозни средства,
заключението на САТЕ, при съобразяването на което експертът е взел предвид
настъпилите щети по двата автомобила и от показанията на свидетелите А.Х. и Р.З.,
които доказателствени средства преценени в съвкупност доказват обстоятелствата,
при които е реализирано произшествието, участниците в него и поведението им
непосредствено преди съприкосновението им.
Показанията на
г-жа С., в частта относно изявленията ѝ, че преди предприемане на
маневрата се е уверила, че може да я извърши безопасно, не се кредитират от
съда. На първо място, тези показания почиват на субективни представи и желание
на свидетеля да не се уличи в извършване на престъпление, а на второ, те
противоречат на останалите ангажирани доказателства, които сочат поведението на
участниците в произшествието непосредствено преди удара. Показанията, в частта
относно скоростта на движение на А.Х., също не се кредитират от съда, тъй като
те противоречат на изявления на същия свидетел, сочещи, че и в двете пътни
ленти в посока Аспарухов мост и ж.п.гара, е имало множество автомобили в
колони, което изключва възможността посочения сводетел да е управлявал
автомобила си със скорост на движение по-голяма от позволената от 50 км./ч.
Поведението на г-жа С. е противоправно и в нарушение на чл. 25, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП,
задължаващ всеки водач преди предприемане на маневра за завиване на дясно за
навлизане в друг път да се убеди, че няма да създаде опасност за другите
участници в движението, вкл. и за тези, които минават покрай него и да я
извърши, съобразявайки се с неговото положение, посока и скорост на движение и
да пропусне пътните превозни средства, движещи се в пътната лента, в която
желае да премине. Противоправното поведение на водача
на лек автомобил марка „Тойота”, модел „Ярис”, рег. №
*******, е довело до настъпване на щети по лек автомобил
марка “БМВ 118” Д, рег. № *******, описани в тридесет и две позиции в нарочно
съставен опис от представител на застраховател, засегнали предната лява част на
автомобила, собствен на Д.Х. и управляван от А.Х., поради което искът по чл. 432, ал. 1 КТ, съдът приема за доказан по основание.
По размера на обезщетението
Съгласно заключението на САТЕ,
стойността необходима за възстановяване на автомобила по средни пазарни цени за
алтернативни части и една оригинална такава и труд в сервизи притежаващи и
непритежаващи сертификат за качество възлиза на сумата от 9 486, 47 с ДДС
към датата на произшествието, а действителната стойност на увреденото МПС към
същата дата, е 10 350 лв.
Стойността на труда и материалите за
възстановяване на автомобила в сервизи, които не притежават сертификат за
качество и стойността, необходима за подмяна на части от алтернативни
доставчици към деня на произшествието е 8 342, 83 лв.
Собственикът би могъл да получи от
продажбата на автомобила в пункт за изкупуване на метали сумата от 243, 07 лв.
Към настоящия момент липсва интерес от изкупуване на употребявани резервни
части от този автомобил. Все пак при проявен интерес е възможно купувач,
притежаващ разрешително за разглобяване на излезли от употреба превозни
средства да изкупи процесния за сумата от 800 лв.
Безспорно е, че лек автомобил
марка “БМВ 118” Д, рег. № *******, е възстановен и е преминал технически
преглед на 21.04.2020г. /л. 79/.
Въпреки дадената
от съда възможност, застрахователят не е посочил запазените части на процесния
автомобил след настъпване на произшествието. Изявлението му, че запазените
части са всички останали, извън тези в съставения опис на 01.07.2019г. почива
на предположение и не може да обоснове позитивен извод, че останалите детайли не само, че не са
били увредени, но са останали годни за употреба и могат да бъдат реализирани на
пазара.
При съдебно предявена претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи
застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента
на настъпване на застрахователното събитие, като ползва заключение на вещо
лице, без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават
минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.06г. на КФН. Това
разрешение е валидно, както за обезщетение по пряк иск по чл. 432, ал. 1 КЗ,
аналогична на чл. 226 КЗ /отм./, така и при регресен
иск по чл. 213 КЗ /отм./. В този смисъл и Решение №79/2.VII.2009г. по т.д.
№156/2009г. на ВКС, Решение №6/2.II.2011г. по т. д. № 293/2010г. на ВКС;
Определение №159/16.03.2011г. на ВКС по т. д. №731/2010 г., II т.о. и други.
В случая, при частично или пълно
унищожаване на имуществото, обезщетението не може да надвиши действителната
стойност на увреденото имущество, като действителната стойност на увреденото
имущество не може да бъде по-голяма от пазарната му стойност към деня на
настъпване на събитието. За действителна се смята стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а за
възстановителна - цената за възстановяване на имуществото от същия вид.
Действителната пазарна стойност на автомобила инкорпорира в себе си и процент
на овехтяване. В този смисъл решение № 79 от 2. 07. 2009 г. по т.д. № 293/2010
г. на ВКС, І т.о., постановено по чл. 290 ГПК.
Въз основа на така изложеното, съдът
приема, че в конкретния случай, е налице „тотална щета” по смисъла на чл. 390,
ал. 2 КЗ, тъй като стойността на разходите за необходимия ремонт от 9 486,
47 лв. с ДДС по средни пазарни цени за алтернативни части и една оригинална
такава и труд в сервизи, притежаващи и непритежаващи сертификат за качество
надвишават 70 на сто от действителната му стойност от 10 350 лв.
Застрахователят не е имал основание
да откаже изплащане на застрахователно обезщетение, защото дължимостта му не е
поставена в зависимост от прекратяване регистрацията на автомобила в хипотезата
на тотална щета, в който смисъл е решение № 44/02.06.2015г., постановено по
т.д. 775/2014г. на ВКС, I
т.о.
С оглед изложеното, съдът приема, че
ищецът е установил при условията на пълно и главно доказване предпоставки за
ангажиране на пряката отговорност на застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност", като предявеният иск следва да бъде уважен до размера на
сумата от 9 486, 47 лв., представляваща стойността необходима за
възстановяване на автомобила в същия вид и в същото качество към деня на
произшествието.
В настоящия случай, доказателства за
прекратяване на регистрацията на МПС, обезщетението, чието увреждане е предмет
на спора, не са представени, а и липсва твърдение от страна на ищеца за такова
прекратяване. Поради това, обезщетение за забава ще следва да се дължи, считано
от датата на представяне през застрахователя на доказателства за настъпване на
това обстоятелство. В този смисъл също решение 44/02.06.2015г., постановено по
т.д. 775/2014г. на ВКС, I
т.о.
Предвид изложеното, претенцията за
заплащане на законна лихва върху неплатеното застрахователно обезщетение от
9 486, 47 лв. следва да бъде отхвърлена за времето от датата на депозиране
на исковата молба – 20.01.2020г. до окончателното изплащане на задължението.
По разноските
Предвид изхода на спора в полза на
ищеца Д.Х. следва да се присъдят сторените по делото съдебно – деловодни
разноски, чиито размер, според представения списък и ангажираните доказателства
възлиза на 1 624, 46 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Възражението за прекомерност на
адвокатския хонорар в размер на 965 лв. по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно,
тъй като е съобразено с действителната фактическа и правна сложност на делото,
в което са събирани множество доказателства в две съдебни заседание,
независимо, че надхвърля минималният размер по чл. 7, ал. 3 от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения от 804, 32
лв., на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
“Д.О.З.” ЕАД, ЕИК ********,
гр. София ДА ЗАПЛАТИ на Д.Д.Х., ЕГН **********,*** сумата от 9 486, 47 лв. /девет хиляди четиристотин осемдесет и
шест лева и четиридесет и седем ст./, представляваща неизплатено
застрахователно обезщетение за имуществени вреди, определено при “тотална
щета”, в резултат на настъпило на 28.06.2019г. пътно – транспортно произшествие
в гр. Варна, ул.”Девня”, на около 200 метра преди Аспарухов мост, предизвикано
от С.С., водач на лек автомобил марка “Тойота”, модел “Ярис”, рег. № ********,
застрахован по договор за застраховка “Гражданска отговорност”, обективиран в
застрахователна полица,
със срок на действие от 28.05.2019г. до 27.05.2020г., при което са настъпили
щети по лек автомобил марка “БМВ 118” Д, рег. № *******,
управляван от А.Х., КАТО ОТХВЪРЛЯ претенцията за заплащане
на обезщетение за забава съизмеримо със законната лихва върху сумата от 9 486, 47 лв. от датата на депозиране на исковата молба – 20.01.2020г.
до окончателното изплащане на задължението, на осн.
чл. 432, ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА
“Д.О.З.” ЕАД, ЕИК ********,
гр. София ДА ЗАПЛАТИ на Д.Д.Х., ЕГН **********,***
обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва върху сумата от 9 486, 47 лв., считано съответно от датата на
представяне на доказателства за прекратяване на регистрацията на лек
автомобил марка “БМВ 118” Д, рег. № ******* до окончателно ѝ плащане, на осн.
чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА
“Д.О.З.” ЕАД, ЕИК ********,
гр. София ДА ЗАПЛАТИ на Д.Д.Х., ЕГН **********,*** сумата от 1 624, 46 лв. /хиляда шестстотин двадесет и четири лева и четиридесет
и шест ст./, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски,
на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен
съд – Варна в двуседмичен срок от връчването на препис от акта на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: