Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 464 14.12.2021
год. гр. Стара
Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет
и първа год. в състав:
Председател:
ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА
ДРАГНЕВА
М. РУСЕВ
при секретаря Албена Ангелова и с участието на прокурора Петя
Драганова като разгледа докладваното от съдия М. Русев КА дело №97 по описа за
2021 год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и чл.285 от Закона за изпълнение на
наказанията е задържане под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е по касационна жалба на М.М.С. *** срещу
Решение №487 от 08.12.2020 год., постановено по адм. дело №537/2020 год. по
описа на Административен съд Стара Загора, с което е осъдена Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ гр. София да заплати на М.М.С. сумата от 100.00
лв., представляващи причинени неимуществени вреди, вследствие на неосигуряване
на необходимите битови и санитарно- хигиенни условия в Арест – Стара Загора за периода 05.04.2019 год. – 02.05.2019
год., в който период е бил задържан в ареста и е отхвърлен иска до размера от 60
000.00 лв. като неоснователен и недоказан.
Касационният жалбоподател М.М.С. излага съображения
за несъставомерност на решението, тъй като правното основание за този иск е
чл.2в и чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а не както го е квалифицирал съдът по чл.284 и
чл.285, ал.12 от ЗИНЗС. Счита на следващо място, че първоинстанционният съд е
постановил процесуално недопустимо решение, тъй като са били отхвърлени всички
негови доказателствени искания, като му е отказано да му се предостави копие от
„арестантското му досие“ и му е даден седемдневен срок да се запознае с него.
Въпреки това, досието е било прието като доказателство по делото. Решението е и
незаконосъобразно, поради нарушаване на процесуалните му права. Твърди също
така, че за процесния период не са му били осигурявани разходки на открито, а в
килиите в които е бил настанен, минималната площ е била под изискуемата такава
от закона, нямало е достатъчно слънчева светлина, санитарно-хигиенни условия –
нямало е тоалетна и течаща вода в килията, като не са му били удовлетворени
исканията за назначаване на експертизи за доказване на тези обстоятелства. Не е
съгласен и с приетите от съда условия относно санитарното помещение, относно
приготвянето и разнасянето на храната. Аналогични са му оплакванията относно
твърденията му за исканията от негова страна за медицински прегледи, както и че
му е бил счупен черепа, както и че не са му били осигурявани възможности за
телефонни обаждания, а е прието точно обратното от страна на съда – не е бил
поискал фонокарта, поради което и не е налице нарушение на правата му. Твърди
също така, че не му е било осигурявано редовно свиждане, тъй като негов приятел
е бил върнат, тъй като не го бил заявил. Излага доводи, че е следвало след като е дошъл човек на
свиждане при него, да го уведомят и при негово желание да му бъде осигурено
такова свиждане. Същият не е могъл да го заяви, тъй като са му били отказани
телефонни обаждания. Въз основа на всички тези оплаквания, счита, че
необосновано е присъдено такова обезщетение в такъв минимален размер от сто
лева. Въз основа на изложените аргументи, счита, че иска му е доказан в пълна
степен и моли да уважен като такъв в пълен размер.
Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава
заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението е правилно и
законосъобразно, постановено при липса на допуснати нарушения на процесуалните
правила и следва да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211,
ал.1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради
което е процесуално допустима.
Производството пред Административен съд Стара
Загора се е развило по исковата молба на М.М.С. против Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ (ГД“ИН“), гр. София, с която на основание чл.203 и
сл. АПК, във вр. с чл.285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража (ЗИНЗС), е предявил иск по чл.284, ал. 1 ЗИНЗС за
обезщетяване на претърпени неимуществени вреди в периода от 05.04.2019 год. – 10.06.2019
год., в който е пребивавал в Ареста Стара Загора, като условията не отговаряли
на законовите изисквания. Размерът на предявеният иск е бил 60 000.00 лв. С
оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба, становищата и исканията на
страните в хода на делото, след приложението на
чл.284, ал.3 от ЗИНЗС, съдът е събрал относимите към предмета на спора
доказателства. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата
обстановка, като въз основа на установените по делото факти, при обсъждане
доводите на страните е направил своите правни изводи.
С решението си по делото административният съд е осъдил
ГД“ИН“ да заплати на С. обезщетение в размер на 100.00 лв. за периода 05.04.2019
год. – 02.05.2019 год., вследствие на не осигуряването на минимална жилищна
площ, за липса на постоянен достъп до санитарен възел и постоянно течаща вода,
липса на пряка слънчева светлина, на естествено проветрени, на реален престой
на открито, неосигуряване на нормална лична хигиена. За да постанови този
резултат, съдът е приел, че по делото са установени незаконосъобразни
бездействия на затворническата администрация в исковия период, от които да
произтичат твърдените за причинени неимуществени вреди.
Решението е валидно и допустимо, но неправилно относно размера на присъденото обезщетение.
По отношение на касационната жалба на М.М.С.:
Не е спорно по делото, че са установени по
безспорен начин неправомерните действия на ответника, изразяващи се в не
осигуряването на минимална жилищна площ, за липса на постоянен достъп до
санитарен възел и постоянно течаща вода, липса на пряка слънчева светлина, на
естествено проветрени, на реален престой на открито, неосигуряване на нормална
лична хигиена. В оспореното решение са изложени подробни мотиви относно
законовите задължение на ответника по делото, съответно неспазването им, които
се споделят и от настоящата инстанция. Всичките те не могат да бъдат
разглеждани поотделно, а единствено и само в съвкупност. Претендираното
обезщетение следва да се определи като се има предвид кумулативното въздействие
върху лицето на условията, в които се е изпълнявало задържането под стража,
продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за
правилното решаване на спора.
Неоснователно е касационното оплакване за
несъставомерност на решението, тъй като правното основание на предявеният от М.С.
иск е чл.2в и чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а не както го е квалифицирал съдът по чл.284
и чл.285, ал.12 от ЗИНЗС. Следва да се отбележи, че правното основание на дадена
искова претенция се определя според установените по делото факти и търсеното
обезщетение, като в правомощията на съда е да определи правилната правна
квалификация на иска. Съгласно чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за
вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл.3, а именно: поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност. Налице са всичките законови предпоставки
въз основа на изложените в исковата молба факти, за квалифицирането на
предявеният иск като такъв по чл.284 от ЗИНЗС и като го е сторил съдът е
постановил едно допустимо решение. Не е ясно какво е вложил като смисъл в
употребеният израз „несъставомерно решение“ касаторът, тъй като такова
касационно основание в чл.209 от АПК не е предвидено.
Настоящата съдебна инстанция не намира за
основателни и наведените касационни оплаквания за не представянето от страна на
ответника на така нареченото по делото „арестанско досие“. Отразените в него
факти, в голямата си част са ирелевантни за настоящия спор, а дори и да са
релевантни, приемането като писмено доказателство подкрепя постановеното
решение. Представянето му от страна ответника по делото, дава възможност на
касатора да се запознае с него и да направи съответните възражения.
Процесуалното бездействие на С. за запознаване с това досие, не представлява
допуснато процесуално нарушение на първоинстанционния съд, тъй като не е
ограничено правото му на защита. Всъщност съдържащите се в него документи нямат
отношения към условията в които е осъществено изпълнението на мярката
„задържане под стража“.
Неоснователни и са останалите касационни оплаквания
изложени в касационната жалба, по отношение не осигуряване разходки на открито,
както и че в килиите в които е бил настанен, минималната площ е била под
изискуемата такава от закона, нямало е достатъчно слънчева светлина,
санитарно-хигиенни условия – нямало е тоалетна и течаща вода в килията, като не
са му били удовлетворени исканията за назначаване на експертизи. Съдът е приел,
че са налице твърдените от С. оплаквания в исковата молба за посоченият в
решението период, които съгласно закона се предполагат до доказване на
противното, поради което и е присъдил съответното обезщетение. Ако бе приел
обратното, то искът би бил неоснователен и недоказан. Правилно е прието от съда,
че след 02.05.2019 год. когато е преместен Ареста Стара Загора от сградата,
находяща се на адрес ул.“Граф Игнатиев“№16 в Затвора Стара Загора, условията са
променени и задържането под стража е изпълнено при наличието на условия, които
отговарят на законовите изисквания.
Аналогични са съображенията и относно оплакванията в
касационната жалба за исканията от страна С. за медицински прегледи, и не
осигуряване редовно свиждане. В кориците по делото са събрани множество писмени
доказателства относно здравословното състояние на С. към момента на
настаняването му в Ареста Стара Загора, както и при неговото освобождаване.
Съдът ги е обсъдил подробно и правилно е кредитирал същите, а други не е взел в
предвид, поради неотносимостта им към исковият период. Мотивите на съда в тази
насока се споделят и от настоящата касационна инстанция.
Неоснователно
е и оплакването в касационната жалба относно не осигуряването на свиждане от
страна на ответника по касация и на телефонни разговори. Не е доказано в
производството пред Административният съд, че е налице такова ограничаване от
ГДИН. Не е установено с надлежни доказателствени средства от страна на С., че е
налице такова допуснато нарушение от страна на ответната страна.
При тази фактическа установеност изводът на съда,
че искът е доказан по основание, е законосъобразен. Условията, при които ищецът
е изтърпявал наложената му мярка „задържане под стража”, неминуемо са му
причинили негативни преживявания, изразяващи се в унижаване на човешкото
достойнство, морални и физически страдания вследствие на незаконосъобразни
бездействия на администрацията на ГДИН в нарушение изискванията на чл.3, ал.2
от ЗИНЗС. Тези негативни преживявания излизат извън прага на строгост по чл.3
от ЕКПЧОС и поради това следва да бъдат възмездени с парично обезщетение.
Законът забранява осъдените да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко и унизително отношение и задължава Държавата да им
осигури от една страна, условия за изтърпяване на наложено им наказание,
съобразени с уважението към човешкото достойнство, от друга - начинът и методът
на изпълнение на наказанието да не ги подлага на страдание или трудности от
степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, и от трета -
като се има предвид практическите нужди на задържането, тяхното здравословно и
физическо състояние да е изтърпявал наказание в неблагоприятни условия,
рефлектиращи по посочения в исковата молба начин върху душевното му състояние.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, размерът на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост.
Отчитайки обстоятелствата, съставляващи проявления на нарушението на чл.3, ал.1
във вр. с ал.2 от ЗИНЗС; периода, през който ищецът е бил поставен в условия,
унижаващи човешкото достойнство; предвид характера и интензитета на породените
страдания и негативни преживявания, първоинстанционният съд необосновано е
определил обезщетението за претърпени неимуществени вреди като такова в размер
на 100.00 лв. Не е съобразена практиката на ЕКПЧ и размерът на определените от
Съда и от ВАС обезщетения по сходни случаи по български дела. В редица свои решения по дела срещу България
ЕСПЧ приема, че компенсаторното средство за защита по чл.284 и сл. от ЗИНЗС е
принципно ефективно, но присъдените от националния съд обезщетения, които не
надвишават 30 % от присъжданото обезщетение от този съд при сходни
обстоятелства, са твърде ниски. Ето защо пребиваването в пренаселени килии с
недостатъчна площ за период малко под един месец, при липса на свеж въздух,
дневна светлина, разходки на открито, при съобразяване с жизнения стандарт в
България обуславя адекватно и справедливо обезщетение в размер на 220.00 лв.
С оглед на изложените съображения съдът намира, че
касационната жалба е основателна. Решението в обжалваната част, с която е
отхвърлен предявеният от М.С. иск с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС за
присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за сумата над 100.00
лв. до 220.00 лв. е постановено при неправилно приложение на материалния закон.
В тази част то следва да се отмени, като вместо него, в тази част, се постанови
друго, с което ГДИН да бъде осъдена да заплати касационния жалбоподател сума в
размер на още 120.00 лв., представляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди вследствие на установената незаконосъобразна
административна дейност в нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, ведно с лихвата от 10.06.2021
год.
Водим от
горните мотиви и на основание чл. 285, , ал.1, изр.2 от ЗИНЗС във връзка с чл.
221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №487 от 08.12.2020 год., постановено по адм.
дело №537/2020 год. по описа на Административен съд Стара Загора в частта, с която предявеният иск от М.М.С.
ЕГН ********** *** против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. София,
в частта в която е отхвърлен за сумата над 100.00 (сто) лв. до сумата от 220.00
(двеста и двадесет) лв., като вместо това в тази част ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София,
бул. „Ген. Н. Столетов”№21, представлявана от Главния директор Васил Миладинов да
заплати на М.М.С. ЕГН ********** *** сума в размер на още 120.00 (сто и
двадесет) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
незаконосъобразни бездействия на администрацията на в Арест гр. Стара Загора,
изразяващи се в неосигуряване на необходимите битови и санитарно-хигиенни
условия в Арест Стара Загора за периода 05.04.2019 год. – 02.05.2019 год.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.06.2021 год. до
окончателното й изплащане.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останала част.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване съгласно чл.223 от Административнопроцесуалния кодекс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.